зиме

нареч. Разг. През зимата. Зиме не работи.

зимен

зѝмна, зѝмно, мн. зѝмни, прил.
1. Който се отнася до зимата. Зимен период. Зимен студ. Зимно време.
2. Който става през зимата. Зимен спорт.
3. Който е предназначен за зимата, зрее или започва да се отглежда през зимата. Зимни обувки. Зимни ябълки. Зимни посеви.
• Зимен сън. 1. — Биологично състояние на някои бозайници през зимата, при което се забавят жизнените процеси; летаргия.
2. Пасивност, застой (обикн. при творец). Изпаднал си в зимен сън, нищо не правиш.

зимник

мн. зѝмници, (два) зѝмника, м. Помещение под къща, обикн. вкопано в земята, за съхраняване на продукти и др.; мазе. Всяка къща има зимник.

зимнина

ж., само ед. Всякакви продукти, приготвени (обикн. консервирани) за зимата. Мазето е пълно със зимнина — компоти, кисело зеле.

зимница

мн. зѝмници, ж.
1. Обикн. мн. Житни култури, които се сеят през есента и прекарват зимата в земята. Дъждът е добър за зимниците.
2. Само ед. Пшеница, добита от есенен посев. Остана му един чувал зимница.

зимовище

мн. зимо̀вища, ср.
1. Тихо, заветно, южно място или специално направена кошара, навес за зимуване на селскостопански или диви животни; подслон. Ловците правят зимовище за дивеча.
2. Зимуване. Птиците отлитат за зимовище.

зиморничав

зимо̀рничава, зимо̀рничаво, мн. зимо̀рничави, прил. Който не понася студ, трудно се стопля. Много е зиморничав и през пролетта ходи с дебело палто.
нареч. зимо̀рничаво. Свивам се зиморничаво.

зимувам

зиму̀ваш, несв. Прекарвам зимата някъде по стечение на обстоятелствата или на по-специално топло място. Ще зимуваме пак в старата къща. Птиците зимуват на юг.
• Зная къде зимуват раците. — Хитър съм, мога да се уреждам, да се възползвам.

зимъс

нареч. Разг. През зимата.

зина

зѝнеш, мин. св. зѝнах, мин. прич. зѝнал, св. — вж. зинвам.

зинвам

зѝнваш, несв. и зина, св. Отварям си устата; зяпвам. Зина да каже нещо, но се отказа.

зингия

стремена

зифт

зѝфтът, зѝфта, само ед., м. Черна смола, асфалт.

злак

зла̀кът, зла̀ка, само ед., м. Буйна, сочна зеленина, която покрива, изпълва. Място, потънало в злак.
прил. злачен, зла̀чна, зла̀чно, мн. зла̀чни. Злачни широти.

златар

злата̀рят, злата̀ря, мн. злата̀ри, м. Занаятчия, който изработва и продава украшения от злато, сребро и под. Ще си поръчам обеци при златар.

златарка

мн. злата̀рки, ж. Търговка на златни изделия.

златарски

злата̀рска, злата̀рско, мн. злата̀рски, прил. Който се отнася до златар или златарство. Златарски изделия. Златарско ателие.

златарство

ср., само ед. Занаят на златар.

златен

зла̀тна, зла̀тно, мн. зла̀тни, прил.
1. Който е изработен от злато, покрит със злато или съдържа злато. Златна монета. Златен купол. Златни дрехи. Златна руда.
2. Който се отнася до злато. Златна мина. Златен пазар.
3. Прен. Който е с цвят на злато. Златна пшеница.
4. Прен. Който е скъпоценен, ценен, забележителен, добър. Златно време. Златни ръце. Златно сърце. Златен човек.
• Златен век. — Период на възход.
• Златна сватба. — Навършване на петдесет години брачен живот на двама съпрузи.
• Златна среда. — Поддържане на средна позиция в поведението.
• Има златно сърце. — Изключително добър човек е.

златист

златѝста, златѝсто, мн. златѝсти, прил. Който има цвят и блясък на злато. Златисти къдрици.

златисто

- Първа съставна част на сложни думи, означаваща който има златист оттенък, напр. златистозелен, златисторус, златисточервен и др.

златка

мн. зла̀тки, ж. Малко хищно животно от класа на поровете с ценна кафява кожа.

златно

- Първа съставна част на сложни думи, означаваща който има златист, златен блясък, напр. златножълт, златнорус и др.

златнокос

златноко̀са, златноко̀со, мн. златноко̀си, прил. Който е с руса и блестяща коса.

злато

ср., само ед.
1. Скъпоценен метал с жълт цвят и силен блясък, употребяван като мярка за ценност и в скъпоценни изделия. В тази планина има злато. Пръстен от злато.
2. Пари и предмети от този метал, взети заедно. Той има злато. Ръцете ѝ са отрупани със злато. Отборът получи златото на първенството.
3. Златна или позлатена нишка. Обшит със злато.
4. Прен. Разг. За човек или предмет — благороден, добър, хубав, ценен. Този човек е злато. Той е злато лекар. Къщата му е злато.

- Първа съставна част на думи, означаваща като злато, от злато, злато, напр. златокрил, златолюспест, златорог, златоносен, златодобивен.

златоносен

златоно̀сна, златоно̀сно, мн. златоно̀сни, прил.
1. Който съдържа злато. Златоносен пясък.
2. Който е приходоносен. Това е златоносен бизнес.

златоткан

златотка̀на, златотка̀но, мн. златотка̀ни, прил. Остар. Който е с втъкани златни нишки или е изтъкан от злато. Златоткани дрехи.

златотърсач

мн. златотърса̀чи, м. Човек, който търси да открие златни залежи.

златошит

златошѝта, златошѝто, мн. златошѝти, прил. Остар. Който е обшит със златна нишка.

златя

златѝш, мин. св. златѝх, мин. прич. златѝл, несв.; Какво. Позлатявам.

злачен

вж. злак

зле

нареч. Не според изискванията или правилата; недобре, лошо. Уча зле. Работя зле. Живея зле. Чувствам се зле. Падам зле.

злепоставя

злепоста̀виш, мин. св. злепоста̀вих, мин. прич. злепоста̀вил, св. — вж. злепоставям.

злепоставям

злепоста̀вяш, несв. и злепоставя, св.; Кого. Поставям в неприятно положение; компрометирам.
злепоставям се/злепоставя се. — Излагам се, компрометирам се. Злепоставих се пред шефа.

злина

мн. злинѝ, ж.
1. Постъпка, с която се причинява нещастие, неприятност на някого; злодеяние. На много хора е направил злини.
2. Обикн мн. Нещастие, неприятност. Войната носи само злини.
3. Лоша черта на характера. Само една злина има — че е много ревнив.

зло

ср., само ед.
1. Злина. На никого не прави зло. Едно зло не идва само. Потискам злото в себе си.
2. Зла участ. Сполетя го зло.
3. Много лош, зъл, злобен човек. Той е голямо зло.

нареч. Със злоба, със злост. Гледам зло. Карам се зло.

злоба

ж., само ед.
1. Чувство на силна неприязън, недоброжелателство; желание да се причини зло на някого; злост. Злобата му към нея растеше. Гледаше със злоба.
2. Зъл човек. Той е голяма злоба.
• Злобата на деня. — Особено интересни, интригуващи за момента случки и събития.

злобар

злоба̀рят, злоба̀ря, мн. злоба̀ри, м. Човек, който е склонен да изпитва злоба и да прави зло. Голям злобар.

злобарка

мн. злоба̀рки, ж. Жена злобар.

злобен

зло̀бна, зло̀бно, мн. зло̀бни, прил.
1. Който по характер е недоброжелателен, злостен. Много е злобен, не обича никого.
2. Който съдържа или/и изразява злоба. Злобен глас. Злобен поглед.

злобея

злобѐеш, мин. св. злобя̀х, мин. прич. злобя̀л, несв. Изпитвам или проявявам злоба, обикн. с думи. Стига си злобял!

злоблив

злоблѝва, злоблѝво, мн. злоблѝви, прил. Злобен.

злободневен

злободнѐвна, злободнѐвно, мн. злободнѐвни, прил. Който е особено интересен, интригуващ за момента. Злободневни въпроси.

зловещ

зловѐща, зловѐщо, мн. зловѐщи, прил. Който предвещава зло, всява страх, ужас. Зловещ замък. Зловещ вик.
нареч. зловещо.

зловещо

вж. зловещ

зловиди ми се

мин. св. зловидя̀ ми се, мин. прич. зловидя̀л ми се, св. — вж. зловижда ми се.

зловижда ми се

несв. и зловиди ми се, св. Изпитвам злоба заради нещо хубаво у другиго; завиждам.

зловонен

злово̀нна, злово̀нно, мн. злово̀нни, прил. Който изпуска лоша миризма. Зловонна яма.

зловоние

мн. злово̀ния, ср. Лоша миризма; смрад, воня.

зловреден

зловрѐдна, зловрѐдно, мн. зловрѐдни, прил. Който прави зло и причинява вреда; вреден. Той е зловреден за града.

злодей

злодѐят, злодѐя, мн. злодѐи, м. Човек, който съзнателно върши злодеяния; престъпник.
прил. злодейски, злодѐйска, злодѐйско, мн. злодѐйски.

злодейски

вж. злодей

злодействам

злодѐйстваш, несв. Върша злодеяния.

злодейство

мн. злодѐйства, ср. Жестока постъпка, престъпление, придружено с жестокост. Върши злодейства над жени.

злодействувам

злодѐйствуваш, несв. Злодействам.

злодеяние

мн. злодея̀ния, ср. Жестоко престъпление, мъчение, убийство и под. Престъпникът е извършил няколко злодеяния.

злоезичен

злоезѝчна, злоезѝчно, мн. злоезѝчни, прил.
1. Който злослови за другите, който има зъл език.
2. Който съдържа зли думи, клевети. Злоезични слухове.

злокачествен

злока̀чествена, злока̀чествено, мн. злока̀чествени, прил.
1. За заболяване — което е много тежко и опасно.
2. Който се отнася до болестта рак. Злокачествен тумор.

злокоба

ж., само ед. Нещо, което предвещава зло, нещастие.

злокобен

злоко̀бна, злоко̀бно, мн. злоко̀бни, прил. Зловещ. Злокобен вик.

злонамерен

злонамѐрена, злонамѐрено, мн. злонамѐрени, прил. Който има лоши намерения; който се основава на лоши намерения. Злонамерен човек. Злонамерено действие.

злонравен

злонра̀вна, злонра̀вно, мн. злонра̀вни, прил. Който има зъл нрав; злобен, лош.

злопаметен

злопа̀метна, злопа̀метно, мн. злопа̀метни, прил. Който помни причиненото му зло и търси отмъщение.
същ. злопаметност, злопаметността̀, ж.

злопаметност

вж. злопаметен

злополука

мн. злополу̀ки, ж. Нещастен случай, в който има човешки жертви или наранявания. Загина при злополука с влак. Производствена злополука.

злополучен

злополу̀чна, злополу̀чно, мн. злополу̀чни, прил.
1. Който е свързан със злополука. Злополучен ден. Злополучен град.
2. Който е причинил злополука. Злополучен дъжд. Злополучна мъгла.
3. Който е свързан с неуспех, с разочарования. Злополучен час. Помни злополучното място, където узна страшната истина.

злополучие

мн. злополу̀чия, ср.
1. Неблагополучие, неуспех.
2. Нещастие, бедствие.

злорадствам

злора̀дстваш, несв. Изпитвам злорадство. Всички злорадстваха при провала ѝ на защитата.

злорадство

ср., само ед. Чувство на задоволство от чужд неуспех или нещастие.

злорадствувам

злора̀дствуваш, несв. Злорадствам.

злословие

мн. злосло̀вия, ср. Осъдителни, зли думи за някого в негово отсъствие; клевета, клюка.

злословя

злосло̀виш, мин. св. злосло̀вих, мин. прич. злосло̀вил, несв. Занимавам се със злословие; одумвам.

злост

злостта̀, само ед., ж. Злоба, омраза. Изсипа върху него цялата си злост.
прил. злостен, зло̀стна, зло̀стно, мн. зло̀стни.

злостен

вж. злост

злосторник

мн. злосто̀рници, м. Човек, който върши пакости, дребни престъпления. Злосторници бяха изпочупили уличните лампи.

злосторница

мн. злосто̀рници, ж. Жена злосторник.

злосторнича

злосто̀рничиш, мин. св. злосто̀рничих, мин. прич. злосто̀рничил, несв. Върша злосторничества.

злосторничество

мн. злосто̀рничества, ср.
1. Пакост, злочинство.
2. Само ед. Злосторничене.

злотворство

мн. злотво̀рства, ср. Злосторничество.

злоумишлен

злоумѝшлена, злоумѝшлено, мн. злоумѝшлени, прил. Който е замислен предварително като зло; злонамерен. Злоумишлено убийство.
нареч. злоумѝшлено.

злоупотреба

мн. злоупотрѐби, ж.
1. Присвояване на чужди пари или възползване от чужди пари и вещи, в ущърб на друг.
2. Възползване от обществено положение, длъжност.
3. Възползване от нечие доверие, благородство.
4. Прекалена употреба на алкохол и под.

злоупотребя

злоупотребѝш, мин. св. злоупотребѝх, мин. прич. злоупотребѝл, св. — вж. злоупотребявам.

злоупотребявам

злоупотребя̀ваш, несв. и злоупотребя, св.; с какво. Върша злоупотреби. Злоупотреби с парите на фирмата.

злочест

злочѐста, злочѐсто, мн. злочѐсти, прил.
1. Който е нещастен, с лоша съдба, със зла участ.
2. Който е изпълнен с нещастия, с беди. Злочесто време.

злочестина

мн. злочестинѝ, ж. Остар. Нещастие, беда; бедствие.

злочестя

злочестѝш, мин. св. злочестѝх, мин. прич. злочестѝл, несв. Остар. Причинявам нещастия, беди; отнемам честта, унижавам.

злочинствам

злочѝнстваш, несв. Злосторнича, нарушавам грубо обществените норми на поведение.

злочинство

мн. злочѝнства, ср. Злосторничество, пакостене.

злочинствувам

злочѝнствуваш, несв. Злочинствам.

злощастен

злоща̀стна, злоща̀стно, мн. злоща̀стни, прил. Остар. Нещастен.

злощастие

мн. злоща̀стия, ср. Остар. Нещастие, бедствие.

злояд

злоя̀да, злоя̀до, мн. злоя̀ди, прил. Който яде малко и не всяка храна. Злоядо дете.

злъч

злъчта̀, само ед., ж. Разг. Жлъч.

злъчен

злъ̀чна, злъ̀чно, мн. злъ̀чни, прил. Разг. Жлъчен.

злъчка

мн. злъ̀чки, ж. Жлъчка.

змей

змѐят, змѐя, мн. змѐйове, (два) змѐя, м. В митологията — многоглаво, крилато същество с люспесто тяло, подобно на голяма змия. Змеят грабнал най-хубавата мома.

змейски

змѐйска, змѐйско, мн. змѐйски, прил. Който се отнася до змей или принадлежи на змей. Змейска опашка. Змейска пещера.

змиевиден

змиевѝдна, змиевѝдно, мн. змиевѝдни, прил. Който по вид наподобява змия.

змиеобразен

змиеобра̀зна, змиеобра̀зно, мн. змиеобра̀зни, прил. Змиевиден.
нареч. змиеобра̀зно. Движи се змиеобразно.

змиеукротител

змиеукротѝтелят, змиеукротѝтеля, мн. змиеукротѝтели, м. Човек, който дресира и показва публично змии.

змийски

змѝйска, змѝйско, мн. змѝйски, прил.
1. Който е от змия или принадлежи на змия. Змийска отрова. Змийска опашка.
2. Който се отнася до змия. Змийска дупка.
• Змийски очи. — Много светли очи.
• Змийски език. — Остър, язвителен език.

змийче

мн. змийчѐта, ср. Малка змия.

змиорка

мн. змио̀рки, ж.
1. Вид морско-речна риба със змиевидно тяло без люспи и с вкусно месо.
2. Прен. Разг. Жена с висока и тънка фигура.
3. Прен. Разг. Лоша жена.

змия

мн. змиѝ, ж.
1. Влечуго с дълго и тънко люспесто тяло, извиващо се при придвижване. Ухапа го отровна змия.
2. Прен. Зъл, коварен човек. Тя е истинска змия.
• Бълвам змии и гущери. — Ругая ожесточено.

змияр

мн. змия̀ри, м.
1. Човек, който отглежда змии.
2. Орел, който се храни със змии.

змиярник

мн. змия̀рници, м.
1. Място, където се въдят или отглеждат змии. Това голо място е истински змиярник.
2. Прен. Студено, мрачно място.
3. Вид тревисто растение с яркочервени отровни плодове; змийско грозде.

знаен

зна̀йна, зна̀йно, мн. зна̀йни, прил. Който е известен, познат. Знаен е в този край.

знаене

вж. зная

знак

зна̀кът, зна̀ка, мн. зна̀ци и зна̀кове, (два) зна̀ка, м. Възприеман със сетивата предмет, който съдържа указание за друг предмет, явление. Писмени знаци. Пътни знаци. Знак за внимание. Лош знак. Знак на съгласие.
• В знак на. — Като израз на. В знак на уважение.
• Зодиакален знак. — Название и условно изображение на всяко от съзвездията на зодиака.
• Парични знаци. — Пари.
• Препинателен знак. — Знак за смислово, интонационно и синтактично разчленяване на текст.
прил. знаков, зна̀кова, зна̀ково, мн. зна̀кови.

знаков

вж. знак

знаме

мн. знамена̀, ср. Прикрепено на прът правоъгълно парче плат със специално оцветяване и герб, което служи за знак на държава, организация, армия, кораб и др.
• Вдигам/вдигна знамето (на нещо). — Организирам борба за нещо.
• Вдигам/вдигна бялото знаме. — Предавам се, съгласявам се с нещо, с което не съм бил съгласен.
• Нареждам се/наредя се под знамето (на нещо). — Включвам се в нещо; приобщавам се.

знаменател

знамена̀телят, знамена̀теля, мн. знамена̀тели, (два) знамена̀теля, м. Спец. В математиката — делител в проста дроб.
• Привеждам под общ знаменател. 1. — По математически начин изравнявам знаменателите на няколко дроби.
2. Прен. Неоснователно смятам някакъв недостатък като общ за много хора.

знаменателен

знамена̀телна, знамена̀телно, мн. знамена̀телни, прил.
1. Който показва нещо, означава нещо; важен. Знаменателен ден.
2. Който може да се смята за знамение.

знамение

мн. знамѐния, ср. Необикновено природно явление или случка, тълкувани като знак за значимо събитие; поличба.

знаменит

знаменѝта, знаменѝто, мн. знаменѝти, прил.
1. Който е изключително известен, прославен с нещо. Знаменит учен. Знаменит певец.
2. Който изпъква; изключителен, бележит, значителен. Знаменито откритие. Знаменит ден.

знаменитост

знаменитостта̀, мн. знаменѝтости, ж. Изключително проявила се и прославена в някаква област личност.

знаменосец

мн. знамено̀сци, м.
1. Човек, който носи знаме на военна единица (в церемония или на война).
2. Прен. Човек, който е водач, вдъхновител на борба или движение.

знание

мн. зна̀ния, ср.
1. Само мн. Съвкупност от факти от една област, които едно лице е усвоило. Той има знания по история.
2. Само ед. Науката като цяло; познание. Човешко знание.

знатен

зна̀тна, зна̀тно, мн. зна̀тни, прил.
1. Който е известен, прославен, с големи обществени дела и успехи.
2. Който е от аристократичен или богат род. Знатен произход.

знахар

знаха̀рят, знаха̀ря, мн. знаха̀ри, м. Народен лечител.

знахарка

мн. знаха̀рки, ж. Жена знахар.

знахарство

ср., само ед. Народно лечителство.

знача

зна̀чиш, мин. св. зна̀чих, мин. прич. зна̀чил, несв.
1. Изразявам някакъв смисъл; означавам. Червеният цвят значи любов. Думите му значеха раздяла.
2. Имам някаква ценност, стойност. Аз не знача нищо за тебе. Погледът ѝ значи много за мене.
3. Само в трето лице, ед. Следователно. Беше облечен — значи тръгваше.
4. Разг. Като вметната дума — само във форма значи: за подсилване или подчертаване на мисълта. Тръгваме, значи, и пристигаме рано-рано.

значение

мн. значѐния, ср.
1. Смисъл, съдържание на дума, явление, символ.
2. Стойност, ценност на някого или нещо. Значението на тази случка. Човек със значение.
• Придавам значение. 1. — Смятам за важно.
2. Влагам някакъв смисъл. Не придавам значение на тази дреболия.
• Няма значение. — Все едно. Малко съм болен, но няма значение, ще дойда.

значим

значѝма, значѝмо, мн. значѝми, прил.
1. Който носи съдържание; значещ. Значима единица.
2. Който има голяма стойност, важност. Значимо откритие.

значителен

значѝтелна, значѝтелно, мн. значѝтелни, прил.
1. Който е с твърде големи размери, с голямо значение. Значителна сума. Значителна помощ.
2. Който е с голяма стойност, важност; представлява етап в развитието. Значителен успех. Значително откритие.
3. Който има значение, заслуги в някаква област. Значителен писател.

значително

нареч. Твърде; в голяма степен. Напредвам значително.

значка

мн. значкѝ, ж.
1. Малка пластинка с различна форма и изображения, със закопчалка за поставяне върху дреха, шапка и под. като символ за принадлежност към организация, група. Юбилейна значка.
2. Отличие, присъдено за успехи или заслуги в някаква област. Почетна значка на университета.

зная

зна̀еш, мин. св. зна̀ях, мин. прич. зна̀ял, несв.
1. Осведомен съм. Зная, че тя ще дойде. Зная какво се е случило.
2. Имам познания. Знае много за самолетите. Знае историята. Знае езици.
3. Кого. Познавам добре. Зная го от училище. Зная го като добър човек.
4. Изпитвам, преживявам. Не зная какво е любов. Не зная почивка.
5. Мога да правя нещо, умея. Зная да чета.
6. Спазвам някаква мярка, правила. Зная си мярката. Зная си мястото.
7. Помня нещо винаги, имам го предвид. Зная, че си българин и българин ще си останеш.
8. За изразяване на неопределен признак. Щял да ходи не знам къде си далеч.
• Господ знае. — Никой не знае, не е известно.
• Едно баба знае, едно си бае. — При всички обстоятелства правя едно и също, което съм научил, с което съм свикнал.
• Зная 2 и 200. — Мога и с малко, и с много.
• Всяка жаба да си знае гьола. — Всеки да си знае мястото.
• И баба знае така. — Всеки може така, по този начин.
същ. знаене, ср.

зноен

вж. зной

зной

зно̀ят, зно̀я, само ед., м.
1. Силна лятна горещина с напечен, сух въздух.
2. Прен. Силни, горещи чувства.
прил. зноен, зно̀йна, зно̀йно, мн. зно̀йни. Зноен ден. Знойна любов.

зоб

зобта̀, само ед., ж. Зърно, зърнена храна за добитък.

зобам

зо̀баш, несв.; Какво. Ям плод на зърна, като късам едно по едно зърната. Зобам грозде.

зобвам

зо̀бваш, несв. и зобна, св. Зобам еднократно или малко. Зобвам по едно-две зърна и продължавам да чета.

зобна

зо̀бнеш, мин. св. зо̀бнах, мин. прич. зо̀бнал, св. — вж. зобвам.

зобя

зобѝш, мин. св. зобѝх, мин. прич. зобѝл, несв. Храня животно, обикн. кон, магаре, със зоб.

зо̀биш, мин. св. зо̀бих, мин. прич. зо̀бил, несв. Зобам.

зов

зовъ̀т, зова̀, само ед., м.
1. Вик, молба, повик.
2. Обръщение, призив за някакви действия. Зов за борба.
3. Вик (в 1 знач.). От тъмнината се чу тих зов.

зова

зовѐш, мин. св. зова̀х, мин. прич. зова̀л, несв.
1. Кого. Надавам зов.
2. Разг. Кого. Наричам, именувам. Зовяха го Стоян Бежанарчето.
зова се. — Наричам се, именувам се.

зограф

мн. зогра̀фи, м. ист.
1. Иконописец.
2. Художник.
прил. зографски, зогра̀фска, зогра̀фско, мн. зогра̀фски.

зографисам

зографѝсаш, св. — вж. зографисвам.

зографисвам

зографѝсваш, несв. и зографисам, св.
1. Остар. Рисувам икони, стенописи, обикн. в църкви.
2. Ирон. Рисувам, изписвам, изобразявам, нашарвам с много цветове, безвкусно.

зографски

вж. зограф

зодиак

м., само ед. Небесен кръг с 12 съзвездия, всяко със свое име, по който Слънцето прави видимото си движение сред звездите. Знаци на зодиака.

зодиакален

зодиака̀лна, зодиака̀лно, мн. зодиака̀лни, прил. Който се отнася до зодиака.
• Зодиакален знак. — Название или символ на едно от дванайсетте съзвездия на зодиака.

зодия

мн. зо̀дии, ж.
1. Съзвездие от зодиака. Роден съм под зодията лъв.
2. Съдба, предопределение. Такава ми е зодията.
3. Прен. Странен човек. Голяма зодия е той.

зоза

мн. зо̀зи, ж. Остар. Жена без духовни интереси, заета само с външността си.

зомби

мн. зо̀мбита, м.
1. Съживен мъртвец, дух.
2. Безволев човек; човек с разстроена психика; чудак.

зона

мн. зо̀ни, ж.
1. Пространство, определена територия, отличаваща се с някакъв общ признак. Вилна зона. Гранична зона.
2. Пояс от земното кълбо с общи географски особености. Зоната на екватора.
прил. зонален, зона̀лна, зона̀лно, мн. зона̀лни.

зонален

вж. зона

зоо

- Първа съставна част на сложни думи, означаваща който е свързан с животно, напр. зоогеография, зоокът, зоокръжок и др.

зооантропоноза

мед. вж. зооноза

зоогеография

ж., само ед. Дял от биогеографията, който изучава разпределението на дивите животни по земята.

зоолог

мн. зооло̀зи, м. Специалист по зоология.

зоологически

зоологѝческа, зоологѝческо, мн. зоологѝчески, прил. Който се отнася до зоология и зоолог. Зоологически изследвания.
• Зоологическа градина. — Специално приспособено място за отглеждане на диви животни за показване; зоопарк.

зоология

ж., само ед. Наука за животните в света.
прил. зооложки, зооло̀жка, зооло̀жко, мн. зооло̀жки.

зооложки

вж. зоология

зооморфизъм

м., само ед. Схващане, според което божествата са с вид на животни.

зооноза

мед. Инфекциозни заболявания по животните, които се предават и на xората, напр. антракс, бяс, бруцелоза, туларемия и др.

зоопарк

мн. зоопа̀ркове, (два) зоопа̀рка, м. Зоологическа градина.

зоотехник

мн. зоотехнѝци, м. Специалист по зоотехника.

зоотехника

ж., само ед. Наука за развъждането, храненето и отглеждането на селскостопанските животни.

зоотехничка

мн. зоотехнѝчки, ж. Жена зоотехник.

зоофобия

мед. Натраплив страх от определен вид животни.

зор

м., само ед. Разг.
1. Трудност, напрежение. Голям зор беше, докато свършим книгата.
2. Насилие; настояване. Давам му зор да свърши работата.
3. Голяма нужда, притеснение. Голям зор имам за пари. На зор съм.
• За зор заман. — За трудно време. Пазя си пари за зор заман.

зор-заман

крайна нужда

зора

ж., само ед.
1. Първата светлина преди изгрев слънце. Зората изгрява.
2. Времето на разсъмване.
3. Прен. Съвсем в началото на епоха, явление. В зората на организираната борба.

зори

мин. св. зорѝ, мин. прич. зорѝло, несв. Зазорява се.

зорко

нареч. Внимателно, бдително, старателно. Следя зорко. Пазя зорко.

зорлем

нареч. Разг. Насила, едвам; с трудност.

зорница

ж., само ед.
1. Звезда, която се появява рано сутрин, по-рано от другите.
2. Началото на нещо хубаво или нещо хубаво и светло.

зороастризъм

Религия, създадена от Зороастър и практикувана и днес от парсите.

зорък

зо̀рка, зо̀рко, мн. зо̀рки, прил.
1. Който вижда добре далечни и малки предмети; остър. Зорък поглед.
2. Който е бдителен, проницателен. Зорко следене.

зрак

зра̀кът, зра̀ка, само ед., м.
1. Слаба светлина. Лунен зрак.
2. Прен. Зрение.
прил. зра̀чен, зра̀чна, зра̀чно, мн. зра̀чни.

зрелище

мн. зрѐлища, ср.
1. Случка, сцена на обществено място, които привличат погледа.
2. Представление за забава, извикващо силни усещания. Хората са жадни за зрелища.
3. Гледка, вид. Красиво зрелище.

зрелищен

зрѐлищна, зрѐлищно, мн. зрѐлищни, прил. Който се отнася до зрелище (в 1 и 2 знач.).
същ. зрелищност, зрелищността̀, ж.

зрелищност

вж. зрелищен

зрелост

зрелостта̀, само ед., ж.
1. За човек и животно — период, когато е напълно физически и духовно развит.
2. Прен. Период на пълно развитие на творчески заложби, на майсторство. Творческа зрелост.
3. Качество на духовно или творчески зрял човек; качество на зрял плод или зеленчук.

зрелостен

зрѐлостна, зрѐлостно, мн. зрѐлостни, прил. Който се отнася до завършване на средно образование. Зрелостен изпит.

зрелостник

мн. зрѐлостници, м. Ученик, който завършва средно образование.

зрелостничка

мн. зрѐлостнички, ж. Ученичка, която завършва средно образование.

зрение

ср., само ед.
1. Едно от сетивата на човека, чрез което се възприемат предметите чрез излъчваната или пречупената от тях светлина.
2. Способността на всеки човек да вижда. Имам силно зрение. Зрението му отслабна.

зрея

зрѐеш, мин. св. зрях, мин. прич. зрял, несв.
1. Съзрявам, добивам зрелост.
2. За плод или зеленчук — добивам вид и вкус за консумиране.
3. Прен. За мисъл, план, творческо произведение — оформям се, добивам завършен вид.
4. Прен. За събитие — подготвям се. Борбата зрее.
5. За приготвени хранителни продукти — добивам качества и вкус. Виното зрее. Сиренето зрее.

зрим

зрѝма, зрѝмо, мн. зрѝми, прил.
1. Който може да бъде видян; забележим. Разсъмна се и дърветата станаха зрими.
2. Който е материален, за разлика от идеален. Зрими и незрими блага.

зрител

зрѝтелят, зрѝтеля, мн. зрѝтели, м. Човек, който гледа, наблюдава представление, състезание или случайни сцени, случки. Залата е пълна със зрители. Станах зрител на едно убийство.
прил. зрителски, зрѝтелска, зрѝтелско, мн. зрѝтелски.

зрителен

зрѝтелна, зрѝтелно, мн. зрѝтелни, прил. Който се отнася до зрението; добит е чрез зрението. Зрителен нерв. Зрителна представа.

зрителка

мн. зрѝтелки, ж. Жена зрител.

зрително

нареч.
1. Чрез зрението. Възприемам зрително.
2. Чрез образ, картина. Пресъздавам зрително.

зрителски

вж. зрител

зрял

зря̀ла, зря̀ло, мн. зрѐли, прил. Който е достигнал зрелост; съзрял, узрял. Зрели круши. Зрели мисли. Зрял човек.
нареч. зряло.

зряло

вж. зрял

зрящ

зря̀ща, зря̀що, мн. зря̀щи, прил. Който обладава зрение; виждащ, за разлика от сляп.

зубрач

мн. зубра̀чи, м. Разг. Пренебр. Ученик или студент, който зубри.
прил. зубрачески, зубра̀ческа, зубра̀ческо, мн. зубра̀чески.

зубрачески

вж. зубрач

зубрачка

мн. зубра̀чки, ж. Жена зубрач.

зубрене

вж. зубря

зубря

зу̀бриш, мин. св. зу̀брих, мин. прич. зу̀брил, несв. Разг. Пренебр. Заучавам наизуст, механично, без да разбирам и да мога да прилагам теория, задачи.
същ. зубрене, ср.

зубър

мн. зу̀бри, (два) зу̀бъра, м. Едро животно от рода на бизоните, запазено само в някои резервати в Европа.

зулум

мн. зулу̀ми, (два) зулу̀ма, м. Разг. Пакост, безчинство, обир, насилие.

зулумджия

мн. зулумджѝи, м. Разг. Човек, който прави зулуми.

зурла

мн. зу̀рли, ж. Силно издадена напред долна част от главата на животно с носа и устата. Свинска зурла.

мн. зурлѝ, ж. Дървен музикален инструмент с писклив звук, обикновено в турска или циганска музика.

зурладжия

мн. зу̀рладжии, м. Човек, който свири на зурла.

зурлест

зу̀рлеста, зу̀рлесто, мн. зу̀рлести, прил. Който има голяма зу̀рла.

зъб

зъбъ̀т, зъба̀, мн. зъ̀би, (два) зъ̀ба, м.
1. Костно образувание, орган в устата на хора и животни, с помощта на чиято съвкупност се отхапва и сдъвква храната. Отхапа ябълката със зъби.
2. Всеки елемент от редицата остри части на трион, гребен и под.; зъбец.
3. Всеки издаден напред остър елемент.
• Имам зъб (на някого). — Искам да отмъстя.
• Въоръжен до зъби. — Много въоръжен.
• Точа си зъбите (за нещо). — Очаквам, настройвам се да ям или да получа нещо обичано или желано.

зъбар

зъба̀рят, зъба̀ря, мн. зъба̀ри, м. Остар. Човек, който вади зъби.

зъбат

зъба̀та, зъба̀то, мн. зъба̀ти, прил.
1. Който има големи или издадени напред зъби.
2. Който е със зъбци. Зъбат нож.
3. Който има издатини. Зъбати скали.
4. Злобен, зъл; заядлив. Зъбата жена.
• Зъбато слънце. — Зимно слънце, което грее, но не топли.

зъбен

зъ̀бна, зъ̀бно, мн. зъ̀бни, прил.
1. Който е свързан със зъби. Зъбен кариес. Зъбна паста.
2. Машинна част със зъби, зъбци. Зъбно колело.
• Зъбен камък. — Втвърдени отлагания по зъбите.

зъбер

мн. зъ̀бери, (два) зъ̀бера, м.
1. Издадена остра скала.
2. Издатина на крепостна стена.

зъбест

зъ̀беста, зъ̀бесто, мн. зъ̀бести, прил.
1. Който има големи, издадени напред зъби или е с гъсто наредени предни зъби.
2. Който е с големи издатини. Зъбести скали.

зъбец

мн. зъбцѝ, (два) зъбѐца, м.
1. Зъб (във 2 знач.). Зъбци на нож.
2. Остар. Само мн. Желязна пръчка за пристягане на плата при тъкане с ръчен стан.

зъбла

мн. зъ̀бли, ж. Жена с големи и/или издадени напред зъби.

зъбльо

мн. зъ̀бльовци, м. Мъж с големи и/или издадени напред зъби.

зъбобол

м., само ед. Болка в зъб.

зъболекар

зъболѐкарят, зъболѐкаря, мн. зъболѐкари, м. Лекар, който лекува зъби; стоматолог.

зъболекарка

мн. зъболѐкарки, ж. Жена зъболекар; стоматоложка.

зъболекарски

зъболѐкарска, зъболѐкарско, мн. зъболѐкарски, прил. Който се отнася до зъболекар и до зъболекарство. Зъболекарски кабинет. Зъболекарска практика.

зъболекарство

ср., само ед.
1. Дял от медицината, занимаващ се с лечение на зъби; стоматология.
2. Занятие на зъболекар.

зъболечение

ср., само ед. Лекуване на зъбите.

зъботехник

мн. зъботехнѝци, м. Лице, което изработва изкуствени зъби и зъбни коронки.

зъботехника

ж., само ед. Наука и практика около изработването на изкуствени зъби и зъбни коронки.

зъботехничка

мн. зъботехнѝчки, ж. Жена зъботехник.

зъбчат

зъбча̀та, зъбча̀то, мн. зъбча̀ти, прил. Който е с издатини, зъбци, зъби и под. Зъбчати ножици. Зъбчато колело.

зъбя се

зъ̀биш се, мин. св. зъ̀бих се, мин. прич. зъ̀бил се, несв.
1. Показвам зъбите си при гримаса или усмивка.
2. За животно — показвам зъбите си при ръмжене и заканване.
3. Прен. Разг. Ругая, заяждам се; заканвам се. Зъби се, че ще ми вземе жилището след развода.

зъзна

зъ̀знеш, мин. св. зъ̀знах, мин. прич. зъ̀знал, несв.
1. Треперя, треса се от студ или от страх. Беше се свил и зъзнеше на спирката.
2. Мръзна. Цяла зима зъзнем в стаите.

зъл

зла, зло, мн. зли, прил.
1. Който е злобен, лош по характер.
2. Който съдържа или изразява злоба. Зли думи. Зъл поглед.
3. Който е в прекомерна степен. Зъл противник.
4. За време, вятър — лош, остър.
• За зла участ. — За нещастие.

зълва

мн. зъ̀лви, ж. Сестра на съпруг по отношение на съпругата му.

зън

междум. За наподобяване на звън от уред, от чаши, от звънец, на бръмчене на насекомо. Зън-зън — обади се звънчето.

зървам

зъ̀рвам, несв. и зърна, св.; Кого, какво. Виждам за миг или отдалече бегло. Зърнах я на улицата. Зърнах тази книга в книжарницата.

зъркели

само мн. Пренебр.
1. Очи. Отваряй си зъркелите.
2. Очила. Загубих си зъркелите.

зърна

зъ̀рнеш, мин. св. зъ̀рнах, мин. прич. зъ̀рнал, св. — вж. зървам.

зърнен

зъ̀рнена, зъ̀рнено, мн. зъ̀рнени, прил. Който се отнася до зърнени храни.
• Зърнени храни. — Житни и бобови култури, чиито плодове се използват за храна на човека и животните.

зърнест

зъ̀рнеста, зъ̀рнесто, мн. зъ̀рнести, прил. Който е като на зърна.

зърнист

зърнѝста, зърнѝсто, мн. зърнѝсти, прил.
1. Зърнест.
2. Който е съставен от елементи като зърна. Зърниста структура.

зърно

мн. зърна̀, ср.
1. Плод и семе от житните и бобовите култури. Зърно царевица. Кафе на зърна.
2. Само ед. Много такива семена заедно или от няколко култури. Имаме много зърно. От царевицата изкарахме много зърно.
3. Малък, кръгъл плод, обикн. съставящ грозд и под., както и по-голям, кръгъл плод. Зърна череши.

- Първа съставна част на сложни думи, означаваща който се отнася до зърно, напр. зърнодобив, зърносушилка, зърнохранилище и др.

зърнояд

мн. зърноя̀ди, м. Дребно насекомо, което се храни със семена от зърнени растения.

зюмбюл

мн. зюмбю̀ли, (два) зюмбю̀ла, м.
1. Само ед. Градинско цвете със силно ароматни, най-често сини или розови цветове.
2. Стрък от това цвете. Подари ѝ два сини зюмбюла.

зян

м., само ед. Разг. Загуба.
• Ставам зян. — Изхабявам се, съсипвам се; губя се по различни причини. Много плодове станаха зян от градушката.

зяпам

зя̀паш, несв.
1. Стоя с отворена уста.
2. Зея (в 1 знач.).

зя̀паш, несв.; Кого, какво.
1. Гледам нещо продължително, зазяпвам се, заглеждам се.
2. Гледам, оглеждам, разглеждам без определена цел. По цял ден зяпа из града. Зяпахме по музеите.
• Зяпам по жени. — Заглеждам, задирям (чужди) жени.

зяпач

мн. зяпачѝ, м. Разг. Човек, който зяпа безцелно, от любопитство някаква сцена. Веднага се насъбраха зяпачи.

зяпвам

зя̀пваш, несв. и зя̀пна 1 , св.
1. Отварям си устата един път или няколко пъти по един път. Зяпвам и лапвам черешата.
2. Отварям си устата от изненада, вълнение, страх.
3. Зейвам.

зя̀пваш, несв. и зя̀пна 2 , св. Започвам да зяпам 2 .

зяпльо

мн. зя̀пльовци, м. Пренебр. Човек, който по характер се зазяпва, заглежда се безцелно по различни неща.

зяпна

зя̀пнеш, мин. св. зя̀пнах, мин. прич. зя̀пнал, св. — вж. [[зяпвам 1 .

зя̀пнеш, мин. св. зя̀пнах, мин. прич. зя̀пнал, св. — вж. [[зяпвам 2__ .

и

съюз.
1. Свързва еднородни части в просто изречение и прости изречения в състава на сложно, обикн. в сложно съчинено. Влажен и свеж вятър повя. Купих захар и сол. Ще си отида и ще чета.
2. Свързва изречение с присъединен израз или присъединено изречение. Беше много хубаво времето. И горещо. Легна си. И пак започна да обмисля плана си.
3. Свързва последното числително при съставни числителни имена. Сто двайсет и пет.
4. Свързва две повторени части в един израз. Мълчи и мълчи. Студено и студено. Само и само.
5. Служи за начало на изречение, за да свърже съдържанието му със съдържанието на предходните. И дойде денят.
6. Служи за начало на всяко изречение в Библията.

част.
1. Подчертава мисълта в началото на изречение. И аз още да не зная! И още ли не си тръгнал?
2. Също. И аз ще дойда с вас.

междум.
1. Изразява възхищение. Ии, колко хубави банани!
2. Изразява досада, раздразнение. Иии, колко работа имам сега!

– вж. тя.

– вж. неин.

ибери

само мн. Най-старото засвидетелствано население на територията на днешна Испания, разселено по целия Пиренейски полуостров.

ибис

мн. ѝбиси, (два) ѝбиса, м. Блатна прелетна птица от рода на щъркелите, смятана за свещена от древните египтяни.

ибрик

глинен или меден съд с чучурка за поливане вода при миене на ръце и лице

ибрикчия

остар.
1. Занаятчия в турската империя, който изработва характерните за подмиването съдове — ибриците. Съдовете са били изработвани от най-различни материали — глина, стъкло и др.
2. Прислужник, които участва в ритуала на подмиването — подлива вода с ибрика, подсушава с кърпи задните части на господаря си, пръска го с ориенталски аромати.

ибришим

мн. ибришѝми, (два) ибришѝма, м.
1. Само ед. Тънки памучни или копринени цветни конци за шиене.
2. Тънка дълга макара с такива конци. Купих си два червени ибришима.

ивица

мн. ѝвици, ж.
1. Правоъгълно дълго и тясно парче от гъвкава материя — плат, хартия и др.; лента. Отрязах ивица плат за колан.
2. Част от територия или повърхност с такава форма. Ивица изорана земя. Крайбрежна ивица.
3. Шарка с такава форма. Одеяло на ивици. Плат на ивици. Оцветяването на зебрата е на ивици.
същ. ивичка, мн. ѝвички, ж.

ивичка

вж. ивица

Иврит

м., само ед. Официалният език в Израел; староеврейски.

игла

мн. иглѝ, ж.
1. Тънка метална пръчица със заострен връх и ухо за вдяване в другия край, която се използва за шиене. Машинна игла. Хирургическа игла.
2. Всеки предмет с подобна форма, заострен в единия край. Игла за инжекции. Игли за плетене. Грамофонна игла. Игли на таралеж.
същ. умал. игличка, мн. иглѝчки, ж. Борови иглички.
прил. иглен, ѝглена, ѝглено, мн. ѝглени.
• Безопасна игла. — Игла за захващане с място за прибиране на острия връх.
• От игла до конец. — Разг. От край до край; подробно.
• Седя като на игли. — Разг. Неспокоен съм, в очакване съм.

иглен

вж. игла

игленик

мн. игленѝци, (два) игленѝка, м.
1. Малка, специално изработена възглавничка за забождане на игли и карфици.
2. Кутийка за съхраняване на игли.

иглест

ѝглеста, ѝглесто, мн. ѝглести, прил. Който по форма е подобен на игла. Иглести листа. Иглести кули.

иглика

ж., само ед. Горско и градинско пролетно цвете с назъбени листа и събрани в китка бели, жълти, червени или розови цветчета.

игличина

ж., само ед. Иглика.

игличка

вж. игла

иглолечение

ср., само ед. Метод за лечение, при който в специални точки на тялото се забиват игли; акупунктура.

иглолистен

иглолѝстна, иглолѝстно, мн. иглолѝстни, прил. За храст или дърво — който има листа с форма на игли. Смърчът и елата са иглолистни дървета.

иглотерапия

ж., само ед. Иглолечение.

иглу

ср., само ед. Ледена къща у канадските ескимоси.

игнорирам

игнорѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Не зачитам; изключвам, не се съобразявам, пренебрегвам. Игнорирам факти. Игнорират го като специалист.
прил. игнорѝран, игнорѝрана, игнорѝрано, мн. игнорѝрани.
същ. игнориране, ср.

игнориране

вж. игнорирам

иго

ср., само ед. Робство, гнет. Турско иго.

игра

мн. игрѝ, ж.
1. Занимание за развлечение и забавление. Детски игри. Игра на карти.
2. Спортно занимание с определени правила. Игра на футбол. Знаете ли играта народна топка?
3. Едно изиграване на спортно занимание. Хайде да изиграем една игра на тенис.
4. Само мн. Спортни състезания по много видове спорт. Олимпийски игри.
5. Комплект от предмети и съоръжения за занимание. Купих играта “Не се сърди, човече”.
6. Театрално или филмово изпълнение. Играта на артистите е добра.
7. Разг. Стъпки за танц и изпълнение на танц. Знаеш ли играта на Елениното хоро?
8. Пренебр. Действия, замислени със свое развитие и цели (в политическите, в човешките отношения). Всички политици са замесени в някакви игри.
• Вземам на игра. — Разг. Не приемам, не действам сериозно.
• Игра на думи. — Каламбур.

игрален

игра̀лна, игра̀лно, мн. игра̀лни, прил. Който се отнася до игра (в 1, 2, 4, 6 и 7 знач.). Игрална зала. Игрално поле.
• Игрален филм. — Филм, в който ролите се изпълняват от артисти; художествен филм.

играч

мн. игра̀чи, м.
1. Участник в игра, в отбор. Тази игра е с осем играчи. Играчите излизат на стадиона.
2. Участник в танц, в хоро, човек, който играе. Какъв играч съм аз!
3. Прен. Пренебр. Човек, който плете интриги или извършва машинации за своя полза.

играчка

мн. игра̀чки, ж. Жена играч.

мн. игра̀чки, ж.
1. Предмет, който служи за детско забавление, игра. Куклата е играчка. Купих му една гумена играчка.
2. Много бавна и деликатна работа. Голяма играчка е тази торта.
3. Работа, която не представлява никаква трудност. Лепенето на тапети е играчка за мене.
• Играчка съм в ръцете (на някого). — Разпореждат се с мене, нищо не зависи от мене.

играя

игра̀еш, мин. св. игра̀х, мин. прич. игра̀л, несв.
1. Занимавам се за развлечение с игра (в 1 и 2 знач.). Играя на гоненица. Играя на шах.
2. Участвам в спортни игри и състезания. Ще играем мача в събота.
3. Изпълнявам роля във филм, театрална постановка и под. Тя не играе в този филм.
4. Изпълнявам ход в някаква игра. Сега играй ти!
5. Умея, практикувам някаква игра. Играеш ли тенис на маса? Всеки ден играя тенис един час. Майка ѝ играе много.
6. Прен. Проявявам живост, движение, което напомня игра. Вятърът играе. Вълните играят. Светлината играе по лицето ѝ. Ръцете му играят по клавишите.
7. За части на тялото, ръце, очи — движа се бързо поради чувства, болест. Очите ѝ играят. Едната ѝ ръка играе и не може да държи с нея.
8. За равнище — проявявам чести колебания. Температурите играят. Курсът на долара играе. Времето играе.
играя си. 1. — С кого. Забавлявам се, шегувам се, не приемам на сериозно. Момиче, не си играй с мене!
2. С кого. Разпореждам се произволно с хората, използвам ги за свои цели. Играе си с хората, не се съобразява с никого.
3. На какво. Занимавам се несериозно, за прикритие. Играят си на политика. Играят си на любов.
• Играя си с огъня. — Разг. Върша нещо опасно, рискувам.
• И хоро ще играя. — Разг. Нямам друг избор, ще правя всичко, каквото ми наредят.

игрек

м., само ед.
1. Наименование на предпоследната буква в латинската азбука.
2. В математиката — един от знаковете за неизвестна величина.
3. Прен. Назоваване на неизвестно лице. Игрек е идвал тук и е срещнал хикс.

игрив

игрѝва, игрѝво, мн. игрѝви, прил.
1. Който е жизнерадостен, жив, подвижен, закачлив; бърз, изменчив. Игриви деца. Игриво котенце. Игрива река. Игрив вятър.
2. Който изразява радост, бодрост, веселост. Игрива усмивка. Игрива походка.
нареч. игриво.

игриво

вж. игрив

игрище

мн. игрѝща, ср. Оградено, снабдено със съоръжения място за спортна игра. Игрище за волейбол.

игрословие

ср., само ед. Игра на думи; каламбур.

игрословица

мн. игросло̀вици, ж. Игра за развлечение, при която в празни квадратчета се изписват определени думи.

игуана

мн. игуа̀ни, ж. Голям гущер с назъбен гребен на опашката, който живее в Централна и Южна Америка.

игумен

мн. игу̀мени, м. Управител на мъжки православен манастир.

игуменка

мн. игу̀менки, ж. Управителка на девически православен манастир.

ида

ѝдеш, мин. св. няма, мин. прич. няма, несв.
1. Идвам (в 1, 2, 3 и 4 знач.).
2. Разг. Отивам някъде. Ще ида до магазина за хляб.
ида си. 1. — Идвам си.
2. Отивам си.
• Не иде. — Не е уместно, не е прилично.
• Иде ми (да). — Чувствам нужда, иска ми се. Иде ми да се махна след всичко това.
• Иде ми отръки. — Разг. Умея, удава ми се с лекота.
• Иди че (пиши, учи и др.). — Разг. Не можеш, невъзможно е, трудно е да правиш нещо при такива условия. Иди че учи при тоя шум.

идалго

ср., само ед. Испански благородник.

идвам

ѝдваш, несв. и дойда, св.
1. Движа се към мястото или пристигам на мястото, където е лицето, което говори. Когато я срещнах, идваше от магазина. Всяка сутрин идва в университета. Тук е идвал Васил Левски.
2. Пристигам, получавам се, приемам се там, където е лицето, което говори. Писмата идват навреме. Тук идват новините от цял свят.
3. За звук, светлина, миризма и под. — пристигам, достигам до лицето, което говори. От огъня идваше топлина. От улицата идваха викове.
4. Появявам се и се насочвам към лицето, което възприема. Пътят идва от гората.
5. За пари, успехи и под. — придобивам се, получавам се. Тези пари идват от труд.
6. За време, сезон, събитие, за начало, край и под. — настъпвам, наближавам. Идва есента. Идва ваканцията. Идват пак изпитите.
7. Следвам по ред. Най-важното е времето, после идва цената.
8. Стигам до размер, предел, до извод, заключение. Хлябът ми идва много. Водата ми идва до колене. От фактите идвам до извода.
идвам си/дойда си. — Връщам се вкъщи или там, където живея.
• Идва ми (да). — Иска ми се, чувствам нужда да направя нещо. Идва ми да пея.
• Идвам в съзнание. — Свестявам се.
• Идвам ми умът. — Осъзнавам се, вразумявам се.
• Идва ми до гуша. — Разг. Омръзва ми.

идеал

мн. идеа̀ли, (два) идеа̀ла, м.
1. Висша цел, стремление. Идеалите на човечеството. Музиката е негов идеал.
2. Само ед. Образец, въплъщение на достойнства. Тази артистка беше нейният идеал. Идеал за истински учен.

идеален

идеа̀лна, идеа̀лно, мн. идеа̀лни, прил.
1. Който съответства на идеала; възвишен. Идеална красота. Идеална любов.
2. Който е образцов, превъзходен. Идеални условия. Идеален хотел.
3. Който е недействителен, нереален; хипотетичен. Идеален обществен строй. Идеален газ. Идеално огледало.
4. Който е нематериален. Идеални и материални стремежи.
нареч. идеално.
• Идеална част. — Спец. Дял от неразделен или неделим имот.

идеализация

ж., само ед. Представяне в съвършен, нереален вид; идеализиране. Идеализация на героите в киното.

идеализирам

идеализѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Представям в по-добра светлина, отколкото е в действителност. Идеализирам героите в романа. Идеализирам миналото си.
същ. идеализиране, ср.

идеализиране

вж. идеализирам

идеализъм

м., само ед.
1. Философско направление, което приема за основа на съществуването съзнанието.
2. Служене за идеи, а не за материални облаги. Работя от чист идеализъм. Идеализмът на възрожденците.
3. Склонност да се идеализира. Идеализмът на младите.

идеалист

мн. идеалѝсти, м.
1. Последовател на идеализма като философско направление.
2. Човек, склонен да идеализира действителността; мечтател.
3. Човек, който работи за идеали; непрактичен човек.

идеалистка

мн. идеалѝстки, ж. Жена идеалист.

идеално

вж. идеален

идеалреализъм

Напралвение в идеалистическата философия, което отъждествява психическото и материалното битие и допуска интуитивното познаване същността на предметите.

идеен

идѐйна, идѐйно, мн. идѐйни, прил.
1. Който е свързан с идея или идеология. Идейни различия. Идейни спорове.
2. Който служи на идея или пропагандира идеология. Идейно изкуство. Идейна литература.
• Идеен проект. — Спец. Начален стадий на проектирането — скица, която дава идея за общия вид и разпределението на сградата.

иден

ѝдна, ѝдно, мн. ѝдни, прил. Който идва, следващ. Идни поколения.

идентификация

ж., само ед. Установяване на еднаквост, тъждественост със/между предмети, лица; идентифициране. Идентификация на трупа.

идентифицирам

идентифицѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Правя идентификация; установявам еднаквост, тъждество.

идентичен

идентѝчна, идентѝчно, мн. идентѝчни, прил. Еднакъв, тъждествен.
същ. идентичност, идентичността̀, ж.

идентичност

вж. идентичен

идеограма

мн. идеогра̀ми, ж. Спец.
1. Писмен знак, изобразяващ предмет и означаващ понятие.
2. Графически символ.

идеография

ж., само ед. Писмо с идеограми.

идеократизъм

Стремеж да се подчини всичко на идеите.

идеолог

мн. идеоло̀зи, м. Създател, изразител или защитник на идеология. Идеолог на революцията.

идеологически

вж. идеология

идеология

ж., само ед. Система от възгледи и идеи, характерни за социална група, класа, политическа партия и др. Идеологията на християнството. Революционно-демократична идеология.
прил. идеологически, идеологѝческа, идеологѝческо, мн. идеологѝчески. Идеологически различия.

идея

мн. идѐи, ж.
1. Представа, отразяваща действителността в съзнанието на човека и изразяваща отношението му към обкръжаващия го свят. Философски идеи. Революционни идеи.
2. Замисъл, намерение. Имам една идея — да отидем на мач.
3. Основна мисъл, замисъл, внушение в художествено произведение. Идеята в романа. Идеята във филма.
• Идея фикс. — Идея, която завладява съзнанието.
• Нямам идея. — Нямам представа.

идиличен

литер._ Поетическо произведение, изобразяващо по идеализиран начин живота, близък до природата.Прен. Тих, прост, селски, близък до природата, естествен.
идилия
мн. идѝлии, ж.
1. Литературно произведение, в което е изобразен идеализирано животът на обикновени хора сред природата.
2. Прен. Ирон. Само ед. Тих, спокоен и щастлив живот. Селска идилия. Семейна идилия.
прил. идиличен, идилѝчна, идилѝчно, мн. идилѝчни.
идиом
мн. идио̀ми, (два) идио̀ма, м. Спец. В езикознанието — езикова единица, съставена най-малко от два елемента с единно значение; фразеологизъм.
идиоматизъм
Обрат на реч, израз, свойствен на един език и непреводим буквално на други. Езикова особеност.
идиопатичен
мед. С неизвестен произход, есенциален.
идиот
мн. идио̀ти, м.
1. Човек, който страда от вродено слабоумие.
2. Разг. Глупав, тъп човек.
прил. идиотски, идио̀тска, идио̀тско, мн. идио̀тски.
идиотизъм
мед._ Вродено слабоумие, неизличима психическа болест, съпроводена с пълно разрушение на нормалната умствена дейност.
идиотия
мед._ Най-голяма степен на психическа неразвитост, при която липсва напълно психическият живот.
идиотка
мн. идио̀тки, ж. Жена идиот.
идиотски
вж. идиот
идиотщина
мн. идио̀тщини, ж. Неразумна, необмислена постъпка, идея, твърдение.
идол
мн. ѝдоли, м.
1. Статуя на човек или на животно, на която езичниците се кланят като божество.
2. Човек, който е почитан, обожаван; кумир. Този певец беше идол на младежите през 60-те години. Тя е мой идол.
идолопоклонник
мн. идолопокло̀нници, м.
1. Човек, който се кланя на идоли; езичник.
2. Прен. Човек, който се прекланя безкритично пред някого или нещо.
идолослужител
идолослужѝтелят, идолослужѝтеля, мн. идолослужѝтели, м.
1. Езически жрец, който извършва служене на идоли.
2. Човек, който служи предано на някаква идея.
иждивение
остар.
разноски, разходи
иждивявам
църк. разг.
остар.
изразходвам, харча
из
предлог. Означава място, определено пространство, в което се извършва движение в различни посоки; нещо се разпръсква или нещо се намира в различни точки. Разхождам се из парка. Разпръснаха се из гората. Тези билки растат из полето.
• Из ведро (вали). — Вали проливен дъжд, лее се.
• Из един път. — От първия път.
• Из основи. — Напълно, в цялата си същност. Промени се из основи.
из ведро
Вали като из ведро.
из-
представка. В състава на глаголи със значение:
1. Изчерпване на действието докрай, напр. изкопавам, изоравам, изяждам, избесвам.
2. Извършване на действие, насочено отвътре навън до неговия резултат, напр. избягвам, изтласквам и др.
3. Изчерпване на действие, при което обектът добива ново качество, напр. изрусявам, избистрям и др.
4. Извършване на еднократно действие, изведнъж, напр. избръмчавам, иззвънявам и др.
изба
мн. ѝзби, ж. Мазе, зимник, обикн. на къща.
• Винарска изба. — Предприятие, където се приготвя и се държи вино.
избавител
избавѝтелят, избавѝтеля, мн. избавѝтели, м.
1. Човек, който избавя някого от беда; спасител.
2. Човек, който освобождава някого; освободител.
избавителка
мн. избавѝтелки, ж. Жена избавител.
избавление
ср., само ед. Избавяне.
избавя
изба̀виш, мин. св. изба̀вих, мин. прич. изба̀вил, св. — вж. избавям.
избавям
изба̀вяш, несв. и избавя, св.; Кого, какво.
1. Спасявам, отървавам от опасност, беда. С намесата си лекарят я избави от сигурна смърт.
2. Освобождавам от робство, потисничество, гнет. Борим се, за да избавим родината си от гнет.
избавям се/избавя се. — Избавям себе си.
същ. избавяне, ср.
избавяне
вж. избавям
избегна
избѐгнеш, мин. св. избѐгнах, мин. прич. избѐгнал, св. — вж. избягвам.
избелвам
избѐлваш, несв. и избеля, св.; Какво.
1. Правя да стане по-бял, като пера с препарати или държа на слънце.
2. Отварям широко очи от изненада.
избелвам се/избеля се. — Ставам по-бял.
избелея
избелѐеш, мин. св. избеля̀х, мин. прич. избеля̀л, св. — вж. избелявам.
избелител
избелѝтелят, избелѝтеля, мн. избелѝтели, (два) избелѝтеля, м. Спец. Химически препарат, който избелва.
избеля
избѐлиш, мин. св. избѐлих, мин. прич. избѐлил, св. — вж. избелвам.
избелявам
избеля̀ваш, несв. и избелея, св. Загубвам яркостта на първоначалния си цвят, ставам по-блед, безцветен. Блузата е избеляла. Луната е избеляла.
избера
изберѐш, мин. св. избра̀х, мин. прич. избра̀л, св. — вж. избирам.
избесвам
избѐсваш, несв. и избеся, св.; Кого. Обесвам всички, които са налице.
избеся
избѐсиш, мин. св. избѐсих, мин. прич. избѐсил, св. — вж. избесвам.
избивам
избѝваш, несв. и избѝя 1 , св.
1. Кого, какво. Убивам всички, които са налице или много от тях. Тази нощ са избили задържаните.
2. Какво. С удар отнемам, премахвам, отклонявам, откъртвам. Изби пистолета от ръката му. Избивам клин. Защитникът изби топката от краката на противника.
3. Какво. Правя дупка в нещо плътно. Избихме врата на стената. Камионите са избили дупки по пътя.

избѝваш, несв. и избѝя 2 , св.
1. След пределно натрупване и напрежение се показвам, появявам се на повърхността. Пот изби по челото му. Сълзи избиха в очите ѝ. По стената избиха капки влага.
2. За вода, нефт — изскачам под напрежение. Нефтът изби силно.
3. Прен. За чувство — след сдържане се проявявам външно. Мъката ѝ изби в силен плач.
4. Прен. Отклонявам се от едно състояние и преминавам в друго. Любовта му изби във враждебност.
избива ме — (или те, го, я, ни, ви, ги)/избие ме. 1. Кара ме, иде ми. Избива ме на плач.
2. Обхваща ме, обзема ме. Избива ме на страх. Избива ме на сълзи.
избираем
избира̀ема, избира̀емо, мн. избира̀еми, прил. Който може да бъде избиран.
избираемост
избираемостта̀, само ед., ж. Възможност за избиране.
избирам
избѝраш, несв. и избера, св.
1. Кого, какво. Вземам, отделям, предпочитам между две/двама или между повече. Избрах най-хубавото парче месо. Избрах едни обувки в магазина. Избрах го за съпруг.
2. Кого. Чрез гласуване определям за някаква длъжност. Избирам кмет.
3. Разг. Какво. Набирам телефонен номер.
същ. избиране, ср.
избиране
вж. избирам
избирател
избира̀телят, избира̀теля, мн. избира̀тели, м. Лице, което може да гласува или гласува при избори. Голям процент от избирателите не отидоха да гласуват.
избирателен
избира̀телна, избира̀телно, мн. избира̀телни, прил.
1. Който се отнася до избори или до избирател. Избирателна урна. Избирателни списъци.
2. Който има способност да избира. Избирателна способност.
избирателка
мн. избира̀телки, ж. Жена избирател.
избистря
избѝстриш, мин. св. избѝстрих, мин. прич. избѝстрил, св. — вж. избистрям.
избистрям
избѝстряш, несв. и избистря, св.; Какво.
1. Правя бистър, прозрачен. Избистрям сместа. Избистрям виното.
2. Правя светъл, чист, ясен.
3. Правя ума способен да схваща по-бързо, да се съсредоточава. Кафето избистри ума му.
избистрям се/избистря се. 1. — Ставам бистър, прозрачен, чист, ясен.
2. За идея, план, за мисъл — оформям се, очертавам се, изяснявам се.
избия
избѝеш, мин. св. избѝх, мин. прич. избѝл, св. — вж. [[избивам 1 .

избѝеш, мин. св. избѝх, мин. прич. избѝл, св. — вж. [[избивам 2__ .
избледнея
избледнѐеш, мин. св. избледня̀х, мин. прич. избледня̀л, св. — вж. избледнявам.
избледнявам
избледня̀ваш, несв. и избледнея, св.
1. Ставам бледен или блед. Лицето му избледня. Цветята на роклята са избледнели.
2. Прен. За смисъл, спомен — ставам неясен, блед; губя се.
изблейвам
изблѐйваш, несв. и изблея, св. Блейвам един път или няколко пъти по веднъж. Овцата изблейваше от време на време.
изблея
изблѐеш, мин. св. избля̀х и изблѐях, мин. прич. избля̀л и изблѐял, св. — вж. изблейвам.
изближа
изблѝжеш, мин. св. изблѝзах, мин. прич. изблѝзал, св. — вж. изблизвам.
изблизвам
изблѝзваш, несв. и изближа, св.; Какво. Ближа докрай. Изблиза една лъжица мед.
изблик
мн. ѝзблици, (два) ѝзблика, м.
1. Само ед. За течност — избликване.
2. Спонтанна проява на силни чувства. В изблик на плач. В изблик на гняв.
избликвам
изблѝкваш, несв. и избликна, св.
1. За течност — избивам навън с един тласък, внезапно и силно. Водата избликна силно и спря.
2. За чувства или преживявания — проявявам се изведнъж, избивам. Любовта избликна в душата ѝ.
избликна
изблѝкнеш, мин. св. изблѝкнах, мин. прич. изблѝкнал, св. — вж. избликвам.
изблъскам
изблъ̀скаш, св. — вж. изблъсквам.
изблъсквам
изблъ̀скваш, несв. и изблъскам, св.; Кого, какво. Изкарвам навън с блъскане; избутвам, изтиквам. Хвана го за яката и го изблъска през вратата.
избода
избодѐш, мин. св. избо̀дох, мин. прич. избо̀л, св. — вж. избождам.
избождам
избо̀ждаш, несв. и избода, св.; Какво. Бода на много места. Избодох си ръцете от розите.
• Избодох си очите. — Разг. Преуморих си очите от работа, свързана с взиране.
избор
мн. ѝзбори, (два) ѝзбора, м.
1. Само ед. Избиране, предпочитане измежду две или повече неща. Правя избор. Одобрявам избор. Не приемам избор.
2. Само ед. Разнообразие от предмети или хора, от което може да се избира. Няма никакъв избор на сирене. Богат избор.
3. Само ед. Възможност за избиране, алтернатива. Нямам друг избор, трябва да пиша.
4. Избиране чрез гласуване (за длъжност, за депутати). Таен избор на директор. Местни избори. Парламентарни избори.
изборен
ѝзборна, ѝзборно, мн. ѝзборни, прил. Който се отнася до избор или избори (в 4 знач.). Изборна длъжност. Изборна листа.
изборност
изборността̀, само ед., ж. Принцип на управление и устройство, според който лицата за определени длъжности се избират чрез гласуване.
избран
избра̀на, избра̀но, мн. избра̀ни, прил.
1. Когото са избрали (в 1, 2 и 3 знач.).
2. Който се отделя, който превъзхожда другите; отбран. Избрани ястия. Избрани места. Избрани хора.
избраник
мн. избра̀ници, м.
1. Човек, който е избран чрез гласуване. Народен избраник.
2. Любим мъж.
3. Лице, което се отличава от другите по качества, или лице, което някой отделя, предпочита. Избраник на класа. Избраник на учителката по химия.
• Избраник на съдбата. — Човек с големи способности и щастлива съдба, с голям късмет.
изброя
изброѝш, мин. св. изброѝх, мин. прич. изброѝл, св. — вж. изброявам.
изброявам
изброя̀ваш, несв. и изброя, св.; Кого, какво.
1. Изказвам по ред, изреждам един по един. Изброявам гостите, които ще дойдат. Изброй ми какво ще купуваш.
2. Разг. Преброявам. Изброила ли си тези пари?
избръмча
избръмчѝш, мин. св. избръмча̀х, мин. прич. избръмча̀л, св. — вж. избръмчавам.
избръмчавам
избръмча̀ваш, несв. и избръмча, св. Бръмвам силно един път или няколко пъти един след друг. На улицата избръмча мотор.
избръсвам
избръ̀сваш, несв. и избръсна, св.; Кого, какво. Бръсна докрай; обръсвам.
избръсвам се/избръсна се. — Избръсвам себе си.
избръсна
избръ̀снеш, мин. св. избръ̀снах, мин. прич. избръ̀снал, св. — вж. избръсвам.
избудаля
да се избудаля, избудалиш се, мин. св. избудалих се, мин. прич. избудалил се, св. — вж. избудалявам
избудаля се
избудалѝш се, мин. св. избудалѝх се, мин. прич. избудалѝл се, св. — вж. избудалявам се.
избудалявам се
избудаля̀ваш се, несв. и избудаля̀ се, св.
1. Постъпвам като будала. Избудалих се и му взех по-малко пари.
2. Ставам будала. На тази възраст човек се избудалява.
избумтя
избумтѝш, мин. св. избумтя̀х, мин. прич. избумтя̀л, св. — вж. избумтявам.
избумтявам
избумтя̀ваш, несв. и избумтя, св.
1. Изведнъж, еднократно издавам бумтене.
2. Казвам нещо със силен като бумтене глас.
избутам
избу̀таш, св. — вж. избутвам.
избутвам
избу̀тваш, несв. и избутам, св.
1. Кого, какво. Бутам докрай навън или до някъде; изтласквам. Избутвам шкафа до стената. Избутах го от стаята.
2. Какво. Изкарвам период от време с големи трудности, едва-едва. Избутвам зимата. Избутвам до пенсия. Едвам избута последния клас.
3. Какво. Намирам отнякъде, изнамирам нещо скрито. Ще му избутат някой компромат.
4. Разг. Кого, какво. Измествам някого безцеремонно и заемам мястото му. Избутаха я от секретарското място.
избухам
избу̀хаш, св. — вж. [[избухвам 1_ .
избухвам
избу̀хваш, несв. и избухам, св.
1. За птица, машина — бухам изведнъж и кратко. Птицата избуха и млъкна.
2. Върша нещо, като бухвам или бухам. Избухах килима. Моторът избуха и изключи. Избухах снега от палтото си.

избу̀хваш, несв. и избухна, св.
1. За взривно и леснозапалимо вещество — взривявам се, експлоадирам. Бомбата избухна на улицата. Колата избухнала в движение.
2. За огън, пожар — разгарям се, пламвам изведнъж.
3. За буря, вятър — разразявам се изведнъж, с голяма сила.
4. Прен. За епидемия — разразявам се, разпространявам се бързо.
5. Прен. За война, въстание, конфликт, караница и под. — започвам изведнъж със сила.
6. Прен. За прояви и чувства — изявявам се, проявявам се изведнъж с голяма сила. Избухна силен смях. Избухнаха овации. Омразата му избухна в обиди.
7. Давам бурен израз на гняв. Като чу за парите, избухна и се развика.
избухлив
избухлѝва, избухлѝво, мн. избухлѝви, прил.
1. Който по характер е склонен да избухва 2 (в 7 знач.).
2. Който се взривява лесно. Избухлив газ.
същ. избухливост, избухливостта̀, ж.
избухливост
вж. избухлив
избухна
избу̀хнеш, мин. св. избу̀хнах, мин. прич. избу̀хнал, св. — вж. [[избухвам 2_ .
избухтя
избухтѝш, мин. св. избухтя̀х, мин. прич. избухтя̀л, св. — вж. избухтявам.
избухтявам
избухтя̀ваш, несв. и избухтя, св.
1. Издавам кратко бухтене. Колата избухтя.
2. Прен. Извършвам действие с кратко бухтене.
избуча
избучѝш, мин. св. избуча̀х, мин. прич. избуча̀л, св. — вж. избучавам.
избучавам
избуча̀ваш, несв. и избуча, св.
1. Издавам кратко бучене. Вятърът избуча в клоните и утихна.
2. Прен. Казвам с дебел глас или извършвам действие с кратко бучене.
избуя
избуѝш, мин. св. избуя̀х, мин. прич. избуя̀л, св. — вж. избуявам.
избуявам
избуя̀ваш, несв. и избуя, св.
1. За трева, мустаци, коса и под. — бързо и буйно израствам. Тревата е избуяла.
2. Прен. За чувства, настроения и под. — развивам се бързо, засилвам се. Любовта им избуя. Конфликтите избуяха бързо.
избълвам
избъ̀лваш, св.; Какво. Разг. Бълвам докрай. Избълвах всичко, каквото бях изял.
• Избълвах си червата. 1. — Бълвах много.
2. Видях нещо отвратително, гнусно.
избърборвам
избърбо̀рваш, несв. и избърборя, св. Бърборя нещо кратко докрай.
избърборя
избърбо̀риш, мин. св. избърбо̀рих, мин. прич. избърбо̀рил, св. — вж. избърборвам.
избързам
избъ̀рзаш, св. — вж. избързвам.
избързвам
избъ̀рзваш, несв. и избързам, св.
1. Успявам да свърша нещо по-бързо; прибързвам. Избързах да се прибера по-рано.
2. Правя нещо по-рано от необходимото. Не трябваше да избързваш с предложението.
избърсвам
избъ̀рсваш, несв. и избърша, св. Бърша докрай, всичко. Избърсах мебелите.
прил. избъ̀рсан, избъ̀рсана, избъ̀рсано, мн. избъ̀рсани.
избърша
избъ̀ршеш, мин. св. избъ̀рсах, мин. прич. избъ̀рсал, св. — вж. избърсвам.
избягам
избя̀гаш, св. — вж. [[избягвам 1_ .
избягвам
избя̀гваш, несв. и избягам, св.
1. Отдалечавам се с бягане.
2. Успявам да се отдалеча, да се спася от някаква опасност. Заекът избяга от кучето. Избяга от затвора.
3. Напускам място, където живея, работя, за да отида на по-добро място. Избягаха в големия град.
4. Разг. Приставам на мъж, женя се без разрешение на родителите си.

избя̀гваш, несв. и избегна, св.
1. Кого, какво. Стремя се да не попадам някъде, да не срещам, да не общувам с някого; отбягвам. Избягвам тъмните улици. Избягвам я.
2. Какво. Предпазвам се от нещо неприятно, предотвратявам. Избягвам жертви.
3. Стремя се да не правя нещо. Избягвам да пия алкохол. Избягвам да се излагам на слънце.
избягна
избѐгнеш, мин. св. избя̀гнах, мин. прич. избя̀гнал, св. Избегна.
извадка
мн. изва̀дки, ж. Извлечение, част от документ, от текст. Правя извадки.
извадя
изва̀диш, мин. св. изва̀дих, мин. прич. изва̀дил, св. — вж. изваждам.
изваждам
изва̀ждаш, несв. и извадя, св.
1. Вадя (в 1 и 2 знач.).
2. Разг. Кого. Извеждам от някакво състояние. Изваждам я от унеса ѝ.
• Изваждам лоша дума. — Разг. Разпространявам злословия за някого.
• Изваждам душата. — Разг. Притеснявам.
• Изваждам ума (на някого). — Разг. Уплашвам някого.
извайвам
изва̀йваш, несв. и извая, св. Вая докрай.
извалвам
изва̀лваш, несв. и извалям, св. Намърсявам, овалвам, омърсявам.
извалям
изва̀ляш, св. — вж. извалвам.
извара
ж., само ед. Млечен продукт, получен при варене на суроватка или при пресичане на мляко. Баница с извара.
извардвам
изва̀рдваш, несв. и извардя, св.; Кого, какво. Причаквам, издебвам, правя засада.
извардя
изва̀рдиш, мин. св. изва̀рдих, мин. прич. изва̀рдил, св. — вж. извардвам.
изваря
изварѝш, мин. св. изварѝх, мин. прич. изварѝл, св. — вж. изварявам.
изварявам
изваря̀ваш, несв. и изваря, св. Варя дълго за дезинфекция. Изварявам прибори. Изварявам дрехи.
извая
изва̀еш, мин. св. изва̀ях, мин. прич. изва̀ял, св. — вж. извайвам.
изведа
изведѐш, мин. св. извѐдох, мин. прич. извѐл, св. — вж. извеждам.
изведнъж
нареч.
1. Ненадейно, внезапно. Стана изведнъж. Запя изведнъж.
2. Рязко, без преход. Изведнъж ставаше стръмно.
3. Едновременно, от един път; заедно. Изяжда изведнъж 3 яйца. Ще тръгнем изведнъж от всички страни.
извеждам
извѐждаш, несв. и изведа, св.
1. Кого, какво. Водя навън или в някаква посока. Извеждам от стаята. Извеждам от квартала. Извеждам детето на разходка. Този път извежда на магистралата. Извеждам в парка.
2. Прен. Кого. Изваждам от някакво състояние. Извеждам от апатия.
3. Прен. Какво. Насочвам с усилие към някакво състояние. Извеждам отбора до успех.
4. Прен. Какво. В науката — извличам чрез изчисления, правя изводи. Извеждам формула. Извеждам закон.
5. Спец. Вписвам документ в изходящ дневник и поставям изходящ номер.
същ. извеждане, ср.
извеждане
вж. извеждам
изверг
мн. ѝзверги, м. Много жесток човек, злодей.
известен
извѐстна, извѐстно, мн. извѐстни, прил.
1. Който е познат. Тези сведения са вече известни. Този човек ми е известен.
2. Прочут, прославен. Известен учен. Известен артист.
3. Някакъв. Известен запас от знания. До известна степен.
4. Определен, но в случая неактуален, излишен. Ще трябва да дойдеш пак, след известно време. Дава се за известни заслуги.

известѐна, известѐно, мн. известѐни, прил. Който е получил вест за нещо; осведомен.
известие
мн. извѐстия, ср.
1. Съобщение, вест. Известия за света. Известия за спортните игри.
2. Сведения, данни. Исторически известия.
3. Наименование на периодическо издание. Известия на Института за български език.
известно
нареч. В съчетание с глагола съм и под.
1. Знае се. Известно е, че там има нефт.
2. Имам сведения за нещо. Не ми е известно дали е идвал в България.
известя
известѝш, мин. св. известѝх, мин. прич. известѝл, св. — вж. известявам.
известявам
известя̀ваш, несв. и известя, св.; Какво. Съобщавам, правя известно, осведомявам. Известявам резултатите от преговорите.
известявам се/известя се. — Узнавам, получавам вести.
изветрея
изветрѐеш, мин. св. изветря̀х, мин. прич. изветря̀л, св. — вж. изветрявам.
изветрявам
изветря̀ваш, несв. и изветрея, св.
1. За течност — изпарявам се. Лекарството е изветряло.
2. За алкохол, газирана напитка, оцет и под. — оставен незатворен, губя вкуса си. Виното от снощи е изветряло.
3. За чувства, спомени — отслабвам, изчезвам.
извехтея
извехтѐеш, мин. св. извехтя̀х, мин. прич. извехтя̀л, св. — вж. [[извехтявам 1_ .
извехтя
извехтѝш, мин. св. извехтѝх, мин. прич. извехтѝл, св. — вж. [[извехтявам 2_ .
извехтявам
извехтя̀ваш, несв. и извехтея, св.
1. Ставам стар, вехт.
2. За чувства, спомени, впечатления — ставам блед, отслабвам.

извехтя̀ваш, несв. и извехтя, св.; Какво. Правя да стане вехт, стар, износен, блед.
извечен
извѐчна, извѐчно, мн. извѐчни, прил. Вечен от край време. Извечен стремеж. Извечна вражда.
извея
извѐеш, мин. св. извя̀х, мин. прич. извя̀л, св. — вж. извявам.
извивам
извѝваш, несв. и извия, св.
1. Какво. Правя на колело или дъга, вия (в 1 знач.). Изви желязото. Извиват хоро.
2. Какво. Завъртам настрана, назад. Извивам глава. Извивам ръка. Извивам очи.
3. За движение, път, река и под. — променям посоката си, правя завои. Пътят извива край гората. Реката извива през града.
4. Какво. За песен, свирня — пея с извивки, високо.
5. За дим, прах и под. — започвам да се вия, да се кълбя.
6. За буря, вятър — започвам да се вихря, въртя.
извивам се/извия се. — Извивам (в 3, 5 и 6 знач.).
• Извивам врата (на някого). — Разг. Убивам, погубвам.
извивка
мн. извѝвки, ж.
1. Извита като дъга линия; извитост, извиване. Извивката на веждите ѝ. Извивките на реката.
2. Прен. За песен, мелодия — преминаване от високи към ниски тонове с извиване.
3. Прен. Движение, промени в чувства и преживявания, в мисли.
извикам
извѝкаш, св. — вж. извиквам.
извиквам
извѝкваш, несв. и извикам, св.
1. Издавам кратък вик или кратка реплика с висок глас. В тишината извика кратко птица. Здравей! — извика мъжът.
2. Кого/на кого. Виквам по име, за да се отзове или да дойде; призовавам, каня. — Иване! — извика му тя. Извикаха го при директора. Извикаха ни на сватба.
3. Прен. Какво. Предизвиквам, пораждам. Тази случка извика у мене тъга.
извинение
мн. извинѐния, ср.
1. Прощаване на провинение. Ще ѝ искаш извинение. Моля за извинение.
2. Основание за оправдание. Трябва да измисля някакво извинение. Какво ще кажеш за свое извинение?
3. Извиняване. Извинения не приемам.
извинителен
извинѝтелна, извинѝтелно, мн. извинѝтелни, прил.
1. Който има оправдание, извинение. Отсъства по извинителни причини.
2. Който е предназначен да извинява. Извинително писмо.
нареч. извинѝтелно.
извиня
извинѝш, мин. св. извинѝх, мин. прич. извинѝл, св. — вж. извинявам.
извинявам
извиня̀ваш, несв. и извиня, св.
1. Кого. Прощавам за някаква постъпка. Извинете ме за безпокойството. Извиних го за лошото поведение.
2. Кого. Оправдавам за нещо нередно. Извиних го пред учителката.
3. Моля. Извинете, колко е часът? Извинявай, но сега нямам време.
4. Изказвам учтиво несъгласие с някого. Извинявай, но не си прав!
извинявам се/извиня се. — Моля за извинение. Извинявам се за закъснението.
извирам
извѝраш, несв. и извря̀ 1 , св. За течност — при врене се изпарявам. Водата е извряла, останало е само месото.

извѝраш, несв. и извря̀ 2 , св.
1. За вода, поток, река — излизам на повърхността от земните недра; изтичам, бликам. Под дървото извира вода. Реката извира от Стара планина.
2. Прен. За светлина — появявам се от тясно място, огрявам.
3. Прен. За сълзи, кръв; думи, чувства, смях — появявам се в голямо количество, лея се безкрай, безспир. Сълзи извираха от очите ѝ. От душата ѝ извираше любов.
4. Прен. Само мн. За много хора — появяваме се отнякъде в голям брой. От всички улички извираха хора.
извирам се
извѝраш се, несв. и извра̀ се, св. Пренебр. Идвам не навреме, измъквам се неизвестно откъде. Откъде се извряха тия гости точно сега!
извисоко
нареч. От горе надолу, отвисоко. Спускам се извисоко. Гледам извисоко.
извися
извисѝш, мин. св. извисѝх, мин. прич. извисѝл, св. — вж. извисявам.
извисявам
извися̀ваш, несв. и извися, св.
1. Какво. Издигам на високо, нагоре; отделям се високо над другите. Планината извисяваше върховете си. Дървото извисява клони. Певицата извиси глас.
2. Прен. Издигам, извеждам до висока степен. Тези успехи извисиха нашия театър до най-добрите.
извисявам се/извися се. — Извисявам себе си. Гласът ѝ се извиси над останалите.
извиша
извишѝш, мин. св. извишѝх, мин. прич. извишѝл, св. — вж. извишавам.
извишавам
извиша̀ваш, несв. и извиша, св. Извисявам (в 1 знач.).
извишавам се/извиша се. — Извисявам (в 1 знач.) себе си.
извия
извѝеш, мин. св. извѝх, мин. прич. извѝл, св. — вж. извивам.
извлек
м., само ед. Продукт, добит чрез извличане от суровина. Извлек от билки.
извлека
извлечѐш, мин. св. извля̀кох, мин. прич. извля̀къл, св. — вж. извличам.
извлечение
ср., само ед. Извадка от документ или текст. Препис-извлечение.
извличам
извлѝчаш, несв. и извлека, св.
1. Кого, какво. Измъквам или извеждам с влачене. Извлякох дървото на върха. Извлякоха го от кръчмата.
2. Какво. Изтеглям, изсмуквам, изваждам; отделям, разтварям. Извличам нефт от земните недра. Извличам лечебни вещества от билките. Растенията извличат азота от почвата.
3. Прен. Какво. От обстоятелства, факти и под. — правя изводи, заключения, поука и под. От разговорите извличах сведения. От приказките извличаме поуки.
4. Прен. Какво. Избирам, събирам нещо интересно за мене (от текстове, документи).
извличам се/извлека се. — С усилие се измъквам от някъде. Извлече се на слънце.
извод
мн. ѝзводи, (два) ѝзвода, м. Умозаключение, извлечение от факти, обстоятелства. Правя извод.

мн. ѝзводи, (два) ѝзвода, м. Край на електроуред или на елинсталация, към който може да се включи друг уред.
извоз
м., само ед. Извозване.
извозвам
изво̀зваш, несв. и извозя, св.
1. Кого, какво. Превозвам докрай.
2. Превозвам.
3. Прен. Пренебр. Кого. Измамвам. Извозиха ме да чакам толкова време.
извозвам се/извозя се. — Излъгвам се, оставям се да ме измамят.
същ. извозване, ср.
извозване
вж. извозвам
извозвач
мн. извозва̀чи, мн. Човек, който извозва товари.
извозя
изво̀зиш, мин. св. изво̀зих, мин. прич. изво̀зил, св. — вж. извозвам.
извор
мн. ѝзвори, (два) ѝзвора, м.
1. Място, където извира вода или нефт. Изворът на реката е далече оттук.
2. Източник, първопричина. Извор на злото. Извор на плодове и зеленчуци.
3. Прен. Източник за сведения, данни, оригинален документ. Извори за историята на България.
прил. изворен, ѝзворна, ѝзворно, мн. ѝзворни.
прил. ѝзворов, ѝзворова, ѝзворово, мн. ѝзворови (в 3 знач.). Изворови данни.
същ. умал. изворче, мн. ѝзворчета, ср.
изворен
вж. извор
изворче
вж. извор
извоювам
извою̀ваш, св.; Какво. Придобивам с бой, с борба или с труд, усилия. Борят се, за да извоюват свободата си. Извоювах назначението си. Извоюваха златен медал.
същ. извоюване, ср.
извоюване
вж. извоювам
извра се
изврѐш се, мин. св. извря̀х се, мин. прич. извря̀л се, св. — вж. извирам се.
извратен
извратѐна, извратѐно, мн. извратѐни, прил.
1. Който е физиологично и нравствено противоестествен. Извратен човек. Извратени чувства.
2. Който е преиначен, изопачен. Извратена информация.
нареч. извратено.
същ. извратеност, извратеността̀, ж.
извратено
вж. извратен
извратеност
вж. извратен
извратлив
извратлѝва, извратлѝво, мн. извратлѝви, прил. Който е склонен да се извърта, да променя позициите си.
извратя
извратѝш, мин. св. извратѝх, мин. прич. извратѝл, св. — вж. извращавам.
извращавам
извраща̀ваш, несв. и извратя, св.
1. Кого. Правя да стане извратен. Парите и свободата го извратиха.
2. Какво. Преиначавам, изопачавам.
извращавам се/извратя се. — Ставам извратен.
извращение
мн. извращѐния, ср.
1. Извращаване.
2. Постъпка на извратен човек.
3. Изопачено обяснение; отклонение.
изврътлив
изврътлѝва, изврътлѝво, мн. изврътлѝви, прил.
1. Който може бързо да се извърта, да се извива; повратлив.
2. Който извърта, преиначава.
извръщам
извръ̀щаш, несв. и извърна, св.; Какво.
1. Обръщам, извивам, извъртам, обикн. част от тялото си. Извърна главата си към него. Извръщам очи.
2. Обръщам обратно (част от дреха). Извърна си джобовете.
3. Обръщам посоката на движение.
извръщам се/извърна се. 1. — Обръщам се, извивам се, завъртам се в някаква посока. Извърна се към вратата.
2. За очи — обръщам се нагоре така, че да се вижда само бялото.
същ. извръщане, ср.
извръщане
вж. извръщам
извря
изврѝш, мин. св. извря̀х, мин. прич. извря̀л, св. — вж. [[извирам 1 .

изврѝш, мин. св. извря̀х, мин. прич. извря̀л, св. — вж. [[извирам 2__ .
изврякам
извря̀каш, св. — вж. извряквам.
извряквам
извря̀кваш, несв. и изврякам, св. Врякам внезапно и еднократно.
извъдя се
извъ̀диш се, мин. св. извъ̀дих се, мин. прич. извъ̀дил се, св. — вж. извъждам се.
извъждам се
извъ̀ждаш се, несв. и извъ̀дя се, св.
1. Вземам се отнякъде, идвам, създавам се. Откъде се извъдиха толкова хора тук!
2. Ставам някакъв по характер, израствам, оформям се. Такъв певец ще се извъди от него. От него ще се извъди голям егоист.
3. Изявявам се с някакви постъпки или качества, които са неочаквани за другите. Много добра си се извъдила.
извън
предлог.
1. Вън от, отвън (място, кръг, общество и др.). Извън двора. Три дни ще бъде извън града.
2. Независимо от, без връзка с нещо; освен. Нищо извън задълженията му не го засяга. Не питат за нищо извън учебния материал.
3. Освен. Няма да каним никого извън фамилията.
• Извън закона. — С противозаконно поведение.
• Извън пътя. — Разг. Прекалено, извън приличното. Много пиеш. Това вече е извън пътя.
• Извън силите си. — Не по силите си, непосилно. Извън силите ми е да поддържам такава чистота.

нареч. Остар. Навън, отвън. Извън идваше свеж въздух.

- Първа съставна част на сложни думи, означаваща:
1. Който е вън от пределите на нещо, напр. извъндържавен, извънпланетен.
2. Който е вън от някаква мярка, степен, напр. извънмерен, извънреден.
извънбрачен
извънбра̀чна, извънбра̀чно, мн. извънбра̀чни, прил.
1. Който е роден от майка, която няма брак. Извънбрачно дете.
2. Който се извършва вън от официалните отношения в брака, в противоречие с тях. Извънбрачни връзки.
извънградски
извънгра̀дска, извънгра̀дско, мн. извънгра̀дски, прил.
1. Който е вън от рамките или от административните предели на града, но близо до него. Извънградска зона.
2. Който обслужва, свързва града с други селища и райони. Извънградски транспорт. Извънградска телефонна линия.
извънестествен
извънестѐствена, извънестѐствено, мн. извънестѐствени, прил.
1. Който е свръхестествен. Извънестествени сили.
2. Който е извънмерен, неестествен. Извънестествени грижи. Извънестествени трудности.
извънземен
извънзѐмна, извънзѐмно, мн. извънзѐмни, прил.
1. Който се намира или се извършва извън пределите на Земята. Извънземен живот. Извънземни същества.
2. Който е предназначен за изследвания в Космоса. Извънземна станция. Извънземен полет.
извънматочен
извънма̀точна, извънма̀точно, мн. извънма̀точни, прил.
• Извънматочна бременност. — Спец. Оплождане и развитие на яйцеклетка извън матката.
извънреден
извънрѐдна, извънрѐдно, мн. извънрѐдни, прил.
1. Който е извън установения, приетия ред, режим. Извънредно заседание. Извънредно хранене.
2. Който е изключителен, особен. Извънреден случай.
3. Който е със специални пълномощия и функции. Извънреден представител.
4. Който е прекомерен, в много висока степен.
нареч. извънредно. Извънредно чувствителен. Извънредно добър.
• Извънреден труд. — Труд, който е в извънработното време, допълнителен.
• Извънреден професор (доцент). — Нередовен професор (доцент).
• Извънреден и пълномощен посланик. — Дипломатически представител на страната си в друга страна.
извънредно
вж. извънреден
извървя
извървѝш, мин. св. извървя̀х, мин. прич. извървя̀л, св. — вж. извървявам.
извървявам
извървя̀ваш, несв. и извървя, св. С вървене изминавам определено разстояние. Извървях два километра до там.
извървявам се/извървя се. 1. — За много хора — преминавам, изреждам се да ходя някъде, вървя непрекъснато. Всеки ден оттук се извървява много народ.
2. За много хора — разотивам се, оттичам се.
извържа
извъ̀ржеш, мин. св. извъ̀рзах, мин. прич. извъ̀рзал, св. — вж. извързвам.
извързвам
извъ̀рзваш, несв. и извържа, св.; Какво. Разг.
1. Връзвам всичко.
2. Обработвам с връзване. Извързвам лозе. Извързвам домати.
извърна
извъ̀рнеш, мин. св. извъ̀рнах, мин. прич. извъ̀рнал, св. — вж. извръщам.
извъртам
извъ̀рташ, несв. и извъртя̀ 1 , св.
1. Кого, какво. Извръщам, завъртам. Извъртя глава надясно. Извъртам очи.
2. Какво. Огъвам, свивам в дъга или окръжност.
3. Какво. Замахвам в кръг с чук, сечиво и под. От сутрин до вечер извърта чука.
4. Какво. Завъртам със замах (подпис, шамар).
5. Прен. Отклонявам темата на разговор към нещо друго.
6. Прен. Не казвам направо нещо, усуквам, шикалкавя. По въпроса за парите извърташе.
7. Прен. Преиначавам факти, истини.
извъртам се/извъртя се. 1. — Извръщам се, обръщам се, завъртам се на една страна.
2. Променям коренно становището си по даден въпрос. Вчера казваше, че съм прав, днес се извъртя.
3. Разг. Въртя се често. Извъртам се в леглото.
4. Въртя се, чудя се откъде да намеря нещо, което ми липсва. Извъртам се за пари. Извъртам се за един хляб.
извъртвам
извъ̀ртваш, несв. Извъртам.
извъртя
извъртѝш, мин. св. извъртя̀х, мин. прич. извъртя̀л, св. — вж. извъртам.

извъртѝш, мин. св. извъртя̀х, мин. прич. извъртя̀л, св. — вж. извъртявам.
извъртявам
извъртя̀ваш, несв. и извъртя̀ 2 , св.
1. Извъртам.
2. Извръщам очи.
3. Какво. Правя нещо (обикн. с въртене, бъркане) бързо, майсторски, без особени усилия. Извъртявам баница. Ей сега ще извъртя един кекс. За половин час ще ви извъртя едни кюфтета.
извъртявам се/извъртя се. 1. — Обръщам се, завъртявам се, завивам се.
2. Завършвам движение в кръг или полукръг. Слънцето се извъртя и залезе. Касетата с музика се извъртя.
3. Прен. За време — изтичам. Учебният час се извъртя.
4. Прен. За обстоятелства, условия — променям се много. Нещата се извъртяха и той остана без жилище.
извърша
извъ̀ршиш, мин. св. извъ̀рших, мин. прич. извъ̀ршил, св. — вж. извършвам.
извършавам
извърша̀ваш, несв. и извършея, св.; Какво. Вършея докрай определено количество; овършавам.
извършвам
извъ̀ршваш, несв. и извърша, св.; Какво. Върша нещо определено докрай; правя, осъществявам. Извършвам функциите си. Извършвам работа. Извършвам ревизия. Извършвам процес. Извършвам задача.
извършвам се/извърша се. — Ставам, осъществявам се; протичам. Фотосинтезата се извършва в зелените части.
същ. извършване, ср.
извършване
вж. извършвам
извършея
извършѐеш, мин. св. извърша̀х, мин. прич. извърша̀л, св. — вж. извършавам.
извършител
извършѝтелят, извършѝтеля, мн. извършѝтели, м. Лице, което извършва нещо. Извършител на убийството.
извършителка
мн. извършѝтелки, ж. Жена извършител.
извътре
нареч.
1. Тук-там, вътре, в пределите на нещо. Окраската му беше оранжева, с тъмни петна извътре.
2. От душата, отвътре. Музиката му идва извътре.
3. Откъм вътрешната страна, отвътре. Палтото беше пухкаво извътре.
извявам
извя̀ваш, несв. и извея, св.; Какво. Отнасям с веене; отвявам. Вятърът извя снега.
изгазвам
изга̀зваш, несв. и изгазя, св.; Какво.
1. С газене преминавам през вода, кал, сняг, през река и под. С голям труд изгазих дълбоката вода.
2. Изпотъпквам с газене трева, насаждения.
изгазя
изга̀зиш, мин. св. изга̀зих, мин. прич. изга̀зил, св. — вж. изгазвам.
изгарям
изга̀ряш, несв. и изгоря̀ 1 , св.
1. Унищожавам се от горене. Сламата изгоря.
2. За електрически уред и под. — повреждам се от неправилно протичане на ток.
3. За ястие — прегарям.
4. За кожа на тялото — увреждам се от висока температура или слънце.
5. За растение — повяхвам, пожълтявам от слънце и др.
6. Прен. Понасям много висока температура на тялото. Изгарям от температура.
7. Прен. Изпитвам силно желание, чувство. Изгарям от любов. Изгарям от ревност.
8. Прен. Претърпявам голямо нещастие, беда. Тя изгоря горката — синът ѝ почина.
9. Прен. За пари, средства, труд, усилия — изразходвам се напразно. Изгоря ми трудът — нищо не спечелих.
10. Като процес в организма — разграждам се, изразходвам се (за въглехидрати, мазнини).
прил. изгоря̀л, изгоря̀ла, изгоря̀ло, мн. изгорѐли.
същ. изгаряне, ср.
• Изгорял съм (за него). — Разг. Не ми е притрябвал, не искам да го виждам.

изга̀ряш, несв. и изгоря̀ 2 , св.
1. Кого, какво. Правя да изгори 1 . 2. Кого. С поглед, усмивка предизвиквам силно вълнение у някого. Погледът ѝ го изгаряше.
изгарям се/изгоря се. — Наранявам се, опарвам се от огън, течност, храна, нагорещен предмет и др. Пак се изгорих от ютията.
изгаряне
вж. изгарям
изгасвам
изга̀сваш, несв. и изгасна, св.
1. За огън, пламък, печка — преставам да горя.
2. Прен. За слънце, звезди, ден — залязвам, преставам да светя или да бъда светъл. В 8 часа слънцето изгасва.
3. Прен. За електричество или електрически уред, мотор — преставам да тека, да работя.
4. Прен. За чувство, желание, сили, бодрост — намалявам, постепенно изчезвам.
5. За човек — умирам тихо, безшумно.
изгасна
изга̀снеш, мин. св. изга̀снах, мин. прич. изга̀снал, св. — вж. изгасвам.
изгася
изгасѝш, мин. св. изгасѝх, мин. прич. изгасѝл, св. — вж. изгасявам.
изгасявам
изгася̀ваш, несв. и изгася, св.; Какво. Правя да изгасне (в 1, 2, 3 и 4 знач.).
изгасям
изга̀сяш, несв. Изгасявам.
изгивам
изгѝваш, несв. и изгина, св. За живи същества — в определен брой гина докрай. Изгина рибата в реката.
изгина
изгѝнеш, мин. св. изгѝнах, мин. прич. изгѝнал, св. — вж. изгивам.
изгладнея
изгладнѐеш, мин. св. изгладня̀х, мин. прич. изгладня̀л, св. — вж. [[изгладнявам 1_ .
изгладня
изгладнѝш, мин. св. изгладнѝх, мин. прич. изгладнѝл, св. — вж. [[изгладнявам 2_ .
изгладнявам
изгладня̀ваш, несв. и изгладнея, св.
1. Ставам много гладен; огладнявам.
2. Дълго не съм си дояждал. Цените растат, хората изгладняват.
3. Изпитвам остър глад, необходимост за нещо — месо; сън, ласки и др. Изгладнях за пътуване.

изгладня̀ваш, несв. и изгладня, св.; Какво. Държа дълго време животно или човек без храна или с недостатъчно храна. През пролетта изгладниха кравите.
изгладувам
изгладу̀ваш, св.; Какво.
1. Спестявам за нещо с глад и лишаване от храна.
2. Прекарвам в глад или лишения определен период. Ще изгладуваме зимата.
изгладя
изгла̀диш, мин. св. изгла̀дих, мин. прич. изгла̀дил, св. — вж. изглаждам.
изглаждам
изгла̀ждаш, несв. и изгладя, св.; Какво.
1. Правя без гънки, без грапавини докрай и цялото определено количество. Изгладих си блузата. Изглади ли прането?
2. Прен. Заглаждам, премахвам (конфликт, вражда).
изглаждам се/изгладя се. — Ставам гладък, заравнявам се, заглаждам се; заличавам се (за повърхност, конфликт и др.). Брегът беше се изгладил от водата.
същ. изглаждане, ср.
изглаждане
вж. изглаждам
изглед
мн. ѝзгледи, (два) ѝзгледа, м.
1. Вид, който се открива отнякъде; гледка. От тази височина се откриваше красив изглед към града.
2. Снимка, картичка с такава гледка. Купих си два изгледа от Търново.
3. Само мн. Вероятност, перспектива. Няма изгледи утре да дават пари.
изгледам
изглѐдаш, св. — вж. [[изглеждам 1_ .
изглеждам
изглѐждаш, несв. и изгледам, св.
1. Кого, какво. Гледам продължително, обхождам с поглед, за да преценя. Изгледа го от главата до петите.
2. Кого, какво. Поглеждам втренчено, за да покажа отношение или да внуша нещо. Изгледа го злобно. Изгледа насмешливо роклята ѝ.
3. Какво. Гледам докрай или/и цялото определено количество. Изгледахме всички филми по телевизията.
4. Разг. Кого, какво. Отглеждам. Изгледах две деца.
• Изглеждам/изгледам си очите. — Много дълго чакам и дълго гледам, взирам се за някого.

изглѐждаш, несв. Имам вид, външност, изглед. Изглеждам добре. Изглеждам щастлив. Изглежда като ученичка. — изглежда. Безл. Има вероятност, има изгледи. Изглежда, че ще вали. Изглежда, няма да дойде.
изглежда ми — (или ти, му, ѝ, ни, ви, им). Струва ми се. Изглежда ми, че ще работиш до късно.
изглупея
изглупѐеш, мин. св. изглупя̀х, мин. прич. изглупя̀л, св. — вж. изглупявам.
изглупявам
изглупя̀ваш, несв. и изглупея, св. Ставам глупав.
изгнание
ср., само ед.
1. Прогонване от родна страна или роден край, обикн. по политически причини; изселване. Живея в изгнание две години.
2. Доброволно напускане на родна страна по политически или икономически причини.
изгнаник
мн. изгна̀ници, м. Човек, който е в изгнание.
прил. изгнанически, изгна̀ническа, изгна̀ническо, мн. изгна̀нически.
изгнаница
мн. изгна̀ници, ж. Жена изгнаник.
изгнанически
вж. изгнаник
изгнивам
изгнѝваш, несв. и изгния, св.
1. Ставам гнил. Всички ябълки изгнили.
2. Прен. Съсипвам здравето си поради лоши условия (в затвор, при влажен климат и др.). Изгни в затвора.
същ. изгниване, ср.
• Изгнил (свят, брак и др.). — Нездрав, разяден, съсипан.
изгниване
вж. изгнивам
изгния
изгнѝеш, мин. св. изгнѝх, мин. прич. изгнѝл, св. — вж. изгнивам.
изговарям
изгова̀ряш, несв. и изговоря, св.; Какво.
1. Произнасям, артикулирам звук (или дума). Изговаряше р трудно.
2. Изказвам, произнасям, изричам устно. Изговаряше на глас думите, за да ги запомни.
3. Изказвам, наприказвам, казвам изцяло или много неща едно след друго. Изговорих ви всички клюки.
същ. изговаряне, ср.
изговаряне
вж. изговарям
изговоря
изгово̀риш, мин. св. изгово̀рих, мин. прич. изгово̀рил, св. — вж. изговарям.
изгода
ж., само ед. Сметка; печалба. Имам изгода. За лична изгода.
изгоден
изго̀дна, изго̀дно, мн. изго̀дни, прил.
1. Който носи изгода. Изгодна сделка.
2. Който спомага за изгода; подходящ, благоприятен. Изгодна позиция. Изгоден момент.
нареч. изгодно.
изгодно
вж. изгоден
изгонвам
изго̀нваш, несв. и изгоня, св.
1. Кого, какво. Принуждавам да се махне отнякъде. Изгоних кучето на улицата. Изгоних я от къщи.
2. Разг. Кого. Уволнявам от работа. Изгониха я от университета.
3. Какво. Прогонвам, премахвам мисъл, чувство, настроение, спомен и под.
изгоня
изго̀ниш, мин. св. изго̀них, мин. прич. изго̀нил, св. — вж. изгонвам.
изгора
ж., само ед. Възлюбен, любим (жена или мъж).
изгоря
изгорѝш, мин. св. изгоря̀х, мин. прич. изгоря̀л, св. — вж. [[изгарям 1 .

изгорѝш, мин. св. изгорѝх, мин. прич. изгорѝл, св. — вж. [[изгарям 2__ .
изготвя
изго̀твиш, мин. св. изго̀твих, мин. прич. изго̀твил, св. — вж. изготвям.
изготвям
изго̀твяш, несв. и изготвя, св.; Какво.
1. Изработвам, съставям, обмислям, написвам (план, проект и под.).
2. Изразходвам докрай за готвене. Изготвих всичките картофи.
същ. изготвяне, ср.
изготвяне
вж. изготвям
изграбвам
изгра̀бваш, несв. и изграбя, св.; Какво. Грабя докрай определено количество.
изграбя
изгра̀биш, мин. св. изгра̀бих, мин. прич. изгра̀бил, св. — вж. изграбвам.
изградя
изградѝш, мин. св. изградѝх, мин. прич. изградѝл, св. — вж. изграждам.
изграждам
изгра̀ждаш, несв. и изградя, св.; Какво.
1. Чрез градене построявам. Тази седмица ще изградят единия етаж.
2. Съставлявам, образувам. Клетките изграждат организма.
3. Създавам, развивам (организация, институция и др.). Изграждам държавата.
4. Прен. Оформям, развивам характер, мироглед, отношения и под. Тези условия изграждат характера му.
5. Създавам, оформям произведение на изкуството. Изграждам сюжет. Изграждам роля.
изграждам се/изградя се. — Образувам се, оформям се. Характерът се изгражда до двайсетата година от живота.
същ. изграждане, ср.
изграждане
вж. изграждам
изгреба
изгребѐш, мин. св. изгрѐбах, мин. прич. изгрѐбал, св. — вж. изгребвам.
изгребвам
изгрѐбваш, несв. и изгреба, св.; Какво.
1. Греба (в 1 знач.) докрай известно количество.
2. Прен. Разг. Изчерпвам докрай всичко (пари, запаси, продукти). Изгребахме си парите до стотинка.
изгрев
м., само ед.
1. Появяване на слънцето сутрин. Красив изгрев.
2. Времето на появяване на слънцето. Утре, по изгрев слънце.
3. Прен. Появяване на нещо хубаво. Изгрев на свободата.
изгрея
изгрѐеш, мин. св. изгря̀х, мин. прич. изгря̀л, св. — вж. изгрявам.
изгриза
изгризѐш, мин. св. изгрѝзах, мин. прич. изгрѝзал, св. — вж. изгризвам.
изгризвам
изгрѝзваш, несв. и изгриза, св.; Какво.
1. Гриза по цялата повърхност, навсякъде. Мишките са изгризали дрехите ми.
2. Изяждам, като гриза. Изгриза няколко ябълки.
изгрухтя
изгрухтѝш, мин. св. изгрухтя̀х, мин. прич. изгрухтя̀л, св. — вж. изгрухтявам.
изгрухтявам
изгрухтя̀ваш, несв. и изгрухтя, св.
1. Грухтя еднократно. Свинята изгрухтя и отмина.
2. Издавам еднократно звук като грухтене. Моторът изгрухтя и изключи.
3. Казвам нещо, като наподобявам грухтене.
изгрявам
изгря̀ваш, несв. и изгрея, св.
1. За слънце, звезди, луна — появявам се на хоризонта. Тази сутрин слънцето изгря в шест часа.
2. За светещо тяло, светлина и под. — светвам. Лампата изгря с всичката си мощност.
3. Прен. За нещо хубаво, очаквано, светло — появявам се. Денят изгря. Славата изгря.
изгубвам
изгу̀бваш, несв. и изгубя, св.; Кого, какво. Губя (в 1, 2, 3, 4 и 5 знач.). Изгубих си парите. Изгубих на карти.
изгубвам се/изгубя се. — Губя се (в 1, 2 и 3 знач.).
• Изгубвам/изгубя си ума. — Разг.
1. Полудявам.
2. Ставам като луд, не мога да разсъждавам от силни чувства, обикн. любов; влюбвам се.
изгубя
изгу̀биш, мин. св. изгу̀бих, мин. прич. изгу̀бил, св. — вж. изгубвам.
изгъзвам се
изгъ̀зваш се, несв. и изгъ̀зя се, св. Пренебр.
1. Издавам си дупето назад.
2. Ставам прекалено екстравагантен, ексцентричен, с претенции за оригиналност и изисканост.
изгъзица
мн. изгъ̀зици, ж. Пренебр. Поведение, което е прекалено екстравагантно, ексцентрично, с претенции за оригиналност и изисканост.
изгъзя се
изгъ̀зиш се, мин. св. изгъ̀зих се, мин. прич. изгъ̀зил се, св. — вж. изгъзвам се.
изгълтам
изгъ̀лташ, св. — вж. изгълтвам.
изгълтвам
изгъ̀лтваш, несв. и изгълтам, св.; Какво. Разг.
1. Изпивам бързо, докрай определено количество. Изгълтах всичкия сок.
2. Ям бързо, с големи хапки, лакомо.
изгърбвам се
изгъ̀рбваш се, несв. и изгъ̀рбя се, св.
1. Ставам гърбав, приведен.
2. Навеждам се с извит гръб.
3. Ставам извит, издут. Кориците са се изгърбили.
изгърбя се
изгъ̀рбиш се, мин. св. изгъ̀рбих се, мин. прич. изгъ̀рбил се, св. — вж. изгърбвам се.
изгърмя
изгърмѝш, мин. св. изгърмя̀х, мин. прич. изгърмя̀л, св. — вж. изгърмявам.
изгърмявам
изгърмя̀ваш, несв. и изгърмя, св.
1. Гърмя (в 1 и 2 знач.) еднократно.
2. Какво. Изразходвам всички патрони, куршуми и под. за стрелба.
3. Правя нещо с единичен грохот, гръм. Каруцата изгърмя надолу.
• Изгърмявам/изгърмя си патроните. — Използвам, изразходвам всичките си възможности. Защо да си изгърмявам патроните за тоя, дето духа?
издавам
изда̀ваш, несв. и изда̀м 1 , св.; Какво.
1. Давам докрай определеното количество. Издадох си парите за дрехи.
2. Предавам по документи служебни материали, имущество и др. при напускане на работа. Касиерката още не е издала.
издавам се/издам се. — Давам всичко, каквото имам, за някаква цел.

изда̀ваш, несв. и изда̀м 2 , св.
1. Какво. Правя нещо да се отдели от другите, да изпъкне. Издавам устни за целувка. Издавам крака си.
2. Какво. Излъчвам, изпускам (звук, мирис, светлина и под.). Моторът издава шум. Лампата издава светлина.
3. Какво. Изразявам чувство; показвам, разкривам. Изразът му издава омраза. Позата му издава загриженост.
4. Кого, какво. Изказвам тайна или предавам човек. Издадоха го в полицията.
издавам се/издам се. 1. — Изпъквам пред останалите. Гредата се издава напред.
2. Разкривам присъствието си, чувствата, мислите си. Не се издаваше, че е полицай.

изда̀ваш, несв. и изда̀м 3 , св.; Какво.
1. Отпечатвам, публикувам чрез печатане (книга, вестник и под.). Издадоха голям научен сборник.
2. Обнародвам (заповед, указ и под.).
3. Изготвям официален документ (диплома, паспорт и под.).
3. Отправям (устно) заповед, нареждам.
издавя
изда̀виш, мин. св. изда̀вих, мин. прич. изда̀вил, св. — вж. издавям.
издавям
изда̀вяш, несв. и издавя, св.; Кого, какво.
1. Удавям всички от определен брой.
2. Удушавам всички от определен брой. Лисицата издави всички кокошки.
издавям се/издавя се. — Само мн. Удавяме се всички от определен брой. Всички от кораба са се издавили.
издайник
мн. изда̀йници, м. Остар. Лице, което предава някого.
издайница
мн. изда̀йници, ж. Остар. Жена издайник.
издайнича
изда̀йничиш, мин. св. изда̀йничих, мин. прич. изда̀йничил, несв. Предателствам.
издайнически
изда̀йническа, изда̀йническо, мн. изда̀йнически, прил. Който издава, открива нещо. Издайническа усмивка.
нареч. издайнически.
издалеко
нареч. От голямо разстояние. Чува се глас издалеко.
• Започвам (питам) издалеко. — Говоря със заобикалки, не пристъпвам направо на въпроса.
издалече
нареч.
1. Издалеко.
2. Отстрани, широко, задълбочено. Започнах да уча много издалече.
издам
издадѐш, мин. св. изда̀дох, мин. прич. изда̀л, св. — вж. [[издавам 1 .

издадѐш, мин. св. изда̀дох, мин. прич. изда̀л, св. — вж. [[издавам 2_ .

издадѐш, мин. св. изда̀дох, мин. прич. изда̀л, св. — вж. [[издавам 3__ .
издание
мн. изда̀ния, ср.
1. Само ед. Печатно произведение като издателска продукция. Книгата е издание на университетското издателство.
2. Отделно отпечатване на печатно произведение. Второ издание на “Бай Ганьо”.
3. Всички екземпляри от едно отпечатване. Изданието е в голям тираж.
4. Разг. Периодично провеждане на конкурс, периодично телевизионно предаване. Тазгодишното издание на “Златният Орфей”.
• Периодично издание. — Печатно произведение с едно и също заглавие, оформление, тематика, което излиза периодично.
издател
изда̀телят, изда̀теля, мн. изда̀тели, м.
1. Лице, което издава или работи в областта на издаването на печатни произведения.
2. Остар. Лице, което подготвя за издаване; редактор.
издателски
изда̀телска, изда̀телско, мн. изда̀телски, прил. Който се отнася до издаване на печатни произведения.
издателство
мн. изда̀телства, ср. Предприятие, което издава печатни произведения.
издатина
мн. издатинѝ, ж. Изпъкнало, издадено място. На стената имаше издатина. На челото му се получи издатина.
издатък
мн. изда̀тъци, (два) изда̀тъка, м. Част от нещо, което се издава навън. Съдът има красив издатък за дръжка.
издаянвам
издая̀нваш, несв. и издаяня, св.; Какво. Разг. Изкарвам, изтърпявам нещо трудно, тежко. Как ще издаяним тия ремонти, не зная.
издаяня
издая̀ниш, мин. св. издая̀них, мин. прич. издая̀нил, св. — вж. издаянвам.
издебвам
издѐбваш, несв. и издебна, св.; Кого. Проследявам с дебнене, извардвам.
издебна
издѐбнеш, мин. св. издѐбнах, мин. прич. издѐбнал, св. — вж. издебвам.
издевателствам
издева̀телстваш, несв. Върша издевателства.
издевателство
мн. издева̀телства, ср.
1. Само ед. Гавра с някого, оскърбление на нещо, обикн. свято. Издевателства над мирни хора. Издевателство с идеалите.
2. Такава постъпка. Измисля и устройва издевателства.
издевателствувам
издева̀телствуваш, несв. Издевателствам.
издействам
издѐйстваш, св.; Какво. Успявам да постигна, да уредя нещо трудно да стане чрез ходене, срещи, настояване. Издействах си по-голяма заплата. Издействах си стипендия за чужбина.
издействувам
издѐйствуваш, св. Издействам.
издекламирам
издекламѝраш, несв. и св.; Какво.
1. Декламирам докрай или няколко неща едно след друго.
2. Прен. Изказвам нещо бързо и високо.
изделие
мн. издѐлия, ср. Продукт или произведение на труда. Изделия на завода. Тестени изделия. Кожени изделия.
изделя
изделѝш, мин. св. изделѝх, мин. прич. изделѝл, св. — вж. изделям.
изделям
издѐляш, несв. и изделя, св.; Какво. Разг. Отделям от множеството или едно от другото. Издели изгнилите ябълки.
издера
издерѐш, мин. св. издра̀х, мин. прич. издра̀л, св. — вж. издирам.
издигам
издѝгаш, несв. и издигна, св.
1. Кого, какво. Придвижвам нагоре, вдигам. Издигам дете нагоре. Издигам ръка. Издигам пушка. Издигам очи.
2. Какво. Построявам нещо високо (къща, кула).
3. Кого. Правя някой да заеме висок обществен пост. Издигнаха го за директор. Издигам кандидатура.
4. Какво. Повишавам глас.
5. Какво. Извеждам дейност, предприятие до по-висока степен на развитие. Издигнаха университета до национален център.
издигам се/издигна се. 1. — Движа се нагоре. Самолетът се издигна. Слънцето се издигна. Димът се издигна нагоре. Конят се издига на задните си крака.
2. Ставам по-висок. Пътят се издига.
3. Извисявам се, откроявам се с височина. Планината се издига. Замъкът се издига.
4. Превъзхождам останалите с добри качества. С ума си се издигаше много над другите.
5. За шум, звук — извисявам се, чувам се ясно, откроявам се.
6. Развивам се духовно, усъвършенствам се; заемам висок пост. Изучи се и се издигна.
същ. издигане, ср.
• Издигам в култ. — Поставям високо, обожествявам, почитам.
• Издигам се в очите (на някого). — Разг. Спечелвам доверие, уважение.
издигане
вж. издигам
издигна
издѝгнеш, мин. св. издѝгнах, мин. прич. издѝгнал, св. — вж. издигам.
издирам
издѝраш, несв. и издера, св.; Кого, какво. Дера, драскам по цялата повърхност. Издрах си краката от храстите.
издирам се/издера се. — Дера се, драскам се навсякъде. Издрах се в къпините.
издирвам
издѝрваш, несв. и издиря, св.
1. Кого. Търся по всякакви начини неизвестно по местонахождението си лице или предмет; проучвам. Издирвам престъпник.
2. Какво. Търся неизвестни факти или материали около случка или в науката. Издирвам исторически източник.
същ. издирване, ср. Журналистическо издирване.
издирване
вж. издирвам
издиря
издѝриш, мин. св. издѝрих, мин. прич. издѝрил, св. — вж. издирвам.
издишам
издѝшаш, несв.
1. За нещо, пълно с въздух под налягане — изпускам въздух през отвор. Гумата издиша.
2. Прен. Разг. За предмет или човек, който е бил добър, силен, стабилен — вече не съм така добър. Старият вече издиша, не помни всичко.
същ. издишане, ср.

издѝшаш, св. — вж. издишвам.
издишане
вж. издишам
издишвам
издѝшваш, несв. и издѝшам 2 , св.; Какво. Изхвърлям от дробовете си поетия въздух или дим; изпускам.
същ. издишване, ср.
издишване
вж. издишвам
издишен
издѝшна, издѝшно, мн. издѝшни, прил. Който се получава при издишване. Издишна струя въздух.
издокарам
издока̀раш, св. — вж. издокарвам.
издокарвам
издока̀рваш, несв. и издокарам, св.
1. Какво. Направям, измайсторявам, изработвам много добре. Издокарах ти много хубава рокля.
2. Разг. Кого. Обличам, докарвам, снимам или рисувам много добре, като много хубав. Виж как съм издокарала дъщеря си за празника.
3. Какво. Уреждам, нагласявам нещо — работа и под.
издокарвам се/издокарам се. — Разг. Обличам се хубаво.
издоя
издоѝш, мин. св. издоѝх, мин. прич. издоѝл, св. — вж. издоявам.
издоявам
издоя̀ваш, несв. и издоя, св.
1. Какво. Доя докрай.
2. Прен. Пренебр. Кого. Вземам от някого за себе си всичко, което е възможно, възползвам се.
издраскам
издра̀скаш, св. — вж. издрасквам.
издрасквам
издра̀скваш, несв. и издраскам, св.; Кого, какво. Драскам по цялата повърхност.
издрасквам се/издраскам се. — Покривам се с драскотини или драски. Издраскала се е цялата.
издращя
издра̀щеш и издра̀щиш, мин. св. издра̀сках и издра̀щих, мин. прич. издра̀скал и издра̀щил, св. Издраскам.
издребнея
издребнѐеш, мин. св. издребня̀х, мин. прич. издребня̀л, св. — вж. издребнявам.
издребнявам
издребня̀ваш, несв. и издребнея, св.
1. Ставам дребен в постъпките, в поведението и във възгледите си. Издребняваш и се хващаш за незначителни неща.
2. Ставам по-дребен, смалявам се. Самолетът се отдалечи и издребня.
издрусам
издру̀саш, св. — вж. издрусвам.
издрусвам
издру̀сваш, несв. и издрусам, св.; Какво.
1. Друсвам един път или всичко докрай. Издрусах ореха.
2. Разг. Казвам нещо безцеремонно, грубо, неочаквано. Издрусах ѝ цялата истина. Издрусах му една лъжа.
издрусвам се/издрусам се. — Разг. Пренебр. Сядам или падам неочаквано, тежко, грубо. Издруса се на земята.
издръжка
ж., само ед.
1. Парични средства за живот. Издръжката му е много голяма. На държавна издръжка.
2. Сума, която се дава на някого за живот. Държавата му осигурява издръжка. Изпраща на децата си издръжка.
издръжлив
издръжлѝва, издръжлѝво, мн. издръжлѝви, прил. Който е здрав, устойчив (на природни условия, на трудности, на работа и експлоатация). Издръжлив човек. Издръжливо растение. Издръжлива кола.
същ. издръжливост, издръжливостта̀, ж.
издръжливост
вж. издръжлив
издрънкам
издръ̀нкаш, св. — вж. издрънквам.
издрънквам
издръ̀нкваш, несв. и издрънкам, св.
1. Неочаквано издавам еднократно дрънкане. Монетата издрънка в камъните. Телефонът издрънка.
2. Прен. Разг. Какво. Изказвам нелепости, глупости или разкривам някакви тайни. Ти ли издрънка всичко?
издрънча
издрънчѝш, мин. св. издрънча̀х, мин. прич. издрънча̀л, св. — вж. издрънчавам.
издрънчавам
издрънча̀ваш, несв. и издрънча, св.
1. Издавам кратко дрънчене. Ключовете издрънчаха в джоба му.
2. Прен. Разг. Какво. Удрям плесница, шамар. Ще ти издрънча един.
3. Правя нещо, придружено с кратко дрънчене. По улицата издрънчаваха трамваи.
издувам
изду̀ваш, несв. и издуя, св.; Какво. Правя нещо да приеме изпъкнала обла форма, като го запълвам, изпълвам (с предмети, с въздух); надувам. Издувам джоб. Издувам гърди. Издувам бузи.
издува ме — (или те, го, я, ни, ви, ги). Изпитвам вътрешно напрежение от желание или необходимост да се смея, да плача и др.; напушва ме. Издува ме на смях. Издува ме на плач.
издувам се/издуя се. 1. — Добивам изпъкнала или кръгла форма, като се изпълвам, обикн. с въздух. Бузите му се издуха от храната.
2. Изпитвам вътрешно напрежение от храна, газове, прилошаване.
издумам
изду̀маш, св. — вж. издумвам.
издумвам
изду̀мваш, несв. и издумам, св.; Какво.
1. Изричам, изказвам. Издума няколко думи и спря. Издума всичко на един дъх.
2. Изричам тежки, обидни думи. Каквито ми ги издума, сърцето ме заболя.
издумвам се/издумам се. — Казвам всичко, за да ми олекне. Издумах ѝ се за всичките си грижи.
издутина
мн. издутинѝ, ж.
1. Част от предмет, място, което е с издадена, изпъкнала форма или е придобило такава форма.
2. Подутина. На челото му имаше голяма издутина от удара.
издухам
изду̀хаш, св. — вж. издухвам.
издухвам
изду̀хваш, несв. и издухам, св.; Какво.
1. С духане отстранявам, премахвам от някъде. Вятърът издуха снежинките от пътя. Издухах праха от книгите.
2. С духане изкарвам от устата си. Издуха дима от устата си.
3. Издухвам силно въздух през носа си, за да го почистя; изсеквам го.
издухвам се/издухам се. — Изсеквам се.
издуша
издушѝш, мин. св. издушѝх, мин. прич. издушѝл, св. — вж. издушавам.
издушавам
издуша̀ваш, несв. и издуша, св.
1. Какво. Душа докрай или всички докрай.
2. Кого, какво. Задушавам всички поради горещина, спареност или замърсеност на въздуха. Ще ги издушите тия деца в такава малка стая.
издушавам се/издуша се. — Само мн. Задушаваме се всички поради горещина, спареност или замърсеност на въздуха. Издушихме се в тоя автобус.
издуя
изду̀еш, мин. св. изду̀х, мин. прич. изду̀л, св. — вж. издувам.
издълбавам
издълба̀ваш, несв. и издълбая, св.; Какво. Правя дупка, вдлъбнатина, фигура, очертания с дълбаене. Реката е издълбала брега. Издълбавам дупка в дървото. Издълбавам надпис на камъка.
издълбая
издълба̀еш, мин. св. издълба̀х, мин. прич. издълба̀л, св. — вж. издълбавам.
издълбоко
нареч.
1. От голяма дълбочина. Чу се глас издълбоко.
2. Из основи. Трябва да подхванем работата издълбоко. Проучвам въпроса издълбоко.
3. Силно, в голяма степен. Развълнуван съм издълбоко. Скърбя издълбоко.
издължа
издължѝш, мин. св. издължѝх, мин. прич. издължѝл, св. — вж. [[издължавам 1 .

издължѝш, мин. св. издължѝх, мин. прич. издължѝл, св. — вж. [[издължавам 2__ .
издължавам
издължа̀ваш, несв. и издължа̀ 1 , св.; Какво. Връщам изцяло дълг или давам нещо, което имам в задължение. Издължих си заема. Издължих си данъците.
издължавам се/издължа се. 1. — Връщам изцяло дълг или давам нещо, което имам в задължение.
2. Прен. Отговарям на услуга (обикн. с услуга) и на морално задължение. Няма никога да се издължим на родителите си.

издължа̀ваш, несв. и издължа̀ 2 , св. Правя по-дълъг; удължавам.
издължавам се/издължа се. — Ставам по-дълъг или по-висок.
издънвам
издъ̀нваш, несв. и издъня, св.; Какво.
1. Премахвам дъното. Издъних кошницата с тежкия багаж.
2. Изкъртвам с удар врата или прозорец.
издънвам се/издъня се. 1. — Оставам без дъно. Кацата беше стара и се издъни.
2. Прен. Разг. Излагам се, компрометирам се, провалям се в нещо. Издъних се на изпита по математика.
издънка
мн. издъ̀нки, ж.
1. Младо стъбло, покарало от корените на дърво. Около липата имаше много издънки.
2. Потомък, наследник. Той е издънка на богата фамилия.
3. Прен. Разг. Компрометиране, провал в нещо. Всичко мина без големи издънки.
издъно
нареч.
1. С корените, с основите. Изскубвам издъно.
2. Из основи, с цялата същност. Променям издъно. Познавам издъно.
издъня
издъ̀ниш, мин. св. издъ̀них, мин. прич. издъ̀нил, св. — вж. издънвам.
издържа
издържѝш, мин. св. издържа̀х, мин. прич. издържа̀л, св. — вж. [[издържам 1 .

издържѝш, мин. св. издържа̀х, мин. прич. издържа̀л, св. — вж. [[издържам 2__ .
издържам
издъ̀ржаш, несв. и издържа̀ 1 , св.
1. На какво. Устоявам, успявам да понеса нещо, обикн. трудно, тежко. Металът издържа на натиск. Материалът издържа на висока температура. Издържам на студ. Издържам на глад. Издържам на натоварване. Издържам на лишения. Издържам на критика.
2. Какво. Успешно отговарям на въпроси, изисквания; вземам изпит и под. Издържах изпита с четворка.
3. Какво/на какво. Устоявам, имам качества за конкуренция, критика и под. Не издържа на никаква критика.

издъ̀ржаш, несв. и издържа̀ 2 , св.; Кого, какво. Осигурявам средства за съществуване. Издържам семейство. Издържам студент. Издържам училище.
издържам се/издържа се. — Осигурявам си средства за съществуване. Издържам се с писане.
издържан
издържа̀на, издържа̀но, мн. издържа̀ни, прил. Който отговаря докрай на изискванията на някакъв стил, вкус и под. Художествено издържан. Издържан в класически стил. Издържано облекло.
същ. издържаност, издържаността̀, ж.
издържаност
вж. издържан
издърпам
издъ̀рпаш, св. — вж. издърпвам.
издърпвам
издъ̀рпваш, несв. и издърпам, св.; Кого, какво. С дърпане успявам да извадя, да придвижа, да изтегля, да опъна и под. Издърпвам рибата от водата. Издърпвам връзките на чантата. Издърпах го до вратата.
издърпвам се/издърпам се. — С дърпане успявам да се освободя, да се откъсна, да се отдръпна. Издърпах се от прегръдката му. Издърпвам се назад.
• Издърпвам ушите (на някого). — Карам се заради провинение.
издъхвам
издъ̀хваш, несв. и издъхна, св.
1. Изпускам последния си дъх; умирам. Издъхна във вторник следобед.
2. Остар. Издишвам.
същ. издъхване, ср.
издъхване
вж. издъхвам
издъхна
издъ̀хнеш, мин. св. издъ̀хнах, мин. прич. издъ̀хнал, св. — вж. издъхвам.
издявам
издя̀ваш, несв. и издяна, св.; Какво. Изваждам вдянат конец от ухото на игла.
издявам се/издяна се. — Излизам от ухото на иглата.
издялам
издя̀лаш, св. — вж. издялвам.
издялвам
издя̀лваш, несв. и издялам, св.; Какво.
1. С дялане изглаждам, изравнявам. Издялах една клечка с ножката.
2. С дялане изработвам предмет, изображение, надпис. Издялвам дървена фигура.
издялкам
издя̀лкаш, св. — вж. издялквам.
издялквам
издя̀лкваш, несв. и издялкам, св.; Какво. Издялвам.
издяна
издѐнеш, мин. св. издя̀нах, мин. прич. издя̀нал, св. — вж. издявам.
изедник
мн. изѐдници, м.
1. Остар. Човек, който потиска и ограбва други хора.
2. Разг. Човек, който измъчва, тормози другите. Навън е добър, а вкъщи е истински изедник.
изедница
мн. изѐдници, ж. Жена изедник.
изедно
нареч.
1. Заедно, съвместно. Двата шева вървят изедно. Ръкавите се кроят изедно.
2. Заедно, едновременно. Дойдоха всички изедно. Извикаха всички изедно.
изжаднея
изжаднѐеш, мин. св. изжадня̀х, мин. прич. изжадня̀л, св. — вж. изжаднявам.
изжаднявам
изжадня̀ваш, несв. и изжаднея, св.
1. Изпитвам силна жажда, ставам много жаден.
2. Прен. Обхваща ме силно желание за нещо. Беше изжадняла за ласки.
изжвакам
изжва̀каш, св. — вж. изжваквам.
изжваквам
изжва̀кваш, несв. и изжвакам, св.
1. Жвакам един път или няколко пъти един след друг.
2. Прен. Какво. Изяждам с жвакане. Изжвака всичкия компот.
изженвам
изжѐнваш, несв. и изженя, св.; Кого. Женя, задомявам всички от определения брой. Изжени си децата. Изжени си дъщерите.
изженвам се/изженя се. — Само мн. Оженваме се всички от определения брой.
изженя
изжѐниш, мин. св. изжѐних, мин. прич. изжѐнил, св. — вж. изженвам.
изживелица
мн. изживѐлици, ж. Преживелица.
изживея
изживѐеш, мин. св. изживя̀х, мин. прич. изживя̀л, св. — вж. изживявам.
изживявам
изживя̀ваш, несв. и изживея, св.; Какво.
1. Минавам, прекарвам време, живот и т. н. Изживявам щастливо време. Изживях половината от живота си там.
2. Понасям, изпитвам; преживявам. Изживя голямата си любов в университета. Трудно изживява чуждото нещастие.
3. Преодолявам. Изживя детските болести. Изживявам конфликтите.
изжулвам
изжу̀лваш, несв. и изжуля, св.; Кого, какво.
1. Жуля в голяма степен, изцяло или всички в определен кръг. Изжулих си ръцете.
2. Жуля един път или няколко пъти един след друг. Изжулих го с пръчката.
изжуля
изжу̀лиш, мин. св. изжу̀лих, мин. прич. изжу̀лил, св. — вж. изжулвам.
изжъна
изжъ̀неш, мин. св. изжъ̀нах, мин. прич. изжъ̀нал, св. — вж. изжънвам.
изжънвам
изжъ̀нваш, несв. и изжъна, св. Жъна докрай определеното; пожънвам.
иззабогатея
иззабогатѐеш, мин. св. иззабогатя̀х, мин. прич. иззабогатя̀л, св. — вж. иззабогатявам.
иззабогатявам
иззабогатя̀ваш, несв. и иззабогатея, св. Забогатяваме всички.
иззад
предлог.
1. Означава движение от място в задната част на нещо. Иззад храста изскочи заек.
2. Означава, че някакво действие се извършва зад преграда или че нещо се намира зад преграда, но се чува или се вижда. Иззад него надничаше жена му. Иззад оградата играеха деца.
иззвуча
иззвучѝш, мин. св. иззвуча̀х, мин. прич. иззвуча̀л, св. — вж. иззвучавам.
иззвучавам
иззвуча̀ваш, несв. и иззвуча, св. Прозвучавам, звуча един път или няколко пъти един след друг от край до край.
иззвънтя
иззвънтѝш, мин. св. иззвънтя̀х, мин. прич. иззвънтя̀л, св. — вж. иззвънтявам.
иззвънтявам
иззвънтя̀ваш, несв. и иззвънтя, св. Издавам звънтене един път или няколко пъти по един път.
иззвъня
иззвънѝш, мин. св. иззвъня̀х, мин. прич. иззвъня̀л, св. — вж. иззвънявам.
иззвънявам
иззвъня̀ваш, несв. и иззвъня, св. Издавам звън един път или няколко пъти по един. Телефонът иззвъня.
иззема
иззѐмеш, мин. св. иззѐх, мин. прич. иззѐл, св. — вж. изземвам.
изземам
иззѐмаш, несв. Изземвам.
изземвам
иззѐмваш, несв. и иззема, св.; Какво.
1. Вземам, обикн. насилствено, от някого в големи количества или от много хора в полза обикн. на държавата. Иззеха оръжието от дома му. Изземвам документи.
2. Вземам, обикн. насилствено, чужди функции. Иззеха функциите ѝ и я съкратиха.
3. Вземам всичко докрай. Иззе ми книгите и не ги върна.
иззидам
иззѝдаш, св. — вж. иззидвам.
иззидвам
иззѝдваш, несв. и иззидам, св. Зидам докрай. За един ден иззидват една стена.
иззиждам
иззѝждаш, несв. Иззидвам.
изигравам
изигра̀ваш, несв. и изиграя, св.
1. Какво. Играя от началото докрай игра (в 1, 2, 3, 6, 7 и 8 знач.). Изиграх две игри на тенис. Изигра добре ролята. Изиграха си танца. Изиграха си добре сделката и спечелиха много.
2. Кого. Измамвам. Изиграха го в цената.
изигравам се/изиграя се. — Излъгвам се в нещо. Продавачката се изигра и ми взе по-малко пари.
• Изигравам/изиграя номер (на някого). — Разг. Злепоставям, поставям в неудобно положение; изигравам.
изиграя
изигра̀еш, мин. св. изигра̀х, мин. прич. изигра̀л, св. — вж. изигравам.
изискам
изѝскаш, св. — вж. изисквам.
изискан
изѝскана, изѝскано, мн. изѝскани, прил. Който е съвършен, издържан, фин, изящен. Изискано държание. Изискан парфюм. Изискан ресторант.
същ. изисканост, изискаността̀, ж.
изискано
нареч. Съвършено, с финес, с изящество, издържано. Държи се изискано.
изисканост
вж. изискан
изисквам
изѝскваш, несв. и изискам, св.; Какво.
1. Искам официално (чрез документи) да ми се предостави или да се направи нещо. Изисквам досието му. Изисквам сведения. Изисквам консулт.
2. Държа да се спазват условия или ред. Изисквам дисциплина. Изисквам точност в работата.
изисква се. — Безл. Поставя се като условие; нужен е. Изисква се висше образование.
същ. изискване, ср.
изискване
вж. изисквам
изискуем
изиску̀ема, изиску̀емо, мн. изиску̀еми, прил. Спец. Който се изисква, изискван. Изискуемо образование. Изискуеми размери.
изкажа
изка̀жеш, мин. св. изка̀зах, мин. прич. изка̀зал, св. — вж. изказвам.
изказвам
изка̀зваш, несв. и изкажа, св.
1. Какво. Изричам, произнасям; казвам. Оставете ме да изкажа думата си.
2. Какво. Изричам, произнасям, изразявам. Изказвам болките си. Изказвам съчувствие. Изказвам съмнение.
3. Остар. Кого. Издавам. Изказвам в полицията.
изказвам се/изкажа се. 1. — Правя публично изложение по някакъв въпрос. Изказах се относно изпитите. На заседанието се изказаха трима души.
2. Остар. Издавам се. Изказал се кой е.
същ. изказване, мн. изка̀звания, ср. Правя изказване. Давам думата за изказвания.
изказване
вж. изказвам
изкалвам
изка̀лваш, несв. и изкалям, св.
1. Кого, какво. Изцапвам с кал, окалвам.
2. Прен. Кого. Оклеветявам, окалвам, очерням. Изкалвам името му.
изкалвам се/изкалям се. — Изцапвам се с кал; окалвам се.
изкалъпвам
изкалъ̀пваш, несв. и изкалъпя, св.; Какво.
1. Направям, без да имам нужните материали или квалификация; фабрикувам като по калъп.
2. Прен. Пренебр. Съчинявам оттук-оттам, комбинирам (книга, лъжа и др.). Изкалъпих една хубава лъжа.
изкалъпя
изкалъ̀пиш, мин. св. изкалъ̀пих, мин. прич. изкалъ̀пил, св. — вж. изкалъпвам.
изкалям
изка̀ляш, св. — вж. изкалвам.
изкапвам
изка̀пваш, несв. и изкапя, св.
1. Кого, какво. Окапвам веднъж или всички по веднъж. Изкапах си дрехите.
2. Капя до изчерпване. Водата е изкапала през пукнатината на бутилката.
3. За листа, коса, зъби и под. — опадвам докрай.
4. Прен. Обикн. мн. Уморяваме се до краен предел всички от определения брой. Изкапахме по нагорнището.
5. Прен. Обикн. мн. Умираме, загиваме всички от определения брой. Повечето от ротата ни изкапаха.
изкапвам се/изкапя се. — Капя се веднъж или капя всички дрехи по веднъж.
• Изкапват ми очите. — Заболяват ме очите от продължително взиране.
изкапя
изка̀пеш, мин. св. изка̀пах, мин. прич. изка̀пал, св. — вж. изкапвам.
изкарам
изка̀раш, св. — вж. [[изкарвам 1 .

изка̀раш, св. — вж. [[изкарвам 2__ .
изкарвам
изка̀рваш, несв. и изка̀рам 1 , св.
1. Кого, какво. Управлявам, водя, карам навън, нагоре или пред другите, на открито. Изкарвам колата от двора. Изкарвам овцете на паша. Едва изкараха каруцата до върха. Изкараха го по химия.
2. Какво. Изваждам от вътрешността; изтръгвам, премахвам. Изкарвам от джоба си. Изкарвам зъб.
3. Какво. Почиствам (лекета и под.). Препаратът изкарва петна.
4. Какво. Вадя документ. Изкарвам паспорт.
5. Какво. Добивам плодове, продукти или пари. Изкарвам картофи за зимата. Изкарвам някой лев. От домати изкарва добре.
6. Какво. Получавам оценка на изпит, изпитване и под. По история изкара пет.
7. За растение, листа, клонки; за коса, брада — покарвам, израствам.
8. Какво. При броене или смятане — получавам. Изкарах, че ми трябват сто лева.
9. Какво. Правя снимка.
10. Извеждам от състояние, настроение.
11. Кого. Представям не какъвто е, преиначено. Изкараха го много лош. Изкарвам го добър.
12. Какво. Изваждам поука, полза и др.
изкарвам се/изкарам се. — Представям се преиначено, не какъвто съм. Изкарал се много добър.
същ. изкарване, ср.
• Изкарвам душата (на някого). — Разг. Измъчвам, притеснявам много.
• Изкарвам ума/акъла от главата (на някого). — Разг. Изплашвам силно, стряскам.

изка̀рваш, несв. и изка̀рам 2 , св.
1. Какво. Приключвам, завършвам докрай нещо започнато. Това лято ще изкараме къщата.
2. Какво. Преминавам докрай, приключвам (училище, казарма и под.). Тази есен ще изкара казармата.
3. Какво. Успешно се представям на изпит, конкурс и под. Двата изпита изкарах, но последния не успях.
4. Какво. Изпълнявам от край до край песен, танц и под.
5. Какво. Преживявам период от време. Изкарахме три години в чужбина.
6. Какво. Прекарвам, понасям болест, трудност и др.
същ. изкарване, ср.
изкарване
вж. изкарвам
изкатервам
изкатѐрваш, несв. и изкатеря, св.; Какво. Преодолявам чрез катерене.
изкатервам се/изкатеря се. — Изкачвам се чрез катерене. Изкатерих се до върха на дървото.
изкатеря
изкатѐриш, мин. св. изкатѐрих, мин. прич. изкатѐрил, св. — вж. изкатервам.
изкача
изкачѝш, мин. св. изкачѝх, мин. прич. изкачѝл, св. — вж. изкачвам.
изкачвам
изка̀чваш, несв. и изкача, св.; Какво. Движа се нагоре, преодолявам височина. Изкачвам връх. Изкачвам височина.
изкачвам се/изкача се. — Движа се нагоре. Изкачвам се по стълбите.
същ. изкачване, ср.
изкачване
вж. изкачвам
изкашля
изка̀шлиш, мин. св. изка̀шлях и изка̀шлих, мин. прич. изка̀шлял и изка̀шлил, св. — вж. изкашлям.
изкашлям
изка̀шляш, несв. и изкашля, св.; Какво. Чрез кашляне успявам да освободя гърлото си. Изкашлям храчка.
изкашлям се/изкашля се. 1. — Чрез кашляне успявам да освободя гърлото си.
2. Кашлям леко за сигнал или по навик.
изкипя
изкипѝш, мин. св. изкипя̀х, мин. прич. изкипя̀л, св. — вж. изкипявам.
изкипявам
изкипя̀ваш, несв. и изкипя, св.
1. За течност или рядка маса — при кипене излизам от съда.
2. Какво. Оставям да изкипи. С този съд не изкипявам млякото.
изкисвам
изкѝсваш, несв. и изкисна, св.; Какво. Държа във вода с определена цел. Изкисвам месото, за да не мирише.
изкисвам се/изкисна се. — Чрез стоене във вода или друга течност губя или добивам качества. Сиренето се изкисна, не е много солено.
изкисна
изкѝснеш, мин. св. изкѝснах, мин. прич. изкѝснал, св. — вж. изкисвам.
изкихам
изкѝхаш, св. — вж. изкихвам.
изкихвам
изкѝхваш, несв. и изкихам, св.
1. Кихвам.
2. Какво. Чрез кихане изхвърлям от устата или от носа си. Изкиха трохи върху масата.
изкихвам се/изкихам се. 1. — Кихвам. Изкиха се срещу слънцето.
2. Сред неколкократно кихане свършвам да кихам. Изкихай се навън и тогава влез.
изклася
изкласѝш, мин. св. изкласѝх, мин. прич. изкласѝл, св. — вж. изкласявам.
изкласявам
изклася̀ваш, несв. и изклася, св.
1. За житни растения — пускам клас.
2. Прен. Остар. За ученик — започвам да уча в класове (след отделенията).
3. Прен. За учещ — не успявам да завърша учебна година или степен. Изкласи още след девети клас и се прибра вкъщи.
изклинча
изклѝнчиш, мин. св. изклѝнчих, мин. прич. изклѝнчил, св. — вж. изклинчвам.
изклинчвам
изклѝнчваш, несв. и изклинча, св. Успявам да се измъкна от работа или задължение. Пак изклинчи, не дойде да пренася мебели.
изключа
изклю̀чиш, мин. св. изклю̀чих, мин. прич. изклю̀чил, св. — вж. изключвам.
изключвам
изклю̀чваш, несв. и изключа, св.
1. Кого, какво. Отстранявам, премахвам от група, организация, учебно заведение, от списък и под. Изключвам от партия. Заради отсъствия го изключиха от училище.
2. Кого, какво. Не вземам под внимание; игнорирам. Като изключим времето, всичко друго беше добре. Ако изключим двама-трима, останалите са отличници.
3. Какво. Спирам действието на машина, мотор и под. Изключих радиото.
4. За механизъм — преставам да действам.
5. Разг. За човек — преставам да възприемам. Съвсем изключих.
изключвам се/изключа се. — Преставам да действам или да принадлежа към организация и под. автоматично, от само себе си. Бушонът се изключи.
същ. изключване, ср.
изключване
вж. изключвам
изключвател
изключва̀телят, изключва̀теля, мн. изключва̀тели, (два) изключва̀теля, м. Приспособление, чрез което се спира действието на машина, уред и под.
изключение
мн. изключѐния, ср. Отклонение от типичното или от правилото. Всяко правило си има изключение.
• Без изключение. — В пълния брой. Всички са тук без изключение.
• По изключение. — Вън от правилото, от типичното.
• Правя изключение. — Не съм по правилото или според типичното.
изключено
нареч.
• Изключено е. — Не е възможно. Изключено е да е идвал.
изключителен
изключѝтелна, изключѝтелно, мн. изключѝтелни, прил.
1. Който е извън правилата; извънреден, специален. Изключителен случай. Изключително посещение.
2. Който надхвърля някаква степен; извънмерен. Изключителен човек. Изключителна красота. Изключително място.
нареч. изключително. Работи изключително добре.
изключително
вж. изключителен
изкова
изковѐш, мин. св. изкова̀х, мин. прич. изкова̀л, св. — вж. изковавам.
изковавам
изкова̀ваш, несв. и изкова, св.; Какво.
1. Изработвам чрез коване.
2. Създавам, изработвам; съчинявам. Изковавам съдбата си. Изковавам характер. Изковавам лъжа.
изколвам
изко̀лваш, несв. и изколя, св.; Кого, какво. Коля всички от определен брой. Изклаха овцете. Изколват всички заловени.
изколя
изко̀лиш, мин. св. изкла̀х, мин. прич. изкла̀л, св. — вж. изколвам.
изкомандвам
изкома̀ндваш, несв. и св.; Кого. Давам команда, заповед. Изкомандва ги да започнат работа.
изкомандувам
изкома̀ндуваш, несв. и св. Изкомандвам.
изконен
изко̀нна, изко̀нно, мн. изко̀нни, прил. Изначален. Изконни традиции.
изконсумирам
изконсумѝраш, несв. и св.; Какво. Консумирам до край.
изкоп
мн. ѝзкопи, (два) ѝзкопа, м.
1. Дълбоко изкопана площ, обширна яма. Изкоп за къща. Изкоп за прикритие.
2. Само ед. Процесът на изкопаване. Изкопът ще отнеме много време.
изкопавам
изкопа̀ваш, несв. и изкопая, св.; Какво.
1. Чрез копаене завършвам дупка, яма, изкоп. Изкопавам изкоп за основи.
2. Чрез копаене изваждам от земята. Изкопали гърне със злато. Изкопават тонове въглища на ден.
същ. изкопаване, ср.
изкопаване
вж. изкопавам
изкопаем
изкопа̀ема, изкопа̀емо, мн. изкопа̀еми, прил.
1. Който се добива чрез изкопаване от земята. Изкопаеми богатства.
2. За растения и животни — който е съществувал в отминали епохи и останките му се откриват при разкопаване на земни пластове.
3. Прен. Пренебр. Като същ., ср. Който е закостенял, консервативен, със стари разбирания. Ти за изкопаемо ли ме смяташ?
• Полезни изкопаеми. — Природни богатства, които се добиват от земните недра.
изкопая
изкопа̀еш, мин. св. изкопа̀х, мин. прич. изкопа̀л, св. — вж. изкопавам.
изкопен
ѝзкопна, ѝзкопно, мн. ѝзкопни, прил. Който се отнася до правене на изкоп. Изкопни работи.
изкопча
изко̀пчиш, мин. св. изко̀пчих, мин. прич. изко̀пчил, св. — вж. изкопчвам.
изкопчвам
изко̀пчваш, несв. и изкопча, св.
1. Кого, какво. Изтръгвам от ръцете на някого. Изкопчи парите от ръцете му.
2. Прен. Какво. Получавам с усилия, с трудност сведения, истина, пари, свобода и др. Изкопчвам истината за убийството.
изкопчвам се/изкопча се. 1. — Успявам да се изтръгна, отскубна от ръцете на някого; измъквам се, освобождавам се.
2. Успявам да се измъкна от задължения, да изклинча.
изкопчия
мн. изкопчѝи, м. Работник, който копае ръчно изкопи.
изкореня
изкоренѝш, мин. св. изкоренѝх, мин. прич. изкоренѝл, св. — вж. изкоренявам.
изкоренявам
изкореня̀ваш, несв. и изкореня, св.; Какво.
1. Изваждам с корените. Вятърът изкоренява дърветата.
2. Прен. Унищожавам докрай, напълно, издъно нещо лошо. Изкоренявам пороци. Изкоренявам зло.
изкористя
изкорѝстиш, мин. св. изкорѝстих, мин. прич. изкорѝстил, св. — вж. изкористявам.
изкористявам
изкористя̀ваш, несв. и изкористя, св. Използвам обстоятелства за материални или лични облаги.
изкормвам
изко̀рмваш, несв. и изкормя, св.
1. Какво. Обикн. за умъртвено животно — изваждам вътрешностите. Изкормвам риба. Изкормвам овца.
2. Кого, какво. Разкъсвам или намушквам в коремната област.
изкормя
изко̀рмиш, мин. св. изко̀рмих, мин. прич. изко̀рмил, св. — вж. изкормвам.
изкормям
изко̀рмяш, несв. Изкормвам.
изкорубвам
изкору̀бваш, несв. и изкорубя, св.; Какво. Правя да стане изкривено или издълбано като коруба.
изкорубвам се/изкорубя се. 1. — За дърво — добивам хралупи, коруби по стъблото. Старото дърво се е изкорубило.
2. Ставам изпъкнал, изметнат, изкривен или издълбан като коруба. Дъската се е изкорубила. Брегът се е изкорубил.
изкорубя
изкору̀биш, мин. св. изкору̀бих, мин. прич. изкору̀бил, св. — вж. изкорубвам.
изкосо
нареч.
• Гледам изкосо. — Поглеждам настрана, без да обръщам глава.
изкрада
изкрадѐш, мин. св. изкра̀дох, мин. прич. изкра̀л, св. — вж. изкрадвам.
изкрадвам
изкра̀дваш, несв. и изкрада, св.; Какво. Крада много или всичко от определеното. Изкрадоха на хората кокошките.
изкрещя
изкрещѝш, мин. св. изкрещя̀х, мин. прич. изкрещя̀л, св. — вж. изкрещявам.
изкрещявам
изкрещя̀ваш, несв. и изкрещя, св.
1. Крещя един път или няколко пъти по един път. Птицата изкрещя и изчезна.
2. Казвам с крещене. — Излез от стаята! — изкрещя той.
същ. изкрещяване, ср.
изкрещяване
вж. изкрещявам
изкриво
нареч.
1. Изкосо. Поглеждам изкриво.
2. Злобно, накриво. Защо ме гледаш изкриво?
изкривя
изкривѝш, мин. св. изкривѝх, мин. прич. изкривѝл, св. — вж. изкривявам.
изкривявам
изкривя̀ваш, несв. и изкривя, св.
1. Какво. Правя крив по форма. Изкривявам линията.
2. Какво. Кривя един път или няколко пъти по един. Изкриви поглед към нея.
3. Прен. Изопачавам, преиначавам истина, факти и под. Вестниците изкривяват фактите.
изкривявам се/изкривя се. 1. — Ставам крив по форма. От влагата дъските се изкривиха.
2. Ставам извит, наклонен, раздвижен. Кракът ми се изкриви. Физиономията му се изкриви.
същ. изкривяване, ср.
изкривяване
вж. изкривявам
изкристализирам
изкристализѝраш, несв. и св.
1. Успявам да кристализирам.
2. Разг. Премръзвам от студ. Тук ще изкристализираме.
изкритикувам
изкритику̀ваш, св. Критикувам кратко и остро.
изкръшкам
изкръ̀шкаш, св. — вж. изкръшквам.
изкръшквам
изкръ̀шкваш, несв. и изкръшкам, св. Разг. Успявам да се измъкна от работа или от задължения; изклинчвам.
изкрякам
изкря̀каш, св. — вж. изкряквам.
изкряквам
изкря̀кваш, несв. и изкрякам, св.
1. Крякам един път или няколко пъти по един.
2. Прен. Казвам нещо с викане, наподобяващо крякане. — Ще те убия! — изкряка той.
изкукуригам
изкукурѝгаш, св. — вж. изкукуригвам.
изкукуригвам
изкукурѝгваш, несв. и изкукуригам, св.
1. За петел — кукуригам веднъж или няколко пъти по веднъж.
2. Прен. Пренебр. Казвам нещо по начин, подобен на кукуригане.
3. Прен. Пренебр. Оглупявам. Остави го, изкукуригал е от четене.
изкупвам
изку̀пваш, несв. и изку̀пя 1 , св.
1. Какво. Понасям трудности, жертвам в името на нещо ценно. Изкупвам любовта си със страдание. Изкупвам с кръв.
2. Какво. Понасям страдания, трудности като възмездие. Изкупвам греховете си с труд.
същ. изкупване, ср.
изкупване
вж. изкупвам
изкупвателен
изкупва̀телна, изкупва̀телно, мн. изкупва̀телни, прил. Който се отнася до изкупуване на стопанска продукция. Изкупвателен пункт.
изкупвач
мн. изкупва̀чи, м. Лице, което изкупува стопанска продукция.
изкупен
ѝзкупна, ѝзкупно, мн. ѝзкупни, прил. Изкупвателен. Изкупни цени.
изкупител
изкупѝтелят, изкупѝтеля, мн. изкупѝтели, м. Лице, което изкупва чужди грехове.
изкупителен
изкупѝтелна, изкупѝтелно, мн. изкупѝтелни, прил.
• Изкупителна жертва. — Жертва, с която се изкупват грехове, грешки, провинения. Ставам изкупителна жертва.
изкупителка
мн. изкупѝтелки, ж. Жена изкупител.
изкупление
ср., само ед. Изкупване на грехове, грешки и под. Дарявам пари за изкупление на греховете си.
изкупувам
изкупу̀ваш, несв. и изку̀пя 2 , св.; Какво.
1. Купувам в големи количества (обикн. селскостопанска, промишлена или занаятчийска продукция).
2. Изплащам част от съсобственически имот. Изкупих апартамента от сестра си.
3. Изкупвам.
4. Купувам всичко налично. Изкупиха олиото за един час.
същ. изкупуване, ср.
изкупуване
вж. изкупувам
изкупчик
мн. изку̀пчици, м. Лице, което се занимава с изкупвателна дейност.
изкупя
изку̀пиш, мин. св. изку̀пих, мин. прич. изку̀пил, св. — вж. изкупвам.

изку̀пиш, мин. св. изку̀пих, мин. прич. изку̀пил, св. — вж. изкупувам.
изкусен
изку̀сна, изку̀сно, мн. изку̀сни, прил. Който е изключително сръчен, умел в изработване, сътворяване или изпълнение. Изкусен майстор златар. Изкусен цигулар.
нареч. изкусно.
изкусител
изкусѝтелят, изкусѝтеля, мн. изкусѝтели, м.
1. Човек, който изкушава, привлича.
2. Дявол. Изкусителят му нашепва.
изкусителен
изкусѝтелна, изкусѝтелно, мн. изкусѝтелни, прил. Който изкушава, привлича. Изкусителна идея. Изкусително предложение.
изкусителка
мн. изкусѝтелки, ж. Жена изкусител.
изкусно
вж. изкусен
изкуствен
изку̀ствена, изку̀ствено, мн. изку̀ствени, прил.
1. Който е направен от човека като заместител на естествен. Изкуствен зъб. Изкуствен крак.
2. Който е добит от човека като заместител на природни вещества. Изкуствена коприна. Изкуствени торове.
3. Който не е по природните закони; неестествен, наложен, направен. Изкуствен език.
4. Който е фалшив, неестествен. Изкуствена усмивка. Изкуствено държание.
нареч. изкуствено.
изкуствено
вж. изкуствен
изкуство
мн. изку̀ства, ср.
1. Само ед. Област от човешката дейност, при която действителността се пресъздава чрез художествени средства. Интересувам се от изкуство. Хората имат нужда от изкуство. Изкуство на образи и цветове.
2. Един вид човешка дейност за пресъздаване на действителността чрез художествени средства. Театрално изкуство. Киноизкуство. От всички изкуства най-много обича музиката.
3. Само ед. Изключително майсторство, владеене на някаква дейност. Голямо изкуство е кулинарията. Изкуство на превода.
изкуствовед
мн. изкуствовѐди, м. Учен в областта на изкуствознанието.
изкуствоведка
мн. изкуствовѐдки, ж. Жена изкуствовед.
изкуствоведски
изкуствовѐдска, изкуствовѐдско, мн. изкуствовѐдски, прил. Който се отнася до изкуствовед и изкуствознание.
изкуствознание
ср., само ед. Наука за изкуството.
изкусуря
изкусурѝш, мин. св. изкусурѝх, мин. прич. изкусурѝл, св. — вж. изкусурявам.
изкусурявам
изкусуря̀ваш, несв. и изкусуря, св.; Какво. Изработвам или довършвам, като изпипвам майсторски детайлите. Шкафът е готов, но трябва да го изкусуря.
изкуся
изкусѝш, мин. св. изкусѝх, мин. прич. изкусѝл, св. — вж. изкусявам.
изкусявам
изкуся̀ваш, несв. и изкуся, св. Изкушавам.
изкуфея
изкуфѐеш, мин. св. изкуфя̀х, мин. прич. изкуфя̀л, св. — вж. изкуфявам.
изкуфявам
изкуфя̀ваш, несв. и изкуфея, св.
1. За плод — ставам кух. Ряпата е вече изкуфяла.
2. Прен. Пренебр. За човек — оглупявам. Тоя старец е съвсем изкуфял.
изкуша
изкушѝш, мин. св. изкушѝх, мин. прич. изкушѝл, св. — вж. изкушавам.
изкушавам
изкуша̀ваш, несв. и изкуша, св.; Кого. Подмамвам с нещо привлекателно; съблазнявам. Изкуши я с парите си.
изкушавам се/изкуша се. — Изпитвам силно желание за нещо привлекателно; съблазнявам се. Изкушавам се да си купя от тези обувки.
изкушение
мн. изкушѐния, ср. Нещо, което може да изкушава. Магазинът беше пълен с изкушения.
изкълча
изкъ̀лчиш, мин. св. изкъ̀лчих, мин. прич. изкъ̀лчил, св. — вж. изкълчвам.
изкълчвам
изкъ̀лчваш, несв. и изкълча, св.
1. Какво. Измествам кост в става. Паднах и си изкълчих ръката.
2. Прен. Преиначавам, изопачавам факти, истина, съзнание и под.
изкълчвам се/изкълча се. — Измества ми се кост в ставата.
изкъпвам
изкъ̀пваш, несв. и изкъпя, св.; Кого, какво. Къпя докрай. Изкъпа ли вече детето?
изкъпвам се/изкъпя се. — Къпя докрай себе си.
изкъпя
изкъ̀пеш, мин. св. изкъ̀пах, мин. прич. изкъ̀пал, св. — вж. изкъпвам.
изкъртвам
изкъ̀ртваш, несв. и изкъртя, св.; Какво. Къртя изцяло. Вятърът изкърти тополата.
изкъртвам се/изкъртя се. — Къртя се.
изкъртя
изкъ̀ртиш, мин. св. изкъ̀ртих, мин. прич. изкъ̀ртил, св. — вж. изкъртвам.
изкъсо
нареч. Накратко, без много подробности. Разкажи ми изкъсо какво е станало.
• Държа изкъсо. 1. — Стегнато, без голяма свободна част. Дръж изкъсо коня, много е буен.
2. Прен. Разг. За човек — отнасям се строго.
излавям
изла̀вяш, несв. Изловявам.
излагам
изла̀гаш, несв. и изложа, св.
1. Какво. Поставям и подреждам някъде, за да показвам пред публика. Излагам картини. Излагам дрехи. Излагам в софийските галерии.
2. Какво. Оставям, подлагам на въздействие. Излагам на слънце тялото си.
3. Прен. Какво/кого. Подлагам на опасност, на риск, на подигравки и др. Излагам на опасност живота си.
4. Какво. Разказвам подробно, описвам събития, разсъждения и др.; предавам. Излагам показанията си писмено.
5. Кого, какво. Компрометирам, злепоставям. С държанието си изложи баща си.
излагам се/изложа се. 1. — Подлагам се на опасност, риск.
2. Компрометирам се.
същ. излагане, ср.
излагане
вж. излагам
излагация
мн. излага̀ции, ж. Разг. Пренебр. Компрометиране, злепоставяне. Голяма излагация беше, като се напи.
излаз
м., само ед.
1. Изход, достъп. Търсеха излаз от гората.
2. За държава — граница с море, достъп до море, океан и под. Имам излаз на море. Нямам излаз на океан.
излапам
изла̀паш, св. — вж. излапвам.
излапвам
изла̀пваш, несв. и излапам, св.; Какво. Изяждам от край до край с лапане.
излевря се
излѐвриш се, мин. св. излѐврих се, мин. прич. излѐврил се, св. — вж. излеврям се.
излеврям се
излѐвряш се, несв. и излѐвря се, св. Грубо. Излягам се неприлично.
излегна се
излѐгнеш се, мин. св. излѐгнах се, мин. прич. излѐгнал се, св. — вж. излягам се.
излежа
излежѝш, мин. св. излежа̀х, мин. прич. излежа̀л, св. — вж. излежавам.
излежавам
излежа̀ваш, несв. и излежа, св.; Какво. Прекарвам от край до край присъда в затвора. Излежа си двете години.
излежавам се/излежа се. 1. — Лежа дълго в леглото за удоволствие, без да спя. Сутрин се излежава до 10 часа.
2. Бездействам, мързелувам. Другите работят, а той се излежава цяло лято.
излеко
нареч. Леко, в неголяма степен, плавно. Усмихва се излеко. Запява излеко.
излекувам
излеку̀ваш, св.
1. Кого, какво. Лекувам до пълно оздравяване или премахване на болестта. Лекарят я излекува от главоболието. Излекуваха язвата му.
2. Прен. Какво. Оздравявам, премахвам недостатъци. Трябва да излекуват икономиката.
излекувам се. 1. — Оздравявам.
2. Освобождавам се от нещо, което е вредно. Искам да се излекувам от някои скрупули.
излет
мн. ѝзлети, (два) ѝзлета, м. Разходка сред природата за един ден. Отивам на излет.

м., само ед. Излитане. Първи излет със самолета.
излетя
излетѝш, мин. св. излетя̀х, мин. прич. излетя̀л, св. — вж. излитам.
излетявам
излетя̀ваш, несв. Излитам.
излечим
излечѝма, излечѝмо, мн. излечѝми, прил. Който може да се излекува. Излечима болест.
излея
излѐеш, мин. св. изля̀х, мин. прич. изля̀л, св. — вж. изливам.
изливам
излѝваш, несв. и излея, св.; Какво.
1. Изсипвам определеното количество течност или рядка маса от съд.
2. Лея до завършване в калъп, форма, кофраж и под. Утре ще изливаме плоча.
3. Прен. Излъчвам, изсипвам в голямо количество или степен. Слънцето излива светлина.
4. Прен. Давам израз на чувства. Изливам мъката си. Изливам гнева си.
изливам се/излея се. 1. — За течност — изливам се сам.
2. За дъжд — валя обилно.
3. За светлина — излъчвам се в голяма степен.
4. За много хора — появяваме се изведнъж.
5. За чувства — изразявам се външно. Гневът му се изля върху нея.
излизам
излѝзаш, несв. и изляза, св.
1. Напускам някакви предели отвътре навън. Излизам от стаята. Излизам от страната.
2. Отивам на открито; озовавам се. Излизам на двора. Излизам в центъра. Излизам на разходка.
3. Напускам, отделям се от група, редица, колектив и под.
4. Напускам поради изтичане на срока затвор, казарма и под.
5. За път, стая и под. — имам изход, свързвам. Пътят излиза на магистралата.
6. Появявам се, подавам се. Ризата му излязла от панталона. Излизат ѝ пъпки.
7. Прен. За вятър, буря — появявам се. Докато пътувахме, излезе буря.
8. За новости, стоки на пазара, плодове и зеленчуци — появявам се, пускат ме. Доматите излязоха късно.
9. Получава се, добива се. От този плат ще излезе една рокля. От декар излиза един тон.
10. Прен. Коствам, струвам. Една сватба излиза много пари.
11. Прен. Ставам, оформям се. От него излезе добър учител. Няма да излезе човек от тебе.
12. Намирам се извън мода, възраст и др. Тези обувки излязоха от модата. — излиза/излезе. Безл. Оказва се. Излиза, че не съм спечелил още за кола.
• Излизам от кожата си. — Разг. Не съм на себе си от гняв.
излинея
излинѐеш, мин. св. излиня̀х, мин. прич. излиня̀л, св. — вж. излинявам.
излинявам
излиня̀ваш, несв. и излинея, св.
1. Ставам блед, избелявам. Цветовете на плата бяха излинели.
2. Прен. Отслабвам физически, побледнявам.
излитам
излѝташ, несв. и излетя, св.
1. За птица, самолет и под. — отделям се от земята или от някакво място. Птиците излитаха и бързо се връщаха.
2. За дим, пара; песен, шум — отделям се от вътрешността на нещо и се разпространявам.
3. За вещество, което се изпарява — изпарявам се. Всичкият спирт е излетял.
4. Прен. Излизам бързо, стремително от някъде. Всички излетяха от къщата.
излишен
излѝшна, излѝшно, мн. излѝшни, прил.
1. Който е в излишък; останал. Имам стотина излишни тухли, мога да ти ги дам.
2. Който е безполезен, ненужен, безсмислен. Не обичам излишни спорове.
излишество
мн. излѝшества, ср.
• Живея в излишество. — Живея разкошно, свръх нуждите.
излишък
мн. излѝшъци, м. Това, което е в повече от необходимото. Имам време в излишък. Имам тетрадки в излишък.
излияние
мн. излия̀ния, ср. Емоционално разкриване на чувства и вълнения. Слушам излияния.
изловя
изловѝш, мин. св. изловѝх, мин. прич. изловѝл, св. — вж. изловявам.
изловявам
изловя̀ваш, несв. и изловя, св.; Кого, какво. Улавям, хващам всички.
изложа
изло̀жиш, мин. св. изло̀жих, мин. прич. изло̀жил, св. — вж. излагам.
изложба
мн. изло̀жби, ж. Специално подбрани предмети на изкуството или други изделия, подредени за публично показване. Изложба на картини. Изложба на машини. Посещавам изложба.
изложбен
изло̀жбена, изло̀жбено, мн. изло̀жбени, прил. Който се отнася до изложба. Изложбена зала.
изложение
мн. изложѐния, ср.
1. Само ед. Предаване (устно или писмено) на мисли и разсъждения. Написах едно изложение за природата на Виетнам.
2. Писмено излагане на факти, обикн. за нещо нередно, с цел да бъдат разгледани или разследвани. Изпратих три изложения за случая до министъра.
3. Само ед. Основната част от литературно произведение или от писмено съчинение.

мн. изложѐния, ср. Панаир; голяма тематична изложба на постиженията в дадена област. Световно изложение на авиационна техника.

ср., само ед. Разположение на сграда, стая и др. спрямо посоките на света. Източно изложение. Стаята има северно изложение.
изложител
изложѝтелят, изложѝтеля, мн. изложѝтели, м. Лице, предприятие, държава и под., който излага стоки на панаир или изложба.
излъгвам
излъ̀гваш, несв. и излъжа, св.
1. Кого. Служа си с лъжа един или няколко пъти.
2. Кого. Измамвам.
3. Какво. Не оправдавам надежди, вяра и под.
излъгвам се/излъжа се. 1. — Измамвам се, заблуждавам се, постъпвам погрешно. Излъгах се в него. Излъгах се, като си купих тази кола.
2. Постъпвам по необичаен за мене начин. Излъга се най-после да дойдеш.
излъжа
излъ̀жеш, мин. св. излъ̀гах, мин. прич. излъ̀гал, св. — вж. излъгвам.
излъскам
излъ̀скаш, св. — вж. излъсквам.
излъсквам
излъ̀скваш, несв. и излъскам, св.; Какво. Правя нещо да стане много лъскаво. Излъсках обувките си.
излъча
излъ̀чиш, мин. св. излъ̀чих, мин. прич. излъ̀чил, св. — вж. [[излъчвам 1 .

излъ̀чиш, мин. св. излъ̀чих, мин. прич. излъ̀чил, св. — вж. [[излъчвам 2__ .
излъчвам
излъ̀чваш, несв. и излъ̀ча 1 , св.; Какво.
1. Изпускам, отделям светлина, топлина, енергия.
2. Предавам сигнал по радио или телевизия.
3. Прен. Изразявам чувство, настроение (за лице, очи, жест и под.).
излъчвам се/излъча се. — За светлина, топлина, енергия, чувство — отделям се, разпространявам се. Тъга се излъчваше от очите ѝ.
същ. излъчване, ср.

излъ̀чваш, несв. и излъ̀ча 2 , св.; Кого, какво.
1. Избирам, отделям един или няколко души от колектив за някаква дейност. Трябва да излъчим комисия за този въпрос.
2. Определям, отличавам като най-добър. Журито излъчи победители.
излъчване
вж. излъчвам
излъчвател
излъчва̀телят, излъчва̀теля, мн. излъчва̀тели, (два) излъчва̀теля, м. Спец. Уред за излъчване на някакъв вид енергия.
излюпвам
излю̀пваш, несв. и излюпя, св. Създавам условия пилето да излезе от яйцето; измътвам.
излюпвам се/излюпя се. 1. — Излизам от яйцето; измътвам се.
2. Прен. Разг. Създавам се от обстоятелствата, набързо, непрофесионално.
излюпя
излю̀пиш, мин. св. излю̀пих, мин. прич. излю̀пил, св. — вж. излюпвам.
излягам се
изля̀гаш се, несв. и излѐгна се, св.
1. Седя полулегнал или лежа удобно.
2. Лежа дълго време; бездействам, излежавам се. Цял ден се излягат по сенките.
изляза
излѐзеш, мин. св. изля̀зох, мин. прич. изля̀зъл, св. — вж. излизам.
излян
изля̀на, изля̀но, мн. излѐни, прил. Който е изсипан, който се е излял (за течност или рядка маса).
излят
изля̀та, изля̀то, мн. излѐти, прил.
1. Който е положен в калъп, форма, кофраж.
2. Който е точен по размери, по тялото, добре ушит. Роклята ѝ е излята по нея.
измажа
изма̀жеш, мин. св. изма̀зах, мин. прич. изма̀зал, св. — вж. измазвам.
измазвам
изма̀зваш, несв. и измажа, св.; Какво.
1. Замазвам изцяло. Измазахме пристройката отвън.
2. Изразходвам с мазане. Измазах боята.
измама
мн. изма̀ми, ж.
1. Подвеждане, заблуждаване с користна цел. Кроя измама.
2. Илюзия (зрителна, слухова и под.).
измамвам
изма̀мваш, несв. и измамя, св.; Кого. Послужвам си с измама.
измамвам се/измамя се. 1. — Поддавам се на измама.
2. Заблуждавам се в преценките си за някого или за нещо.
измамен
изма̀мна, изма̀мно, мн. изма̀мни, прил.
1. Който заблуждава, въвежда в измама. Измамни думи. Измамни ласки.
2. Който е нереален, привиден. Измамна представа.
3. Който е жертва на измама.
измамлив
измамлѝва, измамлѝво, мн. измамлѝви, прил. Измамен (в 1 и 2 знач.).
измамник
мн. изма̀мници, м. Човек, който мами, лъже.
измамница
мн. изма̀мници, ж. Жена измамник.
измамнически
изма̀мническа, изма̀мническо, мн. изма̀мнически, прил. Който съдържа измама. По измамнически начин.
измамя
изма̀миш, мин. св. изма̀мих, мин. прич. изма̀мил, св. — вж. измамвам.
измачкам
изма̀чкаш, св. — вж. измачквам.
измачквам
изма̀чкваш, несв. и измачкам, св. Мачкам много или всички от определения брой; смачквам. Измачкала си си полата.
измачквам се/измачкам се. 1. — За дреха — смачквам се, намачквам се.
2. Смачквам някоя или всички дрехи, с които съм облечен.
измежду
предлог. От, сред предмети или хора. Кой измежду вас може да язди кон? Трябва да избера няколко измежду тези платове.
измекяр
измекя̀рят, измекя̀ря, мн. измекя̀ри, м. Остар. Слуга.
изменник
мн. измѐнници, м. Човек, който изменя на някого или на нещо. Изменници на идеята.
изменница
мн. измѐнници, ж. Жена изменник.
изменчив
изменчѝва, изменчѝво, мн. изменчѝви, прил.
1. Който се променя. Изменчива съдба.
2. Който е податлив на изменения; непостоянен. Изменчив характер.
същ. изменчивост, изменчивостта̀, ж.
изменчивост
вж. изменчив
изменя
изменѝш, мин. св. изменѝх, мин. прич. изменѝл, св. — вж. [[изменям 1 .

изменѝш, мин. св. изменѝх, мин. прич. изменѝл, св. — вж. [[изменям 2__ .
изменяем
изменя̀ема, изменя̀емо, мн. изменя̀еми, прил. Който може да се изменя. Изменяема скорост.
изменям
измѐняш, несв. и изменя̀ 1 , св.; Кого, какво. Правя различно от досегашното; променям.
изменям се/изменя се. — Ставам различен, променям се. Децата се изменят. Времето се изменя.

измѐняш, несв. и изменя̀ 2 , св.
1. На кого/на какво. Преставам да бъда верен, нарушавам клетва, обещание; изневерявам. Измених на принципите си. Изменям на родината си. Измених на съпруга си.
2. За слух, памет, качество — преставам да служа добре, да се проявявам. Паметта започна да ми изменя.
измервам
измѐрваш, несв. и измеря, св.
1. Кого, какво. С уред, инструмент определям размери, количество и др. Измерих дължината на стаята.
2. Кого, какво. Преценявам с поглед размери, количество и др. Измери с поглед купчината пясък.
3. Прен. Кого. Гледам продължително, обикн. неодобрително. Измери го изпитателно в целия му ръст.
измервател
измерва̀телят, измерва̀теля, мн. измерва̀тели, (два) измерва̀теля, м. Уред или инструмент, с който се измерва.
измервателен
измерва̀телна, измерва̀телно, мн. измерва̀телни, прил. Който служи за измерване. Измервателни уреди.
измерение
мн. измерѐния, ср.
1. Величина, която може да бъде измерена. Фигурата има три измерения — дължина, ширина и височина.
2. Начин на измерване; мащаб, мярка.
измерим
измерѝма, измерѝмо, мн. измерѝми, прил. Който може да бъде измерен.
измерител
измерѝтелят, измерѝтеля, мн. измерѝтели, (два) измерѝтеля, м.
1. Измервател.
2. Критерий, мярка. Дисциплината е измерител на възпитанието.
измеря
измѐриш, мин. св. измѐрих, мин. прич. измѐрил, св. — вж. измервам.
измествам
измѐстваш, несв. и изместя, св.
1. Кого, какво. Променям мястото; премествам. Измествам стола към масата. Изместиха го в друго училище.
2. Кого, какво. Заемам чуждо място. Изкуствените влакна изместват естествените. Той измести директора.
3. Прен. Разг. Какво. Изкълчвам. Изместих си глезена.
измествам се/изместя се. 1. — Променям мястото си; премествам се. Изместих се да работя в другата стая.
2. Изкълчвам се.
същ. изместване, ср.
изместване
вж. измествам
изместя
измѐстиш, мин. св. измѐстих, мин. прич. измѐстил, св. — вж. измествам.
измет
м., само ед. Разг.
1. Стари, непотребни вещи за изхвърляне. Не слагай тоя измет в мазето, изхвърли всичко.
2. Прен. Пренебр. Морално деградирали хора, вън от нормите и законите на обществото. Изметът на града.
измета
изметѐш, мин. св. измѐтох, мин. прич. измѐл, св. — вж. измитам.
изметна
измѐтнеш, мин. св. измѐтнах, мин. прич. измѐтнал, св. — вж. измятам.
измивам
измѝваш, несв. и измия, св.
1. Кого, какво. Мия изцяло или всички.
2. Какво. За дъжд, вода — отнасям, отмивам. Дъждът изми лозунга от стената.
3. Прен. Какво. Заличавам, изтривам, обикн. отрицателно чувство. Измивам срама.
измивам се/измия се. 1. — Измивам себе си.
2. Мога да бъда отстранен, почистен с вода. Тази боя не се измива.
измина
измѝнеш, мин. св. измѝнах, мин. прич. измѝнал, св. — вж. изминавам.
изминавам
измина̀ваш, несв. и измина, св.
1. Какво. Минавам определено разстояние. Изминахме пътя от Бургас до Сливен.
2. За период от време — изтичам. Изминаха два часа.
изминавам се/измина се. — За период от време — изтичам. Изминаха се две години.
същ. изминаване, ср.
изминаване
вж. изминавам
измислица
мн. измѝслици, ж.
1. Нещо несъществуващо, нереално, измислено. Поместваха измислици за живот в други светове.
2. Нещо съчинено, преиначено, неотговарящо на истината. Пускат измислици за неговите похождения. Детски измислици. Журналистически измислици.
измисля
измѝслиш, мин. св. измѝслих, мин. прич. измѝслил, св. — вж. измислям.
измислям
измѝсляш, несв. и измисля, св.; Какво.
1. С мислене стигам до идея или решение. Измислихте ли име за бебето? Измислих как да постъпя.
2. Съчинявам измислици.
3. Разг. Изобретявам, откривам. Хората са измислили велосипеда отдавна.
същ. измисляне, ср.
измисляне
вж. измислям
измитам
измѝташ, несв. и измета, св.; Какво.
1. Мета изцяло или всички. Измитам коридора. Измитам трите стаи.
2. Отстранявам с метене. Измети този пясък.
измитам се/измета се. — Прен. Пренебр. Махам се отнякъде, омитам се.
измия
измѝеш, мин. св. измѝх, мин. прич. измѝл, св. — вж. измивам.
измокря
измо̀криш, мин. св. измо̀крих, мин. прич. измо̀крил, св. — вж. измокрям.
измокрям
измо̀кряш, несв. и измокря, св.; Кого, какво. Правя мокър. Измокрям листа със сълзи.
измокрям се/измокря се. — Ставам мокър. Измокрих се от дъжда.
измолвам
измо̀лваш, несв. и измоля, св.; Какво. Чрез дълго молене получавам. Измолих пари за обувки. Измолих да отида на дискотека.
измоля
измо̀лиш, мин. св. измо̀лих, мин. прич. измо̀лил, св. — вж. измолвам.
изморя
изморѝш, мин. св. изморѝх, мин. прич. изморѝл, св. — вж. [[изморявам 1 .

изморѝш, мин. св. изморѝх, мин. прич. изморѝл, св. — вж. [[изморявам 2__ .
изморявам
изморя̀ваш, несв. и изморя̀ 1 , св.; Кого. Довеждам до умора. Чистенето ме изморява много.
изморявам се/изморя се. — Изпитвам умора.

изморя̀ваш, несв. и изморя̀ 2 , св.; Кого, какво. Причинявам смърт на много или на всички. Препаратът измори рибата в реката.
измразя
измразѝш, мин. св. измразѝх, мин. прич. измразѝл, св. — вж. измразявам.
измразявам
измразя̀ваш, несв. и измразя, св.
1. Кого. Причинявам простудяване, премръзване.
2. Какво. Причинявам измръзване, повреждане на растение.
измръзвам
измръ̀зваш, несв. и измръзна, св.
1. Мръзна дълго, ставам студен, премръзнал. Носът ми измръзна.
2. За растение, животно или човек — премръзвам, замразявам се и се увреждам. Краката му бяха измръзнали.
измръзна
измръ̀знеш, мин. св. измръ̀знах, мин. прич. измръ̀знал, св. — вж. измръзвам.
измъквам
измъ̀кваш, несв. и измъкна, св.
1. Какво. Изваждам с усилие. Измъквам дърво от земята. Измъквам зъб.
2. Какво. Вадя нещо прибрано, пъхнато някъде. Измъкна една книга от шкафа. Измъквам пари от джоба си.
3. Кого. Извеждам отнякъде с трудност или хитрост. Трябва да те измъкна от къщи да се развлечеш.
4. Прен. Какво. С усилия или с хитрост успявам да получа от някого пари или сведения, признания. Всеки ден измъква пари от майка си. От тази сделка ще измъкна един милион. С бой измъкват признания.
5. Кого, какво. Избавям от беда, бедност и под. Измъкнаха го от затвора. Измъквам от бедност.
измъквам се/измъкна се. 1. — Излизам от вътрешността с усилие. Измъквам се изпод развалините.
2. Избягвам, отървавам се, освобождавам се. Измъкна се рано от къщата. Измъкна се от полицаите.
3. Прен. Разг. Изплъзвам се, изклинчвам. Измъкна се без глоба.
4. Прен. Разг. Израствам на височина. Тази година се измъкна, стана висок.
същ. измъкване, ср.
• Измъквам от калта. — Разг. Отървавам някого от мизерия, бедност или от пороци.
измъкване
вж. измъквам
измъкна
измъ̀кнеш, мин. св. измъ̀кнах, мин. прич. измъ̀кнал, св. — вж. измъквам.
измърся
измърсѝш, мин. св. измърсѝх, мин. прич. измърсѝл, св. — вж. измърсявам.
измърсявам
измърся̀ваш, несв. и измърся, св.; Кого, какво. Правя мръсен, намърсявам. Измърсих си ръцете.
измърсявам се/измърся се. — Ставам мръсен, намърсявам се.
• Измърсявам си ръцете. — Участвам в престъпление.
измъча
измъ̀чиш, мин. св. измъ̀чих, мин. прич. измъ̀чил, св. — вж. измъчвам.
измъчвам
измъ̀чваш, несв. и измъча, св.
1. Кого. Създавам продължително мъки, трудности; тормозя. Измъчваха го да си признае вината. Измъчвам с тежка работа. Измъчвам морално.
2. Кого. Създавам продължително мъки от жажда, глад, болка и др.
3. Кого. За мисъл, чувство — продължително мъча, тормозя, човъркам. Измъчваше я мисълта, че е направила съдбовни грешки.
измъчвам се/измъча се. 1. — Подложен съм на продължителни физически или морални мъки, трудности.
2. Понасям големи мъки, трудности, за да направя нещо. Измъчих се с тази работа от сутрин до вечер и пак не върви.
измъчен
измъ̀чена, измъ̀чено, мн. измъ̀чени, прил.
1. Който е понасял мъки, трудности. Тя е измъчена от неговия характер.
2. Който изглежда или изразява мъка, изтощение. Измъчен вид. Измъчен поглед.
3. Прен. Който е постигнат с големи трудности, едва-едва. Измъчена победа. Измъчен успех.
4. Прен. За творческо произведение — сътворено с големи усилия; съчинено, слабо. Измъчена дисертация.
измяна
мн. измѐни, ж.
1. Предателство към някого или нещо. Измяна на принципи.
2. Изневяра. Не можа да ѝ прости измяната.
измятам
измя̀таш, несв. и изметна, св.; Какво. Причинявам изкривяване. Влагата измята дъските.
измятам се/изметна се. 1. — За дъска, плоскост и под. — изкривявам се.
2. Прен. Разг. Променям предишни свои позиции, мнение, решение. Измята се като фурнаджийска лопата.
изнамеря
изнамѐриш, мин. св. изнамѐрих, мин. прич. изнамѐрил, св. — вж. изнамирам.
изнамирам
изнамѝраш, несв. и изнамеря, св.
1. Какво. Откривам нещо неизвестно дотогава, изобретявам. Изнамирам желязото. Изнамирам парната машина.
2. Кого. Издирвам, откривам след голямо търсене. Искам да изнамеря всичките си роднини.
3. Прен. Пренебр. Какво/кого. Купувам, вземам, използвам нещо некачествено, лошо, незаслужаващо внимание. Откъде изнамери тая рокля.
изнаприкажа
изнаприка̀жеш, мин. св. изнаприка̀зах, мин. прич. изнаприка̀зал, св. — вж. изнаприказвам.
изнаприказвам
изнаприка̀зваш, несв. и изнаприкажа, св.; какво, На кого. Наприказвам много неща; изпонаприказвам.
изнаприказвам се/изнаприкажа се. — Приказвам до насита.
изнасилвам
изнасѝлваш, несв. и изнасиля, св.
1. Кого. Насилвам жена за полов акт.
2. Кого, какво. Насилвам, принуждавам за нещо. Изнасилих го да ми даде пари. Изнасилих съвестта си да му позволя.
същ. изнасилване, ср.
изнасилване
вж. изнасилвам
изнасиля
изнасѝлиш, мин. св. изнасѝлих, мин. прич. изнасѝлил, св. — вж. изнасилвам.
изнасям
изна̀сяш, несв. и изнеса, св.
1. Какво. Нося отвътре навън. Изнесохме гардероба от стаята. Изнесох цветята на балкона.
2. Какво. Показвам, предлагам за продажба. Това лято ще изнасям на пазара домати.
3. Кого, какво. Нося на по-високо място. Изнеси детето на втория етаж.
4. Какво. Поставям в печатан текст извън страницата (встрани, в заглавие). Изнасям поправки. Най-важното изнасям в заглавие.
5. Какво. Продавам стоки на друга страна. Изнасям житни култури.
6. Прен. Какво. Понасям докрай трудности, удържам победа, имам заслуги. Тримата футболисти изнесоха мача.
7. Прен. Какво. Представям пред публика (концерт, театрално представление, доклад, лекция и др.).
8. Прен. Какво. Представям, огласявам чрез средствата за масово осведомяване. Изнесоха случая в печата.
изнасям се/изнеса се. — Напускам жилище. След два дни ще се изнесем оттук.
изнася ми. — Безл. Имам сметка, отърва ми. Не ми изнася да пътувам.
изначален
изнача̀лна, изнача̀лно, мн. изнача̀лни, прил. Който е от самото начало, изконен, първичен.
изневеря
изневерѝш, мин. св. изневерѝх, мин. прич. изневерѝл, св. — вж. изневерявам.
изневерявам
изневеря̀ваш, несв. и изневеря, св.
1. На кого. Нарушавам верността си към мъж или жена. Жена му му е изневерявала хиляди пъти.
2. На какво. Отклонявам се от професия, принципи, идеали; изменям.
3. На кого. За памет, слух, чувство и др. — преставам да служа нормално.
изневиделица
нареч. Внезапно, неочаквано. Изневиделица излезе куче.
изневяра
мн. изневѐри, ж.
1. Само ед. Нарушаване на вярност, обикн. в любовта.
2. Нарушаване на вярност към принципи, идеали и под.; измяна.
изнемога
ж., само ед. Изнемощяване, физическа отпадналост. Работих до изнемога.
изнемогвам
изнемо̀гваш, несв. и изнемогна, св.
1. Не ми достигат физически сили да се справя с работата си, изнемощял съм.
2. Намирам се в тежко материално положение. Вече две години изнемогваме.
изнемогна
изнемо̀гнеш, мин. св. изнемо̀гнах, мин. прич. изнемо̀гнал, св. — вж. изнемогвам.
изнемощея
изнемощѐеш, мин. св. изнемощя̀х, мин. прич. изнемощя̀л, св. — вж. изнемощявам.
изнемощявам
изнемощя̀ваш, несв. и изнемощея, св.
1. Оставам без сили от физическо напрежение; капвам. Изнемощял е от дългия път.
2. Отслабвам от тежка болест или от отрицателни преживявания.
изненада
мн. изнена̀ди, ж.
1. Събитие, случай и под., които стават неочаквано, внезапно. Вкъщи ме очакваше изненада — беше пристигнал брат ми от Америка.
2. Учудване от нещо внезапно, неочаквано. Извика от изненада.
изненадам
изнена̀даш, св. — вж. изненадвам.
изненадвам
изнена̀дваш, несв. и изненадам, св.
1. Кого. Извиквам изненада с постъпки, действия и др. Изненадах го с желанието си да следвам.
2. Кого. Появявам се внезапно, неочаквано. Изненадах ги, когато си брояха парите.
изненадвам се/изненадам се. — Изпитвам изненада.
изнервя
изнѐрвиш, мин. св. изнѐрвих, мин. прич. изнѐрвил, св. — вж. изнервям.
изнервям
изнѐрвяш, несв. и изнервя, св.; Кого. Чрез продължително нервиране довеждам до постоянно нервно напрежение. Грижата за много неща едновременно я беше изнервила.
изнервям се/изнервя се. — Доведен съм до постоянно нервно напрежение. От недостига на пари се беше изнервил.
изнеса
изнесѐш, мин. св. изнѐсох, мин. прич. изнѐсъл, св. — вж. изнасям.
изнеспособен
жизнеспосо̀бна, жизнеспосо̀бно, мн. жизнеспосо̀бни, прил. Който е способен да живее, да съществува и да се развива.
изнижа
изнѝжеш, мин. св. изнѝзах, мин. св. изнѝзал, св. — вж. изнизвам.
изнизвам
изнѝзваш, несв. и изнижа, св.; Какво. Изваждам от връвта нещо нанизано; разнизвам. Изнизвам гердан.
изнизвам се/изнижа се. 1. — Излизам оттам, където съм нанизан или вдянат. Перлите се изнизаха. Конецът се изниза.
2. Прен. Разг. За много хора, превозни средства — разпръскваме се, напускаме един след друг. Народът се изниза от площада.
3. Прен. Разг. Измъквам се незабелязано. Изниза се, без да си плати наема.
4. Прен. За време, часове — отминавам неусетно. Изнизаха се двайсет години брачен живот.
изниквам
изнѝкваш, несв. и изникна, св.
1. За растение — показвам се над земята. Тревата изникна.
2. За зъб — показвам се над венеца.
3. Прен. Разг. Появявам се неочаквано. Откъде изникна толкова късно?
изникна
изнѝкнеш, мин. св. изнѝкнах, мин. прич. изнѝкнал, св. — вж. изниквам.
износ
м., само ед. Изнасяне на стоки за търговия в друга страна; експорт. Правя износ. Стоки за износ.
износвам
изно̀сваш, несв. и износя, св.; Какво.
1. Нося свои или чужди дрехи до скъсване. Износва старите си дрехи.
2. При бременност — нося плода до раждането му.
износвам се/износя се. 1. — За дрехи, машини и др. — изхабявам се, ставам негоден за употреба.
2. Прен. За човек — изхабявам се, губя част от силите си.
същ. износване, ср.
износване
вж. износвам
износен
ѝзносна, ѝзносно, мн. ѝзносни, прил. Който се отнася до износ. Износна търговия.

изно̀сна, изно̀сно, мн. изно̀сни, прил. Който е на сметка, изгоден. Износни цени.
износител
износѝтелят, износѝтеля, мн. износѝтели. Институция, учреждение, което се занимава с износ или произвежда стоки за износ.
износителка
мн. износѝтелки, ж. Страна, фирма, която изнася стоки за търговия. Страна износителка на петрол.
износя
изно̀сиш, мин. св. изно̀сих, мин. прич. изно̀сил, св. — вж. износвам.
изнудвам
изну̀дваш, несв. и изнудя, св.; Кого. Принуждавам чрез заплахи. Изнудвам да си признае. Изнудвам я за пари.
същ. изнудване, ср.
изнудване
вж. изнудвам
изнудвач
мн. изнудва̀чи, м. Човек, който е склонен да изнудва.
изнудвачка
мн. изнудва̀чки, ж. Жена изнудвач.
изнудя
изну̀диш, мин. св. изну̀дих, мин. прич. изну̀дил, св. — вж. изнудвам.
изнурителен
изнурѝтелна, изнурѝтелно, мн. изнурѝтелни, прил. Който изтощава, изчерпва силите. Изнурителен труд.
изнуря
изнурѝш, мин. св. изнурѝх, мин. прич. изнурѝл, св. — вж. изнурявам.
изнурявам
изнуря̀ваш, несв. и изнуря, св.; Кого. Довеждам до крайно физическо или нравствено изтощение.
изнурявам се/изнуря се. — Изпадам в крайно физическо или нравствено изтощение.
изобари
само мн. Спец. Линии, които върху географска карта съединяват места с еднакво атмосферно налягане за определен период.
изобати
само мн. Спец. Линии, които съединяват точки от морско или речно дъно с еднаква дълбочина.
изобилен
изобѝлна, изобѝлно, мн. изобѝлни, прил. Който е в изобилие.
изобилие
ср., само ед. Голямо количество от нещо; богатство.
изобилствам
изобѝлстваш, несв.
1. Има ме в изобилие. В тоя район изобилстват прасковите.
2. С какво. Притежавам в изобилие. Френският му изобилстваше с грешки.
изобилствувам
изобѝлствуваш, несв. Изобилствам.
изоблича
изобличѝш, мин. св. изобличѝх, мин. прич. изобличѝл, св. — вж. изобличавам.
изобличавам
изоблича̀ваш, несв. и изоблича, св.; кого/какво. Публично разкривам с факти провинение, престъпление; разобличавам.
същ. изобличаване, ср.
изобличаване
вж. изобличавам
изображение
мн. изображѐния, ср.
1. Огледално отражение на образ. Видя изображението си в огледалото.
2. Художествено пресътворен образ, събитие. Картини с изображения на голи жени. Изображение на живота.
изобразителен
изобразѝтелна, изобразѝтелно, мн. изобразѝтелни, прил.
1. Който пресъздава чрез образи. Изобразителни изкуства.
2. Който служи за изобразяване. Изобразителни средства.
изобразя
изобразѝш, мин. св. изобразѝх, мин. прич. изобразѝл, св. — вж. изобразявам.
изобразявам
изобразя̀ваш, несв. и изобразя, св.; Кого, какво. Пресъздавам чрез художествени средства. Романът изобразява войната.
прил. изобразѐн, изобразѐна, изобразѐно, мн. изобразѐни.
изобретател
изобрета̀телят, изобрета̀теля, мн. изобрета̀тели, м. Човек, който е изобретил, открил нещо. Изобретател на радиото.
изобретателен
изобрета̀телна, изобрета̀телно, мн. изобрета̀телни, прил.
1. За ум, дух — способен и склонен да изобретява, да измисля новости.
2. За човек — който има съобразителна и гъвкава мисъл. Изобретателен селянин.
изобретение
мн. изобретѐния, ср. Нещо с голямо значение за човека, което е открито, изнамерено. Телефонът е голямо изобретение.
изобретя
изобретѝш, мин. св. изобретѝх, мин. прич. изобретѝл, св. — вж. изобретявам.
изобретявам
изобретя̀ваш, несв. и изобретя, св.; Какво. Правя изобретение.
изобщо
нареч.
1. Във всяко отношение. Изобщо сме зле, с изключение на храната.
2. Поначало, по принцип. Тук изобщо е хубаво, но сега е малко пусто.
3. Никак. Аз изобщо не пия алкохол.
4. Напълно, съвсем. Олиото изобщо изчезна.
5. С една дума. Обичам ябълки, круши — изобщо всички плодове.
изогамия
ж., само ед. Спец. Форма на размножаване у едноклетъчните и низшите растения, при която двете сливащи се клетки са с еднаква външност.
изоглоси
само мн. Спец. Линии на географска карта, очертаващи области с еднакви езикови особености.
изографисам
изографѝсаш, св. — вж. изографисвам.
изографисвам
изографѝсваш, несв. и изографисам, св.; Кого, какво.
1. Изписвам с икони или с библейски сцени. Църквата е добре изографисана.
2. Пренебр. Изобразявам, рисувам без художествени качества. Над чешмата са изографисани два лъва.
изографисвам се/изографисам се. — Гримирам се безвкусно в много цветове.
изокория
мед. Еднаква форма и големина на двете зеници.
изолатор
мн. изола̀тори, (два) изола̀тора, м.
1. Вещество, което не провежда електрически ток и топлина. Дървото е добър изолатор.
2. Помещение за изолиране на заразно болни.
3. Всяко приспособление, предназначено да изолира.
изолационен
изолацио̀нна, изолацио̀нно, мн. изолацио̀нни, прил.
1. Който се отнася до изолация. Изолационни свойства.
2. Който е предназначен за изолиране. Изолационни материали.
изолация
ж., само ед.
1. Отделяне от околната среда, изолиране. Поставиха го в пълна изолация. Намирам се в изолация.
2. Материал, който изолира от шум, топлина, електрически ток.
изолирам
изолѝраш, несв. и св.
1. Кого. Отделям от контакти с хора. Работата го изолира от хората. Трябва да изолират болните.
2. Какво. Ограждам, облепвам с лош проводник на топлина, електрически ток и др. Изолирахме стената от влагата.
3. Спец. Какво. Отделям, установявам от маса, смес. Изолирам вирус.
изолирам се. — Отделям се от хора, събития и др.
същ. изолиране, ср.
изолиране
вж. изолирам
изолирбанд
м., само ед. Лента, напоена с катран, за изолиране на проводници с течащ електрически ток.
изомер
мн. изомѐри, (два) изомѐра, м. Спец. Химическо съединение, което има еднакъв състав и молекулно тегло с друго съединение, но се отличава по химическия си строеж, физическите и химическите си свойства.
изомерия
ж., само ед. Спец. Съществуване на изомери.
изометропия
мед. Еднаква рефракционна способност на двете очи.
изоморфен
изомо̀рфна, изомо̀рфно, мн. изомо̀рфни. Спец. Сходен по форма.
изоморфия
ж., само ед. Спец. Еднаквост на кристалната форма при химически различни вещества.
изопача
изопачѝш, мин. св. изопачѝх, мин. прич. изопачѝл, св. — вж. изопачавам.
изопачавам
изопача̀ваш, несв. и изопача, св.; Какво. Преиначавам, тълкувам факти в невярна светлина.
същ. изопачаване, ср.
изопачаване
вж. изопачавам
изопвам
изо̀пваш, несв. и изопна, св.; Какво. Изпъвам докрай. Изопвам одеялото на леглото. Изопвам гърди.
изопвам се/изопна се. 1. — Изпъвам се докрай. Платът се изопва от вятъра.
2. Заставам с изпънато тяло. Войникът се изопна пред полковника.
3. За мускули — напрягам се. Лицето му се изопна.
4. За кожа на лице — изпъвам се, ставам без бръчки. Напълня и кожата му се изопна.
прил. изопнат, изо̀пната, изо̀пнато, мн. изо̀пнати. Изопнати нерви.
изопна
вж. изопвам
изопнат
вж. изопвам
изора
изорѐш, мин. св. изора̀х, мин. прич. изора̀л, св. — вж. изоравам.
изоравам
изора̀ваш, несв. и изора, св.; Какво. Ора докрай определена площ. Изора два декара.
2. Разоравам, започвам да обработвам. Изораха пустеещите земи.
3. Изваждам нещо заровено при оране. Изорал един сребърен съд.
същ. изораване, ср.
изораване
вж. изоравам
изоставам
изоста̀ваш, несв. и изостана, св.
1. Оставам по-назад от другите, с които се движа, работя и др. Спряхме за малко и изостанахме от колоната. Другите станаха професори, а той изостана.
2. Не отговарям на съвременното равнище. Изоставаме от света по техника. Изоставам в модата.
3. Не успявам да свърша в срок. Изостанах с книгата.
4. За часовник — показвам отминало време. Часовникът изостава с десет минути.
същ. изоставане, ср.
изоставане
вж. изоставам
изоставя
изоста̀виш, мин. св. изоста̀вих, мин. прич. изоста̀вил, св. — вж. изоставям.
изоставям
изоста̀вяш, несв. и изоставя, св.
1. Какво. Напускам завинаги. Изоставям къщата си на село. Изоставям родния си край.
2. Какво. Напускам професия, занимание. Изоставям учителството. Изоставям рисуването.
3. Кого. Напускам семейството си или любима жена.
4. Кого, какво. Преставам да се грижа; зарязвам. Изоставям домакинството. Изоставям болните си родители.
5. Прен. Кого. За сили, воля, здраве — напускам. Изоставя ме здравето вече.
изоставям се/изоставя се. — Преставам да се грижа за себе си. Изоставих се, не ходя на фризьор вече.
изостана
изоста̀неш, мин. св. изоста̀нах, мин. прич. изоста̀нал, св. — вж. изоставам.
изостенурия
мед. Отделяне на урина с относително тегло 1010 поради ограничена концентрационна способност. Бъбреците не концентрират и не разреждат, а урината става изотонична с кръвната плазма.
изостря
изо̀стриш, мин. св. изо̀стрих, мин. прич. изострѝл, св. — вж. изострям.
изострям
изо̀стряш, несв. и изостря, св.
1. Какво. Правя остър. Изостри пръчката.
2. Прен. Правя да стане по-силно чувство, качество, ум, мисъл. Сладкото изостри жаждата му. Много пари изострят алчността. Опитът изостря мисълта.
3. Прен. Правя криза, конфликт да стане по-остър, по-силен.
изострям се/изостря се. 1. — Добивам заострена или издължена форма. Отслабна, носът му се изостри. Лицето му се изостри от напрежението.
2. Прен. За чувство, усещане — ставам по-силен. Болката се изостри.
3. Прен. За явление, положение, криза — ставам по-силен в проявата си. Кризата се изостри. Конфликтът се изостри.
същ. изостряне, ср.
изостряне
вж. изострям
изотвън
нареч. Разг.
1. Откъм външната страна. Мини изотвън на двора, по улицата.
2. Отвън. Трябва ми помощ изотвън Търново.
изотгоре
нареч. Разг. Откъм горната страна, отгоре. Почни да чистиш праха изотгоре, от лампите.
• Гледам изотгоре. — Разг.
1. Гледам всички отгоре поради високия си ръст.
2. Гледам надменно.
изотдалеко
нареч. Разг. Отдалече, не веднага на въпроса. Започна да разказва изотдалеко.
изотдалече
нареч. Изотдалеко.
изотдолу
нареч. Разг.
1. Отдолу, от долу към нас. Изотдолу идваха хора.
2. От долу, от по-ниско място. Гледам изотдолу.
изотермия
ж., само ед. Спец. Еднаквост на температурата на въздушния слой.
изотзад
нареч. Разг.
1. Откъм задната страна. Мини изотзад, не пред къщата.
2. Отзад, зад нещо. На снимката надничаше изотзад.
изотоп
мн. изото̀пи, (два) изото̀па, м. Спец. Разновидност на химически елемент със същите химически свойства, но различно атомно тегло.
изотпред
нареч. Разг. Откъм предната страна. Мини изотпред, отзад има куче.
изпадам
изпа̀даш, св. — вж. изпадвам.

изпа̀даш, несв. и изпадна, св.
1. Падам отвътре. От книгата изпаднаха листове. От джоба на ризата изпаднаха пари.
2. Изключвам се от състав, група; отпадам. Осем отбора изпадат на този кръг от първенството.
3. Оказвам се в неблагоприятно положение. Изпадам в бедност. Изпадам в немилост.
4. Пропадам, западам. Изпадне ли човек, трудно му се помага. Заводът е напълно изпаднал.
5. Обзема ме чувство или настроение. Изпадам в меланхолия. Изпадам в ужас.
изпадвам
изпа̀дваш, несв. и изпа̀дам 1 , св. Опадвам в голямата си част, в голям брой. Косата му изпада от грижи. На тази възраст изпадват зъбите.
изпадна
изпа̀днеш, мин. св. изпа̀днах, мин. прич. изпа̀днал, св. — вж. [[изпадам 2_ .
изпарвам
изпа̀рваш, несв. и изпаря, св.; какво. Заливам с вряща вода за дезинфекция. Изпарвам дрехи. Изпарвам съдове.
изпарение
мн. изпарѐния, ср. Пара, която се отделя при изпаряване. След дъжда започнаха изпаренията. В кухнята винаги има различни изпарения.
изпарител
изпарѝтелят, изпарѝтеля, мн. изпарѝтели, (два) изпарѝтеля, м. Апарат за изпаряване на течности, използван в някои производства.
изпаря
изпа̀риш, мин. св. изпа̀рих, мин. прич. изпа̀рил, св. — вж. изпарвам.
изпаря се
изпарѝш се, мин. св. изпарѝх се, мин. прич. изпарѝл се, св. — вж. изпарявам се.
изпарявам се
изпаря̀ваш се, несв. и изпаря̀ се, св.
1. За течност — преминавам в пара. Водата в тенджерата се е изпарила и месото загоряло.
2. Прен. Разг. Изчезвам. Изпарявай се оттук.
3. Прен. За мисли, чувства — изчезвам, стопявам се. Щом я видя, негодуванието му се изпари. Като влезе на изпит, знанията му се изпариха от главата.
изпатя
изпа̀тиш, мин. св. изпа̀тих, мин. прич. изпа̀тил, св. — вж. изпащам.
изпащам
изпа̀щаш, несв. и изпатя, св. Преживявам беда, загуба. Изпатиха голяма суша.
изпека
изпечѐш, мин. св. изпѐкох, мин. прич. изпѐкъл, св. — вж. изпичам.
изпепеля
изпепелѝш, мин. св. изпепелѝх, мин. прич. изпепелѝл, св. — вж. изпепелявам.
изпепелявам
изпепеля̀ваш, несв. и изпепеля, св.
1. За огън — правя на пепел. Пожарът изпепели гората.
2. Прен. Унищожавам чувства. Враждата изпепели и малкото уважение помежду им.
изпепелявам се/изпепеля се. 1. — Изгарям напълно.
2. За чувство — унищожавам се напълно.
изпера
изперѐш, мин. св. изпра̀х, мин. прич. изпра̀л, св. — вж. изпирам.
изпечен
изпѐчена, изпѐчено, мн. изпѐчени, прил.
1. Който е приготвен чрез печене; опечен. Баницата е вече изпечена.
2. Който е физически издръжлив, жилав. Изпечен кон.
3. Прен. Който е опитен в нещо, обигран. Изпечена е в готвенето. Изпечена шивачка. Изпечен лъжец.
изпея
изпѐеш, мин. св. изпя̀х, мин. прич. изпя̀л, св. — вж. изпявам.
изпивам
изпѝваш, несв. и изпия, св.; Какво.
1. Пия определеното количество. Изпих две бири. Изпих си лекарствата за днес.
2. Прен. Изтощавам, отнемам силите. Болестта изпи силите му.
• Изпивам/изпия с очи. — Разг.
1. Гледам влюбено, с любовно желание.
2. Гледам със силна омраза.
• Изпил съм си ума. — Разг. Оглупял съм, не разсъждавам разумно. Да не си си изпила ума да дадеш толкова пари за едни обувки!
изпикавам
изпика̀ваш, несв. и изпикая, св.; Какво. С пикане изхвърлям. Изпика много урина.
изпикавам се/изпикая се. — Изхвърлям от себе си отделената урина.
изпикая
изпика̀еш, мин. св. изпика̀х, мин. прич. изпика̀л, св. — вж. изпикавам.
изпипам
изпѝпаш, св. — вж. изпипвам.
изпипвам
изпѝпваш, несв. и изпипам, св.; Какво. Изработвам съвършено. Изпипва всичко с точките и запетаите.
изпирам
изпѝраш, несв. и изпера, св.; Какво.
1. Пера докрай или всичко определено. Изпрах си роклята. Изпрах всички одеяла.
2. Успявам да изчистя с пране. Изпрах всички петна от вино.
изпирам се/изпера се. 1. — Изчиствам се при пране. Кафето се изпира.
2. Разг. Пера докрай своите дрехи. В събота ще се изпера.
същ. изпиране, ср.
• Изпрани пари. — Незаконно спечелени пари, наново вложени в законни сделки.
изпиране
вж. изпирам
изписвам
изпѝсваш, несв. и изпиша, св.
1. Какво. Написвам, очертавам буква, образ или знак. Добре изписва буквите.
2. Какво. Запълвам от край до край с написан текст. Изписах сто листа.
3. Какво. Изразходвам докрай за писане. Изписах пет химикалки.
4. Какво. Поръчвам писмено по каталог. Изписвам си мебели. Изписвам книга.
5. Кого. Освобождавам, отписвам от лечение в болница. Родилките ги изписват след шест дни.
изписвам се/изпиша се. 1. — За чувство, отношение — проличавам. Омразата му се изписа на лицето му.
2. Разг. За човек — представям се, какъвто не съм. Изписа се голям майстор.
същ. изписване, ср.
изписване
вж. изписвам
изпит
мн. ѝзпити, (два) ѝзпита, м. Проверка и оценка на знания върху определен предмет. Изпит по математика. Писмен изпит. Устен изпит. Вземам изпит. Скъсват ме на изпит.
изпитам
изпѝташ, св. — вж. [[изпитвам 1 .

изпѝташ, св. — вж. [[изпитвам 2__ .
изпитание
мн. изпита̀ния, ср.
1. Трудност, която изисква издръжливост. Минавам през изпитания на волята.
2. Спец. Изпробване на техническите качества на материал, машина и др.
изпитател
изпита̀телят, изпита̀теля, мн. изпита̀тели, м. Лице, което се занимава с изпробване на механизъм, машина. Летец изпитател.
изпитателен
изпита̀телна, изпита̀телно, мн. изпита̀телни, прил.
1. Който е свързан с изпробване на техническите качества. Изпитателен срок. Изпитателна комисия.
2. За поглед — който иска да разбере. Спря върху нея изпитателния си поглед.
изпитвам
изпѝтваш, несв. и изпѝтам 1 , св.
1. Кого. Провеждам изпит. Днес ще изпитам десет студенти.
2. Кого, какво. Изпробвам в качества, възможности, работа. Изпитвам леки коли. Първо ще изпитаме състезателните му възможности.
3. Разг. Кого. Стремя се да узная, като подпитвам. Изпитвам го за отношенията помежду им.
същ. изпитване, ср.

изпѝтваш, несв. и изпѝтам 2 , св.; Какво.
1. Чувствам, усещам. Изпитвам срам. Изпитвам страх. Изпитвам радост.
2. Понасям, подложен съм. Изпитвам трудности. Изпитвам лишения. Изпитвам въздействие.
изпитване
вж. изпитвам
изпичам
изпѝчаш, несв. и изпека, св.
1. Какво. Пека до готовност. Изпекох месото. Гърнетата изпичат в пещ.
2. Прен. Разг. Кого. Приучвам или принуждавам да добие опит и издръжливост. Майка ѝ я изпекла в готвенето. Трудностите в казармата изпичат.
изпичам се/изпека се. 1. — Ставам готов чрез печене. Рибата се е изпекла.
2. Получавам загар от слънчеви лъчи. Докато работим, се изпичаме.
3. Добивам опитност. Изпекъл се е в писането.
същ. изпичане, ср.
изпичане
вж. изпичам
изпиша
изпѝшеш, мин. св. изпѝсах, мин. прич. изпѝсал, св. — вж. изписвам.
изпищя
изпищѝш, мин. св. изпищя̀х, мин. прич. изпищя̀л, св. — вж. изпищявам.
изпищявам
изпищя̀ваш, несв. и изпищя, св.
1. Надавам кратък писък. Детето изпищя силно.
2. Казвам с пищене или с писклив глас. Хайде! — изпищя той.
3. Прен. Разг. Протестирам остро. Ако някой засегне привилегиите им, веднага изпищяват.
4. Разг. Реагирам остро. Всяка сутрин изпищява някоя къща, че е окрадена. Кой ли ще изпищи, че е изгубил паспорта си!
изпия
изпѝеш, мин. св. изпѝх, мин. прич. изпѝл, св. — вж. изпивам.
изплаквам
изпла̀кваш, несв. и изплакна, св.; Какво. Измивам с плакнене. Изплакнах чашите.
• Изплаквам/изплакна си гърлото. 1. — Промивам си гърлото с течност.
2. Разг. Пийвам малко алкохол. Дай една чашка да си изплакна гърлото.
• Изплаквам/изплакна си очите. — Разг. Любувам се на нещо само с гледане.

изпла̀кваш, несв. и изплача, св.
1. Надавам кратък плач. Детето изплака в съня си.
2. Какво. Плача или се оплаквам докрай. Изплаках сълзите си. Изплаквам мъката си.
изплаквам се/изплача се. 1. — Плача или се оплаквам до насита. Изплака се в стаята си. Изплачи се пред мене!
2. След дълго плакане не мога да плача.
• Изплаквам/изплача си очите. — Разг. Плача много дълго време.
изплакна
изпла̀кнеш, мин. св. изпла̀кнах, мин. прич. изпла̀кнал, св. — вж. [[изплаквам 1 ._
изплатя
изплатѝш, мин. св. изплатѝх, мин. прич. изплатѝл, св. — вж. изплащам.
изплача
изпла̀чеш, мин. св. изпла̀ках, мин. прич. изпла̀кал, св. — вж. [[изплаквам 2 ._
изплаша
изпла̀шиш, мин. св. изпла̀ших, мин. прич. изпла̀шил, св. — вж. изплашвам.
изплашвам
изпла̀шваш, несв. и изплаша, св.; Кого. Причинявам страх; уплашвам.
изплашвам се/изплаша се. — Изведнъж изпитвам страх, уплашвам се.
прил. изпла̀шен, изпла̀шена, изпла̀шено, мн. изпла̀шени.
изплащам
изпла̀щаш, несв. и изплатя, св.; Какво.
1. Плащам на периодични вноски. Изплащам апартамент. Изплащам заеми.
2. Плащам докрай на периодични вноски. Изплатихме колата.
изплащам се/изплатя се. 1. — Връщам изцяло дългове.
2. Отплащам се. Не зная как да ти се изплатя за тая услуга.
същ. изплащане, ср.
прил. изплатѐн, изплатѐна, изплатѐно, мн. изплатѐни.
• На изплащане. — При договор да плащам цената на периодични вноски.
изплащане
вж. изплащам
изплета
изплетѐш, мин. св. изплѐтох, мин. прич. изплѐл, св. — вж. изплитам.
изплитам
изплѝташ, несв. и изплета, св.; Какво. Правя докрай с плетене. Изплитам мрежа. Изплитам пуловер. Изплетох две бримки.
прил. изплѐтен, изплѐтена, изплѐтено, мн. изплѐтени.
изплувам
изплу̀ваш, несв. и св.
1. За нещо потопено в течност — издигам се на повърхността. Останки от кораба изплували на следващия ден.
2. С плуване излизам на брега.
3. Прен. Ставам забележим, появявам се. От мъглата изплуваха дърветата.
4. Прен. Появявам се в съзнание, мисли. В главата му изплува образът на жена му.
5. Прен. Издигам се в социално или материално отношение.
изплъзвам се
изплъ̀зваш се, несв. и изплъ̀зна се, св.
1. Поради плъзгане изпадам, измъквам се. Рибата се изплъзваше от ръцете му. Чинията се изплъзна от ръцете ѝ.
2. С усилие се измъквам, отскубвам. Сграбчи я, но тя се изплъзна от ръцете му.
3. С ловкост успявам да се отърва от обвинение, преследване и др. Изплъзвам се от полицаите. Изплъзвам се от съд.
4. Прен. Успявам с ловкост да отклоня искания. Поисках му пари, но се изплъзна.
5. Прен. Убягвам от внимание, наблюдение, контрол, влияние. Детайлите се изплъзват от вниманието ми.
изплъзна се
изплъ̀знеш се, мин. св. изплъ̀знах се, мин. прич. изплъ̀знал се, св. — вж. изплъзвам се.
изплювам
изплю̀ваш, несв. и изплюя, св.; Какво. Изхвърлям от устата си чрез плюене. Изплю лекарството.
изплювам се/изплюя се. — Плюя един път слюнка.
прил. изплю̀т, изплю̀та, изплю̀то, мн. изплю̀ти.
• Изплювам/изплюя камъчето. — Разг. Изказвам нещо премълчано.
изплюя
изплю̀еш, мин. св. изплю̀х, мин. прич. изплю̀л, св. — вж. изплювам.
изпо-
представка. В състава на глаголи означава:
1. Разпростиране на действието върху много обекти, напр. изпобивам, изпоблъсквам, изповаждам и др.
2. Извършване на действието от мнозина или всички, напр. изпооженваме се, изпобеляваме, изпобледняваме и др.
3. Извършване на действието в голяма степен, напр. изподивявам, изпозадлъжнея, изпоизмъчвам се и др.
изповед
изповедта̀, мн. ѝзповеди, ж.
1. Разкриване и признаване на грехове пред духовно лице.
2. Разкриване на съкровени мисли и чувства пред някого. Изслушах тъжната ѝ изповед.
изповедание
мн. изповеда̀ния, ср. Вероизповедание. Източно изповедание. Неговото изповедание е православието.
изповеден
ѝзповедна, ѝзповедно, мн. ѝзповедни, прил. Който е присъщ на изповед. Изповедна откровеност.
изповедник
мн. изповѐдници, м.
1. Духовник, който приема изповед.
2. Прен. Лице, пред което се изказват съкровени чувства и мисли. Бях техен изповедник, преди да се оженят.
изповядам
изповя̀даш, св. — вж. изповядвам.
изповядвам
изповя̀дваш, несв. и изповядам, св.
1. Какво. Правя изповед.
2. Кого. Изслушвам изповед като духовно лице.
3. Само несв. Следвам догмите на религия. Изповядвам православната вяра.
4. Прен. Само несв. Следвам възгледи, идеи. Изповядвам революционни възгледи.
изповядвам се/изповядам се. 1. — Правя изповед пред духовно лице.
2. Прен. Разкривам съкровени мисли и чувства пред някого.
изпогледам
изпоглѐдаш, св. — вж. изпоглеждам.
изпоглеждам
изпоглѐждаш, несв. и изпогледам, св.; Кого. Поглеждам многозначително, неодобрително.
изпоглеждаме се/изпогледаме се. — Поглеждаме се един друг многозначително. Изпогледаха се и се разбраха.
изпод
предлог. Означава движение в посока навън от мястото, под което се намира нещо. Изпод храста изскочи заек.
• Изпод ръката. — От ръката. Изпод ръката му излизат чудни форми.
• Изпод вежди. 1. — Без да вдигам очи, скрито.
2. Сърдито.
изподраскам
изподра̀скаш, св. — вж. изподрасквам.
изподрасквам
изподра̀скваш, несв. и изподраскам, св.; Кого, какво. Драскам всички от определен брой или драскам на много места. Храстите изподраскаха краката ми.
изподрасквам се/изподраскам се. — Ставам изподраскан.
изпозабравя
изпозабра̀виш, мин. св. изпозабра̀вих, мин. прич. изпозабра̀вил, св. — вж. изпозабравям.
изпозабравям
изпозабра̀вяш, несв. и изпозабравя, св.; Кого, какво. Забравям почти всичко или почти всички.
изпозадремя
изпозадрѐмеш, мин. св. изпозадря̀мах, мин. прич. изпозадря̀мал, св. — вж. изпозадрямвам.
изпозадрямвам
изпозадря̀мваш, несв. и изпозадремя, св. Само мн. Задрямваме всички или почти всички.
изпоизяждам
изпоизя̀ждаш, несв. и изпоизям, св.; Какво. Изяждам много.
изпоизям
изпоизядѐш, мин. св. изпоизя̀дох, мин. прич. изпоизя̀л, св. — вж. изпоизяждам.
използвам
изпо̀лзваш, несв. и св.
1. Какво, За какво. Прилагам, употребявам. Използвам нож. Използвам телефон.
2. Кого, За какво. Служа си с някого в свой интерес. Използвам го като прикритие. Използвам го за пари.
3. Какво. Извличам полза от обстоятелства. Използвам положението. Използвам кризата за забогатяване.
4. За какво. Употребявам период от време. Използвам ваканцията за учене на езици.
използвач
мн. използва̀чи, м. Лице, което умее да използва хора или обстоятелства в свой интерес.
използвачка
мн. използва̀чки, ж. Жена използвач.
използувам
изпо̀лзуваш, несв. и св. Използвам.
изполица
ж., само ед. При частно селско стопанство — имот, даден или взет за обработване срещу половината от продукцията. Давам на изполица. Вземам на изполица.
изпомпвам
изпо̀мпваш, несв. и изпомпя, св. Изчерпвам с помпа.
същ. изпомпване, ср.
изпомпване
вж. изпомпвам
изпомпя
изпо̀мпиш, мин. св. изпо̀мпих, мин. прич. изпо̀мпил, св. — вж. изпомпвам.
изпопадам
изпопа̀даш, св. — вж. изпопадвам.
изпопадвам
изпопа̀дваш, несв. и изпопадам, св. Само мн. Падаме мнозина или в голямо количество. Книгите изпопадаха от рафта.
• Изпопадваме/изпопадаме от смях. — Смеем се много.
изпоразболея се
изпоразболѐеш се, мин. св. изпоразболя̀х се, мин. прич. изпоразболя̀л се, св. — вж. изпоразболявам се.
изпоразболявам се
изпоразболя̀ваш се, несв. и изпоразболѐя се, св. Само мн. Разболяваме се мнозина.
изпортвам
изпо̀ртваш, несв. и изпортя, св.; Какво. Разг. Развалям, провалям нещо планирано, замислено. Ще закъснее и ще изпорти всичко.
изпортвам се/изпортя се. — Развалям се, провалям се. Настроението ми се изпорти и се прибрах.
изпортя
изпо̀ртиш, мин. св. изпо̀ртих, мин. прич. изпо̀ртил, св. — вж. изпортвам.
изпотен
вж. изпотявам
изпотя
изпотѝш, мин. св. изпотѝх, мин. прич. изпотѝл, св. — вж. изпотявам.
изпотявам
изпотя̀ваш, несв. и изпотя, св.
1. Кого, какво. Причинявам потене. Изпотих конете. Изпоти ме тая ракия.
2. Прен. Кого. Измъчвам, затруднявам. Изпотиха ме с тия документи.
изпотявам се/изпотя се. 1. — Отделям пот, покривам се с пот. Изпотих се от бързане.
2. Измъчвам се, затруднявам се. Доста се изпотих, докато уредя разрешителното.
3. За повърхност — покривам се с капки влага.
прил. изпотен, изпотѐна, изпотѐно, мн. изпотѐни.
изпочупвам
изпочу̀пваш, несв. и изпочупя, св.; Какво.
1. Счупвам почти всички неща. Изпочупиха клоните на черешата.
2. За сложно устройство — повреждам, съсипвам от употреба, от работа. Изпочупиха радиото от въртене.
изпочупвам се/изпочупя се. 1. — Счупвам се в по-голямата си част. Зъбите му се изпочупиха.
2. За сложно устройство — съсипвам се, повреждам се много. Пералнята ми се изпочупи.
• Изпочупих си краката. — Ходя на много места, за да уредя нещо.
изпочупя
изпочу̀пиш, мин. св. изпочу̀пих, мин. прич. изпочу̀пил, св. — вж. изпочупвам.
изправен
изпра̀вена, изпра̀вено, мн. изпра̀вени, прил.
1. Който стои прав. Жената беше седнала, а мъжът — изправен до нея.
2. Който е изопнат, изпънат. Изправено тяло.
3. За походка, вървеж, стоеж — с право тяло.

изпра̀вна, изпра̀вно, мн. изпра̀вни, прил.
1. За механизъм — който е напълно в ред.
2. За човек — който е редовен, изряден в задълженията си. Рядко се среща такъв изправен човек.
изправител
изпра̀вителят, изпра̀вителя, мн. изпра̀вители, (два) изпра̀вителя, м. Устройство, което служи за преобразуване на променливия ток в постоянен; токоизправител.
изправителен
изправѝтелна, изправѝтелно, мн. изправѝтелни, прил.
1. Който е предназначен за превъзпитаване на хора с провинения или престъпления. Изправителен дом. Изправителна система.
2. Спец. Който е предназначен за изправяне на телесни изкривявания. Изправителни упражнения.
изправя
изпра̀виш, мин. св. изпра̀вих, мин. прич. изпра̀вил, св. — вж. [[изправям 1 .

изпра̀виш, мин. св. изпра̀вих, мин. прич. изпра̀вил, св. — вж. [[изправям 2 .__
изправям
изпра̀вяш, несв. и изпра̀вя 1 , св.
1. Какво. Поставям да стои прав. Изправям книгите на рафта. Изправям падналия стол.
2. Кого. Помагам да стане прав. Изправям болен човек.
3. Какво. За части на тялото — изпъвам, повдигам нещо наведено. Изправям ръката си. Изправям главата си.
4. Кого. Заставям да се яви пред съд, на разпит и под.
5. Прен. Кого. Поставям пред опасност, провал, решение, въпрос, проблем и др. Случаят го изправи пред опасността от провал. Изправям пред дилема.
6. За токоизправител — преобразувам променлив ток в постоянен.
изправям се/изправя се. 1. — Заставам прав. Детето започна да се изправя. Стана от стола и се изправи до прозореца. Изправиха се до леглото на болния.
2. Изопвам тялото си, раменете си. Изправи се, не се прегърбвай!
3. Заставам пред съд, за разпит и др. Изправих се пред съда с ужасно обвинение.
4. Прен. Заставам пред някого за решаване. Прен мене се изправи въпросът за женитбата.
5. Прен. Обявявам се против някого или нещо. И ти ли се изправяш срещу мене.
6. Разг. Оздравявам след тежко боледуване. След един месец се изправих на крака.
• Изправям/изправя глава. — Недоволствам, бунтувам се.
• Изправям се/изправя се на крака. 1. — Вдигам се след тежко боледуване.
2. След криза оправям финансовото си положение.
• Изправя/изправи ми се косата. — Разг. Изпадам в ужас.

изпра̀вяш, несв. и изпра̀вя 2 , св.; Какво.
1. Поправям грешки, провинения, като понасям или отстранявам последиците им. Изправям грешките на предшественика си.
2. Поправям, коригирам грешки в писан текст или говор.
3. Отстранявам недостатък в зрението, слуха и др. Кривогледството се изправя с операция.
4. Превъзпитавам. Изправям характер. Изправям поведение.
изпражнение
мн. изпражнѐния, ср. Отпадъчни вещества, които се изхвърлят през ануса на човек или животно.
изпразвам
изпра̀зваш, несв. и изпразня, св.
1. Какво. Правя да стане празен; опразвам. Изпразвам си чантата. Изпразвам шкафа. Изпразвам стаята.
2. Какво. Изстрелвам всичко от оръжие. Изпразвам пистолета си в него.
3. Ограбвам или изразходвам пари. Изпразвам касата на фирмата. Пак ми изпразни джоба с твоите рокли.
изпразвам се/изпразня се. 1. — Оставам празен. Хазната се изпразни. Всички излязоха, стаята се изпразни.
2. Разг. За мъж или мъжко животно — изтича от мене семенна течност.
изпразня
изпра̀зниш, мин. св. изпра̀зних, мин. прич. изпра̀знил, св. — вж. изпразвам.
изпратя
изпра̀тиш, мин. св. изпра̀тих, мин. прич. изпра̀тил, св. — вж. изпращам.
изпращам
изпра̀щаш, несв. и изпратя, св.
1. Кого. Карам да отиде някъде. Изпратих я да купи хляб.
2. Кого. Съпровождам донякъде при излизане от дома ми, при заминаване и др. Изпращам съседката половин час. Изпращам я на гарата.
3. Кого. Присъствам на погребение. Вчера изпратихме баба.
4. Какво. Отправям за някъде по пощата, по човек и др.
• Изпращам/изпратя в гроба. — Причинявам смъртта на някого.
изпращач
мн. изпраща̀чи, м. Човек, който изпраща някого на гара, летище и др. На перона останаха изпращачите.
изпращачка
мн. изпраща̀чки, ж. Жена изпращач.
изпребивам
изпребѝваш, несв. и изпребия, св.; Кого, какво.
1. Пребивам много хора или животни.
2. Бия до пребиване.
изпребивам се/изпребия се. — Само мн. Пребиваме се мнозина.
• Изпребивам се/изпребия се от (работа, ходене, писане и др.). — Правя в много голяма степен.
изпребия
изпребѝеш, мин. св. изпребѝх, мин. прич. изпребѝл, св. — вж. изпребивам.
изпреварвам
изпрева̀рваш, несв. и изпреваря, св.
1. Кого, какво. Задминавам при движение. Карахме бавно и всички ни изпреварваха.
2. Кого, какво. Извършвам нещо в повече, по-бързо или по-рано от друг. Започнахме заедно да работим, но той ме изпревари. Трябва да изпреварим горещината.
3. Прен. Кого. Израствам в кариера, в научно развитие по-бързо от друг.
изпреваря
изпрева̀риш, мин. св. изпрева̀рих, мин. прич. изпрева̀рил, св. — вж. изпреварвам.
изпреча
изпрѐчиш, мин. св. изпрѐчих, мин. прич. изпрѐчил, св. — вж. изпречвам.
изпречвам
изпрѐчваш, несв. и изпреча, св.; Пред кого, пред какво. Поставям пречка, преграда.
изпречвам се/изпреча се. 1. — Пред кого/пред какво. Заставам като преграда, препречвам се. Изпречи се пред него и го спря.
2. Прен. Ставам спънка за осъществяване на нещо. Изпречвам се между тях. Изпречвам се на израстването му.
изприкажа
изприка̀жеш, мин. св. изприка̀зах, мин. прич. изприка̀зал, св. — вж. изприказвам.
изприказвам
изприка̀зваш несв. и изприкажа, св.; Какво. Изказвам, разказвам много. Колко приказки изприказвах, но тя не ме послуша.
изприказвам се/изприкажа се. 1. — Разказвам, изказвам всичко, което имам за казване.
2. Уморявам се, отегчавам се да приказвам едно и също, да съветвам, да внушавам. Аз вече се изприказвах, сега ѝ говори ти.
изпробвам
изпро̀бваш, несв. и св.; Какво. Пробвам докрай. Изпробвам печка. Изпробвам рокля.
изпроводя
изпрово̀диш, мин. св. изпрово̀дих, мин. прич. изпрово̀дил, св. — вж. изпровождам.
изпровождам
изпрово̀ждаш, несв. иизпроводя, св.; Кого, какво. Остар. Изпращам.
изпродавам
изпрода̀ваш, несв. и изпродам, св.; Какво. Продавам много или всичко. Изпродаде всички стари мебели.
изпродам
изпродадѐш, мин. св. изпрода̀дох, мин. прич. изпрода̀л, св. — вж. изпродавам.
изпросвам
изпро̀сваш, несв. и изпрося, св.; Какво.
1. Получавам чрез просене или молене. Циганките изпросваха хляб за децата си.
2. Разг. Сам си навличам неприятност. Изпросвам си наказание.
изпрося
изпро̀сиш, мин. св. изпро̀сих, мин. прич. изпро̀сил, св. — вж. изпросвам.
изпръскам
изпръ̀скаш, св. — вж. изпръсквам.
изпръсквам
изпръ̀скаш, несв. и изпръскам, св.; Кого, какво. Чрез пръскане покривам с капки течност. Мина една кола и ме изпръска с вода.
изпръсквам се/изпръскам се. — Изпръсквам себе си. Изпръсках се с вода.
изпръхвам
изпръ̀хваш, несв. и изпръхна, св.
1. За хляб, сирене, влажна земя — засъхвам по повърхността, роня се. Земята изпръхна и може да се оре.
2. За кожа на тяло — изсъхвам от вятър, студ и др.
изпръхна
изпръ̀хнеш, мин. св. изпръ̀хнах, мин. прич. изпръ̀хнал, св. — вж. изпръхвам.
изпускам
изпу̀скаш, несв. и изпусна, св.
1. Кого, какво. Оставям нещо, което държа, да падне. Изпускам чаша. Изпуснах бебето.
2. Кого, какво. Неволно оставям да си отиде, да се изскубне от ръцете ми; изтървавам. Изпуснаха беглеца.
3. Кого, какво. Не заварвам, изтървавам. Изпуснах касиерката и не си взех парите.
4. Какво. Отделям, излъчвам мирис, светлина, звуци и др. Цветята изпускаха аромат. Китарата изпускаше звуци.
5. Какво. Пускам да излезе това, което съм поел или съдържам. Гумата изпуска. Изпускам нецензурни думи.
7. Какво. Пропускам да се възползвам от случай, обстоятелство, възможност. Изпускам момента. Изпуснах възможността да спечеля пари.
8. Какво. Поради закъснение не успявам да се кача на превозно средство. Изпускам влак.
изпускам се/изпусна се. 1. — Неволно казвам нещо, което не трябва. Изпуснала се, че ще се жени.
2. Разг. Неволно задоволявам физиологичните си нужди. Детето се изпуска през нощта.
изпускателен
изпуска̀телна, изпуска̀телно, мн. изпуска̀телни, прил. Който служи за изпускане. Изпускателен кран.
изпусна
изпу̀снеш, мин. св. изпу̀снах, мин. прич. изпу̀снал, св. — вж. изпускам.
изпуша
изпу̀шиш, мин. св. изпу̀ших, мин. прич. изпу̀шил, св. — вж. [[изпушвам 1 .

изпу̀шиш, мин. св. изпу̀ших, мин. прич. изпу̀шил, св. — вж. [[изпушвам 2 .__
изпушвам
изпу̀шваш, несв. и изпу̀ша 1 , св.; Какво. Пуша докрай или всичко от определеното. Изпушвам една цигара. Изпушвам си цигарите.

изпу̀шваш, несв. и изпу̀ша 2 , св.; Какво. Разг. Запушвам множество дупки, пукнатини.
изпущам
изпу̀щаш, несв. Изпускам.
изпъвам
изпъ̀ваш, несв. и изпъна, св.; Какво. Правя да стане прав, опънат или изправен. Изпъвам тел. Изпъвам покривка. Изпъвам крак. Изпъвам гръб. С операция изпъват кожата на лицето.
изпъвам се/изпъна се. 1. — За нещо сгънато, смачкано, криво, набръчкано — ставам прав, опънат, изправен.
2. За човек или животно — изправям или изпъвам тялото си.
изпъдя
изпъ̀диш, мин. св. изпъ̀дих, мин. прич. изпъ̀дил, св. — вж. изпъждам.
изпъждам
изпъ̀ждаш, несв. и изпъдя, св.; Кого.
1. Заставям да се махне, да се отстрани от някъде; изгонвам. Изпъждам от дома си. Изпъждам го от клас.
2. Заставям да се махне завинаги от село, град и под.
3. Разг. Уволнявам, отстранявам от работа.
изпъквам
изпъ̀кваш, несв. и изпъкна, св.
1. За повърхност, част от тяло и др. — издавам се повече от нормалното. Дъното на тавата е изпъкнало. Вените на краката ѝ са изпъкнали.
2. Откроявам се, отделям се ясно. На фона на небето изпъкваха високи дървета.
3. Откроявам се, впечатлявам с външност, качества или действия. Изпъквам с красотата си. Изпъквам със способностите си.
4. Прен. За въпрос, работа и др. — откроявам се с важност, сложност и др.
изпъкна
изпъ̀кнеш, мин. св. изпъ̀кнах, мин. прич. изпъ̀кнал, св. — вж. изпъквам.
изпълвам
изпъ̀лваш, несв. и изпълня, св.
1. Какво. Заемам изцяло пространство, обем, място. Гости изпълваха стаята. Виното изпълваше чашите. Едрият човек изпълваше стола. Децата изпълваха градинката.
2. Прен. За мисъл, чувство — овладявам, обземам. Омраза изпълни сърцето ѝ.
3. Разг. Навършвам години. Изпълни десет години.
изпълвам се/изпълня се. 1. — Обзет съм от чувство, мисъл, настроение. Изпълвам се с радост.
2. За години, период от време — навършвам се. Днес се изпълват 100 години от смъртта на поета.
изпълвам се
изпъ̀лваш се, несв. и изпъ̀лня се, св. За мечта, желание — сбъдвам се. Мечтата ми да видя Америка ще се изпълни.
изпълзя
изпълзѝш, мин. св. изпълзя̀х, мин. прич. изпълзя̀л, св. — вж. изпълзявам.
изпълзявам
изпълзя̀ваш, несв. и изпълзя, св.
1. Излизам от някъде с пълзене. Змиите изпълзяха от дупките. Човекът изпълзя от прикритието си.
2. Прен. С голяма трудност изминавам някакво място. Колата изпълзя по баира. Едва изпълзях по стълбите.
изпълнение
мн. изпълнѐния, ср.
1. Осъществяване на нещо. Изпълнение на задачите. Изпълнение на присъда.
2. Пресъздаване на произведение на изкуството пред публика. Хорово изпълнение. Добро изпълнение.
изпълнител
изпълнѝтелят, изпълнѝтеля, мн. изпълнѝтели, м.
1. Лице, което изпълнява възложени му от друг действия, задачи. Аз съм само изпълнител на тези нареждания.
2. Лице, което пресъздава произведение на изкуството пред публика.
• Изпълнител на завещание. — Лице, избрано от завещателя, което се грижи за изпълнение на завещанието.
изпълнителен
изпълнѝтелна, изпълнѝтелно, мн. изпълнѝтелни, прил. Човек, който добросъвестно изпълнява нареждания и изисквания.
• Изпълнителна власт. — Власт с определени функции, които я противопоставят на законодателната и съдебната.
изпълнителка
мн. изпълнѝтелки, ж. Жена изпълнител.
изпълня
изпъ̀лниш, мин. св. изпъ̀лних, мин. прич. изпъ̀лнил, св. — вж. изпълвам и изпълнявам.
изпълня се
изпъ̀лниш се, мин. св. изпъ̀лних се, мин. прич. изпъ̀лнил се, св. — вж. изпълвам се.
изпълнявам
изпълня̀ваш, несв. и изпълня, св.; Какво.
1. Осъществявам нещо заповядано, наредено, замислено. Изпълнявам заповед. Изпълнявам план. Изпълнявам поръчка. Изпълнявам молба.
2. Осъществявам нещо, което съм замислил, планирал, обещал и др. Изпълнявам обещание.
3. Осъществявам задължения, изисквания, закони и др. Изпълнявам служебните си задължения.
4. Пресъздавам произведение на изкуството пред публика. Изпълнявам танц. Изпълнявам роля във филм.
изпъна
изпъ̀неш, мин. св. изпъ̀нах, мин. прич. изпъ̀нал, св. — вж. изпъвам.
изпържа
изпъ̀ржиш, мин. св. изпъ̀ржих, мин. прич. изпъ̀ржил, св. — вж. изпържвам.
изпържвам
изпъ̀ржваш, несв. и изпържа, св.; Какво. Пържа до готовност. Изпържих яйца.
изпържвам се/изпържа се. — Разг. Ставам с болезнено зачервена от излагане на слънце кожа. Изпържихме се в тоя горещ ден.
изпъстря
изпъ̀стриш, мин. св. изпъ̀стрих, мин. прич. изпъ̀стрил, св. — вж. изпъстрям.
изпъстрям
изпъ̀стряш, несв. и изпъстря, св.; какво, с какво. Правя да стане пъстър; нашарвам, смесвам, примесвам. Пролетта изпъстри поляните с цветя. Изпъстрям гората с цветове. Изпъстрям текста с поправки. Изпъстрям речта си с диалектизми.
изпъстрям се/изпъстря се. — За площ, пространство — покривам се, изпълвам се с различни по цвят неща. Плажът се изпъстри с хора.
изпявам
изпя̀ваш, несв. и изпея, св.; Какво.
1. Пея докрай. Изпявам песен.
2. Прен. Разг. Изричам бързо, уверено, без запъване. Изпях си урока.
• Изпявам/изпея си песента. — Разг.
1. Изживявам живота си.
2. Изхабявам се, вече не съм годен. Тази печка си е изпяла песента, не работи вече.
3. Вече нямам власт, нямам влияние, не ме слушат.
изработвам
израбо̀тваш, несв. и изработя, св.
1. Какво. Произвеждам, правя с труд, с работа. В този завод изработват детски дрехи. Понякога изработва съвсем нови каруци.
2. Какво. Съставям от край до край, измислям, подреждам. Изработвам различни речници. Изработвам конституция.
3. Какво. Спечелвам, изкарвам, обикн. пари. На ден изработва по доста пари. Изработвам прехраната си.
4. Разг. Кого. Измамвам. Здравата го изработиха с тая сделка.
изработвам се/изработя се. — Разг.
1. Изхабявам се, износвам се, не съм годен вече.
2. Измамвам се, излъгвам се.
изработка
ж., само ед.
1. Изработване. Изработката на един телевизор не е скъпа.
2. Начин, качество на изработване. Тази машина има отлична изработка. Това е лоша изработка.
изработя
израбо̀тиш, мин. св. израбо̀тих, мин. прич. израбо̀тил, св. — вж. изработвам.
изравня
изравнѝш, мин. св. изравнѝх, мин. прич. изравнѝл, св. — вж. изравнявам.

изра̀вниш, мин. св. изра̀вних, мин. прич. изра̀внил, св. — вж. изравням.
изравнявам
изравня̀ваш, несв. и изравня, св.
1. Какво. Правя равен навсякъде, заравнявам. Изравнявам с пръст двора.
2. Какво. Правя две или повече неща равни по размер, по големина, по цвят, по стойност и т. н. Изравних двата ръкава по дължина. Изравних яденето в чиниите. През второто полувреме изравниха резултата.
3. Какво. Подреждам, подравнявам. Изравнявам листовете в папката.
4. Какво. Правя съдържанието на съд равно с ръба му. Изравних лъжичката със сода.
5. Кого. Правя да станат равни помежду си по материални възможности и др. Условията бяха изравнили всички.
изравнявам се/изравня се. 1. — При движение заставам наравно с някого. Когато се изравних с нея, я поздравих.
2. За неравна повърхност, яма или купчина — ставам равен с околната повърхност.
3. Ставам равен с нещо по размер, по стойност и т. н. Децата се изравниха по ръст. Изравнихме се по заплати.
изравням
изра̀вняш, несв. и изравня, св. Остар. Изравнявам.
изравям
изра̀вяш, несв. и изровя, св.; Какво.
1. С ровене правя яма, дупка.
2. С ровене изваждам нещо заровено; изкопавам. Изровиха един сребърен съд.
3. Прен. Откривам след много търсене; намирам нещо скрито, затънтено. Изрових един ценен факт от папките. Изравям от забравата. Изравям от гардероба си.
израждам
изра̀ждаш, несв. и изродя, св.; Кого, какво. Помагам при раждане. Тази лекарка е изродила хиляди деца.
израждам се
изра̀ждаш се, несв. и изродя̀ се, св.
1. За род, поколение — влошавам качествата, характера си в сравнение с предходниците си. Овцете се изродиха, нямат хубава вълна. Крушата е стара и се изроди вече. Две племена са се смесили и са се изродили.
2. В биологията — отклонявам се от нормалното си развитие (за клетка, тъкан).
изражение
мн. изражѐния, ср.
1. За лице, поглед — израз. Имам щастливо изражение на лицето.
2. Изразяване, проява на чувство, отношение. Постъпката му е изражение на уважение.
израз
мн. ѝзрази, (два) ѝзраза, м.
1. Съчетание от думи или кратко изречение. Спомням си един израз от книга. Народен израз. Груб израз.
2. Външна проява на чувство, отношение, настроение; изражение. Изразът на лицето му издаваше любовта му. Спокоен израз. Имам напрегнат израз. Не давам израз на тревогите си.
3. В математиката — съчетание на цифри, букви с определен смисъл; формула. Числен израз. Превръщам зависимостта в буквен израз.
изразител
изразѝтелят, изразѝтеля, мн. изразѝтели, м.
1. Лице, което изразява интереси, чувства. Изразител на чужди интереси.
2. Събитие, обстоятелство, което е израз на настроения, стремежи и др.
изразителен
изразѝтелна, изразѝтелно, мн. изразѝтелни, прил.
1. За лице, очи и др. — който показва ясно чувства, настроения, душевни качества. Изразителни очи. Изразително лице.
2. За език — който добре изразява чувствата, идеите и др.
същ. изразителност, изразителността̀, ж.
изразителност
вж. изразителен
изразходвам
изразхо̀дваш, несв. и изразходя, св.; Какво. Изчерпвам, употребявам докрай (пари, запаси, сили, енергия).
изразходвам се/изразходя се. — Не щадя силите си, възможностите си. Изразходва се напълно в работата със студентите.
изразходя
изразхо̀диш, мин. св. изразхо̀дих, мин. прич. изразхо̀дил, св. — вж. изразходвам.
изразя
изразѝш, мин. св. изразѝх, мин. прич. изразѝл, св. — вж. изразявам.
изразявам
изразя̀ваш, несв. и изразя, св.; Какво.
1. Изказвам мисли и чувства. Трудно мога да изразя любовта си. Искам да изразя възхищението си.
2. С поглед, жест, държание — показвам, изявявам чувства, настроения. Погледът ѝ изразяваше учудване. Този жест изразява досада.
3. Изказвам, отразявам идеи, отношение.
4. В математиката — представям зависимост чрез формула.
изразявам се/изразя се. 1. — Предавам с думи. Изразявам се ясно.
2. Проявявам се, намирам външен израз. Борбата се изразява в стачки.
израня
изранѝш, мин. св. изранѝх, мин. прич. изранѝл, св. — вж. изранявам.
изранявам
израня̀ваш, несв. и израня, св.; Какво. Правя да се покрие с рани.
изранявам се/израня се. — Покривам се с рани.
израсна
изра̀снеш, мин. св. изра̀снах, мин. прич. изра̀снал, св. — вж. израствам.
израста
израстѐш, мин. св. изра̀стох, мин. прич. изра̀съл, св. Израсна.
израствам
изра̀стваш, несв. и израсна, св.
1. За растение, човек, коса, нокти и др. — ставам висок, голям, дълъг. Дървото израсна за една година. Момчето израсна високо.
2. За селище — ставам голям, изграждам се. За няколко години кварталът израсна.
3. Прен. Появявам се пред погледа. Пред нас израсна върхът.
4. Прен. Развивам се професионално, нравствено, творчески.
същ. израстване, ср.
израстване
вж. израствам
израстък
мн. изра̀стъци, (два) изра̀стъка, м.
1. Младо стъбло, израснало от корен на дърво; издънка.
2. Издаден от тялото орган. Ноктите са израстъци.
3. Болестно образувание в/по тялото.
изрева
изревѐш, мин. св. изрева̀х, мин. прич. изрева̀л, св. — вж. изревавам.
изревавам
изрева̀ваш, несв. и изрева, св.
1. За човек или животно — надавам еднократно силен рев. Кравата изреваваше от време на време. Жената изрева високо и започна да нарежда.
2. Разг. За човек — изкрещявам силно, като рев. — Излизай веднага! — изрева той.
3. Прен. За машина, мотор — надавам еднократен вой.
изредя
изредѝш, мин. св. изредѝх, мин. прич. изредѝл, св. — вж. изреждам.
изрежа
изрѐжеш, мин. св. изря̀зах, мин. прич. изря̀зал, св. — вж. изрязвам.
изреждам
изрѐждаш, несв. и изредя, св.
1. Кого, какво. Правя нещо, което засяга всички един след друг. Изредих гостите с бонбоните. Изредих ги да ги целувам. Изредих всички магазини. Болестта изреди всички.
2. Какво. Изказвам един след друг всички, изброявам факти, имена и др. Изредих имената на отличниците.
изреждам се/изредя се. 1. — Само мн. Един след друг всички правим нещо. Гостите се изредиха да им честитят.
2. Само мн. За месеци, дни и т. н. — отминаваме всички един след друг. Изредиха се дните на ваканцията.
3. Само мн. Отминаваме всички един след друг край нещо или някого. Пред погледите се изреждаха спортистите от цял свят.
същ. изреждане, ср.
изреждане
вж. изреждам
изрезка
мн. изрѐзки, ж.
1. Парче от някакъв материал, което е останало след изрязване. Ламаринени изрезки. Хартиени изрезки.
2. Изрязана от вестник и др. част с някакъв текст. Събирам изрезки с рецепти за торти.
изрека
изречѐш, мин. св. изрѐкох, мин. прич. изрѐкъл, св. — вж. изричам.
изречение
мн. изречѐния, ср. Спец. В граматиката — граматически и интонационно оформена единица, чрез която се изразява и съобщава завършена мисъл. Просто изречение. Съставям изречение.
изрив
м., само ед. Обрив по кожата от петна, пъпки.
изривам
изрѝваш, несв. и изрина, св.
1. Какво. Рина всичко отнякъде. Изринах снега от терасата. Изринах пътеката.
2. Прен. Разг. Пренебр. Кого. Изгонвам, изритвам. Изринаха го от поста му.
изривам се/изрина се. 1. — Разг. Пренебр. Махам се отнякъде. Дано се изринат вече, че да си гледам работата.
2. Разг. Изпълвам пространство. Всички бяха се изринали да гледат.
3. Покривам се с пъпки или петна при заболяване. Изринало се от шарка.

изрѝваш, несв. и изрия, св.
1. Какво. Правя дупка, като рия. Прасето изри дупка под оградата.
2. Какво. Изравям с риене; изваждам.
изригвам
изрѝгваш, несв. и изригна, св.
1. Какво. За вулкан — изхвърлям гореща лава.
2. За лава — избликвам със сила нагоре.
3. Какво. За огнестрелно оръжие — изсипвам със сила снаряди, куршуми.
4. Прен. Изричам бързо и гневно ругатни, грубости. Изригнах куп ругатни.
същ. изригване, мн. изрѝгвания, ср. Слънчеви изригвания.
изригване
вж. изригвам
изригна
изрѝгнеш, мин. св. изрѝгнах, мин. прич. изрѝгнал, св. — вж. изригвам.
изрина
изрѝнеш, мин. св. изрѝнах, мин. прич. изрѝнал, св. — вж. [[изривам 1_ .
изрисувам
изрису̀ваш, св.; Кого, какво. Разг. Рисувам докрай, изписвам. На стената беше изрисувал различни сцени.
изрисувам се. — Очертавам се, откроявам се, изписвам се. Къщата се е изрисувала на фона на ясното небе. Върху лицето му се изрисува радост.
изритам
изрѝташ, св. — вж. изритвам.
изритвам
изрѝтваш, несв. и изритам, св.; Кого, какво.
1. Ритам веднъж. Изрита с крак и заспа.
2. Изтласквам с ритане.
3. Прен. Разг. Пренебр. Изгонвам грубо от някъде. Мъжът ѝ я изритал от къщи. Изритали го от работа.
изричам
изрѝчаш, несв. и изрека, св.; Какво. Произнасям, изказвам гласно. Всичко това го знаеше, но не беше го изричал. Детето изрече първите си думи.
изричен
изрѝчна, изрѝчно, мн. изрѝчни, прил. Който е казан безусловно, специално, категорично. Има изрична заповед.
изрия
изрѝеш, мин. св. изрѝх, мин. прич. изрѝл, св. — вж. [[изривам 2 ._
изровя
изро̀виш, мин. св. изро̀вих, мин. прич. изро̀вил, св. — вж. изравям.
изрод
мн. ѝзроди, (два) ѝзрода, м.
1. Човек или животно, които са родени с физически недостатък или безобразност.
2. Прен. Човек с извратен морал.
изродя
изродѝш, мин. св. изродѝх, мин. прич. изродѝл, св. — вж. израждам.
изродя се
изродѝш се, мин. св. изродѝх се, мин. прич. изродѝл се, св. — вж. израждам се.
изродявам се
изродя̀ваш се, несв. Израждам се.
изругавам
изруга̀ваш, несв. и изругая, св. Изказвам ругатня.
изругая
изруга̀еш, мин. св. изруга̀х, мин. прич. изруга̀л, св. — вж. изругавам.
изрусея
изрусѐеш, мин. св. изруся̀х, мин. прич. изруся̀л, св. — вж. [[изрусявам 1_ .
изруся
изрусѝш, мин. св. изрусѝх, мин. прич. изрусѝл, св. — вж. [[изрусявам 2 ._
изрусявам
изруся̀ваш, несв. и изрусея, св. Ставам рус, светъл. Късата му коса беше изрусяла от слънцето.

изруся̀ваш, несв. и изруся, св.; Какво. Правя коса или други косми по тялото да станат светли, руси.
изръмжа
изръмжѝш, мин. св. изръмжа̀х, мин. прич. изръмжа̀л, св. — вж. изръмжавам.
изръмжавам
изръмжа̀ваш, несв. и изръмжа, св.
1. За животно — издавам еднократно ръмжене.
2. За човек — еднократно издавам звук, подобен на ръмжене.
3. Прен. Казвам нещо гневно, подобно на ръмжене.
изръсвам
изръ̀сваш, несв. и изръся, св.; Какво.
1. Правя да падне всичко, което се ръси. Изръсих всичката захар върху мекиците.
2. Прен. Разг. Изпускам, изгубвам. Изръсила съм си някъде химикалката.
3. Изхарчвам много пари несъстоятелно.
изръсвам се/изръся се. 1. — Падам, като се ръся в голямо или в цялото си количество. Снегът от дървото се изръси върху тях.
2. Падам, изпадам от някъде. Не разбрах как се изръсих от каруцата.
3. Изхарчвам много пари, обикн. несъстоятелно. Изръсих се за тая кола, а тя не върви.
изръся
изръ̀сиш, мин. св. изръ̀сих, мин. прич. изръ̀сил, св. — вж. изръсвам.
изряден
изря̀дна, изря̀дно, мн. изря̀дни, прил. Който е безупречен, точен. Изряден е в служебните си задължения.
изрязвам
изря̀зваш, несв. и изрежа, св.
1. Какво. Отделям чрез рязане, като следвам очертания. Изрязах снимката му от вестника. Изрязвам яката по линията.
2. Какво. Подрязвам, скъсявам. Изрязвам си ноктите.
3. Какво. С остър предмет издълбавам, очертавам. Изрязал си името на дървото. Изрязвам икона.
4. Какво. Отстранявам чрез рязане излишното (при операция).
5. Прен. Разг. Пренебр. Кого. Отказвам категорично на някого. Поисках му пари, но той ме изряза.
изрязвам се/изрежа се. — Откроявам се, очертавам се. Самотното дърво се изрязваше на небосклона.
изсвирвам
изсвѝрваш, несв. и изсвиря, св.
1. Издавам кратко свирене. Изсвирвам с уста. Клаксонът изсвири. Птицата изсвири. Вятърът изсвири.
2. Какво. Свиря докрай музикално произведение. Изсвирете едно хубаво хоро!
изсвиря
изсвѝриш, мин. св. изсвѝрих, мин. прич. изсвѝрил, св. — вж. изсвирвам.
изсека
изсечѐш, мин. св. изся̀кох, мин. прич. изся̀къл, св. — вж. изсичам.
изсеквам
изсѐкваш, несв. и изсекна, св.; Какво. Прочиствам нос чрез секнене; издухвам. Изсекни носа на детето!
изсеквам се/изсекна се. — Прочиствам си носа чрез секнене; издухвам се.
изсекна
изсѐкнеш, мин. св. изсѐкнах, мин. прич. изсѐкнал, св. — вж. изсеквам.
изселвам
изсѐлваш, несв. и изселя, св.; Кого. Принуждавам да напусне завинаги мястото си на живеене. Изселиха жителите заради химическото замърсяване.
изселвам се/изселя се. — Напускам завинаги мястото си на живеене, за да се заселя другаде. Преди две години се изсели от Търново. Изселиха се в София.
изселник
мн. изсѐлници, м. Човек, който е изселен. В селото бяха дошли изселници от Беломорска Тракия.
изселница
мн. изсѐлници, ж. Жена изселник.
изселнически
изсѐлническа, изсѐлническо, мн. изсѐлнически, прил. Който се отнася до изселник. Изселнически неволи.
изселя
изсѐлиш, мин. св. изсѐлих, мин. прич. изсѐлил, св. — вж. изселвам.
изсилвам се
изсѝлваш се, несв. и изсѝля се, св.
1. Правя усилие, засилвам се да направя нещо, но често без нужните възможности. Изсили се да свърши за един ден, но не успя. Изсили се и грабна камъка.
2. Прен. Преувеличавам възможностите си, като твърдя нещо. Не се изсилвай, не можеш за два дни да се подготвиш за изпита.
изсиля се
изсѝлиш се, мин. св. изсѝлих се, мин. прич. изсѝлил се, св. — вж. изсилвам се.
изсипвам
изсѝпваш, несв. и изсипя, св.; Какво.
1. Сипвам съдържанието на нещо някъде докрай. Изсипи водата в легена!
2. Опразвам докрай нещо. Изсипа чашата в устата си.
3. Разсипвам, разливам. Изсипах супата върху роклята си.
4. Прен. За куршуми, плесници, дъжд, град, хули, клевети, беди — идвам в големи количества или в голям брой. Върху града изсипаха хиляди снаряди. Небето изсипа дъжд и град. Колко клевети изсипаха по вчерашните герои!
5. Прен. За превозно средство — стоварвам в голям брой или в голямо количество. Автобусът изсипа пътниците си и продължи. За пет минути камионът изсипа дървата и замина.
6. Прен. Давам на някого в изобилие, много щедро, обсипвам. Изсипаха му пари за цяла къща.
изсипвам се/изсипя се. 1. — За течност или насипна маса — падам от съд, изливам се, разливам се. Водата се изсипваше от пълната кофа.
2. За съд — опразвам се от съдържанието си. Чашата се изсипа. Чувалът се изсипа.
3. Прен. Само мн. За куршуми, плесници, дъжд, град, хули, клевети, беди — сипя се в големи количества или в голям брой.
4. Прен. Само мн. За хора, животни — струпвам се, идвам отнякъде в голям брой. Откъде се изсипаха тия хора, досега беше съвсем пусто.
5. Прен. Разг. Получавам херния.
изсипя
изсѝпеш, мин. св. изсѝпах, мин. прич. изсѝпал, св. — вж. изсипвам.
изсичам
изсѝчаш, несв. и изсека, св.; Какво.
1. Сека докрай всичко. Изсекли гората за дърва.
2. От твърд материал оформям чрез сечене. Изсече от мрамор фигурата.
3. Върху твърд материал чрез сечене изписвам. Изсичам надпис върху камъка.
изсичам се/изсека се. — За скала, камък — издълбавам се.
изскачам
изска̀чаш, несв. и изскоча, св.
1. Излизам от някъде, като скачам. Кучето изскочи от къщичката си. Птичката изскочи от гнездото.
2. Излизам от някъде много бързо. Хората изскочиха от блока.
3. Внезапно се появявам пред погледа. Пред къщата изскочи човек. От някъде изскочи автобус.
4. За слънце, луна — внезапно се появявам (иззад облаци) или бързо се издигам.
5. За нещо пъхнато, затиснато — излизам, освобождавам се. Ризата му изскочи от панталона.
6. Прен. За мисъл, образ и др. — изведнъж се появявам в съзнанието.
7. Прен. Заемам по-високо място в обществото, отделям се от другите.
изскоча
изско̀чиш, мин. св. изско̀чих, мин. прич. изско̀чил, св. — вж. изскачам.
изскубвам
изску̀бваш, несв. и изскубна, св.
1. Какво. Изваждам с корена, изтръгвам докрай или всичко. Изскубнах една глава лук. Вятърът изскубна дървото. Изскубнах сухите корени на боба. Изскубнах няколко косъма.
2. Какво. Откъсвам, изваждам от плътна маса. Изскубнах малко памук от пакета.
3. Кого, какво. Изтръгвам със сила от ръцете на някого. Изскубна бутилката от ръцете му.
5. Прен. Кого, какво. Отървавам, спасявам. Изскубнах го от съд. Изскубнах къщата от ръцете им.
изскубвам се/изскубна се. 1. — За растение, косъм, коса — изваждам се с корена, падам.
2. Измъквам се, отървавам се, спасявам се. Изскубна се от ръцете на крадците.
3. Измъквам се, освобождавам се от присъствието на някого. Повикаха ме на телефона и се изскубнах от него.
изскубна
изску̀бнеш, мин. св. изску̀бнах, мин. прич. изску̀бнал, св. — вж. изскубвам.
изследвам
изслѐдваш, несв.
1. Какво. Подлагам на научно наблюдение и анализ; изучавам. Изследвам събирателните съществителни. Изследвам морското дъно.
2. Какво. Наблюдавам, разглеждам, проучвам. Изследвам растителността в околностите на града.
3. Какво. Подлагам на анализ посредством апаратура, препарати. Изследвам кръв. Изследвам урина.
същ. изследване, ср.
изследване
мн. изслѐдвания, ср. Научен труд, научно съчинение по даден въпрос. Публикуваха се сериозни изследвания върху замърсяването на околната среда.
изследвач
мн. изследва̀чи, м. Човек, който се занимава с научни изследвания. Изследвач на българския език.
изследвачески
изследва̀ческа, изследва̀ческо, мн. изследва̀чески, прил. Който се отнася до изследване или до изследвач. Изследвачески подход. Изследваческа мисъл.
изследвачка
мн. изследва̀чки, ж. Жена изследвач.
изследовател
изследова̀телят, изследова̀теля, мн. изследова̀тели, м. Изследвач.
изследователка
мн. изследова̀телки, ж. Изследвачка.
изследователски
изследова̀телска, изследова̀телско, мн. изследова̀телски, прил. Изследвачески.
изслушам
изслу̀шаш, св. — вж. изслушвам.
изслушвам
изслу̀шваш, несв. и изслушам, св.; Кого, какво. Слушам докрай или всичко. Изслушах песента с удоволствие. Изслушах разказа му. Изслушах всички студенти.
изсмуквам
изсму̀кваш, несв. и изсмуча, св.; Какво.
1. Поемам всичко със смукане. Помпата изсмука водата от лодката.
2. Прен. Пресушавам, изсушавам. Слънцето изсмука влагата от тревата.
3. Прен. Отнемам докрай енергия, сили, здраве, радост и др. Болестта изсмука силите му. Работата изсмука всичките ми сили.
изсмуча
изсму̀чеш, мин. св. изсму̀ках, мин. прич. изсму̀кал, св. — вж. изсмуквам.
изсред
предлог. Разг. Измежду, из средата, откъм средата. Изсред редиците се чу глас.
изстивам
изстѝваш, несв. и изстина, св.
1. Ставам студен. Супата изстина. Времето изстина. Ръцете ми изстинаха.
2. Простудявам се, настивам. Изстинах и сега кашлям. Много бързо изстивам.
3. Прен. Охладнявам, ставам безразличен към някого или към нещо. Изстина към нея. Изстинах към работата.
4. Прен. Смразявам се, замръзвам, обикн. от страх, ужас. Погледнала го и изстинала — той бил мъртъв.
изстина
изстѝнеш, мин. св. изстѝнах, мин. прич. изстѝнал, св. — вж. изстивам.
изстинал
вж. изстивам
изстинка
ж., само ед. Разг. Неразположение на организма, предизвикано от простудяване; настинка. Имам изстинка.
изстискам
изстѝскаш, св. — вж. изстисквам.
изстисквам
изстѝскваш, несв. и изстискам, св.; Какво.
1. Със стискане правя да излезе течността на нещо. Изстисквам лимон. Изстисквам гъба.
2. Прен. Отнемам сили, воля, енергия. Тази разправия изстисква енергията ми.
3. Успявам да извлека облага от някакво обстоятелство. Трябва да изстискам всичко от тази сензация.
изстрадам
изстра̀даш, св. — вж. изстрадвам.
изстрадвам
изстра̀дваш, несв. и изстрадам, св.; Какво.
1. Преживявам, понасям, прекарвам докрай страдания. Изстрадах много в този град.
2. Страдам, за да получа, за да постигна нещо. Тези пари съм ги изстрадала. Изстрадах тази книга.
изстрел
мн. ѝзстрели, (два) ѝзстрела, м.
1. Изхвърляне на заряд от огнестрелно оръжие.
2. Гърмежът при стрелба с огнестрелно оръжие. Чу се изстрел.
изстрелвам
изстрѐлваш, несв. и изстрелям, св.
1. Стрелям един или няколко пъти с огнестрелно оръжие. В далечината някой изстреля.
2. Какво. Със стреляне изхвърлям куршум, снаряд и др. Изстреля два куршума.
3. Какво. Изхвърлям чрез специална апаратура в Космоса. Изстреляха космическата совалка.
4. Прен. Разг. Изказвам, изричам нещо бързо, рязко. Изстрелваше въпросите си високо и ясно.
5. Прен. Разг. Кого. Карам да отиде някъде бързо; засилвам. Изстрелях го да купи сутрешния вестник.
изстрелям
изстрѐляш, св. — вж. изстрелвам.
изстудя
изстудѝш, мин. св. изстудѝх, мин. прич. изстудѝл, св. — вж. изстудявам.
изстудявам
изстудя̀ваш, несв. и изстудя, св.
1. Какво. Правя да стане студен. Изстудявам напитки в хладилника. Отворих и изстудих стаята.
2. Кого, какво. Правя да се простуди. Изстудих детето.
изстудявам се/изстудя се. — Ставам студен или простуден. Изстудих се на спирката и сега кашлям.
изстъпвам се
изстъ̀пваш се, несв. и изстъ̀пя се, св. Излизам напред, заставам пред другите. Изстъпи се напред и заговори на всички.
изстъпление
мн. изстъплѐния, ср.
1. Само ед. Крайна възбуда, загуба на контрол над себе си. Викам в изстъпление.
2. Обикн. мн. Действия, извършени в такова състояние; жестокости, издевателства. Потушават въстанието с изстъпления над населението.
изстъпя се
изстъ̀пиш се, мин. св. изстъ̀пих се, мин. прич. изстъ̀пил се, св. — вж. изстъпвам се.
изсулвам
изсу̀лваш, несв. и изсу̀ля, св. Разг. Кого, какво. Свличам, смъквам с плъзване от себе си или от някъде. Изсулвам панталона си. Изсулвам го от леглото.
изсулвам се/изсуля се. 1. — Свличам се, смъквам се с плъзване от някъде. Изсули се от дивана на килима.
2. Прен. Измъквам се от някъде безшумно, незабелязано. Когато всички заспаха, се изсули от стаята.
изсуля се
изсу̀лиш се, мин. св. изсу̀лих се, мин. прич. изсу̀лил се, св. — вж. изсулвам се.
изсуша
изсушѝш, мин. св. изсушѝх, мин. прич. изсушѝл, св. — вж. изсушавам.
изсушавам
изсуша̀ваш, несв. и изсуша, св.; Какво.
1. Суша до изчезване на влагата. Изсуших дрехите си. Изсуших косата си.
2. Суша до изгаряне, унищожаване (за растение). Изсуших цветята.
3. Оставям на слънце, за да стане сух (за плодове, зеленчуци и др.). Изсуших сливи за зимата.
4. Прен. Разг. За болест, грижи и др. — правя да стане сух, слаб. Мъката изсуши очите ѝ. Болестта изсуши тялото ѝ.
изсъхвам
изсъ̀хваш, несв. и изсъхна, св.
1. Ставам сух. Изгря слънцето и земята изсъхна.
2. За растения — изгарям от слънцето, умирам. Цветята изсъхнаха.
3. Прен. Ставам слаб, мършав. Беше изсъхнал от старост.
4. Прен. Разг. За крайник — ставам неподвижен, безчувствен.
изсъхна
изсъ̀хнеш, мин. св. изсъ̀хнах, мин. прич. изсъ̀хнал, св. — вж. изсъхвам.
изтегля
изтѐглиш, мин. св. изтѐглих, мин. прич. изтѐглил, св. — вж. [[изтеглям 1 .

изтѐглиш, мин. св. изтѐглих, мин. прич. изтѐглил, св. — вж. [[изтеглям 2 .__
изтеглям
изтѐгляш, несв. и изтѐгля 1 , св.
1. Кого, какво. Чрез дърпане придвижвам от едно място на друго, от долу по-нагоре или от вътре навън. Изтеглих куфара до входната врата. Изтеглям кофата от кладенеца. Изтеглям чекмедже.
2. Какво. Обикн. за нишка — издърпвам, източвам. Изтеглям нишка от вълната. Изтеглям коприна.
3. Какво. Извличам, изчерпвам докрай определено количество течност. Изтеглиха една спринцовка кръв.
4. Кого. Правя да се оттегли, да напусне мястото си. Изтеглиха го на друга длъжност. Изтеглиха армията от границата.
5. Прен. Какво. Вземам кредит от банка или получавам част от вложени пари.
6. Прен. Разг. Премервам, претеглям всички определени. Изтеглиха зеленчуците.
изтеглям се/изтегля се. 1. — За войска — оттеглям се, напускам предишното си място, отдръпвам се назад.
2. За метал — мога да ставам на жица или лист.

изтѐгляш, несв. и изтѐгля 2 , св.; Какво. Преживявам, изстрадвам. Изтеглих много мъки на тоя свят.
изтежко
нареч.
1. Тежко, бавно. Говоря изтежко. Вървя изтежко.
2. Прен. С усилие. Ставам изтежко.
изтезавам
изтеза̀ваш, несв.; Кого, какво. Подлагам на физически или нравствени мъчения; измъчвам. Понякога децата изтезават безпомощни животни. Напива се и изтезава жена си. Мисълта за моите грешки ме изтезава постоянно.
изтезание
мн. изтеза̀ния, ср. Физическо или нравствено мъчение, малтретиране.
изтека
изтечѐш, мин. св. изтѐкох, мин. прич. изтѐкъл, св. — вж. [[изтичам 1 ._
изтикам
изтѝкаш, св. — вж. изтиквам.
изтиквам
изтѝкваш, несв. и изтикам, св.
1. Кого, какво. Измествам с тикане на известно разстояние или от някъде. Изтиках масата до вратата. Изтикаха го от ресторанта. Изтиках колата от средата на улицата.
2. Кого. Принуждавам да напусне територия или длъжност, служба, за да я заема аз. Изтикали ги от земите им. Изтика го от директорския пост.
3. Какво. С големи трудности прекарвам, преживявам даден период от време. С голям зор изтикаха зимата.
изтичам
изтѝчаш, несв. и изтека̀ 1 св.
1. С течене излизам, изчерпвам се докрай. Бутилката паднала и виното е изтекло.
2. С течене се изливам, лея се. От тръбата изтича мръсна вода и отива в реката.
3. Прен. За време, период — отминавам. Оттогава изтекоха десет години.
4. Прен. За тайни сведения, информация — ставам явен.
изтичам се/изтека се. — С течене се изливам, стичам се, изчерпвам се, оттичам се. Мръсната каша от завода се изтича в реката. Водата от дъжда се изтече.

изтѝчаш, св. — вж. изтичвам.
изтичвам
изтѝчваш, несв. и изтѝчам 2 , св. Тичам до някъде. Изтича до магазина и се върна бързо.
изтласкам
изтла̀скаш, св. — вж. изтласквам.
изтласквам
изтла̀скваш, несв. и изтласкам, св. Изтиквам (в 1 и 2 знач.).
изток
м., само ед.
1. Посоката, откъдето изгрява слънцето. На изток зазоряваше. Тръгнахме на изток.
2. Страните от Източна Европа по отношение на Западна Европа или страните от Източна Европа и Азия по отношение на Западна Европа.
прил. източен, ѝзточна, ѝзточно, мн. ѝзточни.
източа
изто̀чиш, мин. св. изто̀чих, мин. прич. изто̀чил, св. — вж. [[източвам 1 .

изто̀чиш, мин. св. изто̀чих, мин. прич. изто̀чил, св. — вж. [[източвам 2 .__
източвам
изто̀чваш, несв. и изто̀ча 1 , св.; Какво. Чрез точене изчерпвам докрай или определеното количество. Източих два литра вино. Източих водата от варела.
източвам се/източа се. 1. — За течност — точа се докрай. Водата от цистерната се източи и спря да тече.
2. Прен. За път, река — проточвам се.
3. Прен. Само мн. За хора или животни — минаваме един след друг и се изтичаме, оттичаме. Една след друга се източиха колите.
4. За време — отминавам период след период. Източиха се летните дни.

изто̀чваш, несв. и изто̀ча 2 , св.; Какво.
1. С точене правя да стане на нишка или на лист. Източвам конец от вълната. Източвам коприна от пашкулите.
2. Изопвам част от тялото си. Източвам врат.
източвам се/източа се. — Разг.
1. Изопвам тялото си.
2. За лице, тяло и под. — издължавам се.
3. Ставам висок и слаб. Последната година се източи, не му стават дрехите.
източен
вж. изток
източник
мн. ѝзточници, (два) ѝзточника, м.
1. Това, което дава нещо или от което се добива нещо. Източник на енергия. Източник на светлина.
2. Място, от където се добива или получава нещо. Източник на нефт. Източник на оръжие.
3. Запазен паметник или документ, който дава сведения за науката; извор. Български учени се запознаха с турски източници за историята.
4. Лице, което дава сведения. Вестникът цитира сигурен източник.
5. Прен. Причинител, извор. Източник на раздори.
източно-
Първа съставна част на сложни прилагателни със значение който се отнася до източната част на територия, напр. източнобългарски, източноевропейски, източнославянски и др.
изтощавам
изтоща̀ваш, несв. и изтощя, св.; Кого, какво.
1. Изчерпвам докрай физическите или духовните сили. Тежката работа го изтощи напълно. Разправиите вкъщи я изтощаваха.
2. Прен. Изчерпвам докрай икономически или финансови възможности. Войната изтощи света.
3. Прен. Изчерпвам докрай електрическа енергия от източник.
изтощавам се/изтощя се. 1. — Изчерпвам докрай физическите или духовните си възможности.
2. За източник на електрическа енергия — изчерпвам, привършвам енергията си.
изтощителен
изтощѝтелна, изтощѝтелно, мн. изтощѝтелни, прил. Който изтощава. Изтощителен труд. Изтощителен ден. Изтощителни войни.
изтощя
изтощѝш, мин. св. изтощѝх, мин. прич. изтощѝл, св. — вж. изтощавам.
изтрайвам
изтра̀йваш, несв. и изтрая, св.
1. Разг. Кого, какво. Понасям докрай, издържам, изтърпявам. Не зная как ще изтраем горещините. Едва го изтраях в ресторанта.
2. Разг. За хранителни продукти — не се развалям, запазвам се. Луканката ще изтрае една седмица. Доматите изтраяха десет дни.
3. За дрехи, уреди, за всичко, което се използва — издържам, бивам годен. Обувките ми изтраяха две години. Телевизорът изтрая десет години.
изтрая
изтра̀еш, мин. св. изтра̀ях, мин. прич. изтра̀ял, св. — вж. изтрайвам.
изтребвам
изтрѐбваш, несв. и изтребя, св.; Кого, какво. Унищожавам, убивам докрай всички или всичко. Изтребвам мравките. Изтребвам плевелите в градината. Изтребиха този животински вид. Изтребиха много мирни хора.
изтребител
изтребѝтелят, изтребѝтеля, мн. изтребѝтели, (два) изтребѝтеля, м.
1. Човек, който унищожава, изтребва. Човекът е изтребител на полезни животни.
2. Специален боен самолет за изтребване на авиация. Два изтребителя излетяха.
изтребя
изтрѐбиш, мин. св. изтрѐбих, мин. прич. изтрѐбил, св. — вж. изтребвам.
изтривам
изтрѝваш, несв. и изтрия, св.
1. Какво. Чрез триене почиствам, заличавам, изсушавам. Изтривам праха от шкафа. Изтривам си сълзите. Изтривам си ръцете. Изтривам с гума.
2. Какво. Изхабявам, износвам, протривам. Изтривам си подметките. Изтривам си панталоните.
3. Прен. Заличавам, премахвам от мисли, памет, съзнание. Новите впечатления изтриха мъката ми. Изтривам позора от името му.
изтривам се/изтрия се. 1. — Изхабявам се, износвам се, заличавам се. Ръкавите ми са се изтрили. Боята се е изтрила от дъждовете.
2. Заличавам се в памет, съзнание. Спомените му от детството се бяха изтрили.
изтрия
изтрѝеш, мин. св. изтрѝх, мин. прич. изтрѝл, св. — вж. изтривам.
изтръгвам
изтръ̀гваш, несв. и изтръгна, св.
1. Какво. Със сила изваждам изцяло, с корена. Бурята изтръгнала дървото. С машини изтръгнаха дърветата по улицата. Изтръгвам трън от крака си.
2. Кого, какво. Със сила изскубвам от някъде, откъсвам. Изтръгнаха детето от ръцете ѝ. Изтръгна пистолета от ръцете му.
3. Прен. Какво. С трудност успявам да измъкна сведения, пари, съгласие.
4. Прен. Кого. Откъсвам, освобождавам от влияние или от душевно състояние. Изтръгнах го от лошата компания. Изтръгвам от алкохола. Изтръгвам от меланхолията.
изтръгвам се/изтръгна се. — Със сила се отскубвам, освобождавам се, измъквам се. Изтръгвам се от ръцете му. Изтръгвам се от полицията.
изтръгна
изтръ̀гнеш, мин. св. изтръ̀гнах, мин. прич. изтръ̀гнал, св. — вж. изтръгвам.
изтръпвам
изтръ̀пваш, несв. и изтръпна, св.
1. Схващам се, сковавам се, ставам безчувствен от болка, студ и др. Краката ми изтръпнаха от студ.
2. Сковавам се от страх, вълнение. Изтръпнах при вида на пропастта.
изтръпна
изтръ̀пнеш, мин. св. изтръ̀пнах, мин. прич. изтръ̀пнал, св. — вж. изтръпвам.
изтупам
изту̀паш, св. — вж. изтупвам.
изтупвам
изту̀пваш, несв. и изтупам, св.
1. Тупам един път или няколко пъти по един. Един камък изтупа след него. Една круша изтупа на земята.
2. Какво. Тупам до почистване, отупвам. Изтупвам килима. Изтупвам шапката от снега.
3. Прен. Разг. Кого. Обличам добре, издокарвам. Изтупва винаги мъжа си.
изтупвам се/изтупам се. — Разг.
1. Падам от някъде на земята. Спъна се и се изтупа.
2. Разг. Издокарвам се, обличам се добре. За къде си се изтупала така?
изтупкам
изту̀пкаш, св. — вж. изтупквам.
изтупквам
изту̀пкваш, несв. и изтупкам, св. Тупкам един път или няколко пъти по един път.
изтуптя
изтуптѝш, мин. св. изтуптя̀х, мин. прич. изтуптя̀л, св. — вж. изтуптявам.
изтуптявам
изтуптя̀ваш, несв. и изтуптя, св. Туптя един път или няколко пъти по един път. Изтуптяха първите капки дъжд. Сърцето ми изтуптя силно.
изтъквам
изтъ̀кваш, несв. и изтъкна, св.; Какво. Извеждам на преден план, подчертавам. Изтъкнах това като основна причина. Изтъкнах ролята на характера за постиженията на личността.
изтъквам се/изтъкна се. — Подчертавам заслугите си, достойнствата си, хваля се. Стига си се изтъквал като най-загрижен за всичко!
изтъкна
изтъ̀кнеш, мин. св. изтъ̀кнах, мин. прич. изтъ̀кнал, св. — вж. изтъквам.
изтълкувам
изтълку̀ваш, св.; Какво. Обяснявам чрез тълкуване. Как ще изтълкуваш тези думи?
изтънчен
изтъ̀нчена, изтъ̀нчено, мн. изтъ̀нчени, прил.
1. Който е фин, изящен, изискан. Изтънчена външност. Изтънчени маниери.
2. Който е направен с вещина, майсторство; изискан. Майстор на изтънчени дърворезби. Изтънчени ястия.
3. За мъчение — който е коварен, особено жесток.
изтъпанча
остар.
да се изправя, да се представя пред някого
изтърва
изтървѐш, мин. св. изтърва̀х, мин. прич. изтърва̀л, св. — вж. изтървавам.
изтървавам
изтърва̀ваш, несв. и изтърва, св. Разг.
1. Кого, какво. Неволно пускам, което държа, или не успявам да хвана, да задържа. Изтървавам чашата. Изтървах бебето. Изтървавам топката.
2. Прен. Кого, какво. Допускам някой да си отиде, да ми отнемат някого, нещо. Изтървах гостите. Изтървах касиерката. Изтърва момичето, беше добра партия за женене.
3. Прен. Какво. Не се възползвам от момент, случай или възможност; изпускам. Изтървах момента да го поздравя. Изтървах топлото време. Изтървах възможността да се запозная с нея.
4. Прен. Какво. Не успявам да чуя, да видя; изпускам. Изтървах мача по телевизията. Изтървах половината лекция.
5. Прен. Какво. Неволно казвам нещо, което не трябва; изпускам. Изтървах доста тежки думи, но ти ще ми простиш.
6. Прен. Какво. Не успявам да се кача в превозно средство, изпускам. Закъснях и изтървах влака.
7. Прен. Кого, какво. Не полагам достатъчно грижи и допускам нещо да се унищожи, някой да умре, да стане невъзпитан, необразован и т. н. Не го оперираха навреме и го изтърваха. Изтървах доматите, изгоряха. От малък го изтърваха, защото го глезеха.
изтървавам се/изтърва се. 1. — Не успявам да се задържа с ръце и падам отнякъде. Изтърва се и падна от дървото.
2. Неволно казвам нещо, което не трябва. Изтървах се и казах за парите.
3. Разг. Напикавам се несъзнателно. Изтървах се от смях.
• Изтървавам/изтърва му края. — Разг. Излиза от моя контрол.
изтървам
изтъ̀рваш, несв. Разг. Изтървавам.
изтъркам
изтъ̀ркаш, св. — вж. изтърквам.
изтърквам
изтъ̀ркваш, несв. и изтъркам, св.; Какво. Изтривам.
изтърквам се/изтъркам се. 1. — Изтривам се, износвам се.
2. Прен. Разг. Преставам да бъда интересен, актуален поради известност. Тази песен вече се е изтъркала. Вицът се е изтъркал.
изтърпя
изтърпѝш, мин. св. изтърпя̀х, мин. прич. изтърпя̀л, св. — вж. изтърпявам.
изтърпявам
изтърпя̀ваш, несв. и изтърпя, св.
1. Кого, какво. Изтрайвам. Едва изтърпях болките. Трудно изтърпявам превземките ѝ.
2. Какво. Излежавам присъда, понасям наказание. Изтърпя присъда от осем години.
изтърсак
мн. изтърса̀ци, м. Разг. Последното от няколко деца в семейството.
изтърсвам
изтъ̀рсваш, несв. и изтърся, св.; Какво.
1. Тръскам, за да падне нещо — прах и под.; тупам. Изтърсвам покривка. Изтърсвам одеяло.
2. Тръскам, за да падне всичко от съд. Изтърси кофата, на дъното има пясък.
3. Прен. Разг. Многозначително давам на някого, поставям пред някого, донасям, постигам. Ще видиш, като ти изтърся голямата печалба от тотото! Не му вярвахме, но той изтърси две шестици на изпитите!
4. Прен. Разг. Казвам не на място или нещо нетактично. Все ще изтърси нещо ни в клин ни в ръкав!
изтърсвам се/изтърся се. 1. — Тръскам, за да падне нещо от дрехите ми. Изтърси се, имаш трохи по полата!
2. Неочаквано падам, тупвам. Подхлъзна се и се изтърси в снега.
3. Прен. Разг. Неочаквано се появявам, пристигам. Изтърси се вчера с няколко приятели.
изтърся
изтъ̀рсиш, мин. св. изтъ̀рсих, мин. прич. изтъ̀рсил, св. — вж. изтърсвам.
изуй
остар. Диал.
събуй
изумителен
изумѝтелна, изумѝтелно, мн. изумѝтелни, прил. Който предизвиква изумление, удивление. Купих си изумителен пръстен.
изумруд
мн. изумру̀ди, (два) изумру̀да, м.
1. Само ед. Прозрачен минерал със зелен цвят — скъпоценен камък.
2. Оформени късчета от този минерал. Пръстен с два малки изумруда.
прил. изумруден, изумру̀дена, изумру̀дено, мн. изумру̀дени.
изумруден
вж. изумруд
изумя
изумѝш, мин. св. изумѝх, мин. прич. изумѝл, св. — вж. изумявам.
изумявам
изумя̀ваш, несв. и изумя, св.; Кого. Силно учудвам, удивлявам, поразявам. Изуми ме със жестокостта си. Изумяваше с начетеност и памет.
изумявам се/изумя се. — Учудвам се, удивлявам се, смайвам се. Изумяваха се от красотата на града.
изуча
изу̀чиш, мин. св. изу̀чих, мин. прич. изу̀чил, св. — вж. изучавам.

изу̀чиш, мин. св. изу̀чих, мин. прич. изу̀чил, св. — вж. изучвам.
изучавам
изуча̀ваш, несв. и изу̀ча 1 , св.
1. Какво. Получавам знания по някакъв предмет. Тази година ще изучаваме физика. Изучавам немски език.
2. Кого, какво. Наблюдавам внимателно, проучвам. Изучавам навиците на птиците.
3. Какво. Изследвам с научни методи. Изучавам въпроса за измененията в климата.
изучавам се/изуча се. — Получавам образование.
изучвам
изу̀чваш, несв. и изу̀ча 2 , св.
1. Какво. Свършвам да изучавам. Първо изучваме теорията, после задачите.
2. Кого. Издържам материално да се изучи. Изучиха и двете си деца.
3. Кого. Научавам на нещо, което изисква умения. Майка ѝ я изучи да готви.
изучвам се/изуча се. 1. — Получавам образование.
2. Успявам да усвоя нещо. Изучи се на занаят.
изхабя
изхабѝш, мин. св. изхабѝх, мин. прич. изхабѝл, св. — вж. изхабявам.
изхабявам
изхабя̀ваш, несв. и изхабя, св.; Какво.
1. Износвам, изтъпявам, изтърквам от ползване. Изхабих едни обувки, докато уредя всичко. Изхабих ножа с това месо.
2. Изразходвам напразно. Изхабил си си парите за това грозно нещо. Изхабих си енергията и нищо не свърших.
3. Повреждам, похабявам от невнимание, незнание. Исках да направя баница, но само изхабих корите.
изхабявам се/изхабя се. 1. — Износвам се, изтъпявам се, ставам негоден.
2. Изразходвам се напразно, не съумявам да използвам умело силите си, ума си. Умен е, но се изхаби с тая никаква професия. Изхаби се само с тоя несполучлив брак.
изхарча
изха̀рчиш, мин. св. изха̀рчих, мин. прич. изха̀рчил, св. — вж. изхарчвам.
изхарчвам
изха̀рчваш, несв. и изхарча, св.; Какво. Харча докрай. Изхарчих си парите.
изхвърля
изхвъ̀рлиш, мин. св. изхвъ̀рлих, мин. прич. изхвъ̀рлил, св. — вж. изхвърлям.
изхвърлям
изхвъ̀рляш, несв. и изхвърля, св.
1. Какво. Хвърлям докрай всичко. Изхвърлих всичкото зърно на кокошките.
2. Какво. Хвърлям навън поради непотребност. Изхвърлям боклук. Изхвърлям останките от храната.
3. Кого. Изгонвам, отстранявам, изпъждам. Изхвърли мъжа си от къщи. Изхвърлиха ги от квартирата. Изхвърлям от работа.
4. Какво. Премахвам, отделям негодно, непотребно. Изхвърли тази част от текста! Винаги изхвърлям кората на краставицата. Изхвърлиха тези машини от употреба.
изхвърлям се/изхвърля се. 1. — Изтласквам се напред.
2. Прен. Разг. Похвалвам се, изсилвам се. Обича да се изхвърля пред хората.
същ. изхвърляне, ср.
изхвърляне
вж. изхвърлям
изхитрувам
изхитру̀ваш, св. Проявявам хитрост един или няколко пъти един след друг.
изхитря
и изхитря, изхѝтриш и изхитрѝш, мин. св. изхѝтрих и изхитрѝх, мин. прич. изхѝтрил и изхитрѝл, св. — вж. изхитрям.
изхитрям
изхѝтряш, несв. и изхитря, св.; Кого. Успявам да надделея с хитрост.
изхитрям се/изхитря се. — Проявявам хитрост в една своя проява.
изхлузвам се
изхлу̀зваш се, несв. и изхлу̀зя се, св. Изсулвам се. Изхлузил се от леглото. Изхлузила се от стаята.
изхлузя се
изхлу̀зиш се, мин. св. изхлу̀зих се, мин. прич. изхлу̀зил се, св. — вж. изхлузвам се.
изход
мн. ѝзходи, (два) ѝзхода, м.
1. Врата, отвор за излизане. Залата имаше два входа и два изхода. Пред изхода го чакаше полицай.
2. Край на улица. Улица без изход.
3. Място или път, където се излиза от селище. Ще те придружа до изхода на града.
4. Прен. Начин за излизане от трудно положение. Не намирам изход от моето положение.
5. Прен. Завършек, край на нещо. Изход на революцията.
изходвам
изхо̀дваш, несв. Изхождам.
изходен
ѝзходна, ѝзходно, мн. ѝзходни, прил.
1. Който служи за изход, за излизане. Изходен път. Изходна виза.
2. Който е начало за някакво действие, който е отправна точка. Изходна поза за скачане. Изходен момент на изследването.
3. Който е в началото на развитие или производство. Изходни клетки. Изходна суровина.
4. Който е ръководно начало в действията на човек. Изходен принцип.
изходя
изхо̀диш, мин. св. изхо̀дих, мин. прич. изхо̀дил, св. — вж. изхождам.
изходящ
изходя̀ща, изходя̀що, мн. изходя̀щи, прил.
1. Който служи за извеждане. Изходяща линия. Изходящи тръби.
2. Спец. В административното дело — който се отнася до документи, които излизат от някакво учреждение. Изходяща документация. Изходящ номер.
изхождам
изхо̀ждаш, несв. и изходя, св.
1. Какво. Изминавам път, обхождам последователно места, страни и др. Изходих много път. Изходих целия град. Изходих цял свят.
2. Остар. Произхождам. Изхождам от добър род.
3. Вземам нещо за изходна точка, за основа. Изхождам от характера му. За предположението си изхождам от мястото на страната.
4. Разг. Изхвърлям изпражнения.
изхождам се/изходя се. — За човек или животно — ходя по малка или по голяма нужда.
изхранвам
изхра̀нваш, несв. и изхраня, св.; Кого, какво.
1. Задоволявам с храна. Изхранват животните с царевица.
2. Изкарвам средства за прехрана. Трудно изхранва семейството си.
3. Отглеждам. Изхраних две деца. Тази година изхрани три прасета.
изхранвам се/изхраня се. 1. — Задоволявам се с храна. Изхранвам се с кисело мляко.
2. Изкарвам средства за прехраната си. Изхранвам се само с една заплата.
същ. изхранване, ср.
изхранване
вж. изхранвам
изхраня
изхра̀ниш, мин. св. изхра̀них, мин. прич. изхра̀нил — вж. изхранвам.
изцапам
изца̀паш, св. — вж. изцапвам.
изцапвам
изца̀пваш, несв. и изцапам, св.; Кого, какво. Правя да стане мръсен; нацапвам. Изцапах си ръцете. Изцапа си дрехата.
изцапвам се/изцапам се. — Ставам мръсен. Полата ми се е изцапала с кал.
изцедя
изцедѝш, мин. св. изцедѝх, мин. прич. изцедѝл, св. — вж. изцеждам.
изцеждам
изцѐждаш, несв. и изцедя, св.
1. Какво. Чрез изстискване отделям течност от нещо. Изцеждам лимон. Изцеждам пране.
2. Прен. Какво. Изливам или изпивам течност докрай. Изцеди бутилката в чашата. Изцеди последната капка ракия в устата си.
3. Прен. Какво. Предизвиквам да се отделят сълзи, пот и др. Страхът изцеди капки пот на челото му.
4. Прен. Кого, какво. За работа, трудности и др. — правя да се изразходят докрай сили, енергия и др. Работата изцеди всичките му сили.
5. Прен. Кого, какво. Възползвам се, успявам с хитрост да получа от някого колкото е възможно. Изцеди ли го докрай? Изцедих му парите.
изцеждам се/изцедя се. — За течност — стичам се от нещо, отделям се по малко. Каучуковият сок се изцежда в специален съд.
изцеление
ср., само ед. Лекуване, премахване на болести или недостатъци, страсти. Намирам изцеление. Намерих изцеление на минералните бани. Намерих изцеление в работата.
изцеря
изцерѝш, мин. св. изцерѝх, мин. прич. изцерѝл, св. — вж. изцерявам.
изцерявам
изцеря̀ваш, несв. и изцеря, св.; Кого, какво. Разг.
1. Успявам да направя здрав, да излекувам.
2. Прен. Успявам да премахна недостатък, страст. Изцерявам от страстта към алкохола.
изцерявам се/изцеря се. 1. — Ставам здрав.
2. Прен. Освобождавам се от недостатък, страст. Изцерих се от любовта си към него.
изцъкля
изцъ̀клиш, мин. св. изцъ̀клих, мин. прич. изцъ̀клил, св. — вж. изцъклям.
изцъклям
изцъ̀кляш, несв. и изцъкля, св.
• Изцъклям очи. — Отварям широко очи и спирам да ги движа вследствие от силни изживявания или смърт. Какво си изцъклил очи, не си ли виждал гола жена?
изцъклям се/изцъкля се. 1. — За очи — отварям се широко и преставам да се движа вследствие от силни преживявания или смърт.
2. Прен. Ставам светъл, блестящ и изпъкнал. Небето се изцъклило. Прозорците се изцъклили на лунната светлина.
изцяло
нареч.
1. До краен предел, напълно. Построявам изцяло. Разрушавам изцяло.
2. В пълен размер, в целия обем, напълно. Печеля изцяло от писане. Издържам го изцяло аз.
изчадие
мн. изча̀дия, ср.
1. Уродлив човек, предизвикващ отвращение.
2. Човек, който предизвиква отвращение с нравствената си извратеност.
• Изчадие адово. — Крайно неморален човек.
изчакам
изча̀каш, св. — вж. изчаквам.
изчаквам
изча̀кваш, несв. и изчакам, св.; Кого, какво. Чакам докрай. Ще те изчакам, колкото и да се забавиш. Ще изчакаме да мине зимата. В разговор все прекъсва, не изчаква човек да се изкаже.
изчезвам
изчѐзваш, несв. и изчезна, св.
1. Преставам да бъда налице, губя се. Много стоки изчезнаха от магазините. Парите ми изчезнаха от къщи. Понякога изчезваха хора — вероятно ги отвличаха и убиваха.
2. Заминавам неизвестно къде. Изчезна и никой не знае къде е.
3. Преставам да бъда възприеман. Дърветата изчезнаха в мъглата. Шумът изчезна. Светлините изчезнаха в тъмнината.
4. Преставам да съществувам. Някои магазини изчезваха, други се появяваха. Любовта между тях изчезна.
изчезна
изчѐзнеш, мин. св. изчѐзнах, мин. прич. изчѐзнал, св. — вж. изчезвам.
изчервя се
изчервѝш се, мин. св. изчервѝх се, мин. прич. изчервѝл се, св. — вж. изчервявам се.
изчервявам
изчервявам се, изчервяваш се, несв. и изчервя се, св. За лице — покривам се с червенина поради свян, срам и др. Момичето се засрами и се изчерви силно.
изчервявам се
изчервя̀ваш се, несв. и изчервя̀ се, св. За лице — покривам се с червенина поради свян, срам и др. Момичето се засрами и се изчерви силно.
изчерпам
изчѐрпаш, св. — вж. изчерпвам.
изчерпателен
изчерпа̀телна, изчерпа̀телно, мн. изчерпа̀телни, прил.
1. Който отчита всички страни, всички особености, черти. Изчерпателен анализ. Изчерпателно проучване.
2. За човек — който засяга и излага всички особености на нещо.
изчерпвам
изчѐрпваш, несв. и изчерпам и изчерпя, св.
1. Какво. Черпя, изземвам докрай. Изчерпахме водата от кладенеца. Изчерпахме въглищата от земята. Изчерпахме запасите.
2. Какво. Изразходвам докрай количество или брой. Изчерпа си парите от влоговете. Изчерпах си енергията за тези разправии. Изчерпах всички начини.
3. Какво. Излагам всичко по даден въпрос.
изчерпвам се/изчерпам се — и изчерпя се. 1. За количество — свършвам се. Книгата се изчерпа. Рудата се изчерпа. Водата в язовира се изчерпа. Силите ми се изчерпаха.
2. За въпрос, тема — проучен съм докрай.
3. За човек, общество — нямам вече сили, енергия, дух.
изчерпя
изчѐрпиш, мин. св. изчѐрпих, мин. прич. изчѐрпил, св. — вж. изчерпвам.
изчисление
мн. изчислѐния, ср. Пресмятане с математически действия. Правя изчисление.
изчислителен
изчислѝтелна, изчислѝтелно, мн. изчислѝтелни, прил.
1. Който се отнася до изчисление. Изчислителна работа.
2. Който извършва изчисления. Изчислителна машина. Изчислителна техника.
изчисля
изчислѝш, мин. св. изчислѝх, мин. прич. изчислѝл, св. — вж. изчислявам.
изчислявам
изчисля̀ваш, несв. и изчисля, св.; Какво. Пресмятам посредством математически действия. Изчислявам цената на изделието. Изчислявам загубите си.
изчиствам
изчѝстваш, несв. и изчистя, св.; Какво.
1. Правя чист. Изчистих апартамента. Изчистих обувките.
2. Отстранявам нещо ненужно или вредно. Изчистих градинката от плевели. Изчистих картофите.
3. Прен. Отстранявам нещо, което намалява стойността, замъглява качествата. Изчиствам стила си от излишни думи. Изчиствам езика от ненужни чуждици.
изчиствам се/изчистя се. — Ставам чист, ясен, свободен от несвойствени неща. Небето се изчисти. Гората се изчисти от снега. Лицето ѝ се изчисти от пъпките.
изчистя
изчѝстиш, мин. св. изчѝстих, мин. прич. изчѝстил, св. — вж. изчиствам.
изчофилено
наперено, натруфено
изчофиля
наперя, натруфя
изчукам
изчу̀каш, св. — вж. изчуквам.
изчуквам
изчу̀кваш, несв. и изчукам, св.
1. Разг. По какво. Чукам един път. Нещо изчука в стаята над нас.
2. Какво. С чукане оформям, правя. Изчуквам поднос. Изчуквам ламарина на кола.
3. Прен. Разг. Какво. Спечелвам пари. Каквото изчука, изпука.
3. Прен. Разг. Какво. Свършвам нещо с машина, апарат и др., като чукам. Изчуках едно писмо на машината.
4. Прен. Разг. Кого. Убивам. Изчукаха всички пленени.
изява
мн. изя̀ви, ж.
1. Проява на творческия дух у човека.
2. Действие, дейност, чрез които се проявяват характер, способности.
3. Външна проява на чувства.
изявление
мн. изявлѐния, ср. Публично изказване на отговорно лице по важен въпрос. Правя изявление. Президентът направи изявление, че страната ще запази неутралитет.
изявя
изявѝш, мин. св. изявѝх, мин. прич. изявѝл, св. — вж. изявявам.
изявявам
изявя̀ваш, несв. и изявя, св.; Какво. Проявявам, разкривам нещо вътрешно — възможности, ум и др.
изявявам се/изявя се. 1. — Давам външен израз на възможностите си, ума си, таланта си.
2. Показвам възможностите си в някаква област или дейност. Изяви се като писател. Изяви се като добър търговец.
изяждам
изя̀ждаш, несв. и изям, св.
1. Какво. Ям докрай. Изядох си обяда. Изядох ябълката.
2. Прен. Разг. Какво. Изхарчвам, изразходвам. Колко пари на баща си е изял!
3. Прен. Разг. Какво. Отнемам от някого, ощетявам го, лишавам го. Данъците ми изядоха печалбата. Изядоха му правото. Бедността изяде младостта му.
4. Прен. Разг. За вода, киселина и др. — разяждам, издълбавам. Водата е изяла брега.
5. Прен. Разг. Кого. Причинявам зло, беда. Упоритостта му го изяде.
6. Прен. Разг. Кого. Измъчвам, тормозя. Жена му го изяде за пари.
7. Прен. Разг. Понасям бой, плесници. Изяде два шамара от баща си.
изяждам се/изям се. 1. — Повреждам се, издълбавам се, прокъсвам се от употреба. Ръкавите му се изяли от носене. Зъбите му се изяли.
2. Ядосвам се силно, измъчвам се от някаква мисъл, съжаление, чувство. Изяждам се от ревност. Изяде се, че не успя да спечели наградата.
• Изяждам/изям калая. — Разг. Понасям мъмрене.
• Изяждам/изям си главата. — Разг. Провалям се, съсипвам се сам.
изям
изядѐш, мин. св. изя̀дох, мин. прич. изя̀л, св. — вж. изяждам.
изясня
изяснѝш, мин. св. изяснѝх, мин. прич. изяснѝл, св. — вж. изяснявам.
изяснявам
изясня̀ваш, несв. и изясня, св.; Какво. xe "èçñí¾" Правя ясен, обяснявам докрай.
изяснявам се/изясня се. 1. — За небе, поглед, изражение — ставам чист, ясен. Небето се изясни и слънцето напече. Успокои се, погледът му се изясни.
2. За въпрос, случай, мисъл и др. — ставам ясен, известен, определен. Случаят се изясни, убиецът е заловен.
изяснявам си/изясня си. — Сам разбирам нещо, обяснявам си нещо докрай. Най-после си изясних защо не са го искали в катедрата.
изящен
изя̀щна, изя̀щно, мн. изя̀щни, прил.
1. Който е тънък, фин, съразмерен, изискан. Изящна девойка. Изящни ръце. Изящна статуетка.
2. За движения, поведение — който е отмерен, деликатен, изискан.
3. За стил, реч — който е точен, изчистен.
икебана
ж., само ед. Японско изкуство за подреждане на цветя и клонки във ваза съобразно с определени правила и символи. Изучавам икебана.
икиндия
ж., само ед. Диал. Времето привечер, преди залез слънце. Закусвам по икиндия.
икона
мн. ико̀ни, ж. Картина на дъска или друга плоскост, която изобразява със специфичен стил библейски образ или сюжет и е обект на религиозно поклонение. В църквата имаше ценни икони на стари майстори.
прил. иконен, ико̀нна, ико̀нно, мн. ико̀нни.
иконен
вж. икона
иконограф
мн. иконогра̀фи, м. Иконописец.
иконография
ж., само ед.
1. Система от правила в изобразителното изкуство за изобразяване на лица и сюжетни сцени в даден тип култура.
2. Метод в изкуствознанието за изследване на произведенията на изкуството чрез описание, тълкуване на символите и др.
иконокласт
ист. Член на религиозна секта през VІІІ в. , бореща се против почитането на иконите; иконоборец.
иконом
мн. иконо̀ми, м.
1. В миналото — домоуправител в голям частен дом.
2. Монах, управител на манастирско стопанство.
3. В църквата — титла на свещеник за добра и дългогодишна работа.
икономика
ж., само ед.
1. Стопанската система на един обществен строй.
2. Стопанството на една страна.
3. Науката, която изучава отраслите на стопанството.
икономисам
икономѝсаш, св. — вж. икономисвам.
икономисвам
икономѝсваш, несв. и икономисам, св.; Какво. Запазвам част от определените за изразходване средства, материали и др.; спестявам. Трябва да икономисаме пари за почивка.
същ. икономисване, ср.
икономисване
вж. икономисвам
икономист
мн. икономѝсти, м.
1. Специалист по икономика. Иска да стане икономист.
2. Прен. Остар. Пестелив човек. Той е голям икономист, не харчи за щяло и не щяло.
икономистка
мн. икономѝстки, ж. Жена икономист.
икономичен
икономѝчна, икономѝчно, мн. икономѝчни, прил.
1. Който е пестелив, умее да икономисва. Икономична домакиня.
2. Който изразходва минимални средства, материали. Икономичен двигател. Икономична печка.
3. Прен. За изрази, движения, думи и др. — който е отмерен, с минимален брой.
икономически
икономѝческа, икономѝческо, мн. икономѝчески, прил.
1. Който се отнася до икономиката като стопанска система. Икономическа основа.
2. Който е свързан с науката и специалността икономика. Икономически институт.
икономия
мн. иконо̀мии, ж.
1. Икономисване.
2. Обикн. мн. Средства и материали в резултат от икономисване.
икономка
мн. иконо̀мки, ж. Жена иконом (в 1 знач.).
иконопис
иконописта̀, само ед., ж. Иконна живопис; зография. Уча иконопис.
иконописец
мн. иконопѝсци, м. Художник на иконопис; зограф.
иконопоклонник
мн. иконопокло̀нници, м. Лице, което почита иконите.
иконостас
мн. иконоста̀си, (два) иконоста̀са, м.
1. Преграда между олтара и останалата част на православна църква, украсена с дърворезба и икони. В църквата има иконостас с ценни икони.
2. Дървена поставка за поставяне на икони в къща.
иктер
мед. вж. жълтеница
иктеричен
мед. Отнасящ се до жълтеница.
илач
мн. ила̀чи, (два) ила̀ча, м. Разг. Лекарство, лек.
илеит
мед. Възпаление на хълбочното черво (илеум).
илеостомия
мед. Oперативно създаване на отвор (фистула) на тънкото черво в коремната стена за отвеждане на чревното съдържание навън.
илеоцекален
мед. Oтнасящ се до хълбочното и сляпото черво.
илеум
мед. Хълбочно черво — дисталната част на тънкото черво.
илеус
мед. Нарушение в пасажа на стомашно-чревния тракт. Различават се механичен илеус (обтурационен, странгулационен) и динамичен илеус (паралитичен, спастичен).
или
съюз.
1. За свързване на части на изречението или на прости изречения, когато се посочва, че факти, състояния или действия взаимно се изключват или се заменят. Ще пиша или ще спя. Ще дойда утре или най-късно вдругиден.
2. За присъединяване на уточняващи, поясняващи части на изречението. През пролетта, или по-точно през май, ще продължим строителството. Какво си направила с парите? Или си ги загубила?!
• Или — или. — За изразяване на алтернативност. Трябва да избереш — или работата, или мене.
• Дали — или/ли — или. — В пряк или непряк въпрос — за запитване при колебание, съмнение. Дали да тръгна, или да остана вкъщи? Питам се дали си струва да ходя, или да си гледам работата.
илик
мн. илѝци, (два) илѝка, м. Обшит прорез на дреха, в който влиза копче.
илюзионизъм
Философско учение, според което в основата на всяко познание и дейност лежи измамата, илюзията.
илюзионист
мн. илюзионѝсти, м. Лице, което професионално се занимава с демонстрация на илюзии.
илюзионистка
мн. илюзионѝстки, ж. Жена илюзионист.
илюзия
мн. илю̀зии, ж.
1. Нереално възприемане на обект от действителността. В мъглата се създава илюзия, че светлината е много далеч.
2. Прен. Измамна представа. Живее с илюзията, че прави нещо много голямо. Живея с илюзията, че ме обича.
3. Неосъществима мечта. Живея с илюзията, че нещо ще се промени.
илюзорен
илюзо̀рна, илюзо̀рно, мн. илюзо̀рни, прил. Породен от илюзия, резултат от илюзия. Илюзорни планове.
илюминати
ист. Привърженици на различни тайни християнски и масонски общества през ХVІІ—ХVІІІ в. , борили се против йезуитите.
илюминатор
мн. илюмина̀тори, (два) илюмина̀тора, м. Кръгъл прозорец на кораб, самолет и под, който се затваря херметически. През илюминатора надолу се виждаше само пустиня от белоснежни облаци.
илюминация
мн. илюмина̀ции, ж. Осветяване със специални цветни светлини по случай празник или тържество. Всяка година на тази дата има илюминации във всички градове.
илюстративен
илюстратѝвна, илюстратѝвно, мн. илюстратѝвни, прил. Който служи за илюстрация. Илюстративен материал.
илюстрация
мн. илюстра̀ции, ж.
1. Картина или снимка, която нагледно допълва, пояснява текст в книга, вестник и др. Книжка с илюстрации. Илюстрации към приказки.
2. Област в изобразителното изкуство, свързана с тази дейност.
3. Прен. Конкретен случай, който показва, пояснява нещо. За илюстрация ще посоча следния случай.
4. Само ед. Илюстриране.
илюстрирам
илюстрѝраш, несв. и св.
1. Какво. Правя илюстрации към текст. Художникът е илюстрирал много красиво книгата.
2. Прен. Служа за илюстрация, за пример. Този случай илюстрира безсилието на полицията.
същ. илюстриране, ср.
илюстриране
вж. илюстрирам
илюстровам
илюстро̀ваш, несв. Илюстрирам.
им
– вж. те.

– вж. техен.
имагинерен
имагинѐрна, имагинѐрно, мн. имагинѐрни, прил. Който е въображаем, нереален.
имаго
псих. По Юнг — несъзнателен прототип на близките, изработен в детството при първите контакти със семейното обкръжение, определящ впоследствие отношенията с околните.
имажинизъм
литер._ Формалистично литературно направление в Англия, Америка и Русия в началото на ХХ в. , изтъкващо на преден план богатството на словесните образи, ритъма, свободния стих за сметка на смисъла и граматическата правилност.
имам
ѝмаш, несв.
1. Кого, какво. Притежавам, разполагам с нещо. Имам апартамент. Имам много пари. Имам много свободно време. Имам диплома за висше образование. Имам възможност да чета хубави книги.
2. Какво. Нося (обувки, дрехи). Днес имам шапка. Имам кожени ботуши.
3. Притежавам по природа. Имаме четири крайника.
4. Притежавам качество, особеност. Имам черна коса. Имам слаб характер. Имам талант. Имам положение. Имам власт. Имам късмет. Имам амбиции. Имам смелост.
5. Кого. Притежавам в някакво отношение. Имам майка. Имам мъж. Имам дъщеря. Имам приятели.
6. Какво. Получавам от някого. Днес имам писмо. Имам телеграма. Имам нареждане. Имам добро място. Имам задача.
7. Кого. Смятам за някакъв. За глупав ли ме имаш? Имам те за добър.
8. Разг. Какво. Болен съм от нещо. Имам жълтеница. Имам грип. Имам хрема.
9. Какво. Състоя се, съдържам. Къщата има девет стаи. Книгата има сто страници. Костюмът има две части.
10. В съчетания. Имам вид. Имам грижи. Имам интерес. Имам навик. Имам страх. Имам събрание. Имам отношения. Имам работа. Имам да чета.
имам се. — Разг.
1. За какъв. Смятам се, мисля се. Имам се за добра. Имам се за непостоянна.
2. С кого. Имам близки или интимни връзки с някого. Имаме се със съседите си. Имам се с един колега. Имаме се с него от пет години. — има. Безл.
1. Съществува, налице е. До блока има дървета. В стаята има диван. Има суша. Има буря. Има опасност. Има шарка по децата.
2. Случва се, осъществява се. Има митинг. Има събрание.
3. Означава бъдещо осъществяване или интензивност на бъдещо действие. Има да ходиш по екскурзии! Има да плаче за изгубените пари!
има ме — (или те, го, я, ни, ви, ги).
1. Съществувам, живея. Тези насекоми ги има само един ден.
2. Присъствам. Няма да ме има на сватбата.
3. Разг. Способен съм, ставам. Само за бели го има. Само за приказки те има, а за работа не.
• Да имаш да вземаш. — Разг. Не съм съгласен, няма да направя това, което искаш.
• Имам вземане-даване (с някого). — Разг. Имам някакви отношения.
• Имам дебела глава. — Разг. Инат съм.
• Имам думата. — Аз казвам какво ще стане.
• Имам на сърце. — Разг.
1. Обичам, влюбен съм в някого.
2. Много харесвам нещо, искам да го притежавам.
• Имам предвид. — Съобразявам се с нещо, с някого.
• Имам перо. — Умея да пиша, да съчинявам.
• Имам сметка. — Имам интерес, изгода.
• Имам сърце. 1. — Способен съм хладнокръвно да правя нещо.
2. Имам дух, желание, амбиция.
• Уста имам, език нямам. — Не обичам да споря, да се разправям.

мн. има̀ми, м. Мохамедански духовник.
имане
мн. има̀нета, ср. Разг.
1. Имущество, ценности, богатство, които са притежание на някого. Беден съм, нямам имане. Искала да се ожени за мъж с голямо имане.
2. Пари, злато, ценности, заровени в земята; съкровище. Много хора вярвали, че под дървото има имане.
иманентен
иманѐнтна, иманѐнтно, мн. иманѐнтни, прил. Който е вътрешно присъщ, даден. Иманентен признак.
иманяр
иманя̀рят, иманя̀ря, мн. иманя̀ри, м. Човек, който се занимава с търсене на имане (във 2 знач.). Често иманярите разравят и увреждат археологически паметници.
иматериализъм
Философско учение, което отрича съществуването на материя и признава само духа.
имбецилност
мед. Слабоумие, форма на олигофрения, при която умственото изоставане е по-тежко от деболност, но по-леко от идиотия.
имбицилен
мед._ Слаб, безсилен, немощен; слабоумен. Вродено или придобито слабоумие, което е средно между идиотизъм и дебилност.
име
мн. имена̀, ср.
1. Наименование на човек от раждането му. Името му е Иван. Как ти е името, момче?
2. Наименование на животно. Едната котка има име Джина, другата Хана, а малкото коте — Едгар.
3. Собствено название на географски, исторически и др. обекти. Името на града е Плевен. Тази планета е с име Луна.
4. Название на нещо. Името на болестта не ми е известно.
5. Обществено мнение за човек; репутация. Имам добро име. Той е голямо име в науката.
6. Спец. В граматиката — граматически класове от думи за означаване на предмети, качества или количества. Съществително име. Числително име.
• В името на (някого). — Заради; за честта на.
• Излиза/излезе ми име (на някакъв). — Създава се мнение за мене, че съм някакъв. Излезе ми име, че съм добър.
• Лично име. — Името, дадено при раждането.
• Фамилно име. — Името на фамилията.
имен
мн. ѝменни, прил.
• Имен ден. — Ден, посветен на името на светец, и празник на хората със същото име. Празнувам именния си ден на Ивановден.
имена
Библейско тълкуване: Имената при евреите често са имали значение; понякога са показвали едно славно или едно безчестно потекло, а понякога са ознаменували някое произшествие при рождението или през живота на лицата. Разгледайте имената Исмаил, Исав и Яков, както и Мойсей, Ихавод, и др. — Бит. 16:11, 25:25,26; Из. 2:10; 1Цар. 4:21. Някои имена са сложни, и често в такива имена влиза и част от Божието име, Ие, Ио, Ел, и др. , в началото на думата, и Иа, ил, и др. , в края, както в Елиезер — Из. 18:4. Самуил, Йосия, Адония, и др. Понякога, едно име се състояло от едно цяло изречение, каквото е Елиоинай, от Към Йеова са моите очи — 1Лет. 4:36. Ново-Заветните имена, са повечето увековечени стари и семейни имена — Лк. 1:61. Хората на Изток, сменят имената си за незначителни причини; и от това в Св. Писание, едно и също лице се именува с две или повече имена — Рут 1:20; 2Цар. 23:8; Йн. 1:42. Царете често променяли имената на служителите си, когато ги поставяли на по-високи чинове — Дан. 1:6,7; и по тази причина, да се даде някому "ново име", е значело да му се въздаде чест, предимство — Отк. 2:17. Едно Еврейско име, понякога се е пренасяло в гръцкия, с твърде малко изменение, например Илия е станало Илиас. Но понякога едно Еврейско име, се е сменяло с една гръцка дума, еднозначна, но съвсем различна по вид; така името Тома е станало Дидим, а Тавита — Доркас (Сърна).

"Името" на Бога, означава самия Бог, или едно от свойствата му. Да се "въздигне името на умрелия", се тълкува в Рут 4гл. , а да се изкорени родът му в Пс. 9:5.
именен
ѝменна, ѝменно, мн. ѝменни, прил. Който е свързан с име.
имение
мн. имѐния, ср. Голям феодален имот, чифлик — земя с къща и стопанство извън населено място. Лятото прекарваха в имението.
именит
именѝта, именѝто, мн. именѝти, прил. Известен, знаменит, прославен. През лятото във Варна гостуват именити певци и артисти. Именит физик.
именник
мн. ѝменници, м.
1. Лице в деня, когато е именният му ден. Днес си именник, трябва да черпиш.
2. Списък с имена, изготвен с някаква цел.
именница
мн. ѝменници, ж. Жена именник (в 1 знач.).
именно
нареч. Точно, тъкмо, по име. Ще ни дойдат гости в събота, а именно тогава е концертът. Писаха за два града, именно за Свищов и Павликени. Именно защото те обичам, искам да ти помогна.
именувам
имену̀ваш, несв.
Наричам по име, назовавам. Именуват го Слав Търтъра. Това аз го именувам инат.
именувам се. Наричам се, казвам се.
имигрант
мн. имигра̀нти, м. Човек, заселен за постоянно в чужда страна. В Америка живеят имигранти от всички страни.

Да не се бърка с емигрант.
имигрантка
мн. имигра̀нтки, ж. Жена имигрант.
имиграционен
вж. имиграция
имиграция
ж., само ед.
1. Влизане и заселване в чужда страна.
2. Всички имигранти от една и съща страна. Българската имиграция в Германия.
прил. имиграционен, имиграцио̀нна, имиграцио̀нно, мн. имиграцио̀нни. Имиграционна служба.
имигрирам
имигрѝраш, несв. и св. Заселвам се в чужда страна.
имидж
м., само ед. Образ, който е създаден в обществото за отделен човек, група, институция, държава; репутация. Имам добър имидж. Подобрявам имиджа. Създавам имидж.
имитатор
мн. имита̀тори, м.
1. Човек, който подражава на друг. Имитатор в изкуството.
2. Човек, който може добре да имитира други хора или животни.
имитаторка
мн. имита̀торки, ж. Жена имитатор.
имитация
мн. имита̀ции, ж.
1. Само ед. Подражаване на нещо или на някого. Имитатор на големия певец.
2. Само ед. Нарочно подражаване на хора, на движения, на звуци на птици и животни.
3. Изработен по подражание предмет; фалшификат. По цял свят се продават имитации на японски часовници. Имитация на китайски порцелан.
имитирам
имитѝраш, несв. и св.; на какво/на кого. Постигам имитация. Пластмасата имитира всичко.
имобилизация
ж., само ед. Спец.
1. В медицината — обездвижване на крайник, обикн. при счупване.
2. Във финансите — превръщане на оборотен капитал в недвижими имоти.
имот
мн. имо̀ти, (два) имо̀та, м.
1. Само ед. Имущество, притежание на някого. Наследи много имот.
2. Къща с двор или земя с постройки. Имам имот в града и имоти на село.
прил. имотен, имо̀тна, имо̀тно, мн. имо̀тни.
• Недвижими имоти. — Земя или сгради, които са имущество на някого.
имотен
вж. имот
импас
м., само ед.
1. Задънена улица.
2. При игра на бридж — безизходно положение.
3. Безизходно положение.
императив
мн. императѝви, (два) императѝва, м.
1. Категорично искане, заповед. Работи само с императиви.
2. Спец. Само ед. В граматиката — повелително наклонение. Глаголът е в императив.
прил. императивен, императѝвна, императѝвно, мн. императѝвни.
императивен
вж. императив
император
мн. импера̀тори, м.
1. Върховен глава на империя, който притежава абсолютна или конституционно ограничена власт.
2. В древния Рим — главнокомандващ.
прил. императорски, импера̀торска, импера̀торско, мн. импера̀торски.
императорски
вж. император
империализъм
м., само ед. Стремеж на една държава към разширяване на владенията ѝ.
империалист
мн. империалѝсти, м. Лице, което е привърженик на империализма и провежда политиката му.
империя
мн. импѐрии, ж.
1. Монархическа държава с върховен глава император. Римска империя.
2. Група от държави под обща върховна власт. Британска империя.
имперфект
м., само ед. Спец. В граматиката — минало несвършено време на глагола.
импетигинозен
мед. Отнасящ се до импетиго, подобен на импетиго.
импетиго
ср., само ед. Кожно заболяване с външен белег бели петна по кожата.
имплантация
мн. импланта̀ции, ж. Спец. В медицината — присаждане на клетки или тъкани от едно място на друго или на органи от един организъм на друг. Правят имплантация.
имплантирам
имплантѝраш, несв. и св.; Какво. Правя имплантация. Имплантирам сърце от катастрофирал човек.
импликация
мн. имплика̀ции, ж.
1. Заместване, заплитане в нещо, вплитане.
2. Загатване, неизясняване напълно.
имплицитен
имплицѝтна, имплицѝтно, мн. имплицѝтни, прил. Който присъства, но не е явно изразен.
импозантен
импоза̀нтна, импоза̀нтно, мн. импоза̀нтни, прил. Който впечатлява с размери, с вид; внушителен. Импозантна сграда. Импозантно посрещане.
импонирам
импонѝраш, несв. и св. Правя голямо впечатление, внушавам уважение към себе си, допадам. Тя ми импонира с изискаността си.
импорт
м., само ед. Внос на стоки от друга страна.
импортирам
импортѝраш, несв. и св. Правя импорт.
импотентен
импотѐнтна, импотѐнтно, мн. импотѐнтни, прил.
1. Спец. В медицината — който страда от полово безсилие.
2. Прен. Който е безсилен в някакво отношение — като творец, специалист и др.
импрегнация
ж., само ед.
1. Напояване на тъкани със специални вещества, за да станат водонепромокаеми.
2. Напояване на дървесина с масла, смоли и др., за да стане устойчива на гъбички.
импрегнирам
импрегнѝраш, несв. и св.; Какво. Извършвам импрегнация.
импресарио
мн. импреса̀рии, ср. Лице, което професионално се занимава с уреждане на концерти, на представления.
импресионизъм
м., само ед. Спец. В изкуството — течение, възникнало през втората половина на ХIХ в., в основата на което стоят непосредствените впечатления и преживявания на твореца пред ясно очертаните образи и големи композиционни форми.
импресионист
мн. импресионѝсти, м. Последовател на импресионизма. Художник импресионист.
импресионистка
мн. импресионѝстки, ж. Жена импресионист.
импресия
мн. импрѐсии, ж.
1. Произведение на изкуството или на литературата, посветено на някакво впечатление, чувство или преживяване на твореца. Музикална импресия. Написах една импресия.
2. Впечатление.
имприме
мн. импримѐта, ср. Копринен плат с щампирани шарки.
импровизация
мн. импровиза̀ции, ж.
1. Импровизиране.
2. Словесно или музикално произведение, създадено по време на изпълнение.
импровизирам
импровизѝраш, несв. и св.; Какво.
1. Създавам или изменям произведение на изкуството по време на изпълнение. По време на спектакъл обичаше да импровизира реплики. Импровизирам мелодии на пианото.
2. Уреждам, осъществявам нещо без предварителна подготовка. Импровизирам тържество.
същ. импровизиране, ср.
импровизиране
вж. импровизирам
импулс
мн. импу̀лси, (два) импу̀лса, м.
1. Вътрешен подтик, желание за осъществяване на нещо. Успехът ми даде импулс да се боря.
2. Спец. В биологията — мигновено движение, разпространяващо се по невроните, предизвикано от дейността на нервните възбудители.
3. Спец. В електротехниката — краткотраен единичен скок на тока или напрежението в електрическа верига.
импулсивен
импулсѝвна, импулсѝвно, мн. импулсѝвни, прил.
1. Който е склонен да действа по импулс. Той е много избухлив и импулсивен.
2. Който е предизвикан от импулс (във 2 знач.). Импулсивни движения.
импулсирам
импулсѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Давам импулс за нещо. Любовта на публиката я импулсира да работи още повече.
имунен
иму̀нна, иму̀нно, мн. иму̀нни, прил. Спец. В медицината — който се отнася до имунитет. Имунна защита на организма.
• Имунни тела. — Серумни образувания, които неутрализират токсините в организма.
• Синдром на придобитата имунна недостатъчност (спин). — Вирусно заболяване, което разрушава имунната система.
имунизация
мн. имуниза̀ции, ж. Спец. В медицината — имунизиране. Правя имунизация.
имунизирам
имунизѝраш, несв. и св.; Кого.
1. Спец. В медицината — чрез вкарване в организма на ваксина или имунен серум създавам изкуствен имунитет към заразни болести.
2. Прен. Създавам морална устойчивост у някого към нещо.
имунитет
м., само ед.
1. Спец. В медицината — вродена или придобита невъзприемчивост на организма на някои болести. Получавам имунитет. Загубвам имунитета си.
2. В ботаниката — устойчивост на растенията на болести или неприятели.
3. Специални права, с които се ползват някои лица — депутати, дипломати и др. Дипломатически имунитет.
имуно-
Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до имунитет, напр. имунобиология, имуногенен, имунозащитен, имунотерапия и др.
имунология
ж., само ед. Наука за закономерностите на имунитета при живите организми.
имуществен
иму̀ществена, иму̀ществено, мн. иму̀ществени, прил. Който се отнася до имущество. Имуществен спор.
имущество
мн. иму̀щества, ср. Всичко, което е притежание на някого — къща, земя, вещи. При бедствието е похабено имущество за милиони левове. Нямам никакво имущество — само една чанта с дрехи.
• Движимо имущество. — Имущество, което може да бъде пренасяно.
• Недвижимо имущество. — Земя и сгради като собственост на някого.
ин
В таоизма — един от двата допълващи се и противоположни основни принципи на китайската философия — този на женското начало, на земята, студа, тъмнината, неподвижността и т. н. Противоположно на ян.
ин-
представка. В състава на думи със значение за включване, напр. инвагинация, инфилтрация.

представка. В състава на думи със значение за спиране на дейност или придаване на отрицателен смисъл, напр. инадаптация, инактивация.
инак
нареч. Иначе.
инакъв
ѝнаква, ѝнакво, мн. ѝнакви, показ. мест. Различен от този, за който говорим; не такъв, друг. Дай ми един лист, но не такъв, а инакъв. Видях в магазина един шкаф, но не като нашия, а по-инакъв.
инат
м., само ед. Разг.
1. Твърдоглавие, безсмислено упорство. Гладна е, но от инат не яде. Инатът не му позволява да се извини.
2. Като прил., неизм. Който е твърдоглав, безсмислено упорит. Няма да се съгласи, той е инат човек. Инат човек е, и да е виновен, няма да си признае.
• Правя на инат. — Правя нарочно, без причина или смисъл.
• Продавам инати. — Проявявам инат.
инатя се
инатѝш се, мин. св. инатѝх се, мин. прич. инатѝл се, несв. Разг. Проявявам инат. Инати се, не отстъпва от цената.
инаугурация
В Древен Рим въвеждането в длъжност на авгур.
В наши дни така се нарича церемония при встъпване във висока длъжност, например на ректор на университет, държавен глава, която обикновено се провежда тържествено.
иначе
нареч.
1. По друг начин. Иска ми се да живеем по-иначе. Трябва да работя иначе, не както досега.
2. Поначало, по принцип, изобщо. Иначе сме добре, но трябва да пестим пари.
3. Като съюз. В противен случай. Трябва да отидеш на лекар, иначе съвсем ще закъсаш.
• Тъй или иначе. — Бездруго. Тъй или иначе ще ходя на пазара, ще ти купя и вестник.
инвагинация
мед. Вмъкване, вгъване.
инвазия
ж., само ед.
1. Нахлуване, влизане, нашествие. Инвазия на войски в чужда територия.
2. Спец. В медицината — проникване на болестни причинители в организма.
инвалид
мн. инвалѝди, м. Лице, което е с намалена или напълно изгубена работоспособност в резултат от болест или нараняване. • Военноинвалид. Лице, станало инвалид по време на война или на военна служба.
прил. инвалиден, инвалѝдна, инвалѝдно, мн. инвалѝдни. Инвалидна количка.
инвалиден
вж. инвалид
инвариант
мн. инвариа̀нти, (два) инвариа̀нта, м.
1. Величина, признак, които остават неизменни при преобразувания.
2. Спец. В езикознанието — общият неизменен признак на една единица, който обединява нейните варианти.
прил. инвариантен, инвариа̀нтна, инвариа̀нтно, мн. инвариа̀нтни.
инвариантен
вж. инвариант
инвектива
книж. Словесни нападки, оскърбителни думи.
инвентар
м., само ед.
1. Движимо имущество на предприятие, учреждение и др.
2. Списък, опис на движимото имущество.
прил. инвентарен, инвента̀рна, инвента̀рно, мн. инвента̀рни. Инвентарен номер.
инвентарен
вж. инвентар
инвентаризация
мн. инвентариза̀ции, ж. Периодична проверка на инвентара в предприятие, учреждение. Правя инвентаризация.
инвентаризирам
инвентаризѝраш, несв. и св.; Какво. Правя инвентаризация.
същ. инвентаризиране, ср.
инвентаризиране
вж. инвентаризирам
инвенция
ж., само ед. Творческо постижение, хрумване, въображение.
инверсия
мн. инвѐрсии, ж.
1. Спец. Изменение на обикновения ред на думите в изречение или словосъчетание, използвано като стилистичен похват.
2. В метеорологията — покачване на температурата в атмосферата отдолу нагоре. Температурна инверсия.
3. В химията — разлагане на водни разтвори на обикновената захар с помощта на киселина или ензими.
4. В музиката — повторение на темата или на мотива с противоположна посока на интервалите.
инвестирам
инвестѝраш, несв. и св.; какво, в какво. Влагам капитал в предприятие, производство, строеж и др. Инвестирам средства в книгоиздаването. Инвестирам в строеж на жилище. Инвестирам в образование.
същ. инвестиране, ср.
инвестиране
вж. инвестирам
инвеститор
мн. инвестѝтори, м.
1. Предприятие или лице, което инвестира в нещо. В страната ще дойдат и инвеститори чужденци.
2. Служебно лице, което контролира изпълнението на строителни работи. Инвеститорът изисква да се строи с тухли от първо качество.
прил. инвеститорски, инвестѝторска, инвестѝторско, мн. инвестѝторски. Инвеститорски контрол.
инвеститорски
вж. инвеститор
инвестиционен
инвестицио̀нна, инвестицио̀нно, мн. инвестицио̀нни, прил. Който се отнася до инвестиция. Инвестиционен капитал.
инвестиция
мн. инвестѝции, ж.
1. Само ед. Инвестиране.
2. Средствата, които се инвестират. Правя инвестиции в петролодобива.
ингвинален
мед. Слабинен, отнасящ се до слабинната област.
индекс
мн. ѝндекси, (два) ѝндекса, м.
1. Номериран показалец в края на научно съчинение. Индекс на използваните източници.
2. Спец. Във финансите — процент, който изразява последователни изменения в икономическо явление. Индекс на инфлацията.
3. Списък на забранени книги, обикн. от църквата.
4. Спец. В математиката — цифрен или буквен знак, който стои след буква или цифра.
5. Означаване на библиотечна сигнатура.
6. Номер, поставен след дума, обикн. в научно съчинение, за отвеждане към някакви бележки извън страницата.
индексация
мн. индекса̀ции, ж. Съставяне на индекс (във 2 и 3 знач.).
индексирам
индексѝраш, несв. и св. Съставям индекс (най-често във 2 и 3 знач.). Според индекса на инфлацията се индексират и заплатите.
индетерминизъм
Идеалистическо учение, което отхвърля всеобщата закономерност и причинна зависимост в природата и обществото, като признава абсолютната свобода на човешката воля.
индивид
мн. индивѝди, (два) индивѝда, м. Отделно взет човек или животно, отделен екземпляр. Свобода на индивида. Всеки индивид реагира по различен начин на промените в храненето.
индивидуален
индивидуа̀лна, индивидуа̀лно, мн. индивидуа̀лни, прил.
1. Който е присъщ на един индивид, личен. Индивидуален характер. Индивидуална красота. Индивидуални способности.
2. Който се отнася до дейност на един човек; единичен. Индивидуално изпълнение.
3. Който се извършва с оглед на един индивид. Индивидуално класиране. Индивидуално хранене на животни.
индивидуализирам
индивидуализѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Отделям, представям, откроявам от другите. Тези особености на стила индивидуализират поета.
същ. индивидуализиране, ср.
индивидуализиране
вж. индивидуализирам
индивидуализъм
м., само ед.
1. Спец. Във философията — принцип в идеалистическата философия, според който личността е независима от обществото.
2. Стремеж у отделна личност да живее и да се изявява самостоятелно, без колектива.
3. Стремеж у отделна личност да се изявява за сметка на колектива.
индивидуалист
мн. индивидуалѝсти, м.
1. Привърженик на индивидуализма (в 1 знач.).
2. Човек, склонен към индивидуализъм (във 2 и 3 знач.).
индивидуалистичен
индивидуалистѝчна, индивидуалистѝчно, мн. индивидуалистѝчни, прил. Който се отнася до индивидуализъм.
индивидуалистка
мн. индивидуалѝстки, ж. Жена индивидуалист.
индивидуалност
индивидуалността̀, само ед., ж.
1. Отличителните, личните качества на нещо. Индивидуалност на писател. Творческа индивидуалност.
2. Отличителност, отделност. Всеки учен има своя индивидуалност на подхода.
индивидуация
Характерното за даден индивид. У Лайбниц — същност, даваща конкретно индивидуално съществуване на всяко същество. У Юнг — процес на активизиране на индивидуалната същност, свързващ индивидуалното съзнание с колективното несъзнавано.
индигестия
мед. Нарушено храносмилане, протича с дискомфорт, гадене, оригване, подуване на корема и др.
индиго
мн. индѝга, ср.
1. Само ед. Тропически храст, от чийто сок се получава тъмносиня боя.
2. Само ед. Боята, получена от този храст.
3. Тънък хартиен лист, от едната страна покрит със синя боя, предназначен за копиране на повече екземпляри при писане. Дай ми две индига.
прил. индигов, индѝгова, индѝгово, мн. индѝгови.
индигов
вж. индиго
индикатор
мн. индика̀тори, (два) индика̀тора, м. Спец.
1. Уред към машина или апарат, който показва някакви данни.
2. Вещество, което, поставено в разтвор, чрез оцветяването си показва данни за протичането на химическа реакция.
индикация
мн. индика̀ции, ж.
1. Показател. Повишаването на температурата е индикация за влошаване на състоянието.
2. Обикн. мн. Указания за действието на лекарство; предписания.
индиректен
индирѐктна, индирѐктно, мн. индирѐктни, прил. Непряк, косвен, околен. Индиректен начин.
индиферентен
индиферѐнтна, индиферѐнтно, мн. индиферѐнтни, прил. Безразличен, безучастен. Индиферентен към политиката.
индиферентност
индиферентността̀, само ед., ж. Безразличие. Отнасям се с индиферентност.
индолентен
мед. Неболезнен.
индосамент
Банков термин: предавателен подпис върху обратната страна на документ. Индосирането на разчетен документ представлява акт на преотстъпване на правото на собственост върху документа и покриваните от него стоково-материални ценности или парични средства.
индрише
мн. индришѐта, ср. Стайно цвете от семейство здравецови с нарязани ароматни листа и малки виолетови цветчета с приложение като подправка и билка.
индуизъм
м., само ед. Религия в Индия, възникнала през IV век на основата на браманизма и будизма.
индуист
мн. индуѝсти, м. Привърженик на индуизма.
индуистка
мн. индуѝстки, ж. Привърженичка на индуизма.
индуктивен
индуктѝвна, индуктѝвно, мн. индуктѝвни, прил.
1. Който си служи с индукция (във 2 знач.).
2. Който е предизвикан от индукция (в 3 знач.).
индуктирам
индуктѝраш, несв. и св.; Какво. Създавам електрически ток чрез индукция.
индуктор
мн. инду̀ктори, (два) инду̀ктора, м.
1. Ръчна магнитноелектрическа машина за получаване на променлив ток.
2. В електротехниката — магнит, който създава магнитно силово поле при динамомашина.
индукция
ж., само ед. Спец.
1. Възникване на едно явление под въздействието на друго.
2. В логиката — умозаключение, при което от частни истини се извеждат общи съждения.
3. Във физиката — възбуждане на електричество в проводник под влияние на друго тяло, заредено с електричество.
индулгенция
мн. индулгѐнции, ж. Истор. Папско писмо или частица от свещен предмет, които се продават и служат за опрощение на греховете.
индурация
мед. Уплътняване и втвърдяване на тъкани, напр. induratio penis plastica — уплътняване на кавернозните тела на пениса поради абнормна продукция на фиброзна тъкан.
индустриален
индустриа̀лна, индустриа̀лно, мн. индустриа̀лни, прил. Който е свързан с индустрията. Индустриално производство. Индустриален град.
• В индустриално количество (размери). — Разг. В ненормално голямо количество. Яде пържени яйца в индустриално количество.
индустриализация
ж., само ед. Изграждане на едра машинна промишленост като основен начин на производство в дадена страна.
индустриализирам
индустриализѝраш, несв. и св.; Какво. Извършвам индустриализация.
индустрия
мн. инду̀стрии, ж. Едро производство с машинна техника; промишленост.
инервация
ж., само ед. В медицината — изпращане на дразнения от централната нервна система към различни органи.
инертен
инѐртна, инѐртно, мн. инѐртни, прил.
1. Който е бездеен, безинициативен, подчиняващ се на обстоятелствата.
2. Във физиката — който се движи по инерция.
• Инертни материали. — Спец. Материали, които не влизат в химическо взаимодействие с други вещества.
инерция
ж., само ед.
1. Спец. Във физиката — свойство на телата да запазват състоянието си на покой или движение, докато външна сила не промени това състояние.
2. Прен. Продължаващо влияние на причини, сили и др. Действам по инерция. По инерция още се събуждам рано.
3. Прен. Неподвижност, бездействие. Обхванала ме е инерция, нищо не ми се върши.
инжектирам
инжектѝраш, несв. и св.; какво, На кого. Правя инжекция. Инжектират ми антибиотик три пъти дневно.
инжекция
мн. инжѐкции, ж.
1. Впръскване чрез спринцовка на течно лекарство в организма. Правя инжекция. Удрям инжекция. Бия инжекция. Бия си инжекции.
2. Разг. Спринцовка. Видях, че сестрата вади инжекцията.
3. Впръскване на разтвор в скала, стена и др. за заздравяване. Бетонова инжекция.
• Финансова инжекция. — Разг. Получаване на финансови средства в труден момент.
инженер
мн. инженѐри, м. Специалист с висше техническо образование. Строителен инженер. Машинен инженер.
прил. инженерен, инженѐрна, инженѐрно, мн. инженѐрни.
инженерен
вж. инженер
инженерство
мн. инженѐрства, ср.
1. Само ед. Висше техническо образование, подготовка на инженер.
2. Специалност на инженер. Всички инженерства изискват да се знае математика.
3. Остар. Учреждение, в което работят инженери. Вчера бях в инженерството.
инициал
мн. инициа̀ли, (два) инициа̀ла, м.
1. Първата буква на име, която може да служи при подписване на лицето. На бележката написа само инициалите си.
2. Едра първа буква на текст в книга.
инициатива
мн. инициатѝви, ж.
1. Идея за някакво действие, ново начинание и осъществяването му. Давам инициатива.
2. Ръководене на някакво действие. Взе инициативата за тържеството в свои ръце.
инициативен
инициатѝвна, инициатѝвно, мн. инициатѝвни, прил.
1. Който е свързан с инициатива.
2. Който има инициативи; предприемчив, деен. Много е инициативен, вече се е занимавал с няколко вида дейности.
инициатор
мн. инициа̀тори, м. Лице, което дава инициатива, идея за осъществяване на нещо.
инициаторка
мн. инициа̀торки, ж. Жена инициатор.
инкарнация
Въплъщаване. Религиозно-философска доктрина, постулираща зачеването и раждане на разумно същество (най-често човек), което е материално проявление на трансцендентно същество или сила.
Християнството, индуизмът, будизъмът и кабала са най-известните традиции, ползващи тази идея, в контекста на своите верски системи.
инкарцерация
мед. Заклещване, напр. заклещване на херния.
инкасатор
мн. инкаса̀тори, м. Длъжностно лице, което периодично отчита или/и събира суми, дължими на предприятие или учреждение (за ток, вода и др.). Инкасаторът за водата идва.
инкасаторка
мн. инкаса̀торки, ж. Жена инкасатор.
инкасирам
инкасѝраш, несв. и св.; Какво. Периодично събирам суми, дължими на предприятие или учреждение (за ток, вода и др.).
инкасо
неизм.
1. Спец. В банковото дело — разплащане между лица и организации, при което банката събира сумите по дадени документи (полици, чекове и др.).
2. Спец. В банковото дело — наличните суми и ценни книжа в една каса.
инквизирам
инквизѝраш, несв. и св.; Кого. Подлагам на инквизиция, измъчвам.
инквизиция
мн. инквизѝции, ж.
1. ист. Само ед. Съдебно-полицейски орган на Католическата църква през средните векове, който жестоко наказвал еретиците.
2. Разследване или разпит на провинени, придружени с нечовешки мъчения, убийства и др.
3. Прен. Морален тормоз.
инклинация
мед. Наклоняване, отклоняване.
инкогнито
нареч. За известни личности — под чуждо име или като непознат. Министърът ходил на концерта инкогнито. Пътувам инкогнито.

• Тера инкогнита. Нещо напълно непознато. Тези въпроси за мене са тера инкогнита.
инконтиненция
мед. Неволно изпускане на урината, неспособност за волево задържане на урината. Дължи се на недостатъчност на сфинктерите на пикочния мехур. Различават се непълна и пълна, чиста и комбинирана инконтиненция.
инкреторен
мед. Вътрешносекреторен, отнасящ се до вътрешната секреция, ендокринен.
инкриминация
мн. инкримина̀ции, ж. Спец.
1. В правото — обвиняване в престъпление.
2. Обявяване на нещо за престъпно. Инкриминация на книга. Инкриминация на филм.
инкриминирам
инкриминѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Извършвам инкриминация.
инкрустация
мн. инкруста̀ции, ж.
1. Само ед. Приложно изкуство за врязване в повърхност на украса от друг материал. Инкрустация със седеф.
2. Самите врязани украшения. Мебели с инкрустации.
3. Отлагане на соли по стените на тръбопроводи.
инкрустирам
инкрустѝраш, несв. и св.; Какво. Занимавам се с инкрустация (в 1 знач.).
същ. инкрустиране, ср.
инкрустиране
вж. инкрустирам
инкубатор
мн. инкуба̀тори, (два) инкуба̀тора, м.
1. Апарат за изкуствено люпене на птици; люпилня. Пилета от инкубатор.
2. Прен. Място, благоприятно за развитие на вредни екземпляри или пороци; развъдник. Инкубатор на комари. Инкубатор на наркомани.
ино-
Първа съставна част на сложни думи със значение чужд, друг, напр. иноземен, иноплеменен, инороден и др.
иновация
мн. инова̀ции, ж.
1. Нововъведение.
2. Изменение в дадено явление.
иноверец
мн. иновѐрци, м. Друговерец.
инок
мн. ино̀ци, м. Монах, калугер.
инокиня
мн. инокѝни, ж. Монахиня, калугерка.
инокулация
ж., само ед. Спец. В медицината — изкуствено заразяване на опитни животни чрез впръскване на заразен материал в тях.
иноперабилен
мед. Състояние, което не може да бъде лекувано чрез операция, неподходящ за оперативно лечение.
иносказание
мн. иносказа̀ния, ср. Използване на изрази със скрит смисъл със стилистична цел.
инсект
мн. инсѐкти, м. Насекомо.
инсектицид
мн. инсектицѝди, (два) инсектицѝда, м. Препарат за унищожаване на вредни насекоми.
инсектициди
мед. Вещества, използвани за унищожаване на насекоми.
инсектология
ж., само ед. Наука за насекомите; ентомология.
инсерция
мед. 1. Прикрепване, залавяне, залавно място, напр. мястото на закрепване на скелетните мускули към кост.
2. Генна мутация — вмъкване на нуклеотидна двойка в даден ген, при което се променя неговата структура.
инсинератор
Пещ за изгаряне на смет, крематориум.
При изгарянето се образуват вредни токсични вещества, които замърсяват околната среда.
Инсинератор за отпадъци — инсталация, в която се изгарят отпадъци.
инсинуация
мн. инсинуа̀ции, ж.
1. Измисляне и разпространяване на клевети. Не може да живее без инсинуации.
2. Клевета, интрига. Последната ѝ инсинуация беше, че той щял да става депутат.
инсинуирам
инсинуѝраш, несв. и св.; Какво. Измислям и разпространявам клевети за някого.
инсолация
мед. 1. Слънчево облъчване, слънчеви бани.
2. Слънчасване, слънчев удар.
инспектирам
инспектѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Контролирам подведомствени органи за изпълнение на задължения. Инспектирам училище. Инспектирам завод.
същ. инспектиране, ср.
инспектиране
вж. инспектирам
инспектор
мн. инспѐктори, м. Лице, което инспектира. Финансов инспектор.
инспекторат
мн. инспектора̀ти, (два) инспектора̀та, м.
1. Учреждение, служба за инспектиране.
2. Всички инспектори в учреждение за инспектиране. Целият инспекторат се събра да решава въпроса.
3. Сградата на учреждение за инспектиране.
инспекция
мн. инспѐкции, ж.
1. Инспектиране.
2. Учреждение, служба за инспектиране. Данъчна инспекция.
3. Сградата на учреждение за инспектиране. Инспекцията се намира в центъра на града.
инспиратор
мн. инспира̀тори, м.
1. Лице, което подбужда, подстрекава за нещо.
2. Спец. В техниката — устройство, което подава въздух, обикн. при смеси.
инспирация
мн. инспира̀ции, ж.
1. Подбуждане, подстрекаване. Убийството е по негова инспирация.
2. В медицината — вдишване.
инспирирам
инспирѝраш, несв. и св.; Какво.
1. Подбуждам, подстрекавам. Инспирирам заговор.
2. За техническо устройство — всмуквам въздух или газ.
инсталация
мн. инстала̀ции, ж.
1. Спец. В техниката — система от уреди за извършване на определена работа или процес; съоръжение. Хладилна инсталация. Отоплителна инсталация.
2. Инсталиране.
3. Разг. Електрическа инсталация. Направихте ли инсталацията на къщата?
инсталирам
инсталѝраш, несв. и св.; Какво.
1. В техниката — монтирам инсталация.
2. Разг. Поставям, монтирам. Инсталирахме мивка в килера. Инсталирам миячна машина.
3. Прен. Разг. Настанявам. Ще ви инсталирам в моята стая.
инсталирам се. — Разг. Настанявам се, разполагам се, заставам някъде. Рано сутринта се инсталирах пред кабинета на ректора.
инстанция
мн. инста̀нции, ж. Поредна степен в йерархията на органи или ведомства. Ще се отнеса към по-висша инстанция. Това е последната инстанция.
инстилация
мед. Капване, накапване, вливане на лекарствени средства капка по капка.
инстинкт
мн. инстѝнкти, (два) инстѝнкта, м.
1. Вродена способност у човека и животните да извършват несъзнателно целесъобразни действия. Инстинкт за дъвкане.
2. Подсъзнателно, вътрешно чувство.
прил. инстинктивен, инстинктѝвна, инстинктѝвно, мн. инстинктѝвни.
инстинктивен
вж. инстинкт
институт
мн. институ̀ти, (два) институ̀та, м.
1. Висше или полувисше учебно заведение. Инженерен институт. Педагогически институт.
2. Учреждение за научноизследователска работа в определена област.
3. Персоналът и сградата на учебно заведение или на учреждение за научноизследователска работа.
4. Институция. Институтът на брака.
институция
мн. институ̀ции, ж.
1. Сфера на социалните отношения или обществен орган, установени юридически или морално. Институцията на църквата.
2. Учреждение.
инструктаж
мн. инструкта̀жи, (два) инструкта̀жа, м. Инструктиране. Инструктаж за провеждане на кампанията.
инструктирам
инструктѝраш, несв. и св.; Кого. Давам указания за извършване на някаква работа. Инструктирам работниците за управление на новите машини.
същ. инструктиране, ср.
инструктиране
вж. инструктирам
инструктор
мн. инстру̀ктори, м. Длъжностно лице, което дава инструкция или извършва обучение в някаква дейност. За първи път шофирам без инструктор.
инструкторка
мн. инстру̀кторки, ж. Жена инструктор.
инструкция
мн. инстру̀кции, ж.
1. Указание, наставление за извършване на работа или дейност. Давам инструкции. Получавам инструкции. Работя по инструкции.
2. Прен. Документ с писмени указания за извършване на работа или дейност. Загубили сме инструкцията за експлоатация на печката.
инструмент
мн. инструмѐнти, (два) инструмѐнта, м.
1. Уред за извършване на определена работа, обикн. ръчна. Купих си всякакви инструменти за работа с дърво.
2. Прибор за произвеждане на музика. Музикален инструмент. Струнен инструмент.
3. Разг. Само ед. Всички уреди за извършване на вид дейност. Всичкия си инструмент нося в колата.
прил. инструментален, инструмента̀лна, инструмента̀лно, мн. инструмента̀лни. Инструментална стомана. Инструментална музика.
инструментален
вж. инструмент
инструментариум
м., само ед. Всички инструменти за една дейност.
инсулин
м., само ед.
1. Хормон, продукт на задстомашната жлеза.
2. Лекарство, съдържащо този хормон.
инсулином
мед. Аденом на панкреаса, произхождащ от бета-клетките на Лангерхансовите острови. Продуцира инсулин и протича с хипогликемия.
инсулт
мн. инсу̀лти, (два) инсу̀лта, м. Кръвоизлив в мозъка, придружен от загуба на съзнание и парализа; мозъчен удар. Получавам инсулт. Има два инсулта.
инсуфициенция
мед. Недостатъчност, функционална слабост, непълно затваряне на сърдечна клапа, напр. митрална инсуфициенция.
инсценирам
инсценѝраш, несв. и св.; Какво.
1. Приспособявам литературно произведение за представяне на сцена.
2. Прен. Представям изкуствено, за да заблудя или за да възстановя някаква случка. Инсценирам самоубийство. Инсценирам престъпление.
интактен
мед. Неповреден, незасегнат, цялостен.
интевюирам
интервюѝраш, несв. и св.; Кого. Провеждам интервю. Интервюираха режисьора във връзка с новия му филм.
интеграл
мн. интегра̀ли, (два) интегра̀ла, м. Спец. Величина, получена в резултат от математическо действие или разглеждана като сума от своите най-малки части.
интеграция
ж., само ед.
1. Обединяване в едно цяло на групи, колективи, страни поради обща работа или/и общи интереси.
2. В икономиката — сътрудничество между няколко страни или между ведомства в една страна.
интегрирам
интегрѝраш, несв. и св.; Кого, какво.
1. В математиката — намирам интеграл.
2. Правя интеграция; обединявам, окрупнявам.
интегрирам се. — Обединявам се с някого, с нещо.
интегритет
книж. Цялостност, целокупност. Честност, непоквареност.
интелект
м., само ед. Способности за мислене, равнище на умствено развитие на човека. Висок интелект. Развит интелект.
интелектуален
интелектуа̀лна, интелектуа̀лно, мн. интелектуа̀лни, прил.
1. Който се отнася до интелект. Интелектуално развитие.
2. Който е предназначен за читател или зрител с високо развит интелект. Интелектуална литература. Интелектуален филм.
3. Който е с високо развит интелект. Интелектуален тип хора.
интелектуалец
мн. интелектуа̀лци, м. Човек, който се занимава с умствен, творчески труд.
интелектуализъм
Идеалистически теории, които поставят на първо място интелекта, а пренебрегват ролята на практика та в познанието. Направление в психологията, което извежда целия психичен живот от представите и мисленето, а омаловажава чувството и волята.
интелектуалка
мн. интелектуа̀лки, ж. Жена интелектуалец.
интелигент
мн. интелигѐнти, м. Човек, който прина xe "èíòåëåêòóˆëêà" длежи към интелигенцията.
интелигентен
интелигѐнтна, интелигѐнтно, мн. интелигѐнтни, прил.
1. Който е с високи интелектуални способности; умен, схватлив. Детето беше много интелигентно, но нямаше възможност да учи.
2. Който е образован, културен. Тя е от интелигентно семейство на учители.
интелигентка
мн. интелигѐнтки, ж. Жена интелигент.
интелигенция
ж., само ед. Хора, които професионално се занимават с умствен, обикн. творчески труд и образуват обществена прослойка.
интендант
мн. интенда̀нти, м. Длъжностно лице, което се грижи за снабдяването с храна, облекло и др. (обикн. в армията).
интендантство
мн. интенда̀нтства, ср.
1. Поделение в армията, което се грижи за снабдяването с храна, облекло и др.
2. Сградата и персоналът на това поделение като съвкупност.
интензивен
интензѝвна, интензѝвно, мн. интензѝвни, прил.
1. Който е напрегнат, усилен. Интензивна подготовка.
2. В икономиката — който има висока производителност. Интензивна технология. Интензивно селско стопанство.
3. Прен. За цвят — наситен.
същ. интензивност, интензивността̀, ж.
интензивност
вж. интензивен
интензитет
м., само ед. Степен на концентрация, разпространение или действие на светлина, звук и др. за единица време върху единица повърхност; сила.
интензификация
ж., само ед.
1. Увеличаване на силата, скоростта, напрегнатостта на действие или дейност.
2. В икономиката — увеличаване на производителността на труда.
интензифицирам
интензифицѝраш, несв. и св.; Какво. Правя интензивен.
интер-
Първа съставна част на сложни думи със значение:
1. Между, заедно, напр. интермедия, интерпарламентарен, интерференция и др.
2. Интернационален, международен, напр. интербригадист, интерклуб и др.
интерартикуларен
мед. Междуставен, разположен между две стави.
интербригадист
мн. интербригадѝсти, м. Истор. Участник в международните бригади в Испанската гражданска война (1936 –
1939. .
интервал
мн. интерва̀ли, (два) интерва̀ла, м.
1. Промеждутък, прекъсване във време или пространство. Лекарството се взема пет дни с интервал от един ден. Какъв е интервалът между буквите?
2. Спец. В музиката — отношението между височините на два тона, взети последователно или заедно.
3. Спец. В математиката — съвкупност от всички числа и точки между две числа или между две точки.
интервенция
мн. интервѐнции, ж.
1. Чужда намеса, обикн. въоръжена, във вътрешните работи на една държава.
2. Намеса, грубо вмешателство в чужди дела.
3. Хирургическа намеса.
интервертебрален
мед. Междупрешленен, разположен между прешлените.
интервю
мн. интервю̀та, ср. Разговор на журналист с политически, културен или друг деец, предназначен за публикуване или излъчване. Вземам интервю. Давам интервю.
интервюирам
, интервюираш, несв. и св. ; кого. Провеждам интервю. Интервюираха режисьора във връзка с новия му филм.
интерес
мн. интерѐси, (два) интерѐса, м.
1. Обикн. ед. Предизвикано от нещо внимание и желание за опознаването му. Чета с интерес. Проявявам интерес.
2. Обикн. ед. Важност, значителност. Този въпрос е от голям интерес за мене.
3. Обикн. мн. Влечения, стремежи. Имам интереси в областта на археологията. Проявявам литературни интереси.
4. Обикн. мн. Потребности, права, облаги. Работя за интересите на обществото. Отстоявам държавните интереси. Тази политика е в ущърб на държавните интереси.
5. Обикн. ед. Полза, изгода. Използвам служебното си положение в свой интерес. Имам интерес търговията да върви.

• В интерес на истината. — В името на истината. В интерес на истината така беше.
интересен
интерѐсна, интерѐсно, мн. интерѐсни, прил. Който възбужда интереса; привлекателен, занимателен. Интересна книга. Интересен въпрос. Интересен човек.
интересувам
интересу̀ваш, несв. и св.; Кого. Предизвиквам интерес. Футболът вече не ме интересува. Той я интересува само с парите си.
интересувам се. — Проявявам интерес. Интересувам се от кино. Сега се интересувам от търговия.
интересчийка
мн. интересчѝйки, ж. Жена интересчия.
интересчия
мн. интересчѝи, м. Разг. Човек, който във всичко преследва само личните си интереси.
интериор
мн. интерио̀ри, (два) интерио̀ра, м. Архитектурно и художествено оформление на вътрешността на сграда или на помещение. Целта е да си създадем приятен интериор.
интеркостален
мед. Междуребрен, намиращ се между ребрата.
интеркурентен
Който става между други явления; промеждутъчен.
интерлобарен
мед. Разположен между лобовете на даден орган.
интерлобуларен
мед. Разположен между лобулите на даден орган.
интермедиерен
мед. Междинен, среден, намиращ се по средата.
интерменструален
мед. Между две последователни менструации.
интермисия
мед. 1. Временно прекъсване.
2. Интервал между два пристъпа на болест, напр. малария.
интермитентен
книж. Периодически прекъсващ.
интернат
мн. интерна̀ти, (два) интерна̀та, м. Общежитие за ученици; пансион. Живее на интернат.
интернационален
интернациона̀лна, интернациона̀лно, мн. интернациона̀лни, прил. Международен. Интернационални връзки. Интернационална организация.
интернирам
интернѝраш, несв. и св.; Кого. Като наказателна мярка заставям някого да напусне местожителството си и да се засели в посочено място.
същ. интерниране, ср.
интерниране
вж. интернирам
интернист
мн. интернѝсти, м. Спец. Лекар, специалист по вътрешни болести.
интернистка
мн. интернѝстки, ж. Жена интернист.
интерорецептор
мед. Рецептори, специализирани да възприемат информация от вътрешните органи.
интерпарламентарен
интерпарламента̀рна, интерпарламента̀рно, мн. интерпарламента̀рни, прил. Който се отнася до сътрудничество между парламентите на различни страни. Интерпарламентарен съюз.
интерпелация
ж., само ед. Спец. Форма на парламентарен контрол — право на депутат да иска от правителството отговор за свои действия или намерения.
интерпретация
мн. интерпрета̀ции, ж.
1. Тълкуване на смисъла на нещо, обикн. на текст.
2. Изпълнение на художествено или музикално произведение с вложено лично тълкуване.
интерпретирам
интерпретѝраш, несв. и св.; Какво. Правя тълкуване на нещо, обикн. при пресъздаването му. Интерпретирам моменти от романа по свой начин.
интерскапуларен
мед. Междулопатков, намиращ се между лопатките.
интерстициален
мед. Отнасящ се до интерстициума.
интерстициум
мед. Малки тесни пространства, намиращи се между паренхима на даден орган. Неспецифична тъкан, напр. съединителна.
интертриго
мед. Възпаление на кожата, причинено от триене на две допиращи се кожни повърхности, напр. под гърдите у жени, между бедрата, в ингвиналните гънки и др.
интерференция
ж., само ед. Спец.
1. Във физиката — наслагване на взаимносвързани звукови, светлинни и др. вълни, при което се получават места с увеличаване или с намаляване на движението им.
2. В езикознанието — пренасяне на особености от родния език върху изучавания чужд език.
интерцелуларен
мед. Междуклетъчен, разположен между клетките.
интестинален
мед. Чревен, отнасящ се до червата.
интизамджия
Диал.
събирач на интизап
интизап
общински налог от продажба на добитък и др.
интима
мед. Вътрешна обвивка (tunica intima) — най-вътрешният слой на стената на кръвоносните и лимфните съдове. Състои се от ендотелен слой, субендотелен слой (липсва в малките артерии) и еластична мембрана.
интимен
интѝмна, интѝмно, мн. интѝмни, прил.
1. Който е дълбоко личен, съкровен. Интимни преживявания.
2. Който е доверен, свойски, задушевен. Интимен разговор.
3. Който е любовен. Интимни връзки.
същ. интимност, интимността̀, ж.
интимнича
интѝмничиш, мин. св. интѝмничих, мин. прич. интѝмничил, несв.; с кого. Проявявам по-голяма интимност, отколкото имам в действителност. Още от първата вечер започна да интимничи с него.
интимност
вж. интимен
интоксикация
мн. интоксика̀ции, ж. Спец. В медицината — отравяне на организма с отрови, вкарани отвън или образувани в него.
интонация
мн. интона̀ции, ж.
1. Тон, начин на произнасяне при говорене, изразяващи някакви чувства. Жизнерадостна интонация. Злобна интонация.
2. Спец. В езикознанието — ритмично-мелодичната страна на речта, която се отразява в произнасянето на различни видове изречения. Въпросителна интонация. Възходяща интонация.
3. Спец. В езикознанието — музикално ударение, характерно за речта на някои източни езици. Във виетнамския език има шест вида интонация.
4. Спец. В музиката — точност на звученето на музикален инструмент при свирене или на глас при пеене.
интра
интра-, интро-
Първа съставна част на научни термини със значение във, вътре, вътрешен.
интраабдоминален
мед. Вътрекоремен, намиращ се в коремната кухина.
интраартикуларен
мед. Вътреставен, намиращ се в ставната кухина.
интракраниален
мед. Намиращ се вътре в черепа.
интрамурален
мед. Вътрестенен, намиращ се в стената на кухина или на кух орган.
интраперитонеален
мед. Разположен в перитонеалната кухина.
интраспинален
мед. Вътре в гръбначния канал.
интратекален
мед. Вътре в обвивките на гръбначния мозък.
интраторакален
мед. Вътрегръден, вътре в гръдната кухина.
интраутеринен
мед. Вътрематочен, вътре в матката.
интрацелуларен
мед. Вътреклетъчен, вътре в клетката.
интрига
мн. интрѝги, ж.
1. Клюка, разпространявана, за да злепостави някого или да противопостави няколко души.
2. Любовна връзка с нетраен характер.
3. Спец. В литературно произведение — верига от събития, които разкриват отношенията между героите.
4. Случка или развитие, които раздвижват любопитството, интригуват. Интригата на деня. В текста няма интрига.
интригант
мн. интрига̀нти, м. Човек, който създава интриги (в 1 знач.). Той е голям интригант.
интригантка
мн. интрига̀нтки, ж. Жена интригант.
интригантствам
интрига̀нтстваш, несв. и св. Създавам интриги (в 1 знач.).
интригантствувам
интрига̀нтствуваш, несв. и св. Интригантствам.
интригувам
интригу̀ваш, несв. и св.
1. Възбуждам любопитство, интерес.
2. Водя интрига в художествено произведение.
интро
вж. интра
интроверт
псих. Лице, отдаващо по-голямо значение на своя вътрешен свят, отколкото на външния. Противоположно на екстраверт.
интродукция
мн. интроду̀кции, ж.
1. В музиката — въведение на музикално произведение.
2. Разг. Всякакъв вид въведение, увод.
интроспекция
мн. интроспѐкции, ж. В психологията — самонаблюдение от преживяващото лице; самонаблюдение.
интубация
мед. Въвеждане на тръба в кух орган, главно в ларинкса, трахеята.
интуитивен
интуитѝвна, интуитѝвно, мн. интуитѝвни, прил. Който е основан на интуиция, който се отнася до интуиция.
нареч. интуитивно.
интуитивизъм
Идеалистическо направлание в съвременната буржоазна философия, което умаловажава научното логическо познание и му противопоставя „непосредственото съзерцание“ — интуицията.
интуитивно
вж. интуитивен
интуиционизъм
Направление в съвременната буржоазня философия на математиката, което отрича всички доказателства за съществуването на математическите обекти извън съзнанието.
интуиция
ж., само ед. Усет, способност за несъзнателно проникване в същността на явленията; прозрение. Вярвам на интуицията си. Разбирам по интуиция. Женска интуиция.
инупиат
Племе ескимоси живеещи в Аляска.
инфант
мн. инфа̀нти, м. Истор. В Испания и Португалия — титла, носена от синовете на краля.
инфанта
мн. инфа̀нти, ж. Истор. В Испания и Португалия — титла, носена от дъщерите на краля.
инфантилен
инфантѝлна, инфантѝлно, мн. инфантѝлни, прил.
1. В медицината — който е недоразвит, с детски признаци и поведение.
2. Прен. Който е необмислен, глупав, наивен. Инфантилна постъпка.
инфантилност
инфантилността̀, само ед., ж. Състояние на инфантилен; недоразвитост.
инфаркт
мн. инфа̀ркти, (два) инфа̀ркта, м. Спец. В медицината — тежко сърдечно-съдово заболяване, при което се умъртвява ограничен участък от тъкан поради нарушаване на кръвоснабдяването. Получавам инфаркт. Прекарвам инфаркт. Имам инфаркт.
инфарктен
инфа̀рктна, инфа̀рктно, мн. инфа̀рктни, прил.
1. Който се отнася до инфаркт. Инфарктни болки.
2. Прен. Който е крайно напрегнат, стресов. Инфарктна ситуация.
инфектирам
инфектѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Причинявам инфекция. Инфектирам рана.
инфектирам се. — За рана или орган на тялото — получавам инфекция.
същ. инфектиране, ср.
инфектиране
вж. инфектирам
инфекциозен
инфекцио̀зна, инфекцио̀зно, мн. инфекцио̀зни, прил. Спец.
1. В медицината — за болест или болестен процес — който причинява или е причинен от инфекция; заразен. Инфекциозно заболяване.
2. В медицината — който е свързан с лекуването на такива болести. Инфекциозно отделение.
същ. инфекциозност, инфекциозността̀, ж.
инфекциозност
вж. инфекциозен
инфекция
мн. инфѐкции, ж. Спец. В медицината — проникване на болестотворни микроби в организма и начало на заболяване; заразяване. Стомашно-чревна инфекция.
инфертилитет
мед. Безплодие, намалена или липсваща способност за създаване на потомство.
инфинитив
мн. инфинитѝви, (два) инфинитѝва, м. Спец. В езикознанието — неопределена по число, време и лице форма на глагола в някои езици.
инфлация
ж., само ед. Спец. В икономиката — прекомерно увеличаване на количеството на намиращите се в обръщение парични знаци, предизвикващо тяхното обезценяване.
инфлуенца
ж., само ед. Заразно вирусно заболяване; грип.
информативен
информатѝвна, информатѝвно, мн. информатѝвни, прил. Който информира, осведомява.
информатика
ж., само ед. Наука за автоматичното обработване на информация.
информационен
вж. информация
информация
мн. информа̀ции, ж.
1. Съобщение, сведение за нещо; осведомяване. Давам информация. Получавам информация. Източник на информация.
2. Само ед. Сведения, възприемани и предавани от човека или от специални устройства. Теория на информацията.
прил. информационен, информацио̀нна, информацио̀нно, мн. информацио̀нни.
информирам
информѝраш, несв. и св.; кого, За какво. Давам информация, осведомявам. Говорителят информира журналистите за хода на преговорите.
информирам се. — Получавам, събирам сведения за нещо.
инфра-
Първа съставна част на сложни думи със значение под, по-долу, напр. инфраизлъчване, инфрасветлина, инфрачервен и др.
инфразвук
мн. ѝнфразвуци, (два) ѝнфразвука, м. Спец. Във физиката — звуци с честота под 16 херца, които не се възприемат от човешкото ухо, използвани във военното дело, геологията и др.
инфракция
мед. Ъглово деформиране на костта при деца след огъване на костните пластове, които се вбиват един в друг.
инфраструктура
ж., само ед. Всички необходими съоръжения и средства, които обслужват непряко икономиката и живота (напр. пътища, канализация, енергийни съоръжения и др.).
инфрачервен
ѝнфрачервена, ѝнфрачервено, мн. ѝнфрачервени, прил.
• Инфрачервени лъчи. — Спец. Във физиката — невидимо електромагнитно лъчение, чиито лъчи заемат спектралната област между червения край на видимия спектър и късовълновата част на спектъра на радиовълните.
инфузия
мед. 1. Вливане на течности в организма, напр. физиологичен разтвор, кръв, плазма и др.
2. Запарване — заливане на дрога с вряла вода, за да се извлекат съставките й.
инфузория
мн. инфузо̀рии, ж. Едноклетъчен организъм, който живее в пресни и солени води или като паразит.
инфундибулум
мед. Фуния, подобно на фуния вдлъбване. Напр. инфундибулум на маточната тръба — фуниевидно разширение на латералния край на тръбата, завършващо с ресни.
инхалатор
мн. инхала̀тори, (два) инхала̀тора, м. Апарат за инхалация.
инхалационен
вж. инхалация
инхалация
мн. инхала̀ции, ж. Вдишване на пари, газове и лекарства с лечебна цел.
прил. инхалационен, инхалацио̀нна, инхалацио̀нно, мн. инхалацио̀нни.
инхибитор
мед. Вещество, което потиска или спира различни процеси в организма.
инцидент
мн. инцидѐнти, (два) инцидѐнта, м. Неприятна случка, произшествие. По пътищата често стават тежки инциденти. Пътуването мина без инциденти.
инцидентен
инцидѐнтна, инцидѐнтно, мн. инцидѐнтни, прил. Който е случаен, несистемен, рядък. Инцидентен случай. Пътувам с автобус в инцидентни случаи.
инцизия
мед. Разрез, разрязване, срязване на тъкан.
инцизура
мед. Изрезка, врязване, напр. incisura cardiaca на стомаха — дълбоко вдлъбване между левия ръб на хранопровода и началната част на голямата кривина.
инч
ѝнчът, ѝнча, мн. ѝнчове, (два) ѝнча, м. Английска мярка за дължина, равна на 2,54 см; цол.
ипотека
мн. ипотѐки, ж.
1. Спец. В юриспруденцията — вещно право върху недвижим имот на длъжник в полза на кредитора, в случай че длъжникът не изплати дадения му заем.
2. Кредит, получен срещу залагане на недвижим имот. Правя ипотека.
ипотекирам
ипотекѝраш, несв. и св.; Какво. Залагам недвижим имот срещу кредит.
ипотекиране
Банков термин: залагане на недвижимо имущество като обезпечение по отпуснат заем от банката, стойността на което следва да покрива размера на главницата и дължимата лихва по заема.
ипохондрия
ж., само ед. Психическо разстройство, изразяващо се в прекомерен страх от болести. Страдам от ипохондрия.
иприт
м., само ед. Бойно отровно вещество с миризма на ряпа или хрян, което предизвиква изрив и общо отравяне.
ирадиация
ж., само ед.
1. Спец. Явление, при което ярко осветени предмети изглеждат по-големи на тъмен фон, отколкото са в действителност.
2. Разпространение на възбудни или задръжни процеси от клетките на мозъчната кора върху мозъчните полукълба.
3. Лъчеобразно разпространение на болка от някакъв център.
ирационален
ирациона̀лна, ирациона̀лно, мн. ирациона̀лни, прил.
1. Който е необясним за разума; тайнствен, мистичен.
2. Спец. В математиката — за математическа величина, която не може да се изрази нито с цели, нито с дробни числа.
ирационализъм
м., само ед. Философско учение, което признава за основен вид познание интуицията, чувството, инстинкта.
иреален
иреа̀лна, иреа̀лно, мн. иреа̀лни, прил. Нереален, недействителен.
ирегуларен
Неправилен, нередовен.
ирелевантен
книж. Който не се отнася до въпроса; страничен, несъществен.
иригатор
мн. ирига̀тори, (два) ирига̀тора, м. Уред за промиване на вътрешни органи, за клизми и др.
иригационен
вж. иригация
иригация
ж., само ед.
1. Изкуствено напояване на обработваеми площи чрез система от канали.
2. Промивка на вътрешни органи.
прил. иригационен, иригацио̀нна, иригацио̀нно, мн. иригацио̀нни.
иригоскопия
мед. Рентгеноскопия на дебелото черво след очистителна клизма и вкарване на контрастна материя.
иридектомия
мед. Оперативно изрязване на част от ириса на окото, напр. с цел понижаване вътреочното налягане при глаукома и др.
иридий
м., само ед. Спец. Сивобял тежък метал, използван главно за направа на сплави с платината.
иридодиализа
мед. Откъсване на ириса от неговия корен при контузия.
иридопарализа
мед. вж. иридоплегия
иридоплегия
мед. Парализа на сфинктера на ириса.
иридохориоидит
мед. Възпаление на ириса и хориоидеята.
иридоцеле
мед. Изпадане на част от ириса през дефект на роговицата.
иридоциклит
мед. Възпаление на ириса и цилиарното тяло.
ирис
мн. ѝриси, (два) ѝриса, м.
1. Спец. В анатомията — цветната част на окото около зеницата.
2. Цветето перуника.
прил. ирисов, ѝрисова, ѝрисово, мн. ѝрисови.
• Ирисова диагностика. — Метод на диагностика по промените в ириса на окото.
ирисов
вж. ирис
ирит
мед. Възпаление на ириса.
иритабилен
мед. Раздразним, раздразнителен, възбудим.
иритативен
Възбудителен, раздразнителен.
иронизирам
иронизѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Отнасям се с ирония, с насмешка. Постоянно го иронизираше заради професията му.
ироничен
иронѝчна, иронѝчно, мн. иронѝчни, прил. Който съдържа или изразява ирония. Иронично държание. Ироничен глас. Иронична усмивка.
същ. ироничност, ироничността̀, ж.
ироничност
вж. ироничен
ирония
ж., само ед.
1. Тънка, скрита насмешка, подигравка. Отнасям се с ирония. Говоря с ирония. Убийствена ирония.
2. В литературата — стилистичен похват, използване на насмешката.
исихазъм
м., само ед. Истор. Религиозно учение във Византия и България през ХIII — ХIV в., чиито последователи се стремят към единение с Бога чрез аскетичен живот и самовглъбяване.
прил. исихастки, исиха̀стка, исиха̀стко, мн. исиха̀стки.
исихаст
мн. исиха̀сти, м. Последовател на исихазма.
исихастки
вж. исихазъм
иск
ѝскът, ѝска, мн. ѝскове, (два) ѝска, м. Спец. Молба в съда за разрешаване на граждански, семеен, трудов и др. спор. Подавам иск. Оттеглям иск.
искам
ѝскаш, несв.
1. Какво. Имам потребност или желание да получа нещо. Искам вода. Искам хубава къща.
2. Какво. Моля или настоявам да получа нещо (отговор, помощ и др.). Искам разрешение. Искам извинение.
3. Имам желание, възнамерявам да направя нещо. Искам да завърша право. Искам да имам деца. Искам да помогна на приятелката си. Искам да отида на гости.
4. Разг. Какво. Наложително е, изисквам. Любовта иска жертви. Разходките искат пари.
5. Разг. Определям заплащане за извършена работа или услуга. Ще свършат работата, но искат много. Колко искаш за това прасе?
6. Разг. Кого. Желая да встъпя в брак или да се сродя с някого. Той я иска, тя хабер си няма. Майка ѝ много го искаше за зет.
7. Разг. Кого. Изпитвам сексуално влечение към някого.
иска ми — (ти, му, ѝ, ни, ви, им) се. Изпитвам силно желание нещо да стане. Много ми се иска да отида на почивка. Искаше му се да пее.
иска се. — Нужно е, изисква се. За тази работа се искат пари. За всяко нещо се иска ум.
• Искам думата. — Желая да ми разрешат да се изкажа на събрание и др.
• Искам ръката (на някого). — Правя официално предложение за женитба на жена.
искра
и искра, мн. искрѝ и ѝскри, ж.
1. Най-малката светеща частица, отделена от огън или от горещ предмет. От огъня изхвърчат искри. От горящото дърво се посипаха искри.
2. Малки блестящи от светлина частици; отблясъци. В снега заблестяха безброй искри. В очите ѝ заблестяха искри.
3. Прен. Най-малка, но значителна частица от нещо. Искра надежда.
същ. умал. искрица, мн. искрѝци, ж.
• Искри ми излязоха от очите. — Разг. Изпитвам силна болка или силно усещане.
искрен
ѝскрена, ѝскрено, мн. ѝскрени, прил. Който е откровен, чистосърдечен. Винаги съм била искрена с тебе.
нареч. ѝскрено.
същ. искреност, искреността̀, ж.
искреност
вж. искрен
искрица
вж. искра
искря
искрѝш, мин. св. искря̀х, мин. прич. искря̀л, несв. Изпускам искри, блестя. Очите ѝ искрят. Водата искри. Виното искри.
ислям
м., само ед. Религия, разпространена в Близкия изток, Средна Азия и Северна Африка, основана на учението за единен бог Аллах; мюсюлманство, мохамеданство.
прил. ислямски, исля̀мска, исля̀мско, мн. исля̀мски. Ислямски фундаментализъм.
ислямизъм
м., само ед. Учение за исляма, изложено в Корана.
ислямски
вж. ислям
исо
ср., само ед. В музиката — пригласяне с равен тон, обикн. в църковното пеене. Държа исо.
исполин
мн. исполѝни, м.
1. Много висок и едър човек.
2. Прен. Велика личност в някаква област. Исполин на поезията. Исполин на духа.
прил. исполински, исполѝнска, исполѝнско, мн. исполѝнски.
исполински
вж. исполин
истерик
мн. истерѝци, м.
1. Човек, който страда от истерия.
2. Човек, който по темперамент е раздразнителен. Голям истерик е, за най-малкото нещо се кара с хората.
истеричен
вж. истерия
истеричка
мн. истерѝчки, ж. Жена истерик.
истерия
ж., само ед.
1. Спец. В медицината — нервно заболяване, проявяващо се с припадъци, повишена раздразнителност, със смях и сълзи. Болен от истерия.
2. Прен. Разг. Нервно състояние, в което човек не контролира поведението си. Изпадам в истерия. Довеждам до истерия.
прил. истеричен, истерѝчна, истерѝчно, мн. истерѝчни. Истерична жена. Истеричен смях.
истина
мн. ѝстини, ж.
1. Това, което отговаря на действителността. Истина ли е, че си спечелил от тотото? Казват, че се оженил, но не било истина.
2. Съждение, проверено в практиката. Стара истина. Горчива истина.
истински
ѝстинска, ѝстинско, мн. ѝстински, прил.
1. Който отговаря на действителността. Истинска причина. Истински случай. Истинското положение.
2. Който е чист, неподправен, нефалшифициран. Истински диамант. Истинско дърво. Истински сок.
3. Прен. Разг. Който много прилича на някого или нещо. Истински глупак. Истински артист. Истинска лудост.
истмус
мед. Стеснено място, свързващо две по-големи части на орган, напр. isthmus tubae uterinae — стеснена част на маточната тръба.
историк
мн. исторѝци, м. Специалист по история.
историография
ж., само ед. Наука за развоя на историческото знание и методологията на историческата наука.
прил. историографски, историогра̀фска, историогра̀фско, мн. историогра̀фски.
историографски
вж. историография
исторически
исторѝческа, исторѝческо, мн. исторѝчески, прил.
1. Който е свързан с историята. Историческо събитие. Исторически процеси.
2. Който действително е съществувал или станал. Историческа личност.
3. Който е свързан с науката история. Исторически изследвания.
4. Който има голямо значение за живота на обществото. Свидетели сме на исторически промени. Историческа година.
5. Прен. Разг. Който се е усложнил неоснователно, който се е заплел и проточил. Стана историческо пътуване. Кога ще излезе тази книга, не зная, стана историческа.
история
мн. исто̀рии, ж.
1. Само ед. Действителността в непрекъснатото ѝ развитие.
2. Само ед. Миналото, запазено в човешката памет.
3. Само ед. Наука за миналото на народите.
4. Само ед. Развитие на нещо. Историята на българския език. История на заболяването.
5. Наука за развитието на дял от научното познание или от изкуствата. История на изкуството. История на литературата.
6. Приключение, произшествие. Искам да ти разкажа една история.
7. Разг. Неприятна случка, скандал. В хотела стана една история, не е за разправяне.
истукан
мн. истука̀ни, (два) истука̀на, м. Истор. Статуя на божество.
• Стоя като истукан. — Стоя неподвижно и гледам безчувствено.
исхемичен
мед. Безкръвен, с намалено кръвоснабдяване.
исхемия
мед. Състояние на недостатъчен приток на кръв в определена област на тялото, орган или част от орган. Възниква при запушване на артериален съд от тромб или ембол, при артериален спазъм, притискане на артериален съд от тумор, излив и др.
итеративен
Който се повтаря или съдържа повтарящо се действие;многократен.
их
междум. Разг.
1. Изразява укор, досада. Их пък ти! Все се сърдиш!
2. Изразява задоволство, възхищение. Их, колко е хубаво! Их, че се радвам!
ихтибар
почит, чест, уважение
ихтиоза
мед. „Кожа на риба“ – наследствено заболяване с основен симптом суха и лющеща се кожа в резултат на нарушена кератинизация.

ихтиозавър
мн. ихтиоза̀ври, (два) ихтиоза̀въра, м. Изкопаемо водно влечуго, достигало до дванадесет метра дължина.
ихтиол
м., само ед. Тъмнокафява течност, получавана от скали с останки от вкаменели риби, която се употребява за лекуване на кожни и др. болести.
ихтиология
ж., само ед. Наука, която изучава рибите.
ичкия
мн. ичкѝи, ж. Разг. Алкохолно питие.
ишалла
Ако е рекъл Господ; Дай, Боже
ишарет
мн. ишарѐти, (два) ишарѐта, м. Разг. Знак, направен с ръка, очи и др.
ишерет
вж. иширет
ишиас
м., само ед. Спец. В медицината — заболяване на седалищния нерв, придружавано от силна болка в кръста, бедрото и стъпалото.
иширет
простор.
знак, обикновено таен, направен с ръка, очи, мимика и др.
ишлеме
мн. ишлемѐта, ср. Разг. Изработване на нещо с материали на клиента и заплащане на парче.
ищах
м., само ед. Разг. Желание, охота. Имам ищах за работа.
ищец
мн. ищцѝ, м. Спец. В юриспруденцията — физическо или юридическо лице, което предявява иск към някого чрез съда.
ищца
мн. ищцѝ, ж. Жена ищец.
йезуит
мн. йезуѝти, м.
1. Член на католически орден, главна опора на папската власт в борбата срещу ересите.
2. Прен. Лицемерен и коварен човек.
прил. йезуитски, йезуѝтска, йезуѝтско, мн. йезуѝтски.
йезуитски
вж. йезуит
йезуитщина
ж., само ед. Качество и проява на йезуит.
йенски
йѐнска, йѐнско, мн. йѐнски, прил. Който се отнася до град Йена (в Германия).
• Йенско стъкло. — Топлоустойчиво стъкло.
йерарх
мн. йера̀рси, м. Духовно лице с висок сан — архиерей, митрополит и др.
йерархически
йерархѝческа, йерархѝческо, мн. йерархѝчески, прил. Който е подреден по йерархия.
• Йерархическа стълбица. — Йерархия на служебни длъжности в някоя област.
йерархия
ж., само ед.
1. Строго определен ред на длъжностите в някоя област или учреждение.
2. Прен. Подреждане по големина или значителност. Йерархия в семейството.
3. Спец. В църквата — управление начело с йерарх.
йерей
йерѐят, йерѐя, мн. йерѐи, м. Православен свещеник.
йерихонски
йерихо̀нска, йерихо̀нско, мн. йерихо̀нски, прил.
• Йерихонска тръба. — Свещена тръба у евреите, чиито звуци според библейското предание разрушили град Йерихон.
йероглиф
мн. йероглѝфи, (два) йероглѝфа, м.
1. Писмен знак от образното, идеографско писмо, сега характерен за китайското или друго източно писмо.
2. Прен. Разг. Нечетливо написана буква.
йеромонах
мн. йеромона̀си, м. Свещенически сан на монах или монах с този сан.
йерсиниоза
мед. Остро чревно инфекциозно заболявание, причиняващо се от Yersinia enterocolica. Протича с токсиинфекциозен синдром, прояви на гастроентерит, ентероколит или хемоколит. Има склонност към генерализиране и развитие на артрит, холецистит, менингит и др.
йеховист
Член на сектата „Свидетели на Йехова“, която следва буквално библейските поучения и не признава Светата Троица.
йеюнален
мед. Отнасящ се до празното черво (йеюнум).
йеюностомия
мед. Оперативно създаване на фистула на йеюнума (празното черво) — съобщение между лумена на йеюнума и кожната повърхност на предната коремна стена.
йеюнум
мед. Празно черво — съставя 2/3 от тънкото черво, разполага се между дуоденума и илеума (хълбочното черво).
йога
м., само ед.
1. Древноиндийско религиозно-мистично учение, възникнало през IV — II в. пр. н. е., което чрез специални упражнения цели самовглъбяване и съединяване на човека с природата.
2. Система от пози и движения, която се прилага с лечебна цел. Практикувам йога.
3. Последовател на това учение.
прил. йогийски, йогѝйска, йогѝйско, мн. йогѝйски.
йогийски
вж. йога
йод
йо̀дът, йо̀да, само ед., м. Химически елемент — металоид с тъмновиолетов цвят и специфична миризма, добиван от морски водорасли.
прил. йоден, йо̀дна, йо̀дно, мн. йо̀дни. Йодни пари.
йоден
вж. йод
йодирам
йодѝраш, несв. и св.; Какво. Спец. В химията — насищам с йод.
прил. йодѝран, йодѝрана, йодѝрано, мн. йодѝрани.
• Йодирана сол. — Сол с добавка на калиев йодид.
йон
йо̀нът, йо̀на, мн. йо̀ни, (два) йо̀на, м. Спец. В химията — частица с положителен или отрицателен заряд.
прил. йонен, йо̀нна, йо̀нно, мн. йо̀нни.
йонен
вж. йон
йонизация
ж., само ед. Спец. Явление, при което от електронеутрални частици се получават отрицателно или положително заредени йони.
йоносфера
ж., само ед. Спец. Слой от атмосферата на височина от 80 до 1000 км, който съдържа йонизирани молекули и атоми и свободни електрони, с голямо значение за разпространението на радиовълните.
йонофореза
мед. Въвеждане на лекарствени вещества в тъканите през здрава кожа или лигавици с помощта на галваничен ток.
йота
ж., само ед. Деветата буква от гръцката азбука, използвана и в кирилицата до ХIХ в.
• Нито на йота. — Ни най-малко. Не е променен нито на йота.
йотация
фон. Появява на йот пред начален гласов звук или между гласна за избягване на зев.йотувам
кабала
Религиозно предание у евреите след Мойсей, свързано предимно с библейските пророчески книги. След XIII в. — езотеричен юдаизъм, който постепенно се превръща в развита нумерологична и буквена система, търсеща скрит смисъл почти във всяка буква на „Петокнижието“.
кабалистика
Практическа кабала, основана върху убеждението, че с помоща на специални ритуали и молитви човек може активно да се намесва в божествено-космическия процес. Ненаучни излишно усложнени доказателства и изводи, основани върху случайни, нетипични явления. Средновековни, тайнствени магически науки и знания, както и свързаните с тях обреди. Нещо тайнствено, изразяващ загъдъчно, неразбираемо.
кабар
мн. ка̀бари, (два) ка̀бара, м. Кабър.
кабаре
мн. кабарѐта, ср. Нощно заведение с развлекателна програма.
кабаретен
кабарѐтна, кабарѐтно, мн. кабарѐтни, прил.
1. Който се отнася до кабаре. Кабаретна певица.
2. Прен. Който е лек, несериозен. Кабаретни развлечения.
кабел
м., само ед. Изолиран електрически проводник.
кабелен
ка̀белна, ка̀белно, мн. ка̀белни, прил. Който се отнася до кабел.
• Кабелна телевизия. — Телевизия, която излъчва по кабел.
кабина
мн. кабѝни, ж. Малко помещение, предназначено и оборудвано за специални цели. Кабина на автобус. Командна кабина.
същ. умал. кабинка, мн. кабѝнки, ж.
кабинет
мн. кабинѐти, (два) кабинѐта, м.
1. Работна стая в учреждение, заведение или в частен дом. Кабинет на директора. Учебен кабинет по химия. Кабинет за сърдечни болести. Професорът по цял ден не напуска кабинета си.
2. Всички министри, членове на едно правителство. Кабинетът заседава всеки ден.
кабинетен
кабинѐтна, кабинѐтно, мн. кабинѐтни, прил.
1. Който се отнася до кабинет. Кабинетна мебел.
2. Прен. Откъснат от действителността, от практиката. Кабинетен учен.
кабинка
вж. кабина
каботажен
• Каботажен превоз — превоз извършван в границите на една държава от чужди превозвачи.

кабриолет
мн. кабриолѐти, (два) кабриолѐта, м. Лека конска кола с пружини.
кабър
мн. ка̀бъри, (два) ка̀бъра, м. Къс и лек гвоздей с голяма глава за закрепване на хартия и други леки материи, за тапицерия и др. Календарът беше прикрепен с четири кабъра.
същ. умал. ка̀бърче, мн. ка̀бърчета, ср.
кавак
мн. кава̀ци, (два) кава̀ка, м. Диал. Топола.
кавал
мн. кава̀ли, (два) кава̀ла, м. Дървен народен музикален духов инструмент с форма на тръба и дупки по нея. Свиря на кавал.
кавалджия
мн. кавалджѝи, м. Човек, който свири на кавал.
кавалер
мн. кавалѐри, м.
1. Мъж с вежливо и изискано поведение към жените. Той е голям кавалер, винаги подава ръка.
2. Придружител или партньор на дама. Имаш ли кавалер за бала?
3. Носител на орден.
кавалерийски
вж. кавалерия
кавалерист
мн. кавалерѝсти, м. Военнослужещ в кавалерия.
кавалерия
ж., само ед. Конна войска. Служа в кавалерията.
прил. кавалерийски, кавалерѝйска, кавалерѝйско, мн. кавалерѝйски.
кавалерски
кавалѐрска, кавалѐрско, мн. кавалѐрски, прил. Който се отнася до кавалер. Кавалерско държание.
кавалерствам
кавалѐрстваш, несв. и св.; На кого. Придружавам дама и ѝ служа като кавалер. Кой ще ти кавалерства тази вечер?
кавалерствувам
кавалѐрствуваш, несв. Кавалерствам.
кавалкада
,мн. кавалка̀ди, ж. Шествие от конници.
кавга
мн. кавгѝ, ж. Шумна караница, свада. Правя кавга. Водя кавга.
кавгаджийка
мн. кавгаджѝйки, ж. Разг. Жена кавгаджия.
кавгаджия
мн. кавгаджѝи, м. Разг. Човек, склонен към кавги. Голям кавгаджия.
каверна
мн. кавѐрни, ж.
1. Кухина, най-често в скала; пещера.
2. Спец. Кухина в белия дроб вследствие от туберкулоза.
кавитация
Кавитацията е природен феномен, свързан с процеса на образуване на кухини във флуиди когато в резултат на високата им скорост, тяхното налягане спадне в съответствие със закона на Бернули. В основата ѝ седи кумулативният ефект. Запълнените с пара кухини изчезват, когато попаднат в области с по-високо налягане, а полученото ударно налягане може да предизвика образуването на вдлъбнатини по повърхността на твърди тела.
кавички
само мн. Спец. Препинателен знак, състоящ се от две двойни запетаи (“...”), за ограждане на цитати, заглавия и др.
• В кавички. — Мним, неистински. Учен в кавички.
кавхан
мн. кавха̀ни, м. Истор. Прабългарска висша административна и военна титла.
кадаиф
м., само ед. Изсушени нишки от тесто, които се пекат и се заливат със захарен сироп, както и готовият сладкиш.
кадастрон
м., само ед. Специална бяла и плътна хартия за чертежи. Два листа кадастрон.
кадастър
мн. када̀стри, (два) када̀стъра, м. Спец. План и оценка на земята и местата в едно селище. •Воден кадастър. Сведения за водните обекти в дадена територия.
кадем
м., само ед. Разг. Успех, сполука.
кадемлия
ед. неизм., мн. кадемлѝи, прил. Разг. Който докарва сполука, успех. Кадемлия ли си?
каденца
1. хармоничен или методичен завършек на музикална пиеса, която разчленява музикалното построение и спомага за цялостното му изграждане
2. вмъкнат откъс към края на музикално произведение, с което се дава възможност на изпълнителя да покаже техниката си
3. отбелязване почивка в музикално произведение
кадет
мн. кадѐти, м. Остар. Възпитаник на средно военно училище.
кадилница
мн. кадѝлници, ж. Окачен на верига малък съд с жар и тамян вътре, с който православният свещеник кади при обред. Попът прикади гроба с кадилницата.
кадифе
ср., само ед. Вид копринен, памучен или вълнен плат с мъхеста повърхност от едната страна. Купих си два метра кадифе.
кадифен
кадифѐна, кадифѐно, мн. кадифѐни, прил.
1. Който е направен от кадифе. Кадифен панталон.
2. Който е мек, приятен, ласкав като кадифе. Кадифен глас. Кадифени очи.
кадия
верски и граждански съдия у мохамеданите
кадмий
м., само ед. Сребристобял мек метал, употребяван за покритие на метални предмети или за приготвяне на леснотопими сплави.
кадрил
м., само ед.
1. Старинен танц, в който двойките менят състава си.
2. Прен. Разместване на чиновници, при което един отива на мястото на друг. Очаква се пореден кадрил в правителството.
кадровик
мн. кадровѝци, м. Остар. Служител в учреждение, който се занимава с кадрите (назначения, уволнения и др.).
кадуцей
мит. Обвитият със змии вълшебен жезъл на гръцкия бог Хермес, с който той можел да приспи или събуди всеки бог или смъртен.
кадъна
мн. кадъ̀ни, ж. Мюсюлманка, предимно туркиня; ханъма.
кадънка
мн. кадъ̀нки, ж. Птицата щиглец.
кадър
мн. ка̀дри, м.
1. Само ед. или само мн. Основен състав от работници и служители в учреждение, предприятие.
2. Само ед. Постоянен състав на войска в мирно време.
3. Квалифициран работник или служител. Научни кадри. Инженерни кадри.

мн. ка̀дри, (два) ка̀дъра, м. Отделна снимка от фото- или филмова лента. Кадър из филма.• Зад кадър. На втори план, без внимание (като второстепенно, безинтересно).
кадърен
кадъ̀рна, кадъ̀рно, мн. кадъ̀рни, прил. Разг. Който е способен, годен да работи. Кадърен мъж. Кадърен учен. Кадърен лекар.
същ. кадърност, кадърността̀, ж.
кадърност
вж. кадърен
кадя
кадѝш, мин. св. кадѝх, мин. прич. кадѝл, несв.
1. Разг. За огън, свещ — изпускам дим при горене.
2. Прикадявам с тамян храна, гроб при християнски обред. Попът прикади курбана.
3. Разг. Пренебр. Пуша и опушвам с цигара или лула. Стига си кадил навсякъде.
кажа
ка̀жеш, мин. св. ка̀зах и каза̀х, мин. прич. ка̀зал и каза̀л, св. — вж. казвам.
каза
мн. казѝ, ж. Истор. В Османската империя — административна териториална единица; околия.
казан
мн. каза̀ни, (два) каза̀на, м.
1. Голям цилиндричен домакински съд. Направиха един казан курбан.
2. Съдът и цялото съоръжение за варене на ракия. Има ли в това село казан?
същ. умал. казанче, мн. каза̀нчета, ср.
казанджия
мн. казанджѝи, м. Човек, който обслужва казан за варене на ракия. Две години беше казанджия.
казанче
вж. казан
казарма
мн. каза̀рми, ж.
1. Място с постройки и двор, предназначено за войскова част. Казармата се намира в края на града.
2. Прен. Разг. Военна служба. Отивам в казармата. Казармата ще мине бързо.
казармен
каза̀рмена, каза̀рмено, мн. каза̀рмени, прил.
1. Който е свързан с казарма. Казармен двор. Казармен живот.
2. Който е присъщ на казарма. Искаше и вкъщи да има казармен ред.
казачок
м., само ед. Руски народен танц с бързо темпо и много подскоци. Играя казачок.
казвам
ка̀зваш, несв. и кажа, св.
1. Произнасям, изричам мисли. – Хайде — казва — да отидем на кино.
2. Съобщавам, разправям. Каза ли им, че ще правим къща? Не съм ти казвал за историята с парите.
3. Споделям с някого, признавам. Искам да ти кажа за моя грях.
4. Смятам, мисля нещо по даден въпрос. Аз казвам, че си прав. Не мога да кажа нищо по въпроса.
5. Поръчвам, нареждам. Ректорът каза да отидеш в кабинета му. Майка ми каза да купя хляб.
казвам се. — Именувам се, зова се. Казвам се Лилия.
казвам си/кажа си. — Разг.
1. Мисля си. Казвам си, че трябва да свърша и тази работа.
2. Признавам си, споделям. Кажи си мъката, ще ти мине. В полицията си каза всичко. • Кажи-речи. Горе-долу, почти. Кажи-речи съм готов.
• Казвам/кажа тежката си дума. — Изказвам последно, решаващо мнение.
• На черното бяло казвам/кажа. — Разг. Твърдя за нещо очевидно, че не е така.
казеин
м., само ед. Спец. Органично белтъчно вещество, съставна част на млякото и сиренето.
казеозен
мед. Сиренест, наподобяващ извара, казеозна некроза — некротичното огнище има вид на пихтиесто сирене.
казино
мн. казѝна, ср.
1. Голям ресторант, обикн. с открита част, най-често край морето. Вечеряхме в казиното.
2. Игрален дом. Пилее пари в казината на Монте Карло.
казионен
казио̀нна, казио̀нно, мн. казио̀нни, прил.
1. Който е даден за ползване от държавата; служебен. Казионни дрехи. Казионна квартира.
2. Прен. Пренебр. Който е поддържан от властта. Казионни партии. Казионен начин.
3. Който е формален, бюрократичен.
казуален
казуа̀лна, казуа̀лно, мн. казуа̀лни, прил. Който е случаен.
казуализъм
Обяснение на всичко в света със случайността.
казуистика
ж., само ед.
1. Спец. В правото — приложение на частни юридически случаи към общите статии на закона.
2. Прен. Ловкост, извратливост при спор. Остави казуистиката настрана и говори сериозно!
казус
м., само ед.
1. Заплетен, сложен въпрос.
2. Спец. Сложно, заплетено дело в съд.
3. Спец. Действие с признаци на престъпление, но без вина, затова ненаказуемо.
казън
казънта̀, само ед., ж.
1. Остар. Наказание, присъда.
2. Смъртна присъда.
каиш
мн. каѝши, (два) каѝша, м. Разг.
1. Дълга ивица от кожа, брезент и др. за връзване; ремък.
2. Колан от кожа.
3. Бръснарско съоръжение от кожа, гума или брезент за заглаждане на бръснача.
• Тегля каиша. — Разг. Върша най-тежката работа. Вие си живеете, а аз тегля каиша.
каишка
мн. каѝшки, ж. Малка ивица от кожа, брезент и др. Каишка на часовник.
кайдисам
кайдѝсаш, св. — вж. кайдисвам.
кайдисвам
кайдѝсваш, несв. и кайдисам, св. Разг. Какво. Кълцам, надробявам. Кайдисвам месо.
кайзер
мн. ка̀йзери, м. Истор. Германски или австрийски император.

м., само ед. Консервирано свинско или говеждо месо, оваляно в червен пипер. • Кайзер-пастърма. Пастърма, оваляна в червен пипер.
кайма
ж., само ед. Смляно или накълцано месо за кюфтета, колбаси и др.
каймак
м., само ед.
1. Мазен гъст слой, който се образува на повърхността на млякото.
2. Гъст слой, отделен в големи количества от несварено мляко; сметана.
3. Всеки гъст горен слой, който се образува на повърхността на ястие или напитка. Каймак на кафе.
4. Прен. Най-хубавата, най-добрата част от нещо. Каймакът на обществото. Каймакът на ергените.
• Обирам каймака. — Разг. Вземам най-хубавата част от нещо.
кайман
мн. кайма̀ни, (два) кайма̀на, м. Вид крокодил — алигатор.
кайме
мн. каймѐта, ср. Разг. Банкнота, обикн. по-едра.
кайрос
В гръцката философия — преживяна криза в рамките на определено време, през което човекът е длъжен да вземе решение и да действа. В Библията — определено от Бога време за изкупление.
кайсия
мн. кайсѝи, ж.
1. Овощно дърво с ароматни оранжеви плодове с костилка. Засадихме две кайсии.
2. Плодът на това дърво. Купих два килограма кайсии.
как
въпр. нареч.
1. По какъв начин. Как се пуска тоя касетофон?
2. В какво положение, в какво състояние. Как е майка ти?
3. На какво основание, по каква причина. Как можа да му повярваш! Реших да не тръгвам. — Как така няма да тръгваш, нали си купи билет!
4. За степен: във висока степен. Как се радвам!
5. Като съюз. За въвеждане на подчинени допълнителни или определителни изречения, където е със значения 1, 2 и 3. Гледам го как се мъчи да си отвори сам. Не зная как да му кажа.
6. Като част. За изразяване на възражение, негодувание. Как, ти допускаш, че мога да лъжа! Как си позволявате!
• Как да е. — Неопр. нареч. По какъвто и да е начин (без значение какъв). Напиши го как да е, после аз ще го оправям!
как-годе
неопр. нареч. — вж. -годе.
кака
мн. ка̀ки, ж.
1. По-голяма сестра. Вкъщи ли е кака ти?
2. По-голяма братовчедка.
3. Разг. В съчетание с женско име. Всяка по-голяма жена от същото поколение.
какавида
мн. какавѝди, ж. Стадий в развитието на някои насекоми, който прекарват в пашкул в състояние между червей и пеперуда.
• Като какавида. — Разг.
1. Увит, завит, облечен. Облякъл се като какавида.
2. Изолирано, без разнообразие, затворено. Живея като какавида.
какаду
мн. какаду̀та, ср. Вид качулест австралийски папагал.
каканижа
каканѝжеш, мин. св. каканѝзах, мин. прич. каканѝзал, несв.
1. За кокошка — издавам провлечени звуци.
2. Пренебр. За човек — говоря монотонно, досадно. По цял ден старците каканижат на пейката.
какао
ср., само ед.
1. Плодовете на вечнозелено тропическо дърво с големи цветове, отглеждано и в плантации.
2. Прахът, получаван от плодовете.
3. Напитка, приготвена от този прах. Изпих една чаша какао.
прил. какаов, кака̀ова, кака̀ово, мн. кака̀ови.
какаов
вж. какао
какво
въпр. мест.
1. При въпрос за същността на предмет или предмети. Какво е това? Какво има в чантата ти?
2. При въпрос за същността на действие или състояние. Какво правиш? Какво каза той? Какво му е на детето?
3. Като съюз. За въвеждане на подчинени изречения в 1 или 2 значение. Не знам какво да правя.
4. Като нареч. За основание, причина при израз на възражение. Какво ще ми обясняваш, всичко е ясно! Какво ми приказва тоя!
5. Като част. При въпрос за допълнителна информация поради недочуване, неразбиране. – Какво, не чух добре? — Какво? Говори по-ясно!
• Какво да е. — Неопр. мест. Нещо, без значение какво. Ще хапна какво да е, и тръгвам!
каквото
относ. мест.
1. За въвеждане на подчинено определително изречение. Всичко, каквото поискам, го има на нашия пазар.
2. За въвеждане на подчинено допълнително изречение. Все ще каже каквото не трябва.
3. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за основание и причина. Каквото се е захладило, ще отиде до края на месеца.
• Каквото и да е. — Неопр. мест. Нещо, без значение какво. Каквото и да е, само по-бързо го давай!
каки
прил., неизм. Който има глинестожълтеникав цвят. Пак е на мода цветът каки.
какология
Лоша дума, злословие, хула.
какофония
ж., само ед.
1. Спец. В музиката — хаотично натрупване на тонове, неприятно за слушане.
2. Разг. Шум, създаван от хаотични викове на хора, музика; гълчава, врява. Каква е тази какофония тук?
3. Безразборно натрупване, нахвърляне на предмети; безредие, хаос. Пълна какофония цари в целия апартамент.
както
относ. нареч. и съюз.
1. За посочване на начин на действието. Ще работя както преди.
2. За въвеждане на подчинено изречение за сравнение, степен, време. Започна да яде, както ядяха всички. Както вали, май не можем тръгна. Както четеше, чу шум.
3. За въвеждане на вметнат пояснителен израз. Както знаеш, трябва да купувам мебели.
• Както и да е. — Неопр. нареч. Без значение, няма значение. Аз, както и да е, нищо не постигнах, ами дано ти успееш!
кактус
мн. ка̀ктуси, м. Пустинно многогодишно растение с месесто стъбло с най-различни форми и бодли вместо листа, с красиви цветове, отглеждано у нас като стайно цвете. Тя обича кактусите и отглежда десетки видове.
какъв
каква̀, какво̀, мн. каквѝ, въпр. мест.
1. При въпрос за признаци и качества. Какъв костюм ще си купиш — кафяв или черен? По каква работа отиваш в София?
2. При въпрос, който изисква специфициране на предмет или лице по определен признак. Вие какъв сте? Каква сте на директора?
3. За интензифициране на признак. Какъв хубав мъж!
4. За интензифициране на неназован признак. Виж каква жена! (= Виж каква хубава жена или виж каква грозна жена).
• Какъв да е. — Неопр. мест.
1. Някакъв, без значение какъв, всеки. Какъв чай искаш? — Какъв да е. Купи ми едни какви да е цигари.
2. Със средни качества или степен, по-скоро лош. Купил едно какво да е радио. Донесъл ми една каква да е рокля, няма да я облека.
какъв-годе
каква̀-го̀де, какво̀-го̀де, мн. каквѝ-го̀де, неопр. мест. — вж. -годе.
какъвто
каква̀то, какво̀то, мн. каквѝто, относ. мест.
1. За въвеждане на подчинено определително изречение, което уточнява качества, посочени в главното изречение. Грубите думи, с каквито ти често си служиш, издават лошо възпитание.
2. За въвеждане на подчинено определително изречение на предмет или лице от главното. Градът, какъвто аз го знаех от предишното ми идване, вече не беше същият. А тя, каквато си беше откровена, веднага му каза.
• Какъвто и да е. — Неопр. мест.
1. Някакъв, без значение какъв. Ама доматите не са хубави! — Няма значение, каквито и да са, ще си купя.
2. Всякакъв. Без какъвто и да е срам ме попита.
кал
калта̀, само ед., ж.
1. Намекната от вода пръст по земната повърхност. Едва изгазих калта по улиците.
2. Остар. Смес от жълта пръст, вода и слама, с която се мажат къщите или от която се правят кирпичи. Замаза пода и стените отвън с кал.
3. Прен. Бедност, мизерия. Като няма кой да ни помогне, ще си останем в калта.
прил. кален, ка̀лна, ка̀лно, мн. ка̀лни.
• Вадя от калта. — Разг. Помагам на някого да подобри материалното или нравственото си състояние.
• Хвърлям/хвърля кал — (по някого). Разг. Обсипвам с клевети.
кала
ж., само ед. Стайно цвете с едри бели фуниевидни цветове.
калабалък
м., само ед. Разг.
1. Много хора, събрани заедно. Пред съвета имаше голям калабалък.
2. Нареч. Много. Ще съберем калабалък хора и ще свършим работата бързо.
• Правя калабалък. — Разг. Присъствам, без да участвам.
калай
кала̀ят, кала̀я, само ед., м.
1. Сребристобял ковък метал за покриване на медни съдове или за запояване.
2. Прен. Разг. Хокане, мъмрене. Получих двойка и тази вечер ще има калай вкъщи.
калайджия
мн. калайджѝи, м. Занаятчия, който калайдисва съдове.
калайдисам
калайдѝсаш, св. — вж. калайдисвам.
калайдисвам
калайдѝсваш, несв. и калайдисам, св.
1. Какво. Покривам меден домакински съд с тънък слой калай, за да не се окислява. Тази година не сме калайдисвали съдовете.
2. Прен. Разг. Кого. Карам се строго, мъмря.
прил. калайдѝсан, калайдѝсана, калайдѝсано, мн. калайдѝсани.
каламбур
мн. каламбу̀ри, (два) каламбу̀ра, м. Игра на думи, при която се получава комична двусмислица.
каламфир
Диал.
карамфил
каланетика
ж., само ед. Система от бавни гимнастически упражнения за разтягане, с които се постига гъвкавост и стегнатост на ставите и мускулите.
калвадос
м., само ед. Алкохолно питие, направено от ябълки.
калвинизъм
м., само ед. Реформационно християнско движение, разновидност на протестантството.
калдъръм
м., само ед. Настилка на двор или улица, направена от обли камъни. По старите улички има калдъръм.
кале
мн. калѐта, ср.
1. Остар. Крепост, твърдина.
2. Прен. Голяма и много здрава, яка сграда. Какво кале е тази сграда!
• Кале съм. — Разг. Много съм добре, стабилен съм. За изпита съм кале.
калейдоскоп
мн. калейдоско̀пи, (два) калейдоско̀па, м. Подобен на зрителна тръба уред, в единия край на която са поставени огледала и разноцветни стъкълца, които при въртене на тръбата образуват различни фигури. Някога на панаирите продаваха калейдоскопи.
калем
мн. калѐми, (два) калѐма, м.
1. Остар. Пръчица за писане на плоча, използвана някога в училище.
2. Разг. Молив.
3. Разг. Сметка, изчисление. Правя калем. Тегля калема.
4. Клонче от дърво за присаждане; присад.
кален
калѐна, калѐно, мн. калѐни, прил.
1. За метал — който е закален и има голяма твърдост. Калено желязо.
2. За човек — физически и нравствено издръжлив; закален, привикнал. Кален е и никога не боледува.
календар
мн. календа̀ри, (два) календа̀ра, м.
1. Система за измерване на времето, основана на периодически повтарящи се природни явления. Слънчев календар. Лунен календар.
2. Книга или лист с означени дни и месеци на една година. Купих си календар за новата година.
• Християнски календар. — Система от всички християнски празници в течение на една година.
календарен
календа̀рна, календа̀рно, мн. календа̀рни, прил. Който се определя от календара. Календарно време. Календарен план. Календарен месец.
• Календарна година. — Времето от първи януари до трийсет и първи декември.
калесам
калѐсаш, св. — вж. калесвам.
калесвам
калѐсваш, несв. и калесам, св. Остар. Поканвам на сватба, като ходя по домовете и черпя с вино. В четвъртък калесват за сватбата.
калибър
мн. калѝбри, (два) калѝбъра, м.
1. Само ед. Размерът на вътрешния диаметър на огнестрелно оръжие. От кой калибър е този пистолет?
2. Само ед. Диаметърът на куршум или снаряд.
3. Уред за измерване на разстояния между части на машина, на диаметър и др.
4. Прен. Разг. Само ед. Размер, големина, величина, ранг и др. Учен от голям калибър. Не търсят крадци от тоя калибър.
• От един калибър. — Разг. С еднаква величина, ранг.
калиграф
мн. калигра̀фи, м.
1. Лице, което професионално се занимава с калиграфия.
2. Лице, което пише красиво. Той е голям калиграф.
калиграфия
ж., само ед. Изкуство за красиво изписване на букви.
калий
ка̀лият, ка̀лия, само ед., м. Спец. Сребристобял мек метал, чиито соли се използват в медицината, техниката и селското стопанство.
калимавка
мн. калима̀вки, ж. Висока черна цилиндрична шапка на православен духовник. Слагам калимавка.
калимана
мн. калима̀ни, ж. Диал. Кръстница.
калинка
мн. калѝнки, ж. Малко насекомо с червени твърди горни крилца, с черни точици по тях. Една калинка кацна на роклята ѝ. Калинка-малинка.
същ. умал. калинчица, мн. калѝнчици, ж.
калинчица
вж. калинка
калия
мн. ка̀лии, ж. Разг. Кала.
калка
мн. ка̀лки, ж.
1. Само ед. Прозрачна хартия за снемане на копия от чертежи.
2. Спец. В езикознанието — дума или израз, образувани чрез буквален превод от чужд език.
калкан
мн. калка̀ни, (два) калка̀на, м.
1. Вид морска риба с плоско елипсовидно тяло, по което има костни плочки.
2. Тясна външна стена на сграда без врати и прозорци, на границата с друг парцел. На калкана на сградата бяха изрисувани реклами.
калкулант
мн. калкула̀нти, м. Човек, който прави калкулация.
калкулантка
мн. калкула̀нтки, ж. Жена калкулант.
калкулатор
мн. калкула̀тори, (два) калкула̀тора, м. Сметачна машина. Електронен калкулатор.
калкулация
мн. калкула̀ции, ж.
1. Само ед. Изчисляване себестойността на изделие или на извършена работа. Правя калкулация.
2. Сметка, документ с такива изчисления.
калкулирам
калкулѝраш, несв. и св. Правя калкулация.
същ. калкулиране, ср.
калкулиране
вж. калкулирам
калкулус
мед. Камък, конкремент, напр. в бъбреците, жлъчния мехур, пикочния мехур. Имат различен химичен състав — холестеролови, пигментни, смесени, оксалатни, фосфатни, пикочнокиселинни и др.
калмар
мн. калма̀ри, (два) калма̀ра, м. Морско мекотело с пипала на главата, използвано за храна. Взех си една порция калмари към бирата.
калник
мн. ка̀лници, (два) ка̀лника, м. Извита ламарина около колелото на автомобил или велосипед за предпазване от пръски кал.
калолечение
ср., само ед. Спец. Физиотерапевтично лечение със специална кал (тиня), притежаваща лечебни свойства. Ще ходя на калолечение. Прилагам калолечение.
калориметрия
ж., само ед. Спец. Дял от физиката, в който се разглеждат методите за измерване на количеството топлина, което се поглъща или отделя при различни процеси.
калорифер
мн. калорифѐри, (два) калорифѐра, м.
1. Спец. Апарат за загряване на въздух или газове посредством топла вода, топъл въздух или пара.
2. Парна или водна отоплителна инсталация.
3. Отоплителен уред, при който топлият въздух се разпръсква с помощта на вентилатор.
калоричност
калоричността̀, само ед., ж.
1. Количеството топлина, получена при изгаряне на един килограм гориво.
2. Енергийната стойност на хранителните продукти при усвояването им от организма, изразена в топлина и измерена в калории.
калория
мн. кало̀рии, ж. Единица мярка за определяне на количество топлина.
калпав
ка̀лпава, ка̀лпаво, мн. ка̀лпави, прил. Разг.
1. За човек — който е мързелив. Калпави излязоха работниците.
2. Който е лошо, некачествено изработен. Купих си една калпава кафемелачка.
3. За произведение на изкуството или науката — без стойност, лошо направено. Дисертацията му е калпава.
калпазанин
мн. калпаза̀ни, м. Разг. Мързелив човек, негоден за сериозна работа. Голям калпазанин се извъди, не се хваща на работа.
калпазанка
мн. калпаза̀нки, ж. Разг. Жена калпазанин.
калпак
мн. калпа̀ци, (два) калпа̀ка, м.
1. Мъжка висока кожена шапка с косъма навън. Ходи с черен калпак.
2. Всяко приспособление, предназначено да покрива някакво пространство като похлупак.
същ. умал. калпаче, мн. калпа̀чета, ср.
калпаче
вж. калпак
калугер
мн. калу̀гери, м. Духовник, който води безбрачен и аскетичен живот в манастир; монах. Ставам калугер. Подстригвам се за калугер.
калугерка
мн. калу̀герки, ж. Жена, която води безбрачен и аскетичен живот в манастир; монахиня.
калугеря се
калугерѝш се, мин. св. калугерѝх се, мин. прич. калугерѝл се, несв. Ставам калугер или калугерка; покалугерявам се.
калфа
мн. ка̀лфи, м. Помощник при майстор занаятчия, който работи срещу заплащане.
калци
само мн.
1. Дебели плетени чорапи без ходила.
2. Остар. Вид потури.
калций
ка̀лцият, ка̀лция, само ед., м. Сребристобял метал, съставна част на варовиците.
калцинирам
калцинѝраш, несв. и св. Спец.
1. Нагрявам калциеви съединения до получаване на безводен калций или безводни калциеви съединения.
2. Нагрявам материали, за да ги пречистя от летливи вещества.
калциноза
мед. Патологично състояние, при което в тъканите на организма се отлагат калциеви соли.
калцирам
калцѝраш, несв. и св.; Какво. Спец. За органична тъкан — покривам, насищам с калций.
калцирам се. — За тъкан — заздравявам, като се насищам, покривам с калций. Кракът му се калцира и вече е добре.
калцификация
мед. Процес на отлагане на неразтворими калциеви соли в тъканите, при което те се втвърдяват.
калъп
мн. калъ̀пи, (два) калъ̀па, м.
1. Твърда форма за отливане на еднакви предмети. Изливам метал в калъпа.
2. Приспособление, обикн. дървено, за обтягане на обувки. Слагам обувка на калъп.
3. Изделие с формата на куб или призма, обикн. получено с отливане. Калъп сапун.
4. Прен. Разг. Образец, шаблон.
същ. умал. калъпче, мн. калъ̀пчета, ср.
• По калъп. — Разг. Еднакво, без оригиналност, без разнообразие. Възпитавам по калъп. Всички къщи са по калъп.
калъпсъз
вж. калъпсъс
калъпсъс
1. няма калъп, без калъп
2. безформен, свръхестествен, ненормален
калъпче
вж. калъп
калъф
мн. калъ̀фи, (два) калъ̀фа, м. Специално изработена обвивка от плат, кожа, мукава и др., която служи за предпазване на предмет. Калъф на китара. Калъф на диван. Калъф за очила.
същ. умал. калъфче, мн. калъ̀фчета, ср.
калъфка
мн. калъ̀фки, ж.
1. Малък калъф.
2. Калъф за възглавница, използвана при спане.
калъфче
вж. калъф
калъч
м., само ед.
• На калъч. — Разг. Накриво, косо. Подреждам на калъч.
каля
калѝш, мин. св. калѝх, мин. прич. калѝл, св. — вж. калявам.
калявам
каля̀ваш, несв. и каля, св.; Какво. Закалявам. Калявам стомана. Калявам характер.
калявам се/каля се. — Закалявам се. Духът се калява в трудностите.
същ. каляване, ср.
каляване
вж. калявам
калям
ка̀ляш, несв.
1. Кого, какво. Цапам с кал.
2. Прен. Разг. Кого, какво. Клеветя, злепоставям, позоря. Калям държавата. Калям честни хора. Калям името му.
калям се. — Цапам се с кал. Всеки ден по тоя път се калям.
каляска
мн. каля̀ски, ж. Истор. Открита или закрита кола на високи пружини, теглена от коне. Царска каляска.
кама
мн. камѝ, ж.
1. Двуостър нож, носен главно като хладно оръжие; кинжал. Подариха му малка кама с калъф.
2. Железен или дървен клин.
камара
мн. ка̀мари, ж.
1. Парламент или част от парламент. Камарата заседава. Горна камара.
2. Сградата на парламент или на част от парламент.
3. Учреждение, което ръководи и подпомага клон от стопанството, търговията, културата и др. Търговска камара.

мн. кама̀ри, ж.
1. Разг. Купчина, грамада от нахвърляни или подредени еднородни предмети. На улицата имаше камари от железни отпадъци.
2. Разг. Правоъгълна купа сено, слама и др.
3. Спец. Извивка между подметката и тока на обувката.
камарила
мн. камарѝли, ж. Пренебр.
1. При монархията — група придворни, приближени на монарха, които влияят върху управлението, извличайки лични облаги.
2. Прен. Група от непочтени личности, работещи за лични облаги; клика.
камба
мн. ка̀мби, ж. Сорт пипер с топчести чушки.
камбана
мн. камба̀ни, ж.
1. Голям метален предмет, често направен от мед, с крушовидна форма, широк отвор и подвижен език за произвеждане на звън. Църковната камбана започна да бие.
2. Всяко устройство или част от нещо с такава форма.
3. Спец. Само мн. В музиката — оркестров ударен инструмент.
камбанария
мн. камбанарѝи, ж. Черковна кула с една или няколко камбани; звънарня. Качи се на камбанарията и залюля камбаните.
камбанен
камба̀нна, камба̀нно, мн. камба̀нни, прил. Който се отнася до камбана. Камбанен звън.
камбанка
мн. камба̀нки, ж.
1. Малка камбана, звънче. Купих си за сувенир медна камбанка.
2. Тревисто растение с цветове, наподобяващи камбана.
камбуз
Помещение на плавателен съд оборудвано за приготвяне на храна.
Корабна кухня.
камгарен
ка̀мгарна, ка̀мгарно, мн. ка̀мгарни, прил.
1. Който е изработен от дълговлакнеста вълна. Камгарен плат. Камгарна прежда.
2. Който е свързан с прежда от дълговлакнеста вълна. Камгарен стан. Камгарно производство.
камелия
мн. камѐлии, ж. Храст с големи бели, розови или червени цветове, както и самите цветове. Дамата с камелиите.
каменен
ка̀менна, ка̀менно, мн. ка̀менни, прил.
1. Който представлява камък или е направен от камък. Каменен къс. Каменен зид.
2. Който е свързан с добиване или обработка на камък. Каменни кариери.
3. Прен. Който не изразява или не изживява чувства, съчувствие, отзивчивост. Каменно лице. Каменно сърце.
• Каменни въглища. — Тъмни скални късове с органичен произход, които се копаят от земята и се използват като гориво.
каменист
каменѝста, каменѝсто, мн. каменѝсти, прил.
1. За път, почва, земя — който има много камъни. Камениста пътека.
2. Прен. Който е изпълнен с трудности, пречки. Каменистият път на науката.
каменлив
каменлѝва, каменлѝво, мн. каменлѝви, прил. Който е осеян с камъни. Реката беше с каменливо дъно. Каменливо място.
камено-
Съставна част на сложни думи със значение който е свързан с камък, напр. каменоделец, каменодобив, каменомелачка, каменопад, каменотрошачка и др.
каменовъглен
каменовъ̀глена, каменовъ̀глено, мн. каменовъ̀глени, прил. Който е свързан с каменни въглища. Каменовъглени залежи. Каменовъглено производство.
каменоделство
ср., само ед. Обработване на камък.
каменоломна
мн. каменоло̀мни, ж. Място, където се вадят камъни за строителство; каменна кариера. Работи в каменоломната.
каменопад
м., само ед. Свличане на скали или камъни върху път поради естественото им рушене. На много места по пътя има каменопад.
камера
мн. ка̀мери, ж.
1. Затворено помещение с различни размери за специални цели. Сушилна камера. Хладилна камера.
2. Затворено празно пространство в машини или апарати за специални цели.
3. Спец. В анатомията — кухини в някои органи. Сърдечни камери. Очна камера.
4. Разг. Оптически апарат, устройство. Кинокамера. Телевизионна камера. Фотокамера.
камерен
ка̀мерна, ка̀мерно, мн. ка̀мерни, прил.
1. Който се отнася до камера. Камерни клапи.
2. Спец. В музиката — произведение, предназначено за малък състав изпълнители. Камерен концерт.
3. Спец. В музиката — състав, който изпълнява такива произведения. Камерен хор.
4. Спец. В изкуството — който третира ограничен кръг от проблеми в отношенията на няколко лица. Камерна пиеса.
5. За театър, сцена, зала — предназначен за представяне на такъв вид музикални или сценични произведения.
камериер
мн. камериѐри, м. Прислужник в хотел, на параход, в частен дом. Камериерът се отзова на позвъняването.
камериерка
мн. камериѐрки, ж. Жена камериер.
камертон
мн. камерто̀ни, (два) камерто̀на, м. Малък музикален уред, който издава чисти тонове с определена височина и служи за даване на тон.
камея
мн. камѐи, ж. Накит, изработен от седеф или цветен камък с релефно изображение на него.
камизолка
мн. камизо̀лки, ж. Бебешка долна фланелка, често със завързване встрани. Купих за бебето десет камизолки.
камикадзе
м., неизм.
1. Японски летец по време на Втората световна война, извършил сблъскване с вражески самолет, при което се унищожават и двата самолета.
2. Прен. Терористи, които унищожават обекта чрез възпламеняване на взрив, запасан около тялото им.
3. Прен. Всеки човек, решил се съзнателно на вредно за самия него действие.
камила
мн. камѝли, ж.
1. Едро двукопитно домашно животно, отглеждано в Африка и Азия, с една или две гърбици, дълга шия и малка глава, използвано за превоз, както и за месо, мляко и вълна.
2. Прен. Пренебр. Висока и бавна жена. Жена му е цяла камила.
прил. камилски, камѝлска, камѝлско, мн. камѝлски.
• Камилска птица. — Щраус.
камилар
камила̀рят, камила̀ря, мн. камила̀ри, м. Човек, който отглежда или кара камили.
• (Дотогава) я камилата, я камиларят. — Разг. Не е сигурно тогава какво ще стане.
камилски
вж. камила
камина
мн. камѝни, ж.
1. Голяма зидана и облицована с плочки печка с открито огнище, използвана за отопление на стая.
2. Зидана и облицована с плочки стайна печка, която може да отоплява две съседни стаи.
прил. каминен, камѝнна, камѝнно, мн. камѝнни.
каминен
вж. камина
камион
мн. камио̀ни, (два) камио̀на, м. Голям автомобил за превоз на товари, открит или закрит.
същ. умал. камионче, мн. камио̀нчета, ср.
камионджия
мн. камионджѝи, м. Разг. Шофьор на камион.
камионче
вж. камион
кампанийност
кампанийността̀, само ед., ж. Състояние на усилена, напрегната дейност само в определени периоди.
кампания
мн. кампа̀нии, ж. Организирана стопанска, обществено-политическа или военна дейност с ясно определени цели и период на провеждане. Жътвена кампания. Кандидатстудентска кампания. Предизборна кампания.
кампинг
мн. ка̀мпинги, (два) ка̀мпинга, м.
1. Специално устроен лагер за автотуристи.
2. Прекарване в такъв лагер. Бяхме десет дни на кампинг.
кампос
мн. ка̀мпоси, (два) ка̀мпоса, м. Местно наименование на саваните в Бразилия; бразилска степ.
кампус
мн. ка̀мпуси, (два) ка̀мпуса, м. Територията на учебно заведение, включваща и парк.
камуфлаж
м., само ед.
1. Във военното дело — маскировка на обекти, съоръжения, хора.
2. Прикриване, маскиране за заблуда. Правя камуфлаж. Добрите му обноски са били за камуфлаж.
прил. камуфлажен, камуфла̀жна, камуфла̀жно, мн. камуфла̀жни.
камуфлажен
вж. камуфлаж
камфор
м., само ед.
1. Кристално вещество, получавано от дървесината на специално дърво или по изкуствен път, което намира приложение в химията, в медицината и др.
2. Разтвор на това вещество в спирт или масло.
камшик
мн. камшѝци, (два) камшѝка, м.
1. Здрава дълга пръчка със закрепен на единия край тесен ремък, с която се удрят обикн. впрегнати животни. Удрям с камшик.
2. Прен. Насилие, бой, строгост. Децата трябва да се възпитават с камшик. За тях е нужен само камшик.
прил. камшичен, камшѝчна, камшѝчно, мн. камшѝчни.

м., само ед. Род треви с дребни жълти цветове, употребявани в народната медицина. Казаха ми да пия чай от камшик.
камшица
мн. камшѝци, ж. Градинско цвете с оранжеви цветове.
камшичен
вж. камшик
камък
мн. ка̀мъни, (два) ка̀мъка, м.
1. Твърдата минерална маса, която съставя земната кора, като се изключат рудите, и всеки къс от нея. По дъното се виждаха големи бели камъни.
2. Материал от тази маса, използван в строителството. Зид от камък. Облицовка от камък.
3. Минерално образувание в някои органи на човешкия организъм. Камък в бъбреците. Имам камък в жлъчката.
4. Разг. Скъпоценен камък. В Индия има много скъпоценни камъни. Пръстен със скъпоценен камък.
същ. умал. камъче, мн. ка̀мъчета, ср.
• Крайъгълен камък. — Най-съществената част на нещо.
• Остър камък. — Разг. Несговорчив човек.
камънак
м., само ед.
1. Много камениста почва или място. В този камънак нищо не може да се роди.
2. Много камъни, нахвърляни заедно.
камъче
вж. камък
камъш
м., само ед.
1. Вид водно растение — тръстика. Край реката растеше камъш.
2. Стъблата на тези растения, които се използват като строителен материал. Таванът на къщата е от камъш.

м., само ед.
1. Растения от рода на папура и шавара.
2. Стъблата на тези растения, от които се правят кошници, мебели и др. Ще си купя столове от камъш.
камъшит
м., само ед. Рогозка от преплетени стъбла от тръстика, свързани с тел, използвана в строителството. Навес от камъшит.
кана
мн. ка̀ни, ж. Стъклен или порцеланов съд за течности, подобен на голяма издута чаша с дръжка и улей за изливане при отвора. Кана с вино. Донеси една кана студена вода.
канава
ж., само ед.
1. Мрежеста памучна или ленена тъкан, която се поставя върху плата при бродиране.
2. Прен. Опорни точки в развитието на сюжет в художествено произведение. Перипетиите в живота ѝ съставляват канавата на романа.
канаваца
ж., само ед. Твърда, рядкотъкана материя за подложка на предници, ревери и др.
канавка
мн. кана̀вки, ж. Тесен изкоп край път за отводняване. При сблъсъка излетял в канавката.
канадка
мн. кана̀дки, ж. Горна мъжка дреха с подплата до над коленете.
канал
мн. кана̀ли, (два) кана̀ла, м.
1. Изкоп, по който тече вода за напояване или се събират и отвеждат дъждовни или нечисти води.
2. Дълъг изкоп за полагане на тръби, кабели и др. Копаят канал за телефонните кабели.
3. Изкуствен прокоп, който свързва две морета или два водни басейна.
4. Тръба, цев, маркуч и др. за прекарване по тях на течности или газове. Повредил се е мръсният канал на блока.
5. В техниката — нарез, вдлъбнатина по повърхността на метална част.
6. В биологията — дълъг проход в организма за преминаване на вещества. Храносмилателен канал. Пикочен канал.
7. Спец. Линия за предаване на телевизионни, радио- и телеграфни сигнали. Тази програма се излъчва по седми канал.
8. Прен. Установен административен ред през различни инстанции. Молбата ще мине по канала.
9. Прен. Таен път за придвижване на личности или стоки. Оттук минава каналът на наркотиците.
канализация
ж., само ед.
1. Система от тръби и канали в населено място за отвеждане на нечисти или дъждовни води.
2. Канализиране. Канализацията ще отнеме години.
канализирам
канализѝраш, несв. и св.; Какво.
1. Построявам канализация.
2. Укрепвам коритото на река, за да не се разлива.
3. Прен. Организирам, насочвам действия или настроения в желана посока.
канап
мн. кана̀пи, (два) кана̀па, м. Здрава конопена връв, използвана за плетене или за връзване. Чувалът е завързан с канап.
същ. умал. канапче, мн. кана̀пчета, ср.

мн. кана̀пи, м. Разг. Пренебр. Мързеливец. Той е голям канап, по цял ден лежи.
канапе
мн. канапѐта, ср. Мека тапицирана мебел с облегало, предназначена за сядане на няколко души.
канапче
вж. канап
канара
мн. канарѝ, ж.
1. Скала, голям каменен къс. Над пътя стърчаха канари.
2. Прен. Разг. За човек — много едър, здрав, силен. Канара човек беше.
канарче
мн. кана̀рчета, ср. Малка пъстра пойна птичка, пренесена от Канарските острови, която може да се отглежда в кафез.
каната
мн. кана̀ти, ж. Дъсчена странична част на каросерията на камион или на каруца.
кандардисам
кандардѝсаш, св. — вж. кандардисвам.
кандардисвам
кандардѝсваш, несв. и кандардисам, св. Разг. Кого. Убеждавам, придумвам. Кандардисаха я да не ходи толкова късно там.
кандарма
мн. кандармѝ, ж. Разг. Увещание, придумване, кандардисване. Големи кандърми бяха, докато се съгласи да живее на село.
кандела
ж., само ед. Спец. Във физиката — единица мярка за силата на светлината.
канделабър
мн. кандела̀бри, (два) кандела̀бъра, м. Свещник за няколко свещи или електрически лампи.
кандидат
мн. кандида̀ти, м.
1. Лице, което прави постъпки да бъде избрано или назначено на длъжност, на работа, в учебно заведение и др. Тази година за университета има много кандидати.
2. Лице, което желае женитба с някого. Тя е имала много кандидати, но все не ги е харесвала.
• Кандидат на науките. 1. — Първа, по-ниска научна степен, присъждана след защита на дисертация.
2. Лицето, което я носи.
кандидат-
Съставна част на сложни думи със значение лице, което желае и прави постъпки да бъде избрано или назначено, напр. кандидат-депутат, кандидат-студент и др.
кандидатирам се
кандидатѝраш се, несв. и св.; За какво. Представям кандидатурата си да бъда избран. Кандидатира се за кмет.
кандидатка
мн. кандида̀тки, ж. Жена кандидат.
кандидатски
кандида̀тска, кандида̀тско, мн. кандида̀тски, прил. Който се отнася до кандидат. Кандидатски изпити.
кандидатствам
кандида̀тстваш, несв.; за какво, за какъв.
1. Представям кандидатурата си да бъда назначен, избран, одобрен. Кандидатствам за учител в града.
2. Подавам документи и се явявам на изпити в учебно заведение.
кандидатствувам
кандида̀тствуваш, несв. Кандидатствам.
кандидатура
мн. кандидату̀ри, ж. Изявено желание и/или постъпки за заемане на място, пост (или за женитба). Подавам си кандидатурата. Оттеглям си кандидатурата.
кандидоза
мед. Инфекция на кожата и лигавиците, предизвикана от дрождеподобните гъби от род Candida, главно от Candida albicans.
кандило
мн. кандила̀, ср.
1. Подобен на чаша малък съд, в който има олио, лой, зехтин и потопен в него фитил и който се поставя да свети пред икона, на гроб.
2. Такъв съд, в миналото използван за осветление. На кандило съм плела и шила тези дрехи, когато бях млада.
кандисам
кандѝсаш, св. — вж. кандисвам.
кандисвам
кандѝсваш, несв. и кандисам, св. Разг.
1. Скланям, съгласявам се. Кандиса да следва медицина.
2. Диал. Омръзва ми. Кандисах на лекарства и билки.
кандобле
рел. Афро-християнска религия в Бразилия, възникнала чрез отъждествяване на християнските светци с африканските богове и духове от негри роби, опитващи се да съчетаят своята вяра с религията на господарите си.
канела
ж., само ед. Кора от тропическо дърво с кафяв цвят и силен аромат, която, смляна на прах, се използва за подправка, обикн. в сладкарството.

мн. канѐли, ж. Запушалка на бъчва или каца във вид на пръчица.
канелка
вж. канела
канибал
мн. каниба̀ли, м. Човек, който яде хора; човекоядец.
канибализъм
м., само ед.
1. Човекоядство.
2. Прен. Голяма жестокост, зверство.
3. Спец. Използване на себеподобните за храна, което е познато при някои животни.
канкан
м., само ед. Френски вариететен танц с бързо темпо, изпълняван от жени.
канон
мн. кано̀ни, (два) кано̀на, м.
1. В християнската религия — установено от църковните отци правило. Черковните канони не му позволяват да се жени.
2. Списък на свещените за християнската религия книги.
3. Прен. Художествени похвати, задължителни за изкуствата в определен период.
4. Спец. В музиката — музикална форма, при която няколко гласа изпълняват последователно една и съща мелодия.
5. Прен. Правило, установено като закон; догма. Морални канони. Каноните на модата. Разрушавам канона. Спазвам каноните.

м., само ед. Спец. В типографията — вид едър печатарски шрифт.
канонада
мн. канона̀ди, ж.
1. Продължителна артилерийска стрелба. Чуваше се канонадата на близкия фронт.
2. Прен. Силен, оглушителен шум (от викове, писъци и др.). Свирките на клаксоните създаваха канонада.
канонизация
ж., само ед.
1. В църквата — провъзгласяване на някого за светец.
2. Прен. Узаконяване, превръщане в правило, в канон.
канонизирам
канонизѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Извършвам канонизация.
каноник
мн. канонѝци, м.
1. Специалист по църковно право.
2. В католическата църква — главен свещеник в катедрала.
3. Прен. Пренебр. Лице, което канонизира, налага правила или личности, обикн. в политически аспект. Канониците на новия режим.
канонически
канонѝческа, канонѝческо, мн. канонѝчески, прил. Който се отнася до канон или каноник.
кански
нареч.
• Пищя кански. — Пищя силно, пронизително.
кант
ка̀нтът, ка̀нта, мн. ка̀нтове, (два) ка̀нта, м.
1. Цветна ивица, с която се обточват шевове или краища на дрехи. Бял панталон с тъмносини кантове.
2. Ивица, лента за обточване; ръб.
кантар
мн. канта̀ри, (два) канта̀ра, м. Уред за мерене на тегло; теглилка. Слагам бананите на кантара.
същ. умал. кантарче, мн. канта̀рчета, ср.
кантарче
вж. кантар
кантата
мн. канта̀ти, ж. Спец. В музиката — произведение за солисти, хор и оркестър, съставено от няколко части.
кантианство
ср., само ед. Спец. Идеалистическо философско учение, създадено от Кант.
кантинианство
Философско учение на „критическия“ и „трансцеденталния“ идеализъм създадено от Кант, което е било насочено против френските материалисти от ХVIII век. То признава съществуването на предметите извън нашето съзнанине, но ги обявява за неопознаваеми. Пространството, времето, причинността и т. н. не са форми на съществуването на самите предмети, а са априорни форми на нашето съзнание.
кантон
мн. канто̀ни, (два) канто̀на, м.
1. Малка къща край железопътна линия или шосе, в която живее пазач.
2. Административно-териториална единица във Франция и Белгия.
3. Административна област в състава на федеративната република Швейцария.
кантонер
мн. кантонѐри, м. Пазач на железопътна линия или шосе.
кантонерка
мн. кантонѐрки, ж. Специален висок шкаф за документи, който се затваря с рулетка.
кантора
мн. канто̀ри, ж. Работен кабинет на адвокати, търговски служители и др. Отивам в кантората.
кану
мн. кану̀та, ср.
1. Дълга и тясна спортна лодка с едно весло. Едноместно кану.
2. Само ед. Спортна дисциплина — гребане с такава лодка.
3. Лодка еднодръвка, използвана от някои племена в Африка и Америка.
канцелария
мн. канцела̀рии, ж.
1. Служба в учреждение, която се занимава с административна работа.
2. Помещението на такава служба.
канцеларски
канцела̀рска, канцела̀рско, мн. канцела̀рски, прил.
1. Който е свързан с канцелария. Канцеларско бюро. Канцеларска длъжност.
2. Който е формален, сух. Канцеларски подход.
• Канцеларски стил. — Спец. В езикознанието — стил, който се отличава с думи и изрази, характерни за административни отношения и оформяне на документация.
канцеларщина
ж., само ед. Пренебр. Стил на работа, отличаващ се с формализъм, излишни административни процедури и бавност. Голяма канцеларщина цари тук.
канцероген
мн. канцерогѐни, (два) канцерогѐна, м. Спец. Вещество, което причинява болестта рак.
канцерогенен
канцерогѐнна, канцерогѐнно, мн. канцерогѐнни, прил. Спец. В медицината — който поражда рак.
канцлер
мн. ка̀нцлери, м.
1. Министър-председател в Германия и в Австрия.
2. Остар. Министър-председател в Германската империя.
канцона
мн. канцо̀ни, ж. Спец.
1. В музиката — вокална песен за един глас с народни мотиви.
2. В литературата — вид лирическо стихотворение с установена форма и любовно съдържание.
канцонета
мн. канцонѐти, ж. Спец. В музиката — малка творба с песенен характер.
канче
мн. ка̀нчета, ср.
1. Метална цилиндрична чаша с дръжка. За разходката взех и канчета за чай.
2. Висок метален съд с дръжка отгоре за пренасяне на храна, обикн. използван във войската.
каньон
мн. каньо̀ни, (два) каньо̀на, м. Тясна речна долина със стръмни склонове. Преминаването през каньона е трудно.
канюла
мед. Тръбичка, куха игла, вкарвана чрез троакар (водач) в телесна кухина, кръвоносен съд, напр. венозна канюла, трахеостомна канюла и др.
каня
мн. ка̀ни, ж. Дребна граблива птица от семейството на ястребите, която издава характерен писък.

ка̀ниш, мин. св. ка̀них и канѝх, мин. прич. ка̀нил и канѝл, несв.
1. Кого. Повиквам, предлагам да дойде с някаква цел. Каня приятеля си на концерт. Каня я на гости.
2. Кого. Предлагам да направи нещо или да се заеме с дейност. Каних го да си вземе от баницата. Канят го за председател на кооперацията.
каня се. — Разг.
1. Смятам, възнамерявам да направя нещо. Каня се да отида на село.
2. Подготвям се за нещо. Каня се за сватбата в неделя.
3. За сняг, дъжд, буря — наближавам. Кани се да вали голям дъжд.
4. На кого. Заканвам се. Кани се да му отмъсти за обидата.
каолин
м., само ед. Бяла пластична глина, от която се изработват порцеланови и фаянсови изделия.
прил. каолинов, каолѝнова, каолѝново, мн. каолѝнови.
каолинов
вж. каолин
капа
мн. ка̀пи, ж. Разг. Шапка. Ходи винаги с капа.
капак
мн. капа̀ци, (два) капа̀ка, м.
1. Приспособление за затваряне, захлупване на съд, сандък и др.
2. Всяко приспособление, предназначено да покрива, да затваря, да предпазва. Капак на часовник. Капак на пиано. Капак на кола.
3. Обикн. мн. Кожени парчета към юзда на кон, които се намират отстрани на очите му.
същ. умал. капаче, мн. капа̀чета, ср.
• За капак. — Разг. След всичко друго, освен всичко друго. За капак на всичко ни дойдоха и гости.
• Като кон с капаци. — Разг. Ограничен съм, не виждам нещата в широта.
капан
мн. капа̀ни, (два) капа̀на, м.
1. Уред, който се залага за ловене на животни. Капан за мишки. Залагам капан. Вълкът се хвана в капана.
2. Прен. Уловка, примамка. Устроиха му капан и го заловиха със стоката. Попадам в капан.
• Поставям/поставя капан (на някого). — Устройвам уловка.
капандура
мн. капанду̀ри, ж. Застъклен или снабден с прозорец малък отвор по покрива на сграда. Таванската стая имаше капандура, от която се осветяваше.
капанче
мн. капа̀нчета, ср.
1. Малък капан.
2. Разг. Малка кръчма. Обича да се заседява в капанчетата.
капарирам
капарѝраш, несв. и св.; Какво. Давам капаро за нещо. Капарирах поръчката за мебели.
капаро
и капаро ср., само ед. Предплата, давана за сигурност на уговорката или покупката. Дадох капаро за колата.
капацитет
мн. капацитѐти, м.
1. Само ед. Вместимост, обем. Капацитет на язовира.
2. Само ед. Производствени възможности, мощ на машина, предприятие и др.
3. Прен. Само ед. Възможности на човек или на човешкия ум в някаква област. Има голям капацитет.
4. Прен. Лице, което е усвоило обширни знания в дадена област и може да се справи с всичко; авторитет. Той е голям капацитет в телевизионната техника. Един от капацитетите по литература в университета.
капаче
вж. капак
капачка
мн. капа̀чки, ж.
1. Метална или пластмасова пластинка, приспособена да затваря плътно буркан, бутилка и др.
2. Всяко малко по размери приспособление за затваряне и предпазване на нещо. Капачка на химикалка. Капачка на фотоапарат.
3. Малка кост, която се намира на коляното на човек. Счупил си капачката.
капвам
ка̀пваш, несв. и капна, св.
1. За течност — падам като капка. Една сълза капна от очите ѝ.
2. Прен. Разг. За плод, цвят, листа на дървета — падам. От време на време от дървото капваше круша.
3. Прен. Разг. Намирам се в състояние на пълно физическо изтощение. Капнах от ходене по канцеларии. Капвам от чистене.
4. Разг. За дъжд — валя малко. Не капна малко дъждец.
• Капвам/капна за сън. — Разг. Много ми се спи, имам голяма нужда от сън.

ка̀пваш, несв. и капна, св.
1. Какво. Правя да капе. Капвам му по две капки във всяко око.
2. Какво. Наливам съвсем малко или искам да представя като малко количество течност. Капни ми малко вода в чашата. Капни ми една ракия, много ми се пие.
3. Прен. Разг. Получавам се, добивам се като печалба. От занаята все капва по нещо.
капела
мн. капѐли, ж. Разг.
1. Широкопола сламена шапка. Трябва да си купя капела за лятото.
2. Пренебр. Всякакъв вид шапка, най-често дамска. Сложила си капела, не може да вижда.
същ. умал. капелка, мн. капѐлки, ж.

мн. капѐли, ж. Малка католическа църква с един олтар.

ж., само ед. Голям музикалноизпълнителски, обикн. хоров колектив. Българската хорова капела.
капелка
вж. капела
капелмайстор
книж.
диригент, обикновено на военен духов оркестър
капилициум
Окосмената част на главата.
капиляр
мн. капиля̀ри, (два) капиля̀ра, м. Спец.
1. Обикн. мн. В анатомията — най-тънкият кръвоносен съд в тялото на човека и на животните.
2. Тръбичка с много малък диаметър.
капитал
мн. капита̀ли, (два) капита̀ла, м.
1. Спец. Само ед. В икономиката — стойност, която носи принадена стойност в резултат от използване на наемен труд. Основен капитал. Оборотен капитал.
2. Паричен влог в банка за разлика от лихвите; главница.
3. Разг. Голяма сума пари. Искам да започна производство, но не ми стига капиталът.
4. Прен. Нещо с голяма ценност. Образованието е голям капитал. Опитът е моят капитал.
капитален
капита̀лна, капита̀лно, мн. капита̀лни, прил.
1. Който се отнася до капитал (в 1 и 2 знач.).
2. Прен. Който е главен, важен, основен. Капитална грешка. Капитален ремонт. Капитални промени.
капитализация
ж., само ед. Спец.
1. В икономиката — превръщане на принадена стойност в капитал.
2. В икономиката — прибавяне на лихвите към капитала.
капитализирам
капитализѝраш, несв. и св.; Какво. В икономиката — превръщам в капитал. Ще капитализирам всички лихви.
капитализирам се. — Превръщам се в капитал.
същ. капитализиране, ср.
капитализиране
вж. капитализирам
капитализъм
м., само ед. Икономическа система с отличителни черти свобода на пазара, концентрация на частната и корпоративната собственост и разпределение, пропорционално на капитала.
капиталист
мн. капиталѝсти, м. Човек, който притежава голям капитал.
капиталистически
капиталистѝческа, капиталистѝческо, мн. капиталистѝчески, прил. Който е присъщ на капитализъм или на капиталист. Капиталистическа система. Капиталистически отношения.
капиталовложение
мн. капиталовложѐния, ср.
1. Спец. В икономиката — парични разходи за създаване или реконструиране на съществуващи фондове.
2. Парична сума, вложена в нещо ценно.
капитан
мн. капита̀ни, м.
1. Офицерско звание — следващото след старши лейтенант, а също лицето с това звание. Капитаните сигурно вземат добри заплати.
2. Командир на плавателен съд.
3. В спорта — ръководител на отбор. Капитан на отбора по волейбол.
капитулант
мн. капитула̀нти, м.
1. Лице, което е за прекратяване на военни действия в полза на противника.
2. Лице, склонно да отстъпи пред нечий натиск, да се предаде.
капитулация
ж., само ед.
1. Капитулиране.
2. Договорът за капитулиране между воюващи. Подписвам капитулация.
капитулирам
капитулѝраш, несв. и св.
1. Прекратявам военни действия и се отказвам от война в полза на противника.
2. Прен. Отстъпвам на някакъв натиск. Капитулирах пред молбите на майка си.
същ. капитулиране, ср.
капитулиране
вж. капитулирам
капица
медна пара
капишон
мн. капишо̀ни, (два) капишо̀на, м.
1. Качулка за глава, прикачена към някаква дреха.
2. Шапка с остър връх.
капище
мн. ка̀пища, ср. Истор. През езическия период — храм или светилище.
капия
мн. капѝи, ж.
1. Остар. Врата или прозорец, отвор на сграда.
2. Остар. Учреждение.
3. Остар. Калъф за нож или кама; ножница.
4. Само ед. Сорт месести, дълги и прави чушки. Купих два килограма капия.
капка
мн. ка̀пки, ж.
1. Малка частица течност, която пада като цяло и заема кръгла форма върху повърхност.
2. Обикн. мн. Течно лекарство, което се приема, премерено на малки частици. Капки за нос.
3. Разг. Петно върху дреха. По покривката има мазни капки.
4. Разг. Дребна шарка от друг цвят на тъкан, дреха. Плат на капки.
5. Прен. Съвсем малко от нещо. Не пия ни капка алкохол. Нямаш и капка смелост. Капка милост.
същ. умал. капчица, мн. ка̀пчици, ж.
капла
мн. ка̀пли, ж. Метална част на колелото на велосипед или на автомобил, по която се поставя гумата.
капна
ка̀пнеш, мин. св. ка̀пнах, мин. прич. ка̀пнал, св. — вж. [[капвам 1_ , 2.
капра
Мястото на кочияша във файтон, каруца и др.
каприз
мн. капрѝзи, (два) капрѝза, м. Неоснователно и променливо желание; прищявка. Проявявам каприз. Детски капризи.
капризен
капрѝзна, капрѝзно, мн. капрѝзни, прил.
1. Който е склонен да проявява капризи. Капризно момиче.
2. За растение — който изисква специални грижи и условия.
3. Непостоянен, променлив. Капризно време.
капризнича
капрѝзничиш, мин. св. капрѝзничих, мин. прич. капрѝзничил, несв. Проявявам капризи.
капрон
м., само ед. Синтетично влакно и тъкан от него. Чорапогащи от капрон.
капсула
мн. ка̀псули, ж.
1. Възпламенител на заряд в патрон, снаряд и др.
2. Всяко приспособление с цилиндрична или кръгла форма, затварящо плътно някакво съдържание. Антибиотик на капсули. Капсула с храна на космическа станция.
3. Метално пръстенче на обувка, колан и др. На едната дупка нямаше капсула.
капсулирам
капсулѝраш, несв. и св.; Какво. Поставям в капсула, обвивам в капсула. Капсулирам лекарства.
капсулирам се. — Обвивам се в капсула, затварям се в капсула. Мастните вещества се капсулират в обвивка от ципа.
каптаж
м., само ед.
1. Съоръжение за улавяне на подземни или изворни води или за изваждане на газ от земята при запазване на качествата им.
2. Каптиране.
каптирам
каптѝраш, несв. и св.; Какво. Улавям подземни или изворни води или газ, обикн. при извора, за да ги изведа на земната повърхност. Каптирам минерален извор.
капуцин
мн. капуцѝни, м. Католически монах от Франциския орден.
капчица
вж. капка
капчук
мн. капчу̀ци, (два) капчу̀ка, м. Дъждовна или снежна вода, която се събира и капе или се стича от стрехите или по улуците. Обичам да слушам капчука, когато вали.
капя
ка̀пеш, мин. св. ка̀пах, мин. прич. ка̀пал, несв.
1. За течност — падам на капки. Сълзите ѝ капят. Кръвта капе.
2. За съд, таван и др. — пропускам по малко вода. Тенджерата капе.
3. Какво. Правя да капе. Капя му капки в очите.
4. Прен. Разг. За коса, зъби, листа на дърво, плодове — падам. Косата ми капе.
5. Прен. Разг. Получавам редовно по малки суми пари. От градината капят пари. Ако не тече, капе.
карабина
мн. карабѝни, ж. Лека и къса бойна пушка.
каравана
мн. карава̀ни, ж.
1. Остар. Голям, разлат меден домакински съд.
2. Фургон, който се прикачва към кола и служи за спане и почивка на кампинг.
карагачка
мн. карага̀чки, ж. Диал. Цвете нарцис.
карагьоз-перде
Диал. остар.
завеса на сцената на куклен театър
карагьозчия
остар.
актьор
караконджо
мн. карако̀нджовци, м. В народните вярвания — зъл дух, който плаши хората нощем и върлува главно от Коледа до Богоявление. Какво ходиш като караконджо цяла нощ.
каракул
м., само ед. Порода средноазиатска овца, от кожата на която се прави астраган.
карам
ка̀раш, несв.
1. Кого, какво. Насочвам, направлявам да върви пред мене. Карам крава. Карат го в полицията. Карат го на разпит.
2. Какво. Управлявам превозно средство. Карам кола.
3. Кого, какво. Превозвам. Карат хора с автобуса. Карам тухли.
4. Кого. Искам от някого да направи нещо. Карам я да бърше прах всеки ден. Карам я да учи.
5. Разг. Продължавам да върша нещо (по същия начин), да живея по някакъв начин. Карам си работата. Карам си живота по старому. Карам добре учението.
6. Прен. Разг. За години, възраст — започнал съм, протичам. Десета година караме в този град.
карам се. 1. — На кого. Хокам, ругая. Карам се на децата, защото не учат.
2. Само мн. С кого. Хокаме се взаимно, укоряваме се, мъмрим се. Всеки ден се карат с мъжа си.
карамел
мн. карамѐли, (два) карамѐла, м.
1. Само ед. Златистокафява рядка маса, получена от загрята захар или гликоза, използвана за бонбони и в сладкиши.
2. Бонбони от тази маса с пълнеж.
карамелизирам
карамелизѝраш, несв. и св.; Какво. Превръщам захар или гликоза в карамел.
карамелизирам се. — Превръщам се в карамел.
карамфил
мн. карамфѝли, (два) карамфѝла, м.
1. Градинско или диво цвете със силна миризма и кичести цветове с различен цвят, както и стрък от него.
2. Изсушени силноароматни семена от тропически храст, употребявани като подправка и лекарство.
караница
мн. ка̀раници, ж. Разг. Кавга, свада. Всеки ден слушам караниците им.
карантина
ж., само ед. Изолиране на лица или места за определено време, за да се предотврати разпространяването на заразни болести. Тук има карантина. Те са под карантина. Държа под карантина.
карантинирам
карантинѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Държа под карантина. Трябва да карантинираме болните.
карантия
ж., само ед.
1. Вътрешности на заклано животно, предлагани за храна. Ще купя карантия за супа.
2. Разг. Пренебр. Вътрешности на човек. Ритна го и му натърти карантията.
карат
мн. кара̀ти, (два) кара̀та, м.
1. Единица мярка за скъпоценни камъни, равна на 0,2055 г.
2. Мярка за чистота на златото, която може да бъде от 5 до 24. Пръстенът ми е 12 карата.
карате
ср., само ед. Японска система за защита без оръжие, с удари с ръце и крака по уязвимите части на тялото. Тренирам карате.
караул
мн. карау̀ли, (два) карау̀ла, м.
1. Само ед. Въоръжена охрана на военни обекти или затвор; пост. Поставям караул. Сменям караул.
2. Само ед. Служба на въоръжена охрана. Стоя на караул.
3. Лицето, което е на въоръжена охрана. На вратата има един караул.
прил. караулен, карау̀лна, карау̀лно, мн. карау̀лни.
караулен
вж. караул
карауля
карау̀лиш, мин. св. карау̀лих, мин. прич. карау̀лил, несв. Давам караул.
карашик
Размесено, разбъркано, объркано.
карашмалък
м., само ед. Навалица, множество, неразбория.
карашък
вж. карашик
карбамид
м., само ед.
1. Спец. Синтетично органично съединение, употребявано за производство на пластмаси, лекарства.
2. Урея.
прил. карбамѝдов, карбамѝдова, карбамѝдово, мн. карбамѝдови.
карбид
м., само ед.
1. Спец. Съединение на въглерода с различни елементи.
2. Разг. Калциев карбид, от който се получава ацетилен.
прил. карбиден, карбѝдна, карбѝдно, мн. карбѝдни.
карбиден
вж. карбид
карбол
м., само ед. Вид киселина, която се добива от каменовъглен катран и се употребява като дезинфектиращо средство; фенол.
карбонат
м., само ед. или карбона̀ти само мн. Спец. В химията — сол/и на въглената киселина.
карбонизация
ж., само ед. Спец.
1. В химията — превръщане във въглища; овъгляване.
2. В химията — суха дестилация на дърва или каменни въглища.
3. В химията — очистване на масло чрез прекарването му през дървени въглища.
4. Обработка на вълна или на полувълнени платове с разтвор от минерални киселини.
карбункул
мед. Гнойно-възпалителен процес на няколко разположени в съседство космени фоликули и техните мастни жлези. Най-често в окосмената тилна част на шията се формира плътен, болезнен инфилтрат, около космите се формират белезникави петънца, от които след 3-5 дни изтича гноен секрет.
карбуратор
мн. карбура̀тори, (два) карбура̀тора, м. В техниката — устройство в двигател с вътрешно горене, в което течното гориво се превръща в гореща газообразна смес от въздух и пари.
карго
ср., само ед.
1. Товар на кораб.
2. Застраховка на стоки, превозвани с кораб.
кардамон
м., само ед. Индийско тревисто растение, зърната на което се употребяват като лекарство или подправка.
кардан
мн. карда̀ни, (два) карда̀на, м. Спец. Устройство между два вала за предаване на движението от единия на другия (при автомобили и др.).
прил. карда̀нов, карда̀нова, карда̀ново, мн. карда̀нови.
кардинал
мн. кардина̀ли, м. В католическата църква — висш духовен сан след папата.
прил. кардиналски, кардина̀лска, кардина̀лско, мн. кардина̀лски.

м., само ед. Сорт раннозреещо десертно грозде с едри тъмнорозови зърна.
кардинален
кардина̀лна, кардина̀лно, мн. кардина̀лни, прил. Който е главен, много важен. Кардинален въпрос. Кардинален успех.
кардиналски
вж. кардинал
кардио-
Първа съставна част на сложни думи със значение който е свързан със сърцето, напр. кардиограф, кардиолог, кардиопатия и др.
кардиоваскуларен
мед. Сърдечносъдов, отнасящ се до сърцето и кръвоносните съдове.
кардиограма
мн. кардиогра̀ми, ж.
1. Графичен запис на ударите на сърцето. Правя кардиограма.
2. Лента с такъв запис.
кардиография
ж., само ед. Записване на ударите на сърцето с помощта на уред.
кардиолог
мн. кардиоло̀зи, м. Лекар, специалист по сърдечни болести. Трябва да отида при кардиолог.
кардиология
ж., само ед. Наука за сърцето и кръвоносните съдове.
кардиорексис
мед. Руптура на сърдечната стена.
кардиосклероза
мед. Разрастване на съединителна тъкан в миокарда.
кардиостимулатор
мн. кардиостимула̀тори, (два) кардиостимула̀тора, м. Прибор, който се имплантира в организма и стимулира сърцето.
кардиотоници
мед. Лекарствени средства, подобряващи помпената функция на сърцето, напр. сърдечни гликозиди, симпатикомиметици.
кардиоцентеза
мед. Пункция на сърдечната стена.
кардия
мед. Вход на стомаха — частта от стомаха, която е свързана с хранопровода.
каре
мн. карѐта, ср.
1. Квадрат, обикн. като шарка, като форма или като символ. Сако на карета. Каре за маса. Името на автора е в каре.
2. В техниката — приспособление в предавателния механизъм на автомобил.
3. Разг. Четирима души, които играят на карти. Хайде да направим едно каре.
• Издателско каре. — Техническите данни за книга, посочени в началото или в края, оградени обикн. с правоъгълник.
карез
вж. гарез
карета
мн. карѐти, ж. Истор. Луксозна покрита кола на пружини, теглена от коне, за превозване на хора. Нае карета до кралския двор.
кари
само мн. Обобщено наименование на видове малки товароподемни коли за обслужване на гари, пристанища, заводи.
кариер
м., само ед. Най-бързият бяг на кон. Пусна коня в кариер.
кариера
мн. кариѐри, ж.
1. Място, където се вадят камъни. Работи на кариерата.
2. Само ед. Напредване в професията, издигане в служебната йерархия. Правя кариера. Научна кариера.
• От кариерата. — Дипломат по професия. Той е дипломат от кариерата.
кариеризъм
м., само ед. Силен стремеж към кариера (във 2 знач.) с користни цели.
кариерист
мн. кариерѝсти, м. Човек, който силно се стреми към кариера (във 2 знач.).
кариеристка
мн. кариерѝстки, ж. Жена кариерист.
кариес
мн. ка̀риеси, (два) ка̀риеса, м. Спец. В медицината — разрушаване на твърдата тъкан на зъб. Детето има два кариеса, които трябва да се лекуват.
карикатура
мн. карикату̀ри, ж.
1. Рисунка с комично или сатирично изобразяване на нещо. Правя карикатура. Рисувам карикатури.
2. В литературата и изкуството — комично или сатирично представяне. Героят е карикатура на министър.
3. Прен. Смешно и жалко подобие, нещо изкривено, изопачено. С тия дрехи се е направила на карикатура. Това е карикатура на литература.
прил. карикатурен, карикату̀рна, карикату̀рно, мн. карикату̀рни. Карикатурен стил.
карикатурен
вж. карикатура
карикатурист
мн. карикатурѝсти, м. Художник на карикатури.
карикатуристка
мн. карикатурѝстки, ж. Жена карикатурист.
кариока
мн. карио̀ки, м. и ж.
1. Жител на Рио де Жанейро.
2. Вид южноамерикански танц.
кариран
карѝрана, карѝрано, мн. карѝрани, прил. Който е с шарки на карета. Карирана риза.
карма
ж., само ед.
1. В будизма — вярване, че съдбата на човека зависи от действията му в предишната форма на съществуване.
2. Разг. Съдба, предопределение.
кармакарашик
Напълно объркано, разбъркано.
кармакарашък
вж. кармакарашик
кармин
м., само ед. Тъмночервена боя.
карминен
кармѝнена, кармѝнено, мн. кармѝнени, прил. Който е с тъмночервен цвят.
карнавал
мн. карнава̀ли, (два) карнава̀ла, м. Масово увеселение, придружено с танци, маскарад, шествия, което може да трае няколко дни. Ще има голям пролетен карнавал.
прил. карнавален, карнава̀лна, карнава̀лно, мн. карнава̀лни. Карнавален костюм. Карнавално настроение.
карнавален
вж. карнавал
карначе
мн. карна̀чета, ср. Вид тънка наденица за печене на скара.
карнификация
мед. Патологично изменение в белодробната тъкан, при което тя придобива консистенция и вид на месо.
каро
мн. карѝ, ср. Вид карта за игра, означена с червен четириъгълник. Паднаха ми се две кари.
каросерия
мн. каросѐрии, ж. Дървена или метална конструкция към превозно средство, в която се поставя товарът. Камионът е с голяма каросерия.
каротиден
мед. Отнасящ се до сънната артерия.
каротин
м., само ед. Спец. В биологията — растителен или животински пигмент, който в организма се превръща във витамин А. Морковите съдържат каротин.
карпален
мед. Отнасящ се до китката на ръката, напр. китков канал — canalis carpi.
карстов
ка̀рстова, ка̀рстово, мн. ка̀рстови, прил. Който е резултат от химически процеси при лесноразтворими от водата скали. Карстов извор. Карстови пещери.
карта
мн. ка̀рти, ж.
1. Чертеж на земната повърхност (или на звездното небе), на който с условни знаци са дадени географски, геоложки, езикови особености и е означен мащабът на умаляване. Икономическа карта. Диалектна карта.
2. Картонче с рисунка и символи от едната страна в комплект, който служи за хазартна игра или врачуване. Играя на карти. Гледам на карти.
3. Документ за някакъв абонамент, за членство в организация, клуб. Карта за градския транспорт.
• Залагам на карта. — Рискувам. Заложих на карта живота си.
• Играя с открити карти. — Казвам открито целите и намеренията си.
картаджия
мн. ка̀ртаджии, м. Разг. Любител на играта на карти; картоиграч. Вечер се събираха картаджии и играеха до сутринта.
картбланш
м., само ед. Право за действие, пълномощия. Давам му картбланш.
картезианство
Учение на френския философ Декарт и особено на неговите последователи, според което философията трябва да извежда своите положения от абстрактни достоверни истини, до които се стига чрез подлагане на съмнение на всяко знание, защото то е получено чрез сетивата, които мамят.
картел
мн. картѐли, (два) картѐла, м.
1. Спец. В икономиката — обединение на сродни едри предприятия за диктуване цените на пазара и за борба с конкуренцията. Картел на производителите на тютюн.
2. Разг. Съюз, обединение.
картелирам се
картелѝраш се, несв. и св. Обединявам се в картел.
картер
мн. ка̀ртери, (два) ка̀ртера, м. Метален корпус, в който са поместени най-важните части на автомобилния двигател и който служи за резервоар на смазочното масло.
картечен
вж. картечница
картечница
мн. картѐчници, ж. Автоматично скорострелно оръжие с куршуми.
прил. картечен, картѐчна, картѐчно, мн. картѐчни.
• Като картечница (говоря). — Разг. Много бързо.
картина
мн. картѝни, ж.
1. Художествена рисунка. Картина на Рембранд. Картини на Пикасо.
2. Изглед на нещо, което се открива пред погледа; гледка. Пред погледа се редят красиви картини от планината. Погледни картината пред себе си — блокове и само блокове.
3. Положение, състояние на нещо. Картина на болестта. Политическата картина през седмицата.
4. Литературно или музикално изображение. Писателят пресъздава картината на войната.
5. Остар. Относително завършена част на театрално представление. Първата картина свърши и започна антрактът.
6. Състояние на изображение на телевизионен екран. Телевизорът има хубава картина.
картинг
м., само ед.
1. Вид спорт с микроавтомобили.
2. Площадка за забавление с електрически микроавтомобили.
картинен
картѝнна, картѝнно, мн. картѝнни, прил.
1. Който е свързан с картина (в 1 и 2 знач.). Картинна галерия.
2. Който притежава образност, изразителност. Картинен стил.
същ. картинност, картинността̀, ж.
картинка
мн. картѝнки, ж. Малка картина.
• Внимавай в картинката. — Отнасяй се по-сериозно.
картинност
вж. картинен
картичка
мн. ка̀ртички, ж.
1. Малка карта.
2. Картонче, от едната страна с изглед или рисунка, а от другата за писане; пощенска картичка. Коледна картичка. Поздравителна картичка.
• Визитна картичка. — Картонче с името, професията, адреса и телефона на лице, което служи за представяне.
картограф
мн. картогра̀фи, м. Специалист по картография.
картография
ж., само ед.
1. Наука за методите за съставяне на географски карти.
2. Изработване на географски карти.
картографка
мн. картогра̀фки, ж. Жена картограф.
картоиграч
мн. картоигра̀чи, м. Любител на играта на карти; картаджия. Мъжът ѝ е страстен картоиграч.
картоиграчка
мн. картоигра̀чки, ж. Жена картоиграч.
картон
мн. карто̀ни, (два) карто̀на, м.
1. Само ед. Дебел лист хартия. Картон за чертане. Картон за рисуване.
2. Всякакъв вид формуляр с данни за картотека, изработен от дебела хартия. Здравен картон. Картон в библиотека.
прил. картонен, карто̀нена, карто̀нено, мн. карто̀нени.
картонен
вж. картон
картонетка
Специален висок шкаф за документи, който се затваря с рулетка.
картонче
мн. карто̀нчета, ср. Малък лист от картон, който може да дава някакво право или да има определена стойност. Картонче с номер. Картончета за храна.
картотека
мн. картотѐки, ж.
1. Подредени по азбучен ред картони от един и същ вид. Картотека на личните имена. Болнична картотека.
2. Шкаф, няколко шкафа или помещение, в които се съхраняват картони. Картотеката е на първия етаж.
прил. картотечен, картотѐчна, картотѐчно, мн. картотѐчни.
картотекирам
картотекѝраш, несв. и св.; Какво. Правя картотека или въвеждам в картотека. Всички нови книги се обработват и картотекират.
картотечен
вж. картотека
картоф
мн. карто̀фи, (два) карто̀фа, м. Едногодишно растение с подземни грудки, богати на нишесте, които се използват за храна, както и самите грудки.
прил. картофен, карто̀фена, карто̀фено, мн. карто̀фени. Картофена супа.
картофен
вж. картоф
каруца
мн. кару̀ци, ж. Превозно средство с дървена каросерия и обикн. с дървени колелета, пригодено за впрягане на кон или магаре. Впрягам коня в каруцата. Баща ми поправя и изработва каруци.
същ. умал. каручка, мн. кару̀чки, ж.
каруцар
каруца̀рят, каруца̀ря, мн. каруца̀ри, м.
1. Остар. Човек, чиято работа е да кара каруца.
2. Занаятчия, който изработва каруци. Има ли в това село каруцар?
каручка
вж. каруца
карфиол
м., само ед. Вид зеле, чиито цветни месести пъпки се използват за храна; цветно зеле.
карфица
мн. карфѝци, ж. Игла с главичка в единия край, която служи за прикрепване, забождане; топлийка. На пробата прикачиха ръкавите с карфици.
същ. умал. карфичка, мн. карфѝчки, ж.
карфичка
вж. карфица
карфология
мед. Тих делир, при който болните правят движения за хващане на несъществуващи предмети.
карцер
мн. ка̀рцери, (два) ка̀рцера, м. Тясно помещение без прозорци в затвор или казарма, в което се престоява за наказание. Лежа в карцера.
карциноза
мед. Състояние, при което злокачествен тумор е широко разпространен в тялото с наличие на метастази в много органи.
карциноид
мед. Доброкачествен или злокачествен тумор, произхождащ от клетките на APUD- системата, който продуцира серотонин, каликреин, кинини и простагландини. Най-често се локализира в апендикса и илеума, рядко в ректума, бронхите и др. Протича с диария, зачервяване на лицето, сърцебиене и др.
карцином
мн. карцино̀ми, (два) карцино̀ма, м. Спец. В медицината — злокачествен тумор; рак.
карциноматоза
мед. вж. карциноза
карциноматозен
мед. Отнасящ се до или имащ проявите на карцином.
карцирам
карцѝраш, несв. и св.; Кого. Поставям в карцер.
каса
мн. ка̀си, ж.
1. Железен шкаф, сандъче или кутия за съхраняване на пари и други ценности. Огнеупорна каса.
2. Място или гише, където се внасят или получават пари. Магазинът има осем каси. Касата на университета не работи.
3. Машина за отбелязване или изчисляване на парични суми.
4. Налични пари на организация, група, учреждение и др. Касата е изразходена. Кой от нас ще държи касата?
прил. касов, ка̀сова, ка̀сово, мн. ка̀сови. Касова бележка. Касов апарат.

мн. ка̀си, ж.
1. Сандъче за пренасяне на бутилки и др. Купиха две каси бира.
2. Неподвижно поставена в стената рамка на врата или прозорец.
касае се
мин. несв. каса̀еше се, мин. несв. прич. каса̀ело се, несв. Засяга, отнася се. Заповедта се касае за преподаватели и студенти.
касапин
мн. каса̀пи, м.
1. Човек, който като професия се занимава с клане, чистене и разпарчаване на животни.
2. Човек, който продава месо; месар.
3. Разг. Пренебр. Лекар хирург. Всеки ден прави операции, истински касапин.
прил. касапски, каса̀пска, каса̀пско, мн. каса̀пски.
касапница
мн. каса̀пници, ж.
1. Място, цех за клане и обработка на месото на животни; кланица.
2. Остар. Магазин за месо.
3. Прен. Масово избиване или загиване на хора. Голяма касапница е тази война. Автобусът се е сблъскал с влака и е станала истинска касапница.
касапски
вж. касапин
касационен
касацио̀нна, касацио̀нно, мн. касацио̀нни, прил. Който се отнася до касация.
• Касационен съд. — Съд, който може да отменя решения на по-долни инстанции.
касация
ж., само ед. Спец. В правото — отменяне на съдебно решение в по-горна инстанция. Подавам жалба за касация.
касета
мн. касѐти, ж. Касетка.
касетка
мн. касѐтки, ж.
1. Метална кутия за пазене на ценности.
2. Чекмедже в специален здрав шкаф със строго подредени предмети.
3. Сандъче за пренасяне на плодове, зеленчуци; щайга. Купих две касетки ябълки.
4. Кутия с монтирана лента за запис. Аудиокасетка. Видеокасетка.
5. Всяка здрава кутия, предназначена да съхранява нещо. Касетка за фотофилм.
касетофон
мн. касетофо̀ни, (два) касетофо̀на, м. Магнетофон, който възпроизвежда звукозапис от касетка. Купих си двукасетъчен касетофон.
касиер
мн. касиѐри, м. Длъжностно лице, което изчислява и раздава заплати, работи на каса в магазин, завежда каса на организация. Касиерът ще събере вноските от всички членове.
касиерка
мн. касиѐрки, ж. Жена касиер.
касинка
мн. касѝнки, ж. Бяла колосана лента, каквато носят медицинските сестри. Слагам си касинката. Работя с касинка.
касирам
касѝраш, несв. и св.; Какво. Спец.
1. В правото — отменям съдебно решение на по-долна инстанция.
2. В правото — обявявам избор за недействителен.
3. Разг. Подавам жалба в касационен съд.
касис
м., само ед. Многогодишен храст с плодове като малки тъмносини зърна, богати на витамини, използвани за сироп, конфитюр и др.; френско грозде. Сок от касис.
каска
мн. ка̀ски, ж.
1. Метална или кожена шапка за предпазване на главата от удари. Строителна каска. Военна каска. Пожарникарска каска.
2. Прибор с форма на похлупак, използван за сушене на коса. Сядам под каската.
каскада
мн. каска̀ди, ж.
1. Естествен или изкуствено създаден водопад на етажи. В центъра на много градове се построиха водни каскади за прохлада.
2. Система от изградени един под друг язовири и електрически централи.
3. Цирков акробатически номер с опасни скокове, наподобяващи падания.
каскадьор
мн. каскадьо̀ри, м. Лице, което при снимане на филм изпълнява опасните действия вместо актьора.
каскет
мн. каскѐти, (два) каскѐта, м. Мека, обикн. мъжка шапка с по-твърда козирка. Купи си кариран каскет.
касов
ка̀сова, ка̀сово, мн. ка̀сови, прил.
1. Който е свързан с каса.
2. Разг. Който носи голяма печалба. Касов филм. Касова пиеса.
каста
мн. ка̀сти, ж.
1. В Индия и други източни страни — обществена прослойка на обединени по произход, положение и професия членове. Било много трудно да се ожениш за човек от друга каста.
2. Прен. Затворена прослойка от хора, която защитава своите привилегии и не допуска нови членове.
кастанети
само мн. Двойка твърди пластинки, които се закрепват на пръстите за щракане по време на танц или към музикално изпълнение в Испания и Латинска Америка.
кастинг
м., само ед. Спец. Вид спорт — майсторско хвърляне на въдица за демонстрация на риболовна техника.
кастор
мит. Син на спартанския цар Тиндарей и на Леда, смъртният брат на безсмъртния Полидевк, един от двамата диоскури, смел конеукротител и ездач.
кастрация
ж., само ед. Кастриране.
кастрирам
кастрѝраш, несв. и св.; Кого, какво.
1. Премахвам изкуствено полови жлези на животно или човек; скопявам.
2. Прен. Осакатявам духовно.
същ. кастриране, ср.
кастриране
вж. кастрирам
кастрон
мн. кастро̀ни, (два) кастро̀на, м. Голям и дълбок съд, купа с похлупак или без похлупак. Кастрон с кисело мляко.
същ. умал. кастронче, мн. кастро̀нчета, ср.
кастронче
вж. кастрон
кастря
ка̀стриш, мин. св. ка̀стрих и кастрѝх, мин. прич. ка̀стрил и кастрѝл, несв.
1. Какво. Орязвам или подрязвам клони на дърво. Всяка година кастрят тополите, за да растат на височина.
2. Прен. Разг. Какво. Орязвам, съкращавам с някаква цел (текст, разходи и др.).
3. Прен. Разг. Кого. Мъмря строго. Пак ще го кастря, като го видя.
кат
ка̀тът, ка̀та, мн. ка̀тове, (два) ка̀та, м. Разг.
1. Етаж на сграда. Качих се на втория кат. Къща на три ката.
2. Слой, пласт. Сгъвам плата на три ката. Тортата е с три ката.
3. Комплект дрехи за едно обличане. Има един кат дрехи и все тях носи. Обух си два ката чорапи.
4. Път като степен. Колкото печели, два ката харчи.
ката-
Първа съставна част на сложни думи със значение „долу, надолу“
катаболен
мед. Свързан с или стимулиращ катаболизма.
катаболизъм
мед. 1. Разграждането на сложни химически вещества до по-прости такива (напр. гликоген до CO2 и H2O), при което обикновено се освобождава енергия.
2. Съвкупността от всички разграждащи метаболитни процеси.
катаджия
мн. ка̀таджии, м. Разг. Служител от службата за контрол на автомобилния транспорт (КАТ). Един катаджия ме спря и ме глоби за превишена скорост.
катаклизъм
мн. катаклѝзми, (два) катаклѝзъма, м.
1. Голямо природно сътресение вследствие от природни стихии. Катаклизмите са изваяли повърхността на земята.
2. Прен. Голяма рязка промяна в обществения живот, сътресение.
катакомба
мн. катако̀мби, ж.
1. Подземия в Рим, където първите християни са се събирали.
2. В древния Египет — подземия за пазене на мумии.
3. Прен. Разг. Ниско и мрачно помещение.
катализа
ж., само ед. Спец. В химията — променяне на скоростта на химичната реакция под влияние на катализатор.
катализатор
мн. катализа̀тори, (два) катализа̀тора, м.
1. Спец. В химията — вещество, което променя скоростта на химическата реакция, без самото то да се променя.
2. Прен. Ускоряващ процес или явление, фактор. Ревността се оказа катализатор за техните отношения.
катализирам
катализѝраш, несв. и св.; Какво. Действам като катализатор.
каталог
мн. катало̀зи, (два) катало̀га, м.
1. Подреден по специален начин списък на предмети, който улеснява откриването им. Каталог на книги в библиотеката. Каталог на издавани списания.
2. Книга, брошура със списък и снимки на предмети, по която може да се избира, поръчва, рекламира. Каталог на фирма за дрехи. Каталог на мебелно предприятие.
прил. каталожен, катало̀жна, катало̀жно, мн. катало̀жни. Каталожен номер. Каталожна търговия.
каталогизирам
каталогизѝраш, несв. и св.; Какво.
1. Правя каталог.
2. Включвам в каталог.
каталожен
вж. каталог
каталясам
каталя̀саш, св. — вж. каталясвам.
каталясвам
каталя̀сваш, несв. и каталясам, св. Разг.
1. Грохвам от умора. Снощи бях каталясала от работа и си легнах рано.
2. Прен. Премалявам за нещо. Каталясал съм за вода.
катанец
мн. ката̀нци, (два) ката̀неца, м. Разг. Катинар.
катаплексия
мед. Патологично състояние, което се характеризира с кратки епизоди на загуба на мускулния тонус, при което болния се сгромолясва, но не загубва съзнание. Често тези епизоди се провокират от силна емоционална възбуда.
катапулт
м., само ед.
1. ист. Старинна далекобойна машина за обсада на крепости.
2. Устройство за изхвърляне на пилотската седалка и пилота при авария със самолета.
катапултирам
катапултѝраш, несв. и св. Напускам самолет или космически кораб с помощта на катапулт.
катаракта
ж., само ед. Спец. В медицината — потъмняване на лещата на окото и пълно ослепяване; перде на окото. Получавам катаракта.
катарама
мн. катара̀ми, ж. Закопчалка с тока на колан, обувки, чанта. Купих си обувки с катарами.
катарзис
м., само ед.
1. Спец. В литературата — според Аристотел душевно пречистване, което се преживява при гледане на постановка на трагедия.
2. Душевно или духовно пречистване чрез силни трагични, емоционални сблъсъци и преживявания.
катари
ист. Привърженици на голямо еретическо движение, произхождащо от богомилството и особено разпространено през ХІ—Х— в. в Северна и Централна Италия и донякъде в Южна Франция.
катастрофа
мн. катастро̀фи, ж.
1. Злополука при сблъскване на две превозни средства или при повреда, обикн. с трагични последици. На пътя има катастрофа. Станала е катастрофа с влака. Загинал при катастрофа.
2. Всяко събитие, сблъсък с тежки последици. Семейна катастрофа. Катастрофа в икономиката. Войната е истинска катастрофа за света. Национална катастрофа.
3. Природен сблъсък, катаклизъм.
катастрофален
катастрофа̀лна, катастрофа̀лно, мн. катастрофа̀лни, прил. Който води до катастрофа, гибелен. Катастрофална грешка. Катастрофален сблъсък. Катастрофална суша.
катастрофирам
катастрофѝраш, несв. и св. Претърпявам катастрофа (в 1 знач.). Катастрофира и загина преди една година.
кататония
мед. Разновидност на шизофренията, протичаща с кататонен ступор (продължителна застиналост на тялото в една поза при липса на словесен контакт) и кататонна хиперкинеза (двигателна и словесна възбуда — болните са в непрекъснато безцелно движение и изведнъж могат да застинат в една поза).
катафалка
мн. катафа̀лки, ж. Кола, която отнася мъртвеца до гробището. Зад катафалката вървят най-близките на покойния.
категоризация
ж., само ед. Разпределяне и подреждане по категории; включване в категория. Категоризация на излизащите книги.
категоризирам
категоризѝраш, несв. и св. Правя категоризация. Тази постъпка може да се категоризира като дребно хулиганство.
категоричен
категорѝчна, категорѝчно, мн. категорѝчни, прил. Който е точно определен, решителен, не допуска промени и възражения. Категорично решение. Категоричен тон. Категоричен план.
категория
мн. катего̀рии, ж.
1. Най-общото понятие, отразяващо съществени свойства и отношения между явленията в действителността. Морално-етически категории.
2. Група, клас, явление, които обединяват същности с общи свойства и белези. Категории във физиката. Граматически категории. Категории растения.
катедра
мн. катѐдри, ж.
1. Специална висока маса с полегата повърхност (или допълнителна част към обикновена маса), пригодена за прав четец или говорещ. Във всяка аудитория има катедра за лектора.
2. Прен. Колектив от преподаватели по една или близки научни дисциплини във висше учебно заведение. Катедра по български език. Катедра по стара история и археология.
прил. катедрен, катѐдрена, катѐдрено, мн. катѐдрени.
катедрала
мн. катедра̀ли, ж. Главен храм за населено място. Епископът служи в катедралата.
прил. катедрален, катедра̀лна, катедра̀лно, мн. катедра̀лни.
катедрален
вж. катедрала
катедрен
вж. катедра
катер
мн. ка̀тери, (два) ка̀тера, м. Малък кораб за къси разстояния. Спасителен катер. Военен катер.
катерица
мн. ка̀терици, ж. Малък горски гризач с голяма пухкава опашка, който живее по дърветата и се катери много бързо. Катериците се хранят със семки и ядки.
катеричка
мн. ка̀терички, ж. Катерица.
катеря се
катѐриш се, мин. св. катѐрих се, мин. прич. катѐрил се, несв.
1. С помощта на крака и ръце се придвижвам нагоре по нещо (дърво, стена, скала и др.). Катерицата се катери бързо по дърветата. Катеря се по скалата.
2. За превозно средство — изкачвам се с усилие по стръмно място. Влакът бавно се катери по стръмнината.
3. Прен. Разг. Придвижвам се нагоре по йерархическа стълба. Катери се към министерско кресло.
катет
мн. катѐти, (два) катѐта, м. Всяка от страните на правоъгълен триъгълник, които образуват прав ъгъл.
катетър
мн. катѐтри, (два) катѐтъра, м. Спец. В медицината — тръбичка, която се поставя в кух орган или канал на организма с лечебна цел. Поставям катетър.
катехизис
м., само ед. Книга за основните положения в християнското учение, изложени под формата на въпроси и отговори.
катил
мн. катѝли, м. Пренебр. Престъпник; готов на всякакво престъпление човек. Катилите на мафията.
катинар
мн. катина̀ри, (два) катина̀ра, м. Метално приспособление за заключване; кофар. Заключих къщата с катинар.
същ. умал. катинарче, мн. катина̀рчета, ср.
катинарче
вж. катинар
катион
мн. катио̀ни, (два) катио̀на, м. Спец. В химията — йон, натоварен с положително електричество.
като
предлог.
1. За посочване на сходство или еднаквост между предмети, явления, признаци или свойства. И той е като баща си. Навън е горещина като огън. Бял като сняг. Работя като роб. Пее като славей. Яде като слон.
2. При свеждане на качества на лица и предмети към по-частна категория (за функция, професия, длъжност и др.). Като учител е добър, но като баща не е. Като апартамент е хубав, но не е подходящ за тях. Работи като журналист. Известен е като поет.
3. При посочване или изброяване на образци, примери. Трябва да се ядат плодове като ябълки, круши, сливи. Обичам леки напитки като бирата.

съюз.
1. За въвеждане на подчинено изречение за начин. Върви, като куца.
2. За въвеждане на подчинено изречение за време. Като си идвах, заваля дъжд. Като се върна, ще се обадя по телефона.
3. За въвеждане на подчинено изречение за условие или причина. Като работиш добре, ще те оценят. Като не искаш, няма да дойдеш. Като нямаш пари, няма да пътуваш.
• Като да/като че/като че ли. — Въвеждат подчинени изречения за сравнение, означаващи предположение, несигурност. Държи се така,като че ли му е слугиня. Върви, като че ще литне.
• Тъй като. — Въвежда подчинено изречение за причина. Не мога да ти я дам, тъй като книгата ми трябва.
• Щом като. — Въвежда подчинено изречение за време, за причина. Щом като се върна, ще излезем на разходка. Щом като ти не можеш да дойдеш, ще си намеря друга компания.
катод
мн. като̀ди, (два) като̀да, м. Спец. Във физиката — електрод в електрически уред, свързан с отрицателния полюс на източника.
католик
мн. католѝци, м. Лице, което изповядва католицизма.
католикос
църк. Първоначално — върховен глава на няколко манастира в даден район. Понастоящем — титла на главата на Несторианската църква и на Арменската църква, а също и на грузинския патриарх, който се титулува Католикос-Патриарх.
католицизъм
м., само ед. Разновидност на християнството с черковен глава римския папа.
католически
католѝческа, католѝческо, мн. католѝчески, прил. Който се отнася до католицизма. Католически свещеник. Католически празник.
католичка
мн. католѝчки, ж. Жена католик.
каторга
ж., само ед. Заточение с тежък физически труд. Изпращам на каторга. Осъден на каторга. Отивам на каторга.
каторжен
като̀ржна, като̀ржно, мн. като̀ржни, прил.
1. Който се отнася до каторга. Каторжен режим.
2. Който е като на каторга; тежък, непосилен. Целия си живот е посветил на каторжен труд.
катран
м., само ед.
1. Черна смолиста маса, добивана от дървесина, въглища и др., суровина в химическата промишленост.
2. Черно вещество, което се отлага от тютюна при пушене.
3. В религиозните вярвания — врящата маса в казаните, в която врят грешниците в ада.
прил. катранен, катра̀нена, катра̀нено, мн. катра̀нени.
катранен
вж. катран
катраненочерен
катраненочѐрна, катраненочѐрно, мн. катраненочѐрни, прил. Който е с черен цвят като катран.
катун
мн. кату̀ни, (два) кату̀на, м.
1. Временен стан с палатки на цигани през лятото. Тук-там край пътя се виждаха катуни.
2. Всички цигани, които живеят на палатки и се придвижват с каруци, покрити с платно. Катунът минава.
катунар
катуна̀рят, катуна̀ря, мн. катуна̀ри, м. Циганин, който живее на катун.
• Като катунар. — Живея в движение, пътувам много или често сменям местожителството си.
катунарка
мн. катуна̀рки, ж. Жена катунар.
катурвам
кату̀рваш, несв. и катурна, св.
1. Какво. Преобръщам, събарям от високо или нещо високо. Катурнах чашата с вино и я излях.
2. Прен. Кого, какво. Събарям, свалям, махвам с лекота отнякъде. Катурнаха властта.
катурвам се/катурна се. — Преобръщам се, падам от високо. Без да усети, се катурна от каруцата.
катурна
кату̀рнеш, мин. св. кату̀рнах, мин. прич. кату̀рнал, св. — вж. катурвам.
катурям
кату̀ряш, несв. Катурвам.
катър
мн. катъ̀ри, (два) катъ̀ра, м. Домашно животно, кръстоска между магарица и жребец, което се използва за пренасяне на товари.
прил. катърски, катъ̀рска, катъ̀рско, мн. катъ̀рски.
• Инат като катър. — Много инат.
катърски
вж. катър
каубой
каубо̀ят, каубо̀я, мн. каубо̀и, м.
1. Пастир на крави в Северна Америка, който пасе стада, като язди на кон и е облечен в джинсови дрехи.
2. В представите от американските филми за Дивия запад — силен и смел човек с джинсови дрехи, няколко пистолета и кон, чието занимание е да защитава онеправданите; по-рядко човек, който върши разбойнически дела.
каубойски
каубо̀йска, каубо̀йско, мн. каубо̀йски, прил.
1. Който е типичен за каубой. Каубойски дрехи.
2. Който се отнася до каубой. Каубойски филм.
кауза
мн. ка̀узи, ж. Общо дело, интерес, идея. Защитавам кауза. Работя за кауза.
• Доктор хонорис кауза. — Спец. Почетен доктор на университет.
каузалгия
мед. Силна пареща болка, възникваща при увреждане на периферен нерв.
каузалност
каузалността̀, само ед., ж. Причинност.
каук
остар.
островърха старовремска шапка; шаячна качулка с дълги краища
каутеризация
мед. Процес на разрушаване на тъкани чрез термично, химично, електрическо или лъчево обгаряне.
каучук
м., само ед. Жилаво вещество, което се получава от млечния сок на специално дърво и служи като суровина за производство на гума. Подметки от каучук.
прил. каучуков, ка̀учукова, ка̀учуково, мн. ка̀учукови.
каучуков
вж. каучук
кафе
мн. кафѐта, ср.
1. Само ед. Зърната на тропическо растение (кафеено дърво), които съдържат кофеин и служат за приготвяне на напитка.
2. Само ед. Напитка, приготвена от такива печени и смлени на прах зърна. Силно кафе. Горещо кафе.
3. Порция от тази напитка. Искаш ли едно кафе?
4. Заведение, в което се предлага тази напитка. По главната улица има няколко кафета.
• Гледам на кафе. — Врачувам по фигурите, получили се след изпиване на турско кафе и захлупване на чашата.
• Турско кафе. — Кафе, варено в кафеник, поднесено със захар.
кафеварка
мн. кафева̀рки, ж. Уред за приготвяне на кафе (във 2 знач.). Електрическа кафеварка. Кафеварка под налягане.
кафеджийка
мн. кафеджѝйки, ж. Жена кафеджия.
кафеджия
мн. кафеджѝи, м.
1. Остар. Съдържател на кафене.
2. Мъж, който може да приготвя кафе.
3. Любител на кафе. Мъжът ми е голям кафеджия.
кафеен
кафѐена, кафѐено, мн. кафѐени, прил. Който се отнася до растението кафе. Кафеено дърво. Кафеени плантации.
кафез
мн. кафѐзи, (два) кафѐза, м.
1. Направена от тел или от дъсчици къщичка за птици; клетка. Папагалът понякога излита от кафеза си.
2. Съд от дървени летви или от пластмаса за пренасяне на плодове и зеленчуци; голяма щайга. Набрахме два кафеза чушки.
3. Прен. Пренебр. Затвор. Беше две години в кафеза.
кафемашина
мн. кафемашѝни, ж. Електрическа машина за приготвяне на кафе (във 2 знач.), използвана обикн. в обществени заведения.
кафемелачка
мн. кафемела̀чки, ж. Уред за смилане на кафени зърна на прах. Ръчна кафемелачка. Електрическа кафемелачка.
кафен
кафѐна, кафѐно, мн. кафѐни, прил.
1. Който се отнася до кафе. Кафени зърна.
2. Който е предназначен за кафе. Кафен сервиз.
3. Който е с цвят на кафе. Кафен костюм.
кафене
мн. кафенѐта, ср. Заведение, в което се поднася предимно кафе; кафе.
кафеник
мн. кафенѝци, (два) кафенѝка, м. Съд за варене на кафе. Меден кафеник.
същ. умал. кафениче, мн. кафенѝчета, ср.
кафеникав
кафенѝкава, кафенѝкаво, мн. кафенѝкави, прил. Който е с цвят, близък до кафявия.
кафениче
вж. кафеник
кафетерия
закусвалня или малък ресторант, в която сам си сервираш и плащаш на каса.
кафяв
кафя̀ва, кафя̀во, мн. кафя̀ви, прил. Който е с цвят на печени зърна кафе. Кафяво палто.
кафяво-
Първа съставна част на сложни думи със значение цвят, който има кафяв оттенък, напр. кафявосив, кафявочервен и др.
кахексия
мед. Крайна степен на изтощение на организма, рязко измършавяване. Наблюдава се при тежки хронични заболявания, особено при злокачествени тумори, като се съчетава с изразена дехидратация, анемия, мускулна атрофия.
кахел
мн. ка̀хли, (два) ка̀хела, м. Плочка от глина за облицоване на печки, камини.
прил. кахлен, ка̀хлена, ка̀хлено, мн. ка̀хлени.
кахлен
вж. кахел
кахър
мн. кахъ̀ри, (два) кахъ̀ра, м. Разг. Голяма грижа, тревога. Имам големи кахъри. Той ми е голям кахър.
кахърен
кахъ̀рна, кахъ̀рно, мн. кахъ̀рни, прил. Разг. Който има кахъри.
кахъря
кахъря се, кахъриш се, мин. св. кахърих се, мин. прич. кахърил се, несв. Разг. Изпитвам грижи, кахъри. Кахъря се за здравето му.
кахъря се
кахърѝш се, мин. св. кахърѝх се, мин. прич. кахърѝл се, несв. Разг. Изпитвам грижи, кахъри. Кахъря се за здравето му.
каца
мн. ка̀ци, ж. Голям съд, направен от стегнати с метални обръчи подредени една до друга дъски, с форма на издут цилиндър или на пресечен конус, който се използва за поставяне на кисело зеле, туршия и др. Направиха една каца кисело зеле.
същ. умал. каче, мн. ка̀чета, ср.
кацам
ка̀цаш, несв.
1. Стъпвам някъде след летене. Птицата често каца на този клон.
2. За самолет или ракета — приземявам се. Самолетите кацат един след друг.
същ. кацане, ср.
кацане
вж. кацам
кацар
каца̀рят, каца̀ря, мн. каца̀ри, м. Занаятчия, който изработва каци, бъчви, бурета.
кацвам
ка̀цваш, несв. и кацна, св.
1. Кацам един път или няколко пъти по един. Пчелите кацваха по цветята и излитаха.
2. Прен. Разположен съм или съм поставен на високо място. Къщата е кацнала на хълма.
3. Прен. Разг. Пренебр. Появявам се внезапно, където съм нежелан. Един ден кацнал при нея да ѝ търси сметка.
кацна
ка̀цнеш, мин. св. ка̀цнах, мин. прич. ка̀цнал, св. — вж. кацвам.
кача
качѝш, мин. св. качѝх, мин. прич. качѝл, св. — вж. качвам.
качамак
м., само ед. Сварена каша от царевично брашно.
качвам
ка̀чваш, несв. и кача, св.
1. Кого, какво. Поставям на по-високо място. Качих бурканите на най-горния рафт. Качих антената на покрива.
2. Кого, какво. Настанявам или вземам в превозно средство. Качих я на автобуса за Сливен. По пътя качих в колата един приятел.
3. Прен. Какво. Правя нещо да се повиши (температура, цени). Качих килограмите. Качвам температурата на 38°С. Всеки ден търговците качват цените.
4. Прен. Разг. Кого. Поставям на по-висок пост, място. Всеки ден качват и свалят министри.
качвам се/кача се. 1. — Движа се нагоре; изкачвам се. Качвам се по стълбите. Качих се на третия етаж.
2. Възсядам животно. Качвам се на коня.
3. Вземам превозно средство, настанявам се в превозно средство. Качвам се в кола. Качвам се на самолета.
4. За цена, степен — повишавам се, нараствам. Цената на млякото се качи. Авторитетът му се качи.
каче
вж. каца
качествен
ка̀чествена, ка̀чествено, мн. ка̀чествени, прил.
1. Който е свързан с качество (в 1 знач.). Качествени промени. Качествен контрол.
2. Който е направен с добро качество, без недостатъци.
качество
мн. ка̀чества, ср.
1. Свойство, признак, който отделя една същност от друга. Качества на характера. Качеството на водата в язовира.
2. Само ед. Степен на съответствие на предмета на това, което трябва да бъде. Обувките са с високо качество. Качество на телевизор. Качество на сирене. Високо качество. Ниско качество. Първо качество.
качул
мн. качу̀ли, (два) качу̀ла, м.
1. Снопче пера на главата на птица.
2. Нещо, което като че ли е на главата на предмет или лице. Върхът има снежен качул. Дървото е със зелен качул от листа.
качулат
качула̀та, качула̀то, мн. качула̀ти, прил.
1. Който има качул.
2. Който има качулка.
качулест
качу̀леста, качу̀лесто, мн. качу̀лести, прил. Качулат.
качулка
мн. качу̀лки, ж.
1. Островърха шапка, пришита или прикачена към дреха. Палто с качулка.
2. Качул.
каша
мн. ка̀ши, ж.
1. Ястие от сварено с вода или мляко брашно. Пиле с каша.
2. Гъста смес от еднородни частици (смлени плодове, зеленчуци и др.). В този цех сипват кашата в бурканите и ги затварят. Машината излива циментовата каша в кофража.
3. Прен. Разг. Безредие, неразбория, хаос. Каква каша е в тази стая! Пак стават някакви каши в катедрата.
същ. умал. кашичка, мн. ка̀шички, ж.
• Забърквам/забъркам каша. — Предизвиквам недоразумения, заплетено положение.
• Забърквам се/забъркам се в каша. — Замесвам се в нещо нередно. Защо те викаха в полицията, в каква каша си се забъркал пак.

ж., само ед. Мек вълнен плат с мъхеста повърхност.
кашавар
кашава̀рят, кашава̀ря, мн. кашава̀ри, м.
1. Остар. Готвач на войници.
2. Разг. Ирон. Готвач.
кашер
рел. В юдаизма — храна приготвена и сервирана в специални съдове и определен начин в съответствие с религиозните норми: месото трябва да бъде заклано от свещеник, не се допуска свинско, на масата не се слага месо и свинско заедно и т. н.
кашичка
вж. каша
кашкавал
м., само ед. Твърдо жълто сирене на пити.
кашкавален
кашкава̀лена, кашкава̀лено, мн. кашкава̀лени, прил.
1. Който е свързан с кашкавал. Кашкавалено производство.
2. Прен. Който е неиздръжлив, мек, отпуснат. Краката ми станаха кашкавалени.
кашлица
ж., само ед. Изкарване на силна струя въздух от устата, придружено с характерен шум, причинено от заболяване на дихателните органи. Цяла нощ чувам кашлицата му.
кашлям
ка̀шляш, несв.
1. Изкарвам силна струя въздух от устата с характерен шум поради заболяване на дихателните органи.
2. Прен. За машина, мотор — издавам шум като при кашлица, давя се. Моторът започна да кашля.
кашлям се. — Разг. Кашлям леко, покашлям се, обикн. за да дам знак за нещо.
кашмер
м., само ед. Разг. Ирон. Подигравка, присмех. Ставам за кашмер. На хората кашмер им трябва.
кашмир
м., само ед. Тънък, фин и мек вълнен плат, обикн. щампован. Шал от кашмир.
прил. кашмирен, кашмѝрена, кашмѝрено, мн. кашмѝрени.
кашмирен
вж. кашмир
кашон
мн. кашо̀ни, (два) кашо̀на, м.
1. Кутия от велпапе, използвана за опаковка на стоки, която се затваря с два подвити края на картона и може лесно да се разглобява и сглобява.
2. Съдържанието на такава кутия.
същ. умал. кашонче, мн. кашо̀нчета, ср.
кашонче
вж. кашон
каюта
мн. каю̀ти, ж. Помещение в кораб с различно предназначение. Командна каюта. Пътническа каюта.
кая се
ка̀еш се, мин. св. ка̀ях се, мин. прич. ка̀ял се, несв.; За какво.
1. Съжалявам, разкайвам се за нещо. Кая се горчиво, че не ѝ помогнах тогава.
2. Разкайвам се, признавам грехове.
каяк
мн. кая̀ци, (два) кая̀ка, м.
1. Малка рибарска лодка.
2. Лодка за спортно гребане, предназначена за няколко гребци, всеки с по едно весло, което има лопати в двата края.
3. Прен. Спортно гребане с такава лодка.
каяфет
Вид, изглед, състояние на човек.
квадра
Зидария от обработени предварително установени размери и форми (квадри).
квадрант
мн. квадра̀нти, (два) квадра̀нта, м. Една четвърт част от кръга, разделен от две взаимноперпендикулярни прави.
квадрат
мн. квадра̀ти, (два) квадра̀та, м.
1. Правоъгълник с равни страни. Стаята е с форма на квадрат.
2. Квадратен метър като мярка за повърхност. Стаята има площ двайсет квадрата.
3. Спец. В математиката — втората степен на число. Две на квадрат е равно на четири.
квадратен
квадра̀тна, квадра̀тно, мн. квадра̀тни, прил.
1. Който има форма на квадрат. Квадратна стая. Квадратна плочка. Квадратен лист.
2. Спец. В математиката — който съдържа променлива величина, повдигната на квадрат. Квадратно уравнение. Квадратно число.
• Квадратен корен. — Спец. Корен, извлечен от число, повдигнато на квадрат.
квадратура
ж., само ед.
1. Площ, измерена в квадратни метри. Каква е квадратурата на жилището?
2. Спец. В астрономията — положение на планета под прав ъгъл към линията между Слънцето и Земята.
квадрилион
хиляда трилиона, 10 на степен 15
1 000 000 000 000 000
квадриплегия
мед. вж. тетраплегия
квадрицепс
мед. Четириглав, имащ четири глави, напр. четириглав мускул на бедрото (m. quadriceps femoris).
квази-
Първа съставна част на сложни думи със значение мним, лъже-, напр. квазикултура, квазинаучен, квазистационарен и др.
квазинаучен
квазинау̀чна, квазинау̀чно, мн. квазинау̀чни, прил. Който претендира за научност, но му липсват необходимите качества.
квакам
ква̀каш, несв.
1. За жаба — издавам характерни звукове. Вечер жабите квакаха силно.
2. Издавам звук, подобен на жабешко крякане.
кваквам
ква̀кваш, несв. и квакна, св. Квакам веднъж или няколко пъти по веднъж; изкваквам.
квакер
член на религиозна секта в Англия и САЩ
квакери
Последователи на християнска протестантска секта създадена през XVII в. в Англия и сега широко разпространена в Америка, която отхвърля църковните обреди и института на свещениците, проповядва пацифизъм и се занимава с благотворителност.
квакна
ква̀кнеш, мин. св. ква̀кнах, мин. прич. ква̀кнал, св. — вж. кваквам.
квалитет
книж. Качество.
квалификация
мн. квалифика̀ции, ж.
1. Само ед. Квалифициране.
2. Професионална подготовка, знания, умения. Нямам квалификация за регистратор в хотел.
3. Оценка, изказана като мнение, определение. Давам квалификации. Служа си с квалификации.
4. В спорта — квалификационно състезание.
квалифицирам
квалифицѝраш, несв. и св.; Кого, какво.
1. Давам оценка, определям качествата.
квалифицирам се. — Получавам квалификация (във 2 знач.).
същ. квалифициране, ср.
квалифициране
вж. квалифицирам
квант
ква̀нтът, ква̀нта, мн. ква̀нти, (два) ква̀нта, м. Спец. Във физиката — количеството енергия, излъчвана или поглъщана от микрочастица на материята (атом, молекула и др.) при изменение на състоянието ѝ.
квантитет
м., само ед. Спец. В езикознанието — дължина на звук или на сричка, имаща смислоразличителна роля.
кварта
интервал, който включва 4 степени в тоновата стълбица
квартал
мн. кварта̀ли, (два) кварта̀ла, м. Обособена част от селище, както и населението ѝ. Живея в отдалечен от центъра квартал. Новите квартали са застроени само с блокове.
прил. квартален, кварта̀лна, кварта̀лно, мн. кварта̀лни. Квартална кръчма.
квартален
вж. квартал
квартет
мн. квартѐти, (два) квартѐта, м.
1. Спец. В музиката — музикално произведение за четирима изпълнители.
2. Спец. В музиката — инструментален или вокален състав от четирима души.
квартира
мн. квартѝри, ж. Жилище или отделно помещение, в което някой живее под наем. Търся квартира. Имам квартира. Живея на квартира.
прил. квартирен, квартѝрна, квартѝрно, мн. квартѝрни.
• Давам квартира. — Предоставям жилище или част от жилище за ползване под наем.
• Главна квартира. — Местопребиваване на главнокомандващ на войска. В главната квартира на НАТО.
квартирант
мн. квартира̀нти, м. Мъж, който живее на квартира, по отношение на собственика ѝ. Имам двама квартиранти.
квартирантка
мн. квартира̀нтки, ж. Жена квартирант.
квартирен
вж. квартира
квартирувам
квартиру̀ваш, несв. Наемам квартира, настанен съм на квартира.
кварц
ква̀рцът, ква̀рца, само ед., м.
1. Твърд минерал (силициев двуокис), суровина за производство на стъкло, порцелан, използван и в бижутерията.
2. Разг. Облъчване с кварцова лампа. Правя си кварц.
прил. кварцов, ква̀рцова, ква̀рцово, мн. ква̀рцови.
• Кварцова лампа. — Вид лампа за облъчване с ултравиолетови лъчи.
кварцов
вж. кварц
квас
ква̀сът, ква̀са, само ед., м.
1. Получени по специален начин гъбички от хляб, които служат като мая за ново замесване на хляб. Някога хлябът се е месел с квас и е бил много вкусен.
2. Руска национална напитка, получена при ферментация, обикн. на хлебни продукти.
квасен
ква̀сна, ква̀сно, мн. ква̀сни, прил.
• Квасни гъбички. — Микроорганизми, които се съдържат в маята, кваса и др. и предизвикват ферментация.

ква̀сена, ква̀сено, мн. ква̀сени, прил. Който е приготвен чрез квасене. Квасена сметана.
• Квасено мляко. — Кисело мляко.
квася
ква̀сиш, мин. св. ква̀сих и квасѝх, мин. прич. ква̀сил и квасѝл, несв.; Какво. Прибавям подкваса към прясно мляко; подквасвам. Всеки ден квася по един литър мляко.

ква̀сиш, мин. св. ква̀сих и квасѝх, мин. прич. ква̀сил и квасѝл, несв.; Кого, какво. Разг. Мокря. Дъждът кваси обилно земята.
квася се. — Мокря се. Не се кваси, ще се разболееш.
квачка
мн. ква̀чки, ж. Кокошка, която мъти или отглежда пиленца. Някога във всеки двор имаше квачка с пиленца.
кверулант
мед. Човек с разстройство в поведението, който постоянно е недоволен, подозрителен, лесно раздразнителен, постоянно се оплаква.
квестор
мн. квѐстори, м.
1. Служител в народно събрание, който брои гласовете при гласуване.
2. Лице, което се грижи за реда при провеждане на изпит.
3. ист. Служител, който отговаря за държавното съкровище в древния Рим.
квиетизъм
Религиозно мист. учение, според което религиозното благочестие се състои в съзерцаване и духовно самовдълбочаване, които водят до абсолютен душевен покой. Безучастно отношение към обкръжаващата действителност.
квинтесенция
ж., само ед.
1. Най-важното от същността, повтарящото се. Квинтесенцията на живота.
2. ист. Петият и най-съществен елемент на телата.
квинтет
мн. квинтѐти, (два) квинтѐта, м.
1. Спец. В музиката — произведение за петима изпълнители.
2. Състав от петима изпълнители.
квит
нареч. Разг. Наравно. Ти ми направи услуга, аз ти помогнах в строителството — сега сме квит.
квитанция
мн. квита̀нции, ж. Разписка, която се издава при внасяне на пари или ценности. Дадоха ли ти квитанция, че си платил таксата?
квича
квичѝш, мин. св. квича̀х, мин. прич. квича̀л, несв.
1. За свиня, куче и др. — издавам характерен вик, обикн. при силен глад, болка. Свинята е все гладна и по цял ден квичи.
2. Прен. Разг. Пренебр. Плача, крещя, като наподобявам такъв вик.
същ. квичене, ср.
квичене
вж. квича
кворум
м., само ед. Определен най-малък задължителен брой на присъстващи на събрание, при който решенията му са законни. Има кворум. Няма кворум.
квота
мн. кво̀ти, ж.
1. Определен брой, количество, процент, дял при разпределяне на нещо. Квотата на парите за командировки в чужбина не е малка.
2. Спец. В икономиката — дял от производство за всеки участник в обединение.
кебап
м., само ед.
1. Отбрани късчета месо, печено във фурна или на скара. По Коледа се прави най-хубавият кебап от филе.
2. Ястие от малки задушени късчета месо със сос и подправки. Друсан кебап.
кебапини
кебапец
кебапче
мн. кеба̀пчета, ср. Продълговато изделие от кайма с подправки, печено на скара. Атрибут на всеки пазар са скарите с кебапчета и апетитният им аромат.
кебапчия
мн. кебапчѝи, м. Разг. Човек, който прави кебапчета.
кевря се
кѐвриш се, мин. св. кѐврих се, мин. прич. кѐврил се, несв. Пренебр. Плезя се, кривя се в знак на пренебрежение и подигравка.
кегелбан
м., само ед. Игра, при която с топка се събарят кегли; боулинг.
кегли
само мн. Фигури за играта кегелбан.
кедър
мн. кѐдри, (два) кѐдъра, м.
1. Вечнозелено дърво с пирамидална корона, разпространено на Север или в Средиземноморието, с ценна дървесина.
2. Дървесина от това дърво.
кей
кѐят, кѐя, мн. кѐйове, (два) кѐя, м. Място на пристанище, където спират плавателните съдове. На кея имаше един кораб, който разтоварваше стока.
кейк
кѐйкът, кѐйка, мн. кѐйкове, (два) кѐйка, м. Печен сладкиш, направен от яйца, брашно, мляко и набухвател; кекс.
кекав
кѐкава, кѐкаво, мн. кѐкави, прил. Разг.
1. Който е болнав, незакален, неиздръжлив физически или психически.
2. Прен. Който е неспособен, некадърен. Редуват се все кекави директори и нищо не се променя.
3. Прен. Който е некачествен, нестабилен, нездрав. Кекава кола. Кекава къща. Кекава стока.
кекаво
остар.
разкривено, разнебитено, нездраво
кеклик
мн. кеклѝци, (два) кеклѝка, м. Вид яребици със сива перушина и червени крака; скална яребица.
кекове
кексове
кекс
кѐксът, кѐкса, мн. кѐксове, (два) кѐкса, м. Кейк.
кел
кѐлът, кѐла, само ед., м. Кожно заболяване по окосмените части на човек и на някои животни, от което опадват космите.
келево
Диал.
дървенъ валяк на кладенецъ, на чекръкъ и др. ;
водно колело на воденица или тепавица
келеме
Поле, празна местност.
Прен.Човек който е празноглав.
келепир
м., само ед. Разг.
1. Печалба, получена без труд. Голям келепир имат от тая продажба.
2. Обикн. с отрицание. Нещо хубаво, печалба. Цял ден работиш за хората, а никакъв келепир за тебе.
прил. келепирджѝйски, келепирджѝйска, келепирджѝйско, мн. келепирджѝйски.
• Удрям/ударя келепира. — Разг. Получавам голяма печалба без труд.
келеш
мн. келѐши, м. Разг.
1. Презрян, долен човек. Никой не иска да си има работа с келеш като тебе.
2. Неопитен, незрял човек. Събрал няколко келеши и чака да му построят къща!
3. Дребен, нисък човек.
4. Остар. Плешив човек.
келнер
мн. кѐлнери, м. Сервитьор.
келнерка
мн. кѐлнерки, ж. Сервитьорка.
келоид
мед. Плътно образувание на кожата, в резултат на абнормно разрастване на фиброзна съединителна тъкан, появява се след нараняване, изгаряне и др.
келти
Група индоевропейски племена, населявали днешна Франция, Швейцария, Белгия и Южна Германия, а след V в. пр. Хр. се разселват към Испания, Британските острови, Италия, Балканския полуостров и Мала Азия.
келяв
кѐлява, кѐляво, мн. кѐляви, прил. Разг.
1. Който е болен от кел.
2. За земя — която е гола или е покрита със слаба, ниска растителност.
3. За земя — лоша, неплодородна.
4. За растителност — ниска, слаба, пожълтяла.
5. Прен. Който е некадърен, без достойнства. Келяви управници. Келяви обувки.
• Нямам келява пара. — Разг. Нямам никакви пари.
келяво
вж. келево
кемане
остар.
цигулка
кенар
мн. кена̀ри, м.
1. Ивица, втъкана в плат за украса. Платно с копринени кенари.
2. Плат с такава ивица. Купих си кенар за блуза.
кенарен
кена̀рена, кена̀рено, мн. кена̀рени, прил. Който има кенари. Кенарени ръкави.
кенгуру
мн. кѐнгурута, ср. Двуутробен тревопасен бозайник с къси предни и дълги задни крака, който се движи с подскоци и отглежда малките си в торба от кожа на корема, разпространен в Австралия и Нова Гвинея.
кеневир
м.[[]], само ед. Зебло.
кенеф
мн. кенѐфи, (два) кенѐфа, м. Жарг. Отходно място; клозет.
кенотаф
книж. Гроб, в който няма тленни останки на мъртвец, тъй като тялото на починалия е изчезнало или се намира далеч от родината.
кентаври
мит. Диви същества от гръцката митология, рожби (освен Хирон) на Иксион и Нефела, изобразявани обикновено като полухора-полуконе, с човешка гора част на тялото и конско туловище. За Омир — старо планинско тесалийско племе с огромна сила и сурови нрави, олицетворяващо страшната мощ на спускащите се от високо водопади.
кентавър
мн. кента̀ври, (два) кента̀въра, м.
1. Митологическо същество с човешки образ и конско тяло.
2. Спец. Само ед. В астрономията — съзвездие.
кепазя
кепазѝш, мин. св. кепазѝх, мин. прич. кепазѝл, несв.; Кого, какво. Разг. Излагам, позоря. Кепази името на баща си.
кепазя се. — Излагам се.
кепе
мн. кѐпета, ср. Продълговата мека шапка без козирка. Войнишко кепе.
кепенци
само мн. Дървени или ламаринени капаци на врата на магазин, витрина, прозорец. Вдигам кепенците. Пускам кепенците.
• Пускам/пусна кепенците. — Разг.
1. Прекратявам работа на магазин.
2. Закривам магазин, работилница и др.
кепче
Диал.
меден съд с дълга дръжка (като лъжица) за гребане на вода
керамзит
м., само ед. Строителен материал, получен от печена глина и други вещества, който се използва за запълване на бетон.
керамика
ж., само ед.
1. Изделия от глина. Харесвам бялата българска керамика.
2. Производство на изделия от глина. В тези страни е развита керамиката.
прил. керамичен, кера̀мична, кера̀мично, мн. кера̀мични. Керамична плочка.
керамичен
вж. керамика
керата
разг.
1. недодялан, недорасъл
2. хулна дума, нещо като лека псувня
кератин
мед. Фибриларен протеин, който влиза в състава на космите, ноктите, епидермиса. Различават се α- и β-кератин.
кератинизация
мед. Процес на образуване на кератин в тъканите, главно в епидермиса, в който клетките от базалния слой се придвижват до роговия слой, при което узряват и се диференцират до вроговени клетки, съдържащи кератин.
кератиноцит
мед. Клетка на живия епидермис на кожата и определена част на лигавицата на устата, която образува кератин.
кератит
мед. Възпаление на роговицата на окото. Според причинителя се различават бактериални, вирусни, микотични, токсо-алергични кератити.
кератодерма
мед. вж. кератодермия
кератоконус
мед. Конично изпъкнала роговица — деформация на роговицата, която се проявява около пубертета, по-често при момичета, обикновено се засягат и двете очи. Среща се при синдрома на Down, на Marfan и др. Започва като миопия (късогледство), която прогресира, развива се неправилен астигматизъм.
кератопластика
мед. Присаждане на роговица. Различават се перфоративна кератопластика — прилага се, когато роговицата е помътняла във всичките си слоеве и ламеларна кератопластика, когато мътнината е само в предните слоеве на корнеята.
кератотомия
мед. Оперативен разрез на роговицата.
керван
мн. керва̀ни, (два) керва̀на, м. Колона от коне, каруци, камили, които пътуват заедно и пренасят товари. Керванът спрял да нощува. Разбойници обирали стоката на керваните.
керванджийка
ж., само ед. Разг. Звездата Сириус, която изгрява преди разсъмване.
керванджия
мн. керванджѝи, м. Мъж, който превозва товари с керван. С кервана вървели няколко керванджии.
кервиз
м., само ед. Целина.
керемида
мн. керемѝди, ж.
1. Печена от глина плочка с различна форма и червен цвят, използвана за покриване на сгради; цигла. Купиха и керемиди за къщата.
2. Прен. Разг. Покрив или собствен дом. Работя под керемида. Имам керемида над главата си.
прил. керемиден, керемѝдена, керемѝдено, мн. керемѝдени.
керемиден
вж. керемида
керемидчия
мн. керемидчѝи, м. Разг. Мъж, който прави керемиди.
керкенез
мн. керкенѐзи, (два) керкенѐза, м. Вид ястреб.
керосин
м., само ед. Газ за горене.
керпеден
Диал.
клещи
керт
Вид дълбоко зарязване на гредите, които лежат на едно ниво, с цел устойчиво съединение. Има прав, ъглов и зъбчат керт.
кесар
кѐсарят, кѐсаря, мн. кѐсари, м. Истор.
1. Във Византия — титла на висш сановник или родственик на императора.
2. Във Византия — император.
прил. кесарев, кѐсарева, кѐсарево, мн. кѐсареви. Божието богу, кесаревото — кесарю.
кесарев
вж. кесар
кесийка
вж. кесия
кесим
неизм.
• Едно към кесим. — Разг. Произволно. Продадох го на цена едно към кесим.
кесия
мн. кесѝи, ж.
1. Разг. Портмоне.
2. Торбичка, направена от хартия, за поставяне на продукти.
3. Торбичка от груб плат за обтриване в баня; изтривалка.
същ. умал. кесийка, мн. кесѝйки, ж.
• Разположил съм се като пет пари в кесия. — Разг. Нашироко (съм се разположил).
• Развързвам/развържа кесията. — Разг. Давам голяма сума пари.
кестен
мн. кѐстени, (два) кѐстена, м.
1. Голямо дърво с перести листа и тъмнокафяви твърди плодове колкото орех, използвани за храна, в козметиката, медицината.
2. Плодът на това дърво.
• Вадя кестените от огъня. — Върша опасна, рискована работа вместо друг.
кестеняв
кестеня̀ва, кестеня̀во, мн. кестеня̀ви, прил. Който е с цвят на зрял кестен, обикн. за коса. Тя е с кестенява коса.
кетап
вж. китап
кетоацидоза
мед. Ацидоза, получаваща се в резултат на повишена продукция на кетонни тела, напр. при захарен диабет, гладуване и др.
кетоза
мед. Състояние, което се характеризира с увеличена продукция на кетонови тела, напр. при захарен диабет, гладуване и др.
кетон
мед. Органично съединение, което съдържа карбонилна група, свързана с два въглеродни атома. Най-важният за медицината и същевременно най-простият кетон е диметил кетонът (ацетон).
кетонемия
мед. вж. ацетонемия
кетонурия
мед. вж. ацетонурия
кетотела
мед. вж. кетонни тела
кетчуп
м., само ед. Пикантен доматен сос за подправяне на ястия.
кеф
кѐфът, кѐфа, само ед., м. Разг.
1. Удоволствие, доволство, спокойствие. Гледам си кефа.
2. Добро настроение. Сега съм на кеф. Не му разваляй кефа с това мърморене.
3. Воля, желание. Не си ми господар на кефа.
• Имам кеф (за нещо). — Разг. Имам желание да правя нещо. Днес нямам кеф за работа.
• Става/стане ми кеф. — Разг. Прави ми удоволствие.
• Гледай си кефа! — Грубо. Не се грижи за мене, гледай себе си!
кефал
мн. кефа̀ли, (два) кефа̀ла, м.
1. Само ед. Средноголяма морска риба с тъмни надлъжни ивици.
2. Екземпляр от тази риба.
кефалхематом
мед. Подутина на главата на новороденото, дължаща се на субпериостален кръвоизлив. Локализира се в границите на една кост, най-често париеталната или окципиталната кости.
кефва ми
(ти, му, ѝ, ни, ви, им), несв. и кѐфне ми, св. Разг. Изпитвам желание за нещо, хрумва ми. Вчера ми кефна да си купя едни обувки. Прави, каквото му кефне.
кефне ми
мин. св. кѐфна ми, мин. прич. кѐфнало ми, св. — вж. кефва ми.
кехая
селски глашатай
кехлибар
м., само ед. Вкаменена смола от някогашни иглолистни дървета, от която се изработват бижута, украшения; янтар. Огърлица от кехлибар.
прил. кехлибарен, кехлиба̀рена, кехлиба̀рено, мн. кехлиба̀рени.
• Като кехлибар. — Прозрачножълт, златист. Вино като кехлибар. Мед като кехлибар.
кехлибарен
вж. кехлибар
кецове
мн., кец, кѐцът, кѐца, м. Спортни обувки от плат, с връзки, високи до глезена, с дебели гумени подметки.
кече
мн. кечѐта, ср. Плъст, филц.
кеш
м.[[]], неизм. Плащане в брой; пари в наличност.
кибернетика
ж., само ед. Наука за законите на получаване, съхраняване и предаване на информацията, както и за системите, носители на изкуствен интелект.
прил. кибернетичен, кибернетѝчна, кибернетѝчно, мн. кибернетѝчни.
кибернетичен
вж. кибернетика
кибик
мн. кибѝци, м. Разг. Пренебр. Човек, който дълго стои някъде без работа.
кибича
кибѝчиш, мин. св. кибѝчих, мин. прич. кибѝчил, несв. Разг. Пренебр. Стоя дълго някъде без работа. По цял ден кибичи у тях. Цял ден кибичи по кафенетата.
кибрит
мн. кибрѝти, (два) кибрѝта, м.
1. Само ед. Клечици със запалително вещество в края, предназначени за лесно запалване.
2. Кутийка с такива клечици. Купих два кибрита.
прил. кибритен, кибрѝтена, кибрѝтено, мн. кибрѝтени.
кибритен
вж. кибрит
кибритлия
прил., неизм. Който бързо избухва. Кибритлия човек.
киви
мн. кѝвита, ср. Птица от разред безкрили, подклас бягащи птици, които имат перушина, наподобяваща косми, и живеят в Нова Зеландия.

мн. кѝвита, ср.
1. Само ед. Увивни храсти с бели цветове и продълговати плодове със зеленикава сочна част и малки семки.
2. Плодът на тези храсти. На пазара има киви.
кик
1. спец. В бойните изкуства. Удар.
2. разг. жаргонно наименование на абстинентна криза — състояние на дълбок психологически дискомфорт, а понякога и на нарушаване на нормалното протичане на физиологичните процеси в организма на наркозависимите, когато те са лишени от веществото, към което са пристрастени.
кикимора
В славянската митология — домашен женски дух.
Прен. грозна жена.
кикот
м., само ед. Неприличен смях, кикотене. От тъмното се чу кикот.
кикотя се
кико̀тиш се, мин. св. кико̀тих се, мин. прич. кико̀тил се, несв. Разг. Смея се високо, свободно или неприлично.
кикс
1. муз. В музиката. Грешно изсвирен или изпят тон.
2. спец. В билярда. Неуспешен удар, при който щеката се приплъзва по топката и води до изкривена траектория на топката.
кил
килъ̀т, кила̀, мн. кѝлове, (два) кѝла, м. Спец.
1. Надлъжно поставена греда, която преминава по цялото дъно на плавателен съд.
2. Долната надлъжна заострена част на плавателен съд.
3. Отвесната неподвижна плоскост на опашката на самолет.
килвам
кѝлваш, несв. и килна, св.; Какво. Накланям на една страна. Килвам си калпака.
килвам се/килна се. — Накланям се на една страна, политам, падам.
килер
мн. килѐри, (два) килѐра, м. Помещение без прозорец в жилище, предназначено за хранителни продукти, по-рядко употребявани вещи и др. Нашият килер е четири квадратни метра.
същ. умал. килерче, мн. килѐрчета, ср.
килерче
вж. килер
килиен
вж. килия
килийка
мн. килѝйки, ж.
1. Малка килия.
2. Обикн. мн. Шестоъгълна клетка, елемент от восъчна пчелна пита. Пчелите напълват килийките с мед и ги запечатват.
килим
мн. килѝми, (два) килѝма, м. Изделие от тежка тъкан, художествено оформено с различни шарки и фигури, предназначено обикн. за постилане на под, понякога за украса на стена. В хола има голям персийски килим. Котленски килим.
същ. умал. килимче, мн. килѝмчета, ср.
килимар
килима̀рят, килима̀ря, мн. килима̀ри, м. Лице, което изработва килими.
килимарка
мн. килима̀рки, ж. Жена килимар.
килимарство
ср., само ед.
1. Производство на килими.
2. Занаят на килимар.
килимче
вж. килим
килия
мн. килѝи, ж.
1. Стая за затворник. В една килия са затворени петима души.
2. Стая за монах в манастир.
прил. килиен, килѝйна, килѝйно, мн. килѝйни.
килна
кѝлнеш, мин. св. кѝлнах, мин. прич. кѝлнал, св. — вж. килвам.
кило
мн. кила̀, ср. Разг.
1. Килограм.
2. Литър.
кило-
Първа съставна част на думи за мерни единици, която означава увеличаване с хиляда, напр. километър, килограм и др.
киловат
мн. килова̀ти, (два) килова̀та, м. Единица мярка за мощност на електрическия ток, равна на хиляда вата. Този месец сме изразходили хиляда киловата ток.
киловолт
мн. килово̀лтове, (два) килово̀лта, м. Единица мярка за напрежение на електрическия ток, равна на хиляда волта.
килограм
мн. килогра̀ми, (два) килогра̀ма, м. Единица мярка за тежина, равна на хиляда грама. Купих пет килограма праскови.
килокалория
мн. килокало̀рии, ж. Единица мярка за топлина, равна на хиляда калории.
километраж
мн. километра̀жи, (два) километра̀жа, м.
1. Само ед. Изминато за определено време разстояние, измерено в километри. Какъв километраж си навъртял днес? Какъв километраж има твоята кола?
2. Уред, монтиран на таблото на превозно средство, който отчита изминатите километри. Километражът се повреди.
километричен
километрѝчна, километрѝчно, мн. колометрѝчни, прил.
1. Който се отнася до километър.
2. Прен. Разг. Който е прекалено дълъг. Километрична опашка за билети.
километър
мн. киломѐтри, (два) киломѐтра, м. Единица мярка за разстояние, равна на хиляда метра.
килпиден
вж. керпеден
ким
кѝмът, кѝма, само ед., м.
1. Топлолюбиво тревисто растение със семена, съдържащи етерично масло.
2. Семената на това растение, използвани като подправка, обикн. за тестени изделия. Поръсвам бисквитите с ким.

кѝмът, кѝма, само ед., м.
• Гоня ким. — Разг. По характер съм склонен да се сърдя дълго време.
кимам
кѝмаш, несв. Правя жест за съгласие или несъгласие, като движа главата си отгоре надолу. Кимам в знак на съгласие.
кимвал
музикален инструмент от два медни диска, които се удрят един в друг и издават остър звук; средни чинели
кимвам
кѝмваш, несв. и кимна, св. Кимам един път или няколко пъти по един път в знак на нещо. Кимвам за поздрав. Кимна леко в знак на съгласие.
същ. кимване, ср.
кимване
вж. кимвам
кимион
м., само ед.
1. Едногодишно тревисто топлолюбиво растение, отглеждано заради семената му.
2. Семената на това растение, съдържащи етерично масло, употребявани главно в колбасарството, в медицината и козметиката.
кимна
кѝмнеш, мин. св. кѝмнах, мин. прич. кѝмнал, св. — вж. кимвам.
кимоно
мн. кимона̀, ср.
1. Подобна на халат японска дреха с особено скроени широки ръкави, без закопчаване, с премятане и колан.
2. Нещо, което наподобява кройката на тази дреха. Кимоно ръкав.
кинаджия
мн. кѝнаджии, м. Разг. Човек, който работи в киното.
кинезитерапия
мед. Лечение чрез движение. Различават се активна кинезитерапия (болният извършва сам движенията, напр. гимнастически упражнения) и пасивна кинезитерапия (болният не участва активно, а се прилага движение върху него, напр. лечебен масаж).
кинематика
ж., само ед. Спец. Дял от теоретичната механика, който изучава движението на телата от чисто геометрично гледище.
кинематограф
мн. кинематогра̀фи, (два) кинематогра̀фа, м. Спец. Апарат за снимане върху филмова лента на движещи се обекти или за прожектиране на такава лента на екран.
кинематография
ж., само ед.
1. Изкуството и техниката за създаване на филми.
2. Промишлеността за създаване и разпространяване на филми.
3. Всички хора, които работят по създаването на филми.
прил. кинематографски, кинематогра̀фска, кинематогра̀фско, мн. кинематогра̀фски.
кинематографски
вж. кинематография
кинескоп
мн. кинеско̀пи, (два) кинеско̀па, м. Електроннолъчев прибор за възпроизвеждане на постъпващите сигнали в телевизор.
кинетика
ж., само ед.
1. Спец. Дял от теоретичната механика, който изучава механичното състояние на телата във връзка с определящите го физически причини; динамика.
2. Спец. Дял от теоретичната физика, който изучава свойствата на телата, като са известни законите за движението на изграждащите ги частици.
3. Спец. Дял от физико-химията, който изучава скоростта на химическите реакции и нейната зависимост от условията на протичане на реакциите.
прил. кинетичен, кинетѝчна, кинетѝчно, мн. кинетѝчни.
кинетичен
вж. кинетика
кинетоза
мед. Синдром на пребледняване, гадене, отпадналост и слабост, който може да прогресира до повръщане и безпомощност. Причинява от стимулация на вестибуларния апарат по време на пътуване или движение с лодка, кораб, самолет, влак, автомобил, люлка, въртележка и др.
кинефикация
ж., само ед. Система и организация на разпространението на филми.
кинжал
мн. кинжа̀ли, (два) кинжа̀ла, м. Кама, нож; ханджар.
кинкалерия
ж., само ед.
1. Съвкупност от дребни изделия като стока за продаване (гребени, дантели, копчета и др.).
2. Магазин за такава стока.
кино
мн. кина̀, ср.
1. Киносалон, кинотеатър. В града има три кина.
2. Само ед. Кинопродукция, филм. Ще купя билети за кино.
3. Само ед. Киноизкуство, кинематография. Изяви в киното.
• Отивам/отида на кино. — Разг. Пропадам, провалям се; унищожавам се, развалям се. Ако ми се паднат трудни въпроси на изпита, отивам на кино. Ако тези круши стоят тук още един ден, отиват на кино.
кино-
Първа съставна част на сложни думи със значение който е свързан с киното, напр. киноактьор, киноархив, кинодеец, киносалон.
киновар
м.,само ед.
1. Спец. В геологията — минерал с яркочервен цвят и силен блясък — живачен сулфат, цинобарит.
2. Боя, употребявана в живописта, получена от този минерал — цинобър.
кинозала
мн. киноза̀ли, ж. Зала за прожектиране на филми.
кинозвезда
мн. кинозвездѝ, ж. Разг. Популярен артист или артистка в киното; знаменитост.
кинология
ж., само ед. Дял от зоологията, който изучава кучетата.
прил. киноложки, киноло̀жка, киноло̀жко, мн. киноло̀жки. Киноложка изложба.
киноложки
вж. кинология
киноман
мн. кинома̀ни, м. Лице, прекалено увлечено по киното като зрител.
киномашина
мн. киномашѝни, ж. Апарат за прожектиране на филми.
кинотворба
От кино и творба. Филм с художествена стойност.
кинохроника
ж., само ед. Заснета на филм информация за актуални събития.
киоск
Компютърен терминал, който дава достъп до информация по електронен път.
кипарис
мн. кипарѝси, (два) кипарѝса, м. Вечнозелено топлолюбиво дърво с нарязани сочни листа и характерна корона с форма на пирамида.
кипвам
кѝпваш, несв. и кипна, св.
1. За вода, течност, рядка маса — вря силно с шум или образувам обилна пяна. Млякото кипна и се разля по печката. Кафето кипна.
2. За тесто и под. — втасвам и силно се разширявам.
3. За гроздов сок — ферментирам.
4. Какво. Правя нещо да кипи. Ще кипна вода за чай.
5. Прен. Ядосвам се, избухвам. Той кипва много бързо.
кипва ми — (или ти, му, ѝ, ни, ви, им)/кипне ми. Обхваща ме дълго сдържан силен яд или раздразнение. Накрая ми кипна и го обидих.
същ. кипване, ср.
кипване
вж. кипвам
кипеж
м.,само ед.
1. Кипене.
2. Прен. Силна проява на чувства, страсти, мисли.
3. Прен. Голямо оживление и движение, съпроводено с шумове. Кипежът на улицата. Кипежът на боя.
кипене
вж. кипя
кипна
кѝпнеш, мин. св. кѝпнах, мин. прич. кѝпнал, св. — вж. кипвам.
кипря
кипря се, киприш се, мин. св. киприх се , мин. прич. киприл, несв. Разг. 1. Издокарвам се, гиздя се. По един час се кипри пред огледалото. 2. Стоя или седя наперен, изправен. Какво се киприш пред чуждия мъж!
кипря се
кѝприш се, мин. св. кѝприх се и кипрѝх се, мин. прич. кѝприл се и кипрѝл се, несв. Разг.
1. Издокарвам се, гиздя се. По един час се кипри пред огледалото.
2. Стоя или седя наперен, изправен. Какво се киприш пред чуждия мъж!
кипя
кипѝш, мин. св. кипя̀х, мин. прич. кипя̀л, несв.
1. За течност, тесто, гроздов сок, чувства — кипвам и задържам така състоянието си определено време. Водата е кипяла, кипяла и изкипяла. Гроздовата маса кипи няколко дни. В сърцето ѝ кипяха противоречиви чувства.
2. Прен. За живот, дейност — протичам активно, оживено, динамично, шумно. Тук преди много години е кипял живот.
същ. кипене, ср.
• Вря и кипя. — Разг. За дейност, чувства — протичам буйно, динамично. На строежа вреше и кипеше.
• Врял и кипял. — Разг. Който е извършвал дълго тази дейност; много опитен, знаещ. Аз съм врял и кипял в тия работи.
кир
кирта̀, само ед., ж. Наслоена нечистотия по кожата на човек или животно. Изтривам кир с кесия за баня.
кираджийски
кираджѝйска, кираджѝйско, мн. кираджѝйски, прил. Който се отнася до кираджия.
• Като кираджийски кон. — Разг. По навик, без да мисля.
кираджилък
даване под наем на помещения
кираджия
мн. кираджѝи, м. Разг. Човек, който в миналото е превозвал товари или хора със своя каруца.
киренци
Привърженици на древногръцка философска школа (Северна Африка V в. пр. Хр. ), основана от Аристип от Кирена и проповядваща хедонизма.
кирилица
ж., само ед.
1. Една от двете старобългарски азбуки, наречена така по името на Константин-Кирил Философ.
2. Азбуката, която с незначителни разлики се използва в България, Македония, Сърбия, Русия, Украйна, Беларус и някои др. страни.
кирилометодиевистика
ж., само ед. Научно изследване на делото на братята Кирил и Методий, осъществявано от филолози, историци и др. Научна конференция по кирилометодиевистика.
кирилски
кѝрилска, кѝрилско, мн. кѝрилски, прил.
1. Който е написан на кирилица. Кирилски надпис.
2. Който принадлежи на кирилицата. Кирилски букви.
кирия
1.
разг.
наем
2.
разг.
заплащане за превоз на стока или пътници
3.
остар.
превоз на стока или пътници
кирка
мн. кѝрки, ж. Инструмент за разкопаване на твърда почва или за изкореняване, който има две остриета от масивен метал и дървена дръжка.
кирлив
кирлѝва, кирлѝво, мн. кирлѝви, прил.
1. За част на тялото, за бельо и др. — който има кир, мръсен.
2. Прен. Пренебр. Некачествен, нищожен, калпав.
• Изваждам/извадя кирливите ризи (на някого). — Разг. Разкривам пред всички неуредици, нечисти дела.
кирпич
мн. кирпѝчи, (два) кирпѝча, м. Правоъгълно блокче, направено от жълта глина, слама и вода и изпечено на слънце, което в миналото е служело за строителен материал. Правя кирпичи.
кисел
кѝсела, кѝсело, мн. кѝсели, прил.
1. Който има вкус на лимон. Кисел плод. Кисела супа.
2. Който е придобил такъв вкус вследствие на консервиране или ферментация. Кисело зеле. Кисели чушки. Кисело вино.
3. Прен. Разг. Който е в лошо настроение или изразява лошо настроение, раздразнение. Сутрин е много кисел, защото не си доспива. Защо ми правиш такива кисели физиономии?
4. Спец. В химията — който е от киселина или в който се съдържат киселини или техни соли. Кисел натриев карбонат. Кисели почви. • Кисело. Като същ.
1. Храна, която има кисел вкус. Не трябва да ям кисело.
2. Разг. Туршия, приготвена по специален начин. Направих едно каче кисело.
• Кисело мляко. — Подквасено мляко.

м.,само ед. Крем от нишесте и плодов сок или пюре.
киселец
м.,само ед. Тревисто растение с елипсовидни заострени листа, които имат кисел вкус и през ранна пролет се използват за храна. Супа от киселец.
киселея
киселѐеш, мин. св. киселя̀х, мин. прич. киселя̀л, несв. За храна — имам кисел привкус. Супата киселее леко и е много вкусна.
киселее ми — (или ти, му, ѝ, ни, ви, им). Усещам леко кисел вкус.
киселина
мн. киселинѝ, ж.
1. Спец. В химията — съединение на водорода, което образува соли във взаимодействие с основи. Солна киселина.
2. Само ед. Подправка с кисел вкус. Има ли киселина в супата?
• Киселини в стомаха. — Парене в стомаха поради увеличение на солната киселина в стомашния сок.
киселинен
киселѝнна, киселѝнно, мн. киселѝнни, прил. Който се отнася до киселина.
• Киселинен дъжд. — Дъжд с киселинно съдържание поради замърсяването му със серен двуокис и сероводород.
киселица
мн. кѝселици, ж.
1. Дива ябълка, както и плодовете ѝ.
2. Нещо, което е с много кисел вкус. Тия сливи са истински киселици.
киселя
киселѝш, мин. св. киселѝх, мин. прич. киселѝл, несв.
1. Киселея.
2. Какво. Правя нещо да стане с кисел вкус. Този оцет не кисели много.
киселя се. — Проявявам кисело настроение, раздразнение.
кискам се
кѝскаш се, несв. Смея се продължително с тих глас, малко неприлично.
кислород
м.,само ед. Химически елемент — газ, който участва в състава на въздуха и е необходим за дишане и горене.
кислороден
кислоро̀дна, кислоро̀дно, мн. кислоро̀дни, прил. Който се отнася до кислород. Кислородни съединения.
• Кислороден апарат. — Апарат за дишане на голяма височина, под вода и с приложение в медицината.
• Кислородна вода. — Разтвор на течност, наситена с озон, която се използва за дезинфекция, за избелване и др.
кисна
кѝснеш, мин. св. кѝснах, мин. прич. кѝснал, несв.
1. Какво. Държа нещо дълго време в течност. Кисна билки във вода. Кисна сирене във вода.
2. Престоявам дълго в течност. Месото кисна във вода цяла нощ.
3. Разг. Стоя по-дълго от нормалното във вода. По един час кисне в морето. Колко ще киснеш във ваната?
4. Прен. Разг. Пренебр. Стоя дълго някъде, без да върша нещо; вися. Цял ден кисне по кафенетата. – кисна се. Стоя по-дълго от нормалното във вода.
киста
мн. кѝсти, ж. Спец. В медицината — мехур със здрави стени, изпълнен с течност или други материи, който е болестно образувание в организма. Киста на яйчника.
кистаденом
мед. Аденом, характеризиращ се с образуване на една или повече кисти. Среща се в яйчниците, панкреаса, щитовидната жлеза и др.
кит
кѝтът, кѝта, мн. кѝтове, (два) кѝта, м. Най-големият морски бозайник с тяло като на риба и с гладка кожа.

кѝтът, кѝта, само ед., м. Специална смес, с която се запълват неравностите на повърхност преди боядисването ѝ.
китап
мн. кита̀пи, (два) кита̀па, м. Разг. Документ. Чел си много, но нямаш китап.
китара
мн. кита̀ри, ж.
1. Струнен музикален инструмент с резонаторна част във формата на осморка.
2. Прен. Разг. Пренебр. Глава.
прил. китарен, кита̀рна, кита̀рно, мн. кита̀рни.
китарен
вж. китара
китен
кѝтна, кѝтно, мн. кѝтни, прил.
1. За място, местност — който е с буйна растителност. Китно балканско село.
2. Който е с много багри; живописен. Китни черги. Китни носии.
3. За растение или дърво — който е кичест. Китен явор.
китеник
мн. кѝтеници, (два) кѝтеника, м. Тъкано изделие за постелка или завивка с втъкавани дълги вълнени конци по лицевата част, едноцветно или с шарени фигури.
китка
мн. кѝтки, ж.
1. Разг. Снопче цветя. Китка здравец.
2. Снопче, обикн. завързано, от зелени подправки, зеленчуци, билки и др. Китка магданоз.
3. Съцветие или клонче със завръз на зеленчук. На една китка има по пет домата.
4. Група от дървета или от каквото и да е растение, израснали самотно, сред друга растителност.
5. Разг. Цвете. В градинката имаше всякакви китки.

мн. кѝтки, ж. Част от ръката с пръстите и дланта. Боли ме ставата до китката.
кифла
мн. кѝфли, ж. Тестено изделие за закуска с форма на полумесец, направено от специално тесто, обикн. с плънка. Сутрин изяждам по една кифла. Кифла с мармалад.
кифоза
мед. Изкривяване на гръбначния стълб с изпъкналост назад, надвишаващо нормалните граници. Физиологична лека кифоза има в гръдната и сакралната област. Патологичната кифоза бива вродена и придобита, напр. при рахит, болест на Бехтерев и др.
кифосколиоза
мед. Кифоза комбинирана със сколиоза.
кихавица
ж., само ед. Кихане.
кихам
кѝхаш, несв. Поради възпаление или дразнене на носната лигавица изведнъж рязко изхвърлям въздух през носа и устата си с характерен шум. Имам хрема и много кихам.
кихвам
кѝхваш, несв. и кихна, св.
1. Кихам един път или няколко пъти по един.
2. Жарг. На кого. Давам пари. Ще ми кихнеш ли сто лева за тая вечер?
кихна
кѝхнеш, мин. св. кѝхнах, мин. прич. кѝхнал, св. — вж. кихвам.
кич
кѝчът, кѝча, само ед., м. Безвкусица; изделия или стил без естетически достойнства.
кича
кѝчиш, мин. св. кѝчих и кичѝх, мин. прич. кѝчил и кичѝл, несв.
1. Кого, какво. Украсявам с цветя или други предмети; украсявам. Кича стаята с цветя. Кича стаята с картини.
2. Разг. Кого. Клеветя, клепам. Добре, че не знае как го кичат пред шефа му.
кича се. 1. — С какво. Слагам цвете или украшение по себе си; гиздя се. Кича се с пръстени.
2. Приписвам си нещо; хваля се с нещо. Кича се с чуждите пари.
кичест
кѝчеста, кѝчесто, мн. кѝчести, прил.
1. За дърво или растение — който има гъсти клони и листа. Кичест орех. Кичест храст. Кичест невен.
2. За цвете или цвят — който има по много цветчета в съцветие или по много листчета в цвят. Кичест карамфил. Кичеста роза.
3. Който е с гъсти косми. Кичеста опашка. Кичести вежди. Кичести мустаци.
кичур
мн. кѝчури, (два) кѝчура, м.
1. Снопче коса или козина, което може да се отдели от останалото. Кичур коса виси над челото му. По оградата са останали кичури вълна от овцете.
2. За цвят, плодове или зеленчуци — събрани по няколко на едно клонче. Кичур сливи. Кичури ябълков цвят са надвиснали над улицата.
киша
ж., само ед.
1. Влагата при неколкодневни непрекъснати дъждове през есента или пролетта.
2. Обилна рядка кал или кашкав сняг. Обувките ми пропускат вода при киша.
прил. кишав, кѝшава, кѝшаво, мн. кѝшави.
кишав
вж. киша
клавиатура
ж., само ед.
1. Системата от клавиши на клавишен музикален инструмент. Прокара пръсти по клавиатурата.
2. Системата от клавиши или копчета на пишеща машина, компютър и др.
клавикула
мед. Дълга, тънка, извита под формата на буквата S кост, разположена почти хоринзотално. Медиалният й край се съчленява с гръдната кост, а латералният с лопатката.
клавиш
мн. клавѝши, (два) клавѝша, м. Пластинка на пиано, пишеща машина и др., която при удар привежда в действие специален механизъм.
клада
мн. кла̀ди, ж.
1. Голям куп от дървета и клони, подредени за огън. Струпвам клада.
2. Голям огън от такъв куп дървета и клони, в миналото предназначен за публично изгаряне на хора, книги и др. Изгарям на кладата. Изгарят книги на кладата.

кладѐш, мин. св. кла̀дох, мин. прич. клал, несв.; Какво.
1. Подреждам дърва и ги запалвам. Някога всеки ден са кладели огън и са готвели на него.
2. Паля печка с дърва. Сутрин става и веднага кладе печката.
кладенец
мн. кла̀денци, (два) кла̀денеца, м.
1. Дълбока, иззидана по края дупка, оградена за обезопасяване, от която се черпи вода с кофа, окачена на специално устройство. Във всеки двор по селата има кладенец. Вадя вода от кладенец.
2. Дупка за извличане на петрол. Петролни кладенци.
• Артезиански кладенец. — Тръбен кладенец за черпене на подземни води.
кладенче
мн. кла̀денчета, ср.
1. Малък кладенец.
2. Дупка в брашното при замесване на тесто, в която се слагат вода, яйца и др. Правя кладенче в брашното.
клаксон
мн. кла̀ксони, (два) кла̀ксона, м.
1. Устройство към превозно средство за предупредителен сигнал. Натискам клаксона.
2. Звукът, издаван от това устройство. По улицата се чуваха клаксони.
клакьор
мн. клакьо̀ри, м.
1. Наето срещу заплащане лице да ръкопляска или да освирква публични изяви. Клакьорите от първия ред бяха много шумни.
2. Прен. Лице, което с користни цели одобрява или възхвалява. Клакьори на властта.
клакьорка
мн. клакьо̀рки, ж. Жена клакьор.
кламер
мн. кла̀мери, (два) кла̀мера, м. Телче, извито по специален начин, за захващане на няколко листа заедно. Слагам кламер.
клан
кла̀нът, кла̀на, мн. кла̀нове, (два) кла̀на, м. Групировка, обединена от общи цели. Клановете на мафията. Семейни кланове.
кланица
мн. кла̀ници, ж.
1. Специално място, оборудвано и предназначено за клане на добитък. Градската кланица. Чикагските кланици.
2. Прен. Масово клане или убиване (при война, революция и др.).
кланям се
кла̀няш се, несв.
1. На кого. Правя поклони. Кланят се на влизане и излизане от кабинета.
2. На какво. Почитам; прекланям се пред божество или кумир.
3. Прен. Държа се раболепно.
• На кой господ се кланяш? — Какви възгледи имаш?
клапа
мн. кла̀пи, ж.
1. Спец. В техниката — приспособление към машина или съоръжение, което се затваря или отваря, за да регулира преминаването на течност, газ и др.; клапан.
2. Спец. В музиката — приспособление за регулиране на въздушната струя в дървен духов инструмент, в орган, акордеон.
3. Спец. В анатомията — преграда в сърцето, която регулира движението на кръвта.
същ. умал. клапичка, мн. кла̀пички, ж.
клапан
мн. кла̀пани, (два) кла̀пана, м. Спец. В техниката — клапа (в 1 знач.). Предпазен клапан.
клапичка
вж. клапа
кларне
кларинет
кларнет
мн. кларнѐти, (два) кларнѐта, м. Дървен духов инструмент с форма на тръба и разширение в края и с клапани. Свиря на кларнет.
клас
класъ̀т, класа̀, мн. класовѐ, (два) кла̀са, м.
1. Връхна част на житно растение, в която се образуват зърната, както и цял стрък заедно с връхната част. Едър клас. Узрял клас. Поклащат се тежки класове.
2. Разг. Само ед. Множество от тази връхна част. Тази година няма хубав клас. Ще вземем малко клас.

класъ̀т, класа̀, мн. класовѐ, (два) кла̀са, м.
1. Подразделение от ученици според степента на обучение в училище. Десети клас.
2. Група ученици от такова подразделение, които учат заедно; паралелка. Тя учи в V à клас.
3. Учебно занятие с такава група. В клас не може да се запомни всичко от урока. Трябва да слушаш внимателно в клас!
4. Разг. Учебна стая в училище. Не влизайте със закуски в клас!
5. Група ученици или студенти от учебно заведение по изкуствата, които се обучават от един и същ преподавател. Той е бил в класа на Иван Димитров.

класъ̀т, класа̀, мн. класовѐ, (два) кла̀са, м.
1. Група от предмети или явления със сходни белези. Клас насекоми. Клас звезди. Класове от числа.
2. Категория на предмети според тяхното качество; класа. Двигател от същия клас.
3. Служебна степен, получавана въз основа на квалификация или прослужени години. Нашата учителка има първи клас квалификация.
класа
мн. кла̀си, ж.
1. Обществена група, обединена от еднакво отношение към средствата за производство. Феодална класа. Работническа класа.
2. Категория на предмети или явления според качествеността им. Висока класа. Образование от висока класа. Тези обувки са от ниска класа.
3. Равнище на интелект, обноски, владеене на професия и др. Човек от висока класа. Писател от висока класа. Показвам класа. Футболист от най-висока класа.
4. Категория места според удобствата в превозно средство. Пътувам в първа класа.
• От класа. — От висока класа. Той е професионалист от класа. Шивачка от класа.
класен
кла̀сна, кла̀сно, мн. кла̀сни, прил. Който се отнася до клас 2 (във 2 знач.). Класна стая. Класно занятие.
• Класен ръководител/класна ръководителка. — Учител, който има специални отговорности и грижи за определена паралелка.
класик
мн. класѝци, м. Общопризнат деец на науката, литературата или изкуството, създал произведения с непреходна стойност. Класик на българската литература.
класика
ж., само ед. Класически произведения. Класически роман. Класическа опера.
класирам
класѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Разпределям участници в конкурс, състезание и др. според постиженията им до определен брой степени. Песента я класираха на първо място. Любимият ми певец не е класиран на конкурса.
класирам се. 1. — Заемам място в конкурс и др. според постижението си. Класира се на трето място.
2. Успявам чрез конкурс да заема определено място. Не се класира за асистент по френски език.
същ. класиране, ср.
класиране
вж. класирам
класификационен
вж. класификация
класификация
мн. класифика̀ции, ж.
1. Само ед. Класифициране.
2. Система от признаци за класифициране.
прил. класификационен, класификацио̀нна, класификацио̀нно, мн. класификацио̀нни.
класифицирам
класифицѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Разпределям предмети, явления или понятия по класове, родове, разреди и др. Класифицирам думите по значение.
класицизъм
м.,само ед. Направление в литературата и изкуството през периода ХVII — ХIХ в., което се характеризира с подражаване на античните образци.
прил. класицистѝчен, класицистѝчна, класицистѝчно, мн. класицистѝчни.
класически
класѝческа, класѝческо, мн. класѝчески, прил.
1. За постижения и произведения на науката, изкуството и литературата — който има общопризната непреходна стойност, служи за образец, за правило. Класически открития. Класически произведения на литературата. Класически балет. Класическа теория. Класическа форма.
2. Който е свързан с античната култура. Класически езици. Класическа архитектура.
3. Който е свързан с изучаване на античните езици. Класическа гимназия. Класическа паралелка.
4. Прен. Разг. Типичен, характерен, образцов. Класически пример за безотговорност.
5. Разг. Отличен, образцов. Класически обяд.
класов
кла̀сова, кла̀сово, мн. кла̀сови, прил.
1. Който се отнася до класа (в 1 знач.).
2. Който се отнася до клас 3 (в 1 знач.). Класов признак е начинът на размножаване.
класовиден
класовѝдна, класовѝдно, мн. класовѝдни, прил. Който наподобява формата на клас 1 (в 1 знач.).
класьор
мн. класьо̀ри, (два) класьо̀ра, м.
1. Папка, предназначена и приспособена за подреждане на документи, марки и др. по видове.
2. Канцеларски шкаф с прегради за подреждане на документи.
клася
класѝш, мин. св. класѝх, мин. прич. класѝл, несв. За някои растения — образувам клас. Житата вече класят.
клатушвам
клату̀шваш, несв. и клатушна, св. Разг. Люшвам един път насам-натам.
клатушвам се/клатушна се. — Люшвам се един път насам-натам.
клатушкам
клату̀шкаш, несв. Разг. Клатя.
клатушкам се. — Клатя се.
клатушна
клату̀шнеш, мин. св. клату̀шнах, мин. прич. клату̀шнал, св. — вж. клатушвам.
клатя
кла̀тиш, мин. св. кла̀тих и клатѝх, мин. прич. кла̀тил и клатѝл, несв.; Кого, какво. Люшкам насам-натам около една опорна точка. Клатя дърво. Клатя глава.
клатя се. 1. — Люшкам се насам-натам около една опорна точка. Листата на дърветата се клатят.
2. Преставам да бъда здрав, устойчив, движа се насам-натам. Зъбът ми се клати. Къщата се клати.
3. Вървя, като се олюлявам; движа се прекалено бавно. Старият автобус се клати дълго по планинските завои. Цял час се клатя от центъра до вкъщи.
• Клатя си краката. — Разг. Не работя нищо, безделнича.
клауза
мн. кла̀узи, ж. Спец. В правото — положение в договор. В договора има и допълнителна клауза.
клаустрофобия
ж., само ед. Спец. В медицината — болезнен страх от затворено, тясно пространство.
клевета
мн. клеветѝ, ж. Лъжа, с която се злепоставя някой. Сипя клевети по адрес на колегата си.
клеветник
мн. клевѐтници, м. Човек, който е склонен да клевети другите.
клеветница
мн. клевѐтници, ж. Жена клеветник.
клеветнически
клевѐтническа, клевѐтническо, мн. клевѐтнически, прил.
1. Който се отнася до клевета или до клеветник. Клеветнически маниер.
2. Който съдържа клевета. Клеветнически думи.
клеветя
клеветѝш, мин. св. клеветѝх, мин. прич. клеветѝл, несв.; Кого. Измислям и изказвам клевети.
клей
клѐят, клѐя, мн. клѐйове, (два) клѐя, м.
1. Само ед. Жълта прозрачна лепкава течност, която избива по някои дървета при нараняването им и се втвърдява. По дънера на старата слива винаги имаше по-мек или по-твърд клей.
2. Вид лепило.
• Пчелен клей. — Вещество, което се събира и обработва от пчелите и се използва в медицината; прополис.
клеймо
мн. клейма̀, ср.
1. ист. Белег, направен чрез изгаряне, върху тялото на роб или престъпник.
2. Позор, петно върху името на някого.
3. Печат, щемпел върху писмо с дата и град на изпращане или получаване. На клеймото не личи датата.
клек
клѐкът, клѐка, мн. клѐкове, (два) клѐка, м. Иглолистен храст, чиито клони се стелят по земята.
клекна
клѐкнеш, мин. св. клѐкнах, мин. прич. клѐкнал, св. — вж. клякам.
клема
мн. клѐми, ж.
1. Приспособление за свързване на проводници в електрическа верига.
2. Входно или изходно приспособление на електрическа верига в електрически апарат.
клен
клѐнът, клѐна, мн. клѐнове, (два) клѐна, м. Дърво с широки листа и ценна дървесина, която се използва за мебели, за музикални инструменти и др.

клѐнът, клѐна, мн. клѐнове, (два) клѐна, м. Сладководна риба от семейство шаранови, разпространена в нашите реки; речен кефал.
клепало
мн. клепа̀ла, ср.
1. Дъска или метална плочка, която издава звук вместо камбана, обикн. в манастир. Сутрин рано бие манастирското клепало.
2. Прен. Разг. Пренебр. Човек, който говори много. Голямо клепало е тя, не млъкна цял ден.
клепач
мн. клепа̀чи, (два) клепа̀ча, м. Гънка, която покрива окото при мигане или спане и го предпазва.
клепвам
клѐпваш, несв. и клепна, св. За уши — увисвам, отпускам се надолу. Ушите на магарето клепнаха. Куче с клепнали уши.
клепе
Дървено трупче, поставено в зидарията или бетона за заковаване на врата или прозорец.
клепка
мн. клѐпки, ж. Разг.
1. Клепач.
2. Обикн. мн. Ресници, мигли. Имам дълги клепки.
клепна
клѐпнеш, мин. св. клѐпнах, мин. прич. клѐпнал, св. — вж. клепвам.
клепоух
клепоу̀ха, клепоу̀хо, мн. клепоу̀хи, прил. За животно или човек — който е с клепнали уши.
клептоман
мн. клептома̀ни, м. Лице, което страда от клептомания.
клептомания
ж., само ед. Болезнена склонност към кражба. Болен е от клептомания.
клептоманка
мн. клептома̀нки, ж. Жена клептоман.
клерикализъм
м.,само ед. Направление, което се бори за надмощие на католическата църква в политическия и културния живот.
клет
клѐта, клѐто, мн. клѐти, прил.
1. Който е нещастен и буди състрадание. Видях едно клето дете да проси на улицата.
2. За живот — който е изпълнен с трудности; злощастен.
3. Като същ. Който е нещастен, злочест.
клетва
мн. клѐтви, ж.
1. Тържествено обещание, уверение в името на нещо свято. Давам клетва. Дадох клетва в името на детето си. Давам клетва, че ще се грижа за него.
2. Зложелания, изричани към някого.
прил. клетвен, клѐтвена, клѐтвено, мн. клѐтвени.
клетвен
вж. клетва
клетвонарушение
мн. клетвонарушѐния, ср. Нарушаване на клетва.
клетка
мн. клѐтки, ж.
1. Помещение за диви животни, оградено с желязо или метална мрежа. Тигрова клетка.
2. Кафез за птици.
3. Помещение в жилищна сграда за асансьор или за стълбище. Асансьорна клетка.

мн. клѐтки, ж.
1. Спец. В биологията — основната структурна единица на живия организъм.
2. Прен. Основна градивна единица на нещо. Семейството е основна клетка на обществото.
3. Прен. Всяка от преградките, на които е разделено някакво пространство.
клетник
мн. клѐтници, м. Нещастен, злочест човек.
клетница
мн. клѐтници, ж. Жена клетник.
клетъчен
мед. вж. целуларен
клеча
клечѝш, мин. св. клеча̀х, мин. прич. клеча̀л, несв.
1. Стоя със свити в коленете крака, без да допирам с тяло земята. По улиците клечат деца и си играят на нещо.
2. Прен. Разг. Стоя дълго и безплодно някъде; вися. Всеки ден клеча в съвета и нищо не мога да уредя.
клечица
вж. клечка
клечка
мн. клѐчки, ж.
1. Къса тънка пръчка. Събра клечки и запали огън.
2. Къса тънка пръчица с определена функция. Кибритена клечка. Клечка за зъби.
3. Прен. Разг. Много слаб човек. Яде, яде и пак е клечка.
същ. умал. клечица, мн. клѐчици, ж.
• Важна клечка. — Човек с високо положение; големец. Баща му бил важна клечка.
клещи
и клещи само мн. Щипци от масивен метал за изваждане или за здраво хващане на нещо. Зъболекарски клещи.
клиент
мн. клиѐнти, м. Човек, когото обслужват — купувач, посетител и т. н. В магазина имаше двама — трима клиенти. Клиенти на банка. Клиенти на хотел.
клиентела
ж., само ед. Всички клиенти на едно лице, предприятие, учреждение. Този лекар има голяма клиентела. Нямам голяма клиентела.
клиентелизъм
полит._ Система от взаимоотношения между политическите лидери и местния елит, типична за страните с неразвито гражданско общество и неизградена правова държава, при която местните активисти и подкрепящите партията граждани получавата облаги срещу засвидетелстване на лична преданост към определен политик или партия.
клиентка
мн. клиѐнтки, ж. Жена клиент.
клизма
мн. клѝзми, ж. Лечебно промиване на черва с течност, вкарана в организма чрез специална помпичка. Правя клизма.
клика
мн. клѝки, ж. Групировка от силни на деня хора, обединени от користни цели; шайка. Срещу тяхната клика никой не може да излезе.
климакс
м.,само ед. Климактериум.
климактериум
м.,само ед. Критическа възраст, обикн. у жената, когато спира дейността на половите жлези.
климам
клѝмаш, несв. Разг. Правя знак с движение на главата. Климаше наляво и надясно за поздрав.
климат
м., само ед.
1. Особеностите на времето в дадена област и смяната на сезоните. Студен климат. Сух климат. Континентален климат. Морски климат.
2. Прен. Атмосфера в човешки отношения, в политика, в семейство и т. н. Добър климат. Здрав творчески климат. Как е климатът в семейството ти?
климатизация
Климатизацията е процесът на охлаждане и намаляване на влажността на въздуха в затворена среда с цел постигане на топлинен комфорт. Климатизационните системи се използват най-често за охлаждане на сгради или превозни средства. Те обикновено работят на принципа на хладилната машина, по-рядко като изпарителни охладители.
климатизирам
климатизѝраш, несв. и св.; Какво. Регулирам качествата на въздуха в затворено помещение със специална инсталация.
същ. климатизѝране, ср.
климатик
мн. климатѝци, (два) климатѝка, м. Апарат или инсталация за климатизиране. В стаята има климатик.
климатичен
климатѝчна, климатѝчно, мн. климатѝчни, прил.
1. Който се отнася до климат (в 1 знач.). Климатични промени. Климатични условия.
2. Който е свързан с климатолечение. Климатично училище. Климатично заведение.
3. Който се отнася до климатизиране. Климатична инсталация.
климато-
Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до климат, който е свързан с климат, напр. климатотерапия, климатология и др.
клин
клѝнът, клѝна, мн. клѝнове, (два) клѝна, м.
1. Късо и здраво парче от дърво или желязо, сплеснато и заострено в единия край, което служи за разцепване на дърво и др.
2. Такова парче, което се набива за затягане.
3. Парче плат с такава форма, което се вшива за разширяване на дреха. В горната част на ръкавите има клинове.
4. Прен. Политика на разцепване, обикн. в политическа партия, в семейство и др. Враговете им подготвят следващия клин.
същ. умал. клинче, мн. клѝнчета, ср.
• Забивам/забия клин между тях. — Развалям нечии отношения.
• Клин клина избива/избие. — Противодействам на нещо със същото средство. Трябва да си намери друга любов — клин клина избива.

клѝнът, клѝна, мн. клѝнове, (два) клѝна, м. Ушит от плат или трикотажен панталон, който се стеснява надолу или върви плътно по краката. Купих си еластичен клин.
клинец
мн. клѝнци, (два) клѝнеца, м.
1. Специални гвоздеи за подковаване на животни.
2. Разг. Гвоздей.
• Кова клинци. — Разг. Много ми е студено и зъбите ми тракат. Пак ще ковеш клинците рано сутринта.
клиника
мн. клѝники, ж.
1. Специализирано болнично заведение, в което се води научна и учебна работа. Клиника за сърдечно-съдови заболявания.
2. Специализирана частна болница. Той има клиника в Швейцария.
3. Само ед. Клинична картина на заболяване.
клиничен
клинѝчна, клинѝчно, мн. клинѝчни, прил.
1. Който се отнася до клиника. Клиничен лекар.
2. В медицината — който се установява чрез преки наблюдения над болния. Клинични признаци.
3. В медицината — който има признаците на дадено заболяване. Клинична язва. • Клинична картина. Особености на заболяване.
• Клинична смърт. — Състояние с признаци на смърт, но със запазена жизнеспособност на тъканите. Изпадам в клинична смърт.
клиновиден
клиновѝдна, клиновѝдно, мн. клиновѝдни, прил. Който има вид, форма на клин 1 .
клинча
клѝнчиш, мин. св. клѝнчих, мин. прич. клѝнчил, несв. Разг. Измъквам се от работа или задължение. Всеки ден клинчи, бяга от училище, не прави нищо вкъщи.
клинче
вж. клин
клип
клѝпът, клѝпа, мн. клѝпове, (два) клѝпа, м. Малък филм с определен сюжет и идея, внушени чрез комбинация от кадри. Рекламен клип. Клип към песен.
клипс
клѝпсът, клѝпса, мн. клѝпсове, (два) клѝпса, м.
1. Метална щипка към обеца.
2. Обеци с такъв начин на прикрепване. Купих си сребърни клипсове.
клир
клѝрът, клѝра, само ед., м.
1. В християнската църква — всички духовници. Събирам клира.
2. Място пред олтара, където се изпълняват богослужебните текстове.
клиринг
м.,само ед. Спец. В банковото дело — уреждане на задължения между банки или между държави чрез счетоводно уравняване на вноса и износа.
прил. клирингов, клѝрингова, клѝрингово, мн. клѝрингови.
клирингов
вж. клиринг
клисав
клѝсава, клѝсаво, мн. клѝсави, прил.
1. За хляб или тестено изделие — който е недоизпечен.
2. За почва — която е лепкава от много влага.
клисар
клиса̀рят, клиса̀ря, мн. клиса̀ри, м. Прислужник в църква. Клисарят бие камбаната.
клисура
мн. клису̀ри, ж. Тесен планински проход, дефиле. Минавам през клисурата.
клише
мн. клишѐта, ср.
1. Спец. В типографията — рисунка, снимка, издълбана в обратен вид върху плочка.
2. Отпечатан чрез тази плочка образ.
3. Прен. Обикн. Пренебр. Стереотипен израз в речта.
клоака
мн. клоа̀ки, ж.
1. Изходно отвърстие у птици, риби и земноводни, общо за червата и пикочните органи.
2. Прен. Канал за оттичане на нечистотии.
3. Прен. Много мръсно, гнусно място.
4. Прен. Място на безнравственост. Заведението беше истинска клоака във всякакъв смисъл.
клозет
мн. клозѐти, (два) клозѐта, м. Отходно място, тоалетна. Клозетът беше на двора.
клокоча
клоко̀чиш, мин. св. клоко̀чих, мин. прич. клоко̀чил, несв.
1. За течност — вря силно и издавам характерен шум. Супата клокочи.
2. За вода в река, поток — тека буйно с характерен шум.
3. Прен. За силни чувства — кипя, напирам.
клон
кло̀нът, кло̀на, мн. кло̀ни и кло̀нове, (два) кло̀на, м.
1. Отделили се настрани от стъблото на дърво множество по-тънки дървета, обрасли с листа, цвят, плодове.
2. С мн. клоно̀ве. Разклонение, дял от цялото. Клон на планината.
3. С мн. кло̀нове. Отрасъл, дял от стопанството. Земеделието е клон на селското стопанство. Клон на предприятие.
4. С мн. кло̀нове. Население, дял от по-голяма общност. Клон от славянския род.
същ. умал. клонче, мн. кло̀нчета, ср.
клонат
клона̀та, клона̀то, мн. клона̀ти, прил. Който има много клони; клонест. Клонато дърво.
клонест
кло̀неста, кло̀несто, мн. кло̀нести, прил. Клонат.
клонка
мн. кло̀нки, ж.
1. Малък клон.
2. Прен. Потомък. Семейството е клонка от богат род.
клонче
вж. клон
клоня
клонѝш, мин. св. клонѝх, мин. прич. клонѝл, несв.
1. За слънце, път — насочвам се към някаква посока. Слънцето клони на запад.
2. Прен. Приближавам се към нещо, насочвам се да го достигна. Работата клони към края. Ученикът клони към шестица. Работата клони към стачка. Клоня към трийсет години.
3. Прен. Разг. Правя намек за нещо. Приказките му клонят към любовно обяснение.
клопка
мн. кло̀пки, ж. Измислена и инсценирана измама, за да бъде заловен или заварен на местопрестъплението някой. Скроявам клопка. Замислям клопка. Устройвам клопка. Попадам в клопка. Избягвам клопката.
клосен
Диал.
сакат
клоун
мн. кло̀уни, м.
1. Цирков комик, шут, палячо. Дойде ред на клоуните.
2. Прен. Разг. Пренебр. Човек, който се държи несериозно и недостойно. Не мога да им ставам клоун, да ги разсмивам постоянно.
прил. клоунски, кло̀унска, кло̀унско, мн. кло̀унски.
клоунски
вж. клоун
клоча
кло̀чиш, мин. св. кло̀чих и клочѝх, мин. прич. кло̀чил и клочѝл, несв. За кокошка — издавам характерни звуци, когато искам да мътя пиленца или когато пазя пиленцата си. Две кокошки вече клочат.
клош
кло̀шът, кло̀ша, мн. кло̀шове, (два) кло̀ша, м.
1. Кройка на пола или на панталон, при която долната част се разширява много.
2. Разг. Дреха с такава кройка. Ще си облека клоша.
клуб
клу̀бът, клу̀ба, мн. клу̀бове, (два) клу̀ба, м.
1. Дружество по интереси със спортен, културно-просветен, политически характер. Футболен клуб. Клуб на филателистите.
2. Прен. Помещение или сграда на такова дружество. Клуб на пенсионерите.
клуп
клу̀път, клу̀па, мн. клу̀пове, (два) клу̀па, м. Вид възел с колелце, който може да се затегне от тежестта на завързания предмет и се използва при обесване; примка. Над главата му виси клупът. Клупът се затегна, човекът увисна.
клъввам
клъ̀вваш, несв. и клъвна, св.
1. Кълва един път или няколко пъти по един път. Кокошките клъвваха по някое зърно отвреме-навреме.
2. Прен. Разг. Засягам остро с думи, с поглед.
клъвна
клъ̀внеш, мин. св. клъ̀внах, мин. прич. клъ̀внал, св. — вж. клъввам.
клъц
междум.
1. За наподобяване на шум от рязане с инструмент или при сечене. Чу се едно клъц и главата на пилето беше отрязана.
2. За наподобяване на ухапване от змия. Клъц — и змията ще те ухапе.
клъцвам
клъ̀цваш, несв. и клъцна, св.
1. Кого, какво. Рязвам или отрязвам рязко. Клъцна ухото на животното за белег. Някога на всяко пиленце клъцваха по един пръст с брадвата, за да ги разпознават.
2. Прен. Разг. Режа нещо бързо, лесно или искам да го представя за бързо и лесно. Клъцнаха ли те в болницата?
3. Прен. Разг. Засягам остро с думи. На всяка крачка искаше да клъцне жена си.
клъцвам се/клъцна се. — Порязвам се. Като се бръснеше, се клъцна по бузата.
клъцна
клъ̀цнеш, мин. св. клъ̀цнах, мин. прич. клъ̀цнал, св. — вж. клъцвам.
кльопам
кльо̀паш, несв. Жарг. Ям.
кльопачка
ж., само ед. Жарг. Ядене. Има ли кльопачка някъде наблизо?
кльощав
кльо̀щава, кльо̀щаво, мн. кльо̀щави, прил. Разг. Пренебр. Който е прекалено слаб. Взе си кльощава жена.
клюка
мн. клю̀ки, ж. Интересна, пикантна новина за някого, невинаги истина, обикн. компрометираща го, която се разнася от човек на човек. В училището се знаеха всички клюки.
клюкар
клюка̀рят, клюка̀ря, мн. клюка̀ри, м. Човек, който обича да разпространява клюки.
клюкарка
мн. клюка̀рки, ж. Жена клюкар.
клюкарствам
клюка̀рстваш, несв.; за какво/за кого. Разпространявам клюки; обсъждам клюки. Има и мъже, които са склонни да клюкарстват.
клюкарствувам
клюка̀рствуваш, несв. Клюкарствам.
клюмам
клю̀маш, несв.
1. Отпускам и вдигам главата си многократно при дрямка или умора. Изморява се и вечер клюма пред телевизора.
2. За растение — от суша или болест увяхвам и отпускам надолу цвят, листа. Цветята започват да клюмат в горещината.
клюмвам
клю̀мваш, несв. и клюмна, св.
1. Какво. Отпускам надолу глава (при дрямка, заболяване, отчаяние). Клюмна глава и заспа веднага.
2. За глава — отпускам се надолу (при дрямка, заболяване, отчаяние). Главата му клюмна изведнъж и той загуби съзнание.
3. Прен. Изпадам в отчаяние, оклюмвам се.
4. За растение — увяхвам. Всичко в градината беше клюмнало и съхнеше. • Клюмва/клюмне ми носът/главата. 1. Изпадам в отчаяние.
2. Преставам да бъда толкова горд, да се хваля както преди.
3. Изгубвам бодрия си вид от болест.
клюмна
клю̀мнеш, мин. св. клю̀мнах, мин. прич. клю̀мнал, св. — вж. клюмвам.
клюн
клю̀нът, клю̀на, мн. клю̀нове, (два) клю̀на, м.
1. Издадена напред и изострена твърда част от устата на птица, с която тя кълве; човка. Щъркелът има много дълъг клюн.
2. Прен. Всяка част, която наподобява този орган.
ключ
клю̀чът, клю̀ча, мн. клю̀чове, (два) клю̀ча, м.
1. Малко метално приспособление с особена форма за отключване и заключване на брава или за навиване на механизъм.
2. Механизъм към електроуред или към електрическа инсталация за включване или регулиране. Завъртам ключа на печката.
3. Инструмент за завинтване и отвинтване на гайки.
4. Прен. Това, което служи за разгадаване. Ключ на шифър.
5. Прен. Това, което е стратегически важно, с чието решаване се постига нещо. Ключ към успеха. Ключ към сърцето ѝ.
6. Спец. В музиката — знак в началото на петолинието, който определя тоналността.
• Държа под ключ. — Държа заключен.
ключалка
мн. ключа̀лки, ж. Метално приспособление на врата, шкаф, чекмедже и др. за заключване или затваряне.
ключица
мн. клю̀чици, ж. Кост, която свързва раменната става с гръдната кост. Счупване на ключицата.
ключов
клю̀чова, клю̀чово, мн. клю̀чови, прил.
1. Който се отнася до ключ.
2. Който е стратегически важен. Ключови позиции.
3. Прен. Който е главен по значение. Ключов въпрос.
клякам
кля̀каш, несв. и клекна, св.
1. Снишавам се, като свивам краката си в коленете.
2. Прен. Разг. Оставам без сили, сломен съм. Клекна и не може да продължи работата.
3. Прен. Разг. Отстъпвам, предавам се, съгласявам се след дълго настояване.
кмет
кмѐтът, кмѐта, мн. кмѐтове, м. Лице, избрано да управлява община. Нашият кмет е един и същ от двайсет години. Ще избираме нов кмет на града.
прил. кметски, кмѐтска, кмѐтско, мн. кмѐтски.
кметски
вж. кмет
кметство
мн. кмѐтства, ср.
1. Само ед. Управление на община.
2. Сградата на това управление.
кметувам
кмету̀ваш, несв. Изпълнявам длъжността на кмет. Кметувам пет години.
книга
мн. кнѝги, ж.
1. Печатно (или старинно ръкописно) произведение, състоящо се от свързани и подвързани листове с изписан текст. Чета книга. Купих си нова книга.
2. Литературно или научно съчинение, оформено като печатно произведение. Книгата “Под игото”. Книга със стихотворения.
3. Ръкопис на литературно или научно съчинение. Завърших книгата и я предадох за печат.
4. Голяма тетрадка, обикн. с разграфени страници, за водене на сметки, за решения, за описване на документи и др.
5. Разг. Учебник. Днес трябва да нося много книги на училище.
6. Остар. Хартия. Уви сиренето в дебела книга.
7. Спец. В анатомията — трети дял на стомаха у преживни животни.
8. Само мн. Ценни книжа. Днес книгите на тази банка не се продават.
същ. умал. книжка, мн. кнѝжки, ж. • Настолна книга. Книга, която се чете непрекъснато. •Червена книга. Книга със сведения за редки и изчезващи растения и животни в света.
• Влизам в червената книга. — Обявяват ме за специална защита заради опасност от изчезването ми.
книговезница
мн. книговѐзници, ж. Цех или работилница за подвързване на книги.
книговодител
книговодѝтелят, книговодѝтеля, мн. книговодѝтели, м. Лице, което по длъжност завежда служебни финансови книжа.
книговодителка
мн. книговодѝтелки, ж. Жена книговодител.
книгознание
ср., само ед. Наука за книгата — като културно явление и производствен продукт.
книгоиздаване
ср., само ед. Издаване на книги. Тенденции в книгоиздаването.
книгоиздател
книгоизда̀телят, книгоизда̀теля, мн. книгоизда̀тели, м. Лице, което издава книги; издател.
книгоиздателство
мн. книгоизда̀телства, ср. Издателство.
книгообмен
м., само ед. Обмен на нови книги между библиотеки в страната или в чужбина. Тази книга се получи по линията на книгообмен с Москва.
книгопис
м., само ед. Библиография.
книгоразпространение
ср., само ед. Дейност по разпространяване на книги. Работя в книгоразпространението.
книгохранилище
мн. книгохранѝлища, ср. Помещение към библиотека, в което са подредени книгите. Книгата не е в книгохранилището.
книжа
само мн. Множество от документи, писма, изписани листове. Книжата ми преливат от чекмеджето.
• Ценни книжа. — Документи с парична стойност, които се купуват и продават и носят доход.
книжар
книжа̀рят, книжа̀ря, мн. книжа̀ри, м. Лице, което продава книги.
книжарка
мн. книжа̀рки, ж. Жена книжар.
книжарница
мн. книжа̀рници, ж. Магазин за книги, тетрадки и канцеларски материали.
книжарски
книжа̀рска, книжа̀рско, мн. книжа̀рски, прил. Който се отнася до книжар или книжарница. Книжарска стока.
книжен
кнѝжна, кнѝжно, мн. кнѝжни, прил.
1. Който е направен от хартия. Книжна шапка. Книжни пари.
2. Който е свързан с производството на хартия. Книжна фабрика.
3. Който се отнася до книга (в 1 знач.). Книжно богатство. Книжен пазар.
4. Прен. За човек — който се занимава само с книги. Той е напълно книжен — само чете и пише.
5. Прен. Който е откъснат от действителността, съществува само в книгите. Книжни представи. Книжни герои.
6. Прен. За стил — който е присъщ на официално изложение, не на живата реч.
книжка
мн. кнѝжки, ж.
1. Малка книга (в 1 знач.). Купих си една криминална книжка.
2. Хартийка. Пред сградата имаше нахвърляни книжки.
3. Официален документ с вид на малка книга. Военна книжка. Студентска книжка.
4. Прен. Пренебр. Издадено съчинение без стойност. Цял ден чете любовни книжки. Издават си книжки за кандидат-студенти.
книжник
Библейско тълкуване: Човек вещ в Еврейския закон, учител или тълкувател на закона; например Ездра е наречен "книжник вещ в Мойсеевия закон" — Езд. 7:6. Книжниците, които се споменават в Новия Завет, са едно съсловие хора, които били възпитавани да пазят и обясняват Свещените книги. На тях е възложено да ги преписват, да тълкуват по-трудните места в Св. Писание, и да решават въпроси, които се пораждали от обредния закон — Мт. 2:4. Най-вече, те били много изкусни в онези тълкувания и предания, посредством които евреите унищожавали закона — Мт. 15:1-6. Еврейските писатели ги наричат детеводители народни. От време на време, книжниците ходили от град на град, за да се препират с хората върху прости неща, и да повдигат на прение въпроси, отнасящи се до закона. То се знае, че влиянието им е било голямо; мнозина от тях са били членове на Синедриона, и често се споменават заедно със старейшините и първосвещениците — Мт. 5:20, 7:29, 12:38, 20:18, 21:15. Както фарисеите, книжниците били върли противници на Христос; и като нямали никакво понятие за Онзи, за когото Мойсей и пророците писаха, заедно със свещениците преследвали Исус и последователите му. В някои места, книжниците се наричат законници — Мт. 22:35; Мк. 12:28.
книжнина
ж., само ед. Съвкупност от книги, паметници на народ, на епоха, на език и др. От тази епоха е останала голяма книжнина.
книжовен
книжо̀вна, книжо̀вно, мн. книжо̀вни, прил.
1. Който се отнася до писмено творчество, до книжнина. Книжовен център. Книжовно творчество.
2. В езикознанието — който е приет като правилен, не нарушава задължителните норми на езика, който е извън диалектите и просторечието. Книжовен изговор. Книжовен език. Книжовни норми.
3. Остар. Грамотен.
4. Остар. Образован. Вие сте книжовни хора, сигурно ги знаете тия работи.
книжовник
мн. книжо̀вници, м. Лице, което се занимава с книжнина, обикн. за миналото. В манастирите тогава работят изявени книжовници.
книжовност
книжовността̀, само ед., ж.
1. Книжнина.
2. Грамотност, култура. Трябва да се борим за книжовността.
княгиня
мн. княгѝни, ж. Дъщеря или жена на княз.
княжество
мн. кня̀жества, ср. Държава или област с върховен глава княз. Княжество България. Княжество Монако.
княз
мн. князѐ, м.
1. Титла на глава на княжество.
2. Наследствена благородническа титла на потомците на цар/крал.
3. Благородническа титла, получена за заслуги.
ко-ко
междум. За наподобяване на звуци, които се издават от кокошката и петела в определени случаи.
коагулация
ж., само ед. Спец. Процес, при който колоидалните частици се уедряват, слепват под въздействие на молекулните сили на сцепление; пресичане.
коагулум
мед. Съсирек, напр. кръвен съсирек.
коалиционен
вж. коалиция
коалиция
мн. коалѝции, ж.
1. Съюз на политически партии.
2. Съюз на държави, насочен против друга държава или държави. Влизам в коалиция. Създавам коалиция.
прил. коалиционен, коалицио̀нна, коалицио̀нно, мн. коалицио̀нни.
коани
Въпроси гатанки, решаването на които според дзен-будизма може да доведе до прозрения относно смисъла на битието
коарктация
мед. Свиване, стриктура, стеноза — вродено стеснение на кръвоносен съд, напр. коарктация на аортата.
коафьор
мн. коафьо̀ри, м. Фризьор.
кобалт
м.,само ед. Сребристобял твърд метал, който влиза в състава на сплави, а съединенията му се използват за оцветяване в синьо на стъкло и керамика.
прил. кобалтов, коба̀лтова, коба̀лтово, мн. коба̀лтови.
кобалтов
вж. кобалт
кобила
мн. кобѝли, ж.
1. Женската на коня. Извеждам кобилата на двора.
2. Прен. Разг. Пренебр. Висока и груба жена.
прил. кобилешки, кобѝлешка, кобѝлешко, мн. кобѝлешки. Кобилешко мляко.
кобилешки
вж. кобила
кобилица
мн. кобѝлици, ж.
1. ист. Дъгообразно извито дърво с длабове в двата края, което се е поставяло на рамото за носене на бакъри, кофи.
2. Високо дърво с чатал, за който е закрепен прътът на кофата, с която се вади вода от кладенец.
3. Лост на везни.
4. Спец. В техниката — устройство с такава форма.
кобра
мн. ко̀бри, ж.
1. Вид силноотровна змия, срещаща се най-често в Южна Азия и в Южна Америка; змия очиларка.
2. Прен. Много зла жена.
кобур
мн. кобу̀ри, (два) кобу̀ра, м. Кожен калъф за пистолет. Под куртката му се виждаше кобурът на пистолета.
кова
ковѐш, мин. св. кова̀х, мин. прич. кова̀л, несв.
1. Удрям с чук нагорещен метал, за да му придам определена форма или да получа изделие.
2. Какво. Забивам гвоздей, за да прикова едно нещо към друго или да съединя части на предмет. Кова шкафчето на стената. Кова маса от дъски.
3. Какво. Подковавам животно.
4. Прен. Какво. Създавам, изграждам. Тук се коват законите на държавата.
5. Прен. Разг. Кого. Внушавам нещо, като го повтарям непрекъснато. Пак започна да го кове да ходят в чужбина на работа.
прил. кова̀н, кова̀на, кова̀но, мн. кова̀ни.
• Ковано желязо. — Желязо, обработено горещо чрез изчукване с чук.
коварен
кова̀рна, кова̀рно, мн. кова̀рни, прил.
1. Който прикрива с благовидност зли намерения спрямо някого; подъл. Тя се оказа много коварна, щом отне мъжа на приятелката си.
2. Който съдържа или изразява зли намерения под благовидна маска. Коварен глас. Коварна усмивка.
3. Който е продиктуван от прикрити зли намерения. Коварно дело.
4. Който съдържа скрита опасност, зло. Коварна болест. Коварно питие.
5. Който издава неволно нещо тайно. Коварни сълзи се показаха на очите му.
коварство
мн. кова̀рства, ср.
1. Само ед. Качество на коварен.
2. Коварна постъпка.
ковач
мн. кова̀чи, м.
1. Занаятчия, който прави или поправя изделия от метал. Този ковач кове подкови и други железа.
2. Занаятчия, който подковава добитък; налбантин.
ковашки
кова̀шка, кова̀шко, мн. кова̀шки, прил. Който се отнася до ковач или до работата му. Ковашка работилница. Ковашки чук. Ковашки труд.
ковбой
ковбо̀ят, ковбо̀я, мн. ковбо̀и, м. Каубой.
ковбойски
ковбо̀йска, ковбо̀йско, мн. ковбо̀йски, прил. Каубойски.
коввам
ко̀вваш, несв. и ковна, св. Разг. Удрям или забивам гвоздей леко, един-два пъти. Ковни този стол, разковал се е.
ковна
ко̀внеш, мин. св. ко̀внах, мин. прич. ко̀внал, св.– вж. коввам.
ковчег
мн. ковчѐзи, (два) ковчѐга, м.
1. Продълговат сандък с отделен капак, в който се полага покойник преди погребването. Ковчегът беше на катафалката.
2. Остар. Сандък за дрехи; ракла.
• Ноев ковчег. — Според Библията — ковчег, в който Ной поставил семейството си и по една двойка от всички животни, и така спасил от потопа човешкия и животинския свят.
ковчеже
мн. ковчѐжета, ср. Остар. Сандъче за съхраняване на пари и ценности.
ковък
ко̀вка, ко̀вко, мн. ко̀вки, прил. Който се поддава на коване. Ковък метал.
ковьор
мн. ковьо̀ри, (два) ковьо̀ра, м. Тъкано или бродирано изделие, предназначено обикн. за окачване на стена. Имаше ковьори за зад легло и ковьори за зад печка.
същ. умал. ковьорче, мн. ковьо̀рчета, ср.
ковьорче
вж. ковьор
кога
въпр. нареч.
1. Във въпрос: по кое време. Кога заминавате? Кога си ходил за последен път на кино?
2. Като съюз. За въвеждане на подчинено изречение. Знаете ли вече кога заминавате?
3. Разг. Като съюз. Когато. Кога тръгнахме за у тях, заваля силен дъжд.
4. В реторични въпроси. Кога съм те лъгал! (= Никога не съм те лъгал.). Кога ходи, кога се върна! (= Много бързо се върна.).
• Кога да е. — Разг. Все някога, когато и да е. Кога да е, ще му припомня какво е говорил.
кога-годе
неопр. нареч. — вж. -годе.
когато
относ. нареч. Като съюз.
1. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за време, което съвпада с времето, означено в главното изречение, или го следва. Когато обяснявах, вие си приказвахте. Когато се прибрах, нея вече я нямаше.
2. За въвеждане на подчинено определително изречение със значение за тъждество по време с определяемата дума. В годината, когато се преселих тук, зимата беше много студена.
• Когато и да е. — По всяко време. Можеш да ми позвъниш когато и да е, ще бъда вкъщи.
когото
– вж. който.
код
ко̀дът, ко̀да, мн. ко̀дове, (два) ко̀да, м.
1. Система от условни знаци за предаване на тайна информация. Разчитам код. Използвам код. Разкривам код.
2. Система от условни команди под формата на числа и комбинации, прилагани при електронни устройства. Прилагам код. Влизам в компютър чрез код.
• Наследствен код. — Спец. Наследствена информация, представена в нуклеиновите киселини у животните и растенията.
кодекс
мн. ко̀декси, (два) ко̀декса, м.
1. Сборник от закони за една сфера на обществения живот. Семеен кодекс. Процесуален кодекс.
2. Правила, норми.
коджа
1. доста голям
2. доста много
кодирам
кодѝраш, несв. и св.; Какво. Представям чрез код, вкарвам в код. Кодирам писмо.
кодификация
ж., само ед. Спец.
1. В правото — систематизиране и съгласуване на законите в държавата по области.
2. Спец. В езикознанието — определяне и систематизиране на нормите за правопис и правоговор в даден книжовен език. Кодификация на езика.
кодифицирам
кодифицѝраш, несв. и св.; Какво. Извършвам кодификация.
кодифициране
вж. кодификация
кодов
ко̀дова, ко̀дово, мн. ко̀дови, прил. Който се отнася до код. Кодова комбинация.
кодош
мн. кодо̀ши, (два) кодо̀ша, м. Разг. Шега, подигравка, забава. Голям кодош падна днес в училище. Правя си кодош.
кодоша
кодо̀шиш, мин. св. кодо̀ших, мин. прич. кодо̀шил, несв.; Кого. Разг. Правя кодош.
кодоша се. — Правя си кодош с някого.
коефициент
мн. коефициѐнти, (два) коефициѐнта, м.
1. Спец. В математиката — постоянен множител пред неизвестни или променливи величини.
2. Величина, която количествено изразява определено свойство, качество, явление. Коефициент на топлинно разширение. Коефициент на инфлацията. Коефициент за интелигентност.
кожа
мн. ко̀жи, ж.
1. Само ед. Външната обвивка на тялото у човек или животно. Кожата ми е суха. Мажа кожата си с крем.
2. Тази обвивка от някои видове животни, обработена за различни изделия. Обувки от кожа. Палто от кожа.
3. Разг. Само ед. Тънка обвивка на някои плодове. Кожа на праскова. Кожа на домат.
• Влизам/вляза под кожата — (на някого). Разг. Успявам да се харесам и да влияя на някого в свой интерес. Влезе под кожата на шефа и каквото си иска, това прави.
• Запазвам/запазя си кожата. — Успявам да избегна голяма опасност.
кожарство
ср., само ед. Занятие по обработване на кожа (във 2 знач.) и производство на някои видове кожени изделия. В този район е добре развито кожарството.
кожен
ко̀жена, ко̀жено, мн. ко̀жени, прил. Който е изработен от кожа. Кожена чанта. Кожени обувки.

ко̀жна, ко̀жно, мн. ко̀жни, прил.
1. Който е свързан с кожата на тялото. Кожни гънки. Кожни клетки. Кожни болести.
2. Който е свързан с лечение на болестите на кожата на тялото. Кожно отделение. Кожен лекар.
кожица
мн. ко̀жици, ж. Тънка, фина кожа. Сливите имат кожица, която се отделя трудно.
кожичка
мн. ко̀жички, ж. Малка и/или тънка кожа. Кожички около ноктите.
кожух
мн. кожу̀си, (два) кожу̀ха, м.
1. Палто от кожа с козината навътре. Кожухът ми много топли.
2. Прен. Разг. Кожа на тялото на животно.
3. Прен. В техниката — съоръжение, което покрива или вмества машина или механизъм, за да го предпази, затопля и др.
същ. умал. кожухче, мн. кожу̀хчета, ср.
кожухар
кожуха̀рят, кожуха̀ря, мн. кожуха̀ри, м. Човек, който изработва, обикн. шие кожени изделия.
кожухарски
кожуха̀рска, кожуха̀рско, мн. кожуха̀рски, прил. Който е свързан с кожухарство или с кожухар. Кожухарски машини. Кожухарски изделия.
кожухарство
ср., само ед. Занятие на кожухар.
кожухче
вж. кожух
коз
ко̀зът, ко̀за, мн. ко̀зове, (два) ко̀за, м.
1. Карта за игра, определена за най-силна в дадена игра. Паднаха ми се три коза.
2. Прен. Довод, силен аргумент при спор, който разкривам в подходящ момент.
• Изигравам/изиграя последния си коз. — Използвам последния си довод, средство в спор или други отношения.
коза
мн. козѝ, ж. Домашно животно с рога, дълъг остър косъм и брада, отглеждано за мляко, месо и вълна.
същ. умал. козичка, мн. козѝчки, ж.
• Всяка коза на своя крак. — Разг. Всеки отговаря за себе си.
• От стара коза яре. — Разг. Опитен, хитър човек. Не ме учи, от стара коза яре съм.

мн. козѝ, ж. Гимнастически спортен уред за прескачане.
козар
коза̀рят, коза̀ря, мн. коза̀ри, м. Човек, който пасе, понякога отглежда стадо с кози. Козарят изкарва козите.
козел
мн. козлѝ, (два) козѐла, м.
1. Мъжка коза.
2. Прен. Пренебр. Застаряващ похотлив мъж.
кози
ко̀зя, ко̀зе, мн. ко̀зи, прил.
1. Който е от коза или на коза. Козе сирене. Козя брада. Кози кожух.
2. Който е характерен за коза. Козя пъргавина. Козя пътека.
3. Който е свързан с коза. Козе стадо.
козина
ж., само ед.
1. Космената покривка по кожата на животно. Козината ѝ е проскубана. Палтото е с красива козина.
2. Диал. Вълна от коза. Ще смеся овчата вълна с козина.
козирка
мн. козиркѝ, ж.
1. Издадена напред твърда част на шапка с форма на полумесец, характерна за фуражка или каскет. Хващам шапката за козирката.
2. Издадена част над вход, балкон или къща за предпазване от дъжд и др. Скрий се под козирката, започна да вали.
3. Всяка част, която е издадена напред и предпазва от нещо. Козирка на кола.
• Пиян съм до козирката. — Разг. Пиян съм много, колкото е възможно.
• Идва ми/дойде ми до козирката. — Разг. Много ми идва, непоносимо. Дойде ми до козирката от тебе.
козирог
мн. козиро̀зи, (два) козиро̀га, м.
1. Див козел с големи рога.
2. Спец. Само ед. В астрономията — едно от дванайсетте съзвездия на зодиака.
3. Само ед. В астрологията — десетият знак от зодиака (м. декември — януари). Моята зодия е козирог.
козирувам
козиру̀ваш, несв. и св.; На кого.
1. Отдавам чест с вдигане на дясната ръка до козирката на фуражка.
2. Прен. Подчинявам се, покорявам се безропотно. Козирувал е на всички и е бил добре.
козичка
вж. коза
козметика
ж., само ед.
1. Изкуство да се приготвят и прилагат различни средства за поддържане свежестта на кожата на лицето и тялото, както и самото им прилагане.
2. Средства за това поддържане. Продава се вносна козметика.
3. Производството на тези средства. В града има предприятие за козметика.
козметичен
козметѝчна, козметѝчно, мн. козметѝчни, прил.
1. Който се отнася до козметика. Козметични средства. Козметични процедури.
2. Прен. Който е повърхностен, външен, без да засяга същността. Козметични промени. Козметичен ремонт.
козни
само мн. Остар. Тайни и коварни замисли и интриги, сплетни. Козните на дявола.
козунак
мн. козуна̀ци, (два) козуна̀ка, м. Великденски сладкиш, който се прави с мая, захар, мляко и яйца, със специфична форма и аромат. Пека козунаци.
прил. козуначен, козуна̀чена, козуна̀чено, мн. козуна̀чени.
козуначен
вж. козунак
козя се
ко̀зиш се, мин. св. ко̀зих се и козѝх се, мин. прич. ко̀зил се и козѝл се, несв. За коза — раждам яре. Козата се кози всяка година с по три ярета.
коитус
мед. Полов акт между мъж и жена.
кой
коя̀, коѐ, мн. коѝ, въпр. мест.
1. Като същ., само ед. кой, вин. кого̀, дат. остар. кому̀. Във въпрос за лице (рядко — предмет) без оглед на пола му. Кой влезе? На кого да дам книгата? Кого питаш — мене или нея?
2. Разг. Като същ. Във въпрос за лице от съответния род и число. Кои бяха скъсани на изпита? С коя е бил на екскурзията, знаеш ли?
3. Като прил. При въпрос, който изисква идентификация на лицето или предмета. На кой стол седеше — на този ли? С кое момиче ходи на кино — с Росица ли?
4. Като съюз. За въвеждане на подчинено изречение. Чудя се с кого да изляза. Не можах да разбера в кой град си живял преди.
• Кой да е. — Някой, без значение кой; който и да е. Повикай кого да е.
кой-годе
коя̀-го̀де, коѐ-го̀де, мн. коѝ-го̀де, неопр. мест. — вж. годе.
койлонихия
мед. Деформация на ноктите, характеризираща се с централно хлътване на ноктите като лъжица, напр. при желязодефицитна анемия.
който
вин. за лице кого̀то, дат. за лице остар. кому̀то, коя̀то, коѐто, мн. коѝто, относ. мест. Като съюз. 1. За въвеждане на подчинено определително изречение. Човекът, който седеше до мене, слезе още на предната гара. Ето журналиста, с когото се запознах миналата седмица. Прочете ли списанието, което ти дадох?
2. За въвеждане на подчинено подложно изречение. Който не работи, няма да яде.
3. За въвеждане на подчинено сказуемноопределително изречение. Тези са, на които можете да разчитате.
• Който и да е. — Без значение кой, всеки. Който и да е от тях ще ти каже.
кок
ко̀кът, ко̀ка, мн. ко̀кове, (два) ко̀ка, м. Дамска прическа, при която дълга коса се завива на тила или високо горе. Сресвам се на кок.
кока
ж., само ед. Тропически южноамерикански храст, от който се получава кокаин.
кока-кола
мн. ко̀ка-ко̀ли, ж.
1. Само ед. Освежителна напитка, съдържаща сок от плодове на кока. Не обичам кока-кола.
2. Порция от това питие. Изпих две кока-коли.
кокаин
м., само ед.
1. Спец. В химията — алкалоид, извличан от храста кока, който има наркотично действие и се употребява в медицината.
2. Това вещество, вземано от наркомани.
кокал
мн. ко̀кали, (два) ко̀кала, м. Разг.
1. Кост. Боли ме кокалът на крака.
2. Прен. Само ед. Само членувано. Нещо, обикн. служба, което носи лесни облаги. Налапвам кокала. Изпускам кокала. Не пуска кокала, защото сам не може да спечели толкова.
прил. кокален, ко̀калена, ко̀калено, мн. ко̀калени.
• Ям кокалите (на някого). — Разг. Постоянно укорявам, заяждам се.
• Троша кокалите (на някого). — Разг. Бия жестоко.
кокален
вж. кокал
кокалест
ко̀калеста, ко̀калесто, мн. ко̀калести, прил. Който е с едри и по-изпъкнали кости. Кокалеста жена. Кокалесто лице.
кокалче
мн. ко̀калчета, ср.
1. Малък кокал (в 1 знач.).
2. Всяка става на пръстите на ръцете и на краката. Ударих си кокалчето на палеца.
3. Глезен. Водата ми идва до кокалчетата.
кокарда
мн. кока̀рди, ж. Малка значка, която се слага отпред на униформена шапка.
кокатрис
вж. базилиск
кокер
вж. кокер шпаньол
кокетен
кокѐтна, кокѐтно, мн. кокѐтни, прил.
1. Който е хубав, привлекателен, приятен. Кокетна къща. Кокетна градинка.
2. Който съдържа или изразява стремеж да се хареса. Кокетна походка. Кокетен поглед.
кокетирам
кокетѝраш, несв. и св.; С кого, с какво.
1. С държанието си се стремя да спечеля благоразположението на някого, обикн. с власт.
2. Парадирам, като се изтъквам с нещо свое или го представям за свое. Кокетирам със знания.
кокетка
мн. кокѐтки, ж. Жена, която с държанието си се стреми да привлече вниманието на мъжете, да се хареса.
кокетнича
кокѐтничиш, мин. св. кокѐтничих, мин. прич. кокѐтничил, несв.; с кого.
1. Имам поведение на кокетка. Тя кокетничи с всички мъже.
2. Лаская, любезнича. На вечерята кокетничеха с директора.
коки
само мн. Бактерии, които се срещат навсякъде, но при обикновени условия са безвредни.
кокили
само мн. Дълги пръти, приспособени за ходене с тях, обикн. за циркови номера.
кокиче
мн. кокѝчета, ср. Най-ранното пролетно цвете с бял цвят, което цъфти и в сняг.
• Блатно кокиче. — Диворастящо растение с по-дребни и събрани в съцветие цветове, което расте в силно мочурливи места и се използва в медицината за извличане на нивалин.
същ. умал. кокиченце, мн. кокѝченца, ср.
кокиченце
вж. кокиче
кокичка
мн. кокѝчки, ж. Разг. Костилка на плод. Сините сливи имат дълги кокички.
коклюш
м.,само ед. Детска заразна болест, характерна с остра и груба кашлица; магарешка кашлица. Болен е от коклюш.
кокона
мн. коко̀ни, ж. Разг. Пренебр.
1. Много нагиздена, натруфена жена. Голяма кокона е станала. Стъпва като кокона.
2. Капризен, придирчив човек. Голяма кокона е, не може да спи къде да е.
кокоря
коко̀риш, мин. св. коко̀рих и кокорѝх, мин. прич. коко̀рил и кокорѝл, несв. Само с очи. Отварям широко очи (от изненада, страх).
кокоря се. 1. — Гледам с широко отворени очи.
2. Прен. Разг. Учудвам се силно. Има да се кокорят, като видят новите ми обувки!
кокосов
коко̀сова, коко̀сово, мн. коко̀сови, прил. Който се получава от кокосовата палма или от плодовете ѝ. Кокосово мляко.
• Кокосова палма. — Тропическо дърво с високо стъбло и големи твърди листа, на върха с плодове, събрани на кичури.
• Кокосов орех. — Плодът на тази палма, който е с размерите на малка диня, с твърда черупка, отвътре с твърда бяла част и кокосово мляко.
• Кокосово мляко. — Приятна на вкус белезникава течност, която се съдържа в кокосовия орех.
• Кокосово брашно. — Настъргана и изсушена маса от твърдата бяла част на кокосовия орех.
кокоши
коко̀ша, коко̀ше, мн. коко̀ши, прил. Който е на кокошка или от кокошка. Кокоши пера. Кокоше месо. Кокоше яйце. Кокоша яхния.
• Кокоши ум. — Разг. Малко ум.
• Кокоши трън. — Мазол.
кокошинка
мн. кокошѝнки, ж. Дребен паразит по тялото на домашните птици; кокоша въшка.
кокошка
мн. коко̀шки, ж.
1. Най-разпространената домашна птица, с бели или червеникави пера, която се отглежда за яйца и за месо. Всяка година отглежда по трийсетина кокошки. Коля кокошка.
2. Прен. Разг. Пренебр. Глуповата, посредствена жена.
• Плаша кокошките. — Разг. Заплашвам с нещо, което е невъзможно да стане.
• Лягам си с кокошките. — Разг. Лягам си много рано.
кокошкар
кокошка̀рят, кокошка̀ря, мн. кокошка̀ри, м. Крадец на дребно.
прил. кокошкарски, кокошка̀рска, кокошка̀рско, мн. кокошка̀рски. Кокошкарска история.
кокошкарски
вж. кокошкар
кокпит
Мястото в което седи пилота и екипажа на самолет, въртолет, кораб, совалка или състезателна кола.
кокс
ко̀ксът, ко̀кса, само ед., м. Твърдо сивочерно гориво с висока калоричност, добивано от черни каменни въглища.
коксалгия
мед. Болка в тазобедрената става.
коксартроза
мед. Хронично дистрофично заболяване на тазо-бедрената става, при което настъпва прогресираща загуба на ставния хрущял, промени в подлежащата кост, образуване на остеофити и др. Протича с болка, ограничени движения, куцане и др.
коксит
мед. Възпалителен процес в тазобедрената става.
коксувам
коксу̀ваш, несв.; Какво. Обработвам каменни въглища, за да добия кокс.
коктейл
мн. коктѐйли, (два) коктѐйла, м.
1. Смес от няколко вида алкохолни питиета със захар, плодове и др. Ще ти направя коктейл от джин и тоник.
2. Прием с напитки и студени блюда. Устройвам коктейл. Каня на коктейл. Присъствам на коктейл. Ходя по коктейли.
кол
ко̀лът, ко̀ла, мн. ко̀лове и коло̀ве, (два) ко̀ла, м.
1. Дебел прът. Отсичам кол. Бия с кол.
2. Прът, заострен в единия край за забиване в земята. Слагам колове на доматите.
същ. умал. колче, мн. ко̀лчета, ср.
кола
мн. колѝ, ж.
1. Превозно средство с четири колелета, теглено от кон, магаре, волове. По улицата тракат коли. Натоварвам колата със сено.
2. Автомобил. Каква марка кола си купи?
• Карам си колата. — Разг. Не обръщам внимание на нещо, гледам си работата и живота.
• Не си оставям колата в калта. — Разг. Умея да се защитя.
• Тръгвам по нечия кола. — Разг. Водя се по нечий ум, подвеждам се.
• Лека кола. — Автомобил за няколко пътници.

ж., само ед. Скорбяла, нишесте за колосване.

мн. ко̀ли, ж. Разг. Кока-кола.

мн. ко̀ли, ж. Спец. В печатното дело — определен брой страници от книга, който се използва за установяване на обема ѝ. Тази книга има осем коли.
• Авторска кола. — Единица за измерване на ръкопис с обем 20 000 печатни знака.
• Издателска кола. — Единица за измерване на печатно издание с обем 40 000 печатни знака.
• Печатна кола. — Единица за измерване на готовите печатни издания, която се състои от 16 печатни страници.
колабирам
колабѝраш, несв. и св. Губя съзнание, получавам припадък.
колаген
м., само ед. Белтък, главна съставка на кожата, сухожилията, костите.
колагеноза
мед. Група системни заболявания на съединителната тъкан, напр. лупус еритематодес, ревматоиден артрит, склеродермия и др.
колаж
мн. кола̀жи, (два) кола̀жа, м.
1. Композиция от ленени детайли върху плат, хартия и др.
2. Съединяване на кинокартини, на части от различни произведения в единно цяло.
колай
кола̀ят, кола̀я, само ед., м. Разг. Начин за извършване; изход. Търся колай. Намирам му колая.
колан
мн. кола̀ни, (два) кола̀на, м.
1. Лента от кожа или плат, която е към дреха или отделно и служи за пристягане в кръста. Коланът на полата ми е широк. Купих си кожен колан.
2. Част от долно дамско бельо за пристягане на корема или за жартиери, както и приспособление за стягане с лечебна цел. Препоръчват му да носи колан.
3. Кожена лента за прикрепване или придържане към нещо. Колан на седло на кон. Предпазен колан в самолет.
същ. умал. коланче, мн. кола̀нчета, ср.
коланче
вж. колан
колапс
м., само ед.
1. Спец. В медицината — припадък в резултат от нарушено кръвообращение. Получавам колапс.
2. Прен. Разрушаване, крах. Икономиката е в колапс.
колар
кола̀рят, кола̀ря, мн. кола̀ри, м. Занаятчия, който прави и/или поправя каруци. Искам да си поръчам каруца при коларя.
коларски
кола̀рска, кола̀рско, мн. кола̀рски, прил.
1. Който е свързан с колар или коларство. Коларски занаят.
2. Който е предназначен за коли (в 1 знач.). Коларски път.
коларство
ср., само ед. Занятие на колар.
коластра
ж., само ед. Гъста млековидна течност, която се отделя от млечните жлези в първите дни след раждането.
колба
мн. ко̀лби, ж. Съд с кълбовидно тяло и дълго гърло, използван при лабораторни изследвания.
същ. умал. колбичка, мн. ко̀лбички, ж.
колбас
мн. колба̀си, (два) колба̀са, м. Хранителен продукт от мляно месо с подправки, напълнено в черва или друга обвивка. Пресни колбаси. Сухи колбаси.
колбасарница
мн. колбаса̀рници, ж.
1. Магазин за колбаси.
2. Малко предприятие, цех за колбаси. Един мой познат си направи колбасарница.
колбичка
вж. колба
колебание
мн. колеба̀ния, ср.
1. Нерешителност при вземане на решения, колебаене. Имам колебания от кои обувки да си купя.
2. Отклонение от средната стойност или положение. Колебания на температурата. Колебания на махалото.
3. Промяна — намаляване и увеличаване. Колебания на цените.
колебая се
колеба̀еш се, мин. св. колеба̀х се, мин. прич. колеба̀л се, несв.
1. Намирам се в състояние на колебание. Колебая се дали да отида на почивка, или на село.
2. За стойност, величина — променям се, варирам. Лихвеният процент се колебае между трийсет и петдесет.
колеблив
колеблѝва, колеблѝво, мн. колеблѝви, прил.
1. Който по характер е склонен към колебание в поведението си. Тя е много колеблива, трудно взема решения.
2. Който изразява колебание. Колебливи стъпки. Колеблив жест.
колега
мн. колѐги, м. Лице, което има същата професия, длъжност или следва същата специалност по отношение на друго лице. Той е мой колега. Колеги сме с него.
колегия
1. вид научно заведение
2. название на някои средни учебни заведения (в царска Русия и другаде)
Коледа
ж., само ед. Голям християнски празник на 25 декември, посветен на раждането на Христос (Рождество Христово), с богати ритуали за здраве и плодородие. На Коледа ще ходим на гости. Ще прекарам Коледа вкъщи.
прил. коледен, ко̀ледна, ко̀ледно, мн. ко̀ледни. Коледен подарък. Коледна елха. Коледни празници.
коледен
вж. ко̀леда
коледувам
коледу̀ваш, несв. Ходя на Коледа по домовете и пея специални песни с пожелания за здраве и плодородие.
колеж
мн. колѐжи, (два) колѐжа, м.
1. Висше или средно учебно заведение в Англия и САЩ.
2. Полувисше или средно учебно заведение с пансион, обикн. в Англия и САЩ.
колежка
мн. колѐжки, ж. Жена колега.
колектив
мн. колектѝви, (два) колектѝва, м. Група лица с обща работа, занимание или с общи интереси. Университетски колектив. Авторски колектив.
прил. колективен, колектѝвна, колектѝвно, мн. колектѝвни. Колективни усилия. Колективно решение.
колективен
вж. колектив
колективизация
ж., само ед. Истор. След установяване на социалистическата система в някои бивши социалистически страни — насилствено обединение на селски собственици в кооперативни стопанства.
колективизъм
м.,само ед. Морален принцип на взаимопомощ между хората и преданост към общите интереси. Колективизмът в родовото общество.
колектор
мн. колѐктори, м.
1. Лице, което събира, описва и пази образци от природонаучни обекти.
2. Спец. Главен канал, който събира и отвежда водите от канализиран район.
3. Спец. Цилиндър на динамомашина, в който променливият ток се превръща в постоянен.
4. Книжен склад за събиране и разпределяне на книги.
колекционер
мн. колекционѐри, м. Човек, който събира еднородни предмети, животински и растителни видове и др. Страстен колекционер на марки. Колекционер на картини.
колекционерка
мн. колекционѐрки, ж. Жена колекционер.
колекционирам
колекционѝраш, несв. и св.; Какво. Събирам предмети в колекция. Колекционирам старинни сребърни съдове.
колекция
мн. колѐкции, ж. Сбирка от събрани и подредени еднородни ценни или интересни предмети. Колекция от монети. Колекция от кактуси.
колело
мн. колела̀, ср.
1. Приспособление с кръгла форма, което може да предава движение или да привежда в движение.
2. Предмет или фигура с форма на окръжност. Колело от цветя в парка. Колело от навита тел.
същ. умал. колелце, мн. колелца̀, ср.

• Завъртам/завъртя колелото. — Задвижвам, подкарвам някаква дейност.
колелце
Умалителна форма на колело.
коленен
вж. коляно
коленича
коленѝчиш, мин. св. коленѝчих, мин. прич. коленѝчил, несв. Заставам на колене.
коленопреклонен
коленопрекло̀нна, коленопрекло̀нно, мн. коленопрекло̀нни, прил.
1. За молба или молитва — който е горещ, силен. Имам една коленопреклонна молба.
2. Който е изпълнен с подчинение или раболепие.
колесарка
мн. колеса̀рки, ж.
1. Малка дървена кола с две колелета, теглена от жива сила.
2. Всяка двойка от свързани предни или задни колелета.
колесен
колѐсна, колѐсно, мн. колѐсни, прил. Който се движи чрез колела (в 1 знач.). Колесен трактор.
колесник
мн. колѐсници, (два) колѐсника, м. Колесно устройство към шасито на самолет за придвижването му по пистата, което се прибира и спуска автоматично.
колесница
мн. колеснѝци, ж. Истор. Луксозно открито или закрито купе, теглено от четири коня, в каквото са се возели царе и крале.
колет
мн. колѐти, (два) колѐта, м. Опакован пакет, предназначен за изпращане по пощата. Изпращам колет.
прил. колетен, колѐтна, колѐтно, мн. колѐтни. Колетна служба.
колетен
вж. колет
колиба
мн. колѝби, ж.
1. Заслон или укритие извън населено място (в лозя, ниви, планина), изградени от пръти и покрити със слама или шума, с триъгълна форма на входа. Някога имаше тук-там колиби за пазачите на полските култури.
2. Само мн. Малко планинско селище от няколко къщи; махала.
3. Прен. Пренебр. Малко и бедно жилище.
същ. умал. колибка, мн. колѝбки, ж.
колибар
колиба̀рят, колиба̀ря, мн. колиба̀ри, м. Пренебр. Човек, който е живял или живее в колиба.
колибарка
мн. колиба̀рки, ж. Жена колибар.
колибка
вж. колиба
колибри
само мн. Най-дребните птици с големина колкото едро насекомо и с дълги човки, които живеят в Южна Америка.
колие
мн. колиѐта, ср. Дамско украшение, което се поставя на синджирче и се окачва на шията. Колие със скъпоценен камък.
колизия
мн. колѝзии, ж. Сблъсък на противоположни сили, конфликт.
колика
мед. Силна спастична коремна болка, произхождаща от червата.
колики
мн., ко̀лика, ж. Спец. В медицината — остри стомашно-чревни болки. Бебетата понякога имат колики и плачат много.
колит
м.,само ед. Спец. В медицината — възпаление на лигавицата на дебелото черво. Имам колит. Страдам от колит.
количествен
колѝчествена, колѝчествено, мн. колѝчествени, прил. Който се отнася до количество. Количествени данни.
количество
мн. колѝчества, ср. Брой, обем, величина на нещо. Заводът произвежда голямо количество обувки. Изкупувам череши в големи количества.
количка
мн. колѝчки, ж.
1. Малка кола с две или четири колелета, която се дърпа или се тика с ръце. Количка за багаж. Бебешка количка. Инвалидна количка. Пренасям пясък с количка на строежа.
2. Детска играчка, наподобяваща автомобил.
колко
въпр. мест.
1. Във въпрос за брой или количество. Колко момчета има във вашия клас? Колко лева искаш? Колко захар да купя?
2. Във въпрос за степен и/или количество на качество. Колко дълго ще се бавиш? Колко много ме обичаш? Колко е красива, колкото мама ли?
3. В реторични изречения: за означаване на висока степен; много, дълго. Колко си лош! (= Много си лош.) Колко се забави! (= Много, дълго се забави.)
4. Като съюз. За въвеждане на подчинено изречение. Всеки ме пита колко съм дал.
колко-годе
неопр. мест. — вж. -годе.
колкото
относ. мест. Като съюз. За въвеждане на подчинено изречение при характеристика на количество или степен на предмети/признаци от главното изречение. Ям, колкото искам. Колко лева да ти дам. — Дай ми, колкото можеш.
• Колкото — толкова. — В сложни изречения за означаване на взаимносвързани действия, между чиито степени има права или обратна пропорционалност. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Колкото повече му се караш, толкова по-лошо става.
• Колкото да/колкото за да. — За въвеждане на финално изречение, с което се означава ограничена интензивност на действието от главното. Яде, колкото да не умре от глад. Добре, ще дойда, но колкото да изпием по едно кафе.
• Колкото до/колкото за. — За посочване темата на изказването. А колкото до мене, аз съм лесен. Колкото за Рашка, знаеш, че винаги е на ниво.
• Колкото и да. — За отстъпка. Колкото и да бързаш, не можеш го стигна.
• Колкото и да е. — В някаква, но малка степен, в някакво, но в малко количество. Колкото и да е, но все ще успея да изкарам някой лев.
коловоз
мн. колово̀зи, (два) колово̀за, м.
1. Успоредни дълбоки следи, направени от колела на превозни средства върху мек път или сняг.
2. Железопътна линия в гара. Гарата има десет коловоза. Влакът ще тръгне от първи коловоз.
3. Прен. Утъпкан път, начин. В науката върви само по коловозите.
колода
мн. коло̀ди, ж. Комплект от карти за игра. За тази игра са нужни две колоди карти.
колодрум
мн. колодру̀ми, (два) колодру̀ма, м. Стадион с наклонена писта за колоездачни състезания.
колоездач
мн. колоезда̀чи, м. Човек, който кара колело или е състезател по колоездене. По улицата преминаха колоездачи.
колоездене
ср., само ед.
1. Каране на колело.
2. Спортна дисциплина. Колоездене на писта.
колоид
м.,само ед. Спец. В химията — органично вещество, което не кристализира, а във водата дава гъст пихтиест разтвор.
колоквиум
мн. коло̀квиуми, (два) коло̀квиума, м.
1. Беседване, изпитване на студенти преди изпитна сесия.
2. Държавен изпит на завършили в чужбина лекари и аптекари.
3. Събиране на учени за обсъждане на определени проблеми. В университета се провежда пролетен колоквиум на младите езиковеди.
колона
мн. коло̀ни, ж.
1. Подпора от камък, железобетон, дърво, която е част от конструкция на сграда или се издига като паметник. Мраморна колона. Колона на падналите във войната.
2. Отвесна редица от печатни редове в списание или вестник.
3. Редица от движещи се един след друг хора или превозни средства. Попаднахме зад колона от камиони.
4. Разг. Кутия с вградени високоговорители; тонколона.
колонада
мн. колона̀ди, ж.
1. Редица от колони, свързани с общ покрив, като част от представителна сграда.
2. Две успоредни редици от колони с общ покрив като място за разходка или минаване.
колониализъм
м.,само ед. Политика на колониално потискане и владеене.
колонизатор
мн. колониза̀тори, м. Този, който колонизира и експлоатира чужди територии.
колонизация
ж., само ед.
1. Превръщане на страна в колония.
2. Заселване на чужди територии. Гръцка колонизация по черноморския бряг. Колонизация на Австралия.
колонизирам
колонизѝраш, несв. и св.; Какво. Извършвам колонизация.
колонист
мн. колонѝсти, м. Лице, което се е преселило в чужда територия; заселник.
колония
мн. коло̀нии, ж.
1. Страна или територия, лишена от държавна самостоятелност и експлоатирана от силно развита държава. Ограбвам колонии. Добивам колонии.
2. Група заселници с еднаква националност, живеещи заедно. Българска колония в Аржентина.
3. Селище, съставено от чужди заселници. Гръцки градове колонии по Черноморието.
4. Животни, птици, които живеят някъде на стада или ята.
колонтитул
мн. коло̀нтитули, (два) колонтѝтула, м. Спец. В печатарското дело — текст, намиращ се най-отгоре на страницата, представляващ заглавието на текста.
колонцифра
мн. коло̀нцифри, ж. Спец. В печатарското дело — цифра, означаваща поредната страница на книга.
колорит
м.,само ед.
1. Спец. В изобразителното изкуство — съчетание на цветове в картина за постигане на емоционален ефект. Ярък колорит. Жив колорит.
2. Живописност, характерност, окраска. Екзотичен колорит. Придавам колорит. Нося колорит.
колоритен
колорѝтна, колорѝтно, мн. колорѝтни, прил.
1. Който е богат на багри. Колоритна картина. Колоритен пейзаж.
2. Прен. За език, стил — който е изразителен.
3. Прен. За човек — който се отличава с особени качества; който изпъква, впечатлява. Колоритна личност.
колос
мн. ко̀лоси, м.
1. Необикновено едър и висок човек; гигант.
2. Прен. Личност с изключително голямо и значително творчество, с изключителни постижения в някоя област. Вазов е колос в българската литература.
прил. колосален, колоса̀лна, колоса̀лно, мн. колоса̀лни. Колосални успехи. Колосален въпрос.
колосален
вж. колос
колосам
коло̀саш, св. — вж. колосвам.
колосвам
коло̀сваш, несв. и колосам, св.; Какво. Напоявам с разредена ко̀ла тъкан и я изглаждам, за да стане твърда. Колосвам покривка.
колостомия
мед. Създаване на изход на дебелото черво на коремната стена, напр. при рак на дебелото черво. След изрязване на част от дебелото черво, дисталната част се зашива на глухо, а проксималната се извежда на коремната стена.
колофон
м.,само ед. Твърдо светложълто вещество, което се добива от смола на иглолистни дървета и служи за натриване лъковете на струнни инструменти.
колпит
мед. вж. вагинит
колпоптоза
мед. Патологично състояние, при което влагалището се смъква надолу от нормалното си положение.
колпоскопия
мед. Изследване, при което се оглеждат влагалищните стени и маточната шийката с помощта на колпоскоп. Използва се за диагностика на възпалителни заболявания на влагалището и за ранна диагноза на предракови заболявания на шийката на матката.
колхоз
мн. колхо̀зи, (два) колхо̀за, м. Истор. Селскостопанско обединение на селяните в бившия Съветски съюз, възникнало в резултат на колективизацията.
колцина
въпр. мест. Остар. При питане за брой на лица; колко души.
колчан
мн. колча̀ни, (два) колча̀на, м. Истор. В миналото — торбичка за носене на стрели.
колче
вж. кол
колчем
нареч. Разг. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за време и означава винаги когато. Колчем я видя, все си спомням за майка ѝ.
коля
ко̀лиш, мин. св. клах, ко̀лих и колѝх, мин. прич. клал, ко̀лил и колѝл, несв.; Какво. Отрязвам главата на човек или на животно. Коля прасе. Коля пиле.
• Аз коля, аз беся. — Разг. Всички ме слушат, от мене зависи всичко.
коляно
мн. колена̀, коленѐ и колѐне, ср.
1. Става на крак между бедрото и пищяла. Сядам на колене. Върти ме коляното, ще вали.
2. Спец. В ботаниката — удебеление на стъбло. Стъблото на бамбука има много колена.
3. Къса водопроводна тръба, извита под прав ъгъл, посредством която се прави чупка на тръбопровод.
прил. коленен, коля̀нна, коля̀нно, мн. колѐнни. Колянна става.
• Морето ми е до коляно. — Струва ми се, че всичко е много лесно и просто.
• Падам на колене. — Моля се настоятелно и горещо.

ср., само ед. Разг. Потекло, род. От добро коляно е. От царско коляно.
• До девето коляно. — Поколения назад от мене или след мене. Зная произхода му до девето коляно. Ще го преследвам до девето коляно.
кома
ж., само ед. Спец. В медицината — пълно безсъзнание с отслабени реакции към външни дразнения. Изпадам в кома. Излизам от кома. Той е в кома от два дни.
комай
нареч. Остар. Като че ли, почти. Тук беше комай цялото село.
команда
мн. кома̀нди, ж.
1. Във войската или в спортното обучение — кратка устна заповед по образец. Даде команда “Наляво”. Изпълнявам команда.
2. Кратко устно указание. В суматохата даваше команди на всички страни.
3. Група за извършване на дейност; дружина. Спасителна команда.
прил. команден, кома̀ндна, кома̀ндно, мн. кома̀ндни.
• Пожарна команда. — Специална служба за гасене на пожари.
командвам
кома̀ндваш, несв.; Кого, какво.
1. Давам команди (в 1 знач.).
2. Ръководя военна единица. Кой командва тази рота?
3. Разг. Разпореждам се. Не е директор, но командва всички.
команден
вж. команда
командир
мн. командѝри м.
1. Ръководител на войскова единица. Командир на полк.
2. Ръководител на група, сформирана за някаква дейност, или на колектив.
командировам
командиро̀ваш, несв. и св.; Кого. Изпращам в командировка. Командироваха няколко души в чужбина.
командировка
мн. командиро̀вки, ж.
1. Пътуване за изпълнение на служебна задача извън населеното място на учреждението или в чужбина. Отивам в командировка. Често ме изпращат в командировка.
2. Разг. Писмена заповед за такава задача; командировъчно.
3. Разг. Парични средства, предоставени служебно за такова пътуване; командировъчни. Получих командировките за пътуването в Солун.
прил. командировъчен, командиро̀въчна, командиро̀въчно, мн. командиро̀въчни.
командировъчен
вж. командировка
командировъчни
само мн. Паричните средства, които се полагат за една командировка. Още не съм си получил командировъчните.
командировъчно
мн. командиро̀въчни, ср. Разг. Писмена заповед за командировка. Заверявам командировъчното си.
командор
мн. командо̀ри, м.
1. ист. Висше звание в средновековните духовно-рицарски ордени.
2. Началник на авиационен отред.
3. В Италия — почетно звание, давано за заслуги в някоя област.
командос
мн. кома̀ндоси, м.
1. Специални части в армията за опасни действия при специални условия.
2. Лице от такава група.
командувам
кома̀ндуваш, несв. Командвам.
комар
мн. кома̀ри, (два) кома̀ра, м. Малко летящо насекомо, което хапе и предизвиква силен сърбеж, обикн. в топло време. Вечер имаше стотици комари, които непрекъснато хапеха.
• Малариен комар. — Комар, преносител с ухапванията си на малария.

м., само ед. Различни видове хазартни игри. Всяка нощ играя комар. Печеля на комар. Губя на комар.
комарджия
мн. комарджѝи, м. Човек, който обича да играе комар.
комасация
ж., само ед. Спец. Групиране на земеделски земи за повишаване на производителността им.
комат
мн. кома̀ти, (два) кома̀та, м. Разг. Голямо парче хляб. Вземам си да ям комат хляб и парче сирене.
същ. умал. коматче, мн. кома̀тчета, ср.
• Награбвам/награбя комата. — Сдобивам се със служба, която носи облаги.
• За комат хляб. — Само за прехрана. Работи за комат хляб.
коматче
вж. комат
комбайн
мн. комба̀йни, (два) комба̀йна, м.
1. Машина, която жъне и вършее едновременно.
2. Сложен уред или устройство, предназначени за много операции. Домакински комбайн.
комби
ср., само ед. Лек автомобил, чийто багажник е слят с купето.
комбинат
мн. комбина̀ти, (два) комбина̀та, м.
1. Промишлено предприятие, което включва отделни технологични процеси или отделни предприятия, като продуктите на едното звено служат за суровина на другото. Нефтопреработвателен комбинат.
2. Предприятие, обединяващо дребни предприятия на местната промишленост за услуги. Битов комбинат.
комбинативен
комбинатѝвна, комбинатѝвно, мн. комбинатѝвни, прил. Който умее да свързва и съчетава нещата така, че има успехи в съответната дейност. Комбинативен човек. Комбинативен ум.
същ. комбинативност, комбинативността̀, ж.
комбинативност
вж. комбинативен
комбинатор
мн. комбина̀тори, м. Разг. Пренебр. Човек, който се обогатява чрез различни комбинации, обикн. незаконни; играч. Той е голям комбинатор, бързо натрупа пари. Велик комбинатор.
комбинаторен
вж. комбинаторика
комбинаторика
ж., само ед. Дял от елементарната математика, който изучава видовете комбинации с краен брой елементи или числа.
прил. комбинаторен, комбинато̀рна, комбинато̀рно, мн. комбинато̀рни.
комбинаторка
мн. комбина̀торки, ж. Жена комбинатор.
комбинационен
вж. комбинация
комбинация
мн. комбина̀ции, ж.
1. Начин, схема на съчетаване, свързване на еднородни или разнородни неща. Комбинация на метали. Комбинация на цветове.
2. Система от средства или ходове за постигане на определена цел. Шахматна комбинация. Хитра комбинация.
прил. комбинационен, комбинацио̀нна, комбинацио̀нно, мн. комбинацио̀нни.
комбинезон
мн. комбинезо̀ни, (два) комбинезо̀на, м.
1. Част от дамско бельо с дължина до коленете и изрязан около раменете и деколтето корсаж.
2. Работен гащеризон от памучен плат с много джобове (за поставяне на инструменти).
комбинирам
комбинѝраш, несв. и св.; Какво. Извършвам комбинация (в 1 знач.). Комбинирам дрехи по цвят. Комбинирам различни стилове. Комбинирам подправки по аромат. – комбинирам се. Съчетавам се. Бялото се комбинира с всички цветове. Комбинирахме се с още едно семейство и купихме вила.
комбустио
мед. Изгаряне — съвкупност от локални (зачервяване, мехури, некроза) и общи (шок, инфекция) изменения в организма, възникващи под действието на висока температура. Причинява се от термични агенти (пламък, горещи течности, газове или твърди тела), химични вещества (киселини, основи) и др.
комедиант
мн. комедиа̀нти, м.
1. Изпълнител на комични роли; комик.
2. Прен. Пренебр. Човек, който се преструва, държи се несериозно. Ти си само един комедиант, не мога да ти вярвам вече.
комедиантка
мн. комедиа̀нтки, ж. Жена комедиант.
комедиен
вж. комедия
комедия
мн. комѐдии, ж.
1. Спец. Драматическо произведение със смешен сюжет, както и представянето му на сцена. Комедиите на Шекспир.
2. Прен. Всяка смешна и забавна или достойна за осмиване случка. Представянето му на конференцията беше истинска комедия.
3. Прен. Лицемерно държание, разиграване на роля. Престанете с тази комедия, всичко ми е ясно.
прил. комедиен, комедѝйна, комедѝйно, мн. комедѝйни.
комедон
мн. комедо̀ни, (два) комедо̀на, м. Спец. В медицината — мастно образувание по повърхността на кожата с вид на черна точка, което се среща в зони по лицето и по гърба; черна точка.
комендант
мн. коменда̀нти, м.
1. Длъжностно лице при военните, което отговаря за контролиране на реда и дисциплината в един гарнизон.
2. Офицер от армията или представител на революционна власт, който командва всички видове войска и се грижи за реда във военно време. Комендант на града.
3. Началник на обществена сграда, на лагер и под. Комендант на общежитието.
прил. комендантски, коменда̀нтска, коменда̀нтско, мн. коменда̀нтски. Комендантски час. Комендантски патрул.
комендантски
вж. комендант
комендантство
мн. коменда̀нтства, ср.
1. Учреждение, оглавявано от комендант (в 1 и 2 знач.).
2. Личният състав, както и сградата на такава служба.
комендатура
ж., само ед. Комендантство.
коментар
мн. комента̀ри, (два) комента̀ра, м. Писмено изложени или устни разяснения и разсъждения по обществено-политически или културни събития, по произведения, текстове; интерпретация.
прил. коментарен, комента̀рна, комента̀рно, мн. комента̀рни. Коментарно предаване. Коментарна рубрика. • Коментарии. Само мн. Разисквания, одумвания, обикн. неодобрителни. Коментариите са излишни.
коментарен
вж. коментар
коментатор
мн. комента̀тори, м. Лице, което прави коментар. Спортен коментатор. Политически коментатор. Добър коментатор.
коментирам
коментѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Правя коментар на събитие, явление или текст. Коментирам събитията през тази седмица. Коментирам футболен мач.
същ. коментиране, ср.
коментиране
вж. коментирам
комерсализация
, само ед. Пренебр. Превръщане на дейност в източник на печалба.
комерсиален
комерсиа̀лна, комерсиа̀лно, мн. комерсиа̀лни, прил. Комерчески.
комерсиализация
ж., само ед. Пренебр. Превръщане на дейност в източник на печалба.
комерсиализирам
комерсиализѝраш, несв. и св.; Какво. Пренебр. Подчинявам на печелене на пари. Комерсиализирам спорта. – комерсиализирам се. Ставам източник за трупане на пари. Образованието се комерсиализира.
същ. комерсиализиране, ср.
комерсиализиране
вж. комерсиализирам
комерсиализъм
м., само ед. Пренебр. Стремеж към печалба на всяка цена, водещ до безпардонност. Обществото е обхванато от комерсиализъм.
комерчески
комѐрческа, комѐрческо, мн. комѐрчески, прил.
1. Търговски. Комерчески цели. Комерческа роля.
2. Пренебр. Който е с търговско-спекулативен характер. Комерчески дух. Комерчески сметки.
комета
мн. комѐти, ж.
1. Спец. В астрономията — небесно тяло с вид на мъгляво светещо петно с опашка; опашата звезда. Появата на комета се смята за знамение.
2. Бързоходен кораб с аеродинамична форма, с който се превозват пътници между селищата по крайбрежието.
комизъм
м.,само ед. Смешната страна на нещата. Навсякъде откривам комизъм.
комик
мн. комѝци, м.
1. Артист, който умее да изпълнява роли в комедия. Чарли Чаплин е велик комик.
2. Разг. Човек, който умее да разсмива, да забавлява другите; шегаджия. Родѐн комик.
комикс
мн. ко̀микси, (два) ко̀микса, м. Приказка или приключенски разказ, предадени с поредица от картинки и кратки текстове, поместени в списание, вестник, а понякога и в отделна книжка.
комин
мн. комѝни, (два) комѝна, м.
1. Иззидан отвор, който преминава през сграда и се издига на покрива, за отвеждане на дим от печка. Комините на къщите димят. На комина е кацнала птица.
2. Подобен иззидан отвор към промишлена сграда, парова централа и др. Заводски комин.
същ. умал. коминче, мн. комѝнчета, ср.
• Пуша като комин. — Пуша много (цигари).
коминочистач
мн. коминочиста̀чи, м. Работник, който със специални четки почиства комини от саждите. Коминочистачът е символ на щастие в народното поверие.
коминче
вж. комин
комисиона
ж., само ед. Възнаграждение за посредничество при търговски сделки. Получавам комисиона. Давам комисиона.
прил. комисионен, комисио̀нна, комисио̀нно, мн. комисио̀нни.
• Комисионна търговия. — Продажба срещу комисиона.
комисионен
вж. комисиона
комисионер
мн. комисионѐри, м.
1. Посредник на търговски сделки, който получава процент от печалбата.
2. Лице, което изпълнява търговски поръчки срещу възнаграждение. Комисионер на фирма.
прил. комисионерски, комисионѐрска, комисионѐрско, мн. комисионѐрски.
комисионерски
вж. комисионер
комисия
мн. комѝсии, ж. Група лица, назначени или избрани с определена задача. Наборна комисия. Комисия за контрол. Изборна комисия.
комита
мн. комѝти, м. Истор. Участник в революционното движение преди освобождението на България от турско робство.
комитет
мн. комитѐти, (два) комитѐта, м.
1. Изборен орган за ръководене на някаква дейност. Стачен комитет.
2. Спец. Държавно учреждение за ръководене на стопански отрасли или културна дейност. Комитет за култура. Комитет за спорта.
3. Преди Освобождението — революционна единица, която е тайно обединение на българи по местоживеене за борба срещу османското робство.
прил. комитетски, комитѐтска, комитѐтско, мн. комитѐтски.
комитетски
вж. комитет
комичен
комѝчна, комѝчно, мн. комѝчни, прил.
1. Който се отнася до комедия. Комичен сюжет. Комична роля. Комично изпълнение.
2. Който е смешен, забавен. Комична случка.
същ. комичност, комичността̀, ж.
комически
комѝческа, комѝческо, мн. комѝчески, прил.
1. Комедиен.
2. Комичен.
комичка
мн. комѝчки, ж. Жена комик.
комичност
вж. комичен
комка
ж., само ед. Разг. Причастие.
• Няма и за комка. — Изобщо няма.
комкам
ко̀мкаш, несв.; Кого. Причестявам.
комкам се. — Вземам причастие.
комквам
ко̀мкваш, несв.; Кого. Причестявам; комкам.
комквам се. — Причестявам се; комкам се.
комоция
ж., само ед. Спец. В медицината — сътресение.
компактдиск
мн. компа̀ктдискове, (два) компактдѝска, м. Малък диск от специална материя и покритие, който може да побере много информация.
компактен
компа̀ктна, компа̀ктно, мн. компа̀ктни, прил.
1. Който е сбит, плътен. Компактна маса. Компактна материя.
2. Който се състои от гъсто събрани хора. Компактна група.
3. Който е плътен и заема малко място. Компактен багаж. Компактна чанта.
нареч. компактно.
компактно
вж. компактен
компания
мн. компа̀нии, ж.
1. Група от хора, прекарващи заедно времето си или общуващи заради общи интереси. В ресторанта имаше няколко компании. Намирам се в компания. Попадам в лоша компания. Ще те запозная с моята компания.
2. С предлога за. Другар, придружител, кавалер. Вземам я за компания. Не обичам да пия без компания.
3. Присъствието на някого по отношение на друго лице. Той е чудесна компания. Не понасям неговата компания.
• Правя компания (на някого). — Придружавам някого.

мн. компа̀нии, ж. Търговско или промишлено обединение, сдружение на сродни фирми за обща дейност. Неговата компания притежава верига от ресторанти. Частна компания.
компаративистика
ж., само ед. Спец. Раздел от езикознанието, чийто предмет е сравнително-историческото изучаване на езици.
прил. компаративистѝчен, компаративистѝчна, компаративистѝчно, мн. компаративистѝчни.
компас
мн. компа̀си, (два) компа̀са, м.
1. Уред, който показва посоките на света чрез магнитна стрелка, винаги сочеща север, и се използва за ориентация в навигацията, военното дело. Движа се по компас.
2. Прен. Нещо, което служи за ориентир.
• Ходя без компас. — Разг. Ходя без определена цел.
компендиум
Съкратено изложение на основни положения на някоя наука.
компенсаторен
компенса̀торна, компенса̀торно, мн. компенса̀торни, прил. Който е приспособителен, компенсационен. Компенсаторен механизъм.
компенсационен
компенсацио̀нна, компенсацио̀нно, мн. компенсацио̀нни, прил. Който се отнася до компенсация. Компенсационни средства.
компенсация
мн. компенса̀ции, ж.
1. Само ед. Награда или обезщетение за нещо изгубено. Не се надявам да получа компенсация за големите трудности.
2. Спец. Само ед. В банковото дело — погасяване на дълг чрез прихващане.
3. Спец. Само ед. В медицината — възстановяване на равновесие във функциите, нарушено поради болестни процеси.
4. Разг. Допълнителен отпуск за извънреден труд. За работата в неделя дават компенсации.
компенсирам
компенсѝраш, несв. и св.; Какво. Давам компенсация, служа за компенсация, постигам компенсация. Признанието може да компенсира всякакъв труд. Парите не могат да компенсират лишенията. Лещите могат да компенсират увреждането на окото.
компетентен
компетѐнтна, компетѐнтно, мн. компетѐнтни, прил.
1. Който е добре подготвен; вещ в дадена област. Компетентен лекар. Компетентен инженер.
2. Който е направен с добра осведоменост и подготвеност. Компетентен доклад. Компетентен съвет.
3. Който има пълномощия като служебно лице или институция. Не съм компетентен да реша този въпрос.
същ. компетентност, компетентността̀, ж.
компетентност
вж. компетентен
компетенция
мн. компетѐнции, ж.
1. Спец. В правото — пълномощия, предоставени на служебно лице или на държавна институция от закон или устав. Имам компетенции. Въпросът не е от моите компетенции.
2. Знания, осведоменост в някоя област.
компилативен
вж. компилация
компилация
мн. компила̀ции, ж.
1. Само ед. Съставяне на книга по чужди книги.
2. Съчинение, което не е оригинално дело на своя автор — съдържа чужди изводи без посочване на авторите им.
прил. компилативен, компилатѝвна, компилатѝвно, мн. компилатѝвни.
компилирам
компилѝраш, несв. и св.; Какво. Правя компилация.
същ. компилиране, ср.
компилиране
вж. компилирам
комплекс
мн. комплѐкси, (два) комплѐкса, м.
1. Съчетание от предмети, явления, обединени като една цялост. Комплекс от упражнения. Спортен комплекс.
2. Множество сгради с архитектурна обособеност и с еднакво предназначение, обикн. с административна обвързаност. Жилищен комплекс. Курортен комплекс.
3. Идея за някакъв недостатък, обикн. мним, която влияе върху поведението на човек. Комплекс за непълноценност. Комплекс за вина.
прил. комплексен, комплѐксна, комплѐксно, мн. комплѐксни (в 1 знач.). Комплексни услуги.
комплексен
вж. комплекс
комплексирам
комплексѝраш, несв. и св.; Кого. Насаждам, създавам комплекси (в 3 знач.).
комплексирам се. — Добивам комплекси (в 3 знач.).
комплексиран
комплексѝрана, комплексѝрано, мн. комплексѝрани, прил. Който има комплекси (в 3 знач.). Комплексирана личност.
комплект
мн. комплѐкти, (два) комплѐкта, м. Съвкупност от вещи, инструменти и др., които имат еднакво предназначение и допълващи се функции. Комплект от прибори за хранене. Комплект инструменти.
комплектувам
комплекту̀ваш, несв. и св.; Какво.
1. Правя комплект или попълвам комплект. Комплектувам бельо. Ще комплектувам подаръка с цветя.
2. Съставям цяло от отделни части. Комплектувам коли.
3. Съставям група от лица.
същ. комплектуване, ср.
комплектуване
вж. комплектувам
комплимент
мн. комплимѐнти, (два) комплимѐнта, м. Искрена или неискрена похвала, изказана към някого с цел да го поласкаем или да му доставим удоволствие. Правя комплименти. Получавам комплименти.
комплицирам
комплицѝраш, несв. и св.; Какво. Усложнявам, заплитам.
комплицирам се. — Усложнявам се, заплитам се.
прил. комплициран, комплицѝрана, комплицѝрано, мн. комплицѝрани. Положението се комплицира и от международни фактори. Нещата са комплицирани.
комплициран
вж. комплицирам
комплот
мн. компло̀ти, (два) компло̀та, м. Заговор. Правя комплот.
композирам
композѝраш, несв. и св.; Какво.
1. Създавам музикално произведение. Композирам опера. Композирам песен.
2. В изкуството и в художествената литература — построявам сюжет, изграждам структура.
3. От отделни елементи построявам хармонично цяло. Композирам обзавеждане.
4. Съставям влакова композиция.
композитор
мн. композѝтори, м. Творец на музикални произведения. Добър композитор. Гениален композитор.
композиторка
мн. композѝторки, ж. Жена композитор.
композиционен
вж. композиция
композиция
мн. композѝции, ж.
1. Структура, подреждане и съчетаване на частите на литературно, научно произведение или на произведение на изкуството.
2. Произведение на музиката, балета, архитектурата и др. Музикална композиция. Скулптурна композиция.
3. Теорията за хармонично съчетаване на елементите в музиката, живописта, балета и др., както и учебният предмет. Изучавам композиция. Преподавател по композиция.
4. Скачени един за друг вагони, свързани с локомотив. Влакова композиция.
прил. композиционен, композицио̀нна, композицио̀нно, композицио̀нни.
компонент
мн. компонѐнти, (два) компонѐнта, м. Съставна част. Лекарството има скъпи компоненти. Компоненти на композицията.
компост
При компостирането се получава хумусоподобен материал, наречен компост.
вж. компостиране
компостирам
вж. компостиране
компостиране
Естествен екзотермичен процес, на разграждане на органични материали чрез аеробен или анаеробен биологичен процес, в резултат на който се получава хумусоподобен материал, наречен компост.
компот
мн. компо̀ти, (два) компо̀та, м. Плодове, сварени с вода и захар, в консервирано или прясно състояние. Варя компот.
компрес
мн. компрѐси, (два) компрѐса, м. Намокрена и изстискана тъкан, която се слага върху част от тялото с лечебна цел. Слагам си компрес с оцет на челото. Компрес на гърлото. Горещ компрес.
компресия
ж., само ед. Спец. Сгъстяване, свиване на газ, за да се повишат налягането и температурата му.
компресор
мн. компрѐсори, (два) компрѐсора, м. Машина, която сгъстява газове, за да се използва тяхното налягане.
прил. компресорен, компрѐсорна, компрѐсорно, мн. компрѐсорни.
компресорен
вж. компресор
компромат
мн. компрома̀ти, (два) компрома̀та, м. Измислена, инсценирана или действителна вина, обикн. на политическа или ръководна фигура, разкрита и разпространявана с цел да го компрометира. Измислям компромати. Пускам компромат.
компрометирам
компрометѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Излагам, уронвам престиж с думи или постъпки. С държанието си ме компрометираш.
компрометирам се. — Излагам се, уронвам престижа си. Компрометирах се с грешките си.
същ. компрометиране, ср.
компрометиране
вж. компрометирам
компромис
мн. компро̀миси, (два) компро̀миса, м.
1. Споразумение на основата на взаимни отстъпки. Постигам компромис. Стигам до компромис.
2. Отстъпка от собствените разбирания или съвест. Правя компромиси.
прил. компромисен, компро̀мисна, компро̀мисно, мн. компро̀мисни.
компромисен
вж. компромис
компютризация
ж., само ед. Внедряване на компютърна техника в производството и бита, в творческите проучвания, в образованието.
компютър
мн. компю̀три, (два) компю̀търа, м. Електронноизчислителна машина с възможности да извършва с голяма скорост сложни математически и логически операции по зададена програма.
прил. компютърен, компю̀търна, компю̀търно, мн. компю̀търни. Компютърна техника. Компютърна грамотност.
компютърен
вж. компютър
комсомол
м., само ед. Истор. Съкратено наименование на младежка политическа организация (Комунистически съюз на младежта) в бившия Съветски съюз и в България при управлението на комунистическата власт.
прил. комсомолски, комсомо̀лска, комсомо̀лско, мн. комсомо̀лски.
комсомолец
мн. комсомо̀лци, м. Истор. Член на комсомола. Избирам за комсомолец.
комсомолка
мн. комсомо̀лки, ж. Истор. Девойка или жена комсомолец.
комсомолски
вж. комсомол
комуна
мн. кому̀ни, ж. Колектив от лица, обединени от съвместен живот, обща собственост на благата и общ труд.
• Парижка комуна. — Революционното правителство в Париж през 1871 г.
комунален
комуна̀лна, комуна̀лно, мн. комуна̀лни, прил.
1. Който се отнася до общинската уредба. Комунални услуги.
2. Който се отнася до комуна.
комунизъм
м., само ед.
1. Според теорията на Маркс, Енгелс и Ленин — сменяща капитализма обществено-икономическа формация, основана върху обществена собственост на средствата за производство.
2. Втората фаза на това общество.
3. Комунистическа идеология и теория.
прил. комунистически, комунистѝческа, комунистѝческо, мн. комунистѝчески. Комунистическа партия.
комуникационен
вж. комуникация
комуникация
мн. комуника̀ции, ж.
1. Пътища за съобщения, връзки (транспортни линии, телефон, радио, телевизия).
2. Само ед. Актът на свързване.
3. Спец. В езикознанието — езиково общуване между лица.
прил. комуникационен, комуникацио̀нна, комуникацио̀нно, мн. комуникацио̀нни.
комунист
мн. комунѝсти, м. Член на комунистическа партия.
комунистически
вж. комунизъм
комунистка
мн. комунѝстки, ж. Жена комунист.
комутация
ж., само ед. Промяна, смяна, размяна.
комуто
– вж. който.
комфорт
м., само ед. Удобна и приятна обстановка за живеене, работа, почивка. В хотела открихме пълен комфорт. Доброто отопление създава комфорт.
прил. комфортен, комфо̀ртна, комфо̀ртно, мн. комфо̀ртни. Комфортен дом. Комфортен кабинет. Комфортен живот.
комфортен
вж. комфорт
комшийка
мн. комшѝйки, ж. Разг. Съседка.
комшийски
вж. комшия
комшия
мн. комшѝи, м. Разг. Съсед. Добър комшия.
прил. комшийски, комшѝйска, комшѝйско, мн. комшѝйски.
комюнике
мн. комюникѐта, ср. Официално правителствено съобщение в печата за междудържавни отношения или за събития във вътрешния живот.
кон
ко̀нят, ко̀ня, мн. конѐ, (два) ко̀ня, м.
1. Домашно нечифтокопитно едро животно, използвано за работа и транспорт, в някои страни за месо и мляко.
2. Разг. Конска сила. Колко коня е моторът на тази кола?
3. Шахматна фигура.
4. Спец. В спорта — гимнастически уред с продълговата форма и четири крака.
прил. конски, ко̀нска, ко̀нско, мн. ко̀нски.
• Вися като кон на празни ясли. — Разг. Чакам дълго, но напразно.
• Спя като кон. — Разг. Почти спя прав, когато съм много изморен.
• Като кон с капаци. — Разг. Не виждам нищо настрани, гледам само пред себе си.
• Разигравам си коня. — Разг. Правя каквото си искам, не се съобразявам с нищо.
• Трай, коньо, за зелена трева! — Разг. За изразяване на неверие, че нещо ще се промени.
конак
мн. кона̀ци, (два) кона̀ка, м.
1. ист. Преди Освобождението — турско полицейско и административно управление в градовете. Долагам в конака. Викат го в конака.
2. Разг. Място за преспиване при пътуване в друго селище. В Пловдив имам конак — у една приятелка.
конвейер
мн. конвѐйери, (два) конвѐйера, м.
1. Съоръжение с непрекъснато движеща се лента, чрез която се пренасят товари или се придвижват изделия по време на своето производство. Колите се сглобяват на конвейер. В консервната промишленост се работи на конвейера.
2. Прен. Дейност, при която процесите са свързани и непрекъснати.
3. Прен. Пренебр. Правене на еднообразни произведения, обикн. на литературата и изкуството, без оригиналност и естетически качества. Пише книги на конвейер.
прил. конвейерен, конвѐйерна, конвѐйерно, мн. конвѐйерни. Конвейерно производство.
конвейерен
вж. конвейер
конвекция
ж., само ед. Спец. Във физиката — пренасяне на топлина чрез естественото движение на частиците на дадена среда (газ, вода). Водата се затопля чрез конвекция.
конвенционален
конвенциона̀лна, конвенциона̀лно, мн. конвенциона̀лни, прил.
1. Който е приет по договор или при някакви условия. Конвенционално оръжие.
2. Който е обикновен, общоприет. Документите ще минат по конвенционалния ред.
същ. конвенционалност, конвенционалността̀, ж.
конвенционализъм
Концепция, според която научните теории и понятия не са отражение на обективния свят, а са продукт на произволно споразумение между учените, което се определя от съображения за удобство и простота.
конвенционалност
вж. конвенционален
конвенция
мн. конвѐнции, ж. Договор, спогодба между държави по правни, икономически и др. въпроси. Митническа конвенция. Конвенция за труда.
конвергенция
ж., само ед. Спец. Съвпадение, сходство на признаци и свойства на независими предмети и явления, което се наблюдава в развитието на организмите, в медицината, в езикознанието и др.
конверсия
ж., само ед.
1. Изменение, промяна (на функции или условия).
2. Спец. В банковото дело — промяна в условията на предишен държавен заем (в срока, в лихвите).
3. Спец. В химията — преработка на газове при висока температура.
4. Спец. В езикознанието — словообразувателен начин, при който се променят функциите на една дума така, че придобива характеристиките на друга част на речта.
конвертируем
конвертиру̀ема, конвертиру̀емо, мн. конвертиру̀еми, прил. Който може да се разменя на пазара.
• Конвертируема валута. — Спец. В банковото дело — валута, която може свободно да се обменя с друга чуждестранна валута.
същ. конвертируемост, конвертируемостта̀, ж.
конвертируемост
вж. конвертируем
конвоен
вж. конвой
конвоирам
конвоѝраш, несв. и св.; Кого. Съпровождам като конвой или като охрана. Конвоирам задържаните.
конвой
конво̀ят, конво̀я, мн. конво̀и, м. Въоръжено лице или група, които придружават затворници, пленници или охраняват транспорт. Конвой придружаваше затворниците при пътуването.
• Под конвой. 1. — При въоръжена охрана. Откарвам под конвой.
2. Прен. Ирон. Насила направляван и придружаван. Жена ми ме заведе под конвой да си купя костюм.
прил. конвоен, конво̀йна, конво̀йно, мн. конво̀йни.
конвулсивен
вж. конвулсия
конвулсия
мн. конву̀лсии, ж. Гърч, спазъм на отделна част или на цялото тяло. Разтърсен съм от конвулсии.
прил. конвулсивен, конвулсѝвна, конвулсѝвно, мн. конвулсѝвни. Конвулсивни движения.
конгелация
мед. Измръзване — съвкупност от локални (бледа, сенкава кожа, мехури, некроза) и общи (адинамия, брадикардия, брадипнея, замъглено съзнание) изменения в организма, възникващи под действието на ниска температура.
конгенитален
мед. Вроден, съществуващ при раждането.
конгломерат
м.,само ед.
1. Спец. В геологията — камък или скала от разнородни минерали, свързани механично.
2. Прен. Съвкупност от механично свързани разнородни предмети, същности. Конгломерат от стилове.
конгломерация
ж., само ед. Механично свързване на разнородни предмети.
конгрегационализъм
рел. Християнско движение, наричано още сборно движение или конгрешанство, възникнало сред протестанските царкви в Англия в края на ХVІ — началото на ХVІІ в. , което изтъква правото на религиозно самоуправление на всяка конгрегация.
конгрегация
мн. конгрега̀ции, ж. Спец.
1. Обединение на католически общини в рамките на един орден.
2. Ръководещи органи в Римската курия.
конгрес
мн. конгрѐси, (два) конгрѐса, м.
1. Върховно събрание на представители на организация, свиквано периодично или извънредно. Провеждам конгрес на партия.
2. Важно събрание, често международно, за решаване на наболели въпроси. Конгрес за мира. Свиквам конгрес по екология.
3. Висш законодателен орган в САЩ и в някои други страни.
прил. конгресен, конгрѐсна, конгрѐсно, мн. конгрѐсни.
конгресен
вж. конгрес
конгресмен
мн. конгресмѐни, м. Член на парламента в САЩ и други страни.
прил. конгресменски, конгресмѐнска, конгресмѐнско, мн. конгресмѐнски.
конгресменски
вж. конгресмен
кондак
мн. конда̀ци, (два) конда̀ка, м. Спец. Кратка църковна песен за възхвала.
кондензатор
мн. конденза̀тори, (два) конденза̀тора, м. Спец.
1. Във физиката — уред за превръщане на пара и газове в течност чрез охлаждане.
2. В електротехниката — уред за събиране на електрическа енергия.
прил. кондензаторен, конденза̀торна, конденза̀торно, мн. конденза̀торни.
кондензаторен
вж. кондензатор
кондензация
ж., само ед.
1. Спец. Във физиката — превръщане на пара и газове в течност чрез охлаждане.
2. Спец. В електротехниката — натрупване на електрическа енергия.
3. Прен. Сгъстяване, концентриране.
кондензирам
кондензѝраш, несв. и св.; Какво. Извършвам кондензация.
кондензирам се. — Претърпявам кондензация.
кондилом
мед. Разрастване на лигавицата на външните полови органи. Различават се плоски кондиломи (леко надигнати плаки) и остри кондиломи.
кондиционал
м., само ед. Спец. В езикознанието — условно наклонение на глагола.
кондиционализъм
фил. Учение, основано от немския физиолог Ферворн (Verworn_, 1863—1921), в което понятието „причина“ се заменя с понятието „комплекс от условия“.рел. Християнска доктрина, според която безсмъртието зависи от добрите дела на човека.
кондиционер
мн. кондиционѐри, (два) кондиционѐра, м. Апарат за поддържане на температурата, влажността и състава на въздуха в помещение, както и за отопление. В стаята има кондиционер и въздухът е много свеж.
кондиция
ж., само ед.
1. Спец. Норма, условия, на които трябва да отговаря една стока според стандарт или договор.
2. Спец. Телесно състояние на селскостопанско животно.
3. Физическо състояние, степен на физическа подготовка и издръжливост. Спортистите имат добра кондиция.
кондом
мн. кондо̀ми, (два) кондо̀ма, м. Презерватив.
кондор
мн. кондо̀ри, (два) кондо̀ра, м. Голяма хищна птица от рода на орлите, която се среща в Южна Америка.
кондуктор
мн. конду̀ктори, м. Служител във влак, който проверява билетите и се грижи за реда. Кондукторът мина през нашето купе.

мн. конду̀ктори, (два) конду̀ктора, м. Спец. Част на електрическа машина, празен цилиндър, който служи за проводник на електрическия ток.
кондукция
ж., само ед. Топлопроводимост.
коне
Библейско тълкуване: Конете в Палестина, в старите времена са се употребявали по-малко за работа отколкото волове и осли. На коне тогава яздили само князете и военачалниците, и коне също впрягали на колесниците — Из. 14:9,23; Ест. 6:8; Екл. 10:7. Най-хубаво описание на бойния кон намираме в една от най-старите книги — Йов 39:19-25. В Египет имало много коне — Бит. 47:17, 50:9; П. П. 1:9; но отначало беше забранено на евреите да ходят там за коне — Вт. 17:16, или да трупат много от тях — И. Н. 11:6; 2Цар. 8:4. Целта на това запрещение беше да ги предпази да не се възгордеят и да станат ратолюбиви — Ис. 31:1-3. Соломон, обаче, събра голямо число конници и колесници — 2Лет. 1:14-17, 9:25. Коне понякога посвещаваха на идолите — 4Цар. 23:11. Конската сила често изобразяваше небесна и земна сила, подчинена на Бога — 4Цар. 2:11, 6:15-17; Зах. 1:8, 6:2-6; Отк. 6:2-8.
коне-
Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до кон, напр. коневъдство, конегледач, конезавод, конекрадец.
конен
ко̀нна, ко̀нно, мн. ко̀нни, прил.
1. Който е свързан с кон. Конен спорт.
2. Който се състои от конници. Конен полк. Конна полиция.
конец
мн. концѝ, (два) конѐца, м. Обработена нишка от памук, вълна, коприна, която се използва за шиене, плетене, тъкане. Шия с червен конец. Конецът ми се къса. Хирургически конци.
• Съшит с бял конец. — Разг. Плитко измислено, съчинено, скроено.
• Като под конец. — Абсолютно точно, под права линия.
• Обърквам конците. — Разг. Забърквам, заплитам нещо, изпадам в трудно положение.
• От игла до конец. — Разг. От край до край.

м., само ед. Остар. Край, завършек. Ще има ли тази работа конец? Днес сложих конец на книгата.
конзола
мн. конзо̀ли, ж.
1. Подпора на балкон или другаде по сграда.
2. Приспособление за поставяне на рафтчета, полици в шкаф.
3. Цилиндрична кутия, в която се помества електрически ключ или контакт при електрическа инсталация.
прил. конзолен, конзо̀лна, конзо̀лно, мн. конзо̀лни.
същ. умал. конзолка, мн. конзо̀лки, ж.
конзолен
вж. конзола
конзолка
вж. конзола
конически
конѝческа, конѝческо, мн. конѝчески, прил. Който е на конус или има форма на конус. Конически връх.
конквасация
мед. Смачкване — тежка травма, която се получава от въздействието на голяма тежест главно върху крайниците, при което кожата не се разкъсва, но в дълбочина се размачкват големи мускулни маси, съдове, нерви, а понякога и кости.
конквистадор
мн. конквистадо̀ри, м. Истор. Испански завоевател на колонии в Централна и Южна Америка през периода ХV — ХVI в.
конклав
мн. конкла̀ви, (два) конкла̀ва, м. Съборът, който избира римския папа. Свиквам конклава.
конкремент
мед. Камък, напр. в бъбреците, жлъчния мехур, пикочния мехур. По химичен състав биват: холестеролови, пигментни, смесени, оксалатни, фосфатни, пикочнокиселинни и др.
конкретен
конкрѐтна, конкрѐтно, мн. конкрѐтни, прил.
1. Точно определен, ясен. Конкретен въпрос. Конкретна цена. Конкретен план.
2. Който може да се възприема със сетивата. Конкретен обект.
конкретизирам
конкретизѝраш, несв. и св.; Какво. Уточнявам, изяснявам, правя конкретен.
конкретизирам се. — Ставам по-точен, по-ясен, по-конкретен.
същ. конкретизиране, ср.
конкретизиране
вж. конкретизирам
конкурент
мн. конкурѐнти, м. Този, който влиза в конкуренция. Той е мой конкурент в издаването на книги.
конкурентоспособен
конкурентоспосо̀бна, конкурентоспосо̀бно, мн. конкурентоспосо̀бни, прил. Който може в конкуренция да изпъкне с качество, цена. Произвеждам само конкурентоспособни уреди.
конкуренция
ж., само ед.
1. Надпревара между производители, търговци за пласиране и продаване на стоката при най-изгодни условия. Конкуренция между производителите на сирене. Влизам в конкуренция. Вън съм от конкуренция.
2. Борба между съперници, които се стремят към едно и също постижение. Влязоха в конкуренция за директорското място.
3. Прен. Разг. Конкурент. Конкуренцията ми отляво продава по-бързо стоката си.
конкурирам
конкурѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Влизам в конкуренция.
конкурирам се. — Само мн. Взаимно се намираме в конкуренция.
същ. конкуриране, ср.
конкуриране
вж. конкурирам
конкурс
мн. конку̀рси, (два) конку̀рса, м.
1. Състезателен изпит в учебно или научно заведение за определяне на най-подготвените между кандидатите. Явявам се на конкурс. Спечелвам конкурса. Пропадам на конкурса.
2. Състезание между изпълнители или творци в изкуството или науката за определяне на най-добрите изпълнения или творби. Конкурс за народни песни. Конкурс по състезателни танци. Конкурс по живопис. Конкурс за разказ.
3. Начин за определяне на най-подготвените за някакво място, работа. Най-добрият кандидат ще се определи чрез конкурс.
прил. конкурсен, конку̀рсна, конку̀рсно, мн. конку̀рсни.
конкурсен
вж. конкурс
конник
мн. ко̀нници, м. Човек, който язди на кон. По пътя се зададе конник.
конница
мн. ко̀нници, ж.
1. Род войска, съставена от войници на коне. Конницата е била силна с бързината на придвижването си.
2. Отред от войници на коне. Изпратиха на помощ една конница. Конницата на царя.
коноп
м., само ед.
1. Едногодишно тревисто растение, от чиито стъбла се получава влакно, а от семената му — масло. Отглеждам коноп. Обработвам коноп.
2. Влакно или тъкан, добити от това растение.
прил. конопен, коно̀пена, коно̀пено, мн. коно̀пени. Конопен чувал.
конопен
вж. коноп
конощип
Диал. попово прасе
консеквенционален
Консеквенционална етика — етическа теория, в която моралното значение на постъпките се установява в зависимост от последиците им.
консенсус
м., само ед. Единомислие, пълно съгласие по даден въпрос. В парламента се постигна консенсус по въпроса за позицията на страната.
консерва
мн. консѐрви, ж. Хранителен продукт, стерилизиран в затворен съд за запазване дълго време. Месни консерви. Рибни консерви.
прил. консервен, консѐрвна и консѐрвена, консѐрвно и консѐрвено, консѐрвни и консѐрвени.
консервант
мн. консерва̀нти, (два) консерва̀нта, м. Вещество, което подпомага запазването на продуктите. В консервите се слагат консерванти.
консервативен
консерватѝвна, консерватѝвно, мн. консерватѝвни, прил.
1. Който е враждебен на всякакви нововъведения или изразява такава враждебност. Консервативен човек. Консервативни схващания.
2. Спец. В медицината — лечение, което се извършва без хирургическа намеса.
същ. консервативност, консервативността̀, ж.
консервативност
вж. консервативен
консерватизъм
полит. Политическа доктрина и практика с родоначалник англиския политически деец и мислител Бърк (Burke_, 1729—1797), която е насочена към запазване на исторически доказалите се институции и традиции и осигуряване на социалната стабилност, против промените, които могат да нарушат естествения ход и приемствеността в развитието на обществото.
консерватор
мн. консерва̀тори, м.
1. Пренебр. Човек с консервативни убеждения, който трудно приема новото. Баща ѝ е голям консерватор.
2. Член на консервативна партия.
консерватория
мн. консервато̀рии, ж. Висше музикално учебно заведение. Кандидатствам в консерваторията.
консерваторка
мн. консерва̀торки, ж. Жена консерватор.
консервация
ж., само ед. Запазване на произведения на изкуствата, на книги и др. чрез специална обработка. Правя консервация. Картината ще се подложи на реставрация и консервация.
консервен
вж. консерва
консервирам
консервѝраш, несв.; Какво.
1. Обработвам хранителни продукти за по-дълго запазване. Консервирам плодове. Консервирам месо.
2. Обработвам по специален начин произведения на изкуството, книги и др. за тяхното запазване.
3. Запазвам дълго в едно и също положение, задържам развитие. Липсата на закони консервира образованието в старото му състояние.
4. Спец. В техниката — подготвям машини за престой.
консервирам се. — Прен. Разг. Запазвам се непроменен. Консервирала се е, от двайсет години е една и съща.
същ. консервиране, ср.
консервиране
вж. консервирам
консигнация
ж., само ед. Начин на търгуване, при който търговецът продава стоката срещу уговорена отстъпка. Приемам стока на консигнация. Предлагам стока на консигнация.
консилиум
мн. консѝлиуми, (два) консѝлиума, м. Спец. В медицината — консулт. Събирам лекари на консилиум.
консистенция
ж., само ед. Спец. Степен на плътност, на гъстота или мекост на разтвори или вещества. Полутечна консистенция.
консияж
Портиер
конски
ко̀нска, ко̀нско, мн. ко̀нски, прил.
1. Който е на кон или е от кон. Конски бяг. Конско месо. Конска глава.
2. Който е предназначен за кон. Конска каруца. Конско седло.
• Като конска муха. — Разг. Много нахален, настойчив.
• Конска доза. — Разг. Много голяма порция. Изпивам конска доза кафе.
• Конска сила. — Във физиката — единица за мощност (75 килограмометра).
• Конски доктор. — Разг. Ирон. Ветеринарен лекар.
консолидация
ж., само ед.
1. Сплотяване, обединяване, спояване на силите. Консолидация на партията. Консолидация на нацията.
2. Укрепване, заздравяване.
3. Спец. В банковото дело — превръщане на краткосрочен заем в дългосрочен или безсрочен.
консолидирам
консолидѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Предизвиквам, извършвам консолидация. Външната опасност консолидира силите.
консолидирам се. 1. — Укрепвам, заздравявам.
2. Само мн. Сплотяваме се.
консонанс
съзвучие
консонант
мн. консона̀нти, (два) консона̀нта, м. Спец. В езикознанието — съгласен звук.
консорциум
мн. консо̀рциуми, (два) консо̀рциума, м. Спец. Договорно обединение на големи банки, търговски или промишлени предприятия.
конспект
мн. конспѐкти, (два) конспѐкта, м.
1. Сбито, обикн. писмено изложение на някакво съдържание (на лекция, статия, книга). Правя конспект. Имам конспект.
2. Въпроси за изпит по някакъв предмет. Нямам конспект за изпита по езикознание.
прил. конспективен, конспектѝвна, конспектѝвно, мн. конспектѝвни. Конспективен характер.
конспективен
вж. конспект
конспектирам
конспектѝраш, несв. и св.; Какво. Представям като конспект (в 1 знач.). Конспектирам статия.
същ. конспектиране, ср.
конспектиране
вж. конспектирам
конспиративен
вж. конспирация
конспиратор
мн. конспира̀тори, м. Участник в конспирация.
конспираторка
мн. конспира̀торки, ж. Жена конспиратор.
конспирация
мн. конспира̀ции, ж.
1. Организиране на нелегална дейност. Занимавам се с конспирация.
2. Само ед. Система и методи на нелегална дейност за запазването ѝ в тайна. Спазвам конспирация.
3. Запазване в тайна, прикриване на някаква дейност или проява. За конспирация излязох на разходка.
прил. конспиративен, конспиратѝвна, конспиратѝвно, мн. конспиратѝвни. Конспиративна дейност. Конспиративни методи.
конспирирам
конспирѝраш, несв. и св. Участвам в конспирация (в 1 знач.).
константа
мн. конста̀нти, ж. Спец. В математиката — величина с постоянна стойност.
константен
конста̀нтна, конста̀нтно, мн. конста̀нтни, прил. Който е неизменяем, постоянен. Константна стойност. Константен брой.
констатация
мн. констата̀ции, ж. Установяване на факт или извод. Правя констатация. Стигам до констатация.
прил. констативен, констатѝвна, констатѝвно, мн. констатѝвни. Констативен протокол.
констативен
вж. констатация
констатирам
констатѝраш, несв. и св.; Какво. Установявам факт или извод, откривам. Чрез изследвания и експерименти учените констатират, че новият препарат влияе върху болестта.
същ. констатиране, ср.
констатиране
вж. констатирам
констелация
Стечение на обстоятелства, положение.
констипация
ж., само ед. Спец. В медицината — запек. Предизвиквам констипация. Водя до констипация.
конституирам
конституѝраш, несв. и св.; Какво. Учредявам, съставям. Конституирам комисия.
конституирам се. — Учредявам се, създавам се, изграждам се.
конституционен
вж. конституция
конституция
мн. конститу̀ции, ж. Основен закон на държава, който определя устройството ѝ, избирателната система и правата и задълженията на гражданите. Народното събрание приема конституция.
прил. конституционен, конституцио̀нна, конституцио̀нно, мн. конституцио̀нни. Конституционни принципи. Конституционен съд.

ж., само ед. Съвкупност от анатомични и функционални особености на животно или човек; строеж, конструкция, основа.
констрикция
мед. Свиване, стесняване.
конструирам
конструѝраш, несв. и св.; Какво.
1. Изработвам, построявам, обикн. машина, механизъм.
2. Прен. Създавам, изграждам.
конструктивен
конструктѝвна, конструктѝвно, мн. конструктѝвни, прил.
1. Който се отнася до конструкция (в 1 знач.). Конструктивни постижения. Конструктивни особености. Конструктивен проект.
2. Който се отнася до конструкция (в 3 знач.).
3. Прен. Който е съзидателен, градивен. Конструктивно предложение. Конструктивни преговори.
конструктивизъм
Формалистично направление в изкуството след Първата световна война, което проповядва „естетика на машините“ и тесен утилитаризъм и се характеризира с идейна безпътица; в архитектурата си служи с външно подчертани форми.
конструктор
мн. констру̀ктори, м.
1. Специалист, който строи, създава (машина, механизъм) или проектира.
2. Вид детска игра за съставяне на фигури от елементи.
конструкторка
мн. констру̀кторки, ж. Жена конструктор.
конструкция
мн. констру̀кции, ж.
1. Състав и взаимно разположение на частите в машина, механизъм, сграда. Сложна конструкция. Опростена конструкция.
2. Само ед. Конструиране. Конструкцията беше трудна и дълга.
3. Съоръжение, машина със сложно устройство/строеж. Желязна конструкция. Мостът е огромна конструкция от желязо.
4. Прен. Телосложение. Правилна конструкция.
консул
мн. ко̀нсули, м.
1. Дипломатически представител с по-нисък ранг от посланик, назначен в някой град на друга страна да защитава интересите на своята държава и нейните поданици.
2. ист. Название на висши правителствени представители в древния Рим, във Франция в началото на ХIХ в.
прил. консулски, ко̀нсулска, ко̀нсулско, мн. ко̀нсулски. Консулска служба.
консулски
вж. консул
консулство
мн. ко̀нсулства, ср.
1. Дипломатическо представителство начело с консул. Ще се открие консулство в гр. Пловдив.
2. Само ед. Службата на консул.
3. Сградата на консулското представителство.
консулт
мн. консу̀лти, (два) консу̀лта, м. Спец. Преглед и съвещание на няколко лекари специалисти за сложно и тежко положение на болен. Свиквам консулт. Правя консулт.
консултант
мн. консулта̀нти, м. Специалист в някоя област, който дава съвети или мнение като специалист. Консултант при писане на историческа книга. Той ми беше консултант при обзавеждането на жилището.
прил. консултантски, консулта̀нтска, консулта̀нтско, мн. консулта̀нтски.
консултантка
мн. консулта̀нтки, ж. Жена консултант.
консултантски
вж. консултант
консултативен
консултатѝвна, консултатѝвно, мн. консултатѝвни, прил. Който се отнася до консулт и консултация.
консултация
мн. консулта̀ции, ж.
1. Мнение, давано от специалист в дадена област.
2. Допълнителни обяснения от специалист на обучаван. Ходя на консултации по математика. Давам консултации.
3. Служба за даване на съвети, препоръки от специалисти. Женска консултация. Юридическа консултация.
консултирам
консултѝраш, несв. и св.; Кого. Давам консултация (в 1 и 2 знач.).
консултирам се. — Търся консултация, допитвам се. Консултирах се с лекар по въпроса за очилата.
консумативен
вж. консумация
консуматор
мн. консума̀тори, м.
1. Лице, което използва, изразходва — хранителни продукти, услуги и др.
2. Уред, който изразходва енергия, суровини. Печката е консуматор на електрически ток.
консуматорка
мн. консума̀торки, ж. Жена консуматор.
консумация
ж., само ед.
1. Изразходване на нещо за задоволяване на потребности или за функциониране. Консумация на хляб. Консумация на гориво. Консумация на духовни ценности. Консумация на електрически ток.
2. Храна и напитки, продадени в заведение за обществено хранене. Консумацията в събота е най-голяма.
прил. консумативен, консуматѝвна, консуматѝвно, мн. консуматѝвни. Консумативни материали.
консумирам
консумѝраш, несв. и св.; Какво. Използвам изразходвам, потребявам.
същ. консумиране, ср.
консумиране
вж. консумирам
контагиозен
мед. Заразителен, заразен.
контакт
мн. конта̀кти, (два) конта̀кта, м.
1. Съприкосновение, допир, връзка. Не съм имала контакти с този човек. Контакт с външната среда. Осъществявам контакт между двете стаи.
2. Прен. Тясно общуване, връзка с някого. Контакт с изкуството. Контакти между фирми. Полов контакт.
3. Спец. Съединяване на проводници в електрическата мрежа. Проводниците правят контакт.
4. Спец. Уред за свързване на електрически проводници. Купих резервни контакти.
контактен
конта̀ктна, конта̀ктно, мн. конта̀ктни, прил.
1. Който се отнася до контакт (в 3 и 4 знач.). Контактно устройство.
2. Спец. В медицината — който е в съприкосновение със заразноболен. Всички контактни лица се изследват в болницата.
3. Разг. Който е общителен, лесно се запознава и общува. Тя е контактна и за два дни се запозна с всички в хотела.
същ. контактност, контактността̀, ж.
контактност
вж. контактен
контактувам
контакту̀ваш, несв.; с кого. Общувам. Контактувам с много приятели. С никого не контактувам.
контактьор
мн. контактьо̀ри, м. Лице, което претендира, че осъществява връзки с извънземни същества.
контактьорка
мн. контактьо̀рки, ж. Жена контактьор.
контаминация
мн. контамина̀ции, ж. Спец. В езикознанието — възникване на нов израз или значение по пътя на обединяване на елементи от два израза.
конте
мн. контѐта, ср. Разг. Човек, който обича да се издокарва, гизди. Голямо конте. Маниери на конте.
прил. контешки, контѐшка, контѐшко, мн. контѐшки. Контешки дрехи.
контейнер
мн. контѐйнери, (два) контѐйнера, м. Трайна опаковка за превозване на неопаковани товари, научна апаратура на космически станции. Наемам контейнер за превозване на багаж. Отпадъците се събират с контейнери. Гроздето за вино се събира и пренася с контейнери.
прил. контейнерен, контѐйнерна, контѐйнерно, мн. контѐйнерни.
контейнерен
вж. контейнер
контекст
м., само ед.
1. Спец. В езикознанието — част от текст около дума или израз, която определя или уточнява значението им.
2. Прен. Обстоятелства, обстановка, събития, в които се вмества дадено явление, събитие. В контекста на всички неуредици и стачки оставката на министъра е напълно логична.
контешки
вж. конте
контингент
мн. контингѐнти, (два) контингѐнта, м.
1. Спец. В икономиката — определеното с някаква цел пълно количество — размер на дела на всеки участник, на вноса, износа. Определеният контингент за внос на олио.
2. Съвкупността от хора, представляващи еднородна група в някакво отношение. Контингентът от ученици. Контингент от избиратели.
континент
мн. континѐнти, (два) континѐнта, м. Обширно пространство суша, заобиколено в по-голямата си част от море или океан. На конференцията присъстваха хора от всички континенти.
прил. континентален, континента̀лна, континента̀лно, мн. континента̀лни. Континентален климат.
континентален
вж. континент
континуитет
м., само ед. Непрекъсната връзка между същности или явления; продължение, приемственост. Исторически континуитет. Континуитет в научните изследвания.
контра
нареч. Разг. На противоположното мнение. Вие правете, каквото искате, аз съм контра.

мн. ко̀нтри, ж. Разг.
1. Само ед. В техниката — устройство за спиране на велосипед и при някои машини. Натискам контрата на велосипеда. Давам контра и спирам.
2. При бръснене — в посока, обратна на посоката на косъма. Удрям си една контра.
3. При игра на карти — последна игра при равен брой точки дотогава. Хайде да изиграем една контра.
4. Вид плоха на пола. Ще си ушия пола с две контри.

мн. ко̀нтри, м. и ж.
1. Разг. Пренебр. Човек, който по характер е склонен да не се съгласява с другите. Остави го, той е вечният контра!
2. Контрареволюционер.
контра-
Първа съставна част на сложни думи със значение противодействие, противопоставяне, напр. контраатака, контранастъпление, контрапреврат, контрареволюция.
контраалт
мн. контраа̀лтове, м.
1. Спец. В музиката — най-ниският женски глас. Певицата е с богат контраалт.
2. Певица с такъв глас. В света има няколко контраалтове от такъв ранг.
прил. контраалтов, контраа̀лтова, контраа̀лтово, мн. контраа̀лтови.
контраалтов
вж. контраалт
контраатака
мн. контраата̀ки, ж. Атака в отговор на нападение; контранападение. Започвам контраатака. В този мач футболистите имаха добри контраатаки, но не успяха да вкарат гол.
контраатакувам
контраатаку̀ваш, несв. и св.; Кого, какво. Провеждам контраатака.
контрабанда
ж., само ед.
1. Тайно пренасяне на стоки през границата. Правя контрабанда.
2. Снабдяване и търговия със забранени стоки. Занимавам се с контрабанда на наркотици. Полицията го задържа за контрабанда.
3. Разг. Като прил. Контрабанден. У тях е пълно с контрабанда зърно. Пренасям контрабанда оръжие.
4. Като нареч. Контрабандно. Стоката е изнесена контрабанда през границата.
контрабанден
контраба̀ндна, контраба̀ндно, мн. контраба̀ндни, прил.
1. Който е свързан с контрабанда.
2. Който е таен, незаконен. Внасям стока по контрабанден път.
нареч. контрабандно.
контрабандист
мн. контрабандѝсти, м. Човек, който се занимава с контрабанда. Той е опитен контрабандист.
контрабандистка
мн. контрабандѝстки, ж. Жена контрабандист.
контрабандно
вж. контрабанден
контрабас
мн. контраба̀си, (два) контраба̀са, м. Най-ниският по звучене струнен инструмент от рода на цигулката. Контрабасът е лъков струнен инструмент. Свиря на контрабас.
контрагент
мн. контрагѐнти, м. Спец. В правото — лице или предприятие, с което влизаме в отношения по договор; страна по договор. Тази фирма е наш контрагент. Нашите контрагенти не могат да чакат толкова дълго продукцията.
контракт
мн. контра̀кти, (два) контра̀кта, м. Писмен договор, съглашение. Подписвам контракт. Условия на контракта. Сключвам контракт.
контрактация
мн. контракта̀ции, ж. Сключване на контракт.
контрактувам
контракту̀ваш, несв. и св.; с кого. Имам договорни отношения.
контрактура
мед. Ограничена подвижност на дадена става, напр. в резултат на травма, продължителна гипсова имобилизация и др.
контракция
мн. контра̀кции, ж.
1. Спец. В медицината — свиване на мускулатурата, обикн. на вътрешни органи. Контракции на матката.
2. Спец. В езикознанието — съкращаване, стягане на думата за сметка на някои нейни части.
контранастъпление
мн. контранастъплѐния, ср. Настъпление в отговор на противникова атака. Войските са в контранастъпление.
контраразузнаване
ср., само ед.
1. Дейност за разкриване на чужди разузнавателни органи в една страна, осъществявана от специални сили на държавата. Добро контраразузнаване.
2. Институцията, която осъществява тази дейност.
контраст
мн. контра̀сти, (два) контра̀ста, м.
1. Рязка противоположност, голямо различие.
2. Различие и съотношение на светли и тъмни петна или цветове в картина, снимка, телевизионно изображение.
прил. контрастен, контра̀стна, контра̀стно, мн. контра̀стни, прил.
контрастен
вж. контраст
контрастирам
контрастѝраш, несв. и св.; на какво/на кого. Намирам се в контраст. Мебелите ще контрастират по цвят на стените.
контрацепция
мед. Предпазване от забременяване.
контрибуционен
вж. контрибуция
контрибуция
мн. контрибу̀ции, ж.
1. Спец. Обезщетение в пари или материали, стоки, наложено от победителя на победения след война. На държавата са наложени тежки контрибуции.
2. Вземания, наложени от завоевателя на окупирано население.
прил. контрибуционен, контрибуцио̀нна, контрибуцио̀нно, мн. контрибуцио̀нни.
контрол
м., само ед. Проверка или наблюдение с цел проверка; надзор. Провеждам контрол. Подлагам на контрол. Митнически контрол. Санитарен контрол.
прил. контролен, контро̀лна, контро̀лно, мн. контро̀лни. Контролен пост. Контролно упражнение. Контролна лампа.
• Контролен пакет акции. — Спец. В банковото дело — количеството акции, което осигурява на собственика решаващо влияние върху дейността на акционерното дружество.
контрола
мн. контро̀ли, ж. Разг.
1. Контрольор, контрольорка. Още не е минала контролата.
2. Служба за контрол. Идваха на проверка от контролата.
3. Само ед. Контрол. Нищо не излиза от завода без контрола.
4. Част от билет за представление, която трябва да се откъсне при влизане.
контролен
вж. контрол
контролирам
контролѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Осъществявам контрол, направлявам. Контролирам детето. Контролирам качество. Контролирам теглото си.
контролирам се. — Контролирам собствените си действия. Контролирам се, като говоря.
контрольор
мн. контрольо̀ри, м. Служител, който извършва контрол над работа, качество, спазване на правила.
контрольорка
мн. контрольо̀рки, ж. Жена контрольор.
контузвам
конту̀зваш, несв. и контузя, св.; Кого. Увреждам с тъп удар, без открита рана. При падане футболистът е контузил крака си.
контузвам се/контузя се. — Удрям се, причинявам си контузия.
контузен
вж. контузия
контузия
мн. конту̀зии, ж. Увреждане, нараняване от тъп удар. Получавам контузия. Лекувам контузия.
прил. контузен, конту̀зна, конту̀зно, мн. конту̀зни. Контузна рана.
контузя
конту̀зиш, мин. св. конту̀зих, мин. прич. конту̀зил, св. — вж. контузвам.
контур
мн. конту̀ри, (два) конту̀ра, м. Външните очертания на фигура, образ. В мъглата личат само контурите на блоковете. Контур на лицето.
прил. контурен, конту̀рна, конту̀рно, мн. контурни. Контурна линия.
контурен
вж. контур
контя
ко̀нтиш, мин. св. ко̀нтих и контѝх, мин. прич. ко̀нтил и контѝл, несв.; кого. Разг. Прекалено издокарвам. Много я конти майка ѝ.
контя се. — Издокарвам се прекалено. По цял ден се конти пред огледалото.
конурбация
Полицентрична форма на заселване, получена от сливане на големи градове и агломерации.
конус
мн. ко̀нуси, (два) ко̀нуса, м.
1. Спец. В математиката — геометрично тяло с надлъжно сечение равнобедрен триъгълник.
2. Всяко тяло или предмет с такава форма.
прил. конусен, ко̀нусна, ко̀нусно, мн. ко̀нусни.
конусен
вж. конус
конусовиден
конусовѝдна, конусовѝдно, мн. конусовѝдни, прил. Който има форма на конус.
конусообразен
конусообра̀зна, конусообра̀зно, мн. конусообра̀зни. Конусовиден.
конфабулация
мед. При наличие на празнини в паметта (напр. при антероградна амнезия), те се “запълват” с паметово съдържание, което е или измислено (фантастни конфабулации), или реално, но отнасящо се за друго време (заместващи конфабулации). Наблюдават се при органично разстройство на мозъка, но и при шизофрения.
конфедеративен
вж. конфедерация
конфедерация
мн. конфедера̀ции, ж. Обединение от държави или от организации, които имат общи органи, но запазват вътрешната си самостоятелност. Основавам конфедерация. Намирам се в конфедерация. Член на конфедерация.
прил. конфедеративен, конфедератѝвна, конфедератѝвно, мн. конфедератѝвни. Конфедеративен съвет.
конфекционен
вж. конфекция
конфекция
ж., само ед.
1. Облекло, изработено серийно, по стандартни образци. Този завод произвежда конфекция за износ. Фабрика за мъжка конфекция.
2. Магазин за такова облекло.
прил. конфекционен, конфекцио̀нна, конфекцио̀нно, мн. конфекцио̀нни.
конферансие
мн. конферансиѐта, ср. Лице, което обявява програмата на концерт или на друго представление. Конферансието обяви първия номер от програмата.
конференция
мн. конферѐнции, ж. Събрание на представители на правителства, на организации или на специалисти от една област за обсъждане на определени въпроси. Провеждам конференция. Организирам конференция. Участвам в конференция.
конфети
само мн. Малки хартиени кръгчета, които посипват по участниците в увеселение, карнавал, сватба. Хвърлям конфети.
конфигурация
ж., само ед. Взаимно разположение на предмети или на техни части. Конфигурация на силите в парламента.
конфиденциален
конфиденциа̀лна, конфиденциа̀лно, мн. конфиденциа̀лни, прил. Поверителен, таен. Конфиденциален разговор.
същ. конфиденциалност, конфиденциалността̀, ж.
конфиденциалност
вж. конфиденциален
конфирмация
ж., само ед. Потвърждение, утвърждаване.
конфискация
ж., само ед. Изземване в полза на държавата на собственост, стока, недоброкачествени изделия по силата на закон или нареждане. Конфискация на къща. Конфискация на стока на митницата. Конфискация на вестници.
конфискувам
конфиску̀ваш, несв.; Какво. Извършвам конфискация. На митницата ми конфискуваха две бутилки алкохол.
същ. конфискуване, ср.
конфискуване
вж. конфискувам
конфитюр
мн. конфитю̀ри, (два) конфитю̀ра, м.
1. Само ед. Вид сладко, приготвено от плодове и немного захар.
2. Порция от това сладко. Купих два конфитюра от ягоди.
конфликт
мн. конфлѝкти, (два) конфлѝкта, м. Стълкновение, сблъсък на сили, интереси. Влизам в конфликт. Остър конфликт.
прил. конфликтен, конфлѝктна, конфлѝктно, мн. конфлѝктни. Конфликтна ситуация. Конфликтна личност.
• Въоръжен конфликт. — Въоръжено стълкновение или война.
конфликтен
вж. конфликт
конформизъм
м., само ед. Пренебр. Поведение на съглашателство, приспособленчество. Конформизмът е вреден в един ръководен орган.
конформист
мн. конформѝсти, м. Пренебр. Човек, който е съгласен с всичко; съглашател. Съветът е изграден от конформисти.
конфронтация
ж., само ед. Противопоставяне. Конфронтация между партиите в парламента. Конфронтация на мнения.
конфронтирам
конфронтѝраш, несв. и св.; Кого. Противопоставям. Умее да конфронтира хората.
конфронтирам се. — Противопоставям се. Не обича да се конфронтира открито. На събранието се конфронтираха много остро.
конфузен
вж. конфузия
конфузия
ж., само ед. Неудобно положение; смущение. Получи се голяма конфузия от неговата нетактичност.
прил. конфузен, конфу̀зна, конфу̀зно, мн. конфу̀зни. Конфузна ситуация.
конфузя
конфу̀зиш, мин. св. конфу̀зих, мин. прич. конфу̀зил, несв. Разг. Карам се остро, мъмря, ругая, поставям в неудобно положение. Баща ѝ я конфузи заради закъсненията ѝ вечер.
конфузя се. — Изпадам в неудобно, неловко положение; смущавам се. Конфузи се от най-малката забележка.
конфуцианство
ср., само ед. Система от нравствено-философски възгледи, основана от китайския мислител Конфуций (VI и V в. пр. н. е.).
конха
(от гр. konchе — раковина)

1. архит.
Полукупол, елемент от древновизантийската храмова архитектура с формата на четвърт сфера.

2. анат.
Полусферични места в носната кухина.
Горна носна конха
концентрат
мн. концентра̀ти, (два) концентра̀та, м.
1. Сгъстен или пресован хранителен продукт. Крушов концентрат.
2. Силно спиртно питие.
3. Продукт, получен от полезни изкопаеми, с по-голямо съдържание на ценни минерали. Руден концентрат.
4. Фураж с увеличена по изкуствен начин хранителност.
концентрационен
вж. концентрация
концентрация
ж., само ед.
1. Съсредоточаване, струпване на едно място. Концентрация на сили. Концентрация на руда. Концентрация на промишленост.
2. Прен. Съсредоточаване на внимание, усилия върху един обект. Концентрация на чувства.
3. Количество вещество, което се съдържа в единица обем от смес, сплав. Концентрацията на захар е два процента.
прил. концентрационен, концентрацио̀нна, концентрацио̀нно, мн. концентрацио̀нни.
концентрирам
концентрѝраш, несв. и св.; Кого, какво.
1. Извършвам концентрация (в 1 и 2 знач.).
концентрирам се. 1. — Съсредоточавам се, струпвам се на едно място. Много войска се концентрира в района.
2. Прен. Насочвам мисълта си към нещо; съсредоточавам се, изолирам се от страничното. Концентрирах се и започнах да пиша статията. Успявам да се концентрирам при всички обстоятелства.
същ. концентриране, ср.
концентриране
вж. концентрирам
концентричен
концентрѝчна, концентрѝчно, мн. концентрѝчни, прил. Спец. В математиката — за окръжност, която има общ център с друга окръжност. Концентрични окръжности.
концепт
Формулировка, умствен образ, обща мисъл.
концептуален
концептуа̀лна, концептуа̀лно, мн. концептуа̀лни, прил. Който е свързан с определена концепция, има характер на концепция или съдържа концепция. Концептуален смисъл.
нареч. концептуа̀лно. Мисля концептуално.
същ. концептуалност, концептуалността̀, ж.
концептуализъм
Направление в схоластичната философия, което, както и номинализма, отхвърля учението на средновековния реализъм и отрича реалното съществуване на общото независимо от отделните неща, но за разлика от номинализма признава съществуването в съзнанието на предопитни общи понятия — концепти — като особена форма на познание на действителността.
концептуалност
вж. концептуален
концепция
мн. концѐпции, ж.
1. Становище, гледище, разбиране по някой проблем. Концепция за света. Концепция за живота.
2. Теоретически замисъл, представа за произведение на науката или изкуството. Концепция за речник.
концерн
мн. концѐрни, (два) концѐрна, м. Монополистическо обединение на предприятия под обща финансова зависимост. Химически концерн.
концерт
мн. концѐрти, (два) концѐрта, м.
1. Изпълнение пред публика на подбрани и подредени музикални, литературни и др. творби. Симфоничен концерт. Концерт от народна музика.
2. Спец. В музиката — голямо произведение за солово изпълнение на инструмент и съпровод на оркестър. Концерт за пиано.
3. Прен. Разг. Ирон. Множество звуци, шумове, гласове. Жабешки концерт. Птичи концерт.
прил. концертен, концѐртна, концѐртно, мн. концѐртни.
концертен
вж. концерт
концертирам
концертѝраш, несв. и св. Представям поредица от концерти. Певицата концертира в западноевропейски страни.
същ. концертиране, ср.
концертиране
вж. концертирам
концесионен
вж. концесия
концесия
мн. концѐсии, ж. Договор между държава и частно лице или чуждестранна фирма за експлоатация на промишлени предприятия, гори и др. Вземам с концесия. Давам на концесия.
прил. концесионен, концесио̀нна, концесио̀нно, мн. концесио̀нни.
концлагер
мн. ко̀нцлагери, (два) ко̀нцлагера, м. Концентрационен лагер (вж. лагер).
концлагерист
мн. концлагерѝсти, м. Лице, което е в концлагер.
концлагеристка
мн. концлагерѝстки, м. Жена концлагерист.
кончина
и кончина ж., само ед. Остар. Смърт.
конюгация
ж., само ед. Спец. В биологията — полов процес при някои водорасли и при инфузориите.
конюнктив
м., само ед. Спец. В езикознанието — подчинително наклонение.
конюнктива
ж., само ед. Спец. В анатомията — видоизменена очна лигавица, която покрива вътрешната страна на клепачите и предната повърхност на очната ябълка освен роговицата.
конюнктивит
м., само ед. Спец. В медицината — възпаление на конюнктивата. Децата често получават конюнктивит.
конюнктура
ж., само ед. Създалото се положение в някаква област, определящо изход, развитие. Политическа конюнктура. Икономическа конюнктура. Конюнктурата позволява да не се плащат всички данъци.
прил. конюнктурен, конюнкту̀рна, конюнкту̀рно, мн. конюнкту̀рни.
• Конюнктурна личност. — Безпринципен човек, действащ според конюнктурата.
конюнктурен
вж. конюнктура
конюнкция
лог._ Логическа операция, чрез която се образува сложно изказване от две изказвания, обединени с помощта на съюза „и“.
конюшня
мн. коню̀шни, ж. Обор за коне. Към имението има конюшня с двайсет коня.
коняк
мн. коня̀ци, (два) коня̀ка, м.
1. Само ед. Силна алкохолна напитка от винен дестилат. Конякът беше неговата слабост.
2. Разг. Вид или порция от тази напитка. Обичам всякакви коняци. Изпих два коняка в бара.
прил. конячен, коня̀чна, коня̀чно, мн. коня̀чни.
коняр
коня̀рят, коня̀ря, мн. коня̀ри, м. Човек, който се грижи за коне и отглежда коне.
конячен
вж. коняк
кооператив
мн. кооператѝви, (два) кооператѝва, м. Кооперация.
прил. кооперативен, кооператѝвна, кооператѝвно, мн. кооператѝвни. Кооперативно строителство.
кооперативен
вж. кооператив
кооператор
мн. коопера̀тори, м. Член на кооперация.
кооператорка
мн. коопера̀торки, ж. Жена кооператор.
кооперация
мн. коопера̀ции, ж.
1. Колективно производствено, търговско или строително обединение, създадено със средства на членовете си. Правя кооперация. Основавам кооперация. Земеделска кооперация.
2. ист. При социализма — трудовокооперативно земеделско стопанство.
кооперирам
кооперѝраш, несв. и св.; Какво. Обединявам в кооперация. Няколко души кооперираха земята си.
кооперирам се. — Обединявам се в кооперация. Кооперираха се и построиха жилищен блок.
кооптация
ж., само ед. Включване на нови членове в състава на изборен орган без избори.
кооптирам
кооптѝраш, несв. и св.; Кого. Извършвам кооптация. Кооптираха го в синдикалния съвет.
прил. кооптѝран, кооптѝрана, кооптѝрано, мн. кооптѝрани. Кооптиран член.
координатен
вж. координати
координати
мн., координа̀та, ж.
1. Спец. В математиката — величини, определящи положението на точка в пространството. Търся координати. Намирам координати.
2. Прен. Разг. Само мн. Сведения за местоположението, местопребиваването на някого. Остави ли координатите си? Давам координатите си.
прил. координатен, координа̀тна, координа̀тно, мн. координа̀тни.
• Географски координати. — Величини за определяне положението на точка върху земната повърхност.
координация
ж., само ед.
1. Съгласуване, създаване на насочено взаимодействие между действия или явления. Координация на производствените процеси.
2. Спец. В анатомията — съгласуваност по време, последователност и обем на рефлексните процеси в организма, обикн. на двигателната му дейност. Липсва координация в движенията на крайниците.
координирам
координѝраш, несв. и св.; Какво. Осъществявам координация. Координирам движението на влаковете.
същ. координиране, ср.
координиране
вж. координирам
копа
мн. копѝ, ж. Купа.
копан
мн. ко̀пани, (два) ко̀пана, м. Разг. Крайник на птица; кълка. От пилето ми се падна копанът.
копане
вж. копая
копанка
мн. копа̀нки, ж.
1. Малка копаня.
2. Малък кръгъл съд, издълбан от меко дърво, с капак или без капак.
копанче
остар.
бутче от пиле или кокошка
копаня
мн. копа̀ни, ж. Продълговат плитък съд, издълбан от дърво; корито
копач
мн. копа̀чи, м. Човек, който копае. Тук-там по градините се мяркаха копачи.
копачка
мн. копа̀чки, ж.
1. Жена копач.
2. Вид малка мотика. Копачка за чесън.
копая
копа̀еш, мин. св. копа̀х, мин. прич. копа̀л, несв.; Какво.
1. С инструмент или машина правя яма, дупка в земята. Багерът копае ров за основите на къщата. Копая канал.
2. За животно, човек — рия, правя дупка в земята. Копая с ръце дупка в пясъка. Тези животни си копаят дупки за зимата.
3. Вадя, добивам от земята. Копая въглища. Копая руда.
4. Обработвам земята, като я разравям с инструмент. Копая лозе. Копая царевица.
5. Разг. Скривам в дупка в земята. Копая злато в земята.
6. Разг. Погребвам.
същ. копане, ср.
• Копая (на някого) гроб. — Разг. Правя зло на някого. Уж му е приятел, но зад гърба му му копае гроб.
копвам
ко̀пваш, несв. и копна, св. Забивам инструмент, обикн. в земята, един път или няколко пъти по един път. Където копнеш, вода излиза.
копеле
мн. ко̀пелета, ср.
1. Извънбрачно дете.
2. Жарг. Лош човек, мръсник. Излъга ме, копелето му с копеле.
копие
мн. ко̀пия, ср.
1. ист. Вид оръжие от метал — дълга пръчка с остър връх. Пробождам с копие.
2. Спортен уред — дълга пръчка с остър връх, която се хвърля, мята. Състезание по хвърляне на копие.

мн. ко̀пия, ср.
1. Точен препис, снимка на нещо. Копие на документ. Правя копие. Преснимам копие.
2. За произведение на изобразителното изкуство или за ценни предмети — точно повторение на оригинала за фалшифициране или съхраняване. Правя копие. Изложени са само копия на картините. Копие на пръстен. Не се разпознава копието от оригинала.
3. Точно повторение на нещо. Тази къща е копие на съседската.
4. Прен. Разг. Предмет или човек, който много прилича на друг. Тя е абсолютно копие на баща си. • Фотокопие. Копие, снимка на текст, направена от копирен апарат.
копирам
копѝраш, несв. и св.; Какво.
1. Преваждам модел или рисунка с помощта на прозрачна хартия. Копирам бродерия на покривка.
2. Правя копие 2 (в 1 и 3 знач.). Копирам документи.
3. Представлявам копие 2 (в 3 знач.).
4. Прен. Разг. Повтарям точно или подражавам. Копира маниера на майка си. Копира една италианска певица.
същ. копиране, ср.
копиране
вж. копирам
копирен
копѝрна, копѝрно, мн. копѝрни, прил.
1. Който служи за копиране. Копирна хартия.
2. Който е предназначен да прави фотокопия. Копирна техника.
• Копирен апарат. — Апарат, който заснима моментално от един лист хартия върху друг.
копито
мн. копѝта, ср. Дебело и твърдо рогово образувание в края на краката на тревопасни животни, което ги предпазва от нараняване. Подкованите копита на коня тракат по асфалта.
същ. умал. копитце, мн. копѝтца, ср.
копитце
вж. копито
копка
мн. ко̀пки, ж.
1. Дупка, направена от едно забиване на инструмент, обикн. в земята. Направих първата копка.
2. Копване.
3. Разг. Дупка. По пътя е пълно с копки.
копна
ко̀пнеш, мин. св. ко̀пнах, мин. прич. ко̀пнал, св. — вж. копвам.
копнеж
мн. копнѐжи, м. Много силно желание за нещо; мечта. Копнеж за щастие. Любовен копнеж.
копнея
копнѐеш, мин. св. копня̀х, мин. прич. копня̀л, несв.
1. За кого/за какво. Изпитвам силно желание за нещо или някого, който ми липсва, който е труднодостижим. Копнея за семейството си. Копнее за деца.
2. За какво. Изпитвам силно желание, вътрешна потребност от нещо. Копнея за сън. Копнея за нежност. Копнея за глътка алкохол.
3. Разг. Ирон. Само с отрицание. Не изпитвам ни най-малко желание, не искам. Не копнея да го виждам. Не копнея за работа.
копой
мн. копо̀и, (два) копо̀я, м.
1. Остар. Ловно куче.
2. Прен. Доверено лице, доносник. Той е копой на шефа.
• Душа като копой. 1. — Имам силно обоняние, улавям всички миризми.
2. Слушам, дебна, за да разбера нещо скрито, тайно.
копремезис
мед. Повръщане на фекaлии, напр. при чревна непроходимост (илеус).
коприва
ж., само ед. Тревисто растение с власинки по листата и стъблото, които при допир изпускат силно парлива течност, употребявано като храна, в козметиката, в медицината. Една коприва ме парна по крака.
прил. копривен, копрѝвена, копрѝвено, мн. копрѝвени. Копривено семе. Копривени листа.
прил. копривен, копрѝвна, копрѝвно, мн. копрѝвни. Копривни петна.
• Копривна треска. — Заболяване на алергична основа с трескаво състояние и сърбящи изриви по кожата; уртикария.
копривен
вж. коприва
коприна
ж., само ед.
1. Нишка, добита от пашкула на копринената буба. Точа коприна.
2. Конци и тъкан от такива нишки. Плат от коприна.
3. Изделия от такава тъкан. Облечена е в коприна.
• Като коприна. 1. — Мек, жив, приятен за пипане. Косата ѝ е като коприна.
2. Лъскав, блестящ. Блести на слънцето като коприна.
• Изкуствена коприна. — Текстилно влакно, получено по синтетичен начин.
• Естествена коприна. — Коприна, добита от пашкула на копринената буба.
копринен
копрѝнена, копрѝнено, мн. копрѝнени, прил.
1. Който е от коприна. Копринен плат. Копринена блуза.
2. Който е свързан с добиване на коприна. Копринено производство.
3. Прен. Който е като коприна. Копринена кожа на лицето.
• Копринена пеперуда. — Название на пеперудата, която в една от фазите на развитието си (като буба) консумира черничеви листа и се увива в жълт или бял пашкул.
копродукция
мн. копроду̀кции, ж. Съвместна продукция. Филмът е копродукция на Българската и Италианската телевизия.
копролалия
мед. Болестно желание за изричане на цинични, вулгарни думи. Наблюдава се при някои форми на шизофрения, при синдрома на Турет.
коптор
мн. копто̀ри, (два) копто̀ра, м.
1. Малка, ниска, схлупена къща, направена от различни, обикн. нестроителни материали. В предградията хората живеят в коптори.
2. Прен. Тясно жилище или стая, недостатъчни за нормално живеене. Кухните са коптори.
копула
ж., само ед.
1. Спец. В биологията — свързване.
2. Спец. В езикознанието — спомагателен глагол, който служи за свръзка.
копулация
ж., само ед. Спец.
1. В биологията — полов процес при организмите — сливане на два полови индивида при низшите или на две полови клетки при висшите.
2. В ботаниката — присаждане, при което калемът и присадката имат еднаква дебелина.
копче
мн. ко̀пчета, ср.
1. Пластмасово, метално, кокалено кръгче, приспособено за пришиване към дреха, за да държи прибран някакъв отвор, разрез. Копчета за блуза. Скъса ми се копчето.
2. Всяко приспособление към механизъм за неговото включване или регулиране, което се върти или натиска. Копче на радиоапарат. Копче на звънец. Копче на бойлер.
• Секретно копче. — Копче, което се състои от две влизащи една в друга части и е предназначено за вътрешно закопчаване, без декоративна функция.
• Облечено копче. — Метално кръгче, облечено чрез специален уред с плат като дрехата, към която се пришива.
копър
м., само ед. Градинско тревисто растение със силно нарязани листа и силна миризма, което се употребява като подправка, в медицината и в козметиката.
прил. ко̀пърен, ко̀пърена, ко̀пърено, мн. ко̀пърени. Копърено семе.
копърка
ж., само ед. Вид дребна морска риба; цаца.
кора
мн. корѝ, ж.
1. Външна дървесинна обвивка на дърво. Кора на липа. Напукана кора.
2. Външна втвърдена обвивка на плод или зеленчук, която се изхвърля при консумиране. Кора на диня. Кора на банан. Картофени кори.
3. Външна втвърдена част на печено изделие. Кора на хляб.
4. Лист от тесто. Кори за баница.
5. Корица на книга. Учебникът е с дебели кори.
6.Всяко твърдо образувание по повърхността, което може да се отличи или отдели от вътрешната част. Раната хвана кора. Снегът има твърда кора от лед. Земна кора.
същ. умал. коричка, мн. корѝчки, ср. Коричка сапун.
• Чета от кора до кора. — Прочитам цялата книга.
кораб
мн. ко̀раби, (два) ко̀раба, м.
1. Голям плавателен съд (каран отначало с платна, сега с машинен двигател) за пренасяне на хора или товари. Корабът наближава брега. Пътнически кораб.
2. Летателен апарат. Космически кораб. Корабът кацна на луната.
прил. корабен, ко̀рабна, ко̀рабно, мн. ко̀рабни.
същ. умал. корабче, мн. ко̀рабчета, ср.
корабен
вж. кораб
корабокрушение
мн. корабокрушѐния, ср. Потъване или разбиване на кораб вследствие от буря или повреда. Претърпявам корабокрушение.
корабоплаване
ср., само ед. Водно съобщение, водно плаване. Речно корабоплаване. Морско корабоплаване.
корабостроене
ср., само ед.
1. Промишлен отрасъл за строене на кораби. Корабостроенето е застъпено в гр. Варна.
2. Самото производство на кораби. Част от жителите на крайморските градове работят в корабостроенето.
корабче
Умалителна форма на кораб.
корав
кора̀ва, кора̀во, мн. кора̀ви, прил.
1. Който е твърд или е станал твърд. Кораво легло. Корав плод. Корава земя. Корав хляб.
2. Който е здрав, устойчив, не се къса, не се чупи. Кораво въже. Корава дъска.
3. Прен. Който е твърд, непреклонен, устойчив. Корав характер. Корави нерви.
4. Диал. Който е пълен, дебел. Корав човек беше, но не беше здрав.
• Кораво сърце (има). — Коравосърдечен е.
коравосърдечен
коравосърдѐчна, коравосърдѐчно, мн. коравосърдѐчни, прил. Който е с кораво сърце; безмилостен, безчувствен.
корал
мн. кора̀ли, м.
1. Морско неподвижно животно, живеещо на големи колонии по скалите, понякога образуващи острови. Коралите имат варовит скелет.
2. Красив розов камък, образуван от скелета на тези животни, който се използва в бижутерията. Огърлица от корал.
прил. коралов, кора̀лова, кора̀лово, мн. кора̀лови. Коралов риф.
коралов
вж. корал
коран
м., само ед. Свещена книга на мюсюлманите, която съдържа религиозното учение на Мохамед. Чета Корана.
корда
мн. ко̀рди, ж.
1. Струна на музикален инструмент.
2. Здрава тънка нишка от синтетична материя. Корда на въдица.
3. Въже, употребявано при тренировка на коне за бягане в кръг.
кордела
мн. кордѐли, ж. Лента от различна материя, цвят и ширина, използвана за декоративно завързване и украса. Кордела за коса. Панделки от кордела. Сватбеният букет е завързан с бяла кордела.
кордон
мн. кордо̀ни, (два) кордо̀на, м.
1. Остар. Огърлица от скъп метал.
2. Заграждение от верига, въже за ограничаване на достъпа. Около сградата има тежък метален кордон.
3. Прен. Войници или полицаи, подредени в кръг като верига, за да пазят, завардват или охраняват. Полицаите се наредиха в кордон. Войниците се наредиха в кордон около сградата.
коректен
корѐктна, корѐктно, мн. корѐктни, прил.
1. Който е правилен, образцов. Коректна формулировка. Коректно изпълнение.
2. Който е точен, изпълнителен, безукорен, почтен. Коректен партньор. Коректни отношения.
същ. коректност, коректността̀, ж.
коректив
мн. коректѝви, (два) коректѝва, м.
1. Мерило за правилност. Това качество трябва да ти бъде коректив.
2. Частична поправка, изменение. Внасям корективи в работата.
коректност
вж. коректен
коректор
мн. корѐктори, м. Специалист в издателство или в печатница, който чете набран текст и отбелязва печатните и правописните грешки в него.
прил. коректорски, корѐкторска, корѐкторско, мн. корѐкторски. Коректорска работа.
коректорка
мн. корѐкторки, ж. Жена коректор.
коректорски
вж. коректор
коректура
мн. коректу̀ри, ж.
1. Дейност на коректор. Правя първа коректура. Поправих грешките на първа коректура.
2. Лист с набран текст, върху който се поправят печатните и правописните грешки. Взех коректурите на книгата.
корекция
мн. корѐкции, ж.
1. Само ед. Поправяне на печатни или правописни грешки в печатан текст. Правя корекция на текст.
2. Отбелязана в текста поправка. Нанасям корекции в текста.
3. Поправка; изменение. Внасям корекции в организацията. Правя корекция на програмата. Корекция на цените.
• Корекция на река. — Укрепване на бреговете на река чрез земни работи за създаване на стабилно речно корито и запазване на околните площи.
корелат
Съотносително понятие, чието съдържание се изяснява чрез съпоставяне с някое друго понятие.
корелативен
корелатѝвна, корелатѝвно, мн. корелатѝвни, прил. Който се намира в корелация. Корелативни понятия.
корелативизъм
Схващане в теорията на познанието, според което субектът и обектът са съотносителни, неделими един от друг и немислими един без друг, което е противно на материалистическата теория на отражението.
корелация
ж., само ед. Връзка, зависимост, съотношение между понятия и явления. Корелация между органите на организма. Корелация между звуковете в езика. Намирам се в корелация. Попадам в корелация.
корем
мн. корѐми, (два) корѐма, м.
1. Част от кухината на тялото на човек или животно с храносмилателните органи. Боли ме коремът. Голям корем.
2. Прен. Долната заоблена част на кораб или самолет.
3. Разг. Стомах. На гладен корем.
същ. умал. коремче, мн. корѐмчета, ср.
прил. коремен, корѐмна, корѐмно, мн. корѐмни. Коремна стена. Коремен тиф.
коремен
вж. корем
коремест
корѐместа, корѐместо, мн. корѐмести, прил. Който има корем, по-голям от нормалното.
коремница
мед. вж. перитонеум
коремче
вж. корем
корен
мн. ко̀рени, (два) ко̀рена, м.
1. Подземната част на растение, с която се крепи в почвата и извлича вода и хранителни вещества от нея. Дълбоки корени. Извадих цветята с корените. Гъсти корени.
2. Разг. За градински растения — цялото растение. Колко корена домати имаш в двора си? Имам десетина корена ягоди.
3. Вътрешната, враснала в тялото част на зъб, на нокът, на косъм. Зъбът има болен корен.
4. Прен. Начало, основа, първопричина. Корените на злото.
5. Прен. Род, произход. Коренът ми е от Северна България. Имам добър корен.
6. Разг. Сухото и кухо стъбло на слънчогледа. Слънчогледови корени.
7. Спец. В езикознанието — част от думата, без представките, наставките и окончанията, която носи значението.
8. Спец. В математиката — число, което, повдигнато на степен, дава друго число. Кое число е квадратният корен на числото четири?
прил. коренов, ко̀ренова, ко̀реново, мн. ко̀ренови. Коренова система. Коренова част на растение. •Пускам/пусна корен. Разг.Задържам се дълго някъде, заселвам се.
коренен
ко̀ренна, ко̀ренно, мн. ко̀ренни, прил.
1. Който се отнася до същността или до най-главния въпрос. Коренни промени. Коренен въпрос.
2. Който е роден или дълго е живял някъде. Коренен жител.
3. Спец. В езикознанието — който се отнася до корена на думата. Коренна гласна. Коренно редуване на звукове.
коренист
коренѝста, коренѝсто, мн. коренѝсти, прил. Който има твърде много корени.
коренище
мн. коренѝща, ср. Подземна част от стъбло при многогодишни растения, от която израстват нови растения.
коренов
вж. корен
кореноплоден
коренопло̀дна, коренопло̀дно, мн. коренопло̀дни, прил. За растения — които имат удебелени корени, използвани за храна. Морковът е кореноплодно растение.
кореня се
коренѝш се, мин. св. коренѝх се, мин. прич. коренѝл се, несв. Имам корени, първопричина в нещо. В безделието се коренят много злини.
кореняк
мн. кореня̀ци, м. Разг. Стар, коренен жител от няколко поколения преди него. Тук кореняците са много малко.
коренячка
мн. кореня̀чки, ж. Жена кореняк.
корепетитор
мн. корепетѝтори, м. Музикант, който свири при репетиция на хор, танци и др., обикн. на пиано.
корепетиторка
мн. корепетѝторки, ж. Жена корепетитор. Корепетиторка на голям хор.
кореспондент
мн. кореспондѐнти, м.
1. Сътрудник на вестник, списание, на радио, телевизия, който изпраща дописки или информации за актуални събития. Кореспондент на българската телевизия в Париж.
2. Лице или учреждение, което се намира в преписка с някого.
прил. кореспондентски, кореспондѐнтска, кореспондѐнтско, мн. кореспондѐнтски. • Член-кореспондент. Звание на член на академия, по-ниско от академик. Член-кореспондент на БАН.
кореспондентка
мн. кореспондѐнтки, ж. Жена кореспондент.
кореспондентски
вж. кореспондент
кореспонденция
мн. кореспондѐнции, ж.
1. Размяна на писма; преписка. Водя кореспонденция. Имам кореспонденция.
2. Само ед. Писма и всички други пощенски пратки. Получавам богата кореспонденция. Вземам кореспонденцията си от пощата.
3. Съобщение за актуално събитие, изпратено по пощата или предадено до вестник, радио, телевизия. Изпращам кореспонденции от фронта.
кореспондирам
кореспондѝраш, несв. и св.
1. С Кого. Водя кореспонденция, преписка. Кореспондирам с приятелката си от Канада.
2. С какво. Отговарям, съответствам. Методът на преподаване кореспондира с трудността на материала.
кориандър
м., само ед. Едногодишно растение, отглеждано заради семената, които съдържат ценно етерично масло и се използват като подправка, както и в медицината.
коригирам
коригѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Правя корекция. Коригирам напечатан текст. Коригирах грешките в поведението си. Коригирам цени.
коригирам се. — Поправям своя грешка.
същ. коригиране, ср.
коригиране
вж. коригирам
корида
мн. корѝди, ж. Вид масово зрелище в Испания и в някои други страни — борба с бикове.
коридор
мн. коридо̀ри, (два) коридо̀ра, м.
1. Тясно дълго помещение, съединяващо различни части или стаи на един етаж в сграда. Минавам по коридора. От двете страни на коридора има стаи.
2. Пътека между купета или редици със седалки в превозно средство. По коридора се движеше стюардесата. По коридора преминаваха току-що качилите се пътници.
3. Спец. В спорта — пътека за бягане или място за плуване на един човек при състезание. Плувам в първи коридор.
4. Прен. Ивица земя или достъп за преминаване по суша, въздух или по море, уговорени между две държави. Давам коридор. Искам въздушен коридор.

същ. умал. коридорче, мн. коридо̀рчета, ср.
прил. коридорен, коридо̀рна, коридо̀рно, мн. коридо̀рни.

• Коридорите на властта.
1. Вътрешните закономерности или вътрешният живот на управляващите. Познавам коридорите на властта. Вести от коридорите на властта.
2. Йерархичните степени на властта.
коридорен
вж. коридор
коридорче
Умалителна форма на коридор.
корист
користта̀, само ед., ж. Материална изгода; облага.
прил. користен, ко̀ристна, ко̀ристно, мн. ко̀ристни. Користни цели. Користни намерения.
користен
вж. корист
користолюбив
користолюбѝва, користолюбѝво, мн. користолюбѝви, прил. Който се стреми към материални облаги. Много е користолюбив, от всичко иска да извлече полза за себе си.
коритар
корита̀рят, корита̀ря, мн. корита̀ри, м. Човек, който прави и/или продава корита, издълбани от дърво.
корито
мн. корѝта, ср.
1. Голям продълговат и плитък съд от пластмаса, дърво или твърда ламарина, който се използва за пране, за къпане на бебе, както и за хранене на животни.
2. Отлят от бетон (или издълбан от камък) продълговат съд под крана или чучура на чешма на открито. Чешмата има няколко корита за поене на добитък.
3. Леговище на река. Коритото на река Янтра.
кориум
мед. вж. дерма
корифей
корифѐят, корифѐя, мн. корифѐи, м.
1. Изтъкнат, водещ представител на някаква дейност, в науката или изкуството. Корифеите на модата.
2. Ирон. Голям познавач в някаква област. Корифей в дипломацията. Корифей в живописта. Тя е корифей във всички области.
корица
мн. корѝци, ж.
1. Тънка кора. Хрупкава корица. Раната има тънка корица.
2. Първият или последният лист на книга, обикн. от дебел картон или кожа. Предна корица. Задна корица.
коричка
вж. кора
кория
мн. корѝи, ж. Малка гора, обикн. на равно място. Корията е оградена с ниви. В корията е прохладно и свежо.
корк
ко̀ркът, ко̀рка, само ед., м.
1. Гъбовидна вторична покривна тъкан по кората на някои дървесни видове.
2. Лек шуплест материал от тази тъкан, който се използва като изолатор, във водни съоръжения, за тапи и др.
прил. корков, ко̀ркова, ко̀рково, мн. ко̀ркови. Коркова тапа.
корков
вж. корк
коркой
вж. куркой
кормест
ко̀рместа, ко̀рместо, мн. ко̀рмести, прил. Който по природа има голям корем.
кормилен
вж. кормило
кормило
мн. кормила̀, ср.
1. Приспособление, механизъм за управление на автомобил, плавателен съд, велосипед. Въртя кормилото. Стоя зад кормилото.
2. Прен. Управление. Държавното кормило.
прил. кормилен, кормѝлна, кормѝлно, мн. кормѝлни. Кормилна уредба.
кормчия
мн. кормчѝи, м.
1. Лице, което стои на кормилото на кораб.
2. Прен. Обикн. ирон. Мъдър ръководител.
кормя
ко̀рмиш, мин. св. ко̀рмих и кормѝх, мин. прич. ко̀рмил и кормѝл, несв.; Какво. Изваждам вътрешностите на заклано животно. Кормя агне. Кормя риба.
корнея
мед. Прозрачна плочка с изпъкнала предна и вдлъбната задна повърхност. Заема предната 1/6 от външната фиброзна обвивка на очната ябълка.
корниз
мн. корнѝзи, (два) корнѝза, м.
1. Тясна издатина под стряхата по протежение на сграда, над врата или над прозорец, която служи за украса. Жълта къща с бели корнизи.
2. Метална или дървена пръчка, поставена над прозорец, за окачване на завеси, както и дълга дъска, гипсова или метална част за прикриване на окачването.
корнуолски
Корнуолски език (още Корнски език) (Kernowek, Kernewek или Curnoack) е келтски език от британската подгрупа на келтските езици. До 18 век езикът се говорел от част от населението на полуостров Корнуол, Южна Англия. В момента корнуолският е мъртъв език, но се прaвят опити да се възроди. Към 2006 г. говорещите корнуолски се оценяват на около 3 500 души, но голяма част от тях имат само базови познания.
корнър
мн. ко̀рнъри, (два) ко̀рнъра, м. Спец. Във футбола — наказателен ъглов удар. Ще има корнър за италианския отбор.
корозионен
вж. корозия
корозирам
корозѝраш, несв. и св. Поддавам се на корозия, разяждам се. Варовиковите скали корозират и се получават карстове.
корозия
ж., само ед. Спец. Химическо разрушение, разяждане. Корозия на металите. Корозия на скали.
прил. корозионен, корозио̀нна, корозио̀нно, мн. корозио̀нни.
корона
мн. коро̀ни, ж.
1. Скъпоценен накит за глава с форма на венец, който се носи от монарх като символ на властта. Златна корона.
2. Прен. Носител на корона, монарх. Короната трябва да реши трудния въпрос.
3. Прен. Клоните на дърво. Дървото има хубава и богата корона. Слаба корона.
4. Накит за глава, даван на жена като награда на конкурс, карнавал, обикн. за красота. Короната на конкурса “Мис свят” беше спечелена от представителката на Швеция.
коронарит
мед. Възпаление на коронарните (венечните) артерии на сърцето.
коронация
ж., само ед. Тържествена церемония за възлагане на короната на нов монарх; коронясване.
коронен
коро̀нна, коро̀нно, мн. коро̀нни, прил. Който най-много се удава на изпълнител. Коронна роля. Коронно изпълнение.
• Коронен съвет. — В монархическите страни — съвет, председателстван от монарха.
• Коронен номер. — Ирон. За нередна постъпка — любимата за някого, повтаряща се . Коронният му номер е да забрави, че ще ходим на театър.
коронка
мн. коро̀нки, ж.
1. Малка корона.
2. Външната част на зъб, без корена.
3. Метална обвивка на повреден зъб, поставена, за да го предпази или да задържа протеза. Златна коронка.
короновам
короно̀ваш, несв.; Кого. Извършвам коронация.
коронясам
короня̀саш, св. — вж. коронясвам.
коронясвам
короня̀сваш, несв. и коронясам, св.; Кого. Короновам. Царя са коронясвали във Велико Търново.
корпоративен
корпоратѝвна, корпоратѝвно, мн. корпоратѝвни, прил. Който е групов, затворен в границите на корпорацията. Корпоративни интереси.
корпорация
мн. корпора̀ции, ж. Обединение, съюз от лица с обща професия или от едно съсловие. Корпорация на учените.
корпус
мн. ко̀рпуси, (два) ко̀рпуса, м.
1. Тяло на човек или животно.
2. Обвивка и скелет на плавателен съд, самолет, машина, механизъм. Корпус на кораб. Корпус на часовник.
3. Отделна сграда в комплекс от сгради или част от голяма сграда. Ще имаме занятия в първи корпус.
4. Голяма войскова единица.
5. Всички лица от една специалност или с едно и също обществено положение. Преподавателският корпус.
• Дипломатически корпус. — Всички дипломатически представители, акредитирани в една страна.
корсаж
мн. корса̀жи, (два) корса̀жа, м.
1. Горната част от рязана в талията рокля без ръкавите, до полата.
2. Самостоятелна част от дамско бельо с такава форма. Памучен корсаж. Копринен корсаж.
корсар
корса̀рят, корса̀ря, мн. корса̀ри, м. ист. Морски разбойник, пират.
корсет
мн. корсѐти, (два) корсѐта, м.
1. Широк еластичен колан или вид гащи за пристягане на талията или тялото за елегантност.
2. Твърд лечебен бандаж на горната част на тялото. Той лежа един месец в гипсов корсет.
корт
ко̀ртът, ко̀рта, мн. ко̀ртове, (два) ко̀рта, м. Игрище за тенис. Тенис на корт.
кортеж
мн. кортѐжи, (два) кортѐжа, м. Тържествено шествие, процесия. Оттук щеше да мине кортежът на президента.
кортизол
мед. вж. хидрокортизон
кортик
мн. ко̀ртици, (два) ко̀ртика, м. Къс нож, част от униформата на офицери или курсанти във военни училища. Носи бели ръкавици и бял колан с кортик.
кортикотропин
мед. вж. адренокортикотропен хормон
коруба
мн. кору̀би, ж. Кухина в дънер на дърво; хралупа. В корубата на дървото живееха животни.
корумпирам
корумпѝраш, несв. и св.; Кого. Покварявам, развращавам, като подкупвам длъжностно лице.
корумпирам се. — Покварявам се, ставам продажен.
същ. корумпиране, ср.
корумпиране
вж. корумпирам
корупция
ж., само ед. Продажност, поквареност на длъжностни лица. Корупцията цари и в най-високите кръгове на обществото.
коря
корѝш, мин. св. корѝх, мин. прич. корѝл, несв.; Какво.
1. Упреквам, укорявам, обвинявам. Често я корят, че не е учила навремето.
2. Разг. Говоря лоши неща за някого. Често го корят, но не е толкова лош.
кос
ко̀сът, ко̀са, мн. ко̀сове, (два) ко̀са, м. Черна пойна неголяма птица (особено вреди на лозята през есента); черен дрозд.

ко̀са, ко̀со, мн. ко̀си, прил. Който е наклонен, полегат (към някаква повърхност), не отвесен. Коси слънчеви лъчи. Кос поглед.
коса
мн. косѝ, ж.
1. Съвкупността от косми по главата на човек. Дълга коса. Руса коса. Момиче с черна коса.
2. Остар. Плитка. Плета си една коса. Плета на две коси.
• Настръхват ми косите. — Разг. Изпитвам ужас.
• Хващаме се за косите. — Разг. Скарваме се остро, влизаме в неразбирателство. Сега се разбират, но след няколко месеца ще се хванат за косите.
• Скубя си косата. — Разг. Изпитвам силна мъка, скръб.

мн. косѝ, ж. Земеделски инструмент, който се състои от извита метална режеща част и дълга дървена дръжка и служи за косене на сено или тревисти растения.
• Онази с косата. — Смъртта.
косар
Диал.
птица кос
косач
мн. коса̀чи, м. Човек, който коси (сено).
косачка
мн. коса̀чки, ж. Машина за косене на сено или на други тревисти растения.
косвен
ко̀свена, ко̀свено, мн. ко̀свени, прил. Непряк, заобиколен, опосредстван. По косвен начин. Косвени доказателства за престъплението.
• Косвен въпрос. — В граматиката — непряк въпрос.
косер
вж. косар
косинус
м., само ед. Спец. В математиката — функция на остър ъгъл в правоъгълен триъгълник, която изразява отношението на прилежащия към него катет към хипотенузата.
коситба
мн. косѝтби, ж.
1. Косене на сено или на други тревисти растения.
2. Времето, когато се коси. Бях в селото по коситба.
косичка
мн. косѝчки, ж. Остар. Тънка плитка от коса. Косата ѝ е сплетена на няколко косички.
коскоджа
прил., неизм. Разг. Твърде, доста голям или твърде, доста много. Коскоджа момиче станало!
коскоджамити
прил., неизм. Разг. Коскоджа. Коскоджамити мъж, пък уйдисва на детския акъл!
космат
косма̀та, косма̀то, мн. косма̀ти, прил. Който е обрасъл с косми; рунтав. Космати гърди. Космати ръце.
космен
вж. косъм
космичен
космѝчна, космѝчно, мн. космѝчни, прил. Космически.
космически
космѝческа, космѝческо, мн. космѝчески, прил.
1. Който се отнася до космоса; световен. Космически явления. Космически мащаб.
2. Който е междупланетен. Космически полет.
3. Прен. Пренебр. Изключително голям. Космически цени. Космически размери.
• Космическа скорост. — Скорост, при която едно тяло се превръща в изкуствен спътник на земята или преодолява земното или слънчевото привличане.
космогоничен
вж. космогония
космогония
ж., само ед. Спец. Учение, дял от астрономията, за произхода на вселената.
прил. космогоничен, космогонѝчна, космогонѝчно, мн. космогонѝчни. Космогонични схващания.
космодрум
мн. космодру̀ми, (два) космодру̀ма, м. Площадка със съоръжения за изстрелване на космически кораби и изкуствени спътници.
космология
ж., само ед. Спец. Дял от астрономията, учение за общите закономерности в устройството на вселената.
космонавт
мн. космона̀вти, м. Човек, който извършва полет в космическото пространство. Летец-космонавт.
прил. космонавтски, космона̀втска, космона̀втско, мн. космона̀втски. Космонавтски костюм.
космонавтика
ж., само ед. Теория и практика на космическите полети. Развита космонавтика. Напреднала космонавтика.
космонавтка
мн. космона̀втки, ж. Жена космонавт.
космонавтски
вж. космонавт
космополит
мн. космополѝти, м.
1. Човек, който поради професията си живее и/или работи в различни страни.
2. Привърженик на космополитизма.
3. Животно или растение, разпространено в цял свят. Мравки космополити.
космополитен
космополѝтна, космополѝтно, мн. космополѝтни, прил.
1. Който се отнася до космополит. Космополитен стил на живот.
2. В който има хора от всички страни, от цял свят. Париж е космополитен град. Космополитно средище.
космополитизъм
м., само ед. Теория, която провъзгласява човека за жител на света за сметка на националната му култура и традиции.
космополитичен
космополитѝчна, космополитѝчно, мн. космополитѝчни, прил.
1. Който се отнася до космополит и космополитизъм. Космополитично съществуване.
2. Който се отнася до цялата земя. Опазването на природата е космополитичен въпрос.
космос
м., само ед.
1. Целият съществуващ свят, вселената.
2. Междупланетното пространство; това, което е извън земята. Полет в космоса.
косопад
мед. вж. алопеция
кост
костта̀, мн. ко̀сти, ж. Твърдо образувание в тялото на човека и животните, съставна част на скелета; кокал. Кост на крака. Кости на риба. Лицеви кости. Черепни кости.
• Мокър до кости. — Напълно мокър.
• Станал е кожа и кости. — Разг. Прекалено слаб.
• Рибена кост. — Фигура, шарка от множество пресичащи се под ъгъл симетрични линии. Бродерия рибена кост.
• Слонова кост. 1. — Костта на бивните на слона, от която се изработват ценни предмети.
2. Изделия от тази кост.
костален
мед. Ребрен, отнасящ се до ребрата.
коствам
ко̀стваш, несв. Имам цена, струвам. Колко коства тази спалня?
коства ми — (ти, му, ѝ, ни, ви, им).
1. Струва като цена, излиза ми, оказва се. Колко ти коства цялата къща?
2. Струва, изразходва (сили, морал, жертви). Колко жертви и разрушения коства на хората тази война! Колко лишения ми коства тази книга!
костелив
костелѝва, костелѝво, мн. костелѝви, прил.
1. Който има много кости. Костелива риба.
2. Който има издадени, изпъкнали кости. Костеливи ръце.
• Костелив орех. 1. — Орех, чиито ядки трудно се изваждат от черупките.
2. Прен. Разг. За човек с труден нрав, който е несговорчив, трудно се съгласява с нещо. Другите са лесни, но не зная него как ще убедиш, той е костелив орех.
костен
ко̀стена, ко̀стено, мн. ко̀стени, прил. Който е направен от кост. Костена дръжка. Костено гребенче.

ко̀стна, ко̀стно, мн. ко̀стни, прил.
1. Който се съдържа в костите или е получен от кости. Костно вещество. Костно брашно.
2. Който се отнася до костите. Костни заболявания.
костенурка
мн. костену̀рки, ж. Вид влечуго с тяло, покрито с костена броня, което се придвижва бавно с четири крака, съществува в много подвидове (сухоземни, морски, блатни) с различни размери, има вкусно месо, а от черупката му се изработват красиви предмети.
• Вървя като костенурка. — Разг. Вървя много бавно.
костилка
мн. костѝлки, ж. Твърдото ядро в някои плодове, в което се намира семката. Мангото има голяма елипсовидна костилка. Кайсиеви костилки.
прил. костилков, костѝлкова, костѝлково, мн. костѝлкови. Костилкови плодове.
костилков
вж. костилка
костница
мн. ко̀стници, ж. Постройка или помещение, в което се пазят кости на много хора, загинали в бой, при геноцид или в други особени случаи. Костницата на връх Столетов.
костувам
ко̀стуваш, несв. Коствам.
костуем
косту̀ема, косту̀емо, мн. косту̀еми, прил.
• Костуема цена. — Цената, образувана от производствените разходи, без печалбата.
костюм
мн. костю̀ми, (два) костю̀ма, м.
1. Комплект горно мъжко или дамско облекло, който се състои от панталон и сако или пола и горна част. Мъжки костюм. Летен костюм. Официален костюм.
2. Кат дрехи, подбрани да се носят заедно или изобщо дрехи. Балетни костюми. Подготвих си карнавален костюм. Националният костюм включва и кърпа за глава или калпак.
• Бански костюм. — Бикини и горна част за жени и гащета за мъже, предназначени за къпане на открито.
костюмирам
костюмѝраш, несв. и св.; Кого. Обличам с костюм (маскараден, театрален и др.).
костюмирам се. — Обличам се с костюм.
косъм
мн. ко̀сми, (два) ко̀съма, м. Рогов нишковиден израстък по кожата на човек или животно. Косата ѝ е черна, тук-там с бели косми. Котешки косми.
прил. космен, ко̀смена, ко̀смено, мн. ко̀смени. Космена покривка.
• Виси на косъм. — В голяма опасност, в критично състояние. Животът му виси на косъм. Печалбата ми виси на косъм.
• Заглаждам косъма. — Разг. Поправям се, след като съм бил болен или много слаб.
• Цепя косъма на две. — Разг. Голям скъперник съм.
кося
косѝш, мин. св. косѝх, мин. прич. косѝл, несв.
1. Какво. Режа с коса от дъно сено или множество от други тревисти растения. Кося трева. Кося люцерна.
2. Прен. Кого, какво. Унищожавам, убивам масово. Болестта косеше старо и младо.
кося се. — Разг. Ядосвам се силно. Не се коси толкова за празни работи!
кота
мн. ко̀ти, ж.
1. Спец. Височина на точка, отчетена от даден хоризонт.
2. Спец. В топографията — цифра, която изразява разликата между две нива при нивелация.
3. Спец. В геодезията — височината на една точка по отношение на основната величина.
4. Спец. В банковото дело — таблица за курсовете на движимите ценности и стоки.
котак
мн. кота̀ци, (два) кота̀ка, м. Котарак.
котана
мн. кота̀ни, ж. Котка.
котангенс
м., само ед. Спец. В тригонометрията — функция на остър ъгъл, която се определя от отношението на прилежащия към този ъгъл катет към срещулежащия катет.
котарак
мн. котара̀ци, (два) котара̀ка, м.
1. Самецът на котката.
2. Прен. Пренебр. Похотлив мъж.
котва
мн. ко̀тви, ж. Тежко метално приспособление с извити остри краища, окачено на верига, което се забива на дъното и задържа плавателен съд на определеното място. Котвата цопна тежко във водата. Корабът пусна котва на пристанището.
същ. умал. котвичка, мн. ко̀твички, ж. На шапката му има котвичка. Медальон с котвичка.
• Пускам котва (някъде). — Прен. Спирам за дълго.
• Вдигам котва. — Прен. Отпътувам, отивам си, изоставям (място, човек). Той вдигна котва и тя остана сама.
котвичка
вж. котва
коте
мн. ко̀тета, ср. Малкото на котка. Котката роди две котета.
същ. умал. котенце, мн. ко̀тенца, ср.
котел
мн. котлѝ, (два) котѐла, м.
1. Голям меден домашен съд с разширено дъно и дръжка отгоре за носене и топлене на вода.
2. Закрит съд за превръщане на водата в пара — парен котел.
същ. умал. котле, мн. котлѐта, ср.
прил. котелен, котѐлна, котѐлно, мн. котѐлни. Котелно помещение.
котелен
вж. котел
котенце
вж. коте
котериен
вж. котерия
котерия
мн. котѐрии, ж. Група от лица, които се стремят да използват държавната власт за лични облаги.
прил. котериен, котерѝйна, котерѝйно, мн. котерѝйни. Котерийни борби.
котешки
вж. котка
котило
мн. котѝла, ср.
1. Всички животни от едно раждане. Тези котета са от едно котило. В първото котило имаше три кученца.
2. Място, където свободно се въдят животни; леговище. Тук е котилото на змиите. Открих едно котило на котки зад къщата.
3. Прен. Пренебр. Свърталище, бърлога, развъдник за вредни насекоми или за човешки пороци. Блатото е котилото на комарите. Тук било котилото на крадците.
котирам
котѝраш, несв. и св.; Какво. Определям борсовата цена на ценни книжа, стоки и др.
котирам се. 1. — Имам цена на борсата.
2. Търся се на борсата.
3. Прен. Имам оценка в някакво отношение. Котирам се високо. Не се котирам.
същ. котиране, ср.
котиране
Банков термин: 1) установяване на цената(курса) на ценни книжа, стоки, която се образува на борсата; 2) официална публикация на борсовите курсове на ценните книжа, чуждата валута, стоките.
котировка
мн. котиро̀вки, ж. Котиране.
Цена (валутен курс, лихвен процент) на стоки, които се обявяват на продавача или на купувача, и те са готови да продават или купуват.
Обикновено е относително бързо променяща се цена, например фондова борса.
1. Пряка котировка - количеството национална валута за една единица чужда валута. В повечето страни курсовете на чуждестранните валути се изразяват в национална валута. Това е така наречената система за преки котировки.
Като пример в Германия един долар USA ($) ще бъде приравнен към определено количество германски марки ФРГ (DM), а в Ню-Йорк една германска марка ще бъде приравнена към определено количество центове (или долари , ако курсът на марката бъде достатъчно висок). Сега вече в страните от Еврозоната говорим за евро (EUR).
2. Обратна котировка – количеството чужда валута за единица национална валута.
котка
мн. ко̀тки, ж.
1. Домашен бозайник с вид на малък тигър и с инстинкт да лови мишки. Котката мяука. Котката ближе козината си.
2. Прен. Приспособления с железни шипове за катерене по електрически стълбове, по стръмни места. Надявам котките на краката си.
прил. котешки, ко̀тешка, ко̀тешко, мн. ко̀тешки. Котешка опашка. Котешки стъпки. Котешки очи.
• Минава/мине ми котка път. — Срещам спънка в някаква работа.
• Като куче и котка (се разбират). — Никак не се разбират, карат се.
коткам
ко̀ткаш, несв.; Кого.
1. Лаская, държа се преднамерено любезно с някого. Котка шефа си, прави му кафе, поднася му цигара. Коткат го с пари. Коткам мъжа си.
2. Приласкавам, привличам, сплотявам около себе си. Котка синовете си и те го слушат.
котле
вж. котел
котлен
ко̀тлена, ко̀тлено, мн. ко̀тлени, прил.
• Котлен камък. — Калциеви и магнезиеви сулфати и карбонати, които се отлагат от водата по стените на съдове, по нагреватели и др.
котлет
мн. котлѐти, (два) котлѐта, м.
1. Печена пържола с ребро.
2. Месото, от което се прави тази пържола. Купих два килограма котлети.
котловина
мн. котловинѝ, ж. Ниско поле между планински възвишения. Селото се намира в котловина.
прил. котловинен, котловѝнна, котловѝнно, мн. котловѝнни. Котловинен район.
котловинен
вж. котловина
котлон
мн. котло̀ни, (два) котло̀на, м.
1. Преносим домакински нагревателен уред за приготвяне на храна. Електрически котлон. Газов котлон. Готвя на котлон.
2. Разг. Нагряваща се плоча на електрическа печка. Имам печка с три котлона.
същ. умал. котлонче, мн. котло̀нчета, ср.
котлонче
вж. котлон
котора
мн. ко̀тори, ж. Пренебр. Тясно, малко помещение. Свинска котора. Живеят в две котори.
същ. умал. которка, мн. ко̀торки, ж.
которка
вж. котора
котя
ко̀тиш, мин. св. ко̀тих и котѝх, мин. прич. ко̀тил и котѝл, несв. За котка — раждам котета. Котката коти всяка година по три котенца.
котя се. — Раждам котета; котя.
кофа
мн. ко̀фи, ж. Ламаринен или пластмасов цилиндричен съд за носене или за вадене на вода от кладенец.
същ. умал. кофичка, мн. ко̀фички, ж. Детска кофичка за игра. Кофичка с кисело мляко. Кофичка сладолед.
кофар
мн. кофа̀ри, (два) кофа̀ра, м. Катинар.
кофеин
м., само ед. Възбуждащо вещество, което се съдържа в зърната на кафето и в листата на чая и се използва в медицината.
прил. кофеинов, кофеѝнова, кофеѝново, мн. кофеѝнови.
кофеинов
вж. кофеин
кофичка
вж. кофа
кофраж
мн. кофра̀жи, (два) кофра̀жа, м. Куха дървена конструкция, в която се излива бетон, за да се втвърди в желаната форма. Правя кофраж.
кофражист
мн. кофражѝсти, м. Работник специалист по изработване на кофраж.
кохезия
ж., само ед. Спец. Сила на привличане, на сцепление между молекулите на едно вещество.
кохерентно
вж. кохерентен
кохеренция
Взаимна свързаност.
кохорта
мн. кохо̀рти, ж. Група от хора, обединени от лидер, действащи заедно за свои интереси с нечестни средства. Кохортата на главния прокурор.
коцкар
ко̀цкарят, ко̀цкаря, мн. ко̀цкари, м. Разг. Мъж, който обича да ухажва жените; женкар, прелъстител. Възрастен е, но е голям коцкар.
прил. коцкарски, ко̀цкарска, ко̀цкарско, мн. ко̀цкарски. Коцкарски маниер.
коцкарски
вж. коцкар
коч
ко̀чът, ко̀ча, мн. ко̀чове, (два) ко̀ча, м.
1. Нескопен овен.
2. Прен. Разг. Пренебр. Стар ерген, който задиря млади момичета.
коча
мн. кочѝ, ж. В религиозните ритуали — блюдо от варено и отцедено жито, оформено и украсено със захар и орехови ядки, което се поднася на погребение или на панихида. Правя коча.
кочан
мн. коча̀ни, (два) коча̀на, м.
1. Плодът на царевицата — със зърната или без тях. Един кочан царевица. Сухите кочани не се изхвърлят.
2. Вътрешната твърда част на зелка, която се изхвърля.
3. Зелка зеле. Купих два кочана зеле.

мн. коча̀ни, (два) коча̀на, м.
1. Тесте от свързани в единия край разписки или билети.
2. Частта от такова тесте, останала след откъсване на всички разписки или билети.
кочина
мн. ко̀чини, ж.
1. Помещение за отглеждане на прасе. Правя кочина от дъски.
2. Прен. Пренебр. Тясно, мръсно или бедно помещение/жилище. Не ми се живее в тази кочина.
• Като (в) кочина. — Мръсно. У тях е като кочина.
кочия
мн. кочѝи, ж. Колесница, кола (често в приказките). Златна кочия.
кочияш
мн. кочия̀ши, м. Човек, който кара колесница, файтон.
кош
ко̀шът, ко̀ша, мн. ко̀шове, (два) ко̀ша, м.
1. Изплетен от пръчки съд с различна големина и форма. Кош за слама. Кош за пране. Кош за бебе.
2. Допълнение към мотоциклет, където сяда пътникът. Мотор с кош.
3. В баскетбола — обръч с мрежа, поставен на специална височина, както и точка за вкарана топка. Вкарвам два коша. Топката не влезе в коша.
същ. умал. кошче, мн. ко̀шчета, ср. Кошче за боклук.
• Гръден кош. — Телесна кухина, в която са поместени белите дробове и сърцето.
кошара
мн. коша̀ри, ж.
1. Заградено място, понякога с навес и плътна ограда, за овце; агъ̀л. Прибирам овцете в кошарата.
2. Разг. Легло за бебе или малко дете с ограда от дъски.
кошер
мн. ко̀шери, (два) ко̀шера, м.
1. Специален сандък или островърх кош, предназначен за жилище на семейство от пчели.
2. Прен. Семейство пчели. Имам пет кошера пчели.
• Като в кошер. — Шумно, с шум.
кошмар
мн. кошма̀ри, (два) кошма̀ра, м.
1. Ужасно, мъчително, повтарящо се съновидение. Цяла нощ сънувах кошмари.
2. Мъчителни, тягостни, отвратителни мисли или преживелици. Работата там беше истински кошмар. Прекарвам кошмар.
прил. кошмарен, кошма̀рна, кошма̀рно, мн. кошма̀рни. Кошмарни дни.
кошмарен
вж. кошмар
кошница
мн. ко̀шници, ж. Изплетен от пръчки или дървени ленти съд, с дръжка отгоре. Кошница с грозде. Напълвам кошницата с праскови.
същ. умал. кошничка, мн. ко̀шнички, ж.
• Изплитам/изплета си кошницата. — Разг. Хитро уреждам работите си.
кошничка
вж. кошница
кошум
Диал.
ремъци за впрягане
кошута
мн. кошу̀ти, ж. Женската на елен.
кошче
вж. кош
кощрява
ж., само ед. Плевел с грапави листа и бодливи класове, които се забиват по дрехите, когато са сухи, и дразнят кожата. Не мога да си изчистя чорапите от кощрявата.
кощунствам
кощу̀нстваш, несв. Проявявам кощунство.
кощунство
мн. кощу̀нства, ср.
1. Гавра, подигравка с нещо свято.
2. Постъпка, която представлява подигравка с нещо свято. Кощунство над паметника на загиналите през войните.
кощунствувам
кощу̀нствуваш, несв. Кощунствам.
крава
мн. кра̀ви, ж.
1. Едро домашно тревопасно животно с рога, самка на бика, което дава мляко и месо. Млечна крава. Пъстра крава. Крава с теле.
2. Прен. Разг. Пренебр. Едра и/или глупава жена.
същ. умал. кравичка, мн. кра̀вички, ж.
• Дойна крава. — Прен. Разг. Човек, от когото могат да се получат материални облаги.
• Божа кравичка. — Твърдокрило насекомо с продълговато тяло, червени горни крилца с черни надлъжни ивици — символ на доброта и кротост. Не се прави на божа кравичка!
кравай
крава̀ят, крава̀я, мн. крава̀и, (два) крава̀я, м. Кръгъл обреден хляб с дупка в средата.
същ. умал. кравайче, мн. крава̀йчета, ср. За закуска изядох едно кравайче.
кравайче
вж. кравай
кравар
крава̀рят, крава̀ря, мн. крава̀ри, м. Мъж, който се грижи за няколко или за много крави.
краварка
мн. крава̀рки, ж. Жена, която се грижи за крави.
краварник
мн. крава̀рници, (два) крава̀рника, м. Помещение, оборудвано за отглеждане на крави.
кравеферма
мн. кравефѐрми, ж. Ферма за крави. Работи в кравефермата.
кравешки
кра̀вешка, кра̀вешко, мн. кра̀вешки, прил. Разг. Крави. Кравешки тор.
крави
кра̀вя, кра̀ве, мн. кра̀ви, прил.
1. Който е добит от крава. Краве сирене.
2. Който се отнася до крава. Крави рога. Кравя кожа.
кравичка
вж. крава
крада
крадѐш, мин. св. кра̀дох, мин. прич. крал, несв.
1. Какво. Тайно присвоявам нещо чуждо. Крада пари. Крада скъпоценности. Крада картини.
2. Остар. Кого. Отвличам мома, с нейно или без нейно съгласие, за да се оженя за нея.
3. За идеи, възгледи, теория — присвоявам и представям за свои. Крада открития във физиката.
прил. краден, кра̀дена, кра̀дено, мн. кра̀дени.
същ. крадене, ср.
краден
вж. крада
крадене
вж. крада
крадец
мн. крадцѝ, м. Човек, който краде. Крадци обрали една банка.
крадешката
нареч. Крадешком.
крадешком
нареч. Тихо и тайно като при кражба. Влязох в стаята крадешком.
крадла
мн. кра̀дли, ж. Жена, която е склонна да краде на дребно.
крадлив
крадлѝва, крадлѝво, мн. крадлѝви, прил.
1. Който е склонен към кражби. Крадлива жена. Крадливата сврака.
2. Който е тих, таен, като при кражба. Крадлив жест. Крадливи стъпки.
крадльо
мн. кра̀дльовци, м. Мъж, който е склонен да краде на дребно. Той е голям крадльо.
краезнание
ср., само ед. Наука, която се занимава със събиране и обобщаване на исторически, географски, фолклорни, етнографски данни за отделните краища в една страна. Развито краезнание.
краен
кра̀йна, кра̀йно, мн. кра̀йни, прил.
1. Който се намира в края (на множество подредени предмети). Крайната къща на селото. Краен квартал. Крайно място.
2. Който е пределен, последен, окончателен. До краен предел. Краен срок. Краен резултат.
3. Прен. Който е в пределна, изключително силна проява. Крайна нужда. Краен егоист.
4. Който е ограничен по брой, може да се преброи. Краен брой.
5. Който е последният възможен. Крайно време. Крайни мерки. В краен случай.
• Крайно число. — Спец. В математиката — число, което може да се дели без остатък.
• В крайна сметка. — В последна сметка.
краесловен
краесло̀вна, краесло̀вно, мн. краесло̀вни, прил. Спец. В езикознанието — с който завършва думата. Краесловна гласна.
краеъгълен
краеъ̀гълна, краеъ̀гълно, мн. краеъ̀гълни, прил.
• Краеъгълен камък. — Основен, най-важен (въпрос, проблем и др.).
кражба
мн. кра̀жби, ж.
1. Крадене. Извършвам кражба. Има няколко кражби зад гърба си.
2. Нещо, което е откраднато. Тук крият кражбите. Продават кражбите.
край
кра̀ят, кра̀я, мн. кра̀ища, (два) кра̀я, м.
1. Предел, място, където нещо свършва. Краят на гората. Това е краят на селото. В края на масата. Краищата на роклята.
2. Само ед. Последен момент или период от протичане на нещо. Краят на есента. Изпитаха го в края на часа.
3. Прен. Само ед. Предел, свършек. Това е краят на силите ми. Краят на парите ми. Край на мъките. Край на любовта.
5. Прен. Само ед. Изход, развръзка. Какъв ли край ще има всичко това? Гибелен край. Щастлив край. Внезапен край.
6. Прен. Само ед. Смърт. Краят ѝ дойде на 80 години.
същ. умал. крайче, мн. кра̀йчета, ср. (в 1 знач.). Крайчето на баницата. Крайчето на масата.
• В края на краищата. — Накрая, в последна сметка.
• Обръщам/обърна дебелия край. — Разг. Започвам да се държа строго.
• От край време. — От началото на нещо, от много отдавна.
• Пускам/пусна му края. — Разг. Преставам да се грижа много, да следя строго.

кра̀ят, кра̀я, мн. кра̀ища, (два) кра̀я, м. Област, район. Не съм от този край. Ще се завърна в моя край. Планински край.
• Роден край. 1. — Област, в която съм роден.
2. Родна страна.

предлог. 1. Означава положение по протежение на, отстрани на нещо, около нещо. Край пощата има магазини. Край града няма химически предприятия.
2. Означава движение отстрани, по протежение на някого или нещо; покрай. Вървя край реката. Минах край него.
3. Прен. Означава, че нещо се извършва наред с друго нещо; заедно, около. Край работата ще свърша и някои лични неща.
4. Прен. Означава, че някой прави нещо заедно с друг, около или заради друг; покрай. Край него и аз научавам нови неща. Край мене се лишава и тя.
край-
Първа съставна част на думи със значение покрай, около, напр. крайградски, крайморски, крайпътен, крайречен и др.
крайбрежие
мн. крайбрѐжия, ср. Ивицата земя по протежение на морски (или на речен) бряг. Черноморско крайбрежие.
крайграничен
крайгранѝчна, крайгранѝчно, мн. крайгранѝчни, прил. Който се намира близо до границата. Крайгранично село.
крайник
мн. кра̀йници, (два) кра̀йника, м. Крак у животните и крак или ръка у човека.
• Горен крайник. — Ръка.
• Долен крайник. — Крак.
крайност
крайността̀, мн. кра̀йности, ж.
1. Само ед. Крайна степен. Изтощена съм до крайност.
2. Прекомерна проява на нещо, крайна постъпка. Стигам до крайности. Когато се напие, стига до крайности. От една крайност до друга.
• Изпадам в крайност. — В реакции или постъпки стигам до последна, крайна степен на проява. Скарали се и той изпаднал в крайност.
крайче
вж. край
крайщник
мн. кра̀йщници, (два) кра̀йщника, м. Парче от края на хляб.
крайъгълен
крайъ̀гълна, крайъ̀гълно, мн. крайъ̀гълни, прил. Краеъгълен.
крак
кракъ̀т, крака̀, мн. крака̀, (два) кра̀ка[[]], м.
1. Всеки един от двата долни крайника у човека или всеки от крайниците у животните. Дълги крака. Ритам с крак. Котката подгъна крака и седна.
2. Опорна част на мебел, на апарат и др. Краката на масата са струговани. Масичка с един крак.
същ. умал. краче, мн. крачѐта, ср. Краче на гъба. Краче на шевна машина.
прил. крачен, кра̀чна, кра̀чно, мн. кра̀чни. Крачна шевна машина.
• Вдигам на крак. — Организирам за работа или за някаква борба, действие.
• Вдигам на крака. — Успявам да излекувам.
• В крак с времето. — Приемам новото, не изоставам.
• Едва се държа на краката си. — Много съм уморен или болен.
• Изкарвам на крака. — Боледувам, без да лежа.
• Слагам крак — (на някого). 1. Спъвам някого.
2. Прен. Попречвам, създавам спънка.
• На четири крака. — Пълзешком, с лазене.
крал
кра̀лят, кра̀ля, мн. кралѐ, м.
1. Титла на монарх, както и лицето, което я носи.
2. Прен. Едър собственик, първи в някой отрасъл на промишлеността или търговията. Крал на автомобилите.
3. Прен. Най-изявен представител в някоя област или дейност. Кралят на рокмузиката. Крал на фокусите.
прил. кралски, кра̀лска, кра̀лско, мн. кра̀лски. Кралски дворец. Кралски живот. Кралски обяд.
кралица
мн. кралѝци, ж.
1. Владетелка в монархическа страна. Английската кралица.
2. Съпруга на крал.
3. Прен. Най-изявена в някоя област жена, най-красива жена, най-красиво цвете и др. Кралица на модата. Кралица на високия скок. Розата е кралица на цветята.
кралски
вж. крал
кралство
мн. кра̀лства, ср. Държава начело с крал.
крамола
мн. крамолѝ, ж. Остар. Голяма, шумна свада; караница.
кран
кра̀нът, кра̀на, мн. кра̀нове, (два) кра̀на, м. Устройство за пускане и спиране на течност или газ от резервоар/тръбопровод. Завъртам крана. Отварям крана. Затварям крана.
същ. умал. кранче, мн. кра̀нчета, ср.

кра̀нът, кра̀на, мн. кра̀нове, (два) кра̀на, м. Машина за повдигане и преместване на товари; товароподемна машина. Кранът разтоварва парахода.
краниален
мед. 1. Черепен, отнасящ се до черепа.
2. Разположен откъм главата, по посока на главата.
краниопаг
мед. Близнаци, които са свързани в областта на главата.
краниотабес
мед. Омекване на тилната и париеталните кости поради нарушена остеогенеза и минерализация на костите. Представлява ранен признак на рахит у малките деца, но не е специфичен белег, защото може да се срещне и при здрави кърмачета.
кранта
мн. кра̀нти, ж.
1. Дръглив, мършав кон.
2. Прен. Пренебр. Висока, мършава и бавна жена.
кранче
вж. кран
красавец
мн. краса̀вци, м. Красив или най-красив мъж, мъжко животно или предмет. Този кон е истински красавец.
красавица
мн. краса̀вици, ж. Красива или най-красива жена, женско животно или красив предмет. Това е красавицата на вазите, които произвеждаме.
красив
красѝва, красѝво, мн. красѝви, прил.
1. Който доставя наслада на погледа, на слуха; приятен, хармоничен. Красива рокля. Красива жена. Красива мелодия. Красив танц.
2. Който е благороден, изискан, хармоничен. Красива постъпка. Красиви отношения. Красиви обноски.
3. Прен. Ефектен, външно привлекателен, но неистински, лъжовен. Красиви думи. Красиви обещания.
краска
мн. кра̀ски, ж.
1. Цвят, багра, тон. Гората е обагрена в най-различни краски. Южни краски.
2. Прен. Само мн. Тонове, колорит. Представих случката в най-мрачни краски. Представя си бъдещето в светли краски.
краснопис
м., само ед. Красиво писане.
красноречив
красноречѝва, красноречѝво, мн. красноречѝви, прил.
1. Който притежава красноречие. Красноречив оратор.
2. Прен. Който е ясен, ясно свидетелстващ за нещо. Красноречив поглед. Красноречив жест. Красноречив случай. Красноречив пример.
красноречие
ср., само ед. Способност да се говори красиво и ясно; ораторско изкуство. Надарен с красноречие. Владее красноречието на добър адвокат.
красота
мн. красотѝ, ж.
1. Само ед. Качество на красив. Красотата на природата. Мъжка красота. Душевна красота.
2. Красиви места, красиви предмети. Голяма красота. Много красота. Красотите на природата. Женски красоти. На изложбата се нагледах на красоти.
краста
ж., само ед.
1. Заразно кожно заболяване по човека и животните, причинено от кърлеж, паразитиращ в роговия слой на кожата, което е придружено със силен сърбеж.
2. Прен. Разг. Пренебр. Лош навик, увлечение, от което е трудно да се откажеш. Пушенето е голяма краста. Играта на карти е голяма краста.
прил. крастав, кра̀става, краста̀во, мн. кра̀стави.
• Чеша се като крастав. — Разг. Чеша се силно.
• Начесвам крастата си. — Разг. Удовлетворявам навика си.
• Крастава жаба. — Род сухоземни жаби с издутини и отровна слуз по тялото.
крастав
вж. краста
краставица
мн. кра̀ставици, ж. Градинско растение, зеленчук със зелени, продълговати плодове, както и самият плод. Салата от краставици. Кисела краставица.
същ. умал. краставичка, мн. кра̀ставички, ж.
прил. краставичен, кра̀ставична, кра̀ставично, мн. кра̀ставични. Краставичен сок.
краставичен
вж. краставица
краставичка
вж. краставица
крася
красѝш, мин. св. красѝх, мин. прич. красѝл, несв.
1. Какво. Правя да изглежда красив; украсявам, кича. Крася стаята с цветя.
2. Кого, какво. Придавам красота, разкрасявам. Килимът краси стаята. Тази рокля я краси с цветовете си. Усмивката я краси.
кратен
кра̀тна, кра̀тно, мн. кра̀тни, прил. Спец. В математиката — число, което може да се дели без остатък на друго число. Десет е кратно на две.
същ. кратност, кратността̀, ж.
кратер
мн. кра̀тери, (два) кра̀тера, м.
1. Конусовидна вдлъбнатина на върха на вулкан, през която се изхвърля лавата.
2. Конусовидна дупка в земята, издълбана от избухнала бомба или от паднало със сила тяло. Разбилият се самолет направил голям кратер.
кратковременен
кратковрѐменна, кратковрѐменно, мн. кратковрѐменни, прил. Който трае кратко време. Кратковременен престой.
краткосрочен
краткосро̀чна, краткосро̀чно, мн. краткосро̀чни, прил. Който се осъществява в кратък срок или е предоставен за кратък срок. Краткосрочна командировка. Краткосрочни курсове. Краткосрочен заем.
краткост
вж. кратък
краткотраен
краткотра̀йна, краткотра̀йно, мн. краткотра̀йни, прил. Който трае кратко. Краткотрайна операция.
кратност
вж. кратен
кратуна
мн. крату̀ни, ж.
1. Растение от рода на тиквите с кух кръгъл плод с удължена опашка.
2. Остар. Сухият плод на това растение, изрязан в единия край и използван за гребване на течности. Една кратуна вода.
3. Прен. Разг. Пренебр. Глава на човек. Нямаш глава, а празна кратуна.
същ. умал. кратунка, мн. крату̀нки, ж.
кратунка
вж. кратуна
кратък
кра̀тка, кра̀тко, мн. кра̀тки, прил.
1. Който е непродължителен, малък по време. Кратък разговор. Кратко пътуване.
2. Който е сбит, накратко изложен. Кратък курс.
3. За разстояние — което е късо, неголямо. Кратко разстояние. Кратък път.
същ. краткост, краткостта̀, ж.
крах
кра̀хът, кра̀ха, само ед., м.
1. Разорение, банкрут, фалит. Крахът на икономиката.
2. Пълен неуспех, катастрофа, провал. Крах на плановете. Крах на идеите. Крах на делото. Претърпявам крах.
крача
кра̀чиш, мин. св. кра̀чих и крачѝх, мин. прич. кра̀чил и крачѝл, несв.
1. Правя крачки, вървя с по-едри, отчетливи крачки. Полицаят крачи бавно по улицата.
2. Прен. Вървя; разхождам се, мотая се. Накъде крачиш? Цял ден крачи по улицата.
крача се. — Разг.
1. Разкрачвам се. Защо се крачиш по стола, ще го счупиш.
2. Вървя с разкрачени крака. Пиян е, затова се крачи, като върви.
краче
вж. крак
крачен
вж. крак
крачка
мн. кра̀чки, ж.
1. Разстоянието при едно преместване на крака; стъпка. Направи една крачка напред. Голяма крачка.
2. Прен. Начин на вървене, който издава настроение, дух. Вървя с бодра крачка. Твърда крачка.
3. Прен. Постъпка, решение, промяна. Направих важна крачка в живота си. Женитбата е решаваща крачка в живота.
• Крачка напред. — Напредък. Това е крачка напред в кариерата му.
• Крачка по крачка. — Постепенно.
• На всяка крачка. — Много често. На всяка крачка ми трябват пари.
крачол
мн. кра̀чоли, (два) кра̀чола, м. Долната част на панталони или гащи, която покрива крака. Намокрих си крачолите в дъжда. Къси крачоли. Подгъвам си крачолите.
креатура
мн. креату̀ри, ж. Незначителна, жалка личност, издигнала се чрез чуждо покровителство или по стечение на обстоятелствата.
креационизъм
Религиозно-философско учение за сътворението на света, на живата и неживата природа като единен творчески акт.
креват
мн. крева̀ти, (два) крева̀та, м. Разг. Легло.
същ. умал. креватче, мн. крева̀тчета, ср.
креватче
вж. креват
креда
ж., само ед.
1. Бял ронлив минерал, от който се прави тебешир.
2. Молив или прах от въглен за рисуване.
3. Тебеширена цветна плочка за чертаене върху плат при кроене.
кредит
мн. крѐдити, (два) крѐдита, м.
1. Спец. Само ед. Икономически отношения, които възникват при предоставяне на стойност от едни лица, банки или държави на други за временно ползване със срок за връщане, обикн. срещу лихва. Вземам на кредит. Отпускам пари на кредит. Откривам кредит на някого.
2. Самите средства, отпуснати по този начин. Взех кредит от един милион.
3. Прен. Само ед. Доверие, авторитет на някого сред обществото. Политически кредит.
4. Спец. Само ед. В банковото дело — дясната страна на сметководна книга, в която се вписват сумите, постъпили за сметка на клиента.
прил. кредитен, крѐдитна, крѐдитно, мн. крѐдитни. Кредитна система. Кредитна сума.
кредитен
вж. кредит
кредитирам
кредитѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Предоставям кредит (във 2 знач.). Кредитирам образованието. Кредитирам строителството.
същ. кредитиране, ср.
кредитиране
вж. кредитирам
кредитор
мн. кредѝтори, м. Този, който предоставя на някого кредит. Кредиторите не искат да чакат повече.
прил. кредиторски, кредѝторска, кредѝторско, мн. кредѝторски.
кредиторка
мн. кредѝторки, ж. Тази, която предоставя на някого кредит. Банка кредиторка.
кредиторски
вж. кредитор
кредитоспособнос
Банков термин: състояние, което изразява способността на клиента на банката да върне получения заем според условията на сключения договор.
кредитоспособност
Банков термин: състояние, което изразява способността на клиента на банката да върне получения заем според условията на сключения договор.
кредо
ср., само ед. Принципи, верую. Творческо кредо. Моето кредо.
крек
крѐкът, крѐка, само ед., м. Евтин кокаин за пушене, раздаван безплатно за привличане на младежи.
крекинг
м., само ед. Преработване на нефт и тежки нефтени продукти за получаване на бензин.
крекна
крѐкнеш, мин. св. крѐкнах, мин. прич. крѐкнал, св. — вж. кряквам.
крем
крѐмът, крѐма, мн. крѐмове, (два) крѐма, м.
1. Само ед. Варена сладка гъста каша за ядене от разбити яйца, мляко, нишесте с шоколад, плодове и др. Крем какао. Крем ванилия.
2. Само ед. Козметично мазило. Нощен крем. Хидратантен крем. Крем за ръце.
3. Порция или кутийка от сладката каша или козметичното мазило.
4. Всяка гъста еднородна каша за мазане (в медицината и др.).
5. Цветето крин.
кремав
крѐмава, крѐмаво, мн. крѐмави, прил. Който има лек портокалов цвят. Кремави пердета. Кремава рокля.
кремастер
мед. Мускул, който съдържа мускулни влакна, изтлачени от напречния и вътрешния кос коремен мускул. Намира се между външната и вътрешната семенна обвивка. Играе роля в регулацията на температурата на семенника (тестиса) като отдалечава или приближава скротума до тялото.
крематориум
мн. кремато̀риуми, (два) кремато̀риума, м. Сграда за кремация.
кремация
ж., само ед. Изгаряне на трупове в специална пещ.
прил. кремацио̀нен, кремацио̀нна, кремацио̀нно, мн. кремацио̀нни.
кремирам
кремѝраш, несв. и св.; Кого, какво. Подлагам на кремация.
кремък
м., само ед.
1. Много твърд минерал, кварц, от който при удар изхвърчат искри.
2. Парче от този минерал.
прил. кремъчен, крѐмъчна, крѐмъчно, мн. крѐмъчни.
• Като кремък. — Много твърд (човек, характер).
кремъчен
вж. кремък
кренвирш
мн. крѐнвирши, (два) крѐнвирша, м. Тънък и къс варен колбас от ситно смляно като каша месо. Кренвирши с горчица.
креп
крѐпът, крѐпа, само ед., м.
1. Вълнен или копринен плат с грапава повърхност.
2. Черен плат, както и лента или парче от него, използвани за символ на траур.
крепиран
крепѝрана, крепѝрано, мн. крепѝрани, прил. Който е набран, набърчен. Крепирана хартия за украса.
крепитация
мед. Допълнителен дихателен шум, който се образува в алвеолите. Представлява нежен пукот, наподобяващ шума, образуван при триене на косми близо до ухото. Чува се при аускултация на белите дробове при крупозна пневмония, белодробен оток, белодробен инфаркт и др.
крепко
вж. крепък
крепна
крѐпнеш, мин. св. крѐпнах и крепна̀х, мин. прич. крѐпнал и крепна̀л, несв. Ставам по-силен, по-здрав, по-як, по-издръжлив физически и/или психически; укрепвам. Момчето растеше и крепнеше от добрата храна и чистия въздух.
крепон
м., само ед. Вид мек памучен плат с набрана, неравна повърхност. Нощница от крепон.
крепост
крепостта̀, мн. крѐпости, ж.
1. Укрепено с яки стени, ровове и други съоръжения населено място. Труднодостъпна крепост. Превземам крепостта. Предавам крепостта отвътре.
2. Укрепена сграда или комплекс от сгради.
3. Прен. Там, където нещо се пази, охранява сигурно; защитено място. Манастирите са крепост на българската книжнина и българския дух. Крепост на мракобесието. Моят дом — моята крепост.
4. Прен. Нещо, което е труднопревземаемо, труднопостижимо. Превземам крепостта на сърцето ѝ. Крепостта на науката.
крепостен
крѐпостна, крѐпостно, мн. крѐпостни, прил.
1. Който се отнася до крепост. Крепостни стени.
2. Който е свързан с крепостничество. Крепостни селяни. Крепостна зависимост.
• Крепостно право. — ист. Права на владетеля на земя да разполага със свободата, труда и имуществото на принадлежащите му селяни.
• Крепостен селянин. — ист. Селянин, който се намира в зависимост според крепостното право.
крепостник
мн. крѐпостници, м. Истор. Крепостен селянин.
крепостничество
ср., само ед. Истор. Обществен строй, основан на крепостното право.
крепостничка
мн. крѐпостнички, ж. Истор. Жена крепостник.
крепък
крѐпка, крѐпко, мн. крѐпки, прил.
1. Който е физически здрав, як, силен. Крепко тяло. Крепки ръце. Крепка прегръдка.
2. Който е духовно здрав, силен; който може да поддържа, да подкрепя. Крепък дух. Крепки думи. Крепко рамо.
нареч. крепко. Засмя се крепко.
крепя
крепѝш, мин. св. крепѝх, мин. прич. крепѝл, несв.
1. Какво. Държа здраво, подпирам. Колоните крепят къщата.
2. Кого, какво. Придържам да не падне; внимателно прикрепям. Крепеше огромния денк с багаж на коленете си. Носи детето и го крепи да не се събуди.
3. Прен. Кого, какво. Поддържам, оказвам помощ; подкрепям. Крепи я с пари. Една специалност крепи университета. Лекарствата я крепят.
4. Прен. Кого. Окуражавам, вдъхвам сили. Любовта към децата я крепи. Амбицията го крепи. Надеждата крепи човека.
крепя се. 1. — Придържам се, задържам се да не падна; подпирам се. Едва се крепи на краката си. Крепи се с бастун и върви.
2. Прен. Разг. Поддържам се физически или духовно, имам още сили. Крепя се с лекарства. Крепя се още, работя.
креслив
креслѝва, креслѝво, мн. креслѝви, прил.
1. Който е пронизителен, неприятно рязък за слуха. Креслив глас.
2. Който е склонен да крещи, да говори високо, да избухва. Креслив човек. Кресливи съседи.
кресло
мн. кресла̀, ср.
1. Широк, удобен, обикн. тапициран стол с облегалки за ръцете. Кожено кресло. Потъвам в креслото.
2. Прен. Висок пост, място, длъжност. Министерско кресло. Бори се за президентското кресло.
3. Прен. Брой места в кабинет, в министерски съвет. Ще дадат две кресла на демократическата партия. Едно кресло остава незаето.
кресна
крѐснеш, мин. св. крѐснах, мин. прич. крѐснал, св. — вж. крясвам.
кретам
крѐташ, несв.
1. Вървя, движа се бавно, с усилие; клатя се. Стара е, едва крета, но върви.
2. Прен. Карам трудно съществуване, едва се крепя, държа (поради болест, материални затруднения, лоши отношения). Едва кретам с лекарства. Кретаме с една заплата. Семейството им едва крета, никак не се разбират.
3. Прен. Бавно и трудно напредвам в някаква работа.
същ. кретане, ср.
кретане
вж. кретам
кретен
мн. кретѐни, м.
1. Спец. В медицината — човек, болен от кретенизъм.
2. Прен. Глупав човек, некадърен човек. Той е голям кретен. Политически кретен.
кретенизъм
м., само ед.
1. Спец. В медицината — умствена и физическа недоразвитост вследствие от атрофия на щитовидната жлеза.
2. Прен. Глупост, некадърност.
крехкост
вж. крехък
крехък
крѐхка, крѐхко, мн. крѐхки, прил.
1. Който е чуплив, трошлив. Кристалното стъкло е много крехко. Крехко стъбло. Крехко цвете.
2. Прен. Който е нежен, слаб, неустойчив. Крехка фигура. Крехко здраве. Крехки знания.
3. За месо, плодове, зеленчуци — който не е жилав, твърд.
• Крехка възраст. — Ранна възраст — детство, ранна младост.
същ. крехкост, крехкостта̀, ж.
кречетало
мн. кречета̀ла, ср.
1. ист. Дъсчица, която се удря във воденичен камък и разклаща коша, за да пада зърното между камъните.
2. Детска играчка, която издава шум като воденичната дъсчица.
3. Прен. Разг. Човек, който говори много.
крещене
вж. крещя
крещя
крещѝш, мин. св. крещя̀х, мин. прич. крещя̀л, несв.
1. Надавам, издавам силен вик, крясък. Птиците крещят. Децата крещят.
2. Говоря с много висок глас, викам. Винаги крещи по телефона. Мъжът ѝ е глух и е свикнала да крещи.
3. Прен. Карам се. По цял ден крещят вкъщи.
същ. крещене, ср.
крещящ
крещя̀ща, крещя̀що, мн. крещя̀щи, прил.
1. Който крещи. Крещяща птица.
2. Прен. Който привлича вниманието с нещо; който се откроява. Крещяща реклама. Крещяща рокля. Крещящ цвят.
3. Прен. Който е рязък, който изпъква с нещо. Крещяща разлика. Крещящо противоречие. Крещяща несправедливост.
крея
крѐеш, мин. св. крѐях и крея̀х, мин. прич. крѐял и крея̀л, несв.
1. Постепенно отслабвам физически; линея, вехна. Лекарите не ѝ помогнаха, от ден на ден крее.
2. Прен. За работа, дейност — постепенно отслабвам, замирам. Икономиката крее. Търговията крее.
3. Прен. За мечти, любов, амбиции и др. — постепенно гасна, умирам.
криалгезия
мед. Болка, причинена от излагане на студ.
крив
крѝва, крѝво, мн. крѝви, прил.
1. Който не е прав, а извит, с извивки. Крива линия. Крива улица. Криво дърво.
2. Който е наклонен; несиметричен. Крив шкаф. Крива къща. Крива бутилка.
3. Прен. Разг. Който е виновен, който е сгрешил. Все тя му е крива. Аз съм си крива, трябваше да отида навреме.
4. Който е погрешен, грешен. Крива сметка. Тръгнали сме по крив път, тук няма такава улица.
нареч. криво.
• Криво гърло. — Дихателна тръба. Влезе ми храна в кривото гърло.
• Криво огледало. — Специално огледало, в което всичко изглежда изопачено и смешно.
• Крив човек. — Опак човек.
• На крив път съм. — По погрешен начин действам. • Криво-ляво. Как да е, горе-долу.
• Криво ми е. 1. — Лошо ми е, неразположен съм.
2. Мъчно ми е, чоглаво ми е.
кривак
мн. крива̀ци, (два) крива̀ка, м. Дебела тояга с извит край за подпиране, която служи обикн. на овчар; гега. Овчарски кривак. Удрям с кривака.
криввам
крѝвваш, несв. и кривна, св.
1. Отклонявам се изведнъж от пътя, с едно леко, кратко завиване. Кривна в уличката и изчезна от погледа ми.
2. Прен. Разг. Отклонявам се от правия път, от досегашната си политика, възгледи. Кривна от пътя и разруши семейството си. Кривна вдясно.
кривда
ж., само ед.
• Кривда и правда. — Справедливост и несправедливост. Не разбирам къде е кривдата, къде е правдата.
кривина
мн. кривинѝ, ж.
1. Само ед. Качество на крив. Дървото беше с голяма кривина.
2. Извивка на път, линия и др. Вървяха по планинските кривини.
кривна
крѝвнеш, мин. св. крѝвнах, мин. прич. крѝвнал, св. — вж. криввам.
криво
вж. крив
криво-
Първа съставна част на сложни думи със значение крив, напр. кривоглед, кривокрак, кривоног.
кривоглед
кривоглѐда, кривоглѐдо, мн. кривоглѐди, прил. Който страда от кривогледство.
кривогледство
ср., само ед. Недостатък на зрението, при който е нарушена успоредността на двете очни оси. Страдам от кривогледство.
кривол
мн. крѝволи, (два) крѝвола, м.
1. Закривен кюнец на печка.
2. Остар. Завой на път или на река. Ще те чакам на кривола.
криволица
мн. криволѝци, ж.
1. Обикн. мн. Няколко последователни завоя на път, река. Реката прави криволици.
2. Крива линия, извита лента, шарка и др. Пиша криволици, никой не ми разбира. Чертая криволици. Косата ѝ пада на криволици.
криволича
криволѝчиш, мин. св. криволѝчих, мин. прич. криволѝчил, несв.
1. Вървя на зигзаг, на криволици. Колата криволичи по планинския път.
2. Правя, образувам криволици. Пътят криволичи.
криволя
криволѝш, мин. св. криволѝх, мин. прич. криволѝл, несв. Криволича.
кривя
кривѝш, мин. св. кривѝх, мин. прич. кривѝл, несв.
1. Какво. Държа накриво, накланям, извивам на една страна. Кривя си врата. Кривя си устата. Кривя си очите. Кривя единия си крак, като вървя.
2. Какво. Правя да стане крив. Кривя буквите. Кривя шевовете, като шия. Кривя редовете.
кривя се. 1. — Извивам се, ставам крив. Очите му се кривят и не вижда добре. Кракът му се криви след падането.
2. Прен. Гримаснича, кълча се. Той се ядосваше, а децата се смееха и кривяха.
• Кривя си душата. — Разг. Съзнателно не казвам истината, изопачавам.
криене
вж. крия
криеница
ж., само ед. Детска игра, при която един жуми, другите се крият, а после той ги търси.
• Играем си на криеница. — Прен. Имаме отношения на криене и преследване; хитруване. Защо не поговорим честно, ами си играем на криеница.
криза
мн. крѝзи, ж.
1. Разстройство, рязък прелом, тежко, изострено, опасно положение в хода на нещо. Политическа криза. Духовна криза. Криза в протичане на болестта. Криза в любовта. Попадам в криза. Излизам от криза.
2. Остър недостатък на нещо. Енергетична криза. Финансова криза. Водна криза.
прил. кризисен, крѝзисна, крѝзисно, мн. крѝзисни. Кризисен период. Кризисна ситуация.
• Правителствена криза. — Период, в който действащото правителство е в оставка, а ново не е избрано.
• Финансова криза. — Разстройване на държавните финанси.
• Криза в болестта. 1. — Пристъп на хронично заболяване.
2. Критично състояние в протичане на болест, което решава изхода ѝ.
кризисен
вж. криза
крик
крѝкът, крѝка, мн. крѝкове, (два) крѝка, м. Уред с механизъм за повдигане на тежести. Повдигнах колата с крик.
крикет
м., само ед. Спец. В спорта — игра, която се играе на открито игрище между два отбора с малка твърда топка, която се удря с бухалки. Отбор по крикет. Играя крикет.
крилат
крила̀та, крила̀то, мн. крила̀ти, прил. Който има крила (в 1 и 2 знач.). Крилати насекоми. Крилати мечти.
• Крилат израз. — Кратък и образен израз, съдържащ някаква мъдрост или символика и ползващ се с всеобща известност.
крило
мн. крила̀ и крилѐ, ср.
1. Орган за летене у птици и насекоми. Крила на пеперуда. Крила на гълъб.
2. Една от плоските повърхности на летателен апарат, поддържаща го да лети. Крила на самолет.
3. Всяка от двете части на предмет, които са разположени, разтварят се или се разполагат в две противоположни посоки. Крило на сграда. Крило на прозорец. Крило на бял дроб. Крило на батальона.
4. Прен. Течение, групировка в политическа партия или в друга организация. Ляво крило.
5. Прен. Закрила, защита. Той е крило за тях.
същ. умал. крилце, мн. крилца̀, ср.
• Давам крила. — Вдъхвам вяра, амбиции, решителност. Първият успех ѝ даде крила.
• Подрязвам крилата (на някого). — Отнемам вяра, обезкуражавам.
крилце
вж. крило
криминале
мн. криминалѐта, ср. Разг. Криминален роман или филм.
криминален
кримина̀лна, кримина̀лно, мн. кримина̀лни, прил.
1. Който се отнася до наказателно престъпление. Криминален случай. Криминален филм.
2. Който е извършил наказателно престъпление. Криминален престъпник.
криминалист
мн. криминалѝсти, м. Специалист по криминалистика.
криминалистика
ж., само ед. Спец. Правна дисциплина, която изучава методите и средствата за разкриване на криминални престъпления.
криминолог
мн. криминоло̀зи, м. Специалист по криминология.
криминология
ж., само ед. Спец. Наука за престъпността като социално явление.
кримка
мн. крѝмки, ж.
1. Вид пушка от времето на Кримската война; стара пушка.
2. Прен. Разг. Опитен човек, знаещ в някоя област. Стара кримка е, никой не може да го излъже.
крин
крѝнът, крѝна, мн. крѝнове, (два) крѝна, м. Цвете с едри, обикн. бели ароматни цветове; крем.
крина
мн. крѝни, ж. Истор. Дървен цилиндричен съд — мярка за зърнени храни (около 15 килограма).
• Като крина. — Голям и кръгъл. Луна като крина. Глава като крина.
кринолин
мн. кринолѝни, (два) кринолѝна, м. Широка женска пола, опъната на обръч, носена през ХIХ в.
крипта
мн. крѝпти, ж.
1. ист. У древните християни — галерия за погребения и богослужения.
2. Подземна галения, подземие под църква.
криптогенен
мед. С неясна, неизвестна етиология или произход.
криптография
ж., само ед. Тайнопис.
крипторхизъм
мед. Тестисът се задържа по естествения му път на спускане в скротума, т. е. тестисът е разположен извън скротума. В зависимост от нивото на задържане се различават абдоминален и ингвинален крипторхизъм. Може да бъде едностранен и двустранен.
кристал
мн. криста̀ли, (два) криста̀ла, м.
1. Минерал или химическа сол във форма на правилно геометрическо тяло с плоски стени. Сол на кристали. Кристали на кварца.
2. Вид висококачествено блестящо стъкло, както и изделия от такова стъкло. Завод за кристал. Подариха им много кристал.
3. Прен. Нещо много чисто, прозрачно, блестящо. Въздухът там е истински кристал.
прил. кристален, криста̀лна, криста̀лно, мн. криста̀лни. Кристална ваза. Кристални сълзи.
кристален
вж. кристал
кристализирам
кристализѝраш, несв. и св.
1. Кристализирам се.
2. Прен. Премръзвам, вкочанявам се от студ.
кристализирам се
кристализѝраш се, несв. и св.
1. Превръщам се в кристали. Захарният сироп се кристализира.
2. Прен. Приемам ясна форма, очертавам се, избистрям се. Впечатленията ми още не бяха се кристализирали.
критерий
мн. критѐрии, (два) критѐрия, м. Признак, въз основа на който се прави преценка на предмети, явления. По какви критерии се оценява една писмена кандидатстудентска работа? Критерии за оригинално творчество. Висок критерий. Нисък критерий.
критик
мн. критѝци, м. Човек, който се занимава с критика (в 1 и 2 знач.). Литературен критик.
критика
мн. крѝтики, ж.
1. Само ед. Обсъждане, анализиране с цел да се откроят добрите и лошите страни, обикн. на произведение на изкуството или на литературата. Театрална критика.
2. Прен. Само ед. Дял от науката за литературата, който разглежда и преценява художествените произведения, както и съвкупността от изследвания с такъв предмет. Критиката не дава добра оценка на романа. Разглеждам критиката за този поет.
3. Разг. Посочване на недостатъци, грешки. Унищожителна критика. Търпя големи критики.
критикар
критика̀рят, критика̀ря, мн. критика̀ри, м. Разг. Пренебр. Човек, който е склонен да критикува всичко, да вижда само лошите страни.
критикарствам
критика̀рстваш, несв. Разг. Пренебр. Проявявам се като критикар.
критикарствувам
критика̀рствуваш, несв. Критикарствам.
критикувам
критику̀ваш, несв.; Кого, какво. Подлагам на критика (в 3 знач.). Критикувам добронамерено.
критицизъм
м., само ед.
1. Спец. Учение във философията, създадено от Кант, което отрича познаваемостта на света.
2. Разг. Критично отношение. Прекаляваш с твоя критицизъм.
критичен
критѝчна, критѝчно, мн. критѝчни, прил.
1. Който е способен да прави критика, да анализира. Критичен ум.
2. Който съдържа критика или е основан на критика; критически. Критични разсъждения.
3. Който е недоверчив, скептичен, резервиран към нещо. Критичен съм към неговите способности.
4. Който критикува. Критично изложение.
същ. критичност, критичността̀, ж.

критѝчна, критѝчно, мн. критѝчни, прил.
1. Който е изключително труден, опасен, съдбоносен. Критичен момент. Критична ситуация за бъдещето ми.
2. Спец. При който се извършва промяна, преминаване от едно състояние в друго. Критична температура. Под критичната точка.
същ. критичност, критичността̀, ж.
критически
критѝческа, критѝческо, мн. критѝчески, прил.
1. Който съдържа критика. Критически изследвания. Критически статии. Критически материали за киното.
2. Критичен 2 .
• Критическа възраст. — Климактериум.
критичност
вж. критичен
крия
крѝеш, мин. св. крих, мин. прич. крил, несв.
1. Кого, какво. Поставям на такова място, че да не се намери от друг; укривам. Крия пари. Крие въстаници в къщата си.
2. Какво. Поставям на закрито място, правя да не се вижда; прикривам. Крия всички дрехи в шкафа. Крия ръцете си в джобовете.
3. Какво. Пазя в тайна, не издавам. Крия любовта си.
4. Прен. Какво. Съдържам дълбоко в себе си. Космосът крие тайни. Земните недра крият богатства.
крия се. 1. — Стоя или отивам на закрито или тайно място; укривам се. Крия се зад оградата.
2. Прен. Съществувам, но не се виждам, не се забелязвам. Навътре в планината се крият вили. В сърцето ѝ се крие любов.
същ. криене, ср.
кроасан
мн. кроаса̀ни, (два) кроаса̀на, м. Кифла от фино маслено тесто, с форма на полумесец и с пълнеж, както и закуски от същото тесто, но с друга форма. Кроасан с шоколад.
кроеж
мн. кроѐжи, (два) кроѐжа, м.
1. Само ед. Кроене.
2. Прен. Обикн. мн. Замисъл, план, често нечисти.
кроене
вж. кроя
кройка
мн. кро̀йки, ж.
1. Начин, по който се крои дреха; форма, линия. Роклята е с проста кройка. Модна кройка.
2. Модел за кроене, изрязан от хартия. Вадя кройки. Имам готови кройки.
крокодил
мн. крокодѝли, (два) крокодѝла, м. Голямо земноводно хищно влечуго с вид на гущер, с твърди плочки по кожата и удължена муцуна, което обитава тропическите страни.
прил. крокодилски, крокодѝлска, крокодѝлско, мн. крокодѝлски.
• Крокодилски сълзи. — Лицемерни сълзи.
крокодилски
вж. крокодил
крос
кро̀сът, кро̀са, мн. кро̀сове, (два) кро̀са, м. Спортно бягане със или без препятствия по пресечена местност (в поле, ниви и др.). Пролетен крос. Участвам в колоездачен крос.
кросно
мн. кросна̀, ср. Част от тъкачен стан — право кръгло дърво (на едно се навива основата, а на друго — готовата тъкан). Затягам кросното.
• Изтъках си платното, ритам ти кросното. — Разг. Свършвам своята работа и не се интересувам от друго.
кротост
вж. кротък
кротувам
кроту̀ваш, несв.
1. Стоя кротко, мирно, тихо. Детето кротува.
2. Прен. Стоя неподвижно, не се показвам, не предприемам нищо. Трябва да кротуваш вкъщи няколко дни, иначе болестта ще се усложни. Кротувай, иначе ще те заловят.
кротувам си. — Разг. Не предприемам нищо, не се обаждам, мълча си. Казвам му да си търси работа, но той си кротува вкъщи.
кротък
кро̀тка, кро̀тко, мн. кро̀тки, прил.
1. Който стои мирно, тихо, спокойно. Сега е много кротък, защото се нахрани добре.
2. Който по характер е бавен, спокоен, тих. Кротък човек. Кротко агне.
3. Който изразява спокойствие, доброта. Кротък поглед. Кротка усмивка.
същ. кротост, кротостта̀, ж.
• Кротък като агне. — Много кротък.
кроя
кроѝш, мин. св. кроѝх, мин. прич. кроѝл, несв.
1. Според даден модел и дадени размери изрязвам части за дреха, за обувки от плат или кожа. За половин час крои една рокля. Кроя панталон.
2. Прен. Замислям, пресмятам. Кроя план. Кроя престъпление.
същ. кроене, ср.
крояч
мн. кроя̀чи, м. Занаятчия, който крои и шие или който само крои дрехи.
кроячка
мн. кроя̀чки, ж. Жена крояч.
крупен
кру̀пна, кру̀пно, мн. кру̀пни, прил.
1. Който притежава големи богатства или се занимава с производство или търговия в големи размери. Крупен земевладелец. Крупен производител. Крупен акционер.
2. Прен. Който има големи приноси или голямо и значително творчество. Крупен учен. Крупен физик. Крупен писател. Крупна фигура.
крупие
мн. крупиѐта, ср. Лице, което ръководи хазартни игри в игрален дом, прибира залозите и раздава печалбите.
круста
мед. Кора, коричка от засъхнал ексудат на кожната повърхност, примесен с излющени рогови клетки, левкоцити, фибрин и др.
крут
кру̀та, кру̀то, мн. кру̀ти, прил.
• Крути мерки. — Най-строги мерки. Против престъпността трябва да се вземат крути мерки.
круша
мн. кру̀ши, ж. Овощно дърво, което ражда конусовидни издължени сладки плодове с жълт или зелен цвят, както и самият плод.
прил. крушов, кру̀шова, кру̀шово, мн. кру̀шови. Крушови листа. Крушов компот.
• Боксова круша. — Кожено приспособление с форма на круша, използвано за тренировки по бокс.
• До кривата круша. — Разг. Доникъде (не стигам в някаква работа или дейност).
• Обирай си крушите. — Разг. Пренебр. Махай се, отивай си.
крушение
мн. крушѐния, ср. Провал, катастрофа, крах. Крушение на идеи. Крушение на мечти.
крушка
мн. кру̀шки, ж.
1. Малка круша.
2. Разг. Електрическа лампа.
• Има си крушка опашка. — Разг. Всяко нещо си има причина, основание.
крушов
вж. круша
крушовиден
крушовѝдна, крушовѝдно, мн. крушовѝдни, прил. Който има форма на круша. Крушовиден израстък. Крушовидно тяло.
кръв
кръвта̀, мн. къ̀рви и къ̀рвища, ж.
1. Червена течност, която циркулира в организма и осъществява храненето и обмяната на веществата на всички клетки. От раната тече кръв. Капки кръв. Вземам кръв за изследване.
2. Прен. Човешки жертви. Много кръв даде светът в тази война.
3. Прен. Само ед. Животът на някого. Искат му кръвта. Взеха му кръвта.
• Буйна кръв/гореща кръв. — Човек с буен нрав.
• В кръвта ми е. — Роден съм с него.
• Кръвта вода не става. — Роднинството е завинаги.
кръвен
кръ̀вна, кръ̀вно, мн. кръ̀вни, прил.
1. Който се отнася до кръв. Кръвни клетки.
2. Който е сроден по кръв; роднина. Кръвен брат.
3. Прен. Който е жизнено важен, насъщен. Кръвни интереси. Кръвни врагове.
• Кръвна група. — Кръв с определени биохимични особености. Нулева кръвна група.
• Кръвна картина. — Цялостен анализ на кръвта.
• Червени кръвни телца/бели кръвни телца. — Видове кръвни клетки.
кръвнишки
кръвнѝшка, кръвнѝшко, мн. кръвнѝшки, прил. Който е свиреп, страшен. Кръвнишки поглед.
нареч. кръвнишки.
кръво-
Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до кръв, напр. кръводарител, кръвожаден, кръвопиец, кръвопускане, кръвохрачене.
кръводарител
кръводарѝтелят, кръводарѝтеля, мн. кръводарѝтели, м. Човек, който дава от кръвта си за преливане при нужда на болни хора.
кръводарителка
мн. кръводарѝтелки, ж. Жена кръводарител.
кръвожаден
кръвожа̀дна, кръвожа̀дно, мн. кръвожа̀дни, прил. Който е жаден за убийства; жесток, свиреп. Кръвожаден убиец.
кръвоизлив
мн. кръвоѝзливи, (два) кръвоѝзлива, м. Изтичане на кръв от спукани кръвоносни съдове вътре в организма или навън. Вътрешен кръвоизлив.
кръвонасядане
мед. вж. суфузия
кръвоносен
кръвоно̀сна, кръвоно̀сно, мн. кръвоно̀сни, прил. Който служи за извършване на кръвообращението. Кръвоносни съдове. Кръвоносна система.
кръвообращение
ср., само ед. Циркулация на кръвта от сърцето към тъканите и обратно, обусловена от сърдечните съкращения. Кръгове на кръвообращението. Добро кръвообращение.
кръвопреливане
мед. Преливане на кръв или кръвни продукти от един индивид (донор) на друг индивид (реципиент).
кръвопролитие
мн. кръвопролѝтия, ср. Проливане на кръв, жестоко избиване на хора. Кръвопролитието на войната. Катастрофата е придружена с кръвопролитие.
кръвосмешение
ср., само ед. Полова връзка между близки роднини.
кръвотечение
мн. кръвотечѐния, ср. Изтичане на кръв навън поради увреждане на стените на кръвоносните съдове.
кръвохрак
мед. вж. хемоптое
кръвясам
кръвя̀саш, св. — вж. кръвясвам.
кръвясвам
кръвя̀сваш, несв. и кръвясам, св. Обикн. за очи — изпълвам се, наливам се с кръв.
кръг
кръгъ̀т, кръга̀, мн. кръ̀гове, (два) кръ̀га, м.
1. Площ, оградена от окръжност или всеки плосък предмет с такава форма. Повърхност на кръг. Слънцето осветява един кръг на стената. Режа хартия на кръгове.
2. Окръжност и всеки предмет с такава форма. Диаметър на кръг. Чертая кръгчета. Птицата прави кръгове. Застават в кръг.
3. Прен. Сфера, затворена област, съдържаща етапите на развитие или извършване на нещо, група въпроси, явления и др. Кръг от задължения. Кръг на кръвообращение. Затварям кръга на развитие.
4. Прен. Група хора, обединени от общ признак (обществено положение, професионални интереси и др.). Тесен кръг ценители. Широк кръг от читатели. Политически кръгове. Интелектуален кръг. Семеен кръг.
5. Спец. В спорта — етап от предварителни състезания, излъчващ спортисти за следващата степен на представяне.
същ. умал. кръгче, мн. кръ̀гчета, ср.
• Омагьосан кръг/порочен кръг. — Доказване на положение, което може да стане с помощта на второ положение, което също може да бъде доказано само с помощта на първото. Получава се омагьосан кръг. Въртя се в омагьосан кръг.
кръгличък
вж. кръгъл
кръгов
кръ̀гова, кръ̀гово, мн. кръ̀гови, прил. Който се извършва в кръг. Кръгово движение. Кръгово състезание. Кръгово развитие.
кръговрат
мн. кръговра̀ти, (два) кръговра̀та, м.
1. Непрекъснат процес, при който се повтарят едни и същи етапи на развитие. Кръговрат на сезоните.
2. Непрекъснато движение на нещо. Кръговрат на дните. Кръговрат на събитията.
кръгозор
м., само ед.
1. Пространство, което може да се обхване с един поглед.
2. Прен. Обхват, кръг от интереси, знания. Човек с широк кръгозор.
кръгом
нареч.
1. В полукръг около собствената си ос. Обръщам се кръгом.
2. Военна команда за обръщане в противоположната посока.
кръгооборот
мн. кръгооборо̀ти, (два) кръгооборо̀та, м. Процес на едно завъртане и връщане в изходното положение. Кръгооборот на капитала.
кръгообразен
кръгообра̀зна, кръгообра̀зно, мн. кръгообра̀зни, прил. Който има форма на кръг или се движи като в кръг. Кръгообразно движение. Кръгообразно тяло.
кръгче
вж. кръг
кръгъл
кръ̀гла, кръ̀гло, мн. кръ̀гли, прил.
1. Който има форма на кръг. Кръгла луна. Кръгъл диск.
2. Прен. Който е съвършен, завършен, пълен. Кръгъл глупак. Кръгъл отличник.
3. За число — който няма дробна част; цял. Кръгли числа. Кръгла сметка.
прил. умал. кръгличък, кръ̀гличка, кръ̀гличко, мн. кръ̀глички.
• Кръгъл сирак. — Без майка и без баща.
кръжа
кръжѝш, мин. св. кръжѝх, мин. прич. кръжѝл, несв. За птица или самолет — летя, описвам кръгове. Заради мъглата самолетът кръжа дълго във въздуха.
кръжок
мн. кръжо̀ци, (два) кръжо̀ка, м. Група лица с общи интереси, организирани за съвместни занятия. Драматичен кръжок. Кръжок по рисуване.
прил. кръжочен, кръжо̀чна, кръжо̀чно, мн. кръжо̀чни.
кръжочен
вж. кръжок
кръжочник
мн. кръжо̀чници, м. Участник в кръжок.
кръжочничка
мн. кръжо̀чнички, ж. Участничка в кръжок.
кръквам
кръ̀кваш, несв. и кръкна, св. Разг. Издавам глас. Никой да не кръква!
кръкна
кръ̀кнеш, мин. св. кръ̀кнах, мин. прич. кръ̀кнал, св. — вж. кръквам.
кръмен
кръ̀мна, кръ̀мно, мн. кръ̀мни, прил. Който служи за храна на добитък, за кърма. Кръмно цвекло.
кръпка
мн. кръ̀пки, ж. Парче плат, зашито върху дреха за закърпване. Дрехата му е цялата в кръпки.
• Като кръпка. — Като нещо чуждо, външно, несвързано със същността. Тази глава от книгата е като кръпка.
кръст
кръ̀стът, кръ̀ста, мн. кръ̀стове, (два) кръ̀ста, м.
1. Фигура от две пресичащи се под прав ъгъл линии, както и предмет с такава форма. Поставям кръст като знак за грешка. Кръст на църква.
2. У християните — молитвен жест с ръка, означаващ такава фигура (докосване по челото, средата на гърдите, дясната и лявата страна на гърдите). Правя кръст с ръка.
3. Орден с такава форма. Кръст за храброст.
4. Прен. Тежка съдба, изпитания. Нося си кръста.
5. Място на гърба на човек, където се съединяват костите на таза с гръбначния стълб.
същ. умал. кръстче, мн. кръ̀стчета, ср.
• На кръст. — Разг.
1. Надлъж и нашир. Избродих света на кръст.
2. Едно върху друго, едно след друго. Не мога да спестя два лева на кръст. Не може да каже две думи на кръст.
• Слагам кръст (на нещо). — Разг. Слагам край на нещо. Слагам кръст на тази любов.
• Червен кръст. — Международна организация за подпомагане при война или бедствие с емблема червен кръст на бяло поле.
кръстат
кръста̀та, кръста̀то, мн. кръста̀ти, прил.
1. Разг. Който има квадратна форма. Кръстата стая.
2. Който е пълен и нисък; квадратен. Станала е кръстата.
3. Остар. Който е с шарки на квадрати. Кръстато халище.
кръстачка
мн. кръста̀чки, ж. Предмет от заковани на кръст летви или дръвчета (за притискане на зеле в каца, за поставяне на новогодишна елха и др.).
кръстен
кръ̀стна, кръ̀стно, мн. кръ̀стни, прил.
1. Който се отнася до кръст.
2. Когото са кръстили като християнин. Децата ѝ са кръстени.
3. Прен. Който е посветен в някаква дейност (обикн. незаконна). Той е кръстен в мафията.
4. Прен. Разг. За алкохол, мляко и др. — който е разреден с вода за увеличаване на обема.
• Кръстен знак. — Молитвен знак у християните; кръст (във 2 знач.).
кръстене
вж. кръстя се
кръстец
мн. кръстцѝ, (два) кръстѐца, м. ист. Наредени един върху друг снопи след пожънването. Редя на кръстци.
кръстител
кръстѝтелят, кръстѝтеля, мн. кръстѝтели, м.
• Йоан Кръстител. — Според преданието — този, който е извършил акта на кръщението на Исус Христос.
кръстник
мн. кръ̀стници, м.
1. Лице, което кръщава, обикн. дете, по християнския обред кръщение.
2. Лице, което кумува на сватбата на някого.
кръстница
мн. кръ̀стници, ж. Жена кръстник. Тя е моята кръстница.
кръстовище
мн. кръсто̀вища, ср.
1. Кръстачка.
2. Кръстопът. Над селото има кръстовище.
кръстоносен
кръстоно̀сна, кръстоно̀сно, мн. кръстоно̀сни, прил.
• Кръстоносен поход. 1. — ист. Завоевателен поход на западноевропейски рицари на Изток (през периода ХI — ХIII в.) под предлог, че освобождават кръста от турците.
2. Прен. Организирана акция, кампания против някого.
кръстообразен
кръстообра̀зна, кръстообра̀зно, мн. кръстообра̀зни, прил. Който има вид или форма на кръст.
кръстопът
мн. кръстопъ̀тища, (два) кръстопъ̀тя, м. Място, където се пресичат улици или пътища. На кръстопътя ще завия вдясно.
• На кръстопът съм. — Намирам се в момент, когато трябва да взема важно решение в живота си.
кръстосам
кръсто̀саш, св. — вж. кръстосвам.
кръстосвам
кръсто̀сваш, несв. и кръстосам, св.; Какво.
1. Слагам на кръст. Кръстосвам дъски. Кръстосвам си ръцете. Кръстосвам си краката.
2. Пресичам или обхождам надлъж и нашир. Пътища кръстосват полето. Кръстосвам планината. Кръстосвам света.
3. Съчетавам животни или растения от различни породи или видове за подобряване на вида или като научен експеримент.
4. Прен. Ходя без работа, шляя се. По цял ден кръстосва селото.
кръстосвам се/кръстосам се. — Само мн. Пресичаме се. Тук пътищата се кръстосват.
същ. кръстосване, ср.
• Кръстосваме интереси. — Имам противоположни интереси с някого.
• Кръстосваме шпаги. — Попадам в остър конфликт с някого.
кръстосване
вж. кръстосвам
кръстоска
мн. кръсто̀ски, ж.
1. Кръстосване на растения или на животни.
2. Животно или растение, създадено чрез кръстосване; хибрид.
кръстословица
мн. кръстосло̀вици, ж. Забавна задача — мрежа от квадратчета, които трябва да се попълнят хоризонтално и/или вертикално с думи; ребус. Решавам кръстословица.
кръстче
вж. кръст
кръстя
кръ̀стиш, мин. св. кръ̀стих, мин. прич. кръ̀стил, св. — вж. кръщавам.
кръстя се
кръ̀стиш се, мин. св. кръ̀стих се и кръстѝх се, мин. прич. кръ̀стил се и кръстѝл се, несв.
1. Правя молитвен кръст.
2. Прен. Уверявам, убеждавам. Кръсти се, че е честен търговец.
същ. кръстене, ср.
кръц-кръц
междум. За наподобяване на звук, издаван при отрязване.
кръчма
мн. кръ̀чми, ж.
1. Разг. Заведение, в което се сервират спиртни напитки и мезета. По тази улица има много кръчми.
2. Разг. Всеки вид заведение за хранене, в което се сервира алкохол. Всяка вечер ходи по кръчми.
• У мене е кръчмата. — Разг. Аз ще черпя (ако последното количество алкохол от бутилката е в моята чаша).
кръчмар
кръчма̀рят, кръчма̀ря, мн. кръчма̀ри, м. Разг. Съдържател и/или обслужващ в кръчма. Кръчмарят напълни чашите.
• Правя си сметка без кръчмар. — Правя план за нещо, без да се съветвам с този, от когото зависи осъществяването му.
кръчмарка
мн. кръчма̀рки, ж. Жена кръчмар.
кръчмарски
кръчма̀рска, кръчма̀рско, мн. кръчма̀рски, прил. Който се отнася до кръчма или до кръчмар. Кръчмарски занаят. Кръчмарски похвати.
кръшвам
кръ̀шваш, несв. и кръшна, св. Кръшкам един път, няколко пъти по един път или в малка степен. Когато работи, е добър, но от време на време кръшва.
кръшен
кръ̀шна, кръ̀шно, мн. кръ̀шни, прил. Остар.
1. За тяло — строен, гъвкав. Кръшна снага.
2. За хоро — което се извива, огъва.
3. За глас — висок, ясен, звучен. Изви се кръшен глас. Кръшна песен.
кръшкам
кръ̀шкаш, несв. Разг.
1. Не изпълнявам съвестно задълженията си; клинча. Кръшкам от работа.
2. Изневерявам, мамя. Редовно кръшка с чужди жени.
кръшна
кръ̀шнеш, мин. св. кръ̀шнах, мин. прич. кръ̀шнал, св. — вж. кръшвам.
кръщавам
кръща̀ваш, несв. и кръстя, св.; Кого.
1. Давам, определям име на свое дете. Кръстиха я на баба ѝ.
2. Извършвам религиозния обред кръщение. Попът кръщава деца вече двайсет години.
3. Кръстник съм на някого при религиозния обред кръщение. Тя е кръстила и двете сестри.
4. Прен. Посвещавам, въвеждам в дейност. Кого. Кръщавам нови мафиоти.
5. Прен. Разг. Добавям вода към алкохол, мляко, за да увелича обема му.
същ. кръщаване, ср.
кръщаване
вж. кръщавам
кръщелен
кръщѐлна, кръщѐлно, мн. кръщѐлни, прил. Който е свързан с религиозния обред кръщение.
• Кръщелно свидетелство. — Документ за удостоверяване на името на кръстения, датата на раждане и имената на родителите му.
• Кръщелно име. — Име, дадено при обреда кръщение.
кръщелник
мн. кръщѐлници, м. Момче по отношение на кръстника си. Той е мой кръщелник.
кръщелница
мн. кръщѐлници, ж. Момиче по отношение на кръстника си. Имам две кръщелници.
кръщене
мн. кръщенѐта, ср. Разг. Кръщение с обредна гощавка. Бях на кръщене. Правя кръщене на детето си.
кръщение
мн. кръщѐния, ср. Християнски обред за даване на име на дете.
• Бойно кръщение. — Първо участие в бой или в някаква важна дейност.
крякам
кря̀каш, несв.
1. За жаба или птица — издавам остър вик. Жабите крякат в реката.
2. Пренебр. За човек — викам пронизително, като говоря. Стига си крякала, говори по-спокойно!
същ. крякане, ср.
крякане
вж. крякам
кряквам
кря̀кваш, несв. и крекна, св. Крякам един път или няколко пъти по един път.
крясвам
кря̀сваш, несв. и кресна, св. Изведнъж започвам да кряскам. От сутрин още крясва на децата.
кряскам
кря̀скаш, несв.
1. Издавам крясък. Птици кряскаха в тишината.
2. Говоря, като издавам крясък.
крясна
крѐснеш, мин. св. кря̀снах, мин. прич. кря̀снал, св. Кресна.
крясък
мн. кря̀съци, (два) кря̀съка, м. Остър пронизителен единичен вик, издаван от някои птици, животни или от човек. Птицата излетя с крясък.
ксантелазма
мед. Плоски, леко надигнати жълтооранжеви плаки по кожата (най-често по клепачите). Наблюдават се при болни от чернодробна цироза, захарен диабет и др. Дължат се на нарушения в холестероловия метаболизъм.
ксантодермия
мед. Жълтооранжево оцветяване на кожата, напр. при отлагане на каротин поради повишена консумация на моркови.
ксантом
мед. Жълтооранжево образувание на кожата и някои други тъкани, което се дължи на нарушение в липидната обмяна. Ксантомите биват плоски, папулозни и възлести. Най-често се локализират около стави, сухожилия, колене, лакти, ръце и др. Наблюдават се при хиперхолестеролемия, билиарна цироза, захарен диабет и др.
ксантоматоза
мед. Патологично състояние, което се характеризира с наличие на множество ксантоми.
ксантопсия
мед. Патологично състояние, при което всички предмети изглеждат жълти. Наблюдава се при жълтеница, отравяне с пикринова киселина и др.
ксантохромия
мед. Жълтеникаво оцветяване на кожа, тъкани или течности, напр. на ликвора.
ксеномания
книж. Чуждопоклонство; ксенофилия.
ксенофилия
книж. Чуждопоклонство; ксеномания.
ксенофобия
ж., само ед. Омраза към чужденците и всичко чуждо. Жертви на ксенофобията.
ксеродерма
мед. Лека форма на ихтиоза, която се характеризира със суха, груба кожа.
ксероза
мед. Патологична сухота на кожата, лигавиците, напр. при дехидратация, хиповитаминоза А и др.
ксерокопие
мн. ксероко̀пия, ср. Разг. Копие върху лист хартия на текст, рисунка и др., направено от фотокопирен апарат; фотокопие.
ксерокс
мн. ксѐрокси, (два) ксѐрокса, м. Разг. Копирен фотоелектрически апарат, който прави копие на текст, рисунка и др. от един лист на друг.
ксеростомия
мед. Сухота в устата, дължаща се на намаляване на слюнчена секреция. Наблюдава се при синдром на Сьогрен, захарен диабет, дехидратация, фебрилно състояние, употреба на атропин и др.
ксерофталмия
мед. Абнормна сухота на конюнктивата и на роговицата на окото, напр. при дефицит на витамин А и др.
ксилофаги
Насекоми, хранещи се с жива дървесина.
ксифоиден
мед. Подобен на меч, мечoвиден, напр. мечовиден израстък на гръдната кост.
ксифопаг
мед. Близнаци, които са срастнали в областта на мечовидния израстък на гръдната кост.
ктитор
мн. ктѝтори, м. Дарител на пари за построяване на църква или на манастир.
ку-ку
междум. За наподобяване вика на кукувицата.
куб
ку̀бът, ку̀ба, мн. ку̀бове, (два) ку̀ба, м.
1. Геометрично тяло с шест квадратни стени, както и всеки предмет с такава форма.
2. Спец. В математиката — трета степен на число.
прил. кубически, кубѝческа, кубѝческо, мн. кубѝчески.
• Кубически метър. — Мярка за обем, равна на обема на такова тяло със страна един метър.
кубатура
ж., само ед. Обемът на тяло в кубически метри. Стаята е с голяма кубатура.
кубе
мн. кубѐта, ср. Външната изпъкнала (обикн. кълбовидна) част на купола на църква. Църква със златни кубета.
кубизъм
м., само ед. Спец. Течение в изобразителното изкуство за изобразяване на предметите като геометрични фигури.
кубик
мн. кубѝци, (два) кубѝка, м. Разг. Кубически метър като мярка за дървен материал, пръст, пясък и др. Два кубика пясък.
кубитален
мед. Лакътен, отнасящ се до лакътната област.
кубичен
кубѝчна, кубѝчно, мн. кубѝчни, прил.
1. Който има формата на куб. Кубично тяло.
2. Разг. Кубически.
кубически
вж. куб
кубче
мн. ку̀бчета, ср.
1. Малък куб.
2. Всяко малко тяло с форма на куб. Кубчета с картинки за игра.
• Кубчето на Рубик. — Специално направено за логически задачи кубче с въртящи се плоскости в различен цвят.
куверт
мн. кувѐрти, (два) кувѐрта, м.
1. Прибори за хранене на един човек, подредени на маса. Сложи още един куверт.
2. Определено меню за един човек.
3. Най-малката сума, която трябва да се консумира в заведение, събирана като такса при влизане. Колко лева е кувертът за този ресторант? С куверти ли се влиза тук?
куверта
мн. кувѐрти, ж.
1. Палуба на параход. Излизам на кувертата.
2. Разг. Покривка за легло.
кувертюра
мн. кувертю̀ри, ж. Покривка за легло.
кудкудяк
междум. За наподобяване на характерен вик на кокошка, обикн. след снасяне на яйце.
кудкудякам
кудкудя̀каш, несв.
1. За кокошка — надавам характерни викове, обикн. след снасяне на яйце.
2. Прен. Разг. Пренебр. За жени — говоря много и шумно, кресливо. Жената не може без да кудкудяка.
3. Прен. Разг. Пренебр. Хваля се шумно, много. Стига си кудкудякала, всички чуха за твоите пари!
същ. кудкудякане, ср.
кудкудякане
вж. кудкудякам
кудкудяча
кудкудя̀чиш, мин. св. кудкудя̀чих, мин. прич. кудкудя̀чил, несв. Кудкудякам.
куидич
Фентъзи отборен спорт, описан от Дж. К. Роулинг в романите и за Хари Потър. Играе се с няколко различни вида топки, като играчите използват летящи магически метли. Играе се в огромен стадион, който във всеки край има по три стълба с обръч на върха. Топките са три вида: куофъл — червеникава, с размерите на баскетболна топка; блъджър — черна топка, приличаща на гюле; снич — златиста топка,с размерите на орех, притежава малки крила. В играта има два блъджъра, които постоянно се опитват да съборят играчите от метлите им. Сничът е много бърз и труден за улавяне.
кука
мн. ку̀ки, ж.
1. Желязна или дървена пръчка със завит, заострен край, с която се закачва или на която се окачва нещо. Куките на закачалката. Кука за въдица.
2. Дълга метална или дървена пръчица със завит край за плетене. Плета с две куки.
3. Прен. Разг. Пренебр. За човек — шегаджия, драка. Голяма кука е той, не си стои кротко на мястото.
същ. умал. кукичка, мн. ку̀кички, ж.
• Ставам/стана на кука. — Отслабвам много.
• Прав като кука. — Много крив, изкривен.
кукам
ку̀каш, несв. За кукувица — издавам характерни звуци.
същ. кукане, ср.
кукане
вж. кукам
куквам
ку̀кваш, несв. и кукна, св.
1. Кукам един път или няколко пъти по един път. Кукувицата кукваше няколко пъти и млъкваше.
2. Започвам да кукам. Кукувицата кукна от ранна пролет.
3. Прен. Разг. Заставам или отивам някъде и стоя прекалено дълго. Кукнала на улицата, не се прибира да си върши работата.
кукер
мн. ку̀кери, м. Маскиран мъж, участник в обредни игри на Сирница.
прил. кукерски, ку̀керска, ку̀керско, мн. ку̀керски.
• Като кукерска булка. — Разг. Груба, кокалеста жена, напомняща фигурата и маниера на кукерската булка — мъж, облечен като жена, атрибут на кукерските игри.
кукерски
вж. кукер
кукичка
вж. кука
кукла
мн. ку̀кли, ж.
1. Детска играчка, обикн. за момиче, с вид на човешка фигура. Играя на кукли.
2. Такива фигури, привързани с конци, за да ги движат, предназначени за театър; марионетка.
3. Прен. Обикн. високопоставена личност, която изпълнява чужда воля.
4. Прен. Добре облечена или прекалено издокарана, както и хубава, но бездушна или глуповата жена. Облякла се е като кукла. Гримирала се е като кукла.
прил. куклен, ку̀клена, ку̀клено, мн. ку̀клени.
същ. умал. кукличка, мн. ку̀клички, ж.
• Куклен театър. — Театър, в който ролите се изпълняват от кукли, движени от артисти.
куклен
вж. кукла
кукленски
ку̀кленска, ку̀кленско, мн. ку̀кленски, прил. Който е присъщ на кукла. Кукленска хубост. Кукленска коса.
кукличка
вж. кукла
кукна
ку̀кнеш, мин. св. ку̀кнах, мин. прич. ку̀кнал, св. — вж. куквам.
куков
ку̀кова, ку̀ково, мн. ку̀кови, прил.
• На куково лято. — Никога. Ще си получиш парите на куково лято.
куковден
м., само ед. Кукеровден; ден, в който ходят кукери.
кукувам
куку̀ваш, несв. Живея сам, без да общувам с хора, като кукувица. Вече няколко години кукува сама.
кукувица
мн. кукувѝци, ж. Сива горска прелетна птица, която снася яйцата си в чужди гнезда, не отглежда малките си. Кукувица кука на зелена бука.
прил. кукувичи, кукувѝча, кукувѝче, кукувѝчо, мн. кукувѝчи. Кукувичо гнездо.
• Като кукувица. — Разг. Който живее сам, самотно.
• Кукувица ми е изпила ума. — Разг. Съвсем съм оглупял.
• Кукувича прежда. — Паразитиращо растение с вид на жълта нишка, което се увива по растенията и ги задушава.
кукувичи
вж. кукувица
кукумявка
мн. кукумя̀вки, ж.
1. Нощна граблива птица с бухлата глава и големи очи, която издава характерен вик.
2. Прен. Разг. Пренебр. Грозна жена.
кукумявски
вж. кукумявка
кукуригам
кукурѝгаш, несв. За петел — издавам пронизителен вик.
същ. кукуригане, ср.
кукуригане
вж. кукуригам
кукуригвам
кукурѝгваш, несв. и кукуригна, св. Кукуригам един път или няколко пъти по един път.
кукуригна
кукурѝгнеш, мин. св. кукурѝгнах, мин. прич. кукурѝгнал, св. — вж. кукуригвам.
кукуригу
междум. За наподобяване вик на петел.
кукуруз
м., само ед. Диал. Царевица.
кукуряк
мн. кукуря̀ци, (два) кукуря̀ка, м. Ранно пролетно планинско цвете с бледозелени цветове.
• Като кукуряк. — Весел, бодър, изправен.
кула
мн. ку̀ли, ж.
1. ист. Висока и тясна каменна сграда за отбрана и наблюдение при крепост в средновековието.
2. Тясна и висока сграда за различни цели. Часовникова кула.
• Градя въздушни кули. — Мечтая за невъзможни неща, фантазирам.
кулинарен
вж. кулинария
кулинария
ж., само ед. Изкуство за приготвяне на храна. Много е добра в кулинарията.
прил. кулинарен, кулина̀рна, кулина̀рно, мн. кулина̀рни. Кулинарни съвети.
кулиса
мн. кулѝси, ж. Обикн. мн. Странични декори от черен плат на театрална сцена.
• Зад кулисите. — Тайно, скрито (действам).
кулминационен
кулминацио̀нна, кулминацио̀нно, мн. кулминацио̀нни, прил. Който е достигнал кулминацията си. Кулминационен момент. Кулминационна точка.
кулминация
ж., само ед. Точка на най-голямото напрежение в развитието на нещо; връхна точка. Кулминация на драмата.
кулоарен
вж. кулоари
кулоари
мн., кулоа̀р, м. Коридори около зала на парламент или в друга обществена сграда, където се водят неофициални разговори и срещи.
прил. кулоарен, кулоа̀рна, кулоа̀рно, мн. кулоа̀рни.
• Кулоарни новини. — Неофициални новини; новини от разговори в кулоарите.
култ
ку̀лтът, ку̀лта, мн. ку̀лтове, (два) ку̀лта, м.
1. Религиозно почитане и служене на божество и свързаните с това ритуали. Култ на Аполон. Служители на култа.
2. Прен. Голямо почитане, преклонение. Култ към майката.
прил. култов, ку̀лтова, ку̀лтово, мн. ку̀лтови.
• Издигам в култ. — Почитам, високо ценя.
култиватор
мн. култива̀тори, (два) култива̀тора, м. Селскостопанска машина за разбиване на буците и разрохкване на почвата.
култивирам
култивѝраш, несв. и св.; Какво.
1. Развъждам, приспособявам. Култивирам маслини.
2. Развивам, насаждам (навици, качества на характера).
3. Обработвам с култиватор.
същ. култивиране, ср.
култивиране
вж. култивирам
култов
вж. култ
култура
мн. култу̀ри, ж.
1. Само ед. Съвкупност от духовни и материални ценности, създадени от човечеството през историческото му минало. Духовна култура. Материална култура. Древна култура.
2. Само ед. Образованост, знания, възпитание. Висока култура. Ниска култура. Имам богата култура.
3. Само ед. Състояние на обществения, стопанския и духовния живот в една или друга епоха, в една или друга страна.
4. Обикн. мн. Растения, които изискват обработка. Житни култури. Маслодайни култури.
5. Спец. Обикн. мн. Бактерии, които се развъждат в лаборатория.
6. Само ед. Висока степен на развитие на нещо, умение. Култура на производство.
културен
култу̀рна, култу̀рно, мн. култу̀рни, прил.
1. Който се отнася до постижения в материалния или духовния живот. Културно равнище. Културни паметници.
2. Който е предназначен да създава и разпространява култура. Културен институт.
3. Който притежава висока духовна култура. Културен човек.
4. За растения — който изисква обработка.
същ. културност, културността̀, ж.
културност
вж. културен
културолог
мн. културоло̀зи, м. Учен, който работи в областта на културологията.
културология
ж., само ед. Спец. Научна област, свързана с изучаване духовната култура на обществото.
културтрегер
мн. културтрѐгери, м. Носител на дадена култура.
кум
кумъ̀т, кума̀, мн. ку̀мове и кумовѐ, м. Който е венчавал някого; кръстник.
прил. кумов, ку̀мова, ку̀мово, мн. ку̀мови.
• Ще видим кой кум, кой сват. — Разг. Ще видим кой какъв е.
• От кумова срама. — Разг. Колкото за приличие, от срам пред хората. Усмихва се само от кумова срама.
кума
мн. кумѝ, ж. Жена, която венчава; кръстница.
кумец
мн. кумцѝ, м. Венчаният по отношение на своя кум, на кумата и семейството им. Кумецът ще дойде на гости.
кумир
мн. кумѝри, (два) кумѝра, м.
1. Статуя на езическо божество, на която се кланят; идол.
2. Прен. Обект на преклонение, обожаване и подражание. Певецът става кумир на хиляди младежи. Моят кумир се срути.
кумис
м., само ед. Питие от ферментирало кобилешко мляко, разпространено в Централна Азия.
кумица
мн. кумѝци, ж. Жена на кумец.
кумов
вж. кум
кумрански
В съчетание с кумрански свитъци — свитъци с древни еврейски и арамейски тескстове с откъси от Стария завет и редица апокрифни произведения, открити между 1947 и 1956 г. в няколко пещери край Мъртво море и смятани за част от библиотеката на религиозната секта на есеите.
кумувам
куму̀ваш, несв.; На кого. Изпълнявам роля на кум по време на сватба.
същ. кумуване, ср.
кумуване
вж. кумувам
кунилингус
Вид сексуално действие (сексуално удоволствие), при което партньорът на жената използва езика си за стимулиране на половите и органи.
куп
ку̀път, ку̀па, мн. ку̀пове и ку̀пища, (два) ку̀па, м.
1. Струпано на едно място значително количество от някое вещество или много, обикн. неподредени предмети; купчина. Куп пясък. Куп книги. Голям куп дрехи.
2. Множество, обикн. неподредено. Куп хора. Куп пари. Куп въпроси.
същ. умал. купче, мн. ку̀пчета, ср.
• На куп. — Много, събрани заедно. Не трябва да ѝ даваш пари на куп.
• През куп за грош. — Разг. Небрежно. Изработили са мебелите през куп за грош.
купа
мн. ку̀пи, ж.
1. Дълбок кръгъл съд без капак. Купа с мляко. Купа със супа.
2. Висок съд, подобен на ваза, който се дава като награда в спортно състезание. Златна купа. Вземам купата. Преходна купа.
3. Един от четирите цвята карти за игра, който има сърцевиден червен знак. Паднаха ми се три купи.

мн. купѝ, ж. Сено или слама, напластени по специален начин на висок куп. Купа сено.
купе
мн. купѐта, ср.
1. Помещение във влак, отделено и предназначено за няколко пътници. Купе за пушачи. Влизам в купето. Празно купе.
2. Вътрешността със седалките на лек автомобил. Луксозно купе. Широко купе.
3. Остар. Луксозен закрит файтон.
купел
мн. ку̀пели, (два) ку̀пела, м. Голям съд, в който се потапят деца при религиозния обред кръщение.
купен
вж. купувам
купешки
купѐшка, купѐшко, мн. купѐшки, прил. Разг. Който е купен, а не домашно направен. Купешки сапун.
• Купешки думи. — Предвзети или чужди думи, несвойствени за речта на лицето. Научил е купешки думи.
куплет
мн. куплѐти, (два) куплѐта, м. Няколко стиха от стихотворение, най-често четири или шест, които образуват цялост; строфа. Стихотворението се състои от три куплета.
същ. умал. куплетче, мн. куплѐтчета, ср.
куплетче
вж. куплет
купол
мн. ку̀поли, (два) ку̀пола, м.
1. Сводова носеща конструкция с форма на полусфера или с друга овална форма.
2. Вътрешна част на полусферичен издигнат покрив.
3. Външната част на такъв покрив; кубе. Позлатен купол. Висок купол.
куполовиден
куполовѝдна, куполовѝдно, мн. куполовѝдни, прил. Който има форма на купол. Куполовиден покрив.
купом
нареч. Остар. На куп, заедно, групово. Дойдоха купом.
купон
мн. купо̀ни, (два) купо̀на, м.
1. Отрязък от ценни книжа.
2. Отрязък от карта или картонче, което дава право за закупуване на определено количество продукт при дефицит. Хляб с купони. Купон за олио. Сиренето е с купони.
прил. купонен, купо̀нна, купо̀нно, мн. купо̀нни.
• Купонна система. — Разпределение на продукти или други стоки чрез купони.

мн. купо̀ни, (два) купо̀на, м. Жарг. Събиране на много хора за увеселение. Правя купон. Отивам на купон. Хубав купон.
купонен
вж. купон
купувам
купу̀ваш, несв. и купя, св.
1. Какво. Получавам като собственост срещу пари или срещу друго разменно средство. Купувам вила на морето.
2. Прен. Разг. Кого. Привличам на своя страна чрез подкуп или ласкаене; подкупвам. Позволи да го купят за дребни стотинки.
3. Прен. Разг. Какво. Научавам, вземам, възприемам. Каквото чуе, купува и носи на шефа. Детето вижда и купува всичко.
купувам си/купя си. — Купувам за себе си. Какво си купи?
прил. купен, ку̀пена, ку̀пено, мн. ку̀пени.
• Ще те купи и ще те продаде. — Разг. Много е хитър, ловък, оправен. Не го гледай, че се прави на глупав, ще те купи и ще те продаде за пет стотинки.
• Цървули няма, гайда купува. — Разг. Купува ненужни неща.
купувач
мн. купува̀чи, м. Човек, който купува. Няма купувач за къщата. В магазина има няколко купувачи.
купувачка
мн. купува̀чки, ж. Жена купувач.
купче
вж. куп
купчина
мн. ку̀пчини, ж.
1. Струпано нещо насипно; куп. Купчина въглища. Купчина пръст.
2. Натрупани един върху друг множество предмети, както и насъбрани, натрупали се хора. Купчина дъски. Купчина деца.
3. Прен. Голям брой или значително количество от нещо. Ще взема една купчина пари. Дали му една купчина пари за тая стара кола.
същ. умал. купчинка, мн. ку̀пчинки, ж.
купчинка
вж. купчина
купюра
мн. купю̀ри, ж.
1. Спец. Класификация на пари или ценни книжа по номиналната им стойност. Купюри от 100 лева.
2. Съкращение, пропуск в литературно, научно или музикално произведение. Печата се с купюри.
купя
ку̀пиш, мин. св. ку̀пих, мин. прич. ку̀пил, св. — вж. купувам.
курабийка
вж. курабия
курабия
мн. курабѝи, ж. Вид сух тестен сладкиш, обикн. домашен; по-дебела бисквита.
същ. умал. курабийка, мн. курабѝйки, ж.
кураж
м., само ед. Смелост, решителност. Вдъхвам му кураж. Давам му кураж. Не ми стига куражът. Губя кураж.
куражлия
мн. куражлѝи, м. Разг. Лице, което има кураж.
куратор
Човек на длъжност, който извършва определена работа около конкретна задача.
Може да бъде попечител на библиотека или зоологическа градина. В изобразителното изкуство това са художествените критици, изкуствоведите, историците на изкуството. Човек който прокарва своя възглед и своята тенденция, подбирайки някаква експозиция и влагайки своя творчески или научен прочит.
Да не се бърка с организатор на събитието в буквалния смисъл на думата като реденето на експозицията — от наемането на галерията до разпращането на поканите.
курбан
мн. курба̀ни, (два) курба̀на, м.
1. Животно, заклано като жертва за здраве (или в памет на някого); оброк. Давам курбан. Коля курбан.
2. Гощавка с такова животно. Отивам на курбан. Каня на курбан. Правя си курбан.
3. Ястие, което се приготвя в такъв случай.
4. Прен. Жертва, обикн. невинна. Ставам курбан за чужди интереси.
курва
мн. ку̀рви, ж. Жена, която живее развратно.
курвар
__, курва̀рят, курва̀ря, мн. курва̀ри, м. Мъж, който живее развратно.
курдисам
курдѝсаш, св. — вж. курдисвам.
курдисвам
курдѝсваш, несв. и курдисам, св.; какво/кого. Разг. Настанявам, поставям, инсталирам, нагласявам. Курдисвам часовника да звъни в шест часа. Курдисах я на масата до булката. Курдисаха пералнята в килера.
курдисвам се/курдисам се. 1. — Настанявам се, където обикн. не ми е мястото. В ресторанта се курдиса до свекъра.
2. Перя се, като вървя.
курешка
мн. ку̀решки, ж. Птиче изпражнение.
куриер
мн. куриѐри, м.
1. Длъжностно лице към учреждение, което разнася делови книжа, както и пощенски пратки.
2. Пощенски служител, който разнася пощата; пощальон, раздавач.
3. Длъжностно лице, което извършва пътуване със специална поръчка. Дипломатически куриер.
4. Прен. Този, който разнася писма, вести, новости.
прил. куриерски, куриѐрска, куриѐрско, мн. куриѐрски. Куриерски услуги.
куриерски
вж. куриер
куриоз
мн. курио̀зи, (два) курио̀за, м. Любопитен, странен, невероятен факт или случка. Ще ти разкажа един куриоз.
прил. куриозен, курио̀зна, курио̀зно, мн. курио̀зни. Куриозен случай.
куриозен
вж. куриоз
куркам
ку̀ркаш, несв. За празни черва — издавам характерен шум.
същ. куркане, ср.
куркане
вж. куркам
куркой
птица мисирка, пуяк, фиток, фит
курна
мн. ку̀рни, ж. Остар. Корито под чешма в баня, до което се сяда и от което се гребе вода за къпане. Сядам до курната. Греба вода с таса от курната.
курник
мн. ку̀рници, (два) ку̀рника, м. Специално направено помещение за кокошки или други птици; кокошарник. Прибирам кокошките в курника.
курорт
мн. куро̀рти, (два) куро̀рта, м.
1. Място или селище с природни дадености за лечение или почивка. Морски курорт. Хубав планински курорт.
2. Остар. Почивка, летуване на такова място. Бях на курорт.
прил. курортен, куро̀ртна, куро̀ртно, мн. куро̀ртни. Курортно място. Курортна такса.
• Като (на) курорт. — Много хубаво прекарване или хубаво място. Живея като на курорт. На село е като на курорт.
курортен
вж. курорт
курс
ку̀рсът, ку̀рса, мн. ку̀рсове, (два) ку̀рса, м.
1. Само ед. Посока на движение на автомобил, кораб, самолет и др. Поемам курс към Лондон. Сменям курса.
2. Завършено пътуване от една крайна точка до друга. Самолетът прави курсове до Ню Йорк и обратно. Стюардесата прави един курс до Бомбай и обратно за два дни. Курсът на пътуване трае пет часа.
3. Насока, посока на политическа или друга дейност. Поемат курс наляво. Курс на външна политика.
4. Променяща се цена на ценни книжа или валута. Курс на цените. Курсът на долара спада. Курс на лева.

ку̀рсът, ку̀рса, мн. ку̀рсове, (два) ку̀рса, м.
1. Завършен обем на обучение по предмет или по специалност. Курс по история. Посещавам курс по английски език, който трае пет месеца. Задочен курс. Курсът на следване е четиригодишен.
2. Завършена поредица от лекции за такова обучение. Подготвих и изнесох курс лекции по общо езикознание.
3. Годишна степен на образование във висше (или средно) учебно заведение, както и всички учещи в тази степен. Тя е в трети курс, руска филология.
прил. курсов, ку̀рсова, ку̀рсово, мн. ку̀рсови. Курсова работа на студентите.
курсант
мн. курса̀нти, м. Лице, което учи във военно училище или кара курс за подготовка на команден състав.
прил. курсантски, курса̀нтска, курса̀нтско, мн. курса̀нтски. Курсантска униформа.
курсантски
вж. курсант
курсив
м., само ед. Вид печатарски шрифт, подобен на ръкописния.
курсист
мн. курсѝсти, м. Лице, което посещава курс 2 (в 1 знач.). Курсисти от курса по японски език. Курсист в курс за шофьори любители.
курсистка
мн. курсѝстки, ж. Жена курсист.
курсов
вж. курс
куртизанка
мн. куртиза̀нки, ж.
1. През ХVII и ХVIII в. предимно във Франция — жена с леко поведение, която се движи във висшето общество.
2. Жена с леко поведение.
куртка
мн. ку̀ртки, ж. Къса мъжка униформена дреха. Ученическа куртка. Офицерска куртка.
куртоазен
вж. куртоазия
куртоазия
ж., само ед. Израз на внимание и зачитане на някого; любезност, добър тон. Каниш ме от куртоазия.
прил. куртоазен, куртоа̀зна, куртоа̀зно, мн. куртоа̀зни. Куртоазно държание.
куршум
мн. куршу̀ми, (два) куршу̀ма, м. Късче олово или друг метал, което се поставя в гилза с избухливо вещество, за да се изстреля с пушка, пистолет и др. Куршумът го рани в крака. Изстрелвам два куршума.
• С един куршум два заека. — Разг. С един и същ труд, усилие свършвам две работи.
• Тегля куршума. — Разг. Убивам.
кусам
ку̀саш, св. Кусна.
кусвам
ку̀сваш, несв. и кусна, св. Разг.
1. Вземам малко от някакво ядене или пийвам малко, за да опитам; опитвам. Когато готви, винаги кусва. Кусни от баницата!
2. Прен. Опитвам от нещо или изразходвам малко. Кусвам от брачния живот. Кусвам малко от парите му.
кускус
м., само ед. Малки тестени сушени зрънца, които се варят и се ядат като юфка.
кусна
ку̀снеш, мин. св. ку̀снах, мин. прич. ку̀снал, св. — вж. кусвам.
кусур
мн. кусу̀ри, (два) кусу̀ра, м. Разг.
1. Недостатък, лоша черта на характера. Човек без кусури няма. Всичко му е хубаво, само има един кусур.
2. Вина, грешка. За времето аз нямам кусур.
3. Остатък. Стигна ми с кусур. Има да се наядем и кусур.
• Само туй ми беше кусурът. — На всичко отгоре само това ми остава.
кутанен
мед. Кожен, отнасящ се до кожата.
кутийка
мн. кутѝйки, ж.
1. Малка кутия.
2. Спец. В ботаниката — чашка, в която се намира плодът на някои растения.
• На кутийки. — Остар.
1. Шарка като квадратче на тъкан, хартия и др.
2. Голям студ. Навън е студ на кутийки.
• Като кутийка/кутийки. 1. — Малка стая или стаи. Кухнята е като кутийка.
2. Добре подредена стая или стаи. Апартаментът ѝ е като кутийка, всичко си е на мястото.
кутия
мн. кутѝи, ж. Неголям съд с капак от дърво, картон и др. Пощенска кутия. Цигарена кутия.
• Като от кутия изваден. — Разг. Хубаво облечен, съвършено чист, елегантен.
кутре
и кутре, мн. кутрѐта и ку̀трета, ср.
1. Малкият пръст на ръката.
2. Малко кученце.
кутсуз
прил., неизм. Разг.
1. Който няма късмет или не носи късмет. Кутсуз човек. Кутсуз работа.
2. Като същ., само ед., м. Липса на късмет, на сполука. Ей, голям кутсуз днес!
кутурица
изцяло, вкупом, грубо
куфар
мн. ку̀фари, (два) ку̀фара, м. Голяма чанта от кожа, мукава, метал с капак и малка дръжка за носене на багаж при пътуване. Стягам си куфара за море.
същ. умал. куфарче, мн. ку̀фарчета, ср.
• Стягам куфарите. — Приготвям се за голямо пътуване.
куфарче
вж. куфар
куфея
1. бот. Cuphea. Многогодишно, декоративно, храстовидно растение. Има около 260 вида.
2. Разг. Куфеене. Поклащане на тялото и главата напред-назад в ритъма на "тежка" музика. Куфея на песните на Металика.
кух
ку̀ха, ку̀хо, мн. ку̀хи, прил.
1. Който е направен или е станал с празна вътрешност. Кухо дърво. Куха диня. Куха тръба. Кухо място.
2. Прен. Пренебр. Който е красив, но е лишен от съдържание. Кухи разсъждения. Куха теория.
• Куха глава. — Глупав човек.
кухина
мн. кухинѝ, ж.
1. Празна вътрешност на нещо. Зъбът имаше голяма кухина.
2. В човешкия или в животински организъм — кухо място, в което са поместени органи. Коремна кухина. Гръдна кухина.
кухненски
вж. кухня
кухня
мн. ку̀хни, ж.
1. Помещение в жилище, предназначено и обзаведено за приготвяне на храна.
2. Начин на приготвяне и типични ястия. Национална кухня. Семейна кухня. Китайска кухня.
прил. кухненски, ку̀хненска, ку̀хненско, мн. ку̀хненски.
куц
ку̀ца, ку̀цо, мн. ку̀ци, прил. Който има болка или недостатък на единия крак и се клати или накланя, като върви.
куцам
ку̀цаш, несв.
1. Вървя, като се накланям или се клатя неестествено поради болка или недостатък на единия крак.
2. Прен. Разг. За работа, дейност — не напредвам нормално, нещо ме спъва. Писането нещо ѝ куца.
куцукам
куцу̀каш, несв. Куцам от болка в крака.
куча се
ку̀чиш се, мин. св. ку̀чих се и кучѝх се, мин. прич. ку̀чил се и кучѝл се, несв. За кучка — раждам. Всяка година кучката се кучи с по три кученца.
куче
мн. ку̀чета, ср.
1. Домашно животно с удължена муцуна и заострени уши, което пази дома. Овчарско куче. Ловно куче. Чу се лай на куче.
2. Прен. Разг. Зъл, лош човек. Той е цяло куче. Държиш се като куче.
прил. кучешки, ку̀чешка, ку̀чешко, мн. ку̀чешки. Кучешки лай. Кучешка козина.
• Върви му като на бясно куче тояги. — Никак не му върви.
• Вярно куче. — Предан слуга.
• На умряло куче нож вади. — Проявява смелост, когато няма никаква опасност.
• Свършил я като кучето на нивата. — Не свършил някоя работа (добре).
• Храни куче, да те лае. — За неблагодарен човек.
• Кучешки студ. — Голям, непоносим студ.
• Кучешки живот. — Труден живот.
• (Ходи) като глухо куче. — Обикаля безцелно, шляе се.
кучешки
вж. куче
кучи
ку̀ча, ку̀чо и ку̀че, мн. ку̀чи, прил. Разг. Кучешки.
• Кучи син. — Негодник.
кучка
мн. ку̀чки, ж.
1. Женско куче.
2. Прен. Разг. Лоша, зла жена.
3. Прен. Пренебр. Развратна жена. Ходи по мъже като кучка.
кучкарник
мн. кучка̀рници, (два) кучка̀рника, м.
1. Къщичка за дворно куче.
2. Прен. Място, където живеят или се събират кучета. В града трябва да се построи кучкарник. Апартаментът ви е станал цял кучкарник. Паркът се е превърнал в кучкарник.
кушетка
мн. кушѐтки, ж. Остар. Единично легло с пружина без странични табли. Кушетка в лекарски кабинет.
кушия
мн. кушѝи, ж. Остар. Надбягване с коне на празник (обикн. на Тодоровден).
• На кушия. — Много набързо, с голямо притеснение. Всичко купувах на кушия, трябваше да пътувам след един ден.
куюмджия
мн. куюмджѝи, м. Остар. Златар.
къде
въпр. нареч.
1. На кое място. Къде е Иван, в института ли?
2. Към кое място. Къде отиде Иван, в университета ли?
3. Като съюз. За въвеждане на подчинени изречения, в които е със значение 1 и 2. Попитах те къде е чантата ми. Не зная къде отиде.
4. Разг. Като част. За означаване на висока интензивност на признак. Тя е къде по-добра от него!
• Къде да е. — Неопр. нареч. Все едно къде (без значение къде). Къде да го оставя? — Няма значение, остави го къде да е, ама по-бързо!
къде-годе
неопр. нареч. — вж. -го̀де.
къделка
вж. къделя
къделя
мн. къдѐли, ж. Остар. Определено количество вълна, памук, което се завива и се прикрепва на хурка, за да се преде от него прежда. Изпреде две къдели.
същ. умал. къделка, мн. къдѐлки, ж.
• Като къделя. — С вид на къделя. Мустаци като къдели. Опашка като къделя.
където
нареч. и съюз.
1. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за място. Горе, където е станцията, до юни се задържа сняг. Можем да отидем, където искаш.
2. За въвеждане на подчинено определително изречение. Замина за страната, където прекара най-хубавите си години.
• Където и да е. — Неопр. нареч. Къде да е, без значение къде. Ще отсяда в хотел. — Където и да е, само да не ми се стовари на главата.
къдра
мн. къ̀дри, ж. Къдрица. Тъмни къдри падат по гърба ѝ.
къдрав
къ̀драва, къ̀драво, мн. къ̀драви, прил.
1. За коса или козина — който е навит, вълнообразен. Къдрава коса. Агънцето имаше къдрава мека козина.
2. За човек или животно — който има вълнообразно навита коса или козина. Къдраво момче.
3. Прен. Който е вълнообразен или има неравна линия. Къдрави лозя. Къдрав облак.
къдрене
вж. къдря
къдрица
мн. къдрѝци, ж. Вълнообразен, виещ се кичур коса. Руси къдрици. Дълги къдрици.
къдрокос
къдроко̀са, къдроко̀со, мн. къдроко̀си, прил. Който е с къдрава коса.
къдря
къ̀дриш, мин. св. къ̀дрих и къдрѝх, мин. прич. къ̀дрил и къдрѝл, несв.; Какво. Правя коса да стане къдрава.
къдря се. — Ставам къдрав; мога да стана къдрав. Щом порасне, косата ѝ се къдри. Косата ѝ се къдри много лесно.
същ. къдрене, ср.
къклица
ж., само ед. Плевел по житата, който пуска малки черни семки.
къкрене
вж. къкря
къкря
къ̀криш, мин. св. къ̀крих и къкрѝх, мин. прич. къ̀крил и къкрѝл, несв. Като вря слабо, издавам характерен шум. Сега яденето трябва само да къкри.
същ. къкрене, ср.
кълбенце
вж. кълбо
кълбест
къ̀лбеста, къ̀лбесто, мн. къ̀лбести, прил. Който има форма, подобна на кълбо. Кълбест дим. Кълбест облак.
кълбо
кълба̀ и кълбѐта, ср.
1. Спец. В математиката — геометрично тяло, получено от въртенето на окръжност около диаметъра ѝ сфера. Обем на кълбото.
2. Всяко тяло с такава форма. Кълбо прежда. Кълбо дим.
3. Прен. В гимнастиката — предно превъртане на тялото до заставане в изходното положение.
същ. умал. кълбенце, мн. кълбѐнца, ср.
• Земно кълбо. — Планетата Земя.
• На кълбо. — Със свити ръце и крака. Лежи на кълбо.
• Кожено кълбо. — Футболна топка.
кълбовиден
кълбовѝдна, кълбовѝдно, мн. кълбовѝдни, прил. Който прилича по форма на кълбо. Кълбовиден купол.
• Кълбовидна мълния. — Мълния, която се проявява като светещи огнени кълба с диаметър 10 — 20 сантиметра.
кълбовидна
, кълбовидна, кълбовидно, мн. кълбовидни, прил. Който прилича по форма на кълбо. Кълбовиден купол. • Кълбовидна мълния. Мълния, която се проявява като светещи огнени кълба с диаметър 10 — 20 сантиметра.
кълва
кълвѐш, мин. св. кълва̀х, мин. прич. кълва̀л, несв.
1. За птици — поемам храна с човката си. Пилетата кълват царевица.
2. Кого, какво. За птици — удрям или захапвам с човка. Кокошката ме кълве по крака.
3. За риба — захапвам стръв на въдица. Днес рибата никак не кълве.
4. Прен. За човек — подлъгвам се, хващам се, подмамвам се.
5. Прен. Разг. Уча, без да разбирам; зубря.
кълвач
мн. кълва̀чи, (два) кълва̀ча, м.
1. Горска птица с голяма човка, която яде насекоми от кората на дърветата.
2. Прен. Разг. Зубрач.
кълка
мн. къ̀лки, ж. Разг. Част от крака — между тялото и коляното; бедро. Пилешка кълка.
кълн
къ̀лнът, къ̀лна, мн. къ̀лнове, (два) къ̀лна, м.
1. Израстък, който излиза от семе при прорастване.
2. Прен. Обикн. мн. Зачатъци, зараждане на нещо. Кълновете на просветата. Кълнове на ренесансово мислене. Кълновете на любовта.
кълна
кълнѐш, мин. св. клех и кълна̀х, мин. прич. клел и кълна̀л, несв.; Кого, какво. Изричам проклятия. Кълна враговете си. Кълна лошото време. Кълна съдбата си.
кълна се. — Давам клетва. Кълна се в знамето. Кълна се в децата си, че казвам истината. Кълна се, че това не е истина.
кълня
кълнѝш, мин. св. кълнѝх, мин. прич. кълнѝл, несв.
1. За зърно, семе — пускам кълнове, прораствам. Пшеницата вече кълни.
2. Прен. Зараждам се, възниквам. Кълни любов. Кълни омраза.
кълцам
къ̀лцаш, несв.; Какво. Реша с остър и тежък предмет нещо на малки парчета или на кайма. Кълцам месо на кайма. Кълцам зеле.
кълча
къ̀лчиш, мин. св. къ̀лчих и кълчѝх, мин. прич. къ̀лчил и кълчѝл, несв.; Какво. Разг. Извивам, кърша ръцете си под влияние на силно чувство. Кълчи ръце от мъка.
кълча се. — Разг. Кърша, извивам преднамерено, неестествено тялото си, като вървя.
същ. кълчене, ср.
• Кълча си езика. — Мъча се да говоря на чужд език, който не владея.
кълчене
вж. кълча
кълчища
само мн. Конопени влакна.
• Заплел се като пате в кълчища. — Разг. Обърквам се много. На изпита се заплете като пате в кълчища.
към
предлог.
1. Означава, че движението е отправено в някаква посока. Вървя към пощата. Пътувам към университета.
2. При абстрактни съществителни — означава цел на действието. Стремеж към знания.
3. При изразяване на отношение спрямо някого или нещо. Привързан съм към нея. Изпитвам омраза към него.
4. За означаване на приближеност, близост по място, време; около. Към края на часа го изпитаха. Има към пет километра. Когато стигнаха към града, му прилоша.
5. За означаване, че нещо се прибавя, включва. Към въпроса за показателните местоимения. Това животно спада към бозайниците.
къмпинг
мн. къ̀мпинги, (два) къ̀мпинга, м. Кампинг.
къмто
предлог. Остар. Към.
къна
ж., само ед. Вид растителна кафявочервена боя за коса (и за нокти при някои народи).
кънки
мн., кънка̀, ж.
1. Метални приспособления за плъзгане по лед, прикрепени към специални обувки. Пързалям се с кънки.
2. Железни куки за изкачване по електрически стълбове.
• Летни кънки. — Кънки с колелца за плъзгане по суха и гладка повърхност; ролкови кънки.
• Връзвам/вържа кънките. — Разг. Пиян съм много. От две чаши алкохол връзва кънките.
къносам
къно̀саш, св. — вж. къносвам.
къносвам
къно̀сваш, несв. и къносам, св.; Какво. Боядисвам с къна. Къносвам си косата всеки месец.
прил. къно̀сан, къно̀сана, къно̀сано, мн. къно̀сани.
същ. къносване, ср.
къносване
вж. къносвам
кънтене
вж. кънтя
кънтри-
Първа съставна част на сложни думи със значение народен (стил), напр. кънтримузика, кънтрипевец, кънтристил.
кънтримузика
ж., само ед. Американска народна музика или нейна стилизирана форма за китара, банджо и други струнни инструменти.
кънтя
кънтѝш, мин. св. кънтя̀х, мин. прич. кънтя̀л, несв. За звук, песен — еча, отеквам, разнасям се в пространството. Ударите кънтят. Стъпки кънтят сутрин по улицата. Песни кънтят над града.
същ. кънтене, ср.
къпалня
мн. къпа̀лни, ж. Помещение за къпане, баня с душ, обикн. към стадион, плаж.
къпане
вж. къпя
къпина
мн. къпѝни, ж. Бодлив храст с дребни черни плодове на зрънца, както и самият плод. Бера къпини.
прил. къпинов, къпѝнова, къпѝново, мн. къпѝнови. Къпинов сок.
къпинов
вж. къпина
къпя
къ̀пеш, мин. св. къ̀пах и къпа̀х, мин. прич. къ̀пал и къпа̀л, несв.
1. Кого, какво. Измивам тялото на човек или животно, като го потапям или обливам. Къпя бебето. Къпя кучето.
2. Кого. Поливам ритуално главата на някого с вода на именния му ден. На Стояновден всяка година го къпя.
3. Прен. Кого, какво. За дъжд — мокря, обливам. В планината често го къпеха дъждове. Дъждът къпе гората.
4. Кого. Измивам мъртвец преди погребението.
къпя се. 1. — Измивам тялото си, като се потапям или обливам. Къпя се всяка сутрин.
2. Потапям се в басейн, море, река за лечение или за плуване. Къпя се по цял час в морето. Тази година не съм се къпала в морето.
същ. къпане, ср.
• Като къпан (спя). — Спя спокойно, дълбоко.
кър
къ̀рът, къ̀ра, мн. къ̀рища, (два) къ̀ра, м. Разг. Ниви, ливади; поле. Ходя по къра. Работя на къра.
прил. кърски, къ̀рска, къ̀рско, мн. къ̀рски. Кърска работа.
кървав
къ̀рвава, къ̀рваво, мн. къ̀рвави, прил.
1. Който е изцапан с кръв; окървавен. Кървава риза. Кървава рана.
2. В който има кръв; примесен с кръв. Кървава пържола. Кървава вода.
3. В който има човешки жертви. Кърваво произшествие. Кървава разправа.
4. Прен. С цвят като на кръвта. Кървав залез.
• Кървав труд. — Много тежък труд.
• Кървав пот. — Пот при много тежък труд.
• Кървави сълзи. — Много горещи сълзи.
• Кървави ръце. — Ръце на убиец.
кървавица
ж., само ед. Бахур.
кървавя
кървавѝш, мин. св. кървавѝх, мин. прич. кървавѝл, несв.; Какво. Цапам с кръв.
кървавя се. — Цапам се с кръв.
кървене
вж. кървя
кървя
кървѝш, мин. св. кървѝх, мин. прич. кървѝл, несв. За рана — изпускам кръв.
същ. кървене, ср.
• Кърви ми сърцето/душата. — Облива се с мъка.
къри
ср., само ед. Прахообразна смес от люти индийски подправки, а също ястие с такива подправки.
къркам
къ̀ркаш, мин. св. къ̀рках и кърка̀х, мин. прич. къ̀ркал и кърка̀л, несв.
1. За птица, жаба — издавам гърлен звук. Кокошките къркат от страх.
2. Прен. Прекалявам с пиенето на алкохол. От два часа кърка в кръчмата.
същ. къркане, ср.
къркане
вж. къркам
къркоря
кърко̀риш, мин. св. кърко̀рих и къркорѝх, мин. прич. кърко̀рил и къркорѝл, несв. За празни черва на гладно — издавам характерни звуци.
кърлеж
мн. къ̀рлежи, (два) къ̀рлежа, м.
1. Паякообразен паразит, който се впива с хоботче в кожата на човек или животно и смуче кръв.
2. Прен. Разг. Индустриалното растение рицин.
• Впивам се/впия се като кърлеж. — Впивам се силно. Впило се е като кърлеж в майка си.
• Смуче като кърлеж. — За човек, който живее с чужди средства.
кърма
ж., само ед.
1. Остар. Храна за добитък — трици, семена; кърмило.
2. Майчино мляко. Майката няма достатъчно кърма и бебето е гладно.

мн. кърмѝ, ж. Задна част на кораб, където са уредите за управление.
кърмаче
мн. кърма̀чета, ср. Дете, което суче мляко. Детето е още кърмаче.
кърмачка
мн. кърма̀чки, ж. Жена, която кърми. Кърмачките трябва да имат специален режим на живот.
кърмило
ср., само ед. Кърма 1 (в 1 знач.).
кърмчия
мн. кърмчѝи, м. Кормчия.
кърмъз
м., само ед. Червена боя, добивана от изсушени насекоми; кармин.
прил. кърмъзен, кърмъ̀зена, кърмъ̀зено, мн. кърмъ̀зени.
кърмъзен
вж. кърмъз
кърмя
къ̀рмиш, мин. св. къ̀рмих и кърмѝх, мин. прич. къ̀рмил и кърмѝл, несв.; Кого.
1. Давам на кърмаче да суче. Майките кърмят децата през шест часа.
2. Прен. Отглеждам, отхранвам.
кърня
кърнѝш, мин. св. кърнѝх, мин. прич. кърнѝл, несв. Остар. Кастря клони на дърво; чупя, нащърбявам.
кърпа
мн. къ̀рпи, ж.
1. Правоъгълно или квадратно парче от специален или от обикновен плат за бърсане на ръце, лице и др. Кърпа за лице. Кърпа за прах. Носна кърпа.
2. Квадратно парче плат за носене на главата. Кърпа за глава.
същ. умал. кърпичка, мн. къ̀рпички, ж.
• В кърпа ми е вързано. — Разг. Всичко е сигурно.
кърпене
вж. кърпя
кърпичка
вж. кърпа
кърпя
къ̀рпиш, мин. св. къ̀рпих и кърпѝх, мин. прич. къ̀рпил и кърпѝл, несв.; Какво.
1. Зашивам скъсано (с кръпка) или разпрано. Кърпя дрехи.
2. Запълвам дупка. Всяка пролет кърпят пътищата с асфалт.
същ. кърпене, ср.
• Кърпя положението. 1. — Намирам, припечелвам оттук-оттам средства за съществуване.
2. Намирам начин; с подръчни средства се справям при някакъв недостиг. Кърпим положението с хонорувани преподаватели.
кърски
вж. кър
кърт
къ̀ртът, къ̀рта, мн. къ̀ртове, (два) къ̀рта, м. Къртица.
къртене
вж. къртя
къртица
мн. къртѝци, ж. Насекомояден бозайник с мека кожа, пригоден за ровене и подземен живот.
• Като къртица. — Затворено, на тъмно, усамотено.
къртичина
мн. къртѝчини, ж. Купчинка пръст, изровена от къртица. Сутрин намираха все нови къртичини в градината.
къртовски
къ̀ртовска, къ̀ртовско, мн. къ̀ртовски, прил. Упорит, тежък, продължителен. Къртовски труд.
къртя
къ̀ртиш, мин. св. къ̀ртих и къртѝх, мин. прич. къ̀ртил и къртѝл, несв.; Какво.
1. Отделям със сила части от нещо цяло. Къртя камъни. Къртя скала.
2. Със сила отделям от мястото му, изваждам с корена. Къртя врата. Къртя прозорец. Къртя дървета. Къртя зъби.
3. Прен. Разг. Вадя издълбоко, силно, здраво. Къртя смях. Къртя песен. Къртя лъжи.
същ. къртене, ср.
кърчаг
пръстен съд за вода и др. ; стомна, глинен съд за вода
кърша
къ̀ршиш, мин. св. къ̀рших и кършѝх, мин. прич. къ̀ршил и кършѝл, несв.; Какво.
1. Чупя, прекършвам, ломя (пръчки, клони). Кърша клонки за украса. Кърша клонки люляк.
2. Прен. Вия, извивам, въртя. Кърша ръце. Кърша тяло. Кърша глас.
кърша се. — Извивам се, вия се. Като върви, се кърши.
кърши ме — (или те, го, я, ни, ви, ги). Побиват ме тръпки от студ, от треска. Простудих се вчера и сега ме кърши на треска.
същ. кършене, ср.
• Кърша ръце. — Отчаян съм, не зная какво да правя, вайкам се.
кършене
вж. кърша
къс
къ̀сът, къ̀са, мн. къ̀сове, (два) къ̀са, м.
1. Отрязано, отсечено, отчупено, откъснато неголямо парче от нещо. Къс хартия. Къс месо. Къс дърво.
2. Остар. Бройка от еднородни предмети. Двайсет къса цигари.
същ. умал. късче, мн. къ̀счета, ср. Късчета готвено месо.
• За къс хляб (работя). — За най-насъщни средства за живот.

къ̀са, къ̀со, мн. къ̀си, прил.
1. Който не е голям на дължина. Къса пръчка. Къси крака.
2. Който е сбит, кратък. Къса почивка. Късо пътуване.
• Къса памет. — Слаба памет.
късам
къ̀саш, несв.
1. Какво. Правя на късове, на парчета. Късам хартия. Късам конец.
2. Какво. Вземам, отделям, кърша, бера (цветя, плодове, зеленчуци). Късам цветя. Късам круши. Късам домати.
3. Какво. Износвам или съдирам (дрехи, обувки). Късам често дрехите си. Къса по едни обувки за три месеца.
4. Прен. Разг. За преподавател — пиша слаба оценка на изпит. Този преподавател много къса.
5. Прен. Разг. Причинявам силна мъка, болка, тревога. Спомените късат душата ѝ.
късам се. 1. — Ставам на части. Конецът е слаб и често се къса.
2. За дрехи, обувки — износвам се, съдирам се. Тези обувки не се късат вече една година, много са здрави.
3. Прен. Разг. Ядосвам се, сърдя се. Сърцето ми се къса, като гледам гладни животни.
4. Прен. Разг. В съчетание с друг глагол — правя нещо в голяма степен, много. Яде, та се къса. Спи, та се къса.
• Късам си косите/косата. 1. — Изпитвам силна мъка. Като се разболее, пак ще си късаш косите.
2. Горчиво съжалявам за нещо.
• Късам от залъка си. — Спестявам, отделям за нещо средства, като се лишавам от най-необходимото.
късен
къ̀сна, къ̀сно, мн. къ̀сни, прил.
1. Който става към края на определено време, срок. Късно лято. Късна вечер. Късен студ.
2. Който става след приетото или след определеното време. Късен гост. Късна младост. Късна женитба.
нареч. късно. Дойде късно. Спи до късно.
• Рано или късно. — Все някога.
късмет
мн. късмѐти, (два) късмѐта, м. Разг.
1. Само ед. Съдба, сполука, щастие. Имам късмет. Нямам капка късмет. Роден съм с голям късмет. Опитвам си късмета.
2. Само ед. Щастлива случайност. Имах късмет, че автобусът дойде навреме. Голям късмет имах — спечелих пари от лотарията.
3. Прен. Монета или дряново клонче, наречено за нещо добро и сложено в баницата на Нова година. Баница с късмети.
• Работи ми късметът. — Имам късмет.
късно
вж. късен
късо-
Първа съставна част на сложни думи със значение къс 2 , напр. късоврат, късокрак, късоглед.
късоглед
късоглѐда, късоглѐдо, мн. късоглѐди, прил.
1. Който страда от късогледство.
2. Прен. Който не е предвидлив, не е прозорлив. Късогледи политици.
късогледство
ср., само ед.
1. Недостатък на зрението, при който не се виждат ясно далечни предмети.
2. Прен. Недалновидност, непрозорливост, обикн. за обществени процеси, в политиката.
късче
вж. къс
кът
къ̀тът, къ̀та, мн. къ̀тове и къ̀тища, (два) къ̀та, м.
1. Запазено, обособено, уютно място в помещение, обикн. уредено за почивка или дейност; ъгъл. Кът до огъня. Кът за почивка. Кът за учене.
2. Усамотено, отдалечено, спокойно място сред природата. Красив кът от планината. Горски кът. Селото е сгушено в един кът на голямата долина.
3. Прен. Всяко уютно, защитено, тихо място. Тих кът. Райски кът. Семеен кът.
същ. умал. кътче, мн. къ̀тчета, ср.
• Роден кът/бащин кът. — Родно място; родина.

нареч. Разг. Малко, оскъдно, в недостатъчно количество. Парите са кът. Хлябът е кът.
кътам
къ̀таш, несв. Разг.
1. Какво. Пестя, отделям, крия. Кътам малко пари за всеки случай. Кътам олиото.
2. Кого, какво. Пазя, грижа се. Кътам си книгите. Кътам си дрехите. Кътам мъжа си.
кътам се. — Пазя се, грижа се за себе си, щадя се. Къта се, затова изглежда толкова млада.
кътен
къ̀тна, къ̀тно, мн. къ̀тни, прил.
• Кътен зъб. — Кътник.
къткам
къ̀ткаш, несв.
1. Разг. Кого. Полагам големи грижи, приласкавам. Къткам жена си. Къткам децата.
2. Разг. Кого. Привличам, сплотявам. Бащата кътка синовете и снахите си, разбират се добре.
3. Разг. Кого. Лаская, привличам, подмазвам се. Къткам шефовете. Секретарката му го кътка много.
4. За квачка — с характерни звуци привличам малките си.
5. Какво. Мамя кокошки, като ги викам.
същ. къткане, ср.
къткане
вж. къткам
кътник
мн. къ̀тници, (два) къ̀тника, м. Вътрешен зъб, след кучешките зъби, с разклонен корен.
кътче
вж. кът
къч
къ̀чът, къ̀ча, мн. къ̀чове, (два) къ̀ча, м. Задната част от тялото на кон, магаре. Удари го с камшика по къча.
• Хвърлям къч. 1. — Играя, буен съм.
2. Пренебр. За кого/за какво. Не ми е притрябвал, не ми е до него сега.
къшей
къ̀шеят, къ̀шея, мн. къ̀шеи, (два) къ̀шея, м. Разг. Къс, парче, обикн. от хляб. Отчупих си къшей хляб.
• За къшей хляб (работя). — За малко пари, само за храна.
къща
мн. къ̀щи, ж.
1. Сграда, постройка, в която живеят хора, обикн. едно семейство. Виждаха се къщите на селото. По тази улица има хубави къщи. Строя къща. Правя къща. Живея в къща.
2. Прен. Жилище, квартира, дом. Нямам къща над главата си. Искам да осигуря къща за детето си.
3. Прен. Уреждане, подреждане, обстановка в жилище на едно домакинство. Разкошна къща. Къщата блести от чистота.
4. Прен. Вещите, както и членовете на едно домакинство. Обраха им къщата. Изнасяме къщата, местим се в друго жилище. Целите къщи се изнасят на морето през август. Весела къща.
5. Прен. Предприятие. Търговска къща. Издателска къща. Модна къща.
прил. къщен, къ̀щна, къ̀щно, мн. къ̀щни. Къщна работа. Къщни проблеми.
същ. умал. къщичка, мн. къ̀щички, ж.
• Въртя къща. — Домакинствам и ръководя семейство.
• Вдигам/вдигна къщата на главата си. — Вдигам голям шум, създавам суматоха, паника, безредие.
• Къщно пиле/гърне. — Човек, който стои много време вкъщи; не ходи никъде.
къщен
вж. къща
къщичка
вж. къща
къщовник
мн. къщо̀вници, м. Човек, който се грижи много за дома си. Той е голям къщовник, чисти, мете.
къщовница
мн. къщо̀вници, ж. Жена къщовник.
къщурка
мн. къщу̀рки, ж. Малка, ниска, бедна къща.
кьопоолу
ср., само ед. Салата от печени и нарязани патладжани с чесън, оцет и олио.
кьорфишек
мн. кьо̀рфишеци, (два) кьо̀рфишека, м. Разг. Пренебр. Лъжа, блъф. Пускат кьорфишеци, а нищо не правят.
кюлаф
1. шита или плетена фуниевидна островърха шапка
2. замислям нещо лошо за някого; изигравам, мамя
кюлче
мн. кюлчѐта, ср. Къс от излят метал, приготвен за пренасяне и др. като суровина. Злато на кюлчета.
кюляф
вж. кюлаф
кюмюр
нареч.
въглища
кюнец
мн. кю̀нци, (два) кю̀неца, м.
1. Ламаринена тръба за отвеждане на дима от печка.
2. Широка тръба за канализация.
кюнци
циментова или глинена водопроводна тръба
кюп
кю̀път, кю̀па, мн. кю̀пове, (два) кю̀па, м. Разг. Голям глинен съд; делва.
• Слагам всички в един кюп. — Разг. Не правя разлика между различни хора или неща; подвеждам под общ знаменател.
кюре
мн. кюрѐта, ср. Католически енорийски свещеник.
кюрк
дълга горна дреха, подплатена с кожи; шуба, кожух
кюркче
кожухче
кюртаж
мн. кюрта̀жи, (два) кюрта̀жа, м. Спец.
1. В медицината — отстраняване на чуждо тяло или паразити от организма с помощта на специален инструмент — кюрета.
2. В медицината — изстъргване с кюрета стените на матката (при аборт или заболяване). Правя кюртаж.
кюртирам
кюртѝраш, несв. и св. Спец. В медицината — правя кюртаж.
кюртиране
мед. вж. кюртаж
кюспе
ср., само ед. Остатъци от семена на маслодайни растения. Слънчогледово кюспе.
кютюк
мн. кютю̀ци, (два) кютю̀ка, м.
1. Разг. Сух пън, дънер.
2. Диал. Дънер на лоза.
3. Прен. Пренебр. Недодялан, тъп човек.
• Кьоркютюк пиян. — Разг. Много пиян, не вижда и не усеща нищо. Вечер се връща кьоркютюк пиян.
кюфте
мн. кюфтѐта, ср.
1. Мляно месо, объркано с подправки, оформено като питка и изпържено, опечено или сготвено. Кюфтета на скара. Пържа кюфтета.
2. Разг. Пренебр. Нисък и дебел човек. Станал е цяло кюфте.
същ. умал. кюфтенце, мн. кюфтѐнца, ср.
кюфтенце
вж. кюфте
кючек
мн. кючѐци, (два) кючѐка, м. Вид турски танц, обикн. женски, с характерни извивки на тялото и щракане с пръсти. Играя кючек.
кя
Диал.
1. мест. Тя. В гр. Кула личните местоимения са: азе, ти, той, кя, то, ниа, виа, тиа.
2. мест. Тях. Ще свршиме работа и бес кя!
кянкам
кя̀нкаш, несв. Разг.
1. За пуйка — издавам характерни звуци. Пуйките кянкат по двора.
2. Прен. Пренебр. Говоря тихо, монотонно, неразбрано; дрънкам. Какво ми кянка, не мога да разбера.
кяр
кя̀рът, кя̀ра, мн. кя̀рове, (два) кя̀ра, м. Разг. Печалба, облага, сметка. Имам кяр. Нямам кяр. Големи кярове. Какъв ми е кярът от тази работа!
кярувам
кяру̀ваш, несв. Разг. Печеля, добивам печалба.
лабиален
мед. Устен, отнасящ се до устните.
лабилен
лабѝлна, лабѝлно, мн. лабѝлни, прил.
1. Който е неустойчив, колеблив. Лабилни контакти. Лабилна нервна система.
2. В техниката — за връзка, съединение — който е подвижен.
същ. лабилност, лабилността̀, ж.
лабилност
вж. лабилен
лабиринт
мн. лабирѝнти, (два) лабирѝнта, м.
1. ист. Сграда с много помещения, от която не може да се излезе.
2. Прен. Сграда или част от сграда с много помещения и коридори, място с пътища, пътеки и др., в които е трудно човек да се ориентира. Тази сграда ми изглежда като лабиринт. Забърках се в лабиринта от улици в центъра на града.
3. Спец. В анатомията — вътрешното устройство на ухото.
4. Прен. Всяко трудно, заплетено положение. Попаднах в лабиринт от проблеми.
лаборант
мн. лабора̀нти, м.
1. Сътрудник в лаборатория. Рентгенов лаборант.
2. Лекар специалист по лабораторни изследвания и анализи.
3. Служещ в аптека; аптечен санитар.
лаборантка
мн. лабора̀нтки, ж. Жена лаборант.
лабораторен
лаборато̀рна, лаборато̀рно, мн. лаборато̀рни, прил.
1. Който се отнася до лаборатория. Лабораторно изследване. Лабораторни условия.
2. Който е предназначен за лаборатория. Лабораторно обзавеждане. Лабораторни материали.
3. Прен. Учен, който се занимава предимно с лабораторни изследвания или работи затворено, без връзка с живота. Лабораторен учен.
лаборатория
мн. лаборато̀рии, ж.
1. Специално обзаведено помещение за технически и научноизследователски опити, за провеждане на медицински анализи, за производство на препарати в малки количества и др. Лаборатория по физика. Химическа лаборатория.
2. Звено към научен институт, завод, болница, предназначено за научноизследователски опити, за контрол на материали и др. Лабораторията се помещава в пет стаи.
3. Прен. Лицата, които работят в такова звено. Трябва да съберем лабораторията.
4. Прен. Сектор, място, където се извършват сложни процеси от една дейност.
лава
ж. само ед.
1. Огнена разтопена силикатна маса, която се изхвърля при изригване на вулкан. Лавата е заляла и унищожила огромни земни площи.
2. Прен. Нещо, което се изсипва, разпространява, изхвърля се в големи количества, с голямо напрежение и сила. Лавата на дъжда се беше отприщила и заливаше улиците. Лава от слънчеви лъчи. Огнената лава на пожара.
3. Прен. За чувства, думи, ругатни и др. — които бушуват или се изразяват с голяма сила. Лава от чувства бушуваше в сърцето ѝ. Посрещна го с лава от приказки.
лавандула
ж., само ед. Нисък многогодишен храст с малки сини цветчета със силен аромат, употребявани в медицината, парфюмерията, козметиката.
лаввам
ла̀вваш, несв. и лавна, св. За куче — неочаквано и гръмко започвам да лая. Чу се шум, кучето лавна.
лавина
мн. лавѝни, ж.
1. Снежна маса, която се свлича с голяма сила по планински склон, като увлича все повече сняг. Лавината може да тръгне от най-малкото сътресение. Загина, затрупана от лавина. Лавината е затрупала хижата.
2. Прен. Устремено движещо се множество от хора или животни.
3. Прен. Чувства, думи и др., които се изразяват с голяма сила. Лавина от омраза. Лавина от скверни слова.
лавирам
лавѝраш, несв. и св.
1. За превозно средство — движа се, като криволича, лъкатуша, за да избегна подводни скали, прегради, сблъсък. Колата лавираше ловко, за да избегне неравностите по пътя.
2. Прен. В човешките отношения — ловко заобикалям конфликти, провирам се, криволича, за да постигна целта си. Той е винаги готов да лавира.
същ. лавиране, ср.
лавиране
вж. лавирам
лавица
мн. ла̀вици, ж. Рафт на шкаф или самостоятелно прикрепена дъска; полица. Имаше лавица с красиви чаши.
лавка
мн. ла̀вки, ж. Малко магазинче в училище, казарма, обикн. с обслужване през гише. Има ли закуски на лавката?
лавна
ла̀внеш, мин. св. ла̀внах, мин. прич. ла̀внал, св. — вж. лаввам.
лавра
мн. ла̀ври, ж. Голям православен привилегирован манастир.
лавров
ла̀врова, ла̀врово, мн. ла̀врови, прил. Който е от лавър. Лаврово дърво.
• Лавров венец. 1. — У римляните и гърците — венец от лавър, даван за победа в литературно или ораторско състезание.
2. Награда, прославяне, отличие. Лавровият венец взе една млада актриса.
лавър
мн. ла̀ври, (два) ла̀въра, м.
1. Вечнозелено средиземноморско дърво с елипсовидни ароматни листа; дафина.
2. Само мн. Клонки от това дърво като символ на отличие, награда, прослава. Спечелвам лаврите. Обирам лаврите.
• Лягам/легна на лаврите си. — Бездействам, разчитам на стари успехи.
лагер
мн. ла̀гери, (два) ла̀гера, м.
1. Район извън населено място, където военна част прекарва известно време в палатки или землянки.
2. Място, застроено обикн. с бунгала или палатки, където деца или младежи летуват, както и видът летуване. Край село Равда има студентски лагер. Отивам на лагер. Лагерът трае един месец.
3. Прен. Група от личности, партии, държави, които имат общи белези, положение или интереси. В катедрата се делим на два лагера. По този въпрос в семейството ни има два лагера. Преминавам в лагера на демократическите партии.
прил. лагерен, ла̀герна, ла̀герно, мн. ла̀герни.
• Концентрационен лагер. — Място за принудително местожителство и труд на мирни хора или военнопленници или на политически неудобни за властта лица.

мн. ла̀гери, (два) ла̀гера, м. Спец. В техниката — машинна част, която поддържа геометричната ос на движещо или люлеещо се тяло.
лагерен
вж. лагер
лагерувам
лагеру̀ваш, несв. и св. Прекарвам на лагер 1 . Край селото лагеруват военни.
лагофталм
мед. Невъзможност да се затвори клепачната цепка напълно, напр. при парализа на лицевия нерв, увреждане на орбикуларния мускул и др.
лагуна
мн. лагу̀ни, ж. Залив, отделен от морето с ивица земя или пясък.
ладиевиден
мед. Лодковиден, подобен на лодка, напр. ладиевидна кост на китката.
ладия
мн. ла̀дии, ж. Лодка с гребла или с платна. Рибарска ладия.
лазаня
ж., само ед. Запечено със сирене италианско ястие от макарони или спагети и накълцано месо.
лазарет
мн. лазарѐти, (два) лазарѐта, м. Медицински пункт или малка болница към войскова част по време на война или на лагер.
прил. лазаретен, лазарѐтна, лазарѐтно, мн. лазарѐтни.
лазаретен
вж. лазарет
лазарка
мн. ла̀зарки, ж.
1. Момиче, което лазарува.
• Ходя като лазарка. — Разг. Обичам да ходя по чужди къщи, по гости. Цял ден ходи из село като лазарка.
• Обличам се/облека се като лазарка. — Обличам се с дълга за рокля и се окичвам прекалено.
лазарник
мн. ла̀зарници, (два) ла̀зарника, м. Разг. Пренебр. Година от живота на човек. Навърших четирийсет лазарника.
лазарувам
лазару̀ваш, несв. Изпълнявам обичая лазаруване.
лазаруване
ср., само ед. Народен обичай на Лазаровден (събота преди Цветница), когато празнично облечени и накичени с цветя девойки ходят от къща на къща, играят и пеят специални песни с пожелания за здраве.
лазене
вж. лазя
лазер
м., само ед. Уред за усилване на електромагнитни вълни с голямо приложение в съобщенията за определяне на координати, в медицината и др.
прил. лазерен, ла̀зерна, ла̀зерно, мн. ла̀зерни. Лазерен лъч.
лазерен
вж. лазер
лазур
м., само ед. Светлосиният нежен цвят на небето или на морето; синева. Небесен лазур.
прил. лазурен, лазу̀рна, лазу̀рно, мн. лазу̀рни. Лазурен бряг.
лазурен
вж. лазур
лазурит
м., само ед. Красив минерал с ясносин цвят, употребяван в украшения или за добиване на боята ултрамарин. Пръстен с лазурит.
лазя
ла̀зиш, мин. св. ла̀зих и лазѝх, мин. прич. ла̀зил и лазѝл, несв.
1. За насекоми — придвижвам се по повърхност. Мухата лази по масата.
2. За човек — придвижвам се на ръце и крака. Раненият лазеше към окопа.
3. Прен. Изкачвам се бавно, с усилие. Едва лазя по стълбите. Колата лази по стръмнината.
4. Прен. Движа се бавно, незабележимо. Облаците лазят. Мъглата лази надолу.
5. Прен. Пренебр. Държа се раболепно, подчинявам се. Цял живот лази пред началниците.
същ. лазене, ср.
лаик
мн. лаѝци, м. Недостатъчно вещ в дадена област; непрофесионалист, дилетант. Сега и лаиците написаха книги.
прил. лаически, лаѝческа, лаѝческо, мн. лаѝчески.
лаически
вж. лаик
лай
ла̀ят, ла̀я, мн. ла̀еве, (два) ла̀я, м. Най-типичният вик на куче, по-рядко на вълк и др. — когато преследва, когато е гладно и т. н. Чу се радостен лай на куче. Ожесточен лай.
лайвам
ла̀йваш, несв. и лайна, св. Излайвам. Кучетата лайваха отвреме-навреме и всичко пак утихваше.
лайка
мн. ла̀йки, ж.
1. Само ед. Тревисто растение от семейство сложноцветни с бели ароматни цветчета.
2. Цветчетата на това растение, използвани в народната медицина и в козметиката.
3. Само ед. Наименование на порода кучета с окраска на бели петна.
лайна
ла̀йнеш, мин. св. ла̀йнах, мин. прич. ла̀йнал, св. — вж. лайвам.
лайнер
мн. ла̀йнери, (два) ла̀йнера, м.
1. Голям океански товаропътнически параход.
2. Голям самолет.
лайно
екскремент
лайстна
мн. ла̀йстни, ж.
1. Метална лента, поставена по дължината на купето на автомобил за по-елегантен вид.
2. Метална лента, поставена по рамката на прозорец за уплътняване.
3. Всяка метална лента за обточване или уплътняване.
лайтмотив
мн. ла̀йтмотиви, (два) ла̀йтмотива, м.
1. Спец. В литературата — основен, повтарящ се мотив в литературно произведение или в група произведения. Лайтмотив в творчеството му е патриотичният порив.
2. Спец. В музиката — основен, повтарящ се мотив или тема в музикално произведение.
3. Прен. Нещо основно и повтарящо се — мисъл, идея и т. н. Лайтмотивът на нейните съвети е, че трябва да се работи.
лайшманиоза
мед. Група протозойни заболявания, причинени от лейшмании. Преносители на заболяването са малки двукрили насекоми. Различават се: висцерална (индийски тип — kala-azar, средиземноморски тип и др. ), кожна и кожно-лигавична лейшманиоза.
лак
ла̀кът, ла̀ка, мн. ла̀кове, (два) ла̀ка, м.
1. Вид червенокафява смола, получавана от някои дървета.
2. Разтвор на смола в спирт за нанасяне върху дървена повърхност, за да стане лъскава и да се предпази от увреждане и гниене. Лакирам мебели с лак. Лакирам паркет с лак. Този лак е некачествен.
3. Покрита с такъв разтвор кожа за обувки, чанти.
4. Всякакъв препарат за придаване на лъскавина и твърдост. Лак за коса. Лак за нокти.
лакей
лакѐят, лакѐя, мн. лакѐи, м.
1. Слуга с ливрея в дворец или в богат дом. Лакеят отвори вратата на колата.
2. Прен. Човек, който прекалено предано се поставя в услуга на по-висшестоящи; подлизурко. Лакей на много господари. Ставам лакей.
прил. лакейски, лакѐйска, лакѐйско, мн. лакѐйски.
лакейнича
лакѐйничиш, мин. св. лакѐйничих, мин. прич. лакѐйничил, несв. Държа се като лакей (във 2 знач.). Лакейнича наляво и надясно.
лакейски
вж. лакей
лакерда
мн. лакѐрди, ж. Вид едра морска риба — едър паламуд, турук.
лакирам
лакѝраш, несв. и св.; Какво. Покривам с лак. Лакирам мебели. Лакирам нокти.
лакмус
м., само ед.
1. Спец. В химията — багрилно вещество, добивано от лишеи, което с промяна на цвета си служи за определяне на вида химическа реакция — кисел или основен.
2. Прен. Всяка проява или явление в обществения живот, които показват, разкриват нещо скрито. Лакмус за икономиката.
прил. лакмусов, ла̀кмусова, ла̀кмусово, мн. ла̀кмусови.
• Лакмусова хартия. — Хартия, напоена в лакмус.
лакмусов
вж. лакмус
лаком
ла̀кома, ла̀комо, мн. ла̀коми, прил.
1. Който по природа яде много. Лакомо дете. Лакомо коте.
2. Прен. Алчен, ненаситен. Лаком за пари. Лаком за работа.
същ. лакомия, ж.
лакомия
вж. лаком
лакомство
мн. ла̀комства, ср. Обикн. мн. Вкусни неща за ядене, обикн. сладкиши.
лакомя
лакомя се, лакомиш се, мин. св. лакомих се, мин. прич. лакомил се, несв. Проявявам лакомия, алчност. Лакомя се за постове. Лакомя се за пари.
лакомя се
лакомѝш се, мин. св. лакомѝх се, мин. прич. лакомѝл се, несв. Проявявам лакомия, алчност. Лакомя се за постове. Лакомя се за пари.
лаконизъм
Кратък и ясен начин на изказване. Кратък и ясен израз (бил присъщ на лакониците в древна Гърция). В древна Гърция — предпочитане лаконската система на управление, симпатия към лакониците (спартанците).
лаконичен
лаконѝчна, лаконѝчно, мн. лаконѝчни, прил.
1. Който се отличава с краткост, немногословност и изразителност. Лаконично изказване.
2. Разг. Който излага мислите си кратко, немногословно. Беше лаконичен в изказването си на събранието. В похвалите е много лаконичен.
същ. лаконичност, лаконичността̀, ж. Голяма лаконичност. Липсва ми лаконичност.
лаконичност
вж. лаконичен
лакримален
мед. Слъзен, отнасящ се до сълзите.
лакримация
мед. Сълзотечене — продукция и секреция на сълзи.
лакта
ж., само ед. Вид топено сирене, бонбони или шоколад.
лактация
ж., само ед. Спец. В медицината — отделяне на мляко от млечните жлези след раждането. Започва лактация. Настъпва лактация. Липсва лактация.
лакто-
Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до мляко, напр. лактоглобулин, лактометър, лактоскоп.
лактоза
ж., само ед. Спец. В химията — млечна захар, главен въглехидрат в млякото.
лактозурия
мед. Наличие на лактоза в урината. Може да се наблюдава се по време на бременност, кърмене и др.
лакуна
мед. Малка вдлъбнатина, кухина, хлътналост.
лакунарен
мед. Отнасящ се до лакуна, съдържащ лакуни.
лакърдия
мн. лакърдѝи, ж. Разг.
1. Дума, приказка. Изкарах изпита от лакърдия.
2. Новина, клюка. Кажи някоя лакърдия от вашето училище.
лакът
ла̀кътят, ла̀кътя, мн. ла̀кти, (два) ла̀кътя, м.
1. Външната страна на средната става на ръката. Боли ме лакътят. Слаби лакти.
2. Част от ръкава на дреха, която приляга на това място. Протрил си е лактите. Пуловерът има дупки на лактите.
3. Мярка за дължина — аршин.
прил. лакътен, ла̀кътна, ла̀кътно, мн. ла̀кътни. Лакътна става.
лакътен
вж. лакът
лаладжийка
мн. ла̀ладжийки, ж. Жена лаладжия.
лаладжия
мн. ла̀ладжии, м. Човек, който много говори; празен дърдорко.
лалация
мед. Произнасяне на звука “л” вместо “р”.
лале
мн. лалѐта, ср. Пролетно луковично растение от семейство лилиецветни с едър чашковиден цвят в жълто, червено и др. Букет от червени лалета.
лалугер
мн. лалу̀гери, (два) лалу̀гера, м. Полски гризач, на вид подобен на плъх, който живее в дупки в земята и вреди на посевите.
• Гледам като лалугер. — Разг. Показвам се малко от някъде, гледам, готов да се скрия веднага.
• Крия се като лалугер. — Разг. Не обичам да ходя сред хора, да общувам с хора, прекарвам времето си вкъщи.
лама
мн. ла̀ми, ж. Южноамериканско преживно животно от рода на камилите с хубава мека вълна; перуанска овца. Прежда от лама.

мн. ла̀ми, ж. Будистки свещеник в Тибет и Монголия.
• Далай лама. — Върховен будистки жрец, въплъщение на Буда.
ламаизъм
Едно от основните направления в будизма с духовен водач Далай Лама, разпространено в Тибет (господстваща религия от ХІV в. ) и продължаващо идеите на школата махаяна, като включва в своя пантеон и редица местни богове и духове и развива редица нови ритуални особености.
ламарина
мн. ламарѝни, ж.
1. Само ед. Лист от желязо, мед и др.
2. Парче от такъв лист или изделие от него. На мястото на дупката сложиха една ламарина.
прил. ламаринен, ламарѝнена, ламарѝнено, мн. ламарѝнени. Ламаринена обшивка на покрива. Ламаринена кофа.
• Като ламарина. — Разг. За плат, хартия — който е твърд, не може да се прегъва.
ламаринен
вж. ламарина
ламаринка
мн. ламарѝнки, ж. Малко парче ламарина или малка част, направена от парче ламарина.
ламбада
ж., само ед. Бразилски танц по двойки.
ламе
мн. ламѐта, ср.
1. Жълта или сребърносива метална нишка, която се втъкава, вплита или вшива. Пуловер с ламе. Бродерия с ламе.
2. Плат от такава прежда. Рокля от ламе.
ламела
мед. Пластинка, тънък слой от тъкан, напр. костна пластинка.
ламина
мед. Тънък лист, пластинка, плочка, тънък пласт, напр. хоризонталната пластинка (lamina horizontalis) на небцовата кост.
ламинектомия
мед. Оперативно отваряне на гръбначния канал чрез отстраняване на дъгата на прешлена.
ламинотомия
мед. Изрязване на част от дъгата на гръбначен прешлен, при което се уголемява междупрешления отвор, с цел да се намали притискането на съответния участък от гръбначния мозък и/или съответното нервно коренче.
лампа
мн. ла̀мпи, ж.
1. Уред за осветление чрез нагряване или горене. Електрическа лампа. Газена лампа.
2. Уред за нагряване. Спиртна лампа.
3. Радиотехнически детайл, радиолампа. Телевизор с лампи.
същ. умал. лампичка, мн. ла̀мпички, ж.
лампаз
мн. лампа̀зи, (два) лампа̀за, м. Широка цветна лента, пришита по външните ръбове на униформени панталони. Жълти лампази.
лампен
ла̀мпена, ла̀мпено, мн. ла̀мпени, прил. Който е от лампа или е предназначен за лампа. Лампена светлина. Лампено шише.
ламперия
ж., само ед. Облицовка на вътрешни стени с дърво или други материали за защита или украса. Чамова ламперия.
лампион
мн. лампио̀ни, (два) лампио̀на, м.
1. Поставена на висока стойка лампа или няколко лампи за осветление на открито.
2. Подвижна електрическа лампа на висока стойка, обикн. с голям абажур. До дивана беше поставен скъп лампион.
лампичка
вж. лампа
лампов
ла̀мпова, ла̀мпово, мн. ла̀мпови, прил.
1. Уред, който е с лампи. Лампов радиоапарат.
2. Който е свързан с производство на лампи. Лампов завод.
ламтеж
м., само ед. Ламтене.
ламтене
вж. ламтя
ламтя
ламтѝш, мин. св. ламтя̀х, мин. прич. ламтя̀л, несв.; За какво. Изпитвам силен стремеж към нещо, алчност за нещо. Ламтя за пари. Ламтя за работа. Ламтя за ядене.
същ. ламтене, ср.
ламя
и ламя, мн. ламѝ и ла̀ми, ж.
1. Митично същество — чудовище с няколко глави и змийско тяло, покрито с люспи, обикн. алчно, ненаситно.
2. Прен. Разг. Лаком, ненаситен човек. Каква ламя, изяде всичко по масата!
лангуста
мн. лангу̀сти, ж. Род висши морски раци с дължина до 75 см и вкусно месо.
ландшафт
м., само ед. Вид на земната повърхност, общ вид на местност. Планински ландшафт.
ланец
мн. ла̀нци, (два) ла̀неца, м. Синджирче за джобен часовник или като украшение.
лани
нареч. Миналата година.
прил. ланшен, ла̀ншна, ла̀ншно, мн. ла̀ншни. По пътеката имаше ланшна шума.
ланолин
м., само ед. Жълтеникаво маслоподобно вещество, получено от овча вълна, използвано в медицината, козметиката.
прил. ланолѝнов, ланолѝнова, ланолѝново, мн. ланолѝнови. Ланолинов крем. Ланолиново производство.
лансирам
лансѝраш, несв. и св.
1. Какво. Пускам в ход, в обръщение идея, план, инициатива. Лансирам инициатива за защита на горите.
2. Кого. Подпомагам, поддържам да се издигне в някаква йерархия. Не е много подготвен, но го лансират усилено.
същ. лансиране, ср.
лансиране
пускане в ход на слух, мълва, новина; разпространение;
издигане на някого, прокарване някому път за налагане в обществото
лануго
мед. Нежните косми по тялото на новороденото.
ланцет
мн. ланцѐти, (два) ланцѐта, м. Спец.
1. В медицината — островърх двуостър хирургически нож.
2. Малко ножче за изглаждане и почистване на леярска форма след изваждане на метала.
3. Стоманен нож, с който се пробива замазаният отвор на пещ, за да започне да тече металът.
ланшен
вж. лани
лап
междум. Уподобява лапване. Взе месото и лап — изяде го.
лапа
мн. ла̀пи, ж.
1. Стъпало на некопитно животно. Лъвска лапа. Мечешка лапа. Удрям с лапа. Тежка лапа.
2. Прен. Разг. Груба човешка ръка. Измий си лапите. Махни си лапите оттук. Дай да стисна една лапа.
същ. умал. лапичка, мн. ла̀пички, ж. Котешка лапичка.
• Попадам/попадна в лапите (на някого). — Разг. Изпадам в зависимост, под влияние.

мн. лапѝ, ж. Каша от нещо стрито, смляно за налагане на болно място. Слагам лапа.
лапавица
ж., само ед. Валеж от сняг и дъжд, придружен с вятър. Навън има лапавица. Не е за разходка в тази лапавица.
лапад
м., само ед. Градинско растение с големи заострени листа, които в ранна пролет се употребяват за ядене. Чорба от лапад. Агнешко с лапад.
прил. лападов, ла̀падова, ла̀падово, мн. ла̀падови. Лападови листа.
лападов
вж. лапад
лапам
ла̀паш, несв.
1. Какво. Поемам в устата си. Лапа химикалката и мисли какво да пише. Лапам бонбон. Лапам лъжицата със супа.
2. Прен. Разг. Какво. Ям бързо, с големи хапки. Стига си лапал, яж по-бавно.
3. Прен. Разг. Пренебр. Какво. Изразходвам, харча много пари. Баща им работи, а те само лапат.
4. Прен. Разг. Пренебр. Присвоявам средства, изразходвам чужди пари. Работниците работят, а администрацията лапа повечето пари. Всеки иска власт, за да лапа от държавната софра.
5. Прен. Разг. Пренебр. Наивно вярвам, оставям се да бъда лъган.
• Лапам въдицата. — Разг.
1. Оставям се да бъда измамен.
2. Влюбвам се силно, увличам се.
• Лапам мухи. — Разг. Бездействам, губя си времето.
лапароскопия
мед. Ендоскопско изследване на коремната кухина — въвеждане на ендоскоп през малка инцизия на коремната стена и оглеждане на коремните органи.
лапаротомия
мед. Оперативно отваряне на коремната кухина.
лапацало
мн. лапаца̀ла, ср. Разг. Човек, който говори много, говори празни приказки. Голямо лапацало е, не ме оставя да си гледам работата.
лапвам
ла̀пваш, несв. и лапна, св.
1. Какво. Лапам един път или от време на време. Говорят и лапват от време на време по нещо от масата.
2. Прен. Разг. Пренебр. По какво/по кого. Увличам се безразсъдно, забравям се, занасям се. Лапнала по него, не можеш да я вразумиш. Лапнал по тия мотори, за нищо друго не помисля.
лапидарен
лапида̀рна, лапида̀рно, мн. лапида̀рни, прил. В литературата — за стил, който е стегнат, но изразителен.
лапичка
вж. лапа
лапна
ла̀пнеш, мин. св. ла̀пнах, мин. прич. ла̀пнал, св. — вж. лапвам.
лапнимуха
мн. лапнѝмухи, м. и ж. Разг. Пренебр. Глупав, наивен човек, който вярва на всичко.
лапнишаран
мн. лапнѝшарани, м. и ж. Разг. Пренебр. Лапнимуха.
лапсус
мн. ла̀псуси, (два) ла̀псуса, м. Неволна грешка.
• Лапсус лингве. — Грешка на езика.
• Лапсус калами. — Грешка на перото.
лапчуни
остар.
обувки от аба или от мека кожа
ларва
мн. ла̀рви, ж. Начален стадий в развитието на почти всички безгръбначни и на някои гръбначни животни; зародиш със самостоятелен начин на живот; какавида, личинка.
ларго
ср., само ед.
1. Разг. Широка, обикн. главна улица в град. Разхождам се по ларгото.
2. Като нареч. Спец. В музиката — бавно, широко темпо.
3. Спец. В музиката — произведение с такъв темп без специално наименование.
ларж
прил., неизм. Разг. Който е с широк характер, щедър. Той е много ларж. Ларж човек.
ларингит
м., само ед. Спец. В медицината — възпаление на ларинкса. Имам ларингит.
ларингоскопия
мед. Оглеждане на вътрешността на гръкляна. Бива индиректна ларингоскопия — оглед на гръкляна чрез огледало и директна ларингоскопия — извършва се чрез ларингоскоп.
ларингоспазъм
мед. Спазъм на мускулатурата на ларинкса, при което гласната цепка се затваря плътно и се блокира преминаването на въздух към белите дробове.
ларингостеноза
мед. Трайно стеснение на гръкляна.
ларингостомия
мед. Оперативно създаване на постоянен отвор на гръкляна към шията.
ларинготомия
мед. Оперативно отваряне на ларинкса.
ларинготрахеит
мед. Възпаление на гръкляна и трахеята.
ларингофарингит
мед. Възпаление на ларинкса и фаринкса.
ларинкс
мн. ла̀ринкси, (два) ла̀ринкса, м. Спец. В анатомията — горната част на дихателната тръба; гръклян.
ласка
мн. ла̀ски, ж.
1. Проява на нежност, любов; милувка. Жаден за ласки. 2. Проява на добро, приветливо отношение. С ласка в гласа. Гледам с ласка.
ласкав
ла̀скава, ла̀скаво, мн. ла̀скави, прил. 1. Който проявява нежност, любов. Ласкава майка. Ласкав съпруг. 2. Който е изпълнен с нежност и любов. Ласкав поглед. Ласкави думи. 3. Който е радушен, приветлив, благосклонен. Ласкави отзиви. Ласкав прием.
ласкател
ласка̀телят, ласка̀теля, мн. ласка̀тели, м. Човек, който ласкае, угодничи.
ласкателен
ласка̀телна, ласка̀телно, м. ласка̀телни, прил. За думи, поглед, усмивка — който съдържа или изразява ласкателство. Хвърлям ласкателни погледи.
ласкателство
мн. ласка̀телства, ср. Думи, постъпки, които ласкаят. Сипя ласкателства.
лаская
ласка̀еш, мин. св., ласка̀х, мин. прич. ласка̀л, несв.; Кого.
1. С користни цели обсипвам с похвали, често незаслужени. Ласкаят го и той им вярва. Не понасям да ме ласкаят.
2. За похвали, думи, оценки — доставям задоволство, приятно чувство. Тези думи ме ласкаят. Вие ме ласкаете с преценките си, но трябва още много да работя.
лаская се. — Изпитвам задоволство, приятно чувство. Лаская се от/при мисълта, че ме приемат с радост.
ласо
мн. ла̀са, ср. Въже с примка за улавяне на животни.
ластар
мн. ласта̀ри, (два) ласта̀ра, м. Израснали през пролетта млади клонки на лоза; филизи. Лозите са пуснали едри ластари.
ластик
мн. ла̀стици, (два) ла̀стика, м.
1. Само ед. Разтеглива гумена нишка или лента с различна дебелина. 2. Само ед. Лента или шнур от конци с вплетена или втъкана гумена разтеглива нишка.
3. Изделие от такава лента или шнур. Ластик за чорапи. 4. Особен вид разтеглива плетка. Ластик на пуловер.
прил. ластичен, ла̀стична, ла̀стично, мн. ла̀стични. Ластична плетка. Ластичен колан.• Като ластик. Гъвкав, разтеглив, еластичен. Тялото на гимнастичката е като ластик. Дъвка като ластик.
ластичен
вж. ластик
ластовица
мн. ла̀стовици, ж. Малка черна прелетна птичка с раздвоена опашка и бяла гушка, която гнезди по стрехите на сгради. Ластовиците пристигаха и намираха старите си гнезда или правеха нови.
прил. ластовичи, ла̀стовича, ла̀стовичо, мн. ла̀стовичи. Ластовичи гнезда.
прил. ластовичен, ла̀стовична, ла̀стовично, мн. ла̀стовични.
същ. умал. ластовичка, мн. ла̀стовички, ж.
• Една ластовица пролет не прави. — Сам човек не може да промени нещо изцяло, да направи нещо ново.
• Първи ластовици. — Първи прояви на нещо ново.
ластовичен
вж. ластовица
ластовичи
вж. ластовица
ластовичка
вж. ластовица
ластун
мн. ласту̀ни, (два) ласту̀на, м. Стъбло на пълзящо растение, като диня пъпеш, краставица. Пъпешите пуснаха големи ластуни, а завръз няма.
ластуна
мн. ласту̀ни, ж. Ластун.
латекс
м., само ед.
1. Сок от каучуково дърво, от който се получава каучук; каучуково мляко.
2. Емулсия, обикн. от изкуствен каучук, за импрегниране на тъкани и хартия или за боядисване на стени.
латентен
латѐнтна, латѐнтно, мн. латѐнтни, прил. Който не се наблюдава; скрит. В латентно състояние. Латентен период.
същ. латентност, латентността̀, ж.
латентност
вж. латентен
латерален
мед. Страничен, разположен по-далеч от срединната линия, намиращ се отстрани.
латерна
мн. латѐрни, ж. Портативен музикален инструмент, който чрез въртене на ръчка възпроизвежда механично една и съща мелодия. •Като латерна. Който повтаря едно и също нещо. Повтаря като латерна.
латерофлексия
мед. Странично прегъване, свиване встрани.
латинизация
ж., само ед. Латинизиране.
латинизирам
латинизѝраш, несв. и св.
1. Кого, какво. Налагам латинската (римската) култура.
2. Какво. Въвеждам латински букви. Латинизирам азбука.
3. Какво. Спец. В езикознанието — поставям латинско окончание на дума. Латинизирам гръцки думи.
същ. латинизиране, ср.
латинизиране
вж. латинизирам
латиница
ж., само ед. Латинска азбука.
латинка
мн. латѝнки, ж. Градинско цвете с кръгли листа на дълги дръжки и червени или оранжеви цветове; френче.
латински
латѝнска, латѝнско, мн. латѝнски, прил.
1. Който е свързан с историята и културата на древния Рим. Латински надпис. Латински език.
2. Който е свързан с романските нации и романската култура. Латински държави.
3. Остар. Който е свързан с католическата църква.
• Латинска Америка. — Страните от Централна и Южна Америка, в които се говорят романски езици.
• Латински език. — Език от италийската група езици, който е бил само езикът на латините в областта Лациум с център град Рим.
• Латинска империя. — Феодална държава, създадена през 1204 г. от участниците в IV кръстоносен поход на завладяната от тях територия на Византия със столица Цариград.
латифундия
мн. латифу̀ндии, ж. Голямо земеделско имение.
лауреат
мн. лауреа̀ти, м.
1. ист. В древността — победител в състезание, увенчан с лавров венец.
2. Лице, удостоено с висока награда за изключителни заслуги в областта на науката, изкуството или обществения живот. Той е лауреат на Голямата награда на конкурса. Лауреат на няколко награди.
3. Лице, печелило голяма награда на конкурс, обикн. за изкуство или литература. Ставам лауреат на фестивала за млади оперни певци. Той е лауреат на първия конкурс, проведен преди десет години.
лауреатка
мн. лауреа̀тки, ж. Жена лауреат.
лаф
ла̀фът, ла̀фа, мн. ла̀фове, (два) ла̀фа, м. Разг.
1. Дума; приказка. Ела да разменим някой лаф.
2. Виц. Ела да ти кажа един лаф.
• Лаф да не става. — Разг. В никакъв случай.
лафя
ла̀фиш, мин. св. ла̀фих и лафѝх, мин. прич. ла̀фил и лафѝл, несв.; с кого. Разг. Приказвам си с някого. Служителките цял ден лафят и си пият кафето.
лачен
ла̀чена, ла̀чено, мн. ла̀чени, прил. Който е от лакирана кожа. Лачени обувки. Лачен колан.
лаша
Метална връзка с дървена конструкция. Изработва се от плоска стомана с дебелина 10мм и ширина 40-50мм, със завити краища.
лашвам
ла̀шваш, несв. и лашна, св.
1. Кого, какво. Лашкам един път или няколко пъти по един път. Влакът лашна няколко пъти и спря.
2. Разг. Кого, какво. Блъскам, бутам грубо в някаква посока; захвърлям. Лашнаха го към стената и той падна.
3. Прен. Разг. Кого. Изпращам на работа, по служба далече; забутвам, затънтвам. Лашнаха го да служи на границата. Лашнаха го като фелдшер в едно балканско село.
лашвам се/лашна се. — Лашкам се един път или няколко пъти по един път.
лашкам
ла̀шкаш, несв.
1. За влак, превозно средство — клатя грубо, тласкам насам-натам. Влакът през балкана лашка много.
2. Разг. Кого. Препращам от инстанция в инстанция, от едно място на друго, често безполезно. Цял ден го лашкат по кабинетите и пак не свърши всичко.
лашкам се. — Разг.
1. Клатя се, изтощавам се физически в превозно средство. Шест часа се лашках във влака.
2. Ходя изтощително, често безполезно, от едно място на друго. Два дни се лашках из града да търся блажна боя.
същ. лашкане, ср.
лашкане
вж. лашкам
лашна
ла̀шнеш, мин. св. ла̀шнах, мин. прич. ла̀шнал, св. — вж. лашвам.
лая
ла̀еш, мин. св. ла̀ях и лая̀х, мин. прич. ла̀ял и лая̀л, несв.
1. За куче — издавам характерен вик — лай. Кучето лае ожесточено по непознатия.
2. Прен. Разг. Пренебр. Говоря лоши неща за някого; ругая, нападам. Журналистите всеки ден лаят по парламента.
• Лая на аба. — Приказвам напразно.
лебед
мн. лѐбеди, (два) лѐбеда, м. Голяма бяла водна птица с дълга и изящно извита шия. Лебедът се плъзга по водната повърхност.
прил. лебедов, лѐбедова, лѐбедово, мн. лѐбедови.
• Лебедова шия. — Грациозна шия.
• Лебедова песен. — Последно творение с много висока стойност.
лебедов
вж. лебед
лебервурст
м., само ед. Вид колбас от смлян свински черен дроб и свинска вътрешна мазнина.
леберкез
м., само ед. Вид колбас от смляно говеждо месо, свински черен дроб и сланина.
леблебия
ж., само ед. Леко изпечен нахут.
лев
лѐвът, лѐва, мн. лѐвове, (два) лѐва, м.
1. Основна единица в българската парична система.
2. Паричен знак и монета с тази стойност.
3. Остар. Лъв.
прил. левов, лѐвова, лѐвово, мн. лѐвови. Левова стойност.
• Не струва пукнат лев. — Нищо не струва.
• Нямам пукнат лев. — Нямам изобщо пари.
левак
мн. лева̀ци, м.
1. Човек, който си служи по-добре с лявата, отколкото с дясната ръка.
2. Прен. Разг. Несръчен, глуповат човек.
левачка
мн. лева̀чки, ж. Жена левак.
левга
мн. лѐвги, ж. Стара келтска мярка за разстояние с различна големина в различните страни и провинции.
левент
мн. левѐнти, м.
1. Много висок и здрав, силен мъж, обикн. млад. Станал е левент.
2. Като прил. Който е висок, здрав и силен. Левент Никола.
левица
мн. левѝци, ж.
1. Диал. Лява ръка. На левицата има белег.
2. Лявата част на парламент с идеи, насочени към голямата част от населението. Левицата не гласува за този закон.
левичар
левича̀рят, левича̀ря, мн. левича̀ри, м.
1. Левак.
2. Човек с леви убеждения.
левичарка
мн. левича̀рки, ж. Жена левичар.
левкемия
ж., само ед. Спец. В медицината — болестно разрастване на тъканите, произвеждащи бели кръвни клетки, и увеличаване на тези клетки в кръвта. Болен от левкемия.
левкограма
мед. Изследване на кръвта, при което се определя броя на отделните видове левкоцити и техните процентни съотношения в периферната кръв.
левкодерма
мед. Нарушена пигментация на кожата — намаляване (хипохромия) или изчезване (ахромия) на пигмента меланин на кожата, напр. албинизъм, витилиго и др.
левкома
мед. Цикатрикс на роговицата, който води до побеляването й, появява се бяло петно. Различават се: проста левкома (ръбеца няма кръвоносни съдове), кръвоснабдена левкома (ръбеца има кръвоносни съдове) и левкома, към която е сраснал ирис, т. е. има предна синехия.
левконихия
мед. Поява на бели точки или петна по ноктите.
левкопения
мед. Понижаване на броя на левкоцитите в периферната кръв.
левкоплакия
мед. Нарушение на лигавичната кератинизация. Появяват се бели петна по лигавицата на бузите, езика, устните, венците. Може да настъпи карциноматозна трансформация.
левкопоеза
мед. Образуване на левкоцити в костния мозък.
левкотрихия
мед. Побеляване на косата.
левкоцит
мед. Клетка на имунната система, която участва в защитата на организма от инфекции и чужди тела. Биват гранулоцити (неутрофилни, еозинофилни и базофилни), лимфоцити (В-лимфоцити и Т-лимфоцити) и моноцити.
левкоцити
мн., левкоцѝт, (два) левкоцѝта, м. Бели кръвни клетки.
левкоцитоза
мед. Повишаване на левкоцитите в периферната кръв, напр. при възпалителен процес.
левкоцитолиза
мед. Разрушаване (лизиране) на левкоцитите.
левкоцитопения
мед. вж. левкопения
левов
вж. лев
левоцентризъм
м., само ед. В политиката — убеждения на партии с лява ориентация, но третирани като балансиращ момент — с едновременна близост както до левицата, така и до центъра.
легален
лега̀лна, лега̀лно, мн. лега̀лни, прил.
1. Който е законен, открит. Легална партия. Легални средства.
2. Който е открит, явен. Действам по легален начин.
същ. легалност, легалността̀, ж.
легализация
ж., само ед. Легализиране.
легализирам
легализѝраш, несв. и св.; какво. Придавам законно оформление или положение; узаконявам. Легализирам движение. Легализирам документ.
легализирам се. — Преминавам в легално положение; узаконявам се.
същ. легализиране, ср.
легализиране
вж. легализирам
легализъм
В историята на етиката — поведение, което само външно се съгласува с общоприетите морални изисквания, но не отговаря на истинския дух на нравствеността.
легалност
вж. легален
легат
мн. лега̀ти, м.
1. ист. В древния Рим — наместник на императора в провинция.
2. В католическата църква — представител на папата. Папски легат.
легато
нареч. Спец.
1. В музиката — свързано изпълнение на два последователни тона.
2. Като същ. Дъгичката, която означава такова изпълнение.
легация
мн. лега̀ции, ж.
1. Дипломатическо представителство в чужда страна; посолство.
2. Прен. Служителите в това представителство, както и сградата, в която то се помещава. Събирам легацията. Влизам в легацията.
леген
мн. легѐни, (два) легѐна, м. Кръгъл, не много дълбок домакински съд от пластмаса или метал за пране или миене. Пера в леген.
същ. умал. легенче, мн. легѐнчета, ср.
легенда
мн. легѐнди, ж.
1. Поетичен разказ за историческо събитие, което е идеализирано и включва фантастични моменти.
2. Животоописание на светец или църковен деец с поучителен характер.
3. В картографията — съвкупност от условни знаци и пояснения, разкриващи съдържанието на карта или план.
4. Прен. Разказ за невероятна случка, измислица. Разказваш ми легенди за тази твоя съседка.
легендарен
легенда̀рна, легенда̀рно, мн. легенда̀рни, прил.
1. Който е свързан с легенда (в 1 и 2 знач.). Легендарен сюжет. Легендарен тон.
2. Прен. Който е необикновен, невероятен, като от легенда. Легендарна смелост.
същ. легендарност, легендарността̀, ж.
легендарност
вж. легендарен
легенче
вж. леген
легион
мн. легио̀ни, (два) легио̀на, м.
1. ист. В древния Рим и Византия — голяма бойна единица (от 3 000 до 6 000 души). Римски легиони.
2. Наименование на различни военни формации.
3. Прен. Голямо множество от хора или животни (които прииждат или нападат). Цели легиони от комари. Легиони от мравки.
легитимация
мн. легитима̀ции, ж.
1. Остар. Документ за самоличност; лична карта.
2. В правото — признаване на някакво право над нещо или над някого.
легитимен
легитѝмна, легитѝмно, мн. легитѝмни, прил.
1. Който е законен, узаконен. Легитимна власт. Легитимни средства.
2. Който е избран по съответния законен начин, с мнозинство от гласове. Легитимен председател на партия. Легитимна комисия.
легитимизъм
полит._ Теория в Западна Европа от началото на ХІХ в. , отстояваща божествения произход, законноста, неограничеността и наследствеността на кралската власт, както и връщането на свалените от Наполеон кралски династии във Франция, Испания и т. н.
легитимирам
легитимѝраш, несв. и св.
1. Какво. Правя законно нещо новосъздадено. Легитимирам нови учебни заведения.
2. Спец. В правото — признавам извънбрачно дете за законно.
3. Спец. В правото — установявам самоличност чрез представяне на доказателства.
4. Прен. Кого. За произведение, постижение, постъпка — представям, утвърждавам в дадена област. Тази книга го легитимира като сериозен изследвач на литературата.
легитимирам се. 1. — Установявам самоличността си чрез личен документ. На входа на министерството се легитимирах.
2. Прен. Представям се, ставам известен, утвърждавам се в някаква област. Легитимирам се в науката. Легитимирах се в изкуството с картините си.
легия
мн. лѐгии, ж. Истор. Отред от български доброволци в чужбина преди Освобождението. Легията на Раковски в Белград.
легло
мн. легла̀, ср.
1. Мебел за спане — правоъгълна рамка с четири крака, приспособена за поставяне на матрак, пружина и др.
2. Прен. Място за спане. Правя си легло от шума.
3. Прен. Стая с такава мебел, обикн. в хотел. За тази вечер в хотела няма свободни легла.
4. Прен. Корито на река.
5. Всяко място, машинна част, която е предназначена за полагане на друга част в нея.
• На легло съм. — Лежа болен.
• На смъртно легло съм. — Скоро ще умра.
легна
лѐгнеш, мин. св. лѐгнах, мин. прич. лѐгнал, св. — вж. лягам.
леговище
мн. лего̀вища, ср.
1. Дупка, място, където спи и живее животно. Откривам леговището на лисицата.
2. Прен. Примитивно направено място за спане. Правя си леговище в гората. Имам тайно леговище на тавана.
3. Прен. Ирон. Жилище. Елате да пийнем нещо в моето леговище.
лед
ледъ̀т, леда̀, мн. ледовѐ, (два) лѐда, м.
1. Замръзнала втвърдена вода. Ставам на лед. Ледът се топи.
2. Прен. Студенина, безчувственост, равнодушие в някакви отношения. В гласа му има лед. Сърцето му е късче лед. Ледът в душата ѝ се топи.
3. Като прил. Само ед. Много студен. Ръцете му са лед. Носът му е лед.
прил. леден, лѐдена, лѐдено, мн. лѐдени. Ледена кора. Ледени отношения.
• Като лед. — Много студен.
• Разбивам ледове. — Слагам началото на прекъснато общуване.
• Ледена планина. — Голям леден блок в океана, образуван при откъсване на части от ледник; айсберг.
леден
вж. лед
леденея
леденѐеш, мин. св. леденя̀х, мин. прич. леденя̀л, несв.
1. Изстивам, ставам като лед. Ръцете ми леденеят. Трупът леденее.
2. Изглеждам, възприемам се като студен, като леден. Носът на детето леденее.
леденина
ж., само ед.
1. Студ, излъчван или разнасян от нещо, от някъде. Леденина лъхва от камерата на хладилника. Леденина повяваше в студената сутрин.
2. Прен. Душевен студ, безучастие, равнодушие. Леденина в погледа. Леденина между тях.
леденя
леденѝш, мин. св. леденѝх, мин. прич. леденѝл, несв.; Кого, какво. Правя да се смрази, да се вкочани; вледенявам. Студът ледени гората. Омразата ледени душата.
леди
ж., само ед. Лейди.
ледник
мн. лѐдници, (два) лѐдника, м. Подвижна ледена маса, образувана във високопланински или полярни области.
прил. ледников, лѐдникова, лѐдниково, мн. лѐдникови. Ледников период в развитието на Земята.
ледников
вж. ледник
ледовит
ледовѝта, ледовѝто, мн. ледовѝти, прил.
1. Който е покрит с лед (обикн. в названията на полярните морета). Ледовито море. Северният ледовит океан.
2. Който е много студен. Ледовито утро. Ледовита зима.
ледоразбивач
мн. ледоразбива̀чи, (два) ледоразбива̀ча, м. Мощен морски съд, приспособен за плаване през ледовете и за разбиването им, за да се поддържа движението на други съдове.
леене
вж. лея
лежа
лежѝш, мин. св. лежа̀х, мин. прич. лежа̀л, несв.
1. Намирам се в хоризонтално положение върху нещо с цялото си тяло. Лежа на леглото. Котката лежи на пода.
2. Прен. Боледувам (прекарвам в болница или съм на легло). Лежа шест месеца в болницата. Лежи болен вече една седмица.
3. Прен. Изтърпявам присъда в затвор. Лежа няколко пъти по затворите. Той лежа за убийство.
4. Прен. За птица — мътя малките си.
5. Прен. За предмет — намирам се върху обширна повърхност, разположен съм (върху нещо) с голяма част от обема си. Селото лежи в тясната долина. Дрехите му лежат добре. Мъгла лежи над селото. Снегът лежи върху нивите.
6. Прен. За природни богатства, заровени пари, имане — намирам се някъде скрит. В тази земя лежат огромни богатства.
7. Прен. Разг. Не работя, бездействам, мързелувам. Цял ден лежи вкъщи, не иска да започва работа.
8. Прен. За тъга, скръб — изписвам се, отпечатвам се. В очите ѝ лежеше дълбока тъга.
същ. лежане, ср.
• Лежа на гръб. — Разг. Бездействам, мързелувам.
• Лежа на тази кълка. — Разг. Разчитам, надявам се на нещо несигурно.
• Лежи ми на сърцето. 1. — Измъчва ме, тревожи ме нещо.
2. Обичам, харесвам, допада ми нещо или някой.
• Лежи на моя гръб. — Длъжен съм да се занимавам, да се грижа за нещо или за някого. И децата на сестра му лежат на негов гръб. Всичката работа лежи на мой гръб.
лежане
вж. лежа
лежерен
Спокоен, отпуснат.
лежешката
нареч. Разг. Лежешком.
лежешком
нареч. Като лежа. Чета лежешком. Слушам лежешком.
лезия
мед. Увреждане, нарушение на тъкан.
лейбърист
мн. лейбърѝсти, м. Член на английската работническа партия, основана през 1906 г.
прил. лейбъристки, лейбърѝстка, лейбърѝстко, мн. лейбърѝстки. Лейбъристка партия. Лейбъристка политика.
лейбъристки
вж. лейбърист
лейди
ж., само ед.
1. В Англия — жена на лорд.
2. В Англия — омъжена жена от висшето общество.
3. В обръщение към такава жена — госпожа. Заповядайте, лейди Браун!
лейка
мн. лѐйки, ж. Съд, приличен на кофа, снабден с тръба с решетка, с който се поливат цветя и други растения.
лейкопласт
мн. лѐйкопластове, (два) лѐйкопласта, м. Лепенка с формата на лента за закрепване на превръзки. Слагам лейкопласт. Залепвам с лейкопласт.
лейомиом
мед. Доброкачествен тумор, произхождащ от гладка мускулна тъкан. Често се локализира в тялото на матката.
лейтенант
мн. лѐйтенанти, м. Вторият отдолу нагоре чин от офицерския състав на войската, както и лице с такъв чин.
• Младши лейтенант. — Първият чин от офицерския състав на войската.
• Старши лейтенант. — Третият чин от офицерския състав на войската.
лек
лекъ̀т, лека̀, мн. лековѐ, (два) лѐка, м. Разг.
1. Лечение; средство за избавяне от нещо. Лекът на тази болест е почивката. Може би в тази болница ще има лек за болестта му. Намирам лек. Виждам лек. Търся лек.
2. Лечебно средство, лекарство. Аспиринът е лек за много болки.

лѐка, лѐко, мн. лѐки, прил.
1. Който тежи малко. Лека чанта. Лек багаж.
2. Който е тънък, ефирен. Леки дрехи. Леки облачета. Лек вятър. Лека руменина.
3. Който се извършва без големи усилия, лесен. Лека работа. Лека задача. Леко забогатяване.
4. Прен. Който е малък, незначителен, който лесно минава. Лека рана. Лека повреда. Лека пукнатина. Лека болест.
5. Прен. Който е пъргав, бърз. Лек човек. Лека походка.
6. Прен. Който не отговаря на изискванията на морала. Леки нрави. Лека жена.
7. Който няма тежко въоръжение. Лека артилерия.
• Имам лека ръка. 1. — Работя сръчно, бързо, резултатно.
2. Мога да поставя добро начало на някаква работа. Дайте аз да пипна, имам лека ръка.
• Лека кола. — Автомобил за няколко пътници.
• Лека нощ. — Пожелание за спокойна нощ.
лека-полека
нареч. Разг. Постепенно, малко по малко.
лекар
лѐкарят, лѐкаря, мн. лѐкари, м.
1. Специалист с висше образование по медицина, който лекува болни. Отивам на лекар. Лекарят ми каза да спазвам диета.
2. Прен. Разг. Човек, който лекува. Аз сама съм си лекар. Сега аз ще ти стана лекар.
прил. лекарски, лѐкарска, лѐкарско, мн. лѐкарски. Лекарска практика.
• Ветеринарен лекар. — Специалист с висше образование по медицина, който лекува животни.
лекарка
мн. лѐкарки, ж. Жена лекар.
лекарски
вж. лекар
лекарство
мн. лека̀рства, ср.
1. Лечебен препарат. Предписвам лекарства за бронхит. Вземам лекарство. Не понасям лекарствата.
2. Само ед. Средство за лечение; лек. Има ли лекарство за тази болест? Намерих лекарство в билките. Лекарството е само в диетата.
леке
мн. лекѐта, ср.
1. Петно върху дреха или предмет, което не се изпира или премахва лесно. Покривката е цялата в лекета. По пода има мазни лекета.
2. Прен. Разг. Срам, позор. Залепям леке на името му.
3. Прен. Разг. Долен човек, подлец. Голямо леке е, всичко може да се очаква от него.
лековерен
лековѐрна, лековѐрно, мн. лековѐрни, прил. Който вярва на всичко, доверчив. В тази възраст младежите са много лековерни.
лековит
лековѝта, лековѝто, мн. лековѝти, прил. Който има лечебни свойства. Лековити треви. Лековита вода. Лековито място.
лекомислен
лекомѝслена, лекомѝслено, мн. лекомѝслени, прил. Който решава прибързано, не обмисля добре постъпките и думите си.
леконравен
леконра̀вна, леконра̀вно, мн. леконра̀вни, прил. Който се отличава с лек нрав; развратен. Има отношения с леконравни жени.
лекота
ж., само ед.
1. Сръчност, ловкост, леснина. С лекота върши всичко. Решавам задачи с лекота.
2. Чувство на душевно спокойствие. Лекота на душата.
3. Лекомисленост. Приемам всичко с лекота. Гледам на проблемите с лекота.
лексика
ж., само ед. Спец.
1. В езикознанието — речниковият състав на езика.
2. В езикознанието — съвкупност от думи, групирани според употребата си в някаква област на живота, в някакъв период от развитието на езика или според стилистичните и експресивните си особености.
лектор
мн. лѐктори, м.
1. Лице, което чете лекция. Лекторът застана пред аудиторията.
2. Преподавател във висше учебно заведение (обикн. по чужд език), който е чужденец, изпратен за няколко години в съответната страна.
3. Нещатен специалист, който взема часове в училище или във висше учебно заведение и получава пари на час.
лекторка
мн. лѐкторки, ж. Жена лектор.
лекторски
лѐкторска, лѐкторско, мн. лѐкторски, прил.
1. Който е свързан с лектор. Лекторска заплата.
2. Разг. Като същ. Часове, които един преподавател или учител взема извън норматива си и за които му се заплаща хонорар. Имам два часа седмично лекторски. Нямам лекторски този семестър.
лекувам
леку̀ваш, несв.
1. Кого, какво. Прилагам медицински средства, за да премахна или облекча някоя болест. Лекарят лекува с лекарства и режим.
2. Кого, какво. Полагам грижи и лечебни средства, за да премахна или облекча болка или болест. Лекувам нервите си с почивка. Лекувам стомаха си с билки. Лекувам майка си с компреси.
3. Мога или успявам да премахна или облекча някаква болест. Медицината лекува. В болницата не лекуват. Този лекар лекува добре. Това лекарство не лекува.
4. Прен. Какво. Премахвам, облекчавам (зло, мъка, болка). Лекувам мъката си с работа.
лекувам се. — Лекувам себе си. Лекува се с бани. Лекувам се в болница. Лекувам се с алкохола.
същ. лекуване, ср.
лекуване
вж. лекувам
лекционен
вж. лекция
лекция
мн. лѐкции, ж.
1. Устно изложение по въпроси от научна дисциплина, изнесено от преподавател във висше учебно заведение пред студенти. Чета лекция. Водя лекции. Посещавам лекция. Не бях на лекцията по история на България.
2. Публична беседа по тема от политически, научнопопулярен или научен характер.
3. Издание с курс от изложения по научна дисциплина. Курс лекции по лексикология.
4. Прен. Поучения, наставления. Стига си ми чела лекции.
прил. лекционен, лекцио̀нна, лекцио̀нно, мн. лекцио̀нни. Лекционно обучение. Лекционен курс.
леле
междум. Разг.
1. Изразява учудване. Леле колко е хубаво тук!
2. Изразява съжаление, съчувствие. Леле варе. Леле боже. Леле мале, колко ли пари трябва да дадем.
3. Като част. в народните песни. Леле Ивано, Иванке! Леле разболяла се Марийка.
лелея
лелѐеш, мин. св. лелѐях, мин. прич. лелѐял, несв. За блян, мечта, надежда — пазя дълбоко в себе си, имам. Лелея надежди за по-добро време.
лелин
вж. леля
лелка
мн. лѐлки, ж.
1. Умал. от леля.
2. Възрастна жена, но не баба.
3. Разг. Гледачка в детски дом или детска градина.
леля
мн. лѐли, ж.
1. Сестра на майка или на баща. Имам две лели.
2. Възрастна жена, но не баба.
3. Прен. Разг. Пренебр. Обикн. мн. За категория жени без образование, без духовни интереси. Питайте лелите, които чистят този етаж.
прил. лелин, лѐлина, лѐлино, мн. лѐлини. • Лелиното/лелината. Гальовно обръщение на леля към някого. Ела, лелиното, да те целуна! • Лельо! Обръщение към леля. Лельо, хайде да тръгваме.
лема
лог._ Условно разделително умозаключение; лематичен силогизъм.
лемеж
мн. лемѐжи, (два) лемѐжа, м. Желязна част на рало или на плуг, която се забива в земята и я разравя.
лен
лѐнът, лѐна, само ед., м.
1. Тревисто растение, от стъблата на което се получават влакна, а от семената — масло.
2. Плат и изделие от влакната на това растение. Покривка от лен. Рокля от лен.
прил. ленен, лѐнена, лѐнено, мн. лѐнени. Ленена кърпа.

лѐнът, лѐна, мн. лѐнове, (два) лѐна, м. Истор.
1. Във феодална Западна Европа — поземлено владение, давано на васал при известни условия.
2. Данък, който се събира от такова владение.
прил. ленен, лѐнна, лѐнно, мн. лѐнни. Ленна система.

ж., само ед. Остар. Мързел, леност. Обхванала ме е някаква лен.
ленен
вж. лен
ленив
ленѝва, ленѝво, мн. ленѝви, прил.
1. Който не желае да работи; мързелив, отпуснат. Ленив студент. Ставам ленив.
2. Който изразява леност; бавен, отпуснат. Ленив поглед. Лениви стъпки.
същ. ленивост, ленивостта̀, ж.
ленивец
мн. ленѝвци, м. Ленив, мързелив човек. Той е голям ленивец.

мн. ленѝвци, (два) ленѝвеца, м. Бозайник, разпространен в Южна Америка, който се движи бавно и живее по дърветата.
ленивка
мн. ленѝвки, ж. Жена ленивец.
ленивост
вж. ленив
ленинизъм
м., само ед. Учение на Владимир Илич Ленин, което доразвива марксизма.
ленинист
мн. ленинѝсти, м. Последовател, привърженик на ленинизма.
ленински
лѐнинска, лѐнинско, мн. лѐнински, прил.
1. Който е свързан с личността, живота и учението на Вл. И. Ленин. Ленинска теория.
2. Който се извършва в духа на Лениновото учение. Ленински стил.
леност
леността̀, само ед., ж. Липса на желание за работа, за действие; склонност към безделие. Побеждавам леността. Леност на движенията.
лента
мн. лѐнти, ж.
1. Тясна дълга ивица от плат за декоративни цели. Лента за глава. Бяла лента, вързана на панделка.
2. Тясна дълга ивица, използвана за технически цели. Лента за пишеща машина. Филмова лента.
3. Всяко нещо, което има такава форма. За дръжка на чантата служи кожена лента.
прил. лентовиден, лентовѝдна, лентовѝдно, мн. лентовѝдни.
същ. умал. лентичка, мн. лѐнтички, ж.
лентиго
мед. Доброкачествено пигментно петно на кожата с големина на лещено зърно. Дължи се на увеличен брой на меланоцитите в базалния слой на епидермиса.
лентичка
вж. лента
лентовиден
вж. лента
лентяй
лентя̀ят, лентя̀я, мн. лентя̀и, м. Човек, който обича да безделничи; мързеливец, хайлазин.
прил. лентяйски, лентя̀йска, лентя̀йско, мн. лентя̀йски.
лентяйнича
лентя̀йничиш, мин. св. лентя̀йничих, мин. прич. лентя̀йничил, св. Лентяйствам.
лентяйски
вж. лентяй
лентяйствам
лентя̀йстваш, несв. Безделнича, мързелувам. През цялата ваканция лентяйстват.
лентяйствувам
лентя̀йствуваш, несв. Лентяйствам.
леня се
ленѝш се, мин. св. ленѝх се, мин. прич. ленѝл се, несв. Проявявам леност, отпуснатост. Сутрин се лени в леглото с часове.
леопард
мн. леопа̀рди, (два) леопа̀рда, м. Хищник от семейство котки с черно-оранжева окраска и характерни петна по кожата, който живее в Африка и Азия; пантера.
прил. леопардов, леопа̀рдова, леопа̀рдово, мн. леопа̀рдови. Ценна леопардова кожа.
• Като леопард. — Хищно, с голяма сила, ловкост, гъвкавост. Спусна се като леопард.
леопардов
вж. леопард
лепвам
лѐпваш, несв. и лѐпна 1 , св.
1. Какво. Бързо, леко залепвам едно към друго. Лепнах марката.
2. Прен. Какво. Притискам едно нещо към друго; слагам. Лепна пръстите си на стъклото.
3. Прен. Разг. Пренебр. Кого, какво. Вземам от някого, присвоявам с лекота; открадвам. Лепна на майка си обувките и ги носи всеки ден. Лепнаха чуждата земя, без да я плащат. Лепна чуждия мъж от ръцете на жена му. Лепна хубавата заплата. Лепна богатия зет. Влезли в къщата ѝ и лепнали всичките ѝ пари.
4. Прен. Разг. Пренебр. Какво. Заразявам се от болест или възприемам лош навик. Лепвам сифилис.
лепвам се / лепна се. — Прен. Разг. Пренебр. За човек — натрапвам се. Лепна се за него и не го остави на мира през цялото време.
• Лепвам/лепна шамар/плесница. — Разг. Пренебр. Удрям безцеремонно плесница.
лепенка
мн. лѐпенки, ж. Изделие, обикн. с вид на лента, което от едната страна е пропито или намазано с лепило и служи за прикрепяне на едно нещо към друго. Залепвам обява с лепенки. Залепвам превръзка с лепенки.
лепило
мн. лепѝла, ср. Лепливо вещество, предназначено за плътно съединяване на едно нещо с друго. Залепвам плика с лепило. Лепило за кожа. Универсално лепило.
лепка
мн. лѐпки, ж.
1. Плевел с дълго лепкаво стъбло, както и всяка трева с листа или стъбло, които се залепват, като репей, кощрява и др.
2. Прен. Разг. Пренебр. Човек, склонен да се натрапва на другите. Тя е голяма лепка, като дойде, не си тръгва с часове.
лепкав
лѐпкава, лѐпкаво, мн. лѐпкави, прил. Който лепне. Лепкава смес. Лепкаво тесто. Лепкав сок.
леплив
леплѝва, леплѝво, мн. леплѝви, прил.
1. Който е склонен да се лепи. Растение с лепливи листа.
2. Който може да служи за залепване. Лепливо вещество. От брашно, захар и вода се получава леплива каша.
3. Лепкав.
лепна
лѐпнеш, мин. св. лѐпнах, мин. прич., лѐпнал, св. — вж. лепвам.

лѐпнеш, мин. св. лѐпнах и лепна̀х, мин. прич. лѐпнал и лепна̀л, несв.
1. При допир имам свойството да се прилепвам, прикрепям към нещо. Кощрявата лепне по дрехите.
2. При допир прикрепвам към себе си; лепкав съм. Меденият буркан лепне.
лепне ми — (ти, му, ѝ, ни, ви, им). Разг. Удава ми се лесно, приляга ми някаква дейност, работа, занаят. Шиенето ми лепне.
лепра
мед. Хронична заразна болест, причинена от Mycobacterium leprae, при която се уврежда основно кожата и периферните нерви. Различават се четири типа лепра: туберкулоиден, лепроматозен, междинен и неопределен.
лепта
мн. лѐпти, ж.
1. Дребна монета у старите и у съвременните гърци.
2. Прен. Скромно парично дарение за обществена или благотворителна цел.
3. Прен. Дял, принос за нещо.
• Давам своята лепта. — Давам своя дял, принос.
лептоменинги
мед. Меката мозъчна обвивка (pia mater) и паяжиновидната обвивка (arachnoidea).
лептоменингит
мед. Възпаление на лептоменингите.
лептоспироза
мед. Остро инфекциозно заболяване, причинено от лептоспири. Протича в няколко периода: начален (висока температура, главоболие, мускулни болки и др. ), период на органни поражения (кръвоизливи, жълтеница, олигурия и др. ) и реконвалесцентен период.
лепя
лепѝш, мин. св. лепѝх, мин. прич. лепѝл, несв.
1. Какво. Прикрепвам нещо към друго, обикн. с лепило. Лепя афиш. Лепя марки.
2. Какво. Запушвам, запълвам дупки, пукнатини. Лепят дупките по асфалта.
3. Разг. Лепна 2 (във 2 знач.).
лепя се. — Мога да се прилепвам; прикрепвам се към нещо. Прахът се лепи по лицето ми.
• Лепи се на гърба ми. — Разг.
1. Пълнея от всичко, което изям. Каквото хапна, ми се лепи на гърба.
2. Натрупва ми се работа, която отлагам или по някакви причини не свършвам.
лес
лесъ̀т, леса̀, мн. лесовѐ, (два) лѐса, м. Голяма вековна гора. Сибирски лес. Дълбокият лес. Девствени лесове.
лесбийка
мн. лесбѝйки, ж. Жена, която изпитва полово влечение към жени.
прил. лесбийски, лесбѝйска, лесбѝйско, мн. лесбѝйски.
лесбийски
вж. лесбийка
лесен
лѐсна, лѐсно, мн. лѐсни, прил.
1. Който може да бъде извършен, постигнат, възприет без много усилия и труд. Лесна работа. Лесен занаят. Лесен успех. Лесен урок. Лесна задача.
2. Който не е съпроводен с трудности, лишения. Лесен живот.
нареч. лесно.
• Лесна работа. — Работа без усилия, без спънки.
леска
мн. лескѝ, ж. Планински храст с широки листа, който дава плодове, подобни на орехи — лешници.
прил. лесков, леско̀ва, леско̀во, мн. леско̀ви.
лесков
вж. леска
леснина
мн. леснинѝ, ж. Начин за извършване или постигане на нещо без трудности или с малко трудности. Намирам леснината на работата. Трябва да има леснина тази работа. Търся леснината.
лесничей
лесничѐят, лесничѐя, мн. лесничѐи, м. Началник на лесничейство. Ставам лесничей.
лесничейски
лесничѐйска, лесничѐйско, мн. лесничѐйски, прил. Който се отнася до лесничей и лесничейство.
лесничейство
мн. лесничѐйства, ср.
1. Учреждение, което се грижи за запазването и използването на горите в определен район. Работя в лесничейството.
2. Екипът от служители на това учреждение, както и сградата му. Живея в лесничейството.
лесно
вж. лесен
леснота
ж., само ед. Леснина, лекота. Пиша с леснота.
леснотия
ж., само ед. Разг.
1. Леснина, лесен начин за извършване на нещо. Намирам леснотията на нещо.
2. Удобство, охолство, лесен живот. Свикнал е на леснотия.
лесо-
Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до горите, напр. лесозащита, лесотехник, лесоустройство.
лесовъд
мн. лесовъ̀ди, м. Специалист по лесовъдство.
лесовъден
вж. лесовъдство
лесовъдство
ср., само ед. Дял от растениевъдството и наука за отглеждане, опазване и използване на горите.
прил. лесовъден, лесовъ̀дна, лесовъ̀дно, мн. лесовъ̀дни. Лесовъдна бригада.
лесопарк
мн. лесопа̀ркове, (два) лесопа̀рка, м. Гора до населено място, която се използва като парк.
лесотехника
ж., само ед. Техника по горско дело.
прил. лесотехнически, лесотехнѝческа, лесотехнѝческо, мн. лесотехнѝчески.
лесотехнически
вж. лесотехника
лествица
остар. Диал.
стълба; стълбица
лестница
вж. лествица
лестригони
мит. Племе от кръвожадни исполини с цар Антифат и главен град Телепил, които нападнали със скални отломъци корабите на Одисей и изяли много от спътниците му.
летален
лета̀лна, лета̀лно, мн. лета̀лни, прил. Който е смъртен, който се отнася до смърт. Летален изход.
леталност
Отношение на числото на смъртните случаи към числото на заболяванията.
летаргичен
вж. летаргия
летаргия
ж., само ед.
1. Спец. В медицината — прилично на сън болестно състояние, понякога с почти незабележим пулс и дишане. Болният е в летаргия.
2. Прен. Бездействие, застой, инертност. Изпадам в летаргия. Летаргията на робството.
прил. летаргичен, летаргѝчна, летаргѝчно, мн. летаргѝчни. Летаргичен сън.
летателен
лета̀телна, лета̀телно, мн. лета̀телни, прил. Който служи или е предназначен за летене. Летателен апарат.
летва
мн. лѐтви, ж. Дълга и тясна дъска.
същ. умал. летвичка, мн. лѐтвички, ж.
летвичка
вж. летва
лете
нареч. През лятото, лятно време. Лете тук е много горещо.
летен
ля̀тна, ля̀тно, мн. лѐтни, прил. Който се отнася до лятото. Летен ден. Лятно време. Лятна горещина. Летни дрехи. Лятна почивка.
летец
мн. летцѝ, м. Лице, което по професия управлява самолет; пилот, авиатор. Ставам летец. Уча за летец.
летище
мн. летѝща, ср. Комплекс от специално подготвено равно място, съоръжения и уредби за излитане и кацане, поддържане и съхраняване на самолети. Военно летище. Гражданско летище.
прил. летищен, летѝщна, летѝщно, мн. летѝщни. Летищни служби.
летищен
вж. летище
летлив
летлѝва, летлѝво, мн. летлѝви, прил. Който лесно се изпарява или излита. Летлива течност. Летлив газ.
същ. летливост, летливостта̀, ж.
летливост
вж. летлив
лето
ср., неизм. Остар. Година.
• За многая лета. — За много години.
летоброене
ср., само ед. Система за определяне на времето по години, като за начало се взема важно историческо събитие. Християнско летоброене.
летовище
мн. лето̀вища, ср.
1. Лагер, комплекс за летуване.
2. Курорт. Морско летовище.
прил. летовищен, лето̀вищна, лето̀вищно, мн. лето̀вищни.
летовищен
вж. летовище
летовник
мн. лето̀вници, м. Човек, който е някъде на почивка, на курорт.
летовничка
мн. лето̀внички, ж. Жена летовник.
летопис
мн. летопѝси, (два) летопѝса, м.
1. Последователен списък на събития и случки по години, направен от техен съвременник; хроника.
2. Прен. Науката история.
прил. летописен, летопѝсна, летопѝсно, мн. летопѝсни.
летописен
вж. летопис
летописец
мн. летопѝсци, м. Съставител на летопис. Летописецът не е отбелязал това събитие.
леточисление
ср., само ед. Летоброене.
летувам
лету̀ваш, несв.
1. Ходя и прекарвам на почивка, обикн. по-дълго време. Ще летуваш ли някъде? Ще летувам на море.
2. Изобщо прекарвам лятото. Овцете летуват в планината. През зимата са в града, но всяка година летуват на село.
летучка
мн. лету̀чки, ж. Остар.
1. Кратко и бързо събрание в редакция на вестник.
2. Кратко събрание за обсъждане на неотложни въпроси.
летя
летѝш, мин. св. летя̀х, мин. прич. летя̀л, несв.
1. Нося се, движа се, пътувам по въздуха. Птицата лети. Искри летят във всички посоки. Самолетът лети. Летя със самолет.
2. Прен. Движа се с голяма скорост, нося се. Влакът лети. Конят лети.
3. Прен. За душа, мисъл, мечта — унасям се, пренасям се някъде.
4. Прен. За време — минавам много бързо, неусетно. Годините летят.
5. Прен. За нещо променящо се — изменям се бързо (цени, температура).
• Летя нависоко. — Разг. Искам да постигна нещо, което не е по силите ми.
• Летя в облаците. — Разг.
1. Не преценявам реално действителността; фантазирам.
2. Въобразявам си, че съм нещо повече, отколкото съм в действителност.
лефер
м., само ед. Хищна морска риба с вкусно месо от семейство костурови.
леха
мн. лехѝ, ж. Оформено с издигната пръст място (като четириъгълник, елипса и др.), удобно за засаждане и поливане на зеленчуци от един вид или на цветя. Засадих една леха пипер. Имам пет лехи домати. Леха със зюмбюл.
същ. умал. лехичка, мн. лехѝчки, ж.
лехичка
вж. леха
лехуса
мн. леху̀си, ж. Разг. Родилка до четирийсетия ден след раждането. Тя е още лехуса, не бива да се преуморява.
лецитин
мед. 1. Фосфолипид, изграден от две мастни киселини, глицерофосфорна киселина (глицерол-3-фосфат) и холин, например фосфатидилхолин, фосфатидилинозитол и др. Лецитините са широко разпространени във всички животински и растителни клетки, в нервната тъкан (особено в миелиновите обвивки), в яйчния жълтък и др.
2. Смес от вещества богати на лецитини.
лечебен
лечѐбна, лечѐбно, мн. лечѐбни, прил.
1. Който лекува; лековит. Лечебно средство. Лечебна вода. Лечебен глад.
2. Който е предназначен за лекуване. Лечебна станция.
лечебница
мн. лечѐбници, ж. Учреждение за лекуване на приходящи болни и за даване на първа помощ; амбулатория. Ветеринарна лечебница.
лечение
мн. лечѐния, ср. Лекуване. На лечение съм. Отивам на лечение.
лечител
лечѝтелят, лечѝтеля, мн. лечѝтели, м. Човек, който може да лекува, обикн. с народни или нетрадиционни средства. Ходя по лечители. Търся помощ от лечители.
леш
лѐшът, лѐша, мн. лѐшове, (два) лѐша, м. Обикн. ед. Непогребан труп, който е почнал да се разлага. Гарваните налитат на леш.
лешник
мн. лѐшници, (два) лѐшника, м.
1. Плод на храста леска, представляващ една ядка в светлокафява черупка, с богат вкус. Бонбони с лешник. Бера лешници.
2. Храстът леска.
прил. лешников, лѐшникова, лѐшниково, мн. лѐшникови. Лешникова черупка. Лешников цвят. Лешникови очи.
лешников
вж. лешник
лешникотрошачка
мн. лешникотроша̀чки, ж. Вид клещи за чупене на лешници или орехи.
лешояд
мн. лешоя̀ди, (два) лешоя̀да, м. Птица от рода на орлите, която се храни с мърша. Лешоядът се спусна към земята, усетил леш.
• Като лешояд. — За хора, които се отправят да заграбят нещо разрушено, унищожено, фалирало. Разпределиха си имуществото на фалиралата фирма като лешояди.
леща
ж., само ед.
1. Тревисто растение от семейство бобови с малки кръгли и плоски зърна с различен цвят. Сея леща.
2. Зърната на това растение.
прил. лещен, лѐщена, лѐщено, мн. лѐщени. Лещена чорба.
• Продавам за паница леща. — Разг. Евтино, за нищо залагам (честта си).

мн. лѐщи, ж. Спец.
1. В анатомията — прозрачно, еластично, двойно изпъкнало овално тяло, обвито с ципа, което пречупва светлинните лъчи.
2. Във физиката — прозрачно тяло, което намалява или увеличава предметите, гледани през него.
лещен
вж. леща
лещенка
ж., само ед. Вид детска шарка, изразена с лещовидни мехурчета по тялото; варицела.
лещовиден
лещовѝдна, лещовѝдно, мн. лещовѝдни, прил. Който има вид на лещено зърно.
лея
лѐеш, мин. св. лях, мин. прич. лял, несв.
1. Какво. Правя да тече изобилно, проливам. Реката лее водите си през града. Лея вино в чашите.
2. Прен. Какво. За светлина, музика и др. — излъчвам изобилно, изпускам. Лампата лее жълта светлина. Цветята леят аромат.
3. Прен. Какво. Изразходвам изобилно; пилея, разхищавам. Лея бира. Лея вода. Лея безразсъдно пари.
4. Прен. За думи, реч, стихове — изричам в изобилие или плавно, гладко.
лея се. 1. — Тека изобилно, проливам се. От голямата тръба се лее вода. Леят се вино и бира. Лее се пот. Сълзи се леят.
2. Прен. Излъчвам се обилно, разпръсквам се, струя. Лее се слънчева светлина. Лее се аромат.
3. Прен. За думи, реч — изричам се обилно или плавно, гладко. Леят се любовни признания. Стиховете се леят.
4. Прен. Изразходвам се в изобилие; изхабявам се. Леят се средства. Леят се чувства. За нищо лее луди пари.
• Лее се кръв. — Загиват много хора. По пътищата се лее кръв като при война.
• Лея кръвта си. — Участвам в битка; загивам.
• Лея крокодилски сълзи. — Разг. Скърбя неискрено, лицемерно.

лѐеш, мин. св. лях, мин. прич. лял, несв.; Какво.
1. Правя изделие от метал, като го изливам в специална форма, калъп. Лея детайли за машини.
2. Наливам разтопен метал в калъп.
лея се. — За разтопен метал — изливам се.
същ. леене, ср.
леяр
лея̀рят, лея̀ря, мн. лея̀ри, м. Работник, който отлива метални предмети.
леярна
мн. лея̀рни, ж. Отделение в завод, където се отливат метални предмети.
леярски
лея̀рска, лея̀рско, мн. лея̀рски, прил. Който е свързан с леяр или с леярство.
леярство
ср., само ед. Леене на метал и на метални предмети; занятие на леяр.
ли
част.
1. За общ въпрос, който изисква от събеседника да отговори с да/не. Ще дойдеш ли с мене? С Мария ли заминаваш?
2. В разделително въпросително изречение, с което на събеседника се предлага да избере една от няколко взаимноизключващи се възможности. Коя химикалка искаш — червената ли, синята ли, някаква друга ли?
3. За усилване. Какво ли искаше тоя човек? Защо ли не тръгнах още тогава? Будя го, а то — спи ли спи.
4. Като съюз. За въвеждане на въпросително допълнително изречение; дали. Попитах го ще тръгва ли.
5. Като съюз. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за условие: ако. Не тръгнеш ли веднага, ще закъснееш.
6. Като съюз. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за време: когато. Върнеше ли се вкъщи, веднага се захващаше да чисти.
• Ли — или. — Разделителна съюзна връзка в сложно съчинено изречение. Ще тръгваш ли с мене, или оставаш тук?
лиана
мн. лиа̀ни, ж. Обикн. мн. Дървесни и тревисти увивни растения с тънки дълги стъбла, които се прикрепват към дърветата в тропическите гори.
лиандро
ср., само ед. Декоративно дръвче с ароматни розови, червени, бели и др. цветчета, отглеждано в големи саксии; олеандър.
либе
мн. лѝбета, ср. Остар. Любим мъж или любима жена.
либерал
мн. либера̀ли, м.
1. Привърженик на либерализма.
2. Член на либерална партия.
3. Прен. Разг. Свободомислещ човек, който не потиска другите. Баща ми е голям либерал.
либерален
либера̀лна, либера̀лно, мн. либера̀лни, прил.
1. Който е свързан с либерализма. Либерална партия.
2. Който проявява свободолюбие.
3. Толерантен, търпелив; който се отличава с търпимост.
същ. либералност, либералността̀, ж.
либерализъм
м., само ед.
1. Политическо течение, възникнало през ХVIII — ХIХ век, което обединява привържениците на буржоазно-парламентарния строй.
2. Прен. Търпимост на волности у подчинените. Проявявам излишен либерализъм.
либералнича
либера̀лничиш, мин. св. либера̀лничих, мин. прич. либера̀лничил, несв. Пренебр.
1. Проявявам прекалена търпимост, снизходителност към другите.
2. За политическа партия — преднамерено проявявам търпимост, толерантност.
либералност
вж. либерален
либидо
ср., само ед. Полово влечение.
либрето
ср., само ед. Спец.
1. Текст на вокално-сценично произведение, като опера, оперета, оратория и др.
2. Кратко изложение на съдържанието на пиеса, опера, балет.
ливада
мн. лива̀ди, ж.
1. Място в поле или в планина, обрасло с трева за косене, за сено. Зелени ливади. Планинска ливада.
2. Прен. Жарг. Глупав, неопитен човек. Той е голяма ливада.
прил. ливаден, лива̀дна, лива̀дно, мн. лива̀дни.
ливаден
вж. ливада
ливвам
лѝвваш, несв. и ливна, св.
1. Какво. Изливам наведнъж голямо количество течност. Ливна една кофа вода пред входа. Ливнах много олио в салатата.
2. Започвам да се лея със сила. Водата ливна през тясната тръба. Дъждът ливна.
ливедо
мед. Синкавовиолетови петна по кожата, най-често по долните крайници.
ливиден
мед. Бледосинкав, сивосинкав.
ливна
лѝвнеш, мин. св. лѝвнах, мин. прич. лѝвнал, св. — вж. ливвам.
ливрея
мн. ливрѐи, ж. Униформена официална горна дреха с нашивки за лакеи, кочияши и др. Лакей с ливрея.
лига
мн. лѝги, ж.
1. Гъста слюнка на човек или животно.
2. Потекла от устата слюнка.
3. Прен. Разг. Пренебр. Несериозен човек, с превзето държание.
• Текат ми лигите. — Разг. Силно желая да ям или да притежавам нещо.

мн. лѝги, ж. Съюз, обединение, организация.
лигав
лѝгава, лѝгаво, мн. лѝгави, прил.
1. На който са потекли лигите. Лигаво бебе.
2. Който е подобен на лига 1 . Лигаво вещество.
3. Прен. Разг. Пренебр. Който се държи несериозно, превзето.
същ. лигавост, лигавостта̀, ж.
лигавица
мн. лѝгавици, ж. Спец. В анатомията — вътрешна слизеста обвивка на кухите телесни органи. Лигавица на устата.
лигавник
мн. лѝгавници, (два) лѝгавника, м. Специална малка престилка с връзки, която се завързва около врата на бебе, за да предпазва дрехите му.
същ. умал. лигавче, мн. лѝгавчета, ср.
лигавост
вж. лигав
лигавче
вж. лигавник
лигавя
лига̀виш, мин. св. лига̀вих, мин. прич. лига̀вил, несв.; какво/кого. Мокря с лиги. Бебето лигави ръцете ми.
лигавя се. 1. — Текат ми лиги от устата.
2. Прен. Разг. Пренебр. Държа се несериозно, превзето, глезя се. Стига си се лигавил.
3. Прен. Плача или се преструвам, че плача.
лигамент
мед. Връзка от здрава фиброзна съединителна тъкан, свързваща едни органи с други, напр. ligamentum hepatogastricum — връзка между черния дроб и стомаха.
лигаментен
мед. вж. лигаментозен
лигаментозен
мед. Отнасящ се до или със структура подобна на лигамент.
лигла
мн. лѝгли, ж. Разг. Пренебр. Жена с несериозно, превзето държание.
лигльо
мн. лѝгльовци, м. Разг. Пренебр. Мъж с несериозно, превзето държание.
лигнин
м., само ед.
1. Спец. В ботаниката — органично вещество, което заедно с целулозата се съдържа в дървесината на растенията.
2. Дървесинен памук, използван за медицински и тоалетни цели.
лигнит
м., само ед. Вид кафяви каменни въглища с ниска калоричност.
прил. лигнитен, лигнѝтна, лигнѝтно, мн. лигнѝтни.
лигнитен
вж. лигнит
лидер
мн. лѝдери, м.
1. Водач, ръководител на политическа партия или на обществено-политическа организация. Лидер на Зелената партия. Ставам лидер. Избирам лидер.
2. Този, който води при спортни състезания.
3. Кораб, оглавяващ колона, група от съдове.
4. Изобщо водач, който увлича, ръководи. Лидер в класа. Лидер на компанията.
прил. лидерски, лѝдерска, лѝдерско, мн. лѝдерски.
лидерски
вж. лидер
лижа
лѝжеш, мин. св. лѝзах и лиза̀х, мин. прич. лѝзал и лиза̀л, несв.
1. Какво. Допирам или прокарвам плътно езика си по някаква повърхност; ближа. Котката лиже чинийката си.
2. Прен. За огън, светлина, вода — обгръщам, допирам се до повърхност. Огънят лиже стените.
• Лижа краката/подметките. — Държа се угоднически.
лизвам
лѝзваш, несв. и лизна, св. Лижа веднъж или няколко пъти по веднъж.
лизгар
мн. лизга̀ри, (два) лизга̀ра, м. Диал. Права лопата за копаене.
лизгара
обл.
права желязна лопата за копаене
лизинг
м., само ед. Даване под наем на машини,съоръжения и транспортни средства с възможност да бъдат доизплатени и купени след изтичане на определения за наемане срок. Давам на лизинг.
прил. лизингов, лѝзингова, лѝзингово, мн. лѝзингови. Лизингова сделка.
лизингов
вж. лизинг
лизна
лѝзнеш, мин. св. лѝзнах, мин. прич. лѝзнал, св. — вж. лизвам.
лизол
м., само ед. Спец.
1. В химията — разтвор на крезоли във вода, която съдържа калиев сапун.
2. Червеникавокафява течност, използвана в медицината за дезинфекция.
лик
ликъ̀т, лика̀, мн. лѝкове, (два) лѝка, м.
1. Лице на човек. Помня лика му.
2. Прен. Образ, външен вид, духовен облик. Нравствен лик. Ликът на луната.
3. Остар. Портрет, снимка. Подарявам ти лика си.
ликвидатор
мн. ликвида̀тори, мн. Лице, което извършва ликвидация (в 1 знач.).
прил. ликвидаторски, ликвида̀торска, ликвида̀торско, мн. ликвида̀торски.
ликвидаторски
вж. ликвидатор
ликвидационен
вж. ликвидация
ликвидация
ж., само ед.
1. Прекратяване на дейността и съществуването на предприятие, учреждение и др. Ликвидация на завод. Ликвидация на фирма.
2. Унищожаване на нещо. Ликвидация на епидемията.
3. В търговията — разпродажба на стоки на ниски цени за по-бързото им пласиране.
прил. ликвидационен, ликвидацио̀нна, ликвидацио̀нно, мн. ликвидацио̀нни. Ликвидационен съвет. Ликвидационни процеси.
ликвидирам
ликвидѝраш, несв. и св.
1. Какво. Извършвам ликвидация (в 1 и 3 знач.).
2. Какво. Прекратявам някаква дейност. Ликвидирам със спортните си занимания.
3. Кого, какво. Унищожавам, убивам. Ликвидирахме старата къща и на нейното място построихме нова. Ликвидира го мафията.
същ. ликвидиране, ср.
ликвидиране
вж. ликвидирам
ликвидност
ликвидността̀, само ед., ж. Спец.
1. Възможност за бързо превръщане на част от актива на предприятие в пари.
2. Бърза продажба на стоки и превръщането им в пари.
• Ликвидни средства. — Ценни книжа, които могат да се продадат лесно.
ликвор
мед. Серозна течност, която циркулира в мозъчните стомахчета и субарахноидните пространства на главния и гръбначния мозък.
ликворея
мед. Изтичане на ликвор през дефект на твърдата мозъчна обвивка.
лико
и лико ср., само ед.
1. Дървесинно вещество под кората на млада липа, върба и др.
2. Тесни жилави ивици, които се използват за връзване. Връзвам лозето с лико.
ликувам
лику̀ваш, несв. Тържествувам, радвам се възторжено. Ликувам за футболните ни успехи.
същ. ликуване, ср.
ликуване
вж. ликувам
ликьор
мн. ликьо̀ри, (два) ликьо̀ра, м.
1. Само ед. Силно алкохолно питие, подсладено и ароматизирано с подправки. Вишнев ликьор. Бадемов ликьор.
2. Порция от това питие. Дайте ми два ликьора. Изпивам един ликьор.
прил. ликьорен, ликьо̀рена, ликьо̀рено, мн. ликьо̀рени.
ликьорен
вж. ликьор
лилав
лила̀ва, лила̀во, мн. лила̀ви, прил. Който е с цвят на теменужка или люляк; виолетов, морав. Лилава рокля.
лилипут
мн. лилипу̀ти, м.
1. Много нисък човек, джудже.
2. Нетипично малък предмет или растение. Дърво лилипут.
лилия
мн. лѝлии, ж. Луковично растение с право стъбло и едри бели цветове.
• Водна лилия. — Водно растение с едри цветове над водата.
лиман
мн. лима̀ни, (два) лима̀на, м.
1. Залято от морето устие на река.
2. Солено езеро, близо до море, обикн. богато на лечебна кал.
лимб
мед. Ръб, кант, ивица, край.
лимит
м., само ед. Граница, пределна норма, обикн. за изразходване на нещо. Лимит за ток. Водата над лимита струва по-скъпо. Вмествам се в лимита. Има лимит.
прил. лимитен, лимѝтна, лимѝтно, мн. лимѝтни.
лимитация
ж., само ед. Ограничение, поставяне на граница.
лимитед
неизм. Добавка към името на фирма, акционерно дружество и др., която означава, че са с ограничена отговорност, т. е. всеки участник в тях отговаря до размера на влога си.
лимитен
вж. лимит
лимитирам
лимитѝраш, несв. и св.; Какво. Поставям граница, ограничавам. Лимитирам вноса. Лимитирам гориво.
същ. лимитиране, ср.
лимитиране
вж. лимитирам
лимон
мн. лимо̀ни, (два) лимо̀на, м.
1. Цитрусово субтропично вечнозелено дръвче с продълговати лъскави листа и бели ароматни цветове.
2. Плодът на това дръвче, който има ароматна жълта кора и представлява клетки от ципа, изпълнени с кисел сок. Изстисквам лимон.
прил. лимонен, лимо̀нена, лимо̀нено, мн. лимо̀нени. Лимонена киселина.
прил. лимонов, лимо̀нова, лимо̀ново, мн. лимо̀нови.
• Като изстискан лимон. — Изтощен напълно, без капка сили. Вечер след работа съм като изстискан лимон.
• Жълт като лимон. — С типичния светложълт цвят.
• Кисел като лимон. — Много кисел.
лимонада
мн. лимона̀ди, ж.
1. Само ед. Сладка газирана, безалкохолна напитка с аромат на лимон.
2. Порция от тази напитка. Изпих две лимонади.
3. Разг. С мн. Всякакви безалкохолни газирани напитки. Всеки ден в магазина доставят лимонади.
прил. лимонаден, лимона̀дена, лимона̀дено, мн. лимона̀дени. Лимонадени бутилки. Лимонадена фабрика.
лимонаден
вж. лимонада
лимонен
вж. лимон
лимонов
вж. лимон
лимонтузу
ср., само ед. Търговско наименование на винената киселина, използвана като подправка за ястия. Слагам една лъжичка лимонтузу.

лимузина
мн. лимузѝни, ж.
1. Широк и луксозен лек автомобил за пътници с предни седалки, отделени от задните със стъклена преграда.
2. Разг. Луксозен лек автомобил. По булеварда се носеха черни лимузини.
3. Наименование на типа лек закрит автомобил. Кола тип лимузина.
лимфа
ж., само ед. Спец. Телесна течност у човека и гръбначните животни, която се състои от вода, белтъчини, мазнини, соли и бели кръвни клетки, циркулира в тъканите и между клетките, като разнася хранителни вещества и приема продукти от обменните процеси.
прил. лимфатичен, лимфатѝчна, лимфатѝчно, мн. лимфатѝчни.
прил. лимфен, лѝмфна, лѝмфно, мн. лѝмфни.
• Лимфни възли. — Спец. Органи с големина на просено зърно до малък орех, в които се образуват бели кръвни клетки.
• Лимфна система. — Спец. Система от съдове, жлези и др., осигуряваща образуването и циркулирането на лимфа в организма.
лимфаденектомия
мед. Оперативно отстраняване на лимфен възел.
лимфаденит
мед. Възпаление на лимфните възли. Най-честите причинители са стафилококи и стрептококи.
лимфангиектазия
мед. Разширение на лимфните съдове.
лимфангиом
мед. Доброкачествен тумор, произхождащ от лимфните съдове.
лимфангит
мед. Възпаление на лимфните съдове. Причинява се от всички гноеродни микроорганизми.
лимфатичен
мед. вж. лимфен
лимфен
мед. Отнасящ се до лимфата, до лимфните съдове или до лимфните възли.
лимфоепителиом
мед. Недиференциран карцином, богат на лимфоидна тъкан. Локализира се в назофаринкса.
лимфом
мед. Тумор на лимфната система. Различават се два типа лимфоми — Ходжкинов и неходжкинов лимфом.
лимфопения
мед. Понижаване на броя на лимфоцитите в периферната кръв.
лимфоцит
мед. Бяла кръвна клетка, формираща се в лимфните тъкани на организма. Съставят 20-30% от общия брой на левкоцитите в циркулиращата кръв. Лимфоцитите се делят на две големи групи — В-лимфоцити и Т-лимфоцити — в зависимост от повърхностните си молекули, както и от функцията си. Участват в имунните процеси.
лимфоцитоза
мед. Повишаване на броя на лимфоцитите в периферната кръв.
лин
Библейско тълкуване: I. Християнин от Рим, от когото ап. Павел поздравява Тимотей — 2Тим. 4:21.

II. Виж Жлеб.
лингвален
мед. Езичен, отнасящ се до езика или до структура, подобна на език.
лингвист
мн. лингвѝсти, м. Специалист по лингвистика; езиковед.
лингвистика
ж., само ед. Наука за езика; езикознание. Трудове по лингвистика. Българска лингвистика.
прил. лингвистичен, лингвистѝчна, лингвистѝчно, мн. лингвистѝчни. Лингвистичен принос.
лингвистичен
вж. лингвистика
лингвистка
мн. лингвѝстки, ж. Жена лингвист.
линеен
линѐйна, линѐйно, мн. линѐйни, прил. Който има вид на линия, разположен е в линия, действа по линия или се измерва на дължина. Линейни мерки. Линеен метър. Линейна тактика. Линейна връзка.
• Линеен лист. — В ботаниката — лист на растение, еднакво тесен по цялата си дължина, със заострен край.
• Линеен кораб. — Голям въоръжен кораб за бойни операции.
линейка
мн. линѐйки, ж. Специално оборудвана санитарна кола за пренасяне на болни или за даване на първа медицинска помощ. Викам линейка.
линея
линѐеш, мин. св. линя̀х, мин. прич. линя̀л, несв.
1. Вехна, съхна, слабея, губя сили от болест или мъка, копнеж.
2. За цвят — избелявам, губя свежестта на цветовете си.
3. За животно — сменям козината си.
линийка
мн. лѝнийки, ж.
1. Малка линия.
2. Инструмент за чертане от дърво или пластмаса, разделен по сантиметри и милиметри. Чертая с линийка.
линия
мн. лѝнии, ж.
1. Реална или мислена черта, която съединява две точки или е граница при пресичането на две повърхности. Права линия. Начупена линия. Линията на хоризонта.
2. Черта. Тънка линия. Дебели линии.
3. Линийка (във 2 знач.).
4. Черта по някаква граница или по релеф; очертание. Гранична линия. Линията на планината. Крайбрежна линия. Линията на носа ѝ. Линията на лицето.
5. Разположение на предмети в един ред. Линията на хотелите.
6. Специално построен път от релси, както и всеки друг транспортен път, съобщителна връзка и др. Железопътна линия. Тролейна линия. Въздушна линия. Съобщителна линия. Телефонна линия.
7. Прен. В родословието — ред на родствена връзка. Роднини по майчина линия. По бабина ми линия. По пряка линия.
8. Прен. Направление, начин на мислене или на действие. Революционна линия.
• По линия на. — Област на действие. По обществена линия. Успехи по научна линия. По професионална линия.
• Възходяща линия. — Линия за определяне на родство, което върви от син към баща, към дядо и т. н.
• Низходяща линия. — Линия на родство, което върви от бащата към сина и внука.
• По всички линии. — Във всички посоки; във всички области. Зле съм по всички линии.
• Пазя линия. — Вземам мерки да не напълнея.
• В глуха линия. 1. — В странична линия (за повредени вагони).
2. Разг. На незначителна работа или длъжност.
линка
ходи, митка, шляе се
линкам
лѝнкаш, несв. Диал. Ходя насам-натам, щурам се, блъскам се.
линолеум
м., само ед. Еластична влагоизолационна настилка за под, която представлява твърда тъкан, от едната страна обработена със специална смес, а от другата намазана с водонепроницаемо вещество.
линотип
м., само ед. Печатарска машина, която отлива набрания текст на цели редове, както и напечатаният по такъв начин текст.
прил. линотипен, линотѝпна, линотѝпно, мн. линотѝпни.
линотипен
вж. линотип
линч
лѝнчът, лѝнча, само ед., м. Извънсъдебна публична разпра (по името на Линч).
линчувам
линчу̀ваш, несв.; Кого. Подхвърлям на линч.
липа
мн. липѝ, ж. Широколистно дърво, чиито силно ароматни медоносни цветове се използват за чай, дървесината — в резбарството и мебелната промишленост, а кората за лико.
прил. липов, лѝпова, лѝпово, мн. лѝпови. Липов чай. Липов мед.
липаза
мед. Ензим, който разгражда триглицеридите до глицерол и мастни киселини. Секретира се главно от панкреаса.
липемия
мед. Повишено съдържание на липиди в кръвта.
липов
вж. липа
липогранулом
мед. Мастен гранулом, резултат от подкожно инжектиране на маслени разтвори на лекарствени вещества.
липодистрофия
мед. Нарушение в метаболизма на мазнините.
липом
мед. Доброкачествен тумор, съставен от мастна тъкан. Най-често се локализира в подкожната мастна тъкан в областта на врата, раменете, крайниците и др.
липоцеле
мед. Мастна тъкан, преминаваща през цепки на бялата линия на корема и изпъкваща под кожата.
липса
мн. лѝпси, ж.
1. Само ед. Нямане, отсъствие или недостиг на нещо. Липса на доказателства. Липса на воля. Липса на пари.
2. Обикн. мн. Установено отсъствие или изчезване на нещо (обикн. в производството и търговията). Често установяваме липси в комплекта с резервни части. Има липси. Няма липси. Липсите в магазина се заплащат от продавачите.
липсвам
лѝпсваш, несв.
1. Няма ме, отсъствам. Липсват задължителните резервни части. От книгата липсват пет листа.
2. Изчезвам, изгубвам се. Често липсват пари от чантите. Липсваха някои дрехи от гардероба.
липсва ми — (ти, му, ѝ, ни, ви, им).
1. Не ми достига. Липсва ми време. Липсва ми почивка.
2. Чувствам остро загуба, отсъствие на нещо или на някого. Липсва ми семейството ми. Липсват ми децата. Ти ми липсваше през цялото лято.
• Само това ми липсваше. — Разг. На всичко отгоре и това. На всичката работа отгоре само разходки ми липсваха!
• Липсва ми едната дъска. — Разг. Не съм напълно в ред.
• Липсва ми нещо. — Разг. Не съм напълно в ред.
лира
мн. лѝри, ж.
1. Древногръцки струнен музикален инструмент с три до осем струни, чийто тон се получава с дърпане на струните с пръсти, а формата му е крушовидна.
2. Прен. Поетическо вдъхновение и творчество; творческо вдъхновение. Лирата му го изоставя. Посетила го е лирата му.
3. Прен. Съзвездие от северното небесно полукълбо с главна звезда Вега.
4. Прен. Австралийска птица, чиято опашка е с форма на този инструмент.
5. Прен. Всяка част, тяло с такава форма.

мн. лѝри, ж.
1. Парична единица в Турция, Италия и др.
2. Стара турска златна монета, жълтица. Наниз от лири.
лиризъм
м., само ед. Емоционалното съдържание на всяко лирическо произведение или на всяко произведение на изкуството; чувствителност, настроение за сметка на разсъдъчното начало.
лирик
мн. лирѝци, м. Поет, който твори лирика.
лирика
ж., само ед.
1. Спец. Вид поезия, изразяваща чувствата и преживяванията на поета.
2. Съвкупност от произведенията от този вид. Българска лирика. Лириката на Вазов.
3. Музика, в която преобладават емоционално-субективни елементи.
прил. лиричен, лирѝчна, лирѝчно, мн. лирѝчни. Лиричен елемент. Лирична натура. Лирично настроение.
прил. лирически, лирѝческа, лирѝческо, мн. лирѝчески. Лирически жанрове.
лиричен
вж. лирика
лирически
вж. лирика
лиричка
мн. лирѝчки, ж. Жена лирик.
лис
лѝса, лѝсо, мн. лѝси, прил. За човек — на когото е опадала косата; плешив.
лиса
мн. лѝси, ж. Лисица.
• Кума Лиса. — Название на лисицата в народните приказки.